(03-05-2010, 08:37 PM)ivan mihajlov Wrote:

(03-05-2010, 04:35 PM)Път Wrote: Иван Михајлов, и ти си од Пиринска Македонија?

Раган съм во Благоевград ,после като дете сме се преместили во София ...сега живеам на Черно море( во Несебър и Варна оти имам куки на двете места) ...ама требе да знаеш една работа дека много малко луге во Р.Македония е знаат македнските българи или како кажувате вие македнците по Черното море сме много повеке от цела Пиринска Македония во гр.Варна поне 100 000 во Несебър сме 80%, околията град Поморие,Влас ,Каблешково сите са македонци голем дел во град Бургас там са само македнци и тракийци, селата Равда,Ахелой,Каменар,Гильовци,Кошарица и т.н.са 100 % само от македоски българи бежанци само во 1923-1924 г са додейците от Македония во югоисточна Бугария са повеке от 400 000 луге .Пиринска Македония бехме не повеке от 180 000

Да, знам дека ве има многу. Да ти кажам, мене не ми пречи ни најмалку тоа ако некој се чувствува Бугарин, Македонец, Марсовец или не знам што. Сите вие сте дел од се она што се нарекува Македонија, и едноставно сте наши луѓе.

(03-05-2010, 08:46 PM)Път Wrote:

(03-05-2010, 08:37 PM)ivan mihajlov Wrote:

(03-05-2010, 04:35 PM)Път Wrote: Иван Михајлов, и ти си од Пиринска Македонија?

Раган съм во Благоевград ,после като дете сме се преместили во София ...сега живеам на Черно море( во Несебър и Варна оти имам куки на двете места) ...ама требе да знаеш една работа дека много малко луге во Р.Македония е знаат македнските българи или како кажувате вие македнците по Черното море сме много повеке от цела Пиринска Македония во гр.Варна поне 100 000 во Несебър сме 80%, околията град Поморие,Влас ,Каблешково сите са македонци голем дел во град Бургас там са само македнци и тракийци, селата Равда,Ахелой,Каменар,Гильовци,Кошарица и т.н.са 100 % само от македоски българи бежанци само во 1923-1924 г са додейците от Македония во югоисточна Бугария са повеке от 400 000 луге .Пиринска Македония бехме не повеке от 180 000

Да, знам дека ве има многу. Да ти кажам, мене не ми пречи ни најмалку тоа ако некој се чувствува Бугарин, Македонец, Марсовец или не знам што. Сите вие сте дел од се она што се нарекува Македонија, и едноставно сте наши луѓе.

Сите во Бугария ове го велат македонците са наше луге оти всеки бугарин има поне един роднина от некаде от Македония а вие ни велате дека сме татари а вакви како Латас и Стефан Мицов ги пишете чисти етнически македонци....Е па само Бежанците от Македния во Бугария от 1878г. до сега са над 1 600 000 луге и са заселени по цела Бугария не само во Пиринско !...лошто е дека много работи незнете во РМ коко дека председателот на Бугария Първнов е македонец,пораношниот председател на владата Сергей Станичев,председателот на Народното Събрание Георги Пирински,министорат на Енергетиката Трайко Трайков ,на Бойко Борисов милслам дека едната му баба е македонка,председателот на РЗС Яне Янев абе нема бугарин дека да нема во него дел от Македония .

Писмото на Георги Димитров

Во 1934 година Георги Димитров (1882 – 1949) испратил писмо од Москва до Четвртиот конгрес на Македонскиот народен сојуз одржан во Чикаго, во кое на недвосмислен начин го признава постоењето на македонскиот народ!

Кој тоа коментираше дека до 1943 година не се споменувало постoењето на македонски народ?

Писмото го презентирам во целост како несоборлив аргумент за побивање на таквите тези:

„До Централниот комитет на Македонскиот народен сојуз, Детроит, Америка.

Братски поздрав на делегатите на Четвртиот конгрес на Македонскиот народен сојуз. Се чувствувам неразделно сврзан со судбината на македонскиот народ и како бугарски пролетерски револуционер и како син на семејство кое потекнува од Разлог — долината на историското Илинденско востание. Бугарскиот пролетаријат животно е заинтересиран за национално ослободување на Македонија. Националното угнетување на македонскиот народ е извор на јакнењето на угнетувањето на работниците и селаните во Бугарија, Југославија и Грција. Поделена и ограбена Македонија претставува јаболко за раздор меѓу балканските империјалисти и извор за постојана опасност од воени судрувања и немири на Балканот. Во својата борба за ослободување македонскиот народ нема и не може да има други вистински пријатели и сојузници освен револуционерните работници и селани во Бугарија и на Балканот.

Во својата борба за социјално ослободување бугарскиот пролетаријат гледа во македонското револуционерно движење еден од своите најдобри сојузници. Борејќи се против фашизмот и за работничкоселанска власт, за Советска Бугарија, бугарските работници и селани, под раководството на Комунистичката партија, во исто време се борат за ликвидирање на секое национално ропство и ропство на македонскиот народ.

Македонското движење има многу непријатели. Но најстрашен е неговиот внатрешен непријател — тоа се агентите на бугарскиот империјализам, бугарскиот монархизам, бугарскиот фашизам и пред се бандата на Михајлов. Преку тие агенти бугарската буржоазија го ползува македонското движење за своите егоистички интереси и за закрепнување на својата крвава диктатура врз самиот работен народ на Бугарија. Со помош на таа банда, која се нарекува Внатрешна македонска револуционерна организација (ВМРО) со кое ги сквернави идеалите на македонскиот народ, цанковистите успеаја на 9 јуни 1923 да ја урнат Земјоделската влада и да организираат крвав терор против работничките и селанските маси. Со учеството на овие главоресци беше уништено народното востание во септември 1923. Тогаш беа убиени и затворено на илјади бугарски работници, селани и интелектуалци. Таа банда во една година ги истреби старите независни македонски револуционери во Горна Џумаја.

Нејзините главоресци беа искористени за убиство на повеќе од 2.000 работници, селани, интелектуалци во врска со провокаторскиот атентат во Црквата Св. Недела во април. 1924 година. По наредба на бугарскиот фашизам, тие подло го убија великанот на македонското револуционерно движење Димо Хаџи Димов, храбриот македонски народен пратеник Христо Трајковски, многу Македонци со поинакви погледи, како и такви славни работници во бугарското работничко движење како што беше работничкиот народен пратеник Напетов. Не е возможна успешна борба против националното угнетување и за ослободување на македонскиот народ без конечно изолирање од македонските маси на оваа штетна банда, без потполно елиминирање на нејзината предавничка ролја во македонското движење и во внатрешниот политички живот на Бугарија.

Македонската емиграција во Америка, како и македонската емиграција во самата Бугарија, има должност со сите сили да дејствува за што поскорешно остварување на своите задачи, поддржувајќи ги стремежите на ВМРО (обединета) кон поврзување на сите вистински револуционерни македонски снаги. Само единствена револуционерна борба на македонскиот народ во најтесен сојуз со работниците и селаните во Бугарија, Југославија и Грција може да доведе до победа на македонската ослободителна револуција. Само советскиот систем, како што најдобро покажува искуството на големиот Советски Сојуз, може да обезбеди конечно национално ослободување и полно национално обединување. Во тој дух од се срце му пожелувам на Вашиот конгрес најдобри успеси.

13 мај 1934. Москва

Г. Димитров“

Quote:Кој тоа коментираше дека до 1943 година не се споменувало постoењето на македонски народ?

Хм искаш да ми кажеш , че комунистите защитават тази идея само от 1943?

Sakam da ti kazam deka si prost,ama kako da ti recam.

(20-05-2010, 12:18 AM)афион Wrote: Sakam da ti kazam deka si prost,ama kako da ti recam.

Аз пък се опитвам да ти кажа ,че говориш глупости , но тъй като си глупак не можеш да го разбереш

„До Централниот комитет на Македонскиот народен сојуз, Детроит, Америка.

Братски поздрав на делегатите на Четвртиот конгрес на Македонскиот народен сојуз. Се чувствувам неразделно сврзан со судбината на македонскиот народ и како бугарски пролетерски револуционер и како син на семејство кое потекнува од Разлог — долината на историското Илинденско востание. Бугарскиот пролетаријат животно е заинтересиран за национално ослободување на Македонија. Националното угнетување на македонскиот народ е извор на јакнењето на угнетувањето на работниците и селаните во Бугарија, Југославија и Грција. Поделена и ограбена Македонија претставува јаболко за раздор меѓу балканските империјалисти и извор за постојана опасност од воени судрувања и немири на Балканот. Во својата борба за ослободување македонскиот народ нема и не може да има други вистински пријатели и сојузници освен револуционерните работници и селани во Бугарија и на Балканот.

Во својата борба за социјално ослободување бугарскиот пролетаријат гледа во македонското револуционерно движење еден од своите најдобри сојузници. Борејќи се против фашизмот и за работничкоселанска власт, за Советска Бугарија, бугарските работници и селани, под раководството на Комунистичката партија, во исто време се борат за ликвидирање на секое национално ропство и ропство на македонскиот народ.

Македонското движење има многу непријатели. Но најстрашен е неговиот внатрешен непријател — тоа се агентите на бугарскиот империјализам, бугарскиот монархизам, бугарскиот фашизам и пред се бандата на Михајлов. Преку тие агенти бугарската буржоазија го ползува македонското движење за своите егоистички интереси и за закрепнување на својата крвава диктатура врз самиот работен народ на Бугарија. Со помош на таа банда, која се нарекува Внатрешна македонска револуционерна организација (ВМРО) со кое ги сквернави идеалите на македонскиот народ, цанковистите успеаја на 9 јуни 1923 да ја урнат Земјоделската влада и да организираат крвав терор против работничките и селанските маси. Со учеството на овие главоресци беше уништено народното востание во септември 1923. Тогаш беа убиени и затворено на илјади бугарски работници, селани и интелектуалци. Таа банда во една година ги истреби старите независни македонски револуционери во Горна Џумаја.

Нејзините главоресци беа искористени за убиство на повеќе од 2.000 работници, селани, интелектуалци во врска со провокаторскиот атентат во Црквата Св. Недела во април. 1924 година. По наредба на бугарскиот фашизам, тие подло го убија великанот на македонското револуционерно движење Димо Хаџи Димов, храбриот македонски народен пратеник Христо Трајковски, многу Македонци со поинакви погледи, како и такви славни работници во бугарското работничко движење како што беше работничкиот народен пратеник Напетов. Не е возможна успешна борба против националното угнетување и за ослободување на македонскиот народ без конечно изолирање од македонските маси на оваа штетна банда, без потполно елиминирање на нејзината предавничка ролја во македонското движење и во внатрешниот политички живот на Бугарија.

Македонската емиграција во Америка, како и македонската емиграција во самата Бугарија, има должност со сите сили да дејствува за што поскорешно остварување на своите задачи, поддржувајќи ги стремежите на ВМРО (обединета) кон поврзување на сите вистински револуционерни македонски снаги. Само единствена револуционерна борба на македонскиот народ во најтесен сојуз со работниците и селаните во Бугарија, Југославија и Грција може да доведе до победа на македонската ослободителна револуција. Само советскиот систем, како што најдобро покажува искуството на големиот Советски Сојуз, може да обезбеди конечно национално ослободување и полно национално обединување. Во тој дух од се срце му пожелувам на Вашиот конгрес најдобри успеси.

13 мај 1934. Москва

Ajde ovaa pismo objasni go ,ama ti si pod komanda da baras del sto ti odgovara.Koj se ovie Makedonci vo 1934 godina?

(20-05-2010, 12:37 AM)афион Wrote: Ajde ovaa pismo objasni go ,ama ti si pod komanda da baras del sto ti odgovara.Koj se ovie Makedonci vo 1934 godina?

Прегледай си собствените коментари и после чети на когото и да е лекция ,че говорел с пропагандни клишета.

Няма какво да обяснявам кога Георги Димитров някога е бил водач на македонския народ, за да считам мнението му за израз на това на македонците ,а не за партийно?още повече той самия никога не се е самоопределял като македонец нещо майския манифест от коя година е знаеш ли?
а и в това писмо излиза че още преди налагането на фашизма е бил в България и че вмро на Александров като е помогнало за потушаването на септемврийското въстание 1923 е фашистко?

Дай някой безпартиен македонец с подобни възгледи...

Афионе:


"На 23 септември 1933 година, само няколко месеца след като хитлеристките палачи дойдоха на власт в Германия и чрез подпалването на райхстага започнаха своя терористически поход против германския народ и против другите народи в света, против свободата и културата на цялото човечество, в Лайпциг от подсъдимата скамейка на германското държавно съдилище прозвуча смелата и унищожителна присъда над германския хитлеризъм и неговото варварско мракобесие. И тая присъда беше произнесена от достойния син на българския народ — Георги Димитров, комуто жадните за кръв и разрушения хитлеристки разбойници предявиха набързо скърпеното подло обвинение в подпалването на райхстага, но който, както е известно, превърна в пух и прах това обвинение и от обвиняем се превърна в страшен и неумолим обвинител и съдия на германския фашизъм.

Заедно с това Георги Димитров пламенно и безстрашно защити българския народ от хулите и подигравките на германските фашисти срещу него. Тогава българските агенти на Хитлер у нас се спотайваха, а патентованите лъжепатриоти мигаха като молепсани, както мигат и мълчат и сега, когато “чистокръвните” арийци от Берлин обявяват славяните, и българите в това число, за “непълноценна”, за “долна” и “робска” раса.

??“Печатът не само по всякакъв начин ме хулеше — това за мене е безразлично — заяви Георги Димитров в заключителната си дума пред съда, — но във връзка с мене наричаше и българския народ “див” и “варварски”; наричаха ме “тъмен балкански субект”, “див българин”, и това аз не мога да отмина с мълчание.

Вярно е, че българският ??фашизъм е див и варварски, но българската работническа класа и селяните, българската народна интелигенция съвсем не са диваци и варвари. Нивото на материалната култура на Балканите безспорно не е така високо както в другите европейски страни. Но духовно и политически нашите народни маси не се намират на по-ниско ниво отколкото масите вдругите страни на Европа. Нашата политическа борба, нашите политически стремежи в България не стоят по-ниско отколкото в другите страни. Народ, който 500 години е живял под чуждо иго, без да изгуби своя език и народността си, нашата работническа класа и селяните, които се бориха и се борят против българския фашизъм — такъв народ не е варварски и див. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са варвари и диваци?

Много по-рано от онова време, когато император Карл V е казвал, че “по немски” той разговаря само с конете си, а германските аристократи и образовани хора са пишели само по латински и немската реч ги е смущавала, във “варварска” България Кирил и Методи създадоха и разпространяваха древнобългарската писменост.

Българският народ с всички сили и с цялата си упоритост се е борил против чуждото иго. Поради това аз протестирам против нападките срещу българския народ. Аз се гордея, задето съм син на българската работническа класа!”

Предполагам, че ще ти хареса комунистическият патос - писано е в "годините на народната власт", но цитатът от речта е точен до последната дума.

Това как ще го обясниш?

A be bugari,ako vi napisev deka nekoj rekol deka nie Makedoncite sme bugari ke se samozadovolevte,a vaka nesto ve jadi vo dusata,nesto se kosi so vasata dogma.

Bugari ste,tatari ste,da ne ste srbi ili pak kleti grci.
Videte gi popisite do pred 1870 godina sto narod ziveel vo Bugarija.

Grcka crkva - grci taka velat fermanite.

Идеята за Балканска федерация и Македонският въпрос [редактиране]

В следосвобожденският период Идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с Македонски въпрос, който е част от по-големият Източен въпрос. Тя често се предлага като решение на Македонският въпрос, присъства във повечето програми на ВМОРО, привърженици на идеята за голяма част от видните дейци на организацията начело с Гоце Делчев. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г и разцеплението на ВМОРО под напора на засилените процеси на деградация вътре в организацията и най-вече поради засилващото се влияние на левите идей се появява ляво течение на ВНОРО начело с Яне Сандански, А след Младотурската революция се основава и Народната федеративна партия, който изпраща двама депотати в Османският парламент, единият от който е Димитър Влахов, започва издаването и на сп.Балканска федерация във Виена, който става орган на лявото крило на ВМОРО.

Опит за осъществяване [редактиране]

Скоро след края на Втората световна война комунистическите партии на Балканите спечелват широко влияние. В края на август 1944 в Румъния с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на Антонеску, страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през 1947. На 9 септември 1944, с помощта на Червената армия властта в България е взета от Отечествения фронт, доминиран от БРП. В Албания партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на Вермахта от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944. Към май 1945 властта в цяла Югославия също преминава в ръцете на ЮКП с помощта на български и съветски войски. В Гърция силната антихитлеристка съпротивителна организация ЕЛАС, доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата Атина, след изтеглянето на войските на Третия райх.

Тази обстановка кара българският министър-председател и водач на БРП Георги Димитров да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от Пирин до Шар планина (в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини). За целта е проведена политика на македонизация на българското население в Пиринско в съответствие с диктуваната от Сталин (известен в този контекст като "баща на народите") концепция за македонската нация. Македонизацията е проведена насилствено, като вината основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са по инициатива на местните дейци на БКП, а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда.

В резултат, през 1947 между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това, през 1948, поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, договорът е разтрогнат. Известно време БКП и българската държава запазват мълчание по македонския въпрос, до 1963, в която на специален пленум на ЦК на партията Тодор Живков се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Балканска_федерация

След 1945 [редактиране]

Като резултат в последвалия следвоенен период Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито, не крие своите аспирации и към пиринската част на Македония, която още от 1912 г. е в състава на България. За тази цел от Белград се отправят различни предложения към българското правителство: в замяна на Пиринска Македония да получим Западните покрайнини, или да се създаде Южнославянска федерация, в която България (без Пиринска Македония, която незабавно ще се присъедини към Вардарска Македония) да стане седмата съюзна република в нея. Преди да се осъществи този план на югославското ръководство, в Пиринския край се допускат „македонски емисари“, които се заемат с пропагандирането на новия македонския език сред българското население там. Само благодарение на отпадането на Югославската комунистическа партия (управляващата сила в Югославия) от сдружението на югоизточните европейски комунистически партии (Коминформбюро), намиращо се под ръководството на ВКП (б), през лятото на 1948 г., този план не се осъществява.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Македонски_въпрос

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.

През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.

Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението, за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.

След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народна федеративна партия (българска секция). Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Яне_Сандански

Народна федеративна партия (българска секция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Народна федеративна партия (българска секция) e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Съществува една година от август 1909 година до август 1910 година, когато е забранена. Неин основен политически противник е другата българска политическа партия - Съюзът на българските конституционни клубове.






http://bg.wikipedia.org/wiki/Народна_фед...ка_секция)

I sto e vrskata na ovaa so dimitrov?

(20-05-2010, 09:39 PM)афион Wrote: I sto e vrskata na ovaa so dimitrov?

Левичарството. Лапите на Москва.