(08-01-2013, 12:27 AM)Valkanizater Wrote: С някои от нещата казани по-горе съм съгласен, с други - не...

Дискусията в Червената къща е в този положителен - мисля – контекст...Не знам какво точно означава „соросоид” – звучи обаче като "сърбо-комуняр", "бугараш" или "клет шиптар" – а с тия предрасъдъци – за никъде ...

Па каде беа досега тие невладини организации, каде беше тој граѓански сектор досега и во Македонија и во Бугарија? Сега, откако бељата е направена ќе се зборува ала бала не знам што, ќе се млати празни слама....Чисто позерство, според мене.

Quote:...И сега - какво ?

И никакво. Се согласувам со тебе дека во оваа ера тешко дека ќе видиме нешто добро од таа гледна точка.

Quote:Ако в България има някакви опасения – те са, че когато Македония влезе в ЕС - ще ни почне по пълна програма – от Кирил и Методий и Самуил до Гоце Делчев и Вапцаров ...и тези скромни дискурси за това чий ярбол на Деве баир е по-висок /изречени от някое локално гуру и препечатани от чужди медии.../ ще отекнат в Брюксел и то съвсем не на шега – и не мисля, че тези български страхове са без основания...

Е гледаш, мене па тоа не ми е јасно. Како прво, требаше да добиеме датум за преговори сега, не за влез. Не можеа ли тие нешта да се решаваат во текот на преговорите при што ќе се најавеше дека Бугарија сепак има некои свои услови при својата поддршка/неутралност. Исто така, нема ли Европа свои механизми со кои би се спречило се што евентуално би било нечесно и неправично од наша страна во смисол ете, на извитоперување на историјата? Зарем не можеле да се наложат комисии и со странски експерти, па да се види што е што?

Quote:Македонските опасения – те вече са реалност – и тази реалност е промяна на бг позиция – ако въобще е имало позиция, та да говорим за промяна...А в тези неща има инерция – и нещото случи ли се – край – забрави – ще трябват години за да се поправи белята...

Токму така, во тоа е целата поента.

(08-01-2013, 03:54 PM)Пат Wrote: Уште едно дриблање на македонскиот и на бугарскиот народ, очигледно.

Пат, можеби не си го добро прочитал текстот, па затоа ке ти го постирам уште еднаш:

Полицијата „апси“ бугарски државјанства?

Објавено: пред 22 часа
Прочитано: 7218
Печати

Сподели со твоите пријатели!

Под оправдание за криминал, македонската полиција на 2 јануари годинава упаѓала во домови на македонски државјани кои се декларираат како Бугари и им ги барала личните документи „сомневајќи се во фалсификати“, алармираат членовите на Бугарскиот културен клуб во Скопје.
Полицијата, според наводите, упаднала во домовите на шест струмичани, кои имаат и македонско и бугарско државјанство, а биле нотарски овластени да застапуваат луѓе во постапка за задобивање бугарско државјанство. Потоа сите биле на 2-3 часовен распит во полицијата.
Наводно еден бил приведен демонстрантивно, со вреќа на главата. Според пишувањето, сите биле предупредени од полицијата да не се обидуваат да ја информираат бугарската амбасада.
Потоа приведените се пуштени без каква било документација, информира Бугарскиот културен клуб.
Во еден случај во домот каде што упаднала полицијата имало само малолетни деца. Кога татко им се вратил дома, бил информиран дека се прави претрес во неговиот дом. Откако се вратил во Струмица, продолжила проверката во неговата канцеларија, од каде биле одземени 22 готови бугарски пасоши, 22 лични карти и 30 комплети документи за барање бугарско државјанство.
Во друг случај, одземени се 52 уверенија за здравствена состојба издадени од Република Македонија, а во трет случај одземени се 20 медицински уверенија. На осомничените им било времено забрането да ја напуштаат Република Македонија.
Сите реагирале до БКК, оти сметале дека акциите се обид за заплашување на бугарските државјани со бугарска национална самосвест.[/undefined]

http://www.plusinfo.mk/vest/75143/Polici...zhavjanstv


Е, сега, едно прашање до Пат, зошто македонската полиција не направи ситуација да вака постапи спрема канцеларии и луѓе кои аплицираат за српски држвјанства? Па, јас ,Христо, да дадам коментар во стил на Пат- Уште едно дриблање на македонскиот и на српскиот народ, очигледно.

Види Христо, не ми се навлегува сега во разни теории на заговор, но веќе е очигледно дека се случуваат матни работи. Испаѓа дека се оди кон тоа од Македонија да се направи втора Босна или Косово. А тие што посакуваат такви работи тоа не го прават од идеали или национални чувства, биди сигурен во тоа.

Во однос на Бугарите - јас Христо, никогаш не сум ги нарекол Бугарите Татари, никогаш не сум ги навредувал со две червени ниту со фашисти ниту пак сум им пристапувал со предубедување ниту сум ги ставал сите во ист кош, така што чукаш на погрешна врата.

Пътниче, сигурно няма да съм в състояние да коментирам коректно твоя коментар.
Неправителственият сектор в България започва да има тежест - хората опитват да се организират, да отстояват позиции.
Къде бяха до сега - не знам - не реагираха - така е.

Странно, разбира се, изглежда участието на Огнян Минчев и Праматарова на обявената дискусия в Червената къща - в страната има добри специалисти по балканистика и Балкани - не виждам техните имена; прав си, че всичко това е пост-фактум - защо чак сега? И да - най-вероятно ще бъдем свидетели на клишета и констатации, които - уви - нищо не променят.

По отношение на македонския език - учудва отсъствието на какъвто и да е било интерес и от македонска и от българска страна /имам предвид медиите.../ към позициите на проф. Дина Станишева и на нейни колеги от 60-70 години - в подкрепа на книжовния македонски език...

За опасенията - има ли дата за преговори - има и дата за приключване на преговорите - това е стандартен алгоритъм.
И изглежда тука се случи нещо - не знам дали бе някакъв ефект - пък бил той и ирационален - от "Трето полувреме"; или дали беше някакво внушение от умелото и сериозно гръцко лоби и дипломация в София - но нещо стана...
И неопитните министри на външните работи плюс премиерите - спортисти /каквито - такива; ние ги избираме.../ "оплескаха" работата - в ущърб на собствените си държави...

Бойко Борисов е критикуван в България за какво ли не - но критиците му подценяват добрия му усет за ситуация /реалност/ и гъвкавостта му - така че, ако има реакция срещу актуалната българска позиция в самата България - нещата може и да се променят много бързо...Въпросът е дали си заслужава?

Е ок бях на дискусията в Червената къща...

Препълнена зала - т.е. много голям интерес - както каза някой от участниците; дискусията се излъчваше и в коридора - за хората, за които нямаше места - както и по интернет.
Започна на време - т.е. добра организация.
Не се намери място за бивш български посланик в Македония и той си тръгна.
На една девойка и прилоша от задухата в залата /предполагам/.
По едно време единият от македонските участници заспа - вероятно също поради задухата...но добре прикри това с ръка на чело...

Интелигентен и малко флегматичен модератор - Димитър Бечев - по не много ясни за мен причини по някое време призова авторитета на Фройд - за нарцисизма на малките разлики...

Българското участие - звучеше интелигентно и доста критично към България...

Македонското участие - интелигентно и критично към Македония...

Блогерите - доста смислени - македончето определено се страхуваше, че е на трибуната; българският блогер - говореше едно и също...както сам определи участието си;

Публиката и въпросите - малко национализъм - доста емоция и един - двама души, които психически може би не бяха много добре...;

Поентите - за Бечев, че македонци и българи могат и да разговарят по между си...;
Борян - българите трябва да се грижат и за универсалните човешки права в Македония...;
Антоанета - актуалното българско правителство не познава процедурите в ЕС...;
Роберто - той е от Прилеп; и знае, че Димитър Талев също е от Прилеп - но не го е чел...;
Огнян - България и Македония не трябва да водят политика на идентичност една към друга...проблемът в цялата работа бил, че българите не артикулирали добре каквото имали за артикулиране;
и т.н. и т.п.

Дискусията би трябвало да е качена на интернет...

Лично на мен фактът на провеждането й ми изглежда/ше доста свежо...

Дали предварителните квалификации тук в Котле бяха оправдани - тип "млатене по слама" или "халтура"...не знам - мисля обаче, че по-често трябва да има такива срещи, разговори, дискусии...;

И Христо - Котле не се заяви - поне не гласно...

Аз не успях да отида. Работа.

Да, Вулканизаторът е прав.
Котле не се заяви на срещата. Закъснях. Направих няколко снимки, за да добиете представа за положението. Добре, че организаторите се сетиха да сложат за хората неуспели да влязат един лап топ, показващ дискусията в залата.






















Е, какво пък, слама има предостатъчно....

Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

(11-01-2013, 02:39 PM)Larsson Wrote: Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

Ларсоне, не забравяй, че 1/3 от софиянците са шопи, 1/3 са селяни от Мизия и Тракия ( такива като мен ... :о) ) и останалата 1/3 са македонци или техни потомци... Убеден съм, че поне 10 пъти повече хора ще изслушат записите от дискусията в нета.

Червената къща

http://www.livestream.com/politikatnet/v...m=ui-thumb

(11-01-2013, 04:15 PM)тракиецъ Wrote:

(11-01-2013, 02:39 PM)Larsson Wrote: Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

Ларсоне, не забравяй, че 1/3 от софиянците са шопи, 1/3 са селяни от Мизия и Тракия ( такива като мен ... :о) ) и останалата 1/3 са македонци или техни потомци... Убеден съм, че поне 10 пъти повече хора ще изслушат записите от дискусията в нета.

Червената къща

Bez razlika na 1/3 ,dobro e koga se razgovara debatira i vakvi sredbi i debati treba da ima povece i pocesto ne samo so Bugarija tuku so site sosedi,zatoa sto debatite se civilizaciska pridobivka i dvete strani moze samo da dobijat povece informacii ,stavovi,razmisluvanja i se razbira podbruvanje i priblizuvanje.
Me interesira dali imase odglas vo Makedonija za ovaa sredba i kako bese komentirana?

(11-01-2013, 05:01 PM)Larsson Wrote:

(11-01-2013, 04:15 PM)тракиецъ Wrote:

(11-01-2013, 02:39 PM)Larsson Wrote: Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

Ларсоне, не забравяй, че 1/3 от софиянците са шопи, 1/3 са селяни от Мизия и Тракия ( такива като мен ... :о) ) и останалата 1/3 са македонци или техни потомци... Убеден съм, че поне 10 пъти повече хора ще изслушат записите от дискусията в нета.

Червената къща

Bez razlika na 1/3 ,dobro e koga se razgovara debatira i vakvi sredbi i debati treba da ima povece i pocesto ne samo so Bugarija tuku so site sosedi,zatoa sto debatite se civilizaciska pridobivka i dvete strani moze samo da dobijat povece informacii ,stavovi,razmisluvanja i se razbira podbruvanje i priblizuvanje.
Me interesira dali imase odglas vo Makedonija za ovaa sredba i kako bese komentirana?

+1

Много интересна дискусия в Червената къща, изгледах я цялата. Ето я и на сайта на Червената къща:

http://redhouse-sofia.org/AudioVideo.aspx?date=01.2013

Хайде да си сравним впечатленията. Вулканизаторът и тракиецът започнаха на живо, ето и моите от записа:

Димитър Бечев е много добър модератор, времето е стигнало и за основните дискутанти, и за сериозни въпроси от залата, а идиотите са оставени да си кажат двете изречения и после игнорирани – така се пести повече време, отколкото при отнемане на думата и скандал.

Дискутантите са доста различни, но ми се струва, че излезе доста ясно общо послание:

1. Българската политика в момента е неефикасна (защото се занимава с неясно дефинирани неща като идентичност, които не подлежат на формална дискусия; защото е навлязла в порочен кръг на пълна подкрепа или пълно наказание за Македония; защото зад нея не стои сериозен институционален капацитет – Антоанета Приматарова, Огнян Минчев основно). Направи ми впечатление, че двамата не говореха за грешни цели на българската политика, а по-скоро за грешни инструменти.

2. Има поне две възможности за формулиране на нова политика:

- натиск разумен и равномерен, а не спорадичен и истеричен, като се използват инструментите на преговорния процес за присъединяване (за македонските колеги – това означава, че по множество глави като икономика, свободно движение на хора и капитали т.е. ограничения за бизнеса, човешки права и прочее, включително образование, включително историческо образование, Македония ще трябва да преговаря със страните членки, а не само с Европейската комисия); там България, Гърция и останалите страни членки ще могат на всеки етап да казват своите конкретни забележки и главата се затваря, когато всички европейски партньори, всички страни-членки останат удовлетворени, след 5, 50, 500 години...) – Антоанета Приматарова, Огнян Минчев

- в процеса на присъединяването, а и преди това, България може да се намесва в македонската политика като защитник на човешките права изобщо, а не само на гражданите с българско самосъзнание. Защита на други етнически малцинства, свобода на медиите, честни избори... – Димитър Бечев, Борян Йовановски, отчасти Роберто Беличанец, Константин Павлов. Голямо поле за изява на българската външна политика, множество възможности за намеса в Македония и интересен съюз между правозащитни организации и България.
Според мен е нереалистично, като се има предвид днешното полицейско правителство в България, пък и предишното и очакваното следващо, но идеята е интересна, а и говори за добри транснационални връзки между неправителствени организации и нова ниша за тях.

Имам чувството, че дискутантите очакваха повече националистически страсти на дебата и имаха приготвени реплики, които по-неопитните от тях хвърляха, за да не отидат на вятъра (например неочакваните разсъждения на г-н Беличанец за колективната и индивидуалната идентичност, които не бяха провокирани нито от дискусията, нито от сериозен въпрос).

3. Най-активен дискутант беше Божидар Димитров, макар да не присъстваше физически – неговото име беше споменато поне 50 пъти и говорещите постоянно се позиционираха спрямо него. Значи не е чак такъв маргинал. Явно няма как да бъде заобиколен.


И един въпрос към по-запознатите с политиката форумци – виждате ли някакви отгласи от текущата вътрешна македонска политика върху мненията на дискутантите? Имаше едно съвсем ясно пререкание между македонски участник и дама от залата, очевидно от опозицията; кой на кого викал „бугари” и пр., но понякога ми се струваше, че има и доста подводни пластове.

За България – ако бях от опозицията, щях да се притесня, защото очевидно умни хора като Антоанета Приматарова и Огнян Минчев критикуваха не целите на прителството, не стратегията, а инструментите, които то прилага. В устата на експерт това може да се преведе като „аз мога да свърша тази работа по-добре от хората, които сте наели сега”. Сякаш двамата не виждат алтернатива на сегашното управление за следващите няколко години.

Македония - нашата любима грешка
автор(и): Веселин Стойнев, прочитания: 1716, коментари: 7

Дилемата на македонеца сутрин пред огледалото била - да се умия, ил да се убия. Дилемата на България за Македония някога е била - цяла ли да я вземем утре, или на парче веднага. А в последните години дилемата ни е - да я милваме, или да я шамарим.
Показахме накрая опакото на ръката и добавихме своето вето за старт на преговорите за членство в ЕС.
Обществото като цяло е доволно - няма повече да търпим кражбата на история, антибългарската пропаганда, газенето на права на хора в Македония, които се чувстват българи, и постоянните пречки пред българския бизнес.
Доволен е и кабинетът на Никола Груевски - ето, казвахме ли ви, че българите са ни най-големите врагове, забиха ни нож в гърба.
Правилно ли беше решението на българското правителство? И сега накъде?
Почти изчерпателна и политически неангажирана палитра от аргументи по тези въпроси дадоха представители на гражданското общество от България и Македония в софийския Център за култура и дебати “Червената къща” в четвъртък.
Вечната жертва
Според Борян Йовановски, журналист и бивш говорител на президента Борис Трайковски, с българското вето проблемите между двете страни ще ескалират още повече, защото в Македония има дефицит на демокрация.
България допълнително подхранва позицията на скопското правителство, че Македония е жертва, заобиколена от съседи вълци, а това я отдалечава от евроинтеграцията, смята Роберто Беличанец, председател на Центъра за медийно развитие в Скопие.
Според Лидия Димова от Македонския център за европейско образование управляващите в Скопие изобщо не искат еврочленство, сами си осуетяват старта на преговорите, а и не само хората с българско самосъзнание, а всички в Македония извън управляващата ВМРО-ДПМНЕ са дискриминирани.
А шефът на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев описва по Фройд балканското добросъседство - като нарцисизъм на малките разлики. Колкото по-малко разлики има между два народа и две страни, толкова повече е враждата помежду им.
Големият брат дете
България е като малко дете, което тропа по масата, без да знае гладно ли е, жадно ли е, спи ли му се, смята Антоанета Приматарова от българския Център за либерални стратегии. Позицията ни е шизофренна - казваме, че не ние блокираме Македония за ЕС, а заедно с други 26 страни; но когато Холандия ни спира за Шенген, казваме, че го прави сама, а не, че с нея се солидаризират и други.
Добре е, че България има претенции към Македония, проблемът е как те са аргументирани, казва Огнян Минчев от Института за регионално и международно развитие в София. За него проблемът е в това, че нашата позиция (а това в още по-голяма степен важи и за македонската към България) изхожда от политиката на идентичността, която е обременена с историческа емоционалност.
Според блогъра Константин Павлов-Комитата обаче разговорът за историята веднъж завинаги трябва да се състои. Иначе нашето вето сега било чиста сделка с Гърция - за газова връзка и още едно ГКПП.
Прагматизмът
Ситуацията прилича на задънена улица, но всички смятат, че двете страни трябва да се върнат към разума. Според Брян Йовановски България като член на ЕС е пораснала и трябва да помага на Македония да влезе в ЕС. И то не като се грижи само за правата на хората с българско самосъзнание, а за човешките и гражданските права на всички в Македония. Огнян Минчев добавя, че проблемите трябва да се решават прагматично, случай по случай. Българското правителство трябва да говори конкретно, когато казва, че българският бизнес е дискриминиран, смята и Димитър Бечев. Много по-резултатно България може да защити претенциите си и да реши проблемите в рамките на самите преговорни глави, след като Македония получи дата, твърди Антоанета Приматарова.
Всичко това звучи вярно, но пак не се вижда изход. Ако ударим през пръстите официално Скопие, заздравяваме властта там. Ако продължим да сме “пас” както в последните 10 г., рискуваме тя да увеличи апетитите си към България. Не можем да останем и само при прагматизма, защото въпросът за идентичността ще бъде ключов за младата изграждаща се македонска нация дори и при едно по-добросъседско управление в Скопие. А това е нерешен въпрос и за българското общество, което още не може да проумее как дядовците на днешните македонци са били българи, а днес внуците им са върли македонци. Не можем в същото време да си позволим да подчиняваме политиката си към Македония на историята и на браненето на история.
Изобщо, каквото и да кажеш за Македония, все ще сбъркаш, както Огнян Минчев припомни думите на Тончо Жечев. Поне грешките да не са непоправими.

Дилемата на македонеца сутрин пред огледалото била - да се умия, ил да се убия.

Силно впечатление прави начинът, по който започва този материал...Твърде невъзпитано ...
Та ще добавя нещо... - как изглеждаха - чисто визуално - участниците в дискусията - разбира се, това няма нищо общо с тезите; това е контекста и в известен смисъл - предразсъдъка...
ОК - Значи за мен македонците и македонките изглеждаха по-европейски - да кажем с 1-2 степени...минимум.
А нашите хора - да е жив и здрав бай ни Алеко, хора - Бечев със странно сакенце и пуловерче на карета; Минчев - несъразмерно едър мъж с тесни рамена и широк ханш...; Приматарова - жената - очевидно скоро не бе влизала във фризьорски салон...за разлика от колежката си Лидия Димова - което обаче се разминаваше твърде много с "О бела чао ..." контекстта на втората - а това - откровено казано - бе по-скоро смешно, отколкото тъжно....
Беличанец - /супер/ артистичен; Борян - със стил...

Е тезите - в тезите и на македонските и на българските участници прозираше страх - страх да не сгафят нещо спрямо местния контекст...

Напълно излишен страх - защото каквото и да кажеш за Македония все ще сбъркаш /вж по-горе.../ - това изглежда съвсем реципрочно по отношение и на говоренето за България в Македония - каквото и да говорят все ще сгрешат...

Дискусиите са нещо много добро - спор няма - а мълчанието...дали все още е злато?
Един велик руски артист казваше в началото на перестройката - перефразирам - а ние си мълчим, мълчим за много важните неща - така е най-добре...!

Писмо от “България 1”
Македонците, ние и фарисеитеДимитри Иванов

Резюме.

Джон Голзуърди написал: "Ние, англичаните, сме фарисеи и положително живеем на остров". Аз казвам: Ние, българите, не на остров, а на полуостров живеем и в нашата виртуална кръчма положително не сме фарисеи. Дърлихме се през годината, от сърце си пожелахме един на друг хубави неща за новата.

Това писмо ще е по старата рецепта: не въведение, изложение, заключение, а както с приятели на маса; ту за едно, ту за друго ще е приказката. Този път главно за:

1. Българската фарисейщина

2. Македонската грандомания

Край на резюмето.

Фарисеите били евреи от времето след Вавилон. "Островът на фарисеите" е роман на Голзуърди. "Майор Барбара" е пиеса на Дж. Б. Шоу. Барбара е "майорка" от "Армията на спасението". За "Агент 007" всеки знае. За него ни даде линк форумецът с прякор, пардон, с никнейм Survivalist: "M dispatches James Bond on the secret agent's most dangerous assignment. Andrew Rawnsley,The Observer, Sunday 23 December 2012."

Тежки времена настанаха за тайните агенти. Не пострадаха само информаторите на комбинаторите в българските власти. Френски агенти парашутисти ядоха бой от български пейзани. Горкият 007 го пращат на най-опасната мисия, когато Британия няма пари за самолети, САЩ си имат техни проблеми, британските агенти в Берлин подслушали как госпожа Меркел злослови за Лондон. Дават на 007 писалка, в която има мастило вместо отровни микросачми, пробиващи бронежилетка. Вземат му зачисления астон-мартин; секретарката Мъни-пени му връчва карта за метрото и автобуса. И ако 007 пострада "Оn Her Majesty's Secret Service" никаква инвалидна пенсия.

Българското радио спомена българските пенсионери, докато четях майтапчийското четиво. Последваха вълнуващи новини: Берлускони се развеждал, отборът на Оклахома победил отбора на Далас не знам на какво, свършекът на света, сблъсък пушачи - непушачи.

И зовове за помощ. А български политици, "писатели", медии, министри, президентът, всички фарисеи ни призоваваха да сме по-добри. "The Island Pharisees" by John Galsworthy. "Major Barbara" by George Bernard Shaw. Вместо вдънземя да потънат от срам, те като от черковния амвон. То и там - разколници властолюбци. През 2000 г. Фори Светулката, през 2012 г. пловдивският "Николай с ролексите".

Относно края на света нищо не можех да направя. Относно моя можех и посегнах към първата за деня цигара с кафе и коняк.

Преля ми чашата. Не конячената, а чашата на търпението. Довеждаме хората до просешка тояга, после, понеже сме милозливи християни като Salvation Army на майорката Барбара. Приюти, казани безплатна фасул чорба. Някой взел червясал фасул, преди да го изхвърлят, продал го на финансирана от европейски бюджет програма за помощ, всички по веригата спечелили от благотворителността. Фарисеи. Програма "Българска Коледа" под патронажа на... кой беше... президент ли беше. За българските дечица, които си нямат семейство - играчки, шоколадчета, медицински апаратури. Парички за лечение: тази година за една болест; догодина за друга болест. Нищо, че болестите са повече от две. Нищо, че децата са повече от две. Дечицата да ни благодарят за милостинята. В Народния театър - галавечер. Конферансиета, певци, певачки. Снимат ни по телевизията. Ушиваме си вечерни рокли, правим си фризури. Милион и нещо събираме за дечицата, 800 милиона даваме за US изтребители бракми, понеже от сделката ще падат комисиони в джобчетата на български фарисеи и военни, които никога не са воювали за България.

Богатите леви са като богатите десни. Между пушачите и непушачите имало и леви и десни. Заяждали се били едни с други. Аз пък и с едните, и с другите. Е не мога да мълча.

Хем съм мълчаливец, с ченгел да ми вадиш думите от устата. Два пукала плакаха от завист как мълча. Без думи вбесих едни пушачи и те ме нарекоха лицемер - хем пуша като комин, хем съм да се забрани пушенето.

На непушачите - те нали като мисионери, зорлем ти правят добро - им казах общоизвестното "Човек за човека е брат, разбра ли бе, гад".

Не разбраха, затова им казах да забранят романа "Тютюн" на Димитър Димов. Впрегнаха се. Почнаха да ми обясняват някои работи относно литературата. Но не ги ядосах достатъчно. Затова продължих:

- Забранете също операта "Кармен" на Жорж Бизе.

- Защо?

- Защото Кармен била работничка в една тютютева фабрика в Севиля. Щото Хосе е тенор, тореадорът е баритон и няма нито един гей.

Тогава те сериозно се впрегнаха да ми обясняват други работи. След като и тях успях да обидя, аз се главозамаях и прекалих. Обидих мои добри приятели.

- Къде тръгна, Джимо?

- Навън да изпуша една цигара.

- Ще настинеш. Не разваляй компанията. Тъкмо стана сладка приказката.

- Без мен.

- Вярно, че мълчиш като пукал, ама нищо, пуши си при нас. Стой си до камината. Оджакът тегли, изсмуква дима.

- Не. Не съм си вкъщи, съобразявам се.

Още недопушил цигарата, двама излязоха навън при мен: Единият:

- Ти обиди жената.

Другият додаде:

- Тя заради нас цял ден се е трепала. В таз къща ти си ял и спал. А сега ти каза, че не се чувстваш като у дома си.

Май е по-добре да мълчиш като пукал. Отвориш ли си устата, все ще сбъркаш. Навремето Тончо Жечев ми каза за Македония. "За Македония, каквото и да кажеш, все ще сбъркаш." Ама кой да слуша?! Приех поканата на Би Би Си да кажа за името на БЮРМ и за македонския език още когато Тончо беше жив. Кой ме дявол караше.

В предварителния телефонен разговор ми казаха: Три минути. 180 секунди. Понеже ще има въпроси и реплики на водещия, вие ще имате към 130 секунди. Fair enough? Великолепни професионалисти бяха в Би Би Си и още са в радиото; телевизията им.., но да не се отплесвам.

Превеждах от и на някои езици. Не съм превеждал на или от македонски. Досмешава ме при мисълта. Македонците през куп за грош възприеха чуждици с цел да се отличават от нас. Ние си окепазихме езика не знам с каква цел. По окепазяването - приличаме си. Всички сме от един дол дренки.

Най-големия християнски храм, "Света София" в Цариград (Константинопол, Истанбул), турците на музей го направиха да не е на гърците. Гърците на Олимп камъни носеха да стане по-висок от Мусала. "Александър Невски" в София, още преди да го тресне US бомба, остана най-големият действащ православен храм на Балканите. Сърбите, още преди и тях да ги треснат US бомбите, преработиха проекта за храма "Свети Сава" в Белград, че да е по-висок от "Александър Невски". В Беломорска Тракия има хора, които прекрасен български говорят. Гърците искат те на гръцки да говорят, ако искат и турски да учат; нищо, че те не са турскоезични, само и само да има езикова преграда между България и Северна Гърция.

Аз съм да няма прегради. Езиковите граници са по-верни от политическите. Дето рекъл Константин Стоилов: Дорде те псуват на майка, все си в България, почнат ли да ти псуват Богородицата, да знайш, че си минал у Сръбско.

Островът, пардон, полуостровът на фарисеите. Всичкото ни е "полу": полуграмотност, полуинтелигенция, полусоциализъм, полудемокрация.

Понеже англоамериканските бомбардировки ни треснаха кооперацията срещу "Попа", живеех на ул. "Плиска" номер девет, до ул. "Светослав Тертер", където живееше Блага Димитрова. Никой не я знаеше тогава. Ние в махалата я знаехме като много добро момиче. Преди да стане вицепрезидентка на Желю Желев, тя написа, че името си е твое; не могат да ти го вземат и да те преименуват от Хасан на Асен, милата ми колежка Нихал на Михаела. "Никой няма право да ти отнеме името, да го подмени или очерни." Насила хубост не става е нашата работа със Скопие.

Но аз как да кажа на английски "Насила хубост не става"? Сетих се само за "Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие", но не ми се щеше пред световната аудитория на Би Би Си да наричам всички нас добитък - инатлии коне или магарета. Казах, че както в "Кармен" - Любовта е волна птичка, че в нашия "love and hate relationship" всъщност няма омраза. На всякакъв език се разбираме и не се мразим, напротив.

Но прав излезе Тончо, че за Македония, каквото и да кажеш, все ще сбъркаш. Аз казах гърците да не пречат на македонците да се наричат македонци и БЮРМ да се казва Македония, а само да се смеем, когато в Скопие претендират, че всичката история е македонска и всичко е македонско - "Ой, ти Луно! Земьо македонска!"

Двама от многохилядната аудитория на Би Би Си поискаха информация дали македонските оферти са по-изгодни от предишните оферти на US компания за придобиване на парцели на Луната.





Изглежда този текст се е завъртял вече по форумите...той е от в-к Сега от началото на годината...;
Добър е от гледна точка на темата...в смисъл - показва българския предразсъдък /предръзсъдък - т.е. непознаване на контекста/ ...;

(11-01-2013, 04:15 PM)тракиецъ Wrote:

(11-01-2013, 02:39 PM)Larsson Wrote: Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

Ларсоне, не забравяй, че 1/3 от софиянците са шопи, 1/3 са селяни от Мизия и Тракия ( такива като мен ... :о) ) и останалата 1/3 са македонци или техни потомци... Убеден съм, че поне 10 пъти повече хора ще изслушат записите от дискусията в нета.

Червената къща

От тебе всички чакаме рисунка от дискусията. Как ти я видя и как ще я коментираш с една рисунка

(14-01-2013, 02:33 PM)Топорчо Wrote:

(11-01-2013, 04:15 PM)тракиецъ Wrote:

(11-01-2013, 02:39 PM)Larsson Wrote: Znaci super pominalo.bas me raduva sto imalo tolku ludje,nekoi partii vo Makedonija nemozat da soberat tolku narod na miting ;) Bravos za organizatorite i sledniot pat pogolema prostorija da najmat...

Ларсоне, не забравяй, че 1/3 от софиянците са шопи, 1/3 са селяни от Мизия и Тракия ( такива като мен ... :о) ) и останалата 1/3 са македонци или техни потомци... Убеден съм, че поне 10 пъти повече хора ще изслушат записите от дискусията в нета.

Червената къща

От тебе всички чакаме рисунка от дискусията. Как ти я видя и как ще я коментираш с една рисунка

Da ja islusav diskusijata,rekov deka mi e drago sto imalo golem interes i ja pozdravuvam idejata za organiziranje na vakvi sobiri i diskusii,za stavovite izneseni na diskusijata iskreno ne vidov nesto sto bi me potiknalo da komentiram,celata diskusija i prasanjata koi bea postaveni bea moze da se kaze ocekuvani i gore dole korektni i diplomatski,nema nisto posebno sto bi sakal da akcentiram.
Ako imas nesto sto tebe ti ostavi vpecatok slobodno napisi pa da prokomentirame.
Mene mi e interesno toa sto ne vidov nikakov odglas vo Makedonija za ovaa sredba,osven tuka na Kotle nikade drugde ne procitav deka se odrzala.

Скопие. Счупена е поредната плоча, поставена на кея на Вардар, в памет на 85-годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде електронното издание МКД.МК. Плочата беше поставена вчера, в присъствието на българи от двете страни на границата, както и на лидера на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов. Тя бе сложена на мястото на изкъртената мраморна плоча, която няколко пъти беше възстановявана и винаги след това - разбивана. Този път плочата беше от пластмаса, но часове след поставянето й, читател на електронното издание МКД.МК е изпратил снимки, че тя е разбита. "Осквернена е паметната плоча на Мара Бунева, поставена от българските сдружения", е заглавието на електронното издание МКД.МК. В текста се казва още: "За да се постави паметна плоча, е необходимо разрешението на общинските власти. Остава да видим - дали организаторите са го получили или - слагането на плочата е самоинициатива".
Медиите в Скопие отбелязват вчерашното събитие на кея на Вардар, където бе почетена паметта на Мара Бунева. "Каракачанов пристрастен към Мара", е заглавието на македонския вестник "Вечер". В текста се казва: "Проявата, макар и с леки провокации, премина без инциденти, но и без някакво голямо помпене. Разбира се, ако се остави настрана говорът на Красимир Каракачнов, пълен с националистическа омраза. И сценографията беше позната - заедно с партийните знамена се вееше и македонското.
"Счупената мраморна плоча на Бунева е заменена с пластмасова", пише електронното издание "Либертас", което публикува и видео. "Каракачанов: Македонските власти трябва да поставят и паметник на Бунева", пише "24 вести". В текста се цитира Красимир Каракачанов, който в Скопие е заявил: Македонските власти трябва да поставят паметник и на Мара Бунева. Като гледам в центъра на Скопие - колко паметници са издигнали, на певци, на личности, които не са свързани с македонската история по никакъв начин, а няма нито един паметен знак за една героиня, която даде живота си за Македония. Това е работа на управляващите, особено на тези, които носят името ВМРО".
За панихидата съобщи и телевизия "Алфа".
Всички медии използват един и същи цитат, с който припомнят събитията: Бунева е противоречива личност за македонската история. Официалното становище на държавната наука е, че Бунева е извършила атентат срещу Прелич в полза на великобългарската идея на Ванче Михайлов, а не - в полза на македонското освободително движение. Противоречивата Бунева, за нейните последователи, е герой, чиято идея все още не е забравена.

http://www.focus-news.net/?id=n1737652

Ето за какви отношения от страна Македония става въпрос. Плочата на Мара Бунева се чупи постоянно и това говори за целенасочени действия, а не за нещо инцидентно. Вместо да се преклоните пред една жена, която жертва живота си за Македония, съвременните граждани на тази страна поругават паметта и. И защо е така, това не мога да го разбера? Не е ли тя член на ВМРО, не убива ли Велимир Прелич, по чиято заповед са измъчвани македонски студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация? Коя е причината за това отношение, дали наистина е само тази, че е от ВМРО на Ванче Михайлов и ако е това, защо тогава се слави Владо Черноземски, който също е член на тази организация?
Това са въпроси, на които не мога да си обясня логично, единият е обругаван, а другият прославян и то при положение, че и двамата са от една организация, загиват по един и същи начин и за една и съща кауза.

(14-01-2013, 08:17 PM)Кракра Wrote: Скопие. Счупена е поредната плоча, поставена на кея на Вардар, в памет на 85-годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде електронното издание МКД.МК. Плочата беше поставена вчера, в присъствието на българи от двете страни на границата, както и на лидера на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов. Тя бе сложена на мястото на изкъртената мраморна плоча, която няколко пъти беше възстановявана и винаги след това - разбивана. Този път плочата беше от пластмаса, но часове след поставянето й, читател на електронното издание МКД.МК е изпратил снимки, че тя е разбита. "Осквернена е паметната плоча на Мара Бунева, поставена от българските сдружения", е заглавието на електронното издание МКД.МК. В текста се казва още: "За да се постави паметна плоча, е необходимо разрешението на общинските власти. Остава да видим - дали организаторите са го получили или - слагането на плочата е самоинициатива".
Медиите в Скопие отбелязват вчерашното събитие на кея на Вардар, където бе почетена паметта на Мара Бунева. "Каракачанов пристрастен към Мара", е заглавието на македонския вестник "Вечер". В текста се казва: "Проявата, макар и с леки провокации, премина без инциденти, но и без някакво голямо помпене. Разбира се, ако се остави настрана говорът на Красимир Каракачнов, пълен с националистическа омраза. И сценографията беше позната - заедно с партийните знамена се вееше и македонското.
"Счупената мраморна плоча на Бунева е заменена с пластмасова", пише електронното издание "Либертас", което публикува и видео. "Каракачанов: Македонските власти трябва да поставят и паметник на Бунева", пише "24 вести". В текста се цитира Красимир Каракачанов, който в Скопие е заявил: Македонските власти трябва да поставят паметник и на Мара Бунева. Като гледам в центъра на Скопие - колко паметници са издигнали, на певци, на личности, които не са свързани с македонската история по никакъв начин, а няма нито един паметен знак за една героиня, която даде живота си за Македония. Това е работа на управляващите, особено на тези, които носят името ВМРО".
За панихидата съобщи и телевизия "Алфа".
Всички медии използват един и същи цитат, с който припомнят събитията: Бунева е противоречива личност за македонската история. Официалното становище на държавната наука е, че Бунева е извършила атентат срещу Прелич в полза на великобългарската идея на Ванче Михайлов, а не - в полза на македонското освободително движение. Противоречивата Бунева, за нейните последователи, е герой, чиято идея все още не е забравена.

http://www.focus-news.net/?id=n1737652

Ето за какви отношения от страна Македония става въпрос. Плочата на Мара Бунева се чупи постоянно и това говори за целенасочени действия, а не за нещо инцидентно. Вместо да се преклонят пред една жена, която жертва живота си за Македония, съвременните граждани на тази страна поругават паметта и. И защо е така, това не мога да го разбера? Не е ли тя член на ВМРО, не убива ли Велимир Прелич, по чиято заповед са измъчвани македонски студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация? Коя е причината за това отношение, дали наистина е само тази, че е от ВМРО на Ванче Михайлов и ако е това, защо тогава се слави Владо Черноземски, който също е член на тази организация?
Това са въпроси, на които не мога да си обясня логично, единият е обругаван, а другият прославян и то при положение, че и двамата са от една организация, загиват по един и същи начин и за една и съща кауза.

Пътепис
Скопие е същински Дисниленд - липсва само статуя на Мики Маус
София и македонската столица си приличат най-много по боклука
nikola_tsanev от форума на "Сега", снимки: автора
Недостроен мост със скулптури в Скопие
Празнувах Нова година край Охридското езеро. Накратко ще споделя впечатления, най-вече писмени и по-малко снимкови, за което ме е яд, че не снимах от прозореца на автобуса, защото природата там е невероятна. Мислех си, че Рила и Пирин са неповторими, оказа се, че Алпи има и в Македония, и то в изобилие.

Тръгване от София, мудно, много бавно преминаване на границата и от двете страни, при липса на какъвто и да е трафик. Мръсна тоалетна в Македония. Преминавайки през Крива Паланка, екскурзоводът с умиление си спомня как им се наложило да спрат веднъж тук и две момчета на мотопеди се доближили до автобуса и казали: "Майка България - един народ в две държави". Това го запомних и ще го спомена накрая. Куманово - Скопие, преди Скопие рафинерия, която е голяма колкото едно производство на "Нефтохим". В Скопие ни очаква недостроеният площад на чудесата - същински Дисниленд, на който липсват само статуите на Мики Маус и Чичо Скрудж.

Докато разглеждахме тия чудесии и ни обясняваха, зад мен двама брадясали чичковци почнаха да ми дуднат: "Вие не ни признайете, капут, капут и т.н." Ядосах се, обърнах се и казах на единия: "Как да признаем такъв брадясал капут като теб?!" По-късно от телевизията разбрах, че капут на македонски не е онова, което си мислех, по-скоро иде от немски. В Скопие е пълно с просяци цигани - от 6-годишни до 80-годишни и адски досадни. После хапнахме по една шарска плескавица в Стария град (Вароша), който уви вече е населен предимно от албанци, и потеглихме към Охрид през Тетово, Гостивар и Кичево - всичките албански.



Минава се покрай Шар планина и през Кораб планина,



много красиви и величествени, стръмни и на пръв поглед непристъпни. Кораб се пресича през един проход - Стражата, където имаше 30 см сняг и заведение за мекици, в което всичко струваше 50 денара (1.60 лв.) независимо дали е мекица, пирожка, баница и т.н. В интерес на истината са бая големи. Пристигнахме към 6:30 в хотел "Метропол", голям и доста добър хотел на 6 км южно от Охрид, на брега на езерото.

На следващия ден - 31-ви, първо разходка из Охрид, време слънчево, температура към обяд 12 градуса, местна около 60-годишна много колоритна екскурзоводка. В Охрид, с изключение на екскурзоводите, хората, с които разговарях, говорят български - като в северозападно село и Трънско, не са като тези в Скопие. Охрид е чудесен град, а езерото е бистро и превъзходно и с кристално чист въздух. Дано някога мога да отида да доживея там. Пълно е с вехти, но поддържани коли, от "Ситроен Дьошево" и "фичовци" - "Застава" 750 (малките гърбати фиатчета от 60-те години) до всички видове лади и по-нови застави. Целият този автопарк е в завидно добро състояние и в движение. Това за колите беше нелирично отклонение, имат и нови, и модерни возила.

Признавам си, за първи път тръгнах на екскурзия неподготвен и болен.



Представях си Охридското езеро като язовир "Искър",



ама то се оказа по-скоро море. От Охрид отидохме в манастира "Св. Наум", до албанската граница.

Планината Галичица, над 2000 м, много стръмна, дели Охридското езеро от Преспанското, което е на 100 м по-високо. Планината е варовикова, води от Преспанското езеро минават през нея, извират от около 30-ина извора на 100 м от Охридското езеро, образуват река, която основно пълни Охридското езеро.

Както гордо ни обясни местният гид Ристе, мощите на св. Наум са целокупни, а не като на св. Климент на части в Охрид, София и Белград. Каза, че който се допре до саркофага (сандъка), ще усети пулса на св. Наум. Аз не го направих, но жена ми положи ухо и каза, че го чува, женски работи.

После празнувахме Нова година с жива свирка, църно и бело вино, жолта и бела ракия - тиквешки. Както пише в менюто "жестоки пиjалоци". На следващия ден си тръгнахме за София през Битола, Прилеп и Кавадарци. Пътят е невероятно живописен, планински. Веднага след преминаването на първата планина разбрах защо ябълките по българските пазари са македонски, а не български. При спускането с удивление видях, че цялото поле на гр. Ресен е ябълкова градина, а къщите са построени по склоновете, за да не заемат обработваема земя. Огромно поле-градина. Такава, с доста по-скромни размери, имаше едно време по пътя между Берковица и Монтана, преди село Боровци. Сега там има само обгорели дървета, треви и тръни После видях много лозя в района на Кавадарци, прилежно обработени и вързани. Изобщо в Македония и най-малкото място, което става за нещо, е обработено прилежно. Не зная как е стоял въпросът с връщането на земи в реални граници и дали изобщо някога са били национализирани земите, но имат огромни овощни и лозови масиви.

След това от Куманово насам се смрачи и падна мъгла, но автобусът се движеше сравнително бързо поради наличието на хоризонтална маркировка по пътя, нещо което изчезна на българска територия. Въобще дупчестите македонски пътища се различават от дупчестите български пътища по това, че имат маркирана осова линия, което е безценно по тъмно и в мъгла ( това на вниманието на Лили Талпата. )

Виждайки мръсотията в Македония по пътища, градове и навсякъде, аз наистина стигнах до заключението на момчетата от Крива Паланка. Ние сме един народ в две държави, по боклука ще ни познаете. Е, те това е.

http://www.segabg.com/article.php?id=632143