За уви намерих, че е праславянско:

Этимология

Происходит от праслав. формы, от которой в числе прочего произошли: др.-русск. оувы (Григ. Наз., Панд. Антиоха, Пов. врем. лет, Сказ. о Борисе и Глебе; также у Аввакума), ст.-слав. оувы (οὑαί; Супр.), болг. уви. Ономатопоэтического происхождения, как и греч. ὀά, οὑά, οὑᾱ, οὑαί "увы, о, горе", лат. vāh, vае, готск. wai, авест. avōi, vауōi и т. п. Использованы данные словаря М. Фасмера

Колкото и странно да звучи,май се оказва,че "уви" си е българска дума и замества "за съжаление"...
В Северозапада понякога се ползва "дойди":"-А наканете се па дойдете неко ден дóма!".
Интересно е,че "Я" в северозападните говори преминава в "Е" (хлЕб,вместо хляб,по-точно леб),но "ела" се произнася "Яла"-"-Яла сам!" (ела тук!,ела насам!)

Vae victis! на латински значи "Горко /тежко им/ на победените!"-има резон. Това "v-ae" е родственото на "уви!". "Яла!" съм го чувал от баби и дядовци в Плевенско-предполагаме, е съкращение от "Я /е/ла!"

(01-04-2011, 11:13 AM)Dojkar Wrote:

(01-04-2011, 02:00 AM)Vodno konche Wrote:

(31-03-2011, 08:43 PM)Dojkar Wrote:

(19-12-2010, 01:41 AM)Вовата Wrote:

(19-12-2010, 01:36 AM)montehristo Wrote: Ме интересира, дали би ми објаснил некој нешто повеќе за зборчето " нејсе"
Благодарам

нейсе = както и да е, остаи, заборави, не си струва да се бавиме.

Турски збор.

Да, турски е Но нема как...По разбираеми причини има и такива думи А и не е само неjсе...До скоро не знаех, че и тенджера е турски збор, и jурган...А трапеза е грцки...А ние в Добруджа използваме и доста романски думи, които не се използват в другите части на Бугария и Македония, като пунга за торба, а от там пунгаш за крадец, раци - за патки и т.н., но това си е диалект вече

Имам три прашања: „Нејсе“ не е ли исто како „уви“? И од каде доаѓа тоа „уви“ ако знае некој? Имате ли заповедно „дојди“ наместо „ела“?

Тези неща вече са обеснени, но все пак и аз да кажа Неjсе е различно от уви и честно да си призная и аз не я знаех тази дума точно какво означава, докато не го прочетох тук, докато уви си е ясно като бел ден - на английски е alas, нещо като jазък ). А доjди наистина си е много по-българска дума, но днес се използва повече ела или диалектно, както се каза - jала...Но пък за сметка на това иди, като императив - да отидеш някъде, се използва най-много, също освен иди, може да се каже и върви, а на диалектно и оди - с ударение на о, а също така и ходи - с ударение на и .

Дали некогаш обичните, прости јужни Словени го зборувале овој јазик?




Ако да, тогаш целата дискусија околу чистотијата на било кој јужнословенски јазик треба да се почне од таму...

(03-04-2011, 02:49 AM)Zoograf Wrote: Дали некогаш обичните, прости јужни Словени го зборувале овој јазик?
Ако да, тогаш целата дискусија околу чистотијата на било кој јужнословенски јазик треба да се почне од таму...

Здравейте !
Зограф, ползвам твоя постинг първо за да ти благодаря за сайта със македонските филми.Ако може да се намерят повече от тях таман ще се види как се е развивал македонския език.Първите бяха някаде от началото на 20 век.
Пиша точно в тази тема защото много се интересувам за произхода на името с което вие ни наричате - бугарин, Бугария.
Има ли време през което се е ползвало българин или б'лгарин?
ако е коментирано вече - моля за извинение
42 страници са множко...преди няколко часа намерих списък със онлайн мкд станции.Мога да ви кажа,че свободно се усещат сърбизмите



има ли сърбизми в клипчето или е само bajka в заглавието?
Поздравления за демократичния форум,четох 2 седмици преди да се регистрирам и благодаря на приятел който ми го препоръча ;)

(03-04-2011, 02:49 AM)Zoograf Wrote: Дали некогаш обичните, прости јужни Словени го зборувале овој јазик?




Ако да, тогаш целата дискусија околу чистотијата на било кој јужнословенски јазик треба да се почне од таму...

Или вака:



Тука е текстот:
http://lyrics.wikia.com/%D0%9C%D0%B8%D0%...0%96%D0%B5

(09-04-2011, 11:46 PM)Zoograf Wrote: [quote='Zoograf' pid='36680' dateline='1301795395']
Дали некогаш обичните, прости јужни Словени го зборувале овој јазик?




Ако да, тогаш целата дискусија околу чистотијата на било кој јужнословенски јазик треба да се почне од таму...

Много хубава песен! Браво на Анастасия! Интересното е, че те не пеят на јужнословенски език, защото такова животно нема и е немало никогаш . Те си пеят на старобългарски език, който е славянски език.
Но ти си прав като питаш дали този език се е говорел от обичните българи, сърби и хървати, защото това са били jужните словени по онова време или е бил нещо като българска редакция на словенския език, за да се направи нещо като словенско есперанто...за обединение на сите словени. И аз съм се питал това? Факт е, че точно този език - българската редакция на словенския език или старобългарския език се е използвал за богослужебни цели и в Сърбия и в Русия и във Влашко, където подоцна се появява и съответната литература със съответната редакция?

(11-04-2011, 05:13 PM)Vodno konche Wrote: ... където подоцна се появява и съответната литература със съответната редакция

Това например, е сърбизъм :-) който ние в БГ не употребяваме-няма смисъл да правиш езикови "концесии", само и само за да те разберат по-добре в МК-те и без това те разбират-може да се каже спокойно "по-късно".

(12-04-2011, 06:58 AM)Black Wolf Wrote:

(11-04-2011, 05:13 PM)Vodno konche Wrote: ... където подоцна се появява и съответната литература със съответната редакция

Това например, е сърбизъм :-) който ние в БГ не употребяваме-няма смисъл да правиш езикови "концесии", само и само за да те разберат по-добре в МК-те и без това те разбират-може да се каже спокойно "по-късно".

@Водно конче, сигурно ќе се сетиш на нешто што сум го пишувал порано во алл форумот.

@Black Wolf
Грешиш, „доцна“ не е србизам. На српски е „касно“. „Касно“ го употребуваме и ние, но само разговорно. И верувале или не - токму тоа „касно“ го сметаме за србизам. Не за „бугаризам“.

Дойкар, в български няма "доцна"...няма такъв корен-или ако има, е силно видоизменен в сравнение с мак.
Има "докато", "докле" /арх./, има "докогато".
Та затова предположих че е сърбизъм-ако можеш а ми каже откъде е, тогава?

(12-04-2011, 03:38 PM)Black Wolf Wrote: Дойкар, в български няма "доцна"...няма такъв корен-или ако има, е силно видоизменен в сравнение с мак.
Има "докато", "докле" /арх./, има "докогато".
Та затова предположих че е сърбизъм-ако можеш а ми каже откъде е, тогава?

Не знам од каде доаѓа, но од стари луѓе може да се чуе и во формата „доцкан“. А инаку:

докато=додека

Пред некое време еден Бугарин од Софија - љубител на српски филмови, ме праша што значи „докле“ на српски. А сега од тебе дознавам дека и вие го имате зборот како архаична форма. Во српскиот јазик значи „до кога“, „уште колку“ и слично:

Докле ћемо овако? = До кога/уште колку ќе продолжуваме вака?

Black Wolf, ќе ти кажам еден мој личен генерален заклучок: Колку и да разграничуваме тука, сепак станува збор за блиски и сродни словенски јазици, а при разграничувањето обично тргнуваме од гледна точка на книжевните јазици во нивната денешна форма. Јас сум сигурен дека било кој книжевен или дијалектен збор да го избереме, ќе можеме да го откриеме во некој стар документ на некој друг од соседните словенски јазици. Како и да го завртиш, ако еден збор е словенски, тогаш имаш 99% веројатност да му најдеш логичка врска со било кој јазик од словенското семејство.

- Словенечки: днев = ден. Вие и ние имаме дневник, а не денник.
- Полски: окно = прозорец, окно доаѓа од око, а прозорец доаѓа од зора, зрение, прозирка, на македонски проѕирно значи прозрачно, а прозрачно доаѓа од пролазност/пробојност на зрак/зраци, а зрак на бугарски е лъч. На македонски имаме рударско окно - демек отвор кон рудни богатства и т.н.
- Старословенски: обител=манастир. Старото име на град Битола е Монастир/Манастир, а името Битола доаѓа од словенското име Обител.
- Хрватски: обитељ=семејство. Обитељ доаѓа од обител (манастир), а семејство - од семе. Логично, нели?
- Српски: породица=семејство. Вие имате збор „порода“ со сосема друго значење, но и двете си имаат логика, нели?

(12-04-2011, 02:32 PM)Dojkar Wrote:

(12-04-2011, 06:58 AM)Black Wolf Wrote:

(11-04-2011, 05:13 PM)Vodno konche Wrote: ... където подоцна се появява и съответната литература със съответната редакция

Това например, е сърбизъм :-) който ние в БГ не употребяваме-няма смисъл да правиш езикови "концесии", само и само за да те разберат по-добре в МК-те и без това те разбират-може да се каже спокойно "по-късно".

@Водно конче, сигурно ќе се сетиш на нешто што сум го пишувал порано во алл форумот.

@Black Wolf
Грешиш, „доцна“ не е србизам. На српски е „касно“. „Касно“ го употребуваме и ние, но само разговорно. И верувале или не - токму тоа „касно“ го сметаме за србизам. Не за „бугаризам“.

Ами ако требва да съм честен. Подоцна го чух за прв пат по македонските форуми. Ние си казваме късно, айде, касно, като диалект и това е нормално. Но понякога (понекогаш) се чудя(чудам– дали ке бида разбранИ затова използвам и такива македонски думи...Странно, но преди 10-20 години македонскиот език беше много по близък с българския, а сега за жал все повеке се отдалечава. Май не е трудно да се отдели един език. От българския език може да се отделят поне още няколко като македонският. Това сме го говорили. Проблемот обаче е повеке за македонците и сърбите отколкото за българите. Ние по ви разбираме, защото много ваши думи, исто и сръбски, макар и да не са литературни, ние ги знаем, като диалектни, стари, архаични. Или каков е извода. Ако бяхме в една държава, ние немаше да имаме разлики. Това за един по голем исторически период важи и за србите. С вас имаме почти еднакъв, ист език, защото много по дълго сме били заедно, докато със сърбите по малко и така за едно 1000 години,което не е малко езиците стават различни...И все се чудя, не е ли по-лесно да сме заедно всички южни славяни, отколкото да се делим? Особено пък ние македонците и българите. А сърбите и босненците, да не би да са толкова различни, пък и черногорците - не, но се делят. Пази Боже!

Конче, македонскиот е ист од пред 10 години. Пред 20 години беше многу попедантен, многу повеќе се обрнуваше внимание на правилниот говор на писмено и официјално ниво, но разговорните форми беа исти како денес. Денес интернетот овозможува да биде чуен и говор, различен од литературниот, па затоа навидум изгледа како јазикот кој знае колку да се променил. Јазикот е ист, но јазичната дисциплина е нарушена во последните години, а за позначителни промени ќе можеме да зборуваме од поголема временска дистанца.

Дойкар, ти откри топлата вода :-) естествено че огромна, грамадна част от думите в езиците славянски са много близки, почти същите....Айде биди поздравен:

Стиховете не са народни, а на Пенчо Славейков-но отперди 100 години-от стихосбирката "Сън за щастие"-Пенчо е близък приятел и съмишленик на Пейо К. Яворов.




Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост —
докле е младост, ах, докле е младост!

Също така и българският тотално се разчупи, деофициализира в последните 20 години-от вестници, свободни медии, ТВ, радиа и пр.-влезе жаргон, върнаха се некои стари и диалектни думи и така нататък...това е добре за мене, да не е толко железна прегръдката на нормите.

А аз не виждам какво значи "южен славянин"...какво общо имам аз с Дубровник, или съ Сараево-0и кога съм имал? И защо трябва да се обединявам съ сърбите, които от 200 години късат парчета от земята и народността ми? Нямам такова желание-мерси-както македонците искат да са си отделни, така и българите в мнодзинството си искат да не се повличат по разни панславянски политически утопии.
Всеки да си гледа живота и ако не може или не иска да помогне на комшиите си, поне да не им пречи и да не им гледа в паничката. Ако пък го прави-да яде бой през нахалните и крадливи пръстчета-така разбирам аз балканското добросъседство.

(12-04-2011, 05:15 PM)Black Wolf Wrote: Дойкар, ти откри топлата вода :-)

Знам дека е така, само сакав да кажам дека дури и србизмите не се нешто толку туѓо и дека сепак можеме да им најдеме логика, па дури и да ги превземеме во нашите јазици. Ние велиме „лифт“, вие - „асансјор“, а Словенците - „дизало“. Зошто тогаш би било погрешно и ние да го превземеме тој збор, макар и да го измениме во „(в)дигало“. Така уште од најмала возраст децата ќе знаат за што се зборува.

Вдигало е много добро.
Но сърбите просто не ми харесват-сори, упражнявам човешкото си право на симпатии и антипатии в случая.

(12-04-2011, 06:04 PM)Black Wolf Wrote: Вдигало е много добро.
Но сърбите просто не ми харесват-сори, упражнявам човешкото си право на симпатии и антипатии в случая.

Да де, знам, тоа е веќе друго нешто - прашање на емоции. Сега се сетив дека сум чул на хрватски да кажат „задоцнити“, но не и на српски. Исто и „го́лемо“.