Сведения на Димитър Благоев за родното му село и за училището в книгата му "Кратки бележки из моя живот"
13.04.1923 г.
Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото.
……………………………………………………………………………………………………….
Знаменателно събитие в живота ми от това време е идването на първия български учител в село. Той бе Георги Константинов от Солун, тъй наричаният Динката. Той се бе условил за учител в гръцкото училище, каквото единствено съществуваше тогава. Но той бе преди всичко агитатор - апостол, и затова още в първите дни ни събра и ни пита искаме ли да учим българската азбука. Нашата радостна готовност бе безгранична и скришом се започна обучение в училището на български…Обаче даскал Динката не се задоволяваше само със занятията да обучава децата в нашето село, а обикаляше околните села като агитатор на националната идея.
В едно село го бяха били до смърт и увит в кожа, го донесоха в село. Но той постоянствуваше. Характерна е за енергията на този български националист-революционер постъпката му през 1870 г. Когато нея година се издаде ферманът за независимостта на българската църква, той ходи, губи се нейде, в Цариград ли, къде ли - не зная точно, но прави струва, и един ден се яви в село с един екземпляр от фермана, който е чел по-късно из околните села. Повече за този български революционер-учител съм писал във в. "Македонски глас" през 1885 г. в специална статия под заглавие "Даскал Динката".
Източник: Димитър Благоев, Съчинения, том 19, София, 1963 г., стр. 353, 355-356.
Декларация на Българската комунистическа партия (тесни социалисти), прочетена от Димитър Благоев в Народното събрание против Ньойския мирен договор.
09.11.1919 г.
Подир всичко това аз ще прочета следующия протест от комунистическата група: "От името на трудещите се класи в България Българската комунистическа партия протестира против Парижкия насилнически мир, който разпокъса българският народ и немалки части от него подхвърля на национално робство, подлага богатствата и земята му на ситематично разграбване, убиване стопанското му и културно развитие, посяга на държавната му независимост и подготвя условията за окончателното му икономическо и политическо заробване; в същото време изобличава лицемерието на съглашенските империалисти, които в името на политическата свобода на народите завлякоха целия свят във всеобща касапница, а днес в Париж цинично практикуват доктрината на международното разбойничество, като режат живи народи на части и разграбват земите им, като убиват бъдещето им и ги подлагат на страшното иго на международния капитал.
Съучастници в това страшно престъпление на тържествуващия съглашенски империализъм спроти българския народ е и целокупната българска буржоазия, която в лицето на всички буржоазни и дребнобуржоазни партии и за целите на една националистическа завоевателна политика на два пъти изнасили народа, като го хвърли във война против неговата воля, и на два пъти го изложи на масово избиване и на неописуеми бедствия, поражения и катастрофи…
…………………….
Революционната вълна днес се надига както в страните на победените, така и на победителите и тя скоро ще залее целия капиталистически свят, за да сломи веригите на капитализма и империализма и да тури край на всяко робство и потисничество. В победата на работническата революция единствено е спасението на поробените народи. В нейната победа на Балканите е и залогът за свободна Македония, Тракия и Добруджа…
…………………………..
Да живее Българската съветска социалистическа република !
Да живее Балканската федеративна съветска социалистическа република със свободна Македония, Тракия и Добруджа!
Да живее международната социалистическа революция!"
Източник: Стенографски дневници, 18 ОНС, 1 р. стр. 2 з, 9.11.1919 г.;
Работнически вестник, брой 110, 17.11.1919 (оригиналът е на български език)
Разбира се, като говори за Българска съветска социалистическа република Благоев няма предвид България да стане част от Съветският съюз, а по-скоро да бъде установена същата форма на управление.
Като македонец Благоев е бил български националист, като социалист той е смятал, че обединението на българският народ ще се постигне чрез създаването на Балканска федерация. Някои неща, които е казал в моменти на разпалена дискусия с политическите противници са дан на идеите на болшевизма, които той едва ли е възприемал безрезервно. По-скоро в тях е виждал един друг начин за постигане на националния идеал за обединение на българския народ в Македония, Тракия и Добруджа, тогава загубени за България.
Пожелавам на преродбениците в днешна Македония същият жар и патриотизъм, каквито е имал Динката - учителя на Д. Благоев.
Загоричани
Загоричани, Загоричени или Загоричане (на гръцки: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 Ζαγορίτσανη, Загорицани[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители. Селото до 40-те години на 20 век е крепост на българщината в Костурско и е наричано от жителите си и от гърците Малка София.[2][3][4]
В Османската империя [редактиране]
В 15 век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[7] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Загоричани е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру, и две вдовици Стана и Кала. Общият приход за империята от селото е 1 262 акчета.[8]
През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков.[9] След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов.[10]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Загорицани (Zagoritzani) живеят 2 700 гърци.[11] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Загоричане (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители българи.[12] След Руско-турската война жителите на Загоричани молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.[13]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Загоричани:
„ При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към Клисура се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини Мирихска и Вич живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и леховци пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви - едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.[14] “
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители българи.[15]
http://bg.wikipedia.org/wiki/Загоричани
Search
Member List
Calendar
Help
Тајни од историјата на Бугарите
![[Image: kuber.png]](http://img717.imageshack.us/img717/1688/kuber.png)
Мислам дека банирањата што ги „доделуваш“ во последно време се појава која е полоша од бришењето на постови - нешто што од принципиелни причини не се прави на овој форум, нели? Притисокот секој збор да се става на кантар си е сепак притисок. Во ред, сум за да се реагира, но не вака. А освен тоа колку порано се навикнеме и ги надраснеме навредите што се упатуваат кон нас од надвор и на нив да реагираме самоуверено, толку поцврсти ќе станеме како нација и на крајот на краиштата истите така и ќе замрат. Секој има право да биде навреден. Оставете го Македонецот да биде навредуван за еднаш конечно да се оперира од навреденост. Тоа може да биде само здраво за него. Всушност еве што сакам да кажам:
