Сведения на Димитър Благоев за родното му село и за училището в книгата му "Кратки бележки из моя живот"
13.04.1923 г.
Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото.
……………………………………………………………………………………………………….
Знаменателно събитие в живота ми от това време е идването на първия български учител в село. Той бе Георги Константинов от Солун, тъй наричаният Динката. Той се бе условил за учител в гръцкото училище, каквото единствено съществуваше тогава. Но той бе преди всичко агитатор - апостол, и затова още в първите дни ни събра и ни пита искаме ли да учим българската азбука. Нашата радостна готовност бе безгранична и скришом се започна обучение в училището на български…Обаче даскал Динката не се задоволяваше само със занятията да обучава децата в нашето село, а обикаляше околните села като агитатор на националната идея.
В едно село го бяха били до смърт и увит в кожа, го донесоха в село. Но той постоянствуваше. Характерна е за енергията на този български националист-революционер постъпката му през 1870 г. Когато нея година се издаде ферманът за независимостта на българската църква, той ходи, губи се нейде, в Цариград ли, къде ли - не зная точно, но прави струва, и един ден се яви в село с един екземпляр от фермана, който е чел по-късно из околните села. Повече за този български революционер-учител съм писал във в. "Македонски глас" през 1885 г. в специална статия под заглавие "Даскал Динката".
Източник: Димитър Благоев, Съчинения, том 19, София, 1963 г., стр. 353, 355-356.
Декларация на Българската комунистическа партия (тесни социалисти), прочетена от Димитър Благоев в Народното събрание против Ньойския мирен договор.
09.11.1919 г.
Подир всичко това аз ще прочета следующия протест от комунистическата група: "От името на трудещите се класи в България Българската комунистическа партия протестира против Парижкия насилнически мир, който разпокъса българският народ и немалки части от него подхвърля на национално робство, подлага богатствата и земята му на ситематично разграбване, убиване стопанското му и културно развитие, посяга на държавната му независимост и подготвя условията за окончателното му икономическо и политическо заробване; в същото време изобличава лицемерието на съглашенските империалисти, които в името на политическата свобода на народите завлякоха целия свят във всеобща касапница, а днес в Париж цинично практикуват доктрината на международното разбойничество, като режат живи народи на части и разграбват земите им, като убиват бъдещето им и ги подлагат на страшното иго на международния капитал.
Съучастници в това страшно престъпление на тържествуващия съглашенски империализъм спроти българския народ е и целокупната българска буржоазия, която в лицето на всички буржоазни и дребнобуржоазни партии и за целите на една националистическа завоевателна политика на два пъти изнасили народа, като го хвърли във война против неговата воля, и на два пъти го изложи на масово избиване и на неописуеми бедствия, поражения и катастрофи…
…………………….
Революционната вълна днес се надига както в страните на победените, така и на победителите и тя скоро ще залее целия капиталистически свят, за да сломи веригите на капитализма и империализма и да тури край на всяко робство и потисничество. В победата на работническата революция единствено е спасението на поробените народи. В нейната победа на Балканите е и залогът за свободна Македония, Тракия и Добруджа…
…………………………..
Да живее Българската съветска социалистическа република !
Да живее Балканската федеративна съветска социалистическа република със свободна Македония, Тракия и Добруджа!
Да живее международната социалистическа революция!"
Източник: Стенографски дневници, 18 ОНС, 1 р. стр. 2 з, 9.11.1919 г.;
Работнически вестник, брой 110, 17.11.1919 (оригиналът е на български език)
Разбира се, като говори за Българска съветска социалистическа република Благоев няма предвид България да стане част от Съветският съюз, а по-скоро да бъде установена същата форма на управление.
Като македонец Благоев е бил български националист, като социалист той е смятал, че обединението на българският народ ще се постигне чрез създаването на Балканска федерация. Някои неща, които е казал в моменти на разпалена дискусия с политическите противници са дан на идеите на болшевизма, които той едва ли е възприемал безрезервно. По-скоро в тях е виждал един друг начин за постигане на националния идеал за обединение на българския народ в Македония, Тракия и Добруджа, тогава загубени за България.
Пожелавам на преродбениците в днешна Македония същият жар и патриотизъм, каквито е имал Динката - учителя на Д. Благоев.
Загоричани
Загоричани, Загоричени или Загоричане (на гръцки: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 Ζαγορίτσανη, Загорицани[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители. Селото до 40-те години на 20 век е крепост на българщината в Костурско и е наричано от жителите си и от гърците Малка София.[2][3][4]
В Османската империя [редактиране]
В 15 век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[7] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Загоричани е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру, и две вдовици Стана и Кала. Общият приход за империята от селото е 1 262 акчета.[8]
През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков.[9] След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов.[10]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Загорицани (Zagoritzani) живеят 2 700 гърци.[11] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Загоричане (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители българи.[12] След Руско-турската война жителите на Загоричани молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.[13]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Загоричани:
„ При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към Клисура се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини Мирихска и Вич живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и леховци пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви - едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.[14] “
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители българи.[15]
http://bg.wikipedia.org/wiki/Загоричани