(06-06-2010, 12:19 AM)demmian Wrote: И каде има објективност кажи ми,кога секоја држава си има своја верзија на историјата.Каснаковски,аман прерано ти падна маската.

А ти зошто сакаш да нема една верзија?

(06-06-2010, 12:45 AM)Kasnakovski Wrote:

(06-06-2010, 12:19 AM)demmian Wrote: И каде има објективност кажи ми,кога секоја држава си има своја верзија на историјата.Каснаковски,аман прерано ти падна маската.

А ти зошто сакаш да нема една верзија?

Oва е Балкан човеку!

Кога ќе ги натераш грците да си го признаат геноцидот врз невино македонско население,кога ќе ги натераш турците да си признаат за злочестото турско присуство на овие простори,кога ќе ги натераш србите да го признаат и осудат теророт врз Македонците во периодот 1913-1941,како и врз албанците во поновата историја,и кога ќе ги натераш Македонците да си признаат ,,бугарско,, минато-ете тогаш можеме да говориме за една верзија.

А,тоа е еднакво на утопија,т.е. невозможно со др.зборој кажано.

http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Arti...321229.jpg

Неасфалтирана улица што води до местото на кое живеел македонскиот војвода Дамјан Груев, тревник претворен во змијарник пред неговиот споменик, необезбедени нови експонати во музејот и мотел под клуч. Вака славно Смилево изгледа на дваесетина дена пред 105-годишнината од Илинденското востание. Ништо не говори дека течат подготовки за илинденската прослава во ова демирхисарско село, кое има историска улога во подготовките на борбата против османлиите.За да стигнеме до родната куќа на Даме Груев (1871-1906), моравме да поминеме низ оштетена калдрма како од пред еден век. Патот врви низ живописното село кое изобилува со природни убавини и автентични градби, но впечатокот го расипува реката претворена во депонија, која наместо планинска свежина, со себе носи отпадоци.

- Малкумина во текот на годината доаѓаат да ја посетат куќата на еден од основоположниците на македонската револуционерна организација, Дамјан Груев - велат од семејството Егуменовски, подалечни роднини на Дамета, наследници на објектот. Освен спомен-плочата и една негова стара фотографија што виси на ѕидот од едната соба, ништо друго не потсетува дека таму живеел војводата. Од старата куќа и не е останато многу, оваа е изградена на нејзините темели. Ја наследивме од дедо ми Цветко, чија мајка и' била сестра на Дамевата - раскажува Паца Егуменовска. Од Месната заедници се жалат дека селото изобилува со историски знаменитости и природни убавини неискористени за туристички развој.

- Три години ни денар не е вложен во откривање нови работи од неговото минато. Не е поведена акција да се испита збегот наречен Браненица, од каде што селените им давале отпор на османлиите, иако се смета дека има подземен ходник со скривници и болница - вели претседателот на Месната заедница, Јован Ковачевски.

Вратата од Меморијалниот музеј за Смилевскиот конгрес е под клуч и се чека подолго време селаните да го повикаат лицето што го одржува музејот за да ги прими посетителите.

- Освен еден пиштол и една кама донирана од жител од Смилево, слична на оние над кои македонските војводи давале завет дека ќе се борат до смрт, друг експонат не влегол во музејот откако е отворен пред четири години - вели Ѓорѓи Коштевски, кој се грижи за музејот. Ни мотелот не ги отворил вратите за туристи иако летната сезона е во тек. Потенцијалот на Смилево, едно од најубавите села на Бигла, останува туристички неискористен. По Крушево ова било второ место во државата што во 1903 година се ослободило од турската власт, а слободата траела од 4 до 29 август. Потоа било изгорено, а народот ја испеал познатата народна песна „Смилево славно оган гори“. Потомците на големите револуционери денес велат дека славата не успеа да ги извлече од економската криза. Текстилната фабрика е затворена, а со забраната на легалната сеча пропаѓа и традиционалниот ќумурџиски занает.

(06-06-2010, 12:23 AM)demmian Wrote: Не тропај глупости,не знам како воопшто те толерираат тука со твојата источно-******** пропаганда?!!

Нашите културни и револуционерни дејци никогаш не биле ****** од исток!!!

????????

Е, стига де!!!Чухме вече, че не зборуваш както мора да се зборува. Ако ги повториш тези глупости оште неколко пати, дали ке излезе истина?Не се прави на Гьобелс.Ке излезе, дека си по некултурен от источните цигани. Ако си бараш враг - си сгрешил посоката. Не е врагот на исток, както на тебе ти се сака...

(06-06-2010, 12:12 AM)Kasnakovski Wrote: Ако си сигурен во етничноста на Стаменквци, Цурановци, Егуменовци и уште единиот куп етнички Македонци, зошто на нив не им подигнувате споменици среде градовите, а ги прославувате дејците на бугарската пропаганда, која сакала да ги побугари етничките Македонци?

Каснаковски,како бе сега ти стана значајна етничноста на семејство Стаменковци,Цурановци и Егуменовци,а пред мене се правиш на космополит кој,цитирам ,,сака да живее во свет без граници и националноста не му е битна како космополит,,

Која игра ја играш ти човече?!Веќе почнува да ми наликува дека те воспитувале,дека Македонците се в уши задоени со мастило,па не знаат да направат преценка...

Како е можно да си толку контрадикторен на самиот себе?

(07-06-2010, 03:24 AM)demmian Wrote: цитирам ,,сака да живее во свет без граници и националноста не му е битна како космополит,,

Kogo citirash? Jas nikade nemam napishano deka sum kosmopolit.
Sega zapochna i da izmisluvash!
Nema nikakva kontradiktornost kaj mene. Jas se interesiram od istorijata i sakam taa da bide objektivna, a da ne sluzhi na odredeni politichki interesi.

Zamisli se lichno ti zoshto ne sakash da ima edna verzija na balkanskata istorija!!!

Prijatele borec nemozi da ima edna verzija vo edna drzava a ti sakas da ima za celiot balkan.

Bure balkan za tebe e izmislica.

Mozhe, mozhe, ama ne treba da ima emocii.

Охридско-Дебърско въстание

Охридско-Дебърското въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация въстание на българи и албанци в западната част на Вардарска Македония срещу новата сръбска власт. Въстанието избухва два месеца след края на Балканската война в Дебърско, Стружко и Охридско под водачеството на Милан Матов, Петър Чаулев, Павел Христов и Антон Шибаков. След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено.
Мирни инициативи на ВМОРО срещу Букурещкия договор [редактиране]
Ден след подписването на Букурещкия договор, на 11 август 1913 г., Централният комитет на ВМОРО се свиква на заседание. Взима се решение да се настоява пред великите сили за ревизия на договора, а в противен случай организацията да продължи своята революционна борба за освобождението на Вардарска и Егейска Македония. Първата мирна инициатива в насока ревизия на договора е меморандумът на новопрогонените българи от Македония. Той е изпратен още същия ден, 11 август до британския министър на външните работи Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция, и до пълномощните министри на Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Италия и Франция в София. В него от името на 150 хиляди македонски българи, жертва на новите завоеватели на Македония - сърби и гърци, решително се протестира против Букурещкия договор.

Като втора мирна инициатива една тричленна делегация, съставена от професорите Любомир Милетич, Иван Георгов и Александър Балабанов, е упълномощена да посети незабавно правителствата на европейските велики сили, на които от името на ЦК на ВМОРО да предаде подробно изложение. Още от първите срещи на делегацията се разбира, че тези правителства не проявяват готовност да се заемат с ревизия на Букурещкия договор.

Подготовка за въстание [редактиране]
След като изслушва доклада на професорите за резултата от тяхната мисия в чужбина, ЦК на ВМОРО издава директива No 2 от 21 август 1913 г. до всички революционни дейци, войводи и членове на организацията. В нея се нарежда те да пристъпят към възобновяване на организационната и куриерската мрежа и връзките между отделните окръжни, околийски и районни комитети във Вардарска и Егейска Македония. На войводите се възлага системно да подготвят населението за нова борба. ЦК на ВМОРО решава също така незабавно да се пристъпи към подготовка на въстание в Битолско, Охридско и Дебърско. В същото време българското правителство праща Яне Сандански да преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу Сърбия и Гърция, в резултат на лъжливи обещания за териториални придобивки от сърби и гърци, Албания не участва в Междусъюзническата война. Задачите по подготовката на въстанието се възлагат на Петър Чаулев, член на ЦК, Павел Христов, задграничен представител на ВМОРО, Милан Матов, Христо Атанасов, Нестор Георгиев, Антон Шибаков и други дейци и войводи в тези райони. Те получават пълномощно да влязат във връзка и с албанските революционери и да преговарят с тях за общи действия. В резултат на преговорите, които се водят в Елбасан, се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със Сефадин Пустина, за организиране и обявяване на съвместно въстание срещу сръбския режим. Решено е въстанието да се обяви в началото на октомври 1913 г.

Избухване на въстанието [редактиране]

Четата на войводата Петър Чаулев със знамето на охридските въстаници, на което е извезана девойка, носеща българското знаме - бяло, зелено, червено.Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединените български и албански чети освобождават Дебър и на 9 септември 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефадин Пустина, Христо Атанасов, Иван Бойчев, Нестор Георгиев, Риза бей, Байрам Стрезимир, Наум Бояджиев и други, всички родом от Дебър.

Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери. Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат още на 12 септември призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат Лев Огненов, възпитаник на Робърт колеж, Иван Групчев, завършил Солунската гимназия, Павел Христов, революционен организатор, Лев Кацков, юрист, Петър Филев, търговец, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към Битоля.

На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници. На състоялия се воеводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и Кичево. Определени са и войводите, които ще действат в съответните райони. Тъкмо когато въстаниците са готови да тръгнат, Петър Чаулев получава съобщение, че по искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град Поградец в южния край на Охридското езеро. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят. Въстаниците обаче загубват близо две денонощия.

Избухването на въстанието и прогонването на сръбските войски от Дебърско, Стружко и Охридско подтикват сръбокото правителотво да обяви, че е започнала „нова война“. Още на 11 септември е издаден кралски указ за мобилизация. За потушаване на въстанието освен редовната армия са мобилизирани допълнително около 100 хиляди войници. В помощ се изпращат и четите на Църна рука.

Сраженията [редактиране]
В Битоля се съсредоточават многобройни сръбски войски. Поради това Чаулев нарежда на въстаниците първо да освободят Кичево, а след това да се отправят към Битоля. Но на път за Кичево въстаническите чети се срещат с настъпващите сръбски войски при прохода на Изток планина, на пътя между Ресен и Охрид. Завързва се ожесточено сражение, което продължава две денонощия (17 и 18 септември). Четири пъти сръбските войски тръгват в настъпление и всеки път са отблъснати от огъня на българските въстаници. Позициите се защитават предимно от четите на Антон Шибаков и Нестор Георгиев. Но сръбските войски нападат с големи сили, като вкарват в боя оръдия и картечници, което принуждава въстаниците да отстъпят на юг към Галичица. Много жертви падат и от двете страни.

В същото време четата на Петър Чаулев в ожесточен бой разбива сръбските войски при село Иванчища и на 17 септември превзема Кичево. Цялата територия на изток от Черни Дрин и Охридското езеро е свободна. Сръбските войски обаче получават значителни подкрепления от артилерията и предприемат настъпление по всички фронтове. На 18 септември въстаниците се оттеглят на юг от Кичево към Галичица планина между Охридското и Преспанското езеро. На 18 и 19 септември тежки боеве се водят при Голак планина. Тук в помощ на сръбските части идват гръцки войски от юг. На 19 септември селата около Охрид са превзети и опожарени от сръбски чети. Сърбите влизат и в самия град. Всички въстанически чети, български и албански, на 20 септември отстъпват на запад към Голо бърдо, за да охраняват прохода, през който въстаниците се изтеглят на албанска територия. Същия ден ръководителите на ВМОРО узнават, че албанските чети от Дебърско са разформировани и въстаниците заедно със семействата си отстъпват към Албания. Тогава Петър Чаулев дава заповед за разформироване на българските въстанически чети и трансформирането им в малобройни хвърчащи отряди, всеки с отделен войвода.

Потушаване [редактиране]
При потушаване на въстанието сръбските войски и чети извършват масови насилия и разрушения във въстаналите райони. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села. В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български граждани. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Голяма част от избитите са хвърлени в дълбокия сух кладенец до Имарет джамия. След това кладенецът е затрупан с камъни. Стотици охридчани са хвърлени в затворите.

Другият въстанал район - Дебърско, е също подложен на жестоко опустошение. Градът е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села. При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са избивани с картечници.

В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци. Освен това като съмишленици на въстаницитв над 150 души са жестоко бити. Вследствие на побоя 17 от тях умират. В село Пласница, Кичевско, са убити 46 души селяни и 5 къщи са изгорени. В село Гявато са убити над 40 души и труповете им са хвърлени в кладенците.

Насилия са извършвани и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани. В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 11 свещеници.

За да спасят живота си, над 30 хиляди души българи от тази част на Македония по различни пътища бягат към България. Хиляди албански бежанци намират подслон в съседна Албания.

На 2 декември 1913 г. в аудитория №1 на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ ЦК на ВМОРО организира възпоменателно събрание в памет на жертвите на въстанието.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%8...0%B8%D0%B5

Српска политика je на овом простору била суочена не само са снажним разгоревањем албанског национализма у Старој Србији, Македонији и Албанији, и са појачаним присуством других сила у томе [пре свега, Аустро-Угарске и Италије] него и са комбинацијама Бугарске. Између македонских и албанских аутономиста дошло je до извесних контаката и сарадње још 1903, а поготово у току младотурске револуције 1908. године. Познате су биле поготово везе левог крила ВМРО [Македонско-одринске револуционарне организације - МОРО] и његове легалне експозитуре у Турској, Народне федеративне партије, на челу са Димитром Влаховом и Јанетом Санданским, са левим крилом албанског националног клуба.[4] Бугарска влада, са своје стране, рачунала je да би успостављање аутономије у Албанији изазвало остварење аутономије Македоније, што би јој олакшало да оствари своје санстефанске претензије; зато je пружила подршку албанским устаницима 1910. године.[5] Интересантно je да Бугарска ни тада није увидела праву опасност од великоалбанског концепта за своје претензије у Македонији, тако да ни упозорења српске владе да Беч подржава аутономију Албаније, у коју би поред Старе Србије биле укључене и три четвртине Македоније, нису пресудно деловала на Бугарску да закључи савез са Србијом за рат против Турске [у разговорима Миловановић-Гешов, 11. октобра 1911],[6] него je до тога дошло из других разлога.

У току другог балканског рата са Бугарима, јула-августа 1913, у Албанији су започете опсежне припреме за оружане акције, диверзије и побуне против српских власти у Македонији и на Косову. Пре свега, тамо сe стекло доста Албанаца из крајева које je посела Србија, око 20.000 људи. Албанска влада je задржала те људе, претежно Косоваре, обећавајући да ће ускоро њихови крајеви бити ослобођени од Србије.[26] Током августа, на подстрек и уз новчану потпору аустријских агената, учестали су напади на истурена одељења српских трупа углавном на дебарском сектору, како би то био доказ незадовољства и разлог да комисија за разграничење отргне од Србије што већи део земље коју држи.[27] Под притиском Аустро-Угарске српска војска je почела да сe повлачи из Албаније у другој половини августа 1913, али то ствара нове компликације. Албанци у маси нападају на српску војску и српске власти у граничном подручју, а располагало сe већ и извештајима о припреми једнога озбиљног и организованог упада албанских чета на српску територију, са покушајима да сe за то придобију и Албанци на српској територији који су до тада били мирни. Зато je забрањен долазак становницима из Албаније на српску територију и пијаце "док сe не поврати нормално стање".[28] Због те својеврсне блокаде, која je без сумње веома отежала живот пограничном албанском становништву и створила повећану напетост у расположењу маса, избио јe у европској, посебно у аустријској штампи велики скандал, те je дошло и до оштрих реакција европских влада, с позивом на обавезу Србије да Албанцима допусти слободан приступ на пијаце.[29] Уследио je масовни упад Албанаца на територију Македоније код Дебра и према Струги и Охриду, 9/22. септембра 1913. Аустро-Угарска оптужује Србију да je одговорна за догађаје, које нетачно интерпретира као устанак Албанаца на територији коју држе српске власти. Српском посланику у Бечу je речено "да су те буне и нереде изазвали Арнаути", али зато што српска војска "још држи неке крајеве, који припадају Арбанији," и што им сe не да приступ на српска тржишта "која су научили посећивати и снабдевати сe оним, што им je потребно за живот". Да су српске трупе раније биле повучене, до оних нереда и инцидената, тврди представник аустроугарске владе, не би ни дошло.[30] Међутим, није сe радило ни о каквој побуни или устанку македонских Албанаца, него о организованом масовном упаду са албанске територије, иза којег су стајали аустроугарски и бугарски војни кругови У првом налету су пали Пишкопеја, Жировица и Дебар. У нападу je учествовало око 10.000 Албанаца, којима су руководили страни официри, а с њима су садејствовали и извесни комитски одреди ВМРО. Чињеница да у албанским четама има страних, и то бугарских официра, потврђена je разним обавештајним и дипломатским каналима, али je посебно интересантна веза са ВMPO и лично с Јанетом Санданским, који је више месеци боравио у Албанији организујући албански покрет према Македонији [31]

http://www.rastko.rs/kosovo/istorija/knj...o_3_c.html

(05-06-2010, 10:44 PM)афион Wrote: Sava koj ti e tebe problemot?

Pazi malku kako se izjasnuvas,jasno?

ОК, извинявам се! Беше глупаво от моя страна!

(05-06-2010, 10:24 PM)demmian Wrote: Како може овој источен циган да навредува Македонец,и тоа на македонски форум?Одговорете администраторе!

Ти па само това и чекаш! И веднага : "Ура, вижте го тоя источен циган как навредува Македонец!"
В тебе има омраза, в мене не!
Това беше за предаването "Искрено и лично".