Един малко известен факт от по-новата история,както в Македония,така и в България.

Quote:Какво става всъщност: На 19 октомври 1925 г. български войници започват да копаят кладенец близо до граничен пост в планината Беласица. Гръцки войник влиза на нашата територия и обвинява българите, че копаят окоп, което им е забранено по Ньойския договор, като настоява работата да бъде прекъсната. Завързва се остър спор, който завършва с престрелка, в която гръцкият войник е убит.
От отсрещните постове с бяло знаме в ръка идва гръцки офицер от граничните войски, който иска да отнесе трупа. Българските граничари го спират и настояват съвместна комисия да разследва случая. Избухва нова престрелка между българските и гръцките граничари. Офицерът е ранен, успява да се добере до гръцка територия и на следващия ден издъхва от раните си.

Още преди да е съставена комисия за проучване на случая на 22 октомври гръцките войски неочаквано нахлуват в Петричка област без да е обявена война.

Гръцкото правителство не очаква от България да окаже сериозна съпротива след като е разорена от световната война, а армията и ресурсите са орязани от Ньойския договор, като се надява да превземе с лекота колкото е възможно повече територия.
Гръцките войски (4 армейски корпуса по две направления) нахлуват по долината на Струма на фронт от 40 км. и в кратко време овладяват десетина села близо до границата извършвайки убийства, грабежи и опожарявания. Населението бяга на север.
През това време по целия граничен участък са разположени едва 300 войника на отсечка от над 80 км пресечен терен и не могат да удържат настъпващия враг.
Военният министър ген. Вълков изпраща към зоната на конфликта 6 пехотни и 3 картечни роти с 12 оръдия със заповед да се окопаят пред гръцките войски, но да не влизат в бой с тях.
Причината е, че правителството решава да разреши проблема не с война, а с дипломация. Българското правителство спешно сезира Обществото на народите (ОН) в Женева за гръцката агресия.

През това време гърците атакуват град Петрич. Авиацията им прави разузнавателни полети, а артилерията обстрелва жп гарат и близките села. Населението е евакуирано във вътрешността на страната, остават само мъжете годни да носят оръжие и са сформирани местни отряди въоръжени с оръжието от пограничното поделение.
В същото време пристигат чети на ВМРО, част от които още преди нахлуването са заели позиции по височините. В завързалите се ожесточени боеве, те успяват да спрат гърците на подстъпите на града.

Съветът на ОН предупреждава България и Гърция да спрат бойните действия със заплаха от тежки санкции за неподчинение.
10 дни след началото на агресията Гърция заповядва войските да бъдат изтеглени. Назначена е анкетна комисия от ОН, която разследва случая и обявява гръцкото нахлуване за неоснователно, а Гръцкото правителство за виновно за пораженията на българското население и имущество в Петричко. На гърция е наложено да изплати обезщетение от 30 000 000 лева на пострадалите семейства.

Това е рядък случай на успешни дипломатически действия от страна на нашето правителство в условията на война, както и рядък пример за разрешаването му от Великите сили в наша полза.

Завладените села са подложени на масово унищожение. Къщите са ограбени, добитъкът - отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, къщите - опожарени. Още на същия ден започва офанзива за превземането и на град Петрич. Самолети извършват въздушни наблюдения. Артилерия обстрелва ж.п. гарата и селата Митиново и Ръждак. Населението се евакуира във вътрешността на страната. Остават само мъжете годни да носят оръжие. Сформирани са доброволчески милиционерски отряди, които се снабдяват с оръжие от пограничното поделение. Те заедно с четите на ВМРО водят ожесточени боеве и не допускат гърците да влязат в града. Българската редовна войска заема позиции в района на гара Генерал Тодоров и Рупите, но по нареждане на военния министър не взема участие в боевете. Информирано е Обществото на народите (ОН). Двете страни са официално предупредени да прекратят военните действия. На 29 октомври 1925 г. Гърция изтегля своите войски, оставяйки след себе си опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора и съсипана и разпиляна току що прибрана реколта.

Американският журналист Маркъм е по това време в Петричкия край и праща следната дописка до редакцията на столичния вестник “Слово”:

“Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва.”

На фона на днешната действителонст през 1925 г. петричани показват един истински възрожденски патриотизъм. Правителството решава да отдели от 30-те милиона репарации, получени от Атина, 1 милион и 200 хиляди лева за участвалите в отбраната на града. Защитниците на Петрич обаче се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва в началото на 1926 г., но парите се оказват недостатъчни за завършване на сградата. Тогава петричани се самооблагат: тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите * по една или повече месечни заплати в зависимост от сумата, която получават. Така през есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. А на следващата 1930 г. общинското ръководство решава една от улиците край гимназията да се казва “22 октомври” * деня, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град. На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство е открит и първият исторически паметник в града * “Загинали за родината”. Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците. Но истинският паметник на героичната отбрана е новата сграда на градската гимназия...


Полагане на основния камък на гимназията.


Една от четите защитавали Петрич.



Превързочен пункт близо до границата, в който бежанци от Петрич
са намерили закрила от преследващите ги гърци. 12 ноември 1925 г.



Бежанци от военните действия на петричката гара. Октомври 1925 г.


Това е войвода участвал в "Петричкия инцидент"-"Аце Иванов, член в градското ръководно тяло, по посока на пост № 4 ръководи 40 души, впоследствие усилени с два войнишки взвода".

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B...0%BD%D1%82

Град Петрич е спасен от гърците и сега се намира в пределите на Р.България благодарение на четите на ВМРО.Интересно какво мислят македонците за това...

(11-08-2010, 03:08 PM)Paradigm Wrote:
Това е войвода участвал в "Петричкия инцидент"-"Аце Иванов, член в градското ръководно тяло, по посока на пост № 4 ръководи 40 души, впоследствие усилени с два войнишки взвода".

Аце Иванов???????

Кој тоа бугарин денес се вика Аце?

(11-08-2010, 04:00 PM)demmian Wrote:

(11-08-2010, 03:08 PM)Paradigm Wrote:
Това е войвода участвал в "Петричкия инцидент"-"Аце Иванов, член в градското ръководно тяло, по посока на пост № 4 ръководи 40 души, впоследствие усилени с два войнишки взвода".

Аце Иванов???????

Кој тоа бугарин денес се вика Аце?

http://bg.wikipedia.org/wiki/Ангел_(име)

Ангел е българско мъжко име. Има гръцки произход и означава вестител, ангел (г. άγγελος). Съкратената форма на името е Ачо или Аце.
Към края на 2009 година Ангел е четиринадесетото по разпространеност мъжко име в България, носено от около 49 000 души (1,32% от мъжете). То е и деветнадесетото най-често използвано мъжко име за родените през 2007-2009 година (0,99%).[1]
Диалектна форма на Ангел е Геле.
Личности с името Ангел

Познавам поне трима. Аце или Ацко е нормална галена форма на Ангел в България. Или Геле или Ацко или по нашия край – Ачо. Задоволен ли си?

Вова,не се секирай това е нормална практика при македонистите.Кога нема какво да кажат по темата и да коментират,се опитват да дефокусират дискусията и да я размият.
И Гоце ДелчЕВ и Даме ГруЕВ беха нормални фамилни имена в Македония до преди стотина години,а сега се Делчески или Груески.Ама айде нема връзка...
Аз друго ме интересуваше.Тоа инцидент и факта,че ВМРО воюва срещу гърците в името на България,некако не се вписва в македонистичната доктрина за поробен Пирин окупиран от бугарите.Затова ми беше интересно да чуя некой коментар в тая насока,ама нейсе,наместо това Демиан наш започва на своя глава дебата лингвистична за името на войводите

(11-08-2010, 08:55 PM)Paradigm Wrote: Вова,не се секирай това е нормална практика при македонистите.Кога нема какво да кажат по темата и да коментират,се опитват да дефокусират дискусията и да я размият.
И Гоце ДелчЕВ и Даме ГруЕВ беха нормални фамилни имена в Македония до преди стотина години,а сега се Делчески или Груески.Ама айде нема връзка...
Аз друго ме интересуваше.Тоа инцидент и факта,че ВМРО воюва срещу гърците в името на България,некако не се вписва в македонистичната доктрина за поробен Пирин окупиран от бугарите.Затова ми беше интересно да чуя некой коментар в тая насока,ама нейсе,наместо това Демиан наш започва на своя глава дебата лингвистична за името на войводите

Когато бърках в буркана с курабиите като малък, преди да дойде ред да ги сервират, баба ме перваше през пръстите.

Когато се въртях в строя в училище (а се въртях често), физкултурникът ме перваше през врата или ми изтегляше ухото, докато ми пламне.

И в двата случая се касае за коректив с една цел - въвеждане на ред.

"пернах го през пръстите" - сега дискусията може да продължи без никой да се върти в строя.

Една от четите, която бранеше Петрич.Четата на Георги Въндев

По логиката на Демиан Георги Въндев,би требвало да е чист българин,ако Аце Иванов бил македонец
Ако и да е роден в Егейска Македония,не бил Георгиja(Гоце)Вндески и поради това не може да бъде македонец .Браво за Демиан