Идеята за Балканска федерация и Македонският въпрос [редактиране]
В следосвобожденският период Идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с Македонски въпрос, който е част от по-големият Източен въпрос. Тя често се предлага като решение на Македонският въпрос, присъства във повечето програми на ВМОРО, привърженици на идеята за голяма част от видните дейци на организацията начело с Гоце Делчев. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г и разцеплението на ВМОРО под напора на засилените процеси на деградация вътре в организацията и най-вече поради засилващото се влияние на левите идей се появява ляво течение на ВНОРО начело с Яне Сандански, А след Младотурската революция се основава и Народната федеративна партия, който изпраща двама депотати в Османският парламент, единият от който е Димитър Влахов, започва издаването и на сп.Балканска федерация във Виена, който става орган на лявото крило на ВМОРО.
Опит за осъществяване [редактиране]
Скоро след края на Втората световна война комунистическите партии на Балканите спечелват широко влияние. В края на август 1944 в Румъния с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на Антонеску, страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през 1947. На 9 септември 1944, с помощта на Червената армия властта в България е взета от Отечествения фронт, доминиран от БРП. В Албания партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на Вермахта от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944. Към май 1945 властта в цяла Югославия също преминава в ръцете на ЮКП с помощта на български и съветски войски. В Гърция силната антихитлеристка съпротивителна организация ЕЛАС, доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата Атина, след изтеглянето на войските на Третия райх.
Тази обстановка кара българският министър-председател и водач на БРП Георги Димитров да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от Пирин до Шар планина (в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини). За целта е проведена политика на македонизация на българското население в Пиринско в съответствие с диктуваната от Сталин (известен в този контекст като "баща на народите") концепция за македонската нация. Македонизацията е проведена насилствено, като вината основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са по инициатива на местните дейци на БКП, а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда.
В резултат, през 1947 между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това, през 1948, поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, договорът е разтрогнат. Известно време БКП и българската държава запазват мълчание по македонския въпрос, до 1963, в която на специален пленум на ЦК на партията Тодор Живков се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Балканска_федерация
След 1945 [редактиране]
Като резултат в последвалия следвоенен период Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито, не крие своите аспирации и към пиринската част на Македония, която още от 1912 г. е в състава на България. За тази цел от Белград се отправят различни предложения към българското правителство: в замяна на Пиринска Македония да получим Западните покрайнини, или да се създаде Южнославянска федерация, в която България (без Пиринска Македония, която незабавно ще се присъедини към Вардарска Македония) да стане седмата съюзна република в нея. Преди да се осъществи този план на югославското ръководство, в Пиринския край се допускат „македонски емисари“, които се заемат с пропагандирането на новия македонския език сред българското население там. Само благодарение на отпадането на Югославската комунистическа партия (управляващата сила в Югославия) от сдружението на югоизточните европейски комунистически партии (Коминформбюро), намиращо се под ръководството на ВКП (б), през лятото на 1948 г., този план не се осъществява.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Македонски_въпрос
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.
През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.
Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението, за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народна федеративна партия (българска секция). Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Яне_Сандански