Штотоку ме банираа од Идивиди, па си немам друга работа и ја отварам ова тема. Позајмив ја од Кајгана, ама е вредна (не во б`лгарската смисла)

ТРОЙЦАТА БРАКЯ

(От Дебърско село Гѝнеец)



Си бѝле трòйца брàкя; òделе, фòрляле фàл (глèдале късметът на хората, като циганките) и нàбрале една мòска пàри. Отишле на енно мèсто, нàшле трèва и си рèкле: «Не го растоàраме кòйньов, знàйме, кя ни го зèмат нèкой.» Тѝе си сèднале. Му го зèл койньот еен чòек. Стàнале на ỳтрото, го бàрале — кòйньот нèмат. Еднийот рèкол: «Бèше еден кỳс, го вѝкает Мỳсо.» А òтаде во брèгот си рàботал во нѝвата èден чòек. Дрỳгийот му вѝкнал: «Ор Мỳсоо!» Той му рèкол: «Шчò викаш?» — «Шчо ми я̀ зèде мòската со пàрите?» Той му рèкол: «Каквà моска е? — Не су видел мòска.» Той му рèкол: «Ай кь’ òйме да се сỳдиме в грàд.»



Отишле тàмо, му рèкле на голèмийот: «Овя ни зèде една мòска со пàри тòарена.» Той рèкол: «Я не му сỳ зел мòска.» Дрỳгийот рèкол: «Я кя с’ ѝзлеза, а вѝе клàйте нèшчо; ако го не познàеме, не ви я сàкаме.» Тѝе ѝзлегле нàдвор, а големийот (судникот) клàл во дòлапот еден кàрпус и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, кòльку една тѝква?» Дрỳгийот рèкол: «Люшпата му йе зèлена, а внòтре е цòрвено.» Дрỳгийот рèкол: «Кàрпуз йе, дè, изтàйте го.» Пàк ’и изтàйле нàдвор. Клàле еден лѝмон и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, кольку едно яйце?» Дрỳгийот рèкол: «Люшпата му е жолта, а внòтре йе кѝсело.» Третийот рèкол: «Лѝмон е, дè, изтàйте го.» Пак ’и изтàйле нàдвор. Клàле еден пèтел и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, опàшката му йе закрѝвена како сòрп?» Другийот рекол: «На глàвата ѝмат еден бỳкюль (цвеке).» Трèтийот рèкол: «Пèтел йе; дè, изтàйте го.»

Или ова
11

ЛАМИЯ И ТРОЙЦА ЮНАЦИ



Имало една лàмия и три юнаци. Юнàците òтишле во гòрата, а во кỳкята остàиле саде едно мòмиче и едно мàче. Момѝчето, метèеки, нàшло едно зòрнце грòйзе и мàчето му рèкло: «Дай и мèне от грòйзето, ако нè, кя ти го изпòмока òгнот.» Мàчето му го изпомòкало òгнот и момѝчето òшло у ламѝята и на ламчѝнята им рèкло: «Дайте ми мòрва [1] òгон.» Ламчѝнята му рèкле: «Нèмой кỳчко; мàйка ѝмат сѝнците [2] брòени.» Момѝчето им рèкло: «Ако дойдет, не ви ’и пòзинат [3], скоршѝте ми от сѝте по мòрва.» И ламчѝнята му скòршиле. Момѝчето си òшло дòма, а клòбчето му остàнало у ламѝята. Ламѝята дòшла и го вѝдела клòбчето, та рекла: «Кой дойде?» Ламчѝнята йè рèкле: «Никой нè дойде.» Ламѝята го зèла клòбчето и го вѝла, вѝла, та òшла до врàтата от момѝчето и вѝкнала: «Отвòрите.» Момѝчето рèкло: «Не отвòраме.» Ламѝята рèкла: «Пушчи го пòрстето мàлово.» Момѝчето го пỳшчило. Ламѝята го укòсала и момѝчето ỳмрело.



Помѝнала една кàкюрка [4] и мàчето плàчело. Какюрката му рèкла: «Пушчѝе го малòвото пòрсте.» Мàчето го пỳшчило и какюрката го ожѝвела.



Мàчето и момѝчето рèкле: «Д’òда коде брàкята.» И напòлниле едно тòрале [5] пèпел. Момичето му го вòрзало за опàшката на мàчето. Оделе, оделе и пòшле коде брàкята. Мàчето рèкло на брàкята: «Брàкя! Сèстра ви я ѝзеде ламѝята». ........................



(Види се да е недовършена.)

Најдобро е да ја преведеме з а МУАТА НА КАПАТА.

67

«КОЙ УКРАДЕ СЕНОТО, ТОЙ СИ ИМАТ МУАТА НА КАПАТА»



Нèкой чòек си ѝмал во плèмната сено, а еден дрỳги му се нàмладил, та му крàдел. Стòпанот на сèното òт ден нà ден глèдал, оту сèното му се намàльвело и оту нèкой му крàдел, ама нè можел да рàзберит кой бил харамѝята. Тамо бил и стòпанот от сèното и харамѝята. На òвого го бòлело сърце, ама нè знаел на здрàво дали навѝстина бил тòй или нèкой дрỳги. Се òтворил сбòр мегю ними за крадèното сèно и за кòй ке бѝдит àджиба той, шчо го крàдел? За да го рàзберит кой йè, стòпанот им рèкол: «Сèга я̀з ке го нàйдам харамѝята. — Той, шчо ỳкраде сèното, рèкол той, си ѝмат мỳата на кàпата!» И навѝстина той час харамѝята мàхнал со ръката по капата си, за да си я изтерат мỳата, без да се сèтит, оти ке го познàйеет. Стòпанот на чàсот го пò-знал и вѝкнал: «Ето, како го пòзнаф и го нàйдоф харамѝята»; и го фàтил зà ръка.

Имало една лàмия и три юнаци. Юнàците òтшле во гòрата, а во кỳкята остàиле саде(само/саде) едно чупе и едно мàче. Момѝчето, метèjки, нàшло едно зърнце грòзье и мàчето му рèкло: «Дай и мèне от грòйзето, ако нè, ќе ти го изпомочам òгно.» Мàчето му го изпомòчало òгно и чупето òшло кај ламята и на ламчѝнята му рèкло: «Дайте ми тро òган.» Ламчѝнята му рèкле: «Нèмой кỳчко; мàйка ги ѝма синојте брòени.» Чупето му рèкло: «Ако дойдат, не ви ’и пòзнават , скърше'те ми од сѝте по малце.» И ламчѝнята му скършиле. Чупето си òшло дòма, а клòбчето(??) му остàнало кај ламята. Ламята дòшла и го вѝдела клòбчето, та рекла: «Кой дойде?» Ламчѝнята му рèкле: «Никой нè дойде.» Ламята го зèла клòбчето и го , гледала, та òшла до врàтата на чупето и вѝкнала: «Отвòрете.» Момѝчето рèкло: «Не отвòраме.» Ламята рèкла: «Пушти(пушчи по старо) го малото пърсте.» Чупето го пỳштило(пушчило). Ламята го каснала и чупето ỳмрело.

Мувата на капата

Нèкой чòек си ѝмал во плèвната сено, а еден дрỳг му се на’стървил, та му крàдел. Стòпано на сèното òд ден нà ден глèдал, оти сèното му се намàлвало и оти нèкой му крàдел, ама нè можел да рàзбери кой бил арамѝята. Таму бил и стòпано на сèното и арамѝята. На овај го бòлело сърцето, ама нè знаел на здрàво дали навѝстина бил тòй или нèкой дрỳг. Се òтворил збòр мегю нив за крадèното сèно и за кòй ке бѝди àджаба той, шчо(шо) го крàдел? За да го рàзбери кой è(је по старо), стòпанот му рèкол: «Сèга я̀з ќе го нàйдам арамѝята. — Той, шчо(шо) го ỳкраде сèното, рèкол той, си ја ѝма мỳвата на кàпата!» И вѝстина тогаш арамѝята мàнал со раката по капата , за да си я изтера мỳвата, без да се сèти, оти ќе го познат. Стòпано одма го познал и вѝкнал: «Ете(ето), како го пòзнав и го нàйдов арамѝята»; и го фàтил зà рака.

67

«КО`ЙТУ УТКРА`ДЭ СЭНО`ТУ И`МА МУХА` НА КА`ПАТА»



Эдин чьвя`к си ѝмал в плèвнята сяно, пък эдин дрỳг му фъ`рлил о`ку, та м. гу крадя`л. Стопа`ньна на сэно`то ут де`нь на де`нь глèдал, чи сэно`то му намаля`валу и чи ня`кой му гу крадя`л, ама ни мо`жэл да разбере` кой бил харамѝята.
Там би`ли и ступа`ньна на сэно`ту и харамѝята. Боля`лу гу сърце`ту, ама ни би`л си`гурэн дъ`ль наѝстина бил тòо ъль ня`куй дрỳг. Уто`рила съ при`казка мэжду тя`ф за кра`дэнту ся`ну и за тва` кòй ли, àджэба би`л то`, дет гу крадя`л?
За да гу разбере` ко`й э, ступа`нинъ хни рэкъ`л: «Сигя` я зъ гу нàйдъ харамѝята. — То`, дет ỳткрадэ сэно`ту, рэкъ`л той, и`ма муха` на кàпата!» И наѝстина уд эннъ`ш харамѝята мàхнал с ръкъ`тъ по ка`пата сй, да изпъ`ди мухъ`та, без да съ сèти, чи зъ гу познàят. Ступа`нинъ на часъ` гу пузна`л и ру`кнъл: «Е`тту, къ`к гу пузна`ф и гу нàйдъф харамѝята»; и го фàнъл за ръкъ`та.

Шо се кокориш бе Зора?

Ајде да ти го напишам на друг начин, под услов, кога читаш да ги редуцираш широките гласни, кои што не се под ударение, а Э е мегу Е и Я

«КОЙТО ОТКРАДЭ СЭНОТО ИМА МУХА НА КАПАТА»



Эдин чьвяк си ѝмал в плèвнята сяно, пък эдин дрỳг му фърлил око, та м. гу крадял. Стопаньна на сэното от день на день глèдал, че сэното му намалявало и че някой му го крадял, ама ни можэл да разбере кой бил харамѝята.
Там били и ступаньна на сэноту и харамѝята. Боляло го сърцето, ама не бил сигурэн дъль наѝстина бил тòо ъль някой дрỳг. Оторила са приказка мэжду тяф за крадэнто сяно и за тва кòй ли, àджэба бил то, дет го крадял?
За да гу разбере кой э, ступанина хни рэкъл: «Сегя` я за го нàйда харамѝята. — То`, дет открадэ сэното, рэкъл той, има муха на кàпата!» И наѝстина од эннъш харамѝята мàхнал с ръкъ`та по капата сй, да изпъди мухъа, без да са сèти, че за го познàят. Ступанина на часъ го познал и рукнъл: «Е`тто, кък го познаф и го нàйдаф харамѝята»; и го фàнал за ръкъта.

(09-04-2010, 03:35 PM)Kasnakovski Wrote: Шо се кокориш бе Зора?

Ајде да ти го напишам на друг начин, под услов, кога читаш да ги редуцираш широките гласни, кои што не се под ударение, а Э е мегу Е и Я

«КОЙТО ОТКРАДЭ СЭНОТО ИМА МУХА НА КАПАТА»



Эдин чьвяк си ѝмал в плèвнята сяно, пък эдин дрỳг му фърлил око, та м. гу крадял. Стопаньна на сэното от день на день глèдал, че сэното му намалявало и че някой му го крадял, ама ни можэл да разбере кой бил харамѝята.
Там били и ступаньна на сэноту и харамѝята. Боляло го сърцето, ама не бил сигурэн дъль наѝстина бил тòо ъль някой дрỳг. Оторила са приказка мэжду тяф за крадэнто сяно и за тва кòй ли, àджэба бил то, дет го крадял?
За да гу разбере кой э, ступанина хни рэкъл: «Сегя` я за го нàйда харамѝята. — То`, дет открадэ сэното, рэкъл той, има муха на кàпата!» И наѝстина од эннъш харамѝята мàхнал с ръкъ`та по капата сй, да изпъди мухъа, без да са сèти, че за го познàят. Ступанина на часъ го познал и рукнъл: «Е`тто, кък го познаф и го нàйдаф харамѝята»; и го фàнал за ръкъта.

Не знам какво искаш да покажеш с тези текстове. Аз понеже съм от Северозападна България ги разбирам много добре. Може би за българите от Източна България ще е малко по-трудно, защото те си имат собствени диалекти. Но тези диалекти ние ги наричаме селски. А хората които говорят по този начин също ги наричаме селяни. По-трудно ми е със съвременният език в Македония, защото там има доста сръбски думи.

(09-04-2010, 06:35 PM)veritas Wrote: Не знам какво искаш да покажеш с тези текстове. Аз понеже съм от Северозападна България ги разбирам много добре. Може би за българите от Източна България ще е малко по-трудно, защото те си имат собствени диалекти. Но тези диалекти ние ги наричаме селски. А хората които говорят по този начин също ги наричаме селяни. По-трудно ми е със съвременният език в Македония, защото там има доста сръбски думи.

1. Да видиме доколку се блиски или далечни дијалектите од разните краишта на поранешното општобугарско землиште
2. Јас сум од Источна и исто така ги разбирам многу добре.
3. Во времето за кое зборуваме со Зората 95% од луѓето биле селани.
И дали имаш нешто против селаните?
4. На кои српски думи мислиш? Дај некој пример.

(09-04-2010, 06:35 PM)veritas Wrote: А хората които говорят по този начин също ги наричаме селяни.

Ние луѓето шо се однесуват ко селани ги нарекуваме селани, некои скоро како тебе.
А мислиш стандардниот јазик дека е од Бог даруван или наследство од Кан Аспарух, не е.Ако се одбери еден дијалект, друг ќе биди селски и обратно.Кај нас источните дијалекти се селски, ама на тие шо ги говорат, ич не им се.
Зато, не биди селанец, те молам.

(10-04-2010, 01:04 PM)Зора Wrote:

(09-04-2010, 06:35 PM)veritas Wrote: А хората които говорят по този начин също ги наричаме селяни.

Ние луѓето шо се однесуват ко селани ги нарекуваме селани, некои скоро како тебе.
А мислиш стандардниот јазик дека е од Бог даруван или наследство од Кан Аспарух, не е.Ако се одбери еден дијалект, друг ќе биди селски и обратно.Кај нас источните дијалекти се селски, ама на тие шо ги говорат, ич не им се.
Зато, не биди селанец, те молам.

Приемам тази критика.

Супер тема само што има врска со историја.Оваа е за во друг подфорум.Инаку Каснаковски имаш нешто од руските приказни онака само да споредиме?

Имам. Ето ти една.

Афионушка-дурачок
Был-жил старик со старухой; у них было три сына: двое умные, третий - Афионушка-дурачок. Умные-то овец в поле пасли, а дурак ничего не делал, все на печке сидел да мух ловил.

В одно время наварила старуха аржаных клецок и говорит дураку:

- На-ко, снеси эти клецки братьям; пусть поедят.

Налила полный горшок и дала ему в руки; побрел он к братьям. День был солнечный; только вышел Афионушка за околицу, увидел свою тень сбоку и думает:

“Что это за человек? Со мной рядом идет, ни на шаг не отстает: верно, клецок захотел?” И начал он бросать на свою тень клецки, так все до единой и повыкидал; смотрит, а тень все сбоку идет.

- Эка ненасытная утроба! - сказал дурачок с сердцем и пустил в нее горшком - разлетелись черепки в разные стороны.

Вот приходит с пустыми руками к братьям; те его спрашивают:

- Ты, дурак, зачем?

- Вам обед принес.

- Где же обед? Давай живее.

- Да вишь, братцы, привязался ко мне дорогою незнамо какой человек да все и поел!

- Какой такой человек?

- Вот он! И теперь рядом стоит!

Братья ну его ругать, бить, колотить; отколотили и заставили овец пасти, а сами ушли на деревню обедать.

Принялся дурачок пасти; видит, что овцы разбрелись по полю, давай их ловить да глаза выдирать. Всех переловил, всем глаза выдолбил, собрал стадо в одну кучу и сидит себе радёхонек, словно дело сделал. Братья пообедали, воротились в поле.

- Что ты, дурак, натворил? Отчего стадо слепое?

- Да почто им глаза-то? Как ушли вы, братцы, овцы-то врозь рассыпались, а я и придумал: стал их ловить, в кучу сбирать, глаза выдирать - во как умаялся!

- Постой, еще не так умаешься! - говорят братья и давай угощать его кулаками; порядком-таки досталось дураку на орехи!

Ни много ни мало прошло времени, послали старики Афионушку-дурачка в город к празднику по хозяйству закупать. Всего закупил Афионушка: и стол купил, и ложек, и чашек, и соли; целый воз навалил всякой всячины. Едет домой, а лошаденка такая, знать, неудалая: везет - не везет!

“А что, - думает себе Афионушка, - ведь у лошади четыре ноги и у стола тоже четыре, так стол-от и сам добежит”.

Взял стол и выставил на дорогу. Едет-едет, близко ли, далеко ли, а вороны так и вьются над ним да все каркают.

“Знать, сестрицам поесть-покушать охота, что так раскричались!”-подумал дурачок. Выставил блюда с яствами наземь и начал потчевать:

- Сестрицы-голубушки! Кушайте на здоровье.

А сам все вперед да вперед подвигается.

Едет Афионушка перелеском; по дороге все пни обгорелые.

“Эх, - думает, ребята-то без шапок; ведь озябнут, сердечные!”

Взял понадевал на них горшки да корчаги. Вот доехал Афионушка до реки, давай лошадь поить, а она все не пьет.

“Знать, без соли не хочет!”- и ну солить воду. Высыпал полон мешок соли, лошадь все не пьет.

- Что же ты не пьешь, волчье мясо? Разве задаром я мешок соли высыпал?

Хватил ее поленом, да прямо в голову - и убил наповал. Остался у Афионушки один кошель с ложками, да и тот на себе понес. Идет - ложки назади так и брякают: бряк, бряк, бряк! А он думает, что ложки-то говорят: “Афионушка-дурак!”- бросил их и ну топтать да приговаривать:

- Вот вам Афионушка-дурак! Вот вам Афионушка-дурак! Еще вздумали дразнить, негодные! Воротился домой и говорит братьям:

- Все искупил, братики!

- Спасибо, дурак, да где ж у тебя закупки-то?

- А стол-от бежит, да, знать, отстал, из блюд сестрицы кушают, горшки да корчаги ребятам в лесу на головы понадевал, солью-то пойло лошади посолил; а ложки дразнятся - так я их на дороге покинул.

- Ступай, дурак, поскорее! Собери все, что разбросал по дороге!

Афионушка пошел в лес, снял с обгорелых пней корчаги, повышибал днища и надел на батог корчаг с дюжину всяких: и больших и малых. Несет домой. Отколотили его братья; поехали сами в город за покупками, а дурака оставили домовничать. Слушает дурак, а пиво в кадке так и бродит, так и бродит.

- Пиво, не броди! Дурака не дразни! - говорит Афионушка.

Нет, пиво не слушается; взял да и выпустил все из кадки, сам сел в корыто, по избе разъезжает да песенки распевает.

Приехали братья, крепко осерчали, взяли Афионушку, зашили в куль и потащили к реке. Положили куль на берегу, а сами пошли прорубь осматривать.

На ту пору ехал какой-то барин мимо на тройке бурых; Афионушка и ну кричать:

- Садят меня на воеводство судить да рядить, а я ни судить, ни рядить не умею!

- Постой, дурак, - сказал барин, - я умею и судить и рядить; вылезай из куля!

Афионушка вылез из куля, зашил туда барина, а сам сел в его повозку и уехал из виду. Пришли братья, спустили куль под лед и слушают; а в воде так и буркает.

- Знать, бурка ловит! - проговорили братья и побрели домой.

Навстречу им, откуда ни возьмись, едет на тройке Афионушка, едет да прихвастывает:

- Вот-ста каких поймал я лошадушек! А еще остался там сивко - такой славный!

Завидно стало братьям; говорят дураку:

- Зашивай теперь нас в куль да спускай поскорей в прорубь! Не уйдет от нас сивко...

Опустил их Афионушка-дурачок в прорубь и погнал домой пиво допивать да братьев поминать.

Был у Афионушки колодец, в колодце рыба елец, а моей сказке конец.

И што има историски во оваа?

(12-04-2010, 04:07 PM)афион Wrote: И што има историски во оваа?

Има нещо - писменият "славянски" език от околностите на Солун е "отишъл" в Русия и там е съхранен почти в първоначалната му форма.
После се връща на родна земя, тука, леко изрусен под формата на "църковно славянски".
Просто руснаците 400-500 години са съхранили и неминуемо малко променили първоначалните текстове, докато ние сме затъвали в мрака на османското владичество и особено във влиянието на гръцката църква-майка- "директният и пряк наследник на Христовото откровение".