Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 9 Vote(s) - 3 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Бугарија крена раце од пријателството со Македонија!
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Ете па факсимилето - несе покава првиот пат:
[Image: 50.jpg]
18-12-2010, 02:38 AM
Reply
montehristo Online
Неверен Тома
*****

Posts: 1,469
Joined: Aug 2010
Reputation: 30

(18-12-2010, 01:33 AM)Вовата Wrote:
(18-12-2010, 01:10 AM)montehristo Wrote:
(17-12-2010, 08:32 AM)jingiby Wrote:
(17-12-2010, 12:25 AM)montehristo Wrote: Ра-татап ајде вака да се доизјаснам.
За тебе специјално прочитај си ги воените договори меѓу Бугарија, Србија и Грција во предвечерје на првата Балканска Војна.
И секако погорната книга. Задржи се на терминологијата.

Пич, ставаш смешен. За военните догвори (те не са военни а предвоенни) съм сигурен, че и ти не си ги чел целите. А въобще мисълта ти е доста объркана. Що се касае до Каракасиду, книгата й е издадена в България.

[Image: 130497z.jpg]

Што сакаш да кажеш со тоа што е издадена во Бугарија книгата?
Дека пишува дека зборува за Бугарско малцинство во Грција?
Добро, ајде најди ги тука
Уште нешто, нешто не приметив многу Бугарите да се Бунат во Грција, можеби се непостоечки?
Еве можеш и тука да ги потражиш Бугарите во Грција.


Бугарите и во Грция па и во Македония се малко денеска. Егейските бугари и вардарските бугари се во Бугария и по светот. Вторите вие ги натеравте, првите - грците. И аз имам шетано од Кавала до Янина - ясна ми е картината от първа ръка.

А за книгата дека е зидадена во Бугария ти парираха тезата, че я била прогонена от България и българите я заплашвали с атентати.
Бугарија
Quote:Bulgarian 83.9%, Turk 9.4%, Roma 4.7%, other 2% (including Macedonian, Armenian, Tatar, Circassian) (2001 census)
Извор
Македонија[attachment=71]
Quote:Macedonian 64.2%, Albanian 25.2%, Turkish 3.9%, Roma (Gypsy) 2.7%, Serb 1.8%, other 2.2% (2002 census)
Извор

   
А за тоа кој кого тероризирал прочитај ја книгата Македонскиот Јазол од Ханс Лотар Штепан и книгата Грчката Македонска Борба од Димитрос Литоксоу


Attached Files
.pdf   29.pdf (Size: 466.48 KB / Downloads: 11)
An inch today is tomorrow’s mile.
(This post was last modified: 18-12-2010, 02:40 AM by montehristo.)
18-12-2010, 02:39 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(18-12-2010, 02:39 AM)montehristo Wrote:
(18-12-2010, 01:33 AM)Вовата Wrote:
(18-12-2010, 01:10 AM)montehristo Wrote:
(17-12-2010, 08:32 AM)jingiby Wrote:
(17-12-2010, 12:25 AM)montehristo Wrote: Ра-татап ајде вака да се доизјаснам.
За тебе специјално прочитај си ги воените договори меѓу Бугарија, Србија и Грција во предвечерје на првата Балканска Војна.
И секако погорната книга. Задржи се на терминологијата.

Пич, ставаш смешен. За военните догвори (те не са военни а предвоенни) съм сигурен, че и ти не си ги чел целите. А въобще мисълта ти е доста объркана. Що се касае до Каракасиду, книгата й е издадена в България.

[Image: 130497z.jpg]

Што сакаш да кажеш со тоа што е издадена во Бугарија книгата?
Дека пишува дека зборува за Бугарско малцинство во Грција?
Добро, ајде најди ги тука
Уште нешто, нешто не приметив многу Бугарите да се Бунат во Грција, можеби се непостоечки?
Еве можеш и тука да ги потражиш Бугарите во Грција.


Бугарите и во Грция па и во Македония се малко денеска. Егейските бугари и вардарските бугари се во Бугария и по светот. Вторите вие ги натеравте, првите - грците. И аз имам шетано од Кавала до Янина - ясна ми е картината от първа ръка.

А за книгата дека е зидадена во Бугария ти парираха тезата, че я била прогонена от България и българите я заплашвали с атентати.
Бугарија
Quote:Bulgarian 83.9%, Turk 9.4%, Roma 4.7%, other 2% (including Macedonian, Armenian, Tatar, Circassian) (2001 census)
Извор
Македонија
Quote:Macedonian 64.2%, Albanian 25.2%, Turkish 3.9%, Roma (Gypsy) 2.7%, Serb 1.8%, other 2.2% (2002 census)
Извор


А за тоа кој кого тероризирал прочитај ја книгата Македонскиот Јазол од Ханс Лотар Штепан и книгата Грчката Македонска Борба од Димитрос Литоксоу

Значи Ханс Лотар Штепан знал подобро кой бил колен од овие кои го правеле коленето Icon_razz. Тц тц тц тц..... Јас вчера заклах свинка, а германецот по еден век ке напише дека било хипопотам.
18-12-2010, 02:44 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Се докога се замарате по белетристика а ги игнорирате фактите од местото И ВРЕМЕТО на настаните, ке седите на мостот и ке гледате како тече водата отдоле.
18-12-2010, 02:48 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Френскиот текст го сега чак видов. Некаков ЖУРНАЛИСТ (!!!) (кој едва ли имал некогаш стапнато на Балканот) предлага дека има македонска нација и предлага да се создаде држава, со столица Солун!!!???

Секогаш имало фантасти.

Американецот Сориксен, кой прекарал сред македонските комити две години, категорично зна и сведочи дека тие луге се сметат Бугари, дека "разлика меѓу Македонец и Бугарин нема".

Прашам се кой знал подобро?

Грците што колеле и колените...................или.................германец белетрист.

Комисијата која интервјуирала на место за коленето.....................или....................грчка писателка?

Комитата Сориксен..................................или..........................кабинетни журналя от Европа?

Гоце Делчев...........................................или............................МАНУ и художникот Донски?

Чекам одговори!
18-12-2010, 03:03 AM
Reply
montehristo Online
Неверен Тома
*****

Posts: 1,469
Joined: Aug 2010
Reputation: 30

Quote:Значи Ханс Лотар Штепан знал подобро кой бил колен од овие кои го правеле коленето . Тц тц тц тц..... Јас вчера заклах свинка, а германецот по еден век ке напише дека било хипопотам

Quote:Се докога се замарате по белетристика а ги игнорирате фактите од местото И ВРЕМЕТО на настаните, ке седите на мостот и ке гледате како тече водата отдоле.

Удри по самарот, кога не можеш по магарето.
An inch today is tomorrow’s mile.
18-12-2010, 03:06 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Тебе судбината е удрила, не по самарот а направо во хипоталамусот. Зашто ми е јас да те удрам.


Или одговори на сосема логичните прашања или седи со самарот на мостот, на самарот покачен Донски и гледајте водата како тече и мечтајте за Солун - столица на Македония от Косово до Индија. Со хунзите за Цар.

На инат магаретата таква им е судбината. На светот и од кловни има потреба.
18-12-2010, 04:29 AM
Reply
montehristo Online
Неверен Тома
*****

Posts: 1,469
Joined: Aug 2010
Reputation: 30

Quote:Грците што колеле и колените...................или.................германец белетрист.

Комисијата која интервјуирала на место за коленето.....................или....................грчка писателка?

Во книгата самиот оној кој колел опишувал како колел, како се чувствувал за време на колењето, што си кажувале жртвите пред смрт, и како се чувствувал тој после колењето.
Грчка Македонска Борба на Павлос Мелас, Германос Каравангелис веднаш по Илинденското востание.
Но, да ги оставиме сега жртвите на страна.
Една работа имам да ти кажам Вова.
Се додека Бугарските, Грчките и Српските архиви се затворени јас немам причина никому од вас Бугарите, Грците и Србите да ви верувам, значи ако ние читаме белетристика вие пишувате научна фантастика.
За Македонските власти е тоа посебна приказна, почнувајќи со лустрацијата.
Фактот дека постоеле Македонците пред Тито, доказот е Македонскиот Абецедар кој го издала Грчката влада но никогаш не го дистрибуирала на граѓаните, тоа е факт непобитен.
Под притисок на Лигата на Народите, или по тебе и тоа е белетристика.
Сите тие белетристики се од ваши сојузнички држави од тоа време.
Тие пишуваат, а не ние, но изгледа вие си имате своја вистина.
Тоа дали Гоце, Даме, и кој ти не кој се борел за Автономна Македонија и не е важно.
Важно е дека се бореле за идеја за која вредело да се умре. И да биле Бугари, им благодарам, и слава им, се бореле заедно со Македонците за Македонија.
Тоа што ти сакаш да ги претставиш во друго светло, и истовремено да поентираш така споредно докажувајќи ми какви Бугарски корења имам тоа не ти успева, ниту ќе ти успее.
Толку од мене Вова, само да знаеш ти нема да бидеш никогаш онаков "Бугарин" како нив.
Добар си на "зборови".
An inch today is tomorrow’s mile.
18-12-2010, 04:43 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Кървавата дебългаризация на Егейска Македония

[Image: akarakasidou.jpg]

С 11 години закъснение у нас излезе книгата „Житни поля, кървави хълмове” на Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уесли колидж, която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония.

Малко известен факт е, че фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.

Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970″ (ИК „Сиела”). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато не само еволюционно, но и с цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.
„Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават”, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така”, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.

Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция, която продължава и до днес. Не такава е обаче целта на Каракасиду. „Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си”, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина „българи” и „българско”.

Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове” е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Жителите на Асирос - селището, което е в основата на антропологичното изследване на Каракасиду, излизат с отворено писмо, в което се разграничават от книгата, заявяват, че общината им никога не е била двуезична, и че те всички са „чисти гърци, 24 карата и по език, и по национално съзнание”.

Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени. Но и това не става лесно. Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката”, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така - до смъртния одър.

„Житни поля, кървави хълмове” изобилства от подобни болезнени истини. И все пак, от българска гледна точка, някои позиции могат да бъдат поставени под въпрос. Каракасиду обвързва конфликтите в Егейска Македония с началото на т.нар. „македонска борба”, или борбата между гръцките андарти, ВМРО и турската власт за надмощие в региона в първото десетилетие на 20 в. Според антроположката дотогава „славянското население в района е нямало нито собствено национално самосъзнание, нито достатъчно ресурси, за да се консолидира самостоятелно срещу гръцката и българската доминация”. „Новите етикети на идентичност, които националните активисти се опитват да наложат върху християнското население на региона, разрушават досегашната ритуална и икономическа общност и създават дълбок социален разкол, който постепенно преминава в насилия и кръвопролитие”, пише Каракасиду. Така обаче се пропускат големи предишни прояви на българския дух на част от населението - като участието му в Илинденското въстание.

„Има хора в този регион, които и преди т.нар. „македонска борба” са се изявили като българи, казва доц. Николов. Но не е истина и да се каже, че абсолютно всички са се били осъзнали като българи. Имаме и славяноезично, българоезично население, което още се преживява в общия контекст на православното, на т.нар. „руммилет”. Някои добиват и гръцка идентичност, нищо че майчиният им език е българския - това са „патриаршистите”, обяснява историкът. Нещата са сложни и трябва да има индивидуален подход - към район, селище, дори индивид. Затова книгата на г-жа Каракасиду е толкова ценна - тя дава снимка на един много сложен регион, където се преплитат преднационалното и формиращото се гръцко и българско национално съзнание, които влизат в конфликт. В крайна сметка, по силата на определени исторически обстоятелства, гръцката идентичност надделява, но Каракасиду е проследила този процес без да спестява нелицеприятни неща за гръцката политика”, смята Николов.

„От мащабно насилие като „македонската борба” много трудно се прави наука, кино и образование. Да, Каракасиду не познава добре българската история, много от нещата й са старомодни, но тя има баланс, има фин подход и интуиция”, казва д-р Алексей Кальонски, историк от Софийски университет и научен редактор на „Житни поля, кървави хълмове”. „Сблъсъкът на национализмите маркира това, че гръцката идентичност в региона е късно наложила се, не е зададена. В този смисъл, книгата е обвинение срещу решаването на подобни въпроси с насилие, не само в миналото, но и сега,” обяснява историкът. Според него книгата търси общите неща, общия живот, онова, което е обединявало хората, а не само това, което ги е разединявало. „Ние си приличаме както в общия живот, така и в насилието, което сме употребили едни срещу други в историята”, допълва Кальонски. „Сложно е било положението в Егейска Македония, но и в Северна Тракия, където около Пловдив е имало гръцки анклави”, обяснява и Александър Николов.

И все пак, дали не е малко парадоксално, че трябваше гръцки учен да разбие мълчанието и да напомни за българите в Егейска Македония? Българи са писали по тези проблеми, но доста отдавна - като например книгите „Зверствата на гръцките разбойнически банди над беззащитното българско население в Македония и Одринско през 1905 и 1906 г.” на Иван Ст. Николов от 1906 г. и „Гръцките жестокости в Македония” на проф. Любомир Милетич от 1913 г. Днес и политици, и историци предпочитат да мълчат, но това може да не е изцяло отрицателна стратегия.

„Истината е, че ние през 1944 г. сме се отказали от това население, многократно сме го предавали и за това тези хора са станали гърци, казва доц. Николов. Затова ние не можем да имаме някакви претенции и можем да действаме само на полето на историята, но деликатно. Виждал съм хора „гърци” от Егейска Македония, които идват в Рилския манастир, палят свещ на гроба на цар Борис III и си заминават за Гърция, където живеят по-добре,” разказва той. „Въпросът е решен, човек сам си избира, няма какво да атакуваме пропагандно. Укрепвайки връзките си с Гърция на всяко ниво ние правим добро на тези хора. Има драма с българите в Западните покрайнини, защото Сърбия не се интегрира към Европа”, обяснява историкът.

И все пак, добре е, че „Житни поля, кървави хълмове” излезе на български, макар и с 11 години закъснение. Въпросът е доколко нейният толерантен подход ще се реализира на практика или ще остане само на хартия. За сведение - книгата все още не е преведена на гръцки.

* Петър Добрев следва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Статии на автора могат да се прочетат и в изданията e-vestnik.bg, в. „Култура”, в. „Дневник”, mediapool.bg, както и в личния му блог За българските работи
18-12-2010, 10:39 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Книгата на Каракасиду на английски език.

[Image: 424944.gif]

Fields of wheat, hills of blood: passages to nationhood in Greek Macedonia ... By Anastasia N. Karakasidou

http://books.google.com/books?id=vGQ2enT...&q&f=false

Ето на колко места в книгата се споменава името български.


http://books.google.com/books?id=vGQ2enT...an&f=false

http://books.google.com/books?id=vGQ2enT...ns&f=false

Ето тук е разказана историята на Пасхалина.

http://books.google.com/books?id=vGQ2enT...an&f=false
18-12-2010, 11:07 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Pavlos Melas

Pavlos Melas (Greek: Παύλος Μελάς, Pávlos, i.e., Paul, Melás) (March 29, 1870–October 13, 1904) was an officer of the Hellenic Army, and he was among the first who organized and participated in the Greek Struggle for Macedonia.

After the Ilinden-Preobrazhenie uprising, he decided to enter Macedonia in June, 1904 to assess the situation and to see if there is any possibility of establishing a military unit to fight the Bulgarians (Internal Macedonian Revolutionary Organization, VMRO) and the Ottoman Turks.

After his death, Greek efforts became more intense, resulting in the interception of Bulgarian Komitadji efforts, especially in West and Central Macedonia, which joined Greece after the Balkan Wars.

[Image: Pavlos_melas.jpg]

Postcard with the last words of Melas "Leave no Bulgarians". (Българин да не остане)

http://en.wikipedia.org/wiki/Pavlos_Melas

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...arch+Books
18-12-2010, 11:22 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Germanos Karavangelis

He organized armed groups composed mainly of Greek army officers,[1] volunteers brought from Crete, Peloponnese[1] and other parts of Greek populated areas,[1] as well as recruited local Macedonian Greeks[1] such as the chieftain Vangelis Strebreniotis from the village of Srebreni (now Asprogeia), and Konstantinos Kottas, a former member of Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO) from the village of Rulya (later renamed Kottas by the Greek authorities in his honour).

Karavangelis succeeded to strengthen Greek aspirations in Macedonia and thus, according to Greek historians, helped the later incorporation of the major part of Macedonia by Greece in the Balkan Wars, for which Greece officially praises him as a national hero of the Greek Struggle for Macedonia ("makedonomachos"). He is the author of the book of memoirs "The Macedonian Struggle" (Greek: Ο Μακεδονικός Αγών).

http://en.wikipedia.org/wiki/Germanos_Karavangelis

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...5cc797b8b8

Македонската борба. Мемоари
Германос Каравангелис (Скопие, 2000)

http://www.promacedonia.org/gk/index.html
18-12-2010, 11:40 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Greek Struggle for Macedonia

Since 1899, the guerrillas of the IMRO turned against Ottoman authorities with the slogan "autonomy for Macedonia". The guerrillas purported to be protectors of all Christians in the area, for this reason they initially did not bother Greece. But gradually, increasing tensions emerged among the followers of the Patriarchate of Constantinople (the patriarchalists, mostly, but not only, Greeks) and those of the Bulgarian Exarchate; this brought to the assassination by the IMRO of members of pro-Greek and pro-Serbian parties.

http://en.wikipedia.org/wiki/Greek_Strug..._Macedonia

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...5cc797b8b8
18-12-2010, 11:46 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(18-12-2010, 04:43 AM)montehristo Wrote:
Quote:Грците што колеле и колените...................или.................германец белетрист.

Комисијата која интервјуирала на место за коленето.....................или....................грчка писателка?

Во книгата самиот оној кој колел опишувал како колел, како се чувствувал за време на колењето, што си кажувале жртвите пред смрт, и како се чувствувал тој после колењето.

Читай интертвютата от карнегиевата анкета.Там говорят точно колените. Говорят и колещите. ЦИТИРАНО! МЕЖДУНАРОДНО ЗАВЕРЕН ДОКУМЕНТ, а не КНИГА! Няма споменат нито един македонец. Нито един македонски косъм.

Грчка Македонска Борба на Павлос Мелас, Германос Каравангелис веднаш по Илинденското востание.
Но, да ги оставиме сега жртвите на страна.

Защо да ги оставиме. Горе ясно ти показах, черно на бяло КОИ са били жертвите и защо няма българи в Егея (или поне няма толкова, колкото имало).

Една работа имам да ти кажам Вова.
Се додека Бугарските, Грчките и Српските архиви се затворени јас немам причина никому од вас Бугарите, Грците и Србите да ви верувам, значи ако ние читаме белетристика вие пишувате научна фантастика.

Ходил ли си лично да поискаш достъп до архивите в България. ЛИЧНО. Не Петко ми каза, че Гошо ходил и не му ги показали. ТИ ЛИЧНО. Като идеш и ти откажат приказвай.

За Македонските власти е тоа посебна приказна, почнувајќи со лустрацијата.

Македонските власти не ме интересуват - те са ваш проблем.

Фактот дека постоеле Македонците пред Тито, доказот е Македонскиот Абецедар кој го издала Грчката влада но никогаш не го дистрибуирала на граѓаните, тоа е факт непобитен.
Под притисок на Лигата на Народите, или по тебе и тоа е белетристика.

Издаването е непобитен факт. Ето няколко въпроси.
Къде е доказателството, че Македонски не е регинално определение? Защо ГЪРЦИТЕ издали нещо, което нарекли Македонско? Не ти ли прилича това на ранна фаза на доктрината )Славофонни гърци" = перфидно обезбългаряване? Все едно в България Турците да издадели Мохамедански абецедар... ама не. Нашият Рибен Буквар, е написан от Българиныт от Котел Д-р Петър Берон и е издаден с български пари. В УСЛОВИЯТА НА ТУРСКОТО РОБСТВО!!! Защо вашите македонци чакали на гърците да ги ограмотяват инякакви международни лиги да настояват. Просветното дело на един народ е дело на самия народ, не на международни лиги.


Лигата на народите ли знае по-добре или колените пред карнегиевата комисия?


Сите тие белетристики се од ваши сојузнички држави од тоа време.

Карнегиевата анкета от "наши сојузнически държави". Я ги изреди да ги видим... Поименно Държава по дрържава. Но и това не променя факта, че колените и колежите говорят и пишат за БЪЛГАРИ. Или и гръцките войници когато пишели до дома, били "наши съюзници". Или те колели македонци, но пили някаква специална билка, та им се привиждали българи? Смешно. Ако не беше страшно.

Тие пишуваат, а не ние, но изгледа вие си имате своја вистина.

Точно! Тие пишуват. Гръцките войници, и колените българи. Думата Македонец не се среща нито веднъж. Или когато четеш ти се вдъхновяваш от моя аватар? Ако е така, сте наистина в наизлечима фаза

Тоа дали Гоце, Даме, и кој ти не кој се борел за Автономна Македонија и не е важно.

Да, Българите в Македония се борели за независима Македония. Обясни ли са ясно и ЗАЩО, но вие това малко изречение го пропускате, заслепени от абецедари. Какво доказва това? Отделен етнос? Е питай ги тогава и Гоце, и Михайлов, и Александров, защо писали тогава такива глупости като: "Нали сме си българи" "Македония без бугари огин да я гори" и негирали всички онези читатели на "абецедарот". Ова е ЧЕРНО НА БЯЛО. Не някакви немци, не някакви никому неизвестни австрийски журналисти или гърци, заинтересувани по тази територия марсианци да има, но не и българи.

Важно е дека се бореле за идеја за која вредело да се умре. И да биле Бугари, им благодарам, и слава им, се бореле заедно со Македонците за Македонија.

Всички, които се борели за македония (с надежда при по-благобриятни времена да се обединят с България). На абецедари ли да вярвам:

"Според Христо Силянов за организацията понятието автономия се покрива със съдържанието на чл. 23 от Берлинския договор, което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите й остават докрай скромни и това говори за здравия политически смисъл на нейните ръководители. Тези претенции се движат в кръга на даденото от Европа в Берлин, на възможното и постижимото. Впрочем ето как виждат изхода от автономията по това време едни от най-видните дейци на националноосвободителното движение. Гоце Делчев не изключва варианта Македоно-Одринската автономна държава по-късно да се присъедини към България. Един от неговите най-близки приятели Коце Ципушев съобщава в своите спомени, че когато през 1902 г. приятели на Гоце го запитали защо се борим за автономия на Македония и Одринско, а не за обединение с България, той им отговаря::
„ Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, предъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ. Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото българско отечество.[19] “
[b]Даме Груев
се изказва в почти същия дух за изхода от автономията. В спомените си войводата Милан Матов пише:
„ “Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: “Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род”.[20][/b]"

Тоа што ти сакаш да ги претставиш во друго светло, и истовремено да поентираш така споредно докажувајќи ми какви Бугарски корења имам тоа не ти успева, ниту ќе ти успее.

Не се и надявам пред тебе да ми успява каквото и да било. [b]ДОЛУ МРЪСНИТЕ ЛАПИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ! Това "мие е успяло навсякыде освен по териеторията на вашия югославски експеримент. Там и ще си седите все докато не ви уврат главите. [/b]

Толку од мене Вова, само да знаеш ти нема да бидеш никогаш онаков "Бугарин" како нив.

Ти мислиш, че имам такива амбиции ли Icon_razz. Хе хе хе....

Добар си на "зборови".

Благодаря. А тебе и на зборови те няма. Вие сте добри в "интерпретациите на историята" - нали така се изцепи наскоро един ВАШ професионалист.
18-12-2010, 12:26 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(18-12-2010, 11:22 AM)veritas Wrote: Pavlos Melas

Pavlos Melas (Greek: Παύλος Μελάς, Pávlos, i.e., Paul, Melás) (March 29, 1870–October 13, 1904) was an officer of the Hellenic Army, and he was among the first who organized and participated in the Greek Struggle for Macedonia.

After the Ilinden-Preobrazhenie uprising, he decided to enter Macedonia in June, 1904 to assess the situation and to see if there is any possibility of establishing a military unit to fight the Bulgarians (Internal Macedonian Revolutionary Organization, VMRO) and the Ottoman Turks.

After his death, Greek efforts became more intense, resulting in the interception of Bulgarian Komitadji efforts, especially in West and Central Macedonia, which joined Greece after the Balkan Wars.

[Image: Pavlos_melas.jpg]

Postcard with the last words of Melas "Leave no Bulgarians". (Българин да не остане)

http://en.wikipedia.org/wiki/Pavlos_Melas

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...arch+Books

Ха ха ха ха ха ха ха......

[Image: avatar_19.jpg]

Читај читај, графе. ВУЛГАРОС (да се чита Македонци!!!)
(This post was last modified: 18-12-2010, 12:30 PM by Вовата.)
18-12-2010, 12:28 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

През март 1895 г. в София се създава друга организация на македонските българи, наречена Македонски комитет. Тя има за цел да извоюва за населението в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от великите сили. Предвидените средства за постигане на автономията са легални, но в устава й се допуска, като последна възможност за въздействие и въоръжена борба. През 1900 г., когато организацията се преименува на Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК), тя вече е фактор в освободителното движението и ценен партньор на ВМОРО. Цялата документация на ВМОК е на български език.

В четиридесетгодишната история на ВМОРО също няма известен програмен документ с първообраз, написан на друг език. Обръщенията до великите сили, международните институции, европейската общественост или отделни именити личности се превеждат от български на съответния език. Пак на български език е и Възванието на Главния щаб в Битолския революционен окръг, както и всички документи от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Безкомпромисно и актуално звучат словата на световно известния английски археолог Артър Ивънс, написани скоро след погрома на въстанието. Независимо от симпатиите си към културата и традициите на Гърция, в публикувана на 30 септември 1903 г. във в. „Таймс” обзорна статия за съотношението и разпределението на отделните народности в Македония Ивънс заявява: „… Нека да започна с коригирането на една почти всеобща заблуда. Там [в Македония] няма „македонци”. Има българи. Има румънци – останки от латиноговорящите жители на римските илирийски провинции, които още се срещат в планината Пинд и в съседните градове. Има гърци, включително малко или много изкуствено елинизирани румънци. Има „турци”, включително българите мохамедани и някои чисто турски села в долината на р. Вардар – представители на заселване, по-рано от османското завоевание. Има примес от шкипетари, или албанци, по западния и северния край. Най-накрая, в Солун има многобройно население от испански евреи. Но там няма „македонци”.

Неприятно задължение е да казваш на приятелите си в родината истини, но гръцките претенции към Македония, поне що се отнася за по-голямата част от вътрешността на страната, са илюзия…

Един от най-комичните резултати от тази състезателна етнография беше една карта, публикувана преди няколко години под покровителството на Атина и разпространена в страната. Според нея Македония по практически съображения е разделена на два елемента – гърци и „българоговорящи гърци” – все едно някой келтски ентусиаст да раздели Англия на уелсци и на „англоговорящи уелсци”!...

Факт е, че дори у нас – до голяма степен поради користни усилия да се прикрие истинското положение – огромният превес на българския елемент в Македония се разбира съвсем недостатъчно. Аз мога само да кажа, като мое лично впечатление след изучаване на почти цялата вътрешна част на провинцията, че освен вече споменатата ивица и няколко малки градски центрове, практически цялата маса от населението е славянско, говорещи характерно български диалекти. Българските особености, като поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопската област, за която понякога претендират сърбите, чиято истинска реч започва едва на север от Шар планина. Там, където гръцкият елемент е в мнозинство, както в някои малки градове като Костур, натежават гъсто населените български села наоколо. Този голям превес на българския елемент е основен фактор при сегашното положение, който е бил добре отбелязван от статистиката, взета от гръцки източници. Това вероятно не се разбира достатъчно от чужденци и дори от консули, чиито впечатления от Македония са се ограничавали главно с градове като Солун и Битоля…”!
18-12-2010, 12:41 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Четете абецедарци. Това да ви прилича на нещо познато:

НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878-1940
2008-09-22 @ 11:39 EEST
22 - 23 септември 1918 - В Бабадаг се провежда вторият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България.

1. Възникване на Добруджанския въпрос и Северна Добруджа.


Добруджанският въпрос възниква след Санстефанския мирен договор, когато в замяна на Бесарабия, Русия дава Северна Добруджа на Румъния. Букурещ дълго отказва да се съгласи с натрапената размяна, но накрая все пак приема. Започва процес на дългосрочна румънска колонизация и асимилация. През 1882 г. се приема "Закон за регулиране недвижимата собственост в Добруджа", според който 1/3 от земята на българите се отнема и се образува поземлен фонд за заселване на румънци. Желаещи има достатъчно-в същинска Румъния земята е едра собственост на "чокоите", а в областта конституцията не се прилага и населението няма политически права до 1910 г. Допълнителни затруднения в стопанската сфера създава и корумпираната румънска власт по места, като тя не се избира а се назначава от Букурещ.

2. Политически живот.

В края на ХІХ и първите години на ХХ в. сред българското население в Северна Добруджа се оформят три главни политически течения. Първото от тях е известно като Интегристко-т.е. българи, които искат да се приобщят към румънското общество. Вторите, които се водят от желанието си за бъдещо присъединяване на областта към България са известни като Националисти. Сред тях изпъква личноста на Петър Габе /баща на Дора Габе/. Федералистите са третата масова политическа структура на българското население в Северна Добруджа. Те имат силни позиции в областта, като обединяваща идея за повечето от потдръжниците им е желанието за създаване на балканска федерация. Сред най-активните деици на т.нар. федералисти, е Кръстю Раковски-един от основателите на Румънската комунистическа партия.


3. Добруджа след 1913 г.

След края на Междусъюзническата война и Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Според преброяването от 1910 г. в областта живеят 282 хил. души - 46 % от тях са българи, 37% турци, гагаузи, цигани, малко руси и немци и само 6 хил / 2% / румънци. Румънският режим е кратък-продължава до 1916 г. С влизането на Румъния в Първата световна война и настъплението на българските войски, румънските власти отвличат част от българско население в Южна Добруджа и го затварят в концентрационни лагери в Бесарабия. С пренасяне на бойните действия в Северна Добруджа, операцията се повтаря и с тамошните българи. Голяма част от изпратените в лагери загиват. През 1917 г. Южна Добруджа е наново освободена и присъединена към Българското царство, но не така стои въпросът със Северна Добруджа, където е въведен кондоминиум но фактически се управлява от германците. Последните толерират преди всичко румънския елемент. Доказателство в тази насока е определянето на румънския език като официален за областа(успоредно с немския). В последните месеци преди края на "Голямата война" българското населението става обект и на системни реквизиции.


4. Емигрантски организации.


След края на Балканските войни, от есента на 1913 г. е първата по-голяма бежанска вълна от Южна Добруджа в България. Същата година в София е образувано дружество "Добруджа", а през февруари 1914 г.-друга бежанска организация, братство "Добруджа". На 25 март 1915 г. двете се обединяват в "Добруджанска организация / ДО/ с главни ръководители д-р Милан Марков и д-р Петър Вичев (един от създателите на Републиканската партия). По време на Първата световна война Добруджанската Организация /ДО/ не развива особено активна дейност. При недоразуменията със съюзниците относно съдбата на Северна Добруджа, София решава да стимулира българското движение в областта. Щабът на действащата армия изпраща Милан Марков да създава местни комитети. Създават се около 300 местни звена предимно в Северна Добруджа, които се обединяват на 30 юли 1917 г. в Бабадаг под името Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На първия Добруджански събор, отново в Бабадаг през декември 1917 г. се разяснява и целта на организацията: присъединяване на цяла Добруджа към България. На Вторият народен събор от 22-23.09.1918 г. това искане е потвърдено. Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/ действа в тесни връзки с българските военни и ДСОП. След Букурещкия мирен договор от май 1918 г. усилията се насочват към Северна Добруджа, защото Южна вече е в състава на България. В началото на 1918 г. Милан Марков издига идеята за автономия на Северна Добруджа, но тя е отхвърлена и от Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/ и от българското правителство. След края на войната съюзниците окупират двете области. В Северна Добруджа се настаняват французи, които се отнасят с неприязън към българското население докато в Южна новопристигналите англичани и италианци се държат толерантно. Твърде скоро под румънски натиск, победителите нарушават Солунското примирие по силата на което България има право да държи две дивизии в Южна Добруджа. България е принудена да изтегли войските си от областта / в знак на протест мин.-председателят Ал. Малинов подава оставка-ноември 1918 г./. Постепенно и малочислената българската администрация е изтласкана и така румънците възстановят своето управление в Южна Добруджа към края на 1918 г. Единствена упора на българското население на областта в този момент, остава надеждата в прокламираните от американския президент Уинстън На Парижката мирна конференция правителството на Й. Братияну отказва да подпише договор за защита правата на малцинствата. Едва няколко години по-късно това е направено от правителство на А. Вайда-Воевод, но с явното намерение да не го спазва. Все пак за разлика от Кралството на сърби, хървати и словенци /КСХС/ и Гърция, Румъния никога не отрича, че на нейна територия съществува българско население. Румънските власти използват натрупания в Северна Добруджа опит. Още през 1914 г. е приет "Закон за устройството на нова Добруджа" и потвърден с множество закони през 20-те години земята на българите в Южна Добруджа се обявява за държавна собственост "мирие", отнема се безвъзмездно 1/3 (по закон, на практика повече) от нея и се предоставя на колонисти, болшинството от които са куцовласи от Македония. Целенасочено се обричат на упадък градове като Силистра, Балчик и Каварна. Не се правят значителни капиталовложения в Южна Добруджа. Повечето български училища са закрити, имотите им са национализирани, на тяхно място се откриват румънски. В църквите се провеждат богослужения на румънски език от румънски свещеници. Съзнателно се правят опити за посяване на разпри между българското и мюсюлманското население. Букурещ постоянно обвинява българските правителства, че поддържат националноосвободителното движение в Добруджа, дори когато това не отговаря на истината. Сурови мерки се вземат срещу "комитаджийството", но не и срещу разбойничеството по границата. Последното се използва като средство за постоянен натиск върху София - обявявя се за чети.

С поредната бежанска вълна през 1918 г. /между 40 и 60 хил. българи напускат Южна Добруджа/ се изтегля и Централния Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На ораганизирания съвместно от Добруджанската организация и Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/, Велик Добруджански събор в София през 19-25 ноември 1919 г. се решава двете организации да се обединят в съюз "Добруджа"/ДО/, който има за цел свободна и независима Добруджа /т.е. изоставя се идеята за присъединяване към България като нереалистична в момента/. Прокламира се легална дейност и несъпричастност към вътрешнополитическите борби в България. Сред добруджанци фактически се оформят три концепции: автономистка, за присъединяване към България и за образуване на отделна държава, влизаща в състава на балканската социалистическа федеративна република /на тесните социалисти, по-късно комунисти/. Като главна фигура на ДО изпъква Петър Вичев, който е лидер на автономистите. Той се ориентира към дълготраен съюз с комунистите. Те обявяват обща цел - отделна Добруджа, но за Петър Вичев това е само етап към присъединяването й към България. От своя страна БКП си организира свой Емигрантски комунистически съюз "Освобождение", в който привлича бежанци от всички краища. Той съществува до август 1923 г., когато е разтурен по споразумение с ВМРО. Автономизмът доминира в добруджанското движение до 1925 г., но е постоянно подлаган на нападки от "леви" и "десни", не е харесван от БЗНС и Военния съюз. На Деветия конгрес на ДО през септември 1925г. автономистите постепенно са изтласкани, като основна цел на ДО отново се обявява присъединяване на Добруджа към България чрез легална дейност. Други задачи са културно-просветна дейност, настаняване и оземляване на бежанците, сплотяване на цялата добруджанска емиграция в Добруджанската Организация /ДО/.

През 1919 г. около 10 хиляди души членуват в Добруджанската Организация /ДО/, което я прави една от най големите бежански организации. Съюзът има и свой печатен орган - "Добруджанско знаме". Добруджанци подават до различни международни организации безброй петиции и мемоари за защита правата на българите в Добруджа, като по този начин не позволяват добруджанския въпрос да заглъхне. През 1927 г. Добруджанската Организация /ДО/ създава свой младежки съюз, а през 30-те години Дора Габе организира женска секция.


5. Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/


През пролетта на 1919 г. във Варна от комунистите е създаден нелегален Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/. Като основна цел се обявява подготовката на въстание в Добруджа в помощ на очаквания поход на Червената армия в Бесарабия и създаване на Добруджанска Съветска Социалистическа Република /ДССР/ като компонент на по-общата федеративната съветска република. Събира се оперативна информация за силите на Антантата в Добруджа. Но край Варшава Червената армия е отблъсната, походът на юг се отлага, а сьглашенците се оттеглят от Добруджа. По нареждане на ЦК на БКП, Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/ е разпуснат през 1920г.


6. Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/


В началото на 20-те години разбойничеството от двете страни на българо-румънската граница взема застрашителни размери и нанася сериозен удар върху престижа на ДО. По идея на комунистите се предлага в началото на 1923г. да се създаде нелегална въоръжена организация. Петър Вичев се противопоставя на това, защото е против четничеството като средство за борба. Привържениците на идеята не се отказват от нея и през април 1923г. създават Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/. Цел: независима Добруджа с всички революционни и дипломатически средства, вкл. и с помощ от СССР. В ръководството на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ влизат хора като Никола Кямилев, Върбан Петров и Дочо Михайлов. Някои от тях са привърженици на Военния съюз, а други - на БКП /доста странен съюз/. Организацията и програмните документи са по подобие на ВМРО. Добруджа се разделя на 7 окръга, във всеки от който има по чета от 10-15 души. Има ЦК в Добруджа и Задгранично представителство в Русе. Главен организатор е комунистът Дочо Михайлов. Въпреки, че дейците на ВДРО участват в Септемврийското въстание на различни страни, на първо време това не пречи на съвместната им дейност в Добр. Членовете на ВДРО са членове и на ДО. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа понася силен удар.


7. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/


По нареждане на Коминтерна БКП се ориентира към съдействие и впоследствие овладяване на националноосвободителните организации. Комунистите се опитват да използват тези организации за свои политически цели - главно подготовка на ново въстание срещу правителството на Ал. Цанков /Пример: Майският манифест/. БКП се насочва към засилване на своите позиции чрез създаването на комфракции. Последните се опитват да овладеят четническия апарат на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/. Естествено тези действия предизвикват безпокойството на другото крило във Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/, а и на правителството. След атентата през 1925 г. и разгрома на Военната организация на БКП, терорът над левицата във Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ се засилва. Той съвпада с общото настъпление на българското и румънското правителство срещу комунистическите организации. След арестуването на Дочо Михайлов и В. Петров от българските власти, Никола Кямилев овладява ръководството на ВДРО. Неговата група поддържа тесни връзки с правителството, е военните, погранични и административни органи.

След неуспеха да се завладеят отвътре националноовободителните организации, БКП се насочва съм организиране на собствени такива /Пример: ВМРО(об)/. През септември 1925 г. във Виена комунисти и автономисти създават Добруджанска Революционна Организация /ДРО/. Учредители: Петър Вичев, Върбан Петров, Дочо Михайлов, Георги Кроснев, Петър Нейчев, Георги Стефанов, (един от създателите на Румънската КП), Димитър Ганев (с голямо бъдеще в ЦК на БКП) Цел: чрез революционна борба да се създаде независима добруджанска република, с участието на всички етнически групи. Основен организатор е Димитър Дончев-Доктора. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ и ВДРО съществуват паралелно, хората им са едновременно и членове на ДО. Четническата дейност на двете се ограничава предимно в Южна Добруджа и е активна главно до 1926 г.

През 1926г. в България идва на власт ново правителство - това на Андрей Ляпчев. То успява да получи заем за настаняване на бежанците. Четническите действия на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ и Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ имат за резултат засилване на терора над населението в Добруджа. Край Старо село румънски жандармеристи убиват няколко десетки българи, но пред света представят нещата като четническо нападение. Българското правителство взема сериозни мерки за прекратяване на четничеството. Дочо Михайлов е убит като разбойник и "конекрадец" от бьлгарските власти със съдействието на хората на Н. Кямилев /ВДРО/. Пред Ляпчев Петър Вичев настоява за разтуряне на ВДРО /а за ДРО мълчи/ като вредна за интересите на българите в Добруджа и за България. Постепенно ВДРО губи авторитет в очите на българските власти и се превръща в малочислена конспиративна организация. Добруджанска революционна организация /ДРО/ не е в по-добро сътояние. Периодът 192б-1928г. е особено тежък за тази организация. Съществуват ярки идейни различия между комунисти и автономисти. Дава се предпочитане на класовите постановки над националоосвободителните задачи. Дейността на организацията се направлява съвместно от БКП и Румънската КП, но. техните действия невинаги са съгласувани, а и имат много различия по важни въпроси. Организацията се изгражда в България въз основа на структурата на БКП, а в Добруджа - на тази на Румънската КП. Фактически ДРО се ръководи от двете комунистически партии, от Балканската комунистическа федерация във Виена и чрез нея от Коминтерна. Средства и инструкции се получават от Москва през Виена.

На практика авторитетът на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ сред бежанците в България се изгражда благодарение на автономистите на Петър Вичев. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ създава силно добруджанско младежко дружество, което се конкурира с това на ДО, както и Студентски добруджански съюз. Силен удар върху престижа на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ сред българите в Добруджа е нанесен през 1927 г. По настояване на Румънската КП, организацията заявява подкрепата си за Работническо-селския блок, който издига като основно искане национализация на земята. Това може да е привлекателно за румънските селяни в същинска Румъния, но не и за българите в Добруджа, които биха предпочели държавата да им върне отнетата земя.

През 1928 г. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ се активизира - Д. Дончев-Доктора провежда организационна обиколка, възстановява комитети и канали. До тази година ДРО не обръща внимание на Българските културни общества /БКО/ в Румъния - легална изява на българите с културно-просветни задачи.

БКО получават известна финансова подкрепа от София. Опитът на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ да ги овладее се оказва безуспешен, въпреки вътрешните раздори в тях.

През 1929г. в Берлин се провежда първият и единствен конгрес на ДРО. Потвърждава се отново съюзът с автономистите и се засилва централизма в лицето на ЦК на ДРО. Цели се да се създаде една силна военизирана и конспиративна организация. От друга страна ЦК се премества във Виена, на 1500км. от базата си.


8. Последен етап от развитието на ДО, ВДРО и ДРО


С дискретната подкрепа на София се прави опит за изграждане на миноритарна /национално-малцинствена/ политическа партия по подобие на партиите, които имат унгарците и германците в Румъния. Опитът се проваля както поради противодействието на румънските власти, така и поради разногласия между самите българи.

След 1925 г. автономистнте постепенно са изтласкани от ръководството на ДО. Същата участ сполетява и комунистите, които сами спомагат на този процес чрез непрестанните си явни и неумели опити да овладеят централните органи на съюз "Добруджа". Привържениците на Никола Кямилев се активизират и Петър Вичев е изключен през 1927-1928г. от ДО. Успехът на "десницата", обаче, не е траен - привържениците на БЗНС и БРСДП(о) заемат мястото на отстранените комунисти и автономисти.

През 1929 г. П. Вичев създава своя организация - Централен Добруджански Акционен Комитет /ЦДАК/. Въпреки че в учредяването на новата организация участват и хора от ДРО, ЦК на БКП и ДРО решават, че Петър Вичев отново излиза в опозиция на комунистите. Той е обвинен в "десноликвидаторски уклон" През следващата година, след дълготраен съюз, разривът между П. Вичев и комунистите става окончателен. През 1931 г. ЦДАК се разпада на две части - вичевисти и ЦДАК /комфракция/. В представите на Вичев ЦДАК трябва да е центристка група, която да примири крайностите. Това не се получава и постепенно през 1932-1933 г. вичевият ЦДАК запада под атаките на ДРО и на ДО-ВДРО. П. Вичев поддържа връзки и с протогеровистите и други дейци, които са настроени срещу Иван Михайлов. През 1933 г. той е убит в София, край църквата "Св. Седмочисленици". Предполага се, че това е дело на ВМРО. Фактически Петър Вичев, подобно на Тодор Александров, се превръща в авторитетен лидер, който, обаче, е твърде непредсказуем в действията си и представлява опасност за всички. Със смъртта на Петър Вичев затихва автономизма като течение.

Комунистите Георги Кроснев и Върбан Петров са отстранени по различни причини от ЦК на ДРО, Д. Дончев - Доктора е убит от румънците през 1931 г., което е тежък удар за организацията. През 30-те години ДРО приема тезата на Коминтерна за съществуването на добруджанска нация. Постепенно социалните задачи все повече изместват националните.

След преврата на 19 май 1934г. ВДРО и ДРО са разпуснати. Те продължават да съществуват само в Добруджа, но със затихващи функции. До края на 30-те години имат само епизодични прояви. Деветнадесетомайците проявяват учудваща толерантност към съюз "Добруджа", за разлика от отношението им към другите бежански организации. Тсва се дължи на декларираната многократно от ДО тактика за ненамеса във вътрешнопартийните борби в България. Все пак през 193б г. правителството на Георги Кьосеиванов нанася удар върху съюз "Добруджа". Разпуснато е централното ръководство, на следващата година е разпусната и младежката организация, по-късно същата съдба последва и женския съюз. Управлението на ДО успешно се поема и осъществява от софийското дружество "Добруджа".

В края на 30-те години в българската национална програма добруджанският въпрос е поставен на първо място, пред западнотракийския и македонския. Към средата на 1940г. се появяват благоприятни възможности за разрешаването му. Румъния е притисната от СССР, която си връща Бесарабия и от Унгария. Българското правителство поставя въпроса за връщане на Южна Добруджа, като тази позиция получава подкрепата на Германия, СССР и Великобритания. На 7 септември 1940г. е сключена Крайовската спогодба. България си връща Южна Добруджа, в замяна на което прокламира, че се отказва от всякакви претенции към Северна Добруджа. По настояване на Букурещ се пристъпва към размяна на населението - българи от Северна Добруджа срещу румънски колонисти от Южна Добруджа. Около 67 хил. българи напускат Северна Добруджа, без да изнасят нищо и без да имат възможност да уредят имотите си. Близо 84 хил. румънци напускат Южна Добруджа, с движимото си имущество. След този акт ВДРО и ДРО се саморазпускат.

На Втория Велик Добруджански събор през От 3 до 5 октомври 1941 г., под натиска на българското правителство, ДО се обявява своето разтуряне.
18-12-2010, 12:42 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Ето защо няма българи в Егея днес:

Начело на ВМОРО

Излизането на България от войната и условията на при миристо предизвикват осезаем шок сред българското общсство. Става пределно ясно, че победителите и техните балкански сателити подготвят за България жестоко отмъщение. Условията на примирието предвиждат изтеглянето на българската армия от всички територии, окупирани след 1915 г., демобилизация и разоръжаване на армията, задържане в плен на всички войски на запад от скопския меридиан, абдикация на цар Фердинанд и др.

Реокупацията на Македония и Западна Тракия предизвиква масово бягство на българското население, а тези, които остават, са обект на отмъщението на сръбската и гръцка армия. Стотици са убитите, арестувани и инквизирани българи. На опустошение и разрушение са предадени десетки села и градове. Преднамерено се унищожават всички български национално-културни институти, системно и жестоко се изтребва българската интелигенция. Сърбия и Гърция предприемат истински поход за пълен и окончателен разгром на българщината в Македония.

Повсеместно е забранена употребата на български език, насилствено са променени фамилните имена, притежаването на български книги и литература се наказва като углавно престъпление. Крайната цел с денационализация и насилствена асимилация на коренното българско население, превръщането му в „чисто сръбско", респективно - „гръцко". Тази политика е по-силно изразена във Вардарска Македония, докато Гърция, която сама има проблеми с бежанци, възприема тактиката на насилствено прогонване на българите от Егейска

26

Македония и Западна Тракия. С цел да се съсипе икономически населението, да се разруши неговата национална консолидация, двете държави приемат и специални стопански и други закони. Първите стъпки към възстановяването на ВМОРО се предприемат в последните месеци на 1918. Макар посочените по-горе мерки все още да не са повсеместно и напълно проведени, тенденцията е достатъчно добре очертана, за да съществуват илюзии по отношение на бъдещето.

Но ако такива илюзии все пак има, то те са свързани с надеждата, че Великите сили-победителки не ще допуснат да бъдат наказани народите за сметка на своите управници.

През 1917 г. американският президент У. Уилсън лансира своята „Програма за мир в света", известна и като „Четиринадесетте точки". В нея той се обявява за налагането на такава система от мирни договори, която, независимо от крайния изход на войната, ще осигури бъдещия ред и мир на стария континент. По-конкретно той предлага войната да приключи без анексии и контрибуции, без оглед на това кои е победител. На народите от победените страни особено импонира прокараният в програмата на Уилсън принцип на самоопределението. Идеите на американския президент са особено популярни в България и именно неговите „четиринадесет точки" са последната сламка, за която се хващат корабокрушенците от българския държавен кораб. Доколкото между победителите има и някои противоречия за подялбата на плячката, на тях също се разчита.

Краят на войната заварва македонското движение в момент на дезорганизация и без определен план за действие в новосъздадената обстановка. По времето на войната ВМОРО е фактически разформирована и всички дейци без разлика на минали различия активно работят за Велика България.

Единственият достатъчно авторитетен и действуващ орган е Изпълнителният комитет на македонските братства /ИК/. Належаща е нуждата от изработването на съответен документ, който да отразява желанията на българското население в Македония, за да се чуе и неговият глас на предстоящата мирна конференция.

В заседанията си през ноември 1918 г. ИК на братствата решава да се изработи един мемоар до мирната конференция въз основа на следните начала: първо - неделимост на Македония, и второ - присъединение на Македония към България. в случай, че горните искания не се приемат, ИК допуска създаването на независима държава Македония в нейните географ-

27

ски граници под егидата на Обществото на народите или някоя от Великите сили.

Съпоставено с конкретната политическа обстановка и положението на България в онзи момент, горните искания изглеждат най-малкото странни и неуместни. Но в случая трябва да се има пред вид, че българското общество се намира под силното психологическо Въздействие на американската програма за мир, която предвижда зачитането на всички исторически и етнически аргументи при очертаването на новите граници. Откритото заявяване на българските претенции има и друг - морален ефект. С него се демонстрира общата историческа съдба на всички българи, загриженост за съдбата на онези, които ще останат извън границите на българската държава. Може би за пръв път България декларира по подобен категоричен начин своите национални интереси в Македония, без да се прикрива зад различни тактически лозунги. А както сочи историческият опит, тези тактически ходове /например лозунгът за „автономия"/ не могат да заблудят никого, особено пък съседите на България. Друг с въпросът за реалността на исканията на ИК. Разбира се, че при създадените обстоятелетба и атмосферата на мирната конференция никакви български претенции нямат шанс, дори и най-скромните. На практика България е лишена от възможността въобще да се произнесе по съдържанието на мирния договор. При това положение демонстрацията на ИК има своето значение единствено като морален ангажимент към македонските българи.

Но в дните на Парижката мирна конференция българското общество и в частност македонското движение демонстрират и един вкоренен национален порок. Противно на нормалната логика, според която в момент на опасност за нацията тя инстинктивно се сплотява, загърбва социални и групови интереси в името на своето оцеляване, в България именно в такива отговорни исторически моменти избуяват до фантастични размери политически и класови пристрастия.

От този отровен бацил не е пощадено и македонското движение. Може да се каже, че неговата история е до голяма степен и история на неговите междуособици. Излишно е да се дават примери - те са христоматийни.

Паралелно с ИК на македонските братства, сред известни среди на македонската емиграция в България се оформя още един идеен център /впоследствие числото им нараства до три/. Това е Временното представителство. Това са бившите „левичари", които отново излизат на сцената и се стремят да

28

се наложат като пръв фактор на цялото македонско движение. В своите печатни издания Временното представителство громи „империалистическите походи" на България към Македония, яростно заклеймява ВМОРО като „българско оръдие" и т.н. То също издига идеята за създаването на независима Македония, но отхвърля всяка мисъл за евентуално бъдещо присъединение към България.

Между двата емигрантски центъра се води яростна печатна война, която не би била страшна, ако не водеше до опартизанявансто на емиграцията и нейното раздробяване. Това раздробяване се засилва и чрез създаването на трети център, наречен „Временна комисия". Официалната цел на Комисията с да примири враждуващите, но нейните членове открито проявяват лидерски амбиции и по-късно наистина дават живот на т.нар. „федералиемко движение". Именно федералиститс, оформени като конкурентна организация на ВМОРО, създават огромни трудности в борбата против сръбския режим в Македония.

До момента, в който стават известни условията на мирния договор, Т. Александров работи в ИК на братствата и заедно с Протогеров участвува в подготовката на мемоар до мирната конференция. Настоящата и особено миналата им дейност ги прави основна мишена на левичарската преса. Главното „обвинение" е. че са работили за Велика България и политическото обединение на всички територии, населени с българи. Атаките се засилват с присъединяването и на още една група от бивши другари на Т. Александров начело с д-р Христо Татарчев - един от основателите на ВМОРО.

Амбициите на Хр. Татарчев стават очебийни е неговото присъединяване към Временната комисия.

Но за самия Т. Александров е пределно ясно, че ефектът от мемоарите и петициите е нищожен. Моментът изисква бързи мерки за възстановяването на ВМОРО и обмисляне на нейните бъдещи планове и методи на действие. Оставяйки софийските революционери да се замерят с вестникарски филипики, Т Александров се заема именно с това - възстановяването на ВМРО.


http://macedonia-history.blogspot.com/20...-post.html
18-12-2010, 12:44 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Ето заради такива като графа България вдига ръце от вас! Огледайте се наоколо и се запитайте, кой не е вдигнал ръце...

Търсете съюзници в Тайван, при хунзите, в Сирия, в Турция - все братски и приятелски народи, с които делите език, песни, обичаи. Е, някои от тях не са ви клали все пак.
18-12-2010, 12:47 PM
Reply
montehristo Online
Неверен Тома
*****

Posts: 1,469
Joined: Aug 2010
Reputation: 30

Вова,
Прво, Тоа што сте си добиле држава пред нас не ви дава за право да велите после нас никој.
Второ, до 1948 година на пописите во Бугарија се имаат попишано колку луѓе дека се Македонци, а после 1948 колку, и зошто е тоа така.
Некој тука зборува дајте ми еден век и ќе направам којзнае колку Македонци.
Можно ли е од 167.000 Македонци на пописот од 1947 во Пирин сега после 60 години да нема ни еден?
Во исто време и сега не негирате овде во Македонија, а пред 60 години само во Пирин имало 167.000 Македонци.
Не ме сфаќај погрешно јас би сакал да сум пријател со вас Бугарите,Но, како што се велич чисти рачуни долга љубов.
An inch today is tomorrow’s mile.
(This post was last modified: 18-12-2010, 11:27 PM by montehristo.)
18-12-2010, 11:26 PM
Reply