Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 13 Vote(s) - 3.85 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Билатерални односи: Македонија - Бугарија
Author Message
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Еден од ретките добронамерни јавно објавени текстови за релацијата Македонија - Блгариа :

Анализа: Можеме да се помириме со Бугарија – само да сакаме
Сподели на Facebook
slika golema
Прочитано: 1167

М-р Митко Јованов



На крајот од текстот го изложив доказот дека постојат можности за историско помирување со Бугарија. Потребно е само да имаме воља и истата треба да ја манифестираме со што нашата обврска ќе ја исполниме. Да подадиме вистинска рака за историско решавање на проблемите кои не разделуваат со Бугарија.



Помирувањето во Европа-мал историјат

Вековните и најголеми непријатели кои во историјата повеќе години биле во војна отколку во мир, Германија и Франција, се помирија наскоро по завршувањето на Втората светска војна, за подоцна тоа помирување и упатеност на меѓусебна соработка да бидат основата на денешната Европска унија.

Зад помирувањето на Германија и Франција се милиони мртви, разурнувања на градови, индустрија, човечки трагедии, силувања, измачувања, нанесување неправди…

Помирувањето не значи газење врз милионите жртви на двете страни, страдањата, солзите и патењата, туку помирувањето значеше инвестиција во сегашноста и иднината, без да се заборави минатото туку да се извлече поука.

Таа „помирувачка инвестиција“ со текот на времето се потврди дека е непроценливо исплатлива.

Двете држави, од најголеми фактори на поделби во Европа во историјата, прераснаа во носители на европското обединување.

Токму затоа помирувањето меѓу државите односно решавањето на нивните спорови со соседите, е услов за влез во ЕУ.

Се надевам дека иако во кратки црти, сепак го доволив јасно инсистирањето на ЕУ за новите членки да ги уредат односите со соседите како услов за влез во Унијата.





Мерна единица за нашата блискост до влез во ЕУ

Нашите односи со соседните држави се потвдра за тоа колку сме ние далеку од челнство во ЕУ.

Ако погледниме реално на состојбата денеска, откако на крајот од минатата година и Бугарија ни го испорача условот за нашиот пристап во ЕУ, можеме да заклучиме дека нашите перспективи за членство во ЕУ никогаш не изгледале толку далеку како денеска.

Во оваа прилика ќе се фокусирам на односите со Бугарија, бидејќи испорачувањето на условите од нејзина страна, воедно и одат во прилог на политиката на Грција кон нас, со што ние драматично ја губиме и таа позиција што ја имавме претходно во однос на наметнатиот спор од Грција за нашето уставно име. За спорот со Грција, во друга прилика.

Во продлжение преку призмата на европските вредности да се обидеме да разбериме зошто од нас се бара менување на политиката во градење на односите со соседите, во случајот со Бугарија.

Притоа го имам во предвид ризикот да заработам некоја од етикетите кои се во тренд изминатите години и кои така лесно се прилепуваат.

Но, мојот предизвик за јавно изнесување ставови не е со цел да собирам аплаузи и масовна подршка, туку да го кажам тоа што сметам дека е добро за мојата држава денеска, а кое посебно ќе се покаже полезно во иднина, и покрај тоа што денеска е спротивно на мнозинското расположение.

Расположението пак е последица на креирањето на јавното мислење од политичките партии, медиумите и дежурните „експерти“, кои дел од незнаење, дел од лични мотивации, им пропагрираат на граѓаните ставови типични за времињата кои се одамна минато.

Голем дел од граѓаните во Македонија и денеска имаат стереотипи од минатото за Бугарија, дека ние можеме многу работи во Бугарија да добиеме со една „чрвена“.

За жал додека ние живееме во таквите заблуди, Бугарија станува европска држава во која се градат автопати, енергетски капацитети, и друга инфраструктура, и тоа во голем дел со пари од фондовите на ЕУ.

Бугарија ни е добра лекција за тоа што значи да си внатре а што значи да си надвор од ЕУ.

Но ние наместо да извлечиме поуки од лошата политика, одиме и понатаму со главта во ѕид. Денеска предводници на негативната кампања кон Бугарија се една мала структура личности кои се на јавната сцена и се дежурни критичари на Бугарија, а кои притоа се претставуваат како големи патриоти.



Креатори на омраза

Имаме новинари кои се познати „патриоти“ за одбрана на Македонија од Бугарија, кои не прoпуштаат и најмала прилика за стартување со медиумска офанзива за „одбрана“ на Македонија од Бугарија.

Ако се навратиме наназад неколку години, токму за овие „истакнати“ новинари беа објавени информации во јавноста дека биле евентулани соработници на тајни служби. Да продолжат со својата „патриотска“ активност пред јавноста мораа да инсистираат МВР да им потпише „ливче“ или некое хартииче на кое им напишаа од МВР дека не соработувале со служби, иако и псевдонимите под кои беа заведени излегоа во јавност.

Сепак граѓаните толку лесно не забораваат, и ако се подзаборави, сепак архивите стојат и може да се направи секогаш освежување на настаните.

Ама кога се нема критериуми, кога не виреат стандарди во општеството, ниту пишани уште помалку непишани, а кои се именуваат како морал и се нема, што би се рекло, ниту срам ниту перде, државата ќе го трпи штетното влијание од нивната крајно сомнителна активност. Иако, целта на лустрацијата беше да ги елиминира ваквите дејствија.

Дали ваквата состојба е креирана од нашите политички раководства, или пак тие само ја ползуваат за добивање политички поени возејќи се според расположението кое преовладува кај граѓаните, а е рецидив од периодот на СФРЈ, кога критиката кон Бугарија беше државна политика која се креираше и во Белград. Ова е тема за посебен осврт, затоа во друга прилика.



Работи кои не зближуваат со Бугарија

Државното раководство е тоа кое треба да преземе иницијатива за драстично менување на политиката кон Бугарија во насока на поставување нови основи за нејзино градење.

Ако постои добра воља за да изградиме добри односи со Бугарија, за тоа има многу добри основи и причини, но треба да ги истакнеме нив наместо негативните кои не разделуваат, а кои добро ги знаеме, и треба да ги изоставиме од нашето секојдневие и да ги препуштиме на историјата.

Во ваква прилика на пишување колумни, нема можност за анализирање и осврт на десетина страни, што пак е ризично да се биде погрешно сватен. Со пресметан ризик ќе наведам неколку насоки/области во кои треба да ги уредиме односите со Бугарија на сосема пинакви односи, отколку постоечките.

1. Кога зборуваме за окупацијата на Бугарија на Македонија во текот на Втората светска војна, воедно треба да зборуваме и за нејзиниот однос кон нас после нејзината капитулација и приклучувањето кон сојузничките сили а против германските војски кои се уште биле на Балканот, и активностите на бугарската војска во Македонија во втората половина на 1944 година.



Голем предизвик за истражување пред нашите историчари, наместо како досега што постапуваат – уште недопрашани, тие истураат рафали на сметка на Бугарија, како да живеат уште во времето на Инфорбирото и после него, во педесетите и следните децении од минатиот век.



2. Од историјата ни е добро познато дека Софија бил центарот на македонската интелегенција и револуционерното и политичко дејствување на многу наши дејци за слободна Македонија, особено за зајакнувањето на македонското револуционерно движење кон крајот на 19 век и почетокот на 20 век.

Во Бугарија многу наши борци и идеолози наоѓале засолниште за своето дејствување.

Ако гледаме негативно во овој однос, тогаш многу ни е познато за штетите кои се предизвикани врз нашето револуционерно движење со мешањето на бугарската држава во неговата работа.

Но, каква полза имаме ние ако тоа го истакнуваме, а притоа ги потиснуваме и позитивните аспекти, па макар тие биле и помали во спредба со негативните.

Истотака има многу личности – Македонци кои оставиле траен белег во политичкиот, образовниот, културниот живот на Бугарија, еден од познатите премиери на Бугарија меѓу двете светски војни е Андреј Љапчев, роден ресенчанец.

Токму таквите личности можат да бидат една од алките кои ќе не зближуваат.

3. Блискоста на јазиците е истотака алка која треба да не спојува и факт кој треба да не зближува заради тоа што Македонците и Бугарите можат да се разбираат без нужно да им треба преведувач.

Браќата Кирил и Методиј не ја правеле азбуката специјално за Македонците или пак од бугарски аспект гледано, за Бугарите, туку за описменување на словенсите народи и ширење на христијанството.

4. Филмот „Трето полувреме“ е добар филм од уметнички аспект, и веројатно се темели на вистински настани. Истовремено ќе го поставам прашањето за општествената ангажираност на авторот на филмот, имено кои последици во актулниот момент ќе ги предизвика, посебно бидејќи и Владата учествува во неговата подршка да се реализира.



Токму затоа авторот постигнува моментална слава и воодушевување, но подоцна тој ќе биде запаметен по тоа што филмот ги отежнал односите меѓу двете држави, а уметничкото остварување ќе биде потиснато во втор план.

Државата треба да подржува да се направат филмови и тоа ако може и во меѓусебна копродукција со Бугарија, за настани кои ќе бидат во функција на зближување на двата народа а за тоа постојат и фондови на ЕУ за подршка на културната соработка.



Доказот дека може да се помириме со Бугарија

Треба да престанеме да бидеме заложници на идеологијата која беше изградена во комунистичкиот период, кога растел рејтингот на голем патриот пропорционално со степенот на омаловажување на Бугарија.

Денеска не живееме во поделена Европа и блоковски поделен свет. Ако сакаме да живееме заедно во ЕУ, ќе мораме да изградиме пријателски односи со Бугарија.

Бидејќи ние сме надвор а бугарија внатре, ние мораме да бидеме повеќе активни и креативни за да ги уредиме односите со источниот сосед. Тоа и не е тешко, ако сме искрени во намерите.

Зад нас веќе имаме добро искуство на помирување со Србите, кои ако зборуваме за нивниот однос кон македонскиот народ до 1941 годоина, не помалку биле окупатори од Бугарите.

Но, кога се определивме да живееме заедно со Србите во заедничка држава СФРЈ, се спроведе процес на помирување преку интервенција во историјата со остранување на негативните моменти, културна соработка и зближување….

Резултатот е се уште евидентен, немаме колективни негативни чуства кон Србите како кон Бугарите, туку напротив, дел од граѓаните се и просрпски настроени како рецидив од времето на СФРЈ.

Значи кога се сака, или мора, можело да се помириме. Доволен доказ дека можеме и со Бугарија да се помириме кога веќе посакуваме да бидеме членови на ЕУ-организацијата која треба да биде заедничка со Бугарија.

Кога можеа Германија и Франција-можеме и ние!



П.С.

Сосема погрешно е да се гледа на интегрирањето во ЕУ како губење на индентитетот. Бидејќи индентитетот се губи преку вршење асимилација, тоа не е случај во ЕУ, напротив, во ЕУ индентитетите се зајакнуваат, посебно тоа е случај со малите народи, кои имаат прилика да преседаваат со телата и органите на ЕУ.

Интеграцијата во ЕУ подразбира успешно зајакнување на капацитетите на институциите на државата, функционална правна држава, заштита на човековите права, развој на демократијата, порационално управување и трошење на државните пари, ефикасна борба против корупцијата, економски развој…

Авторот е основач на онлајн магазинот „Револуција“

http://www.libertas.mk/анализа-можеме-да...е-со-бугар

15-01-2013, 09:16 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Србоманите во Македонија, кои се претставуваат како лажни македонски патриоти, продолжуваат со антиблгарски дејанија. Дека се лажни македонски патриоти покажува фактот дека овие “ големи македонски патриоти“, кои, нели, ја бранат македонската чест, ги немаше никаде кога се вееја српските флагови на Ѕебрњак и се пееја српски песни а по повод 100-годишницата на Кумановската борба во 1-та балканска војна:


Го претепаа Македонецот кој победи во „Големиот брат“

Објавено: пред 11 часа
Прочитано: 6512
Печати

Сподели со твоите пријатели!

Победникот во последната сезона на „Големиот брат“, Никола Лестер, добил ќотек од националистичка банда во Македонија, која била револтирана зашто учесникот во шоуто ја испеал бугарската химна.

Лестер исто така призна дека неговиот дедо служел во бугарската армија, па ова била доволна причина за националистичката банда да го претепа за време на неговиот краток престој во Македонија пред десетина дена.

http://www.plusinfo.mk/vest/76149/Go-pre...emiot-brat
15-01-2013, 09:26 AM
Reply
nescafe Offline
Member
***

Posts: 91
Joined: Dec 2012
Reputation: 9

Живо и здраво е момчето.

http://radar.bg/bg/2013-01-12/article/41...0%B0_.html

Интересно откъде е тръгнала тази новина за побоя - какъв е първият източник.
Христо, искаш ли да се поразтърсим? Звучи ми като класическа полицейска манипулация и ми стана интересно дали е тръгнала от България или от Македония. Човек винаги може да научи нещо полезно.

Иначе - българските папараци следят Лестер и са го снимали в дискотека жив и здрав. Да бъдем оптимисти - частният бизнес, дори да са жълти медии, е по-бърз и ефикасен от полицаите.

15-01-2013, 12:32 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(15-01-2013, 12:32 PM)nescafe Wrote: Живо и здраво е момчето.

http://radar.bg/bg/2013-01-12/article/41...0%B0_.html

Интересно откъде е тръгнала тази новина за побоя - какъв е първият източник.
Христо, искаш ли да се поразтърсим? Звучи ми като класическа полицейска манипулация и ми стана интересно дали е тръгнала от България или от Македония. Човек винаги може да научи нещо полезно.

Иначе - българските папараци следят Лестер и са го снимали в дискотека жив и здрав. Да бъдем оптимисти - частният бизнес, дори да са жълти медии, е по-бърз и ефикасен от полицаите.

Нескафе, ова информација од МК укажува дека тепањето се случило во Македонија.


15-01-2013, 12:41 PM
Reply
nescafe Offline
Member
***

Posts: 91
Joined: Dec 2012
Reputation: 9

Не, явно е бил в България по това време и нищо не му се е случвало - има снимки, папараците са го снимали по дискотеки и клубове, има и интервю с последната му приятелка.
Кога е първата новина за побоят от Македония? На български сайт я видях от 12-ти януари. Сега нямам време, но ще потърся на гугъл кога точно се появява. Погледни, ако искаш, и ти. Да видим кога точно е пусната лъжата и дали първо в български или македонски сайт.
15-01-2013, 12:56 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(15-01-2013, 12:56 PM)nescafe Wrote: Не, явно е бил в България по това време и нищо не му се е случвало - има снимки, папараците са го снимали по дискотеки и клубове, има и интервю с последната му приятелка.
Кога е първата новина за побоят от Македония? На български сайт я видях от 12-ти януари. Сега нямам време, но ще потърся на гугъл кога точно се появява. Погледни, ако искаш, и ти. Да видим кога точно е пусната лъжата и дали първо в български или македонски сайт.

Па, кога јас го постирав тексото од Плус инфо, таму беше напишано дека веста е стара 11 часа!

15-01-2013, 01:10 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Прва информација во Мк е дошла од овој портал, кој пак информацијата ја презел од БГ:

Жестоко го претепаа победникот во последната сезона на „Големиот Брат" кој се одржа во Бугарија, Никола Лестер. Само ден по враќањето во Македонија риалити ѕвездата била жртва на тепање од страна на националисти.

Случката се случила пред десетина дена, кога Лестер се вратил на кратко во Македонија. Раздразнети од пробугарскиот однос, како и од неговата одлука да ја испее бугарската химна банда од крајно националистички настроени момчиња го претепале жестоко.

„Она што во ’Биг Брадр’ тој ја испеа бугарската химна и изјавата дека дедо му служел во нивната армија, му потпиша ја потпиша пресудата тука", открива пријател на Лестер. Врската на Македонецот со тризначките, исто негативно влијаеше на патриотите во Македонија.

Се зборува дека тоа е главната причина Лестер да се пресели во Софија, а и неговите планови стануваат се покатегорични во последно време. „Никола се вклопува идеално во бугарската средина", коментираат познавачите на Лестер тука и тој наскоро навистина официјално да се пресели во Бугарија.

извор: Hotarena.bg

http://fun.mnogoo.mk/mk/articles/Mak-sce...i-pretepan
15-01-2013, 01:20 PM
Reply
nescafe Offline
Member
***

Posts: 91
Joined: Dec 2012
Reputation: 9

Най-ранното споменаване в България, което намерих набързо, е от събота, 12ти януари към обяд - сайт Pravda.bg, като се позовава на вестник "Всеки ден".

http://pravda.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B...%B5%D1%80/

В друг сайт намерих, че "Всеки ден" се позовавал като източник на агенция Frog news, но на сайта на Frog news намерих, че пък те се позовават на "Всеки ден" като източник

http://radiomilena.com/news/%D0%BF%D0%BE...%B5-25939/

http://frognews.bg/news_50624/Pobediteli...no_prebit/

За момента изглежда като ченгеджийска история, където две жълти медии се позовават една на друга като първоизточник. Да видим дали има нещо в Македония, иначе е възможно да бъде работа на българските ченгета.
15-01-2013, 01:30 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15

Връщам се към коментираната по-горе тема - дискусията в Червената къща;
Дискусията беше широко представена в българските медии...напр. в "Лице в лице" на Димитър Цонев и Цветанка Ризова по БТВ; не забелязах коментари в македонските медии;

http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/vide...oniya.html

Плюсът на дискусията - че тя се случи; минусът - беше доста обща и да кажем - политически коректна /т.е. страхлива/...

Проблеми, които биха могли да се дискутират /поставят/...проблеми - не претенции...

Напр. кога в София /СУ/ ще въведат дисциплина македонистика плюс съвременна македонска литература и език?
Кога в Скопие ще има българистика и курс по съвременна българска литература и език?
Отсъствието на такива курсове - от моя гледна точка - е много сериозен проблем...;

Какви са българските виждания, стратегии, политики - по отношение на предоставянето на двойно гражданство - в конкретния случай - на предоставянето на българско гражданство на македонски граждани...до кога; какви цели се преследват и т.н.

Кога в Македония ще проведат преброяване на населението...защо отиват на избори преди да е минало преброяването - не крие ли това рискове и т.н. /това последното е вън от контекста на темата - но е важно, струва ми се.../

Плюс медийна среда в контекста на двустранните отношения - Беличанец показа книга на неговата организация за ситуацията в медиите в двете страни - това мисля беше "медиен" проект, които се коментираше преди година - две - с изводи - всичко в медиите на двете страни по отношение на двустранните отношения е ОК...;
Но да оставим на страна двустранните отношения - нещата в медиите и в двете страни могат да се видят и в друг по-универсален контекст - свобода на словото; собственост; влияние на т.нар. инсталации и т.н.
Това въобще не се коментираше по време на дискусията...

Плюс образователни програми...

И нещо отдавна забравено а може би и любопитно във връзка с това...един от хората занимавал се с образователните програми в Македония 1941-1944 г.г. е проф. Стефан Консулов...голям биолог - много близо до нивото на Методий Попов и Дончо Костов /преди 1944 г., а донякъде и сега - България - като земеделска страна - успява да развие силна биология - самият Фердинант е бил зоолог от европейска величина... / - Консулов е бил капацитет по заболяването "гуша"; изобретил е "Поморин" и т.н.
Човекът е съден от Народния съд за това, с което се е занимавал по време на войната...когато разбира се едва ли е имал кой знае какъв избор - вероятно е бил методист на Министерство на просветата...; с него и семейството му /по време на процеса/ се солидаризира тогавашния декан на Естествения факултет на СУ - по ирония на съдбата - комунист и световно /не преувеличавам/ име във физиката - Георги Наджаков...

Но както и да е ...липсваха неща по време на дискусията - ОК - разбираемо...; и въпреки това - жалко, че в Македония не се намери медия /като че ли/, която да отрази събитието...Какъв е този страх?
17-01-2013, 12:42 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Благодарение на предложение на българския представител в ПАСЕ Лъчезар Тошев от доклада за България отпаднаха текстове за помашко и македонско малцинство у нас
Лъчезар Тошев е народен представител и зам.- ръководител на постоянна делегация на България в ПАСЕ Лъчезар Тошев е народен представител и зам.- ръководител на постоянна делегация на България в ПАСЕ
Благодарение на предложение на българския представител Лъчезар Тошев, от доклада за България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отпаднаха текстове за помашко и македонско малцинство у нас.

"В Страсбург имаше едно предложение към България да се отправи призив страната да признае помашко и македонско малцинство. Аз внесох предложение за отпадането на такъв текст в проекта за Резолюция № 1915", каза г-н Тошев в специално изявление за Vesti.bg.

Той е заместник-ръководител на постоянна делегация на България в ПАСЕ и депутат от СДС в 41-вото Народно събрание.

Резултатът от гласуването е 88 гласа "за" предложението на Лъчезар Тошев, 29 гласа "против" и 8 души са се въздържали.

"Моят главен аргумент беше, че в Република България няма система за признаване или непризнаване на малцинства. Защото през 2000 г. Народното събрание ратифицирахме Рамковата конвенция за националните малцинства, дискутирахме и се отказахме от този вариант. Целта ни беше да не се получи така, че асамблеята да призове България да мине към германския модел, неподходящ за България.

В Германия има списък с четири малцинства, които държавата признава, а останалите - не. Това създава голямо напрежение при гласуване, а у нас също би могло да се случи подобно нещо.
още по темата
Депутатите запазиха забраната за ГМО
Депутатите запазиха забраната за ГМО
116 коментара към статията 116 | Статията е разгледана 12495 пъти12495
18.03.2010
Без ограничение за репресирани от комунистите
3 коментара към статията 3 | Статията е разгледана 4336 пъти4336
21.03.2012


Затова нашето решение през 2000 г. беше да признаем правото на самоидентификация на всякакви групи, без да го оспорваме, а когато те желаят биха могли да се възползват от правата, които им дава Рамковата конвенция за националните малцинства.

В Страсбург с този аргумент успях да убедя три-четвърти от колегите в ПАСЕ да подкрепят моето предложение за отпадане ва въпросния тектст, за да не се получи така, че асамблеята да призове България да мине към германският модел".

Според Тошев македонският представител в ПАСЕ при дебата се изказал "доста добронамерено към България".

"Той се казва г-н Николовски. Заяви, че България винаги се е отнасяла приятелски към Македония. И предложи от името на неговата делегация да се прекрати процедурата по постмониторингов диалог.

Тя не се прекрати, но беше прието друго мое предложение - да се концентрираме върху нещата, които според мен са важни. Те са: функционирането на съдебната власт и завършването на реформата там, свободата на медиите и прозрачността за собствеността на медиите и необходимите поправки в Избирателния кодекс.

Тези три неща ще бъдат обект на постмониторинговия диалог. Мониторингът върху България в ПАСЕ, който се провеждаше в началото на 90-те години, завърши през януари 2000 г. Тогава, преди 13 години, страната ни навлезе в постмониторингов диалог по проблемите, които са записани в резолюциите на ПАСЕ за България и които трябва да покажем, че сме ги разгледали и по някои въпроси са предприети конкретни стъпки, по други имаме предложения и т.н. Това се нарича постмониторинговия диалог по затварянето на процедурата по мониторинга."

Лъчезар Тошев обясни, че процедурно, ако той не е бил внесъл своята поправка, дебатът е щял да продължи по всички тези проблеми, които са многобройни и са описани в резолюцията.

"Това според мен не беше необходимо. И затова внесох другата поправка - да се концентрираме върху най-важните неща. Моето виждане и по този въпрос беше подкрепено с мнозинство - 74 на 47 гласа от депутати от 37 страни", обясни Лъчезар Тошев.

Пред Vesti.bg г-н Тошев отбеляза, че медии в Република Македония са представили невярно или изопачено случилото се при дебата и гласуването в Страсбург.

В публикация на скопския вестник "Дневник" вчера гласуването в Страсбург с 88 гласа "за" предложението на Тошев, 29 гласа "против" и 8 "въздържали се" е представено като "подкрепа само с един глас повече".

Той е депутат от СДС и Синята коалиция в 36-ото, 37-ото, 38-ото 39-ото, 40-то и 41-то Народно събрание. От 1992 до 2005 г. е член на Парламентарната асамблея на (ПАСЕ), като от 1998 до 2000 г. е неин вицепрезидент. В периода 1992-1997 г. е член на фракцията на Европейските Демократи и вицепрезидент на групата в продължение на три години. От 1997 до 2001 г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ, а в момента - неин зам.- ръководител.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5473191
26-01-2013, 07:02 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski

27-01-2013, 08:17 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(27-01-2013, 08:17 AM)hristo Wrote: Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski

Блгарскиот говор и песна на познатиот блгарски пеец Веселин Маринов беа надградени на говорот на Љубчо Георгиевски во клипот даден на провладиниот КУРИР. Песната,пак,за деветте Југовиќи испеана на годишницата на Унија на жени на ВМРо-ДПМНЕ не беше надградена туку беше вистинита. Значи, ако некоја песна е доказ за нечија етничка или продржавна ориентација, тогаш на Љубчо Георгиевски се калеми бугарштината, ама со автеничната Југовиќи, се потврдува србштината на ВМРО-ДПМНЕ. Оти, никој од нив не се огради од српската песна испеана на нивната прослава.

27-01-2013, 05:35 PM
Reply
ЈорданПетровски Offline
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*******

Posts: 17,489
Joined: Mar 2010
Reputation: 36

(27-01-2013, 08:17 AM)hristo Wrote: Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski



Што можеш да очекуваш од Силјан Аврамовски и Слободан Богоевски, мислат дека е 1990 година па ке фабрикуваат бугарофилство.
Нема да ме чуди пак да отпечатат и летки на бугарски.
27-01-2013, 05:40 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(27-01-2013, 05:40 PM)ЈорданПетровски Wrote:
(27-01-2013, 08:17 AM)hristo Wrote: Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski



Што можеш да очекуваш од Силјан Аврамовски и Слободан Богоевски, мислат дека е 1990 година па ке фабрикуваат бугарофилство.
Нема да ме чуди пак да отпечатат и летки на бугарски.
А, кој ке ги дели летците? Тито Петковски е на друга странаSmajlito

27-01-2013, 06:13 PM
Reply
ЈорданПетровски Offline
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*******

Posts: 17,489
Joined: Mar 2010
Reputation: 36

(27-01-2013, 06:13 PM)hristo Wrote:
(27-01-2013, 05:40 PM)ЈорданПетровски Wrote:
(27-01-2013, 08:17 AM)hristo Wrote: Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski



Што можеш да очекуваш од Силјан Аврамовски и Слободан Богоевски, мислат дека е 1990 година па ке фабрикуваат бугарофилство.
Нема да ме чуди пак да отпечатат и летки на бугарски.
А, кој ке ги дели летците? Тито Петковски е на друга странаSmajlito



Владо Поповски !!
27-01-2013, 06:38 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(27-01-2013, 06:38 PM)ЈорданПетровски Wrote:
(27-01-2013, 06:13 PM)hristo Wrote:
(27-01-2013, 05:40 PM)ЈорданПетровски Wrote:
(27-01-2013, 08:17 AM)hristo Wrote: Љубчо Георгиевски пее на блггарски.Не сум знаел дека има толку убав глас:

http://kurir.mk/magazin/zanimlivosti/101...a-bugarski



Што можеш да очекуваш од Силјан Аврамовски и Слободан Богоевски, мислат дека е 1990 година па ке фабрикуваат бугарофилство.
Нема да ме чуди пак да отпечатат и летки на бугарски.
А, кој ке ги дели летците? Тито Петковски е на друга странаSmajlito



Владо Поповски !!

Па, малку е возрасен за таа курирска работаIcon_surprised

27-01-2013, 07:03 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15

Дискусия: Ролята на гражданско-експертния потенциал във външната политика на България в светлината на "Червения картон" на София към Скопие

На 3 февруари 2013 (неделя) от 11.00 часа в Национален пресклуб София прес
Гражданското непартийно Движение Модерна България с подкрепата на Института за модерна политика организират дискусия на тема:

"Ролята на гражданско-експертния потенциал във външната политика на България в светлината на "Червения картон" на София към Скопие за преговорите с ЕС"

Участници:
• д-р Желю Желев, президент на РБългария (1990-1997)
• Аспарух Панов (ръководител на българската делегация и вицепрезидент на ПАСЕ (1991-1994) и координатор на Фондация за свободата "Фридрих Науман" за България и Македония
• доц. Петко Симеонов, социолог и един от лидерите на демократичната опозиция (1989-1991)
• Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента (1990-1997) и посланик в Белград (1997-2001)
• Алекс Алексиев, изследовател в "Хъдсън институт"
• Иван Гарелов и други експерти и университетски преподаватели по международни отношения, международници, студенти.

Водещ на дискусията ще бъде проф. Владимир Чуков (Движение Модерна България)

http://www.events.bg/bg/articles/view/14...а-политика

Трябва ни граждански съвет за външна политика

14:00 | 05.02.2013 | Проф. д-р ик.н. Владимир Чуков

Темата за бъл- гаромакедонските отношения нито е нова, нито ще остарее. Опитахме се да я преформулираме с акцент върху ролята на експертния потенциал, върху гражданското общество, който трябва да играе съществена роля при формиране на външната ни политика, при вземане на външнополитическите решения. Струва ми се, че все повече надделяват изпълнителните нива на онова, което наричаме външнополитически механизъм. Идеята е експертното общество, свързано най-тясно с националните интереси, да бъде пряко ангажирано във вземането на такива решения. Имало е такива прецеденти, например, във формирането на документа, който ние знаем като „Декларация за добросъседство“ с република Македония през 1999 година. По онова време бяха формирани експертни групи от специалисти по теория на външната политика, които дадоха експертизата, но и легитимността на решението. След което тя беше дадена на МВнР, на Министерски съвет и на парламента.
Желю Желев предизвика дискусията
Дискусията е предизвикана от едно изказване на президента Желю Желев преди Нова година за това кой взе това решение за показване на жълт картон на Скопие за отлагане на преговорите на Македония за влизане в ЕС. Добре е да се помисли да се създаде един граждански съвет по външна политика, който колкото да формира експертиза, толкова и да дава легитимността на съответното външнополитическо решение на България. Доказателство в подкрепа на тази идея е, че чак сега, когато беше взето това решение на кабинета, беше потърсена помощта на учените от БАН. Очевидно е, че при такива решения куца именно легитимността. Такъв граждански съвет ще търси и генезиса на това как се взема външнополитическо решение в България. Затова е интересна и съпоставката за това как се взе решението сега на правителството и как беше взето то през 1992 г.за признаването на Македония.
Нужни са дебати в „малкия парламент“
Аз съм по-скоро оптимист за създаване на граждански съвет за външна политика. Това е идея, която лансирах преди десетина години, когато тогавашният външен министър Соломон Паси беше събрал за консултация всички, които имаха отношение по делото за българските медици в Либия, не само от неправителствения сектор. Получи се нещо шарено, като дебат в един малък парламент с една идея-да излезем от кашата, в която беше забъркана България. За съжаление, сегашният кабинет няма афинитет към този род обсъждане и „мозъчна атака“, но то не пречи да продължим да повтаряме тази идея. Защото у нас, говоря като представител на гражданска структура, ние даваме легитимността, ние говорим по медиите. Ако има някаква промяна, включително на политиката ни към Западните Балкани, това се дължи на медиите и гражданския сектор-академичните среди, журналистите, които не само информират, но и създават обществено мнение, бившите дипломати, хора с опит и познания, които знаят тъканта на проблемите, и обществениците, и представители на различни НПО-а.

http://www.komentator.bg/


Какво е това...от тук сигурно са изказванията на Жельо и на някои от участниците - появили се в медиите?
Невероятно заглавие на конференцията – стил – „Ролята на партията в светлината на ненарушимата и т.н.” – тука същата работа – знакът пред скобите – друг...;
Да не излязат македонците прави сега – с шума около Македония – България мъти нещо в собственото си „котле” – попретопляме старите гозби май...;
05-02-2013, 03:32 PM
Reply
nescafe Offline
Member
***

Posts: 91
Joined: Dec 2012
Reputation: 9

(05-02-2013, 03:32 PM)Valkanizater Wrote: Дискусия: Ролята на гражданско-експертния потенциал във външната политика на България в светлината на "Червения картон" на София към Скопие

На 3 февруари 2013 (неделя) от 11.00 часа в Национален пресклуб София прес
Гражданското непартийно Движение Модерна България с подкрепата на Института за модерна политика организират дискусия на тема:

"Ролята на гражданско-експертния потенциал във външната политика на България в светлината на "Червения картон" на София към Скопие за преговорите с ЕС"

Участници:
• д-р Желю Желев, президент на РБългария (1990-1997)
• Аспарух Панов (ръководител на българската делегация и вицепрезидент на ПАСЕ (1991-1994) и координатор на Фондация за свободата "Фридрих Науман" за България и Македония
• доц. Петко Симеонов, социолог и един от лидерите на демократичната опозиция (1989-1991)
• Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента (1990-1997) и посланик в Белград (1997-2001)
• Алекс Алексиев, изследовател в "Хъдсън институт"
• Иван Гарелов и други експерти и университетски преподаватели по международни отношения, международници, студенти.

Водещ на дискусията ще бъде проф. Владимир Чуков (Движение Модерна България)

http://www.events.bg/bg/articles/view/14...а-политика

Трябва ни граждански съвет за външна политика

14:00 | 05.02.2013 | Проф. д-р ик.н. Владимир Чуков

Темата за бъл- гаромакедонските отношения нито е нова, нито ще остарее. Опитахме се да я преформулираме с акцент върху ролята на експертния потенциал, върху гражданското общество, който трябва да играе съществена роля при формиране на външната ни политика, при вземане на външнополитическите решения. Струва ми се, че все повече надделяват изпълнителните нива на онова, което наричаме външнополитически механизъм. Идеята е експертното общество, свързано най-тясно с националните интереси, да бъде пряко ангажирано във вземането на такива решения. Имало е такива прецеденти, например, във формирането на документа, който ние знаем като „Декларация за добросъседство“ с република Македония през 1999 година. По онова време бяха формирани експертни групи от специалисти по теория на външната политика, които дадоха експертизата, но и легитимността на решението. След което тя беше дадена на МВнР, на Министерски съвет и на парламента.
Желю Желев предизвика дискусията
Дискусията е предизвикана от едно изказване на президента Желю Желев преди Нова година за това кой взе това решение за показване на жълт картон на Скопие за отлагане на преговорите на Македония за влизане в ЕС. Добре е да се помисли да се създаде един граждански съвет по външна политика, който колкото да формира експертиза, толкова и да дава легитимността на съответното външнополитическо решение на България. Доказателство в подкрепа на тази идея е, че чак сега, когато беше взето това решение на кабинета, беше потърсена помощта на учените от БАН. Очевидно е, че при такива решения куца именно легитимността. Такъв граждански съвет ще търси и генезиса на това как се взема външнополитическо решение в България. Затова е интересна и съпоставката за това как се взе решението сега на правителството и как беше взето то през 1992 г.за признаването на Македония.
Нужни са дебати в „малкия парламент“
Аз съм по-скоро оптимист за създаване на граждански съвет за външна политика. Това е идея, която лансирах преди десетина години, когато тогавашният външен министър Соломон Паси беше събрал за консултация всички, които имаха отношение по делото за българските медици в Либия, не само от неправителствения сектор. Получи се нещо шарено, като дебат в един малък парламент с една идея-да излезем от кашата, в която беше забъркана България. За съжаление, сегашният кабинет няма афинитет към този род обсъждане и „мозъчна атака“, но то не пречи да продължим да повтаряме тази идея. Защото у нас, говоря като представител на гражданска структура, ние даваме легитимността, ние говорим по медиите. Ако има някаква промяна, включително на политиката ни към Западните Балкани, това се дължи на медиите и гражданския сектор-академичните среди, журналистите, които не само информират, но и създават обществено мнение, бившите дипломати, хора с опит и познания, които знаят тъканта на проблемите, и обществениците, и представители на различни НПО-а.

http://www.komentator.bg/


Какво е това...от тук сигурно са изказванията на Жельо и на някои от участниците - появили се в медиите?
Невероятно заглавие на конференцията – стил – „Ролята на партията в светлината на ненарушимата и т.н.” – тука същата работа – знакът пред скобите – друг...;
Да не излязат македонците прави сега – с шума около Македония – България мъти нещо в собственото си „котле” – попретопляме старите гозби май...;

Завръщането на мумията? Почувствах се 20 години по-млад.

Може би не е толкова страшно. Хората са намерили някаква тема, по която да си приказват и някой да им обърне внимание.

Малко офф-топик - но се чудя дали няма да е интересна някаква тема "защо българите участват толкова активно в македонски форум". Интелектуално упражнение? Или в България всичко вече е 50 нюанса на сивото, докато в Македония все още има добри и лоши, кауза, черно и бяло, патриоти, УДБА и нас ни влече? Подмладяване и връщане в миналото? Не че е толкова важно.
05-02-2013, 03:58 PM
Reply
Larsson Offline
Senior Member
****

Posts: 656
Joined: Sep 2011
Reputation: 6

(05-02-2013, 03:58 PM)nescafe Wrote: Малко офф-топик - но се чудя дали няма да е интересна някаква тема "защо българите участват толкова активно в македонски форум". Интелектуално упражнение? Или в България всичко вече е 50 нюанса на сивото, докато в Македония все още има добри и лоши, кауза, черно и бяло, патриоти, УДБА и нас ни влече? Подмладяване и връщане в миналото? Не че е толкова важно.


Na toa prasanje odgovor moze da odgovorat samo ucesnicite licno.
05-02-2013, 04:07 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

06-02-2013, 11:46 PM
Reply