Интересното на тази тема е следното ...
как можем да определим, кое е сръбско, кое е българско?

за българското писмо е ясно кога започват ...
за българската кирилица е ясно кога започва ...

Аз сега питам ... кога:
се появи сръбското писмо ...
се появи сръбската кирилица ...


Езикът е функция на писмото и неговата граматика ...


Ясно на всеки е,че първият написан документ или извор е на български ... по простата причина,че кирилицата е направена в България

Сръбската държава е създадена като независимо кралство( деспотство, покрайнина или каквото и да е) през 12 век.
Единственият цар на сърбите е 3/4 българин - Стефан Душан - Водач на единствената битка срещу българите, която е загубена от българите чрез измама ( виж битката при Велбъжд ).Умишлено пропускам първите патриарси в Сърбия(българи) и най-големият светец на сърбите - Сава, погребан във Велико Търново ...

Питам допълнително ...
Как са писали сърбите преди да се направи азбуката от българите?
Какво писмо са използвали сърбите преди да имат независима държава?
Имали ли са писменост изобщо, която да се определи като самостоятелна ?

И за финал ....

Какво означава сърбизъм ?

Е, не е така ти направо зачерта сръбството с един удар...езикът не е функция от писмото, а граматиката е същото като езика, не е нещо отделно от него. Има толкова езици, които са нямали писменост, че те са повече от другите с писменост.
В Средновековието сръбският почва да се различава от българския като друг тип звукове-на еровете Ъ и Ь и мн. др. /ч' вместо -ШТ, џ вместо -ЖД/, падежите у нас отпадат вследствие сливането и опростяването им по-късно.
В днешно време пък е още по-лесно: има белези, даващи наличието на БГ или СР: най-важните граматически на практика са:
1. Членуването
2. Липсата на падежи
3. Сравнението с частици /най- и по-/, не с промяна на окончанието...
...и др., да не ги изреждаме всичките, са към 10-ина.
Сърбизъм в МК значи това: вмъкване, навлизане на такива изрази...като "влада" за "правителствно", "държавно управление" и т.н., а и промени в синтаксиса, които са най-хубаво "скрити", защото не са на повърхността като фонетиката или лексиката, а на дълбокото, структурно равнище, усвояват се безсъзнателно.

Мене това ми е интересно, т.к. не се интересувам много много от езици или лингвистика, граматика и тем подобни науки.

Интересното ми е,кога се е обособило сръбското от българското и тук не визирам Вук Караджич. Требва да е по-отрано ...

Иначе в съвременен смисъл е ясно за какво става въпрос и разликите между българския и сръбския.

Много от македонските потребителите използват оправдания за сърбизацията на езика им,чрез думата общословенски.

Ето тука си написал следното - "езикът не е функция от писмото"

Давам и пример, проста дума ... смърт, тази се сещам.

Повечето македонци ( според мене) си използват звукът Ъ, но не го пишат. Та смрт става смърт ( или нещо от рода на см'рт).

До тука добре, ама ако вземем един чужденец, който незнае как се изговаря тази дума и види написаното, как според тебе ще я изговори - смърт или смрт? Ако приложим същото това действие на едно дете от първи клас, то наистина ще се повлияе от начина на изписване на думата

Ако ми е верна логиката излиза,че с промяна на граматиката ние променяме езика и самата дума като начин на изговаряне. Илиза,че с промена на граматиката променяме говора из основи.

Поправи ме, ако бъркам ...

Да, но РЪ се различава от ЪР не само защото някой може да прочете "смрт" като "смрът" вместо "смърт", а и защото това премятане се среща преди всичко в говоримата реч, а после се решава как точно да се закрепи в писмеността: казвам "пЪРвият път", но и "за пРЪв път" и др. под.
Сега, това РЪ-ЪР специално в думата "смърт" дали е от същия тип като на със сигурност наблюдаемото премятащо се РЪ-ЪР в думи като "първи"/"пръв" не съм хич сигурен, но покрай сухото гори и суровото...такъв е животът.
В този смисъл писмото не е определящо, а е страничен ефект, който, разбира се, си действа веднъж зададен, върху изговора.
Но езикът се променя постоянно и аз съм противник на това, някакви хора да ми казват как да пиша или говоря-хиляди години хората са говорели и писали без да питат БАН или МАНУ, просто в практиката са се утвърждавали най-точните, богати и благозвучни начини за езикова дейност от само себе си, с неформално съгласие измежду членовете на общността.
От време на време идва някой овластен и културен реформатор /такъв е бил например Патриарх Евтимий/ и удря балтията в правописа, словния запас и стила обикновено с консервативни цели както на него му харесва, но това не е задължително, даже е и вредно.

Дам, тука това си е така ...

Диалектите са богатството на един език и е добре да се пазат ...
за тая цел си е необходимо връщане на стария правопис от преди комунизма т.к. и аз не искам некой да ми казва как да пиша и говора на официално ниво ...

(15-09-2011, 08:56 AM)Илиян_Луков Wrote: Мене това ми е интересно, т.к. не се интересувам много много от езици или лингвистика, граматика и тем подобни науки.

Интересното ми е,кога се е обособило сръбското от българското и тук не визирам Вук Караджич. Требва да е по-отрано ...

Иначе в съвременен смисъл е ясно за какво става въпрос и разликите между българския и сръбския.

Много от македонските потребителите използват оправдания за сърбизацията на езика им,чрез думата общословенски.

Ето тука си написал следното - "езикът не е функция от писмото"

Давам и пример, проста дума ... смърт, тази се сещам.

Повечето македонци ( според мене) си използват звукът Ъ, но не го пишат. Та смрт става смърт ( или нещо от рода на см'рт).

До тука добре, ама ако вземем един чужденец, който незнае как се изговаря тази дума и види написаното, как според тебе ще я изговори - смърт или смрт? Ако приложим същото това действие на едно дете от първи клас, то наистина ще се повлияе от начина на изписване на думата

Ако ми е верна логиката излиза,че с промяна на граматиката ние променяме езика и самата дума като начин на изговаряне. Илиза,че с промена на граматиката променяме говора из основи.

Поправи ме, ако бъркам ...

"Най-старият книжовен език у сърбите
На територията на средновековните сръбски държави се е използвала сръбска редакция на старобългарския език (църковнославянски език). В административните и юридическите текстове обаче се използвал предимно народен език. Затова многобройните грамоти (повели) са богат източник за изучаване развитието на щокавския диалект до края на 15 век. През 15 век българските книжовници Григорий Цамблак и Константин Костенечки, които бягат от турското нашествие, се опитват да реформират сръбския църковнославянски език. Нахлуването на турците и падането на сръбската държава силно затруднява всяка книжовна дейност в Сърбия, така че националната идентичност на сърбите и народния сръбски език се запазват до голяма степен благодарение на устното народно творчество, особено на епичните народни песни."

СРЪБСКИ ЕЗИК

СРЪБСКА РЕДАКЦИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

(19-09-2011, 10:22 PM)ЗАГАДЪЧНА Wrote: СРЪБСКИ ЕЗИК

СРЪБСКА РЕДАКЦИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Од АДМИСТРАЦИЈАТА на ФОРУМОВ, ЗАГАДЪЧНА ти пожелувам добредојде.

В морфологично отношение сръбският език е запазил падежната система при имената, макар и доста опростена (особено в множествено число – в дателен, творителен и местен падеж има общо окончание -ма при съществителните и -им при прилагателните); при глаголите са запазени архаичните времена аорист и имперфект (минало свършено и несвършено време), но се срещат само в произведения на стари писатели, докато в съвременни текстове не се откриват изобщо; все повече намалява използването на инфинитива, който се замества от да- конструкция.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8...0%B8%D0%BA

Комшиите и те се движат към аналитизъм чрез опростяване, сливане, "изчезване" на падежите, вкарване на предлози и отпадане на неопределената глаголна форма-след известно време сръбският ще е като българския-Вова, къде си, да ги обявиш и тях за прабългари, тракийци, странджанци и пр., само не и славяни на това основание?

Хехехех ... минат ли сърбите на безпадежен, какво ли ще прават македончинята

Кой казваше,че един език еволюира от падежен към безпадежен с времето ...

(20-09-2011, 02:04 AM)poprushev Wrote:
Од АДМИСТРАЦИЈАТА на ФОРУМОВ, ЗАГАДЪЧНА ти пожелувам добредојде.

Добре заварила!
Поздрав и от мен за администрацията на форума, както и за всички участници!

(20-09-2011, 08:52 AM)Илиян_Луков Wrote: Хехехех ... минат ли сърбите на безпадежен, какво ли ще прават македончинята

Кой казваше,че един език еволюира от падежен към безпадежен с времето ...

За македончинята не зная какво ще правят. Ама на мен определено ще ми е по-лесно да го говоря пустия му сръбски. Все не мога да им запомня падежите. Говоря го като цигане българския. А прабаба ми е етническа сръбкиня.

В македонския има ли падежи? Не са ли сведени до минимум като в българския?

Аз съм учил 11 години руски ... и беше кошмар с падежите.
Още помна това:
Иван - Именителен
Родил - Родителен
Девчонку - Дателен,
Въйпал - Винителен,
Тащит - Творителен,
Пельонку - Предложен
или нещо такова ...

Все бъркам като пиша , добре че спрех
Не мога да приказвам пък и не ми требе ... доста досадна работа ... ама както и да е

Когато съм виждал сърби по Видин, идваха да купуват храна около 1999+ до към 2000 и некоя и приказваха без падежи .. личеше си,че се пробват да говорат .... пък незнам сега

Ама до колкото наблюдавам македончинята, те си се борат да използват падежи ... некакси по престижно е
Гледат да са влизо до небеския народ

(20-09-2011, 01:54 PM)Илиян_Луков Wrote: Ама до колкото наблюдавам македончинята, те си се борат да използват падежи ... некакси по престижно е

Кај го набљудуваш тоа бе машко, тресеш зелени на големо.

(20-09-2011, 02:07 PM)Gnoj Wrote:

(20-09-2011, 01:54 PM)Илиян_Луков Wrote: Ама до колкото наблюдавам македончинята, те си се борат да използват падежи ... некакси по престижно е

Кај го набљудуваш тоа бе машко, тресеш зелени на големо.

По форумите ... особено кога си изпуснат нервите ....

(20-09-2011, 02:11 PM)Илиян_Луков Wrote:

(20-09-2011, 02:07 PM)Gnoj Wrote:

(20-09-2011, 01:54 PM)Илиян_Луков Wrote: Ама до колкото наблюдавам македончинята, те си се борат да използват падежи ... некакси по престижно е

Кај го набљудуваш тоа бе машко, тресеш зелени на големо.

По форумите ... особено кога си изпуснат нервите ....

Да не го повторувам она со тресењето зелени, ама си важи. Кој знае кај на каков форум си завршил.

Видел съм го това по Воденицата ... там не съм се регистрирал,т.к. предпочитам да се смея отстрани ... ама и по никакъв начин не генерализирам ... така че кротко ...

(20-09-2011, 02:24 PM)Илиян_Луков Wrote:
Видел съм го това по Воденицата ... там не съм се регистрирал,т.к. предпочитам да се смея отстрани ... ама и по никакъв начин не генерализирам ... така че кротко ...

Кротко е, батец, само си прајме муабет.

Това да се чува ...

(12-09-2011, 11:50 AM)Gnoj Wrote:

(12-09-2011, 07:52 AM)Valkanizater Wrote:

(11-09-2011, 03:59 PM)Black Wolf Wrote: Т.е. на МК "А е любоморен за Б на В"=на БГ на "А ревнува Б от В"?

Във всеобхватния бг-мкд речник от 1968 г. , за който нашият съговорник казва, че тепърва трябва да се прави (ако правилно съм разбрал...)

"Той я ревнува" се превежда на "Тоj ja pевнува" и "Тоj e любоморен на неа"

Сега защо той пише "за неа" и "на него" - не знам - "некодифицирана" еволюция на езика или местен говор...(да не решите, че това е навреда някаква - не, не е; но и шега не е...просто едно мнение)

Интересно. 1968 е премногу out-of-date, но од друга страна имам помалку доверба во денешните лингвисти и во начинот на кој би се справиле во изработката на нов речник. А како тоа речникот од '68 „преведува“?

Речникът от 68 сигурно е out of date, но както изглежда - правен е сериозно. М.б. няма нужда от изцяло нов речник - ново, осъвременено издание би вършило работа на тези, които се интересуват. А и ако имаше пазар за такъв речник отдавна да е преиздаден.
Между другото - подобна е ситуацията, доколкото знам, и с българо-албанския речник.
Как превежда...думи, плюс типични изрази - където излиза и това "на неа".

Загледах

баскетбол - кошарка
баскетболно игрище - кошаркарско игралиште
баскетболен отбор - кошаркарска екипа
И изразът (по повод и на друга тема) - Македонците играт добро кошарка!

Въпреки, че ако погледнете

кошара - кошара
кошница - кошница
кошничар - кошничар
кошничарство - кошничарство

И двата примера предполагам не са out of date.

Иначе на български кошарка има друго значение - кошарка (може и кошара) за малко дете...

(20-09-2011, 03:30 PM)Valkanizater Wrote: Иначе на български кошарка има друго значение - кошарка (може и кошара) за малко дете...

Ние тоа го викаме крошна.