Благодаря на Пѫт за обмисленото, подробно описание.
Две уточнения: първо, за съжаление съм лаик по темата за македонско-българските отношения. Темата е нова за мен, не представлявам българската външна политика, нямам никакви роднини в Македония и не смятам македонците за братя. Родителите ми имаха здраво, добро семейство, сигурен съм, че нямам непознати братя и сестри, най-малкото в Македония.
Второ, за дискусията в Червената къща – не трябва да се преувеличава нейното значение. Тя не е елемент от някаква цялостна българска външна политика, освен ако не греша дълбоко. По значимост е пренебрежимо малка – горе-долу както нашите диалози в Котле.
Пѫт, боя се, че ако разбираме под „реално” гледане нещо противоположно на историческото и романтическото, България е малко по-близо до него. Ако не държавата, то поне българското общество.
1. Като лаик - от съвсем повърхностен поглед ми се струва, че в Македония обръщат повече внимание на историята и езика, отколкото в България. Влезте в най-големите интернет форуми – навсякъде най-много теми и мнения има в раздела „секс и любов” (и Слава Богу!), но в македонските като че ли на второ място е твърдо историята, докато в българските тя е далеч, далеч назад. В „кайгана” и „идивиди” съотношението между секс и история са някъде 6 : 5, докато в „дата.бг” е 10: 1, (а в „тийнпроблем”, който е горе-долу на интелектуалното равнище на „кайгана”, е някъде 100:1). Историята изглежда много важна в Македония дори на микро, всекидневно равнище.
2. Защо историята е толкова важна за днешните македонци – това не мога да го разбера добре. Сега чета „История на македонския народ” (не съм стигнал до края). Тя се опитва да представи македонците като народ, стоящ извън времето и пространството, създаден в началото на историята и оцелял до днес, без да се смесва с околните народи и без да променя изначалните си характеристики. Някаква онтологична, а не социална категория.
Дотук няма лошо, всеки се забавлява както може, макар че по форумите това да изглежда не оригинално, масово забавление. Дори фин ум като Зограф релативизира „българи”, изтъквайки различните измерения на този термин в различни епохи и контексти (с което съм напълно съгласен) и сякаш оставя критичните си инструменти да почиват, когато стане дума за македонци.
3. Но тази история кара читателите да си представят и околните народи по същия начин, както македонците си представят себе си. Чак като започнах да я чета, разбрах защо често ни наричат „татари” – за такива хора няма разлика между 7, 17 и 27 век. Щом македонците са си същите както по времето на Александър, българите трябва да същите както при хан Аспарух, нали така? Следователно „татари”. Да допуснеш, че българите са се променили оттогава, че са сплав от етноси, би означавало и да допуснеш, че македонците може да не са същите както при Александър или Самуил, а това вече ще е чиста ерес. Ще кара читателя да мисли с главата си, опасна работа. А гърците май бяха цигани или, египтяни ли, не помня вече. Макар че например Франция носи името на германско племе, без французите да се чувстват германци и доколкото имам впечатления от тях, май наистина не са германци.
4. И по същата логика – да допуснеш, че македонците в миналото са били по някакъв начин свързани с българския народ, означава предизвикателство за цялата конструкция. Ще излезе, че македонският народ не е вечен и неизменен. Затова се боя, че антибългаризмът е необходима част от официалната модерна историография в Македония така, както е представена в „История на македонския народ”.
И все пак – какво толкова. Не се обиждайте, но Македония в момента не представлява непосредствена заплаха за териториалната цялост на България, нито пък за самосъзнанието на населението ни. Виж, ако Турция официално издигне арка „Тракия е наша” или нещо подобно – може и да си загубя съня, че дори да кандидатствам за зелена карта.
Да, дразня се като чета „История на македонския народ”, неприятно ми е, но не трябва да има свръхреакция – все едно ако някой шофьор те напсува на улицата, ти да тръгнеш да стреляш и да се избивате. Възрастни хора сме. Малка неприятност – малка реакция.
5. Наистина сериозният проблем според мен е, че представяйки систематично македонският народ като вечен и неизменен от античността до днес, останал непроменен от множеството държави и империи тук, а държавата Македония като негова извечна мечта - историците не дават никаква, дори теоретична възможност на албанци, власи, турци и пр. да си представят, че могат дори след 1000 години да станат истинска част от истинската Македония. Няма да го развивам това повече, умни хора сте. В България казваме „каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи”.
И така, коментарът на един лаик – историко-романтичното отношение е по-разпространено в Македония, отколкото в България; има го и в двете страни. То може да навреди на отношенията между държавите, макар че не би трябвало да е така. По-голямата опасност е другаде.
(This post was last modified: 06-01-2013, 06:14 PM by nescafe.)
|