Представят книгата на Спас Ташев "Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове"
18 април 2012 | 15:57 | Агенция "Фокус"
Начало / Култура
София. От 18.00 часа в зала № 1 на Централния военен клуб ще бъде представена книгата на Спас Ташев "Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове".

Представянето се организира от Македонския научен институт. Специални гости ще бъдат:

Самуил Ардити – изтъкнат израелски и български патриот. Автор на книгата "Човекът, който изигра Хитлер. Цар Борис III, гонител или приятел на българските евреи". Награден със знака на лавровата златна клонка от външния министър на Република България,

о.з. полк. Сами Рафаел – доброволец в парашутната дружина на Българската армия, пренесъл набрания опит и умения и основал израелските парашутни части. Носител на първия в историята орден за храброст на държавата Израел. Носител на българския нагръден знак „За вярна служба под знамената” за заслугите му за укрепването на Българската армия и развитието на българо-израелското сътрудничество.

http://www.focus-news.net/?id=n1644122

Кой е полковник Сами Рафаел, можем да разберем от репортажа за гостуването му в Скопие 2007 г. Обръщам внимание, че татко му е бил член на ВМРО. При създаването на държавата Израел се оказва, че офицери евреи с военно образование има само от България. Навсякъде в другите европейски държави са подложени на геноцид, камо ли да ги допуснат до военни училища. Така до ден днешен Шин Бет се командва от потомствени български евреи, включително днешният генерал Габи Ашкенази е с български корен. Сами Рафаел има публикувани много мемоари, включително за Операция Ентебе 1976 г. в Уганда, в която загива неговият ученик Йонатан Нетаняху (брат на днешния премиер Бенямин Нетаняху)



САМИ РАФАЕЛ РАЗКАЗА ЗА БИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ НА ЛЕКЦИЯ В БКИ - СКОПИЕ

http://www.kicbg.com/index.php?option=co...8&Itemid=2

На 24.09.2007 г. от 18,00 ч. в кинозалата на Културно-информационния център на Република България в Скопие се проведе лекцията „Бит, душевност и култура на българските евреи и истината за тяхното спасяване през Втората световна война”. Лектор бе Сами Рафаел от Израел.

Сред изпълнената зала той повече от два часа успя да задържи вниманието на публиката върху произхода на сефарадските евреи, за тяхното изгонване от Испания и заселването им на Балканския полуостров. По време на многовековното им съжителство с българите са възникнали различни културни взаимодействия, които пряко са повлияли върху благоприятното развитие на някои драматични събития от най-новата ни история.

Особено внимание лекторът отдели върху спасяването на българските евреи по време на Втората световна война и техния различен правен статус в сравнение с беломорските и македонските евреи. Според Сами Рафаел последните не стават български поданици, поради което България не успява да ги защити.

Подчертана бе също огромната ролята на Българската православна църква и специално на екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил за спасяването на българските евреи, а също така бе отдадена и на необходимата почит към Димитър Пешев, акцията на кюстендилските граждани и специалните заслуги на Владо Куртев като член на ЦК на ВМРО.

Сами Рафаел е роден в София през 1927 г. в семейството на сефарадски евреи. Изселен е през 1943 г. заедно със семейството си в Русе. При връщането си в София постъпва като доброволец, завършвайки в парашутната школа в Божурище курса за инструктори. За демонстративен скок на някогашния хиподрум (в квартал "Лагера) през 1947 г. Сами Рафаел е награден от Г. Димитров.

През 1948 г. напуска България и пристига в Израел в навечерието на обявяването на независимата еврейска държава. Един от четиримата основатели на парашутно-десантните войски на Израел и парашутното военно училище, в което по-късно се обучава и премиера на Израел Ариел Шарон.

На 15 декември 1950 г., Давид бен Гурион, премиер и военен министър на Израел, обявява Сами Рафаел за първия герой на еврейската държава и му връчва първия в историята й орден за храброст. Поводът е показания героизъм и саможертва при спасяване при демонстративни скокове на офицер, чийто парашут се закача за опашката на самолета. Герой от войните през1956 и 1967. За да стигне до тези подвизи, Сами Рафаел следва примера на своя баща Леон. Той е един от най-храбрите български войници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той тежко преживява решенията на Ньойския мирен договор, поради което става член и спомоществувател на ВМРО.

Сами Рафаел е един от основателите на института „Сервантес” в Израел.

Още едно интервю на Сами Рафаел, между другото майка му е еврейка от Ниш

http://www.kingsimeon.bg/archive/viewcategory/id/152

04.05.2011
Сами Рафаел: Царство България единствено в света спаси целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция


Сами Рафаел е роден в София през 1927 г. в семейството на наши евреи - бащата е от България, а майката - от Македония. Изселен е през 1943 г. заедно със семейството си в Русе. При връщането си в София постъпва като доброволец, завършвайки в парашутната школа в Божурище курса за инструктори. През 1947 г. напуска България и пристига в Израел в навечерието на обявяването на независимата еврейска държава. Един от четиримата основатели на парашутното военно училище и парашутните войски на Израел.

През 1950 г. става първият носител на орен за храброст, връчен му лично от министър-председателя и министър на отбраната Давид Бен Горион. Чин - подполковник.

В момента работи във Фондация на Телавивската община за Латинска Америка. През 1992 г. участва в побратимяването между София и Тел Авив.


Г-н Рафаел. защо през 1947 г. напуснахте България?

Бях ремсист и вярвах, но се сблъсках с комунистическата реалност. Видях и разбрах, че различни групировки от хора взеха съдбините на българския народ в ръцете си и съдеха, без да имат морално право за това. Изхвърляха от работа, от служба и от училище честни и почтени българи, националисти или децата на политици, общественици, фабриканти, земевладелци, тези, дето печелеха материалните средства на народа. Видях закриването на политически партии и организации, имащи „греха” да не симпатизират на компартията. Унищожаваше се свободното битие на обществения живот - това започна още от първите дни след 9.IX. със „слизането” на партизаните и освобождаването на политзатворниците, а т. нар. „народен” съд бе една машина за унищожение на цвета на нацията. Един ден помощник-командир на военни части - той имаше преди две смъртни присъди за политико-диверсионна дейност и бе прикрит от еврейско семейство, ми каза - вие, евреите, сте спекуланти и не давате мира на жена ми (тя раздаваше дажбите за храна, шушони, облекло). Това бе последната капка в чашата на един примерен ремсист, който видя, че сме в ерата на болшевишкия терор, а не във време на братство. Напуснах България с болка за народа и хубавата държава.

Какво отнесохте оттук в Израел?

Ще си позволя да говоря от името на цялата българска еврейска емиграция в Израел. Отнесох неимоверно по обхват и ценност благо - основните добродетелни закони на един хилядолетно културен, добър, трудолюбив и благороден народ - българският народ! Говоря за съдържания и за стойности, които не се създават за ден-два. За качества, които определят нивото, ръста на един човек и на един народ. Българският евреин и до днес е търсен в Израел и му се дава да заеме пост и място било в политическия и социалния, било в материалния и културния живот на страната. Българското еврейство там се слави с генерали, министри, лекари, работници, свободни професии и до днес. Отнесох от България и собственото си образование като инструктор-парашутист, което ме направи единият от четиримата, основали израелското военно парашутно училище и парашутните части на израелската войска. И до днес се чувствам благословен от Бога, задето имах щастието да бъда ученик на подп. Георги Алайков, възпитаник на немската парашутна школа - един рядък българин, гражданин, човек (животът му бе жестоко отнесен от комунистическата „правда”).

Какво ви накара да идвате след толкова години отново у нас?

Носталгията по родината! Българската природа. Това „тук”, в което се родих и израснах - българското ми училище в София, черквата „Св. Никола” на „Пиротска” и „Опълченска” (и до днес помня толкова български християнски песнопения), приятелите ми в България, потребността всеки петък да запаля свещ на дедите си в Централните софийски гробища, всички скъпи неща и спомени, обикновени за всеки нормален човек. Помня, връщах се един ден от училище и чувам вкъщи страшно пререкание между баща ми и майка ми - с необичайни викове и заплахи към нея; казала, че според както са я учили в Югославия, Македония принадлежала на нея; а баща ми – „ако още веднъж кажеш, че Македония е югославска територия, няма да го приема равнодушно и ще си имаш проблеми с мен”. За баща ми и за нас, децата, Македония, Тракия, Добруджа бяха и ще бъдат български. Това ми родолюбиво възпитание остана незасегнато и въпреки Закона за защита на нацията. А за баща ми най-големият български генерал си остана ген. Ташев, защото той е първият влязъл в Добруджа. Отечеството ми е Израел, с него съм кръвно свързан и като добър израелец ще работя за Израел, докато имам сили, но моята родина е България. Тук баща ми има своите ордени за храброст, воювал е за България от Балканската война насетне. Царство България спаси, единствено в света, целокупното еврейско малцинство - свят подвиг и на монарх, и на народ, и на интелигенция.

При днешния ви опит - човешки и граждански, какво мислите за комунизма?

Това е една идеология без никакъв смисъл, основата й е пълна утопия. А като практика - терористично учение за насилие и за култ към диктатура. Догма, жестока и нетърпяща никаква критика. Ако бях юрист, а не военен, бих написал акт с хиляди обвинения против комунизма, унищожител на всяко човешко право, лишил хората от най-елементарни свободи, работа, собственост, добродетели, живот. Една абсурдна манипулация с всичко човешко и всичко свято.

Какво мислите за днешното време на България?

Вярвам, че днешните водачи на България могат да се върнат към веруюто на нашите бащи и прадеди, защитници на целостта на България. Петдесетте години комунистическа диктатура отне естественото право на българина да бъде националист. В това отношение, бидейки поколения от тези години, днешните държавници са ощетени и с притъпени народностни чувства. Чувствам се щастлив, че останах незасегнат от комунистическия космополитизъм. Една голяма част от днешните държавни ръководители с в плен на възпитание на неговите норми. Отричам всяка организация на етническа основа - има един народ. Едно знаме - българският трикольор - не еврейската Библия, нито пък Коранът. Има една демократическа държава, в която всяко малцинство може да се развива свободно. И още - пълно възстановяване на частната собственост, на земята, безлихвени заеми, снабдяване с машини и сечива. Богатата българска земя може да изхранва народа си, а той може да произвежда и за себе си, и за износ - за Германия, за западноевропейските страни.

Какво ще кажете за тезата - обвинение към Царство България за съдбата на 11-те хиляди беломорски евреи?

Демагогия, манипулация, неистина! Нашата история, трънената българска съдба, изискват почтеност и затова нека припомним онова време - от цар Борис III до последния човек от народа нямаше друго освен естествен стремеж към надмогване и елиминиране на драконовските клаузи за Ньойския диктат. Присъединяването на България към тристранния пакт през Втората световна война, дошла именно вследствие на Ньойския договор, става заради обещанието на Третия райх за връщане на насилствено изтръгнатото от България. В окупираните гръцки и югославски територии дадохме наш военен корпус - и там български войник не извърши нито едно, нито едно посегателство спрямо евреи. Заедно с това българският войник пазеше границата ни с Турция заради възможно съветско нападение от южна страна. Но господар вън от границите ни беше Айхман - в окупираните територии нито българският цар, нито българското правителство имаха нужната власт. Затова и към монарх, и към народ, и към войска - не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи. Смешно и неблагодарно е подобно нещо. Царство България имаше достойнството да не участва във въоръжени действия нито срещу Германия, нито срещу СССР. Царство България имаше достойнство да притежава личности като екзарх Стефан, митрополит Кирил, Елин Пелин, Димитър Пешев. Кое име по-напред да изброи човек, за да не пропусне нито един свят от жестоко и за българските евреи време...



(Интервюто е публикувано в blog.bg. Заглавието е на kingsimeon.bg. На сминката: СамиРафаел получава ордена си храброст от премиера Давид Бен Гурион. Снимката е от bulg-hond.blogspot.com.)

P.S. Отворих темата, защото днес е Международният ден на Холокоста. Ето какво каза в Софийската синагога по този повод израелският посланик в България:

http://www.focus-news.net/?id=n1644221

Посланикът на Израел Н. Пр. Шаул Камиса Раз за Холокоста: Ще помним и няма да забравим, но също така - няма и да простим
18 април 2012 | 20:24 | Агенция "Фокус"

София. Ще помним и няма да забравим. Но също така - няма и да простим. Това каза посланикът на Държавата Израел Н. Пр. Шаул Камиса Раз в словото си на церемонията по отбелязване на Деня на Холокоста – Йом Ашоа в Централната софийска синагога, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Ще помним и няма да забравим онези ужасни дела и теглила, причинени на еврейския народ от нацистките потисници.
От друга страна – ще помним и няма да забравим множеството добри дела и прояви на човечност от хора, представители на различни нации като праведниците на народите, както и представители на българския народ и църква, които със собствените си тела и неуморна борба предотвратиха изпращането на хиляди евреи в лагерите на смъртта, в газовите камери, в Ада. И по този начин спасиха един народ. Защото в Талмуда е написано – всеки, който е спасил една човешка душа, все едно е спасил целия свят. И няма да простим, да, няма да простим на всеки един, който би искал унищожението ни. Няма да простим на тези, които са сътрудничели или са стояли като безмълвни зрители на един театър, включващ убийства и масови унищожения. Няма да простим на себе си да бъдем като агнета на заколение – каза посланикът на Израел.
Денка КАЦАРСКА