Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
АНТИМАКЕДОНСКИТЕ ПРОПАГАНДИ НЕ ДАДОА ПЛОД!!
Author Message
тракиецъ Offline
Member
***

Posts: 103
Joined: May 2012
Reputation: 12
#21

Сетих се, че в "Алескис Зорбас" Никос Казандзакис никаде не споменава за македонци, макар да описва събития и хора от Беломорието и Македония в началото на 20 век. Навсякъде гърците се бият с българи. Палят и рушат български села... Имаше трогателна история с една българска вдовица...
А пък в края на романа стария Алескис се заселва в Скопие и се жени за много по-млада българка! ...
Е, поне в превода на български беше така! Ще е любопитно да се разбере как е в оригинала.
StarceАко имо гърци във форума да кажат! Starce
18-09-2013, 07:53 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15
#22

Не мисля, че има само прости въпроси и само прости отговори – няма нужда, разбира се, от усложняване – т.е. правене на нещото неразбираемо; нито от опростяване – уж за да е достъпно...

Аз имам предвид само текста на Спирос Каравас. От него научих повече за Тайните на мочурищата. Това тук е заключителната част на текста:

Приказката на Пинелопи Делта и тайните на македонската борба
Спирос Каравас (Митилини)

…………….
…………….

Оправданието

Тайните на Блатото е една книга, в която омразата, отмъщението и кръвта изобилстват. Дори това да не е било сред намеренията на Делта, епохата на краен национализъм, с която се захваща, епохата на македонската борба, предопределя метода и крайния резултат. Информаторите и материалът, който събира, я потапят в чудовищна атмосфера.

Делта изглежда разбира същността на тази Борба. И със сигурност разбира от какво се нуждае тази Борба, за да се съхрани като героична страница в паметта на нацията, тоест в историята. Тя приема да изпълни тази трудна задача, за да намери македонската борба място в националния пантеон, по възможност до борбата от 1821 г. Техниката, която тя следва, се опира на триадата: премълчаване-подправяне-очистване, или с други думи, ако си послужим с думите на Деместихас, „разкрасяване и облагородяване“. Така тя ще „задуши“ знанието, което черпи [от архивите], и изваждайки нервите на материала, го превръща в инертен – в жертва пред олтара на „националния интерес“. Тоест точно както ще постъпи няколко години по-късно Спирос Мелас, обръщайки словото на поета. Нацията, твърди бележитият академик, трябва да се научи да смята за истинско онова, което е национално 119.

Делта ще стъпи следователно върху стереотипните пътечки на гръцката пропаганда, за да ги направи истини на македонската борба, добавяйки, разбира се, и гаранциите на архивното изследване. Факт е, че в това ѝ начинание идеологическото ѝ формиране и общественото ѝ обкръжение я облекчават по всякакъв възможен начин. Непоклатимото ѝ убеждение за метафизичното превъзходство на гръцката раса става по-решаващ ориентир от архивния ѝ материал.

При всички случаи Делта не е първата проповедничка. Тя обаче е първият всепризнат, автор, който разказва конкретната история на македонската борба, популяризирайки я. И понеже е литератор, който се обръща основно към младежта, приказката ѝ ще функционира като подходяща подплата на юношеското съзнание за по-нататъшно приемане на борбата. С останалото ще се нагърбят държавните структури и хранениците им, подменяйки научната история.

Общоизвестно е, че една творба „от момента на публикуването ѝ се откъсва от създателя си и става обществено притежание и подлежи на свободна критика“, и посрещането ѝ се осъществява в отсъствието на нейния създател 120. Еманципираното вече произведение ще живее колкото и както му позволи читателската публика.

Тайните на Блатото триумфират и продължават силния си впечатляващ ход в отсъствие на Делта, въпреки че трудно може да се приеме за литературно произведение или за юношеско четиво или за исторически документ/роман с претенции. За да се класифицира едно произведение в категорията литературни, трябва да служи на изкуството на словото. Обаче словото, гръцкия език, Делта го владее грешно, макар да познава майсторството на разказването. Може би ако пишеше на френски, картината щеше да е различна. Така или иначе тя самата признава слабостта си, добавяйки, разбира се, че това измерение не я интересува 121. От възприетата тук гледна точка е показателно периферното място, което заемат Тайните в сериозните истории на гръцката литература (К. Т. Димарас, Л. Политис, М. Вити).

Тайните не трябва да се смятат и за юношеско четиво, достойно да се препоръчва от родители и учители, не защото от страниците му капе кръв и така ще замърсят невинните детски души. Децата са по природа по-издръжливи, тъй като смъртта не се побира в понятийната им вселена, по-малко се плашат от описанията на разчленени тела. Обратно, замърсяването на съзнанието е това, което е голямата заплаха за юношата. Тайните го учат, че най-висшето доказателство за родолюбие е омразата. Омразата към негърците, към нещастните съседни народи, чиято съдба им е определила да живеят, замърсявайки светите и „от памтивека“ гръцки земи. Не се препоръчват следователно за детето, защото го учат да мисли с понятията варварство-цивилизация, където варварите са винаги „другите“, чужденците, докато в същото време чувството за мъст се оправдава и убийството се освещава.

Но и като исторически разказ обсъжданата творба на Делта се препъва. Авторката не настоява, че е историческо произведение, макар че като исторически роман тя се освобождава от задължението да привежда изчерпателни доказателства за описваните събития и да се съобразява с правилата на историческия метод. „Проблемът започва от момента, когато личното виждане става роман, заобикаляйки историята“ 122, от момента, когато официалната пропаганда чрез романа подменя историята, както става в случая с Тайните.

Ако обаче не може да се приеме нито за стойностно литературно произведение, нито за юношеско четиво, нито за исторически документ/роман, то се оказва особено ценно като свидетелство за духовната и в крайна сметка за социалната история на Гърция през ХХ век. Точно защото успехът и дълголетието му се дължат на това, че вече 70 години то отговаря на изискванията на едно общество, което не показва признаци на насищане или погнуса.
Само така може да се обясни фактът, че историята на приемането на Тайните не крие изненади, освен ако не е изненада пълната липса на отрицателна критика от първата им поява до наши дни. Действително, литературната общност на 30-те години, от Паламас до Миривилис и Властос, ще ги пр 123.

След войната, когато се оценява цялостното творчество на Делта и специално Тайните, щафетата ще поемат компетентните. Така през 1957 г. директорът на Центъра за проучване на Балканския полуостров и историк В. Лаурдас в изчерпателното си изследване ще възпее произведението, твърдейки „че в основните си линии то е един сериозен документ“ 124. Никой не ще го отрече до днес. През 1966 г. Д. Дейкин на свой ред ще се изкаже за „прочутия исторически роман“, че „въпреки популярния си характер, той е едно наистина сериозно историческо изследване“ 125. Струва си да се отбележи тук, че Гръцката борба в Македония на Дейкин, творба при всички случаи гръкоцентристка, която при това следва манипулацията на „привидното безпристрастие, за да демонстрира многожеланата обективност“ 126, се смята за „най-достоверното произведение за македонската борба“ 127. Така освен одобрението на другите на Тайните се предоставя, освен одобрението на другите писатели, и защитата на историческата общност, за да получат отвън легитимация, че творбата е исторически документ.

Въпреки това несъмнено успехът на Тайните, както впрочем и на цялото творчество на Делта, се дължи основно на благоприятната следвоенна ситуация, а не толкова на самата македонска борба. Един удобен случай, който не само избягва идеологемите и риториката на националната пропаганда от началото на ХХ век, но и затвърждава уверенията за превъзходството на гръцката раса/душа, подсилва отвратителната картина на враговете на нацията и съответно изковава съзнанията. В тази рамка националната историография, която е резултат на господстващата идеология, се нуждае от историческия разказ на намиращата се извън всяко подозрение либерална Делта, която отказва да види родината си стъпкана под германския ботуш. Самоубийството ѝ през 1941 г. ще бъде оценено и ще спомогне за разрастването на създадения от нея мит. Ще функционира също обединително и едновременно отхвърлящо всеки критичен прочит на делото ѝ .

Така Делта ще влезе в пантеона, заедно с нея и Тайните, а с тях и македонската борба, която сега както никога нацията има нужда да изтъкне. Защото, колкото мобилизираната национална историография има нужда от Тайните, толкова и последните дължат дългия си живот на нея. Издателският им триумф се крепи на общото одобрение на официалната версия за македонската борба. Историографията на Борбата от своя страна, като първоначално продължение на Тайните продължи да общува с тях, когато относително се еманципира. Взаимното подхранване се оказва благотворно както за делото на Делта, така и за паметта за македонската борба. Така очистването ще завърши и „научно“.

При това, макар Гърция, в която след Гражданската война доминира атмосферата на национализма и ксенофобията, обяснимо да възпява националистическата творба на Делта и димотикизмът ѝ да предоставя убежище на творбата ѝ от страна на напредничавата научна общност, липсата на професионална оценка през последните години продължава да учудва 128. Дори да е очаквано Делта и Тайните ѝ да бъдат почетени на церемониите по случай 80 години от борбата през 1984 г. 129 и да е логично нарастването на обществения интерес във връзка с новото повдигане на македонския въпрос през 90-те 130. Може би именно на последното трябва да се отдаде изказването на Ев. Кофос от 1994 г. в сборника с красноречивото заглавие Македония 4000 години гръцка история и цивилизация:
Борбата в езерото на Яница се популяризира чрез книгата на Пинелопи Делта Тайните на Блатото (първо издание 1937 г.). Сравнението със спомените на бойците и с неиздадени архиви удостоверява историческата точност на описаните случки, и особено на ролята и жертвата на водача С. Агапинос (Телос Аграс) и на местния воевода капитан Гонос. 131

Така официално се очиства и смъртта на предадения капитан Гонос. След почетните знаци, които признатият историк на македонския въпрос дава на Делта, статията в ученически вестник от октомври 1999 г. за „Романът със заглавие Тайните на Блатото“ идва да потвърди мнението на онези, според които образованието е единствената къща, която се строи от покрива. В конкретния случай е изградена, и то стабилно, щом днешната младеж продължава да чете ненаситно и да се захранва с историческата точност на Тайните на П. С. Делта:
В мирно време [впрочем] животът в Блатото течеше спокойно. Селяните живееха мирно, помагаха си един на друг. Обаче с войната поведението им се промени, сърцата им се изпълниха с омраза и подозрителността ги тровеше [...] Разбира се, всички бяха вършили големи жестокости. Българите опожаряваха цели села, гърците убиваха какъвто враг намереха пред себе си, турците сключваха фалшиви съюзи и после ги предаваха. Описани са ужасни мъчения, на които българите подлагаха жителите. Обаче те ги понасяли упорито до смъртта си. Не се огънаха и не се уплашиха. Воюваха смело за родината си и победиха 132!
И от страх да не би гърчетата на ХХІ век да забравят „българчето“ и героите от Блатото, Музеят на македонската борба бърза да припомни на учениците епохата на Борбата в календара си за 2004 г.:
Повечето може би бяха просто уплашени деца, като несправедливо загубения малък Йован на Пинелопи Делта, които бяха принудени да лавират, както го изискваха трудните времена, и да променят накрая страха си в порив и дейност. Тяхното поколение остави отпечатък в съвременната история на Македония. Кръвта на учителите им не отиде напразно 133.
Кой говореше за край на Историята! Тази тук поне няма край...


Ноември 2004 г.
Καράβας, Σπύρος. Το παραμύθι της Πηνελόπης Δέλτα και τα μυστικά του Μακεδονικού Αγώνα. – In: Π. Σ. Δέλτα – σύγχρονες προσεγγίσεις στο έργο της. Αθήνα, 2006, 193–289.
http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzh...delta.html

А как ли изглежда първия роман на Пенелопи - „По времето на Българоубиеца” писан 1911 г. – как звучи само....
И защо тези книги ги няма на български или македонски....
Намерил Трайче референция за македонството на 44-та страница ...

В добавка за разнообразие поствам част бг туристическа реклама с текст
„Чудестни културни мероприятия могат да посетят гостите на Филипи на фестивала „Тайните на блатото””...
http://garcia.patevoditel.bg/kavala_culture/index.html



19-09-2013, 10:14 AM
Reply
jingiby Offline
Posting Freak
*****

Posts: 994
Joined: Aug 2010
Reputation: 15
#23

(18-09-2013, 01:24 PM)ЈорданПетровски Wrote: Етногенеза на македонскиот народ (3 дел)


Трајче Т.Трајковски, Перт, Австралија

Абе Йордане, докога ще ни занимаваш с тоя олигофрен?
[Image: 03079b0284b1ec94.jpg]
20-09-2013, 02:16 PM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7
#24

(18-09-2013, 01:24 PM)ЈорданПетровски Wrote:
Quote:Етногенеза на македонскиот народ (3 дел)


Трајче Т.Трајковски, Перт, Австралија

Во ова време, Македонија е мета на бугарската и грчката пропаганда, за нештоподоцна да се јави и српската пропаганда, кои од Македонците сакаа да направатБугари, Грци и Срби. Делумно, во тоа и успејаа. Антимакедонските пропагатори нипрезентираа книги одстрански патеписци кои нашле Срби, Грци и Бугари воМакедонија; многу од нив никогаш и не ја посетилe Македонија. Никој одпропагаторите не нашол историски извор каде стои дека некој патеписецразговарал со Македонци и тие рекле дека се друга националност, а немакедонска. Но, затоа сите оние кои биле во Македонија и дискутирале соМакедонците за нивната народност, тврдат дека во Македонија живеатМакедонци.

Најрано започнува руската пропаганда, уште во 40-ите години на XIX век, чија цел била создавање Голема Бугарија, која потоа би станала само една руска колонијаи целосно управувана од Русија. Во голема Бугарија, требало да влезе иМакедонија, а за сето тоа да биде на доброволна база морале да се фабрикуваатсинтетички Бугари во Македонија. Во тоа време, во Македонија немало никаквобугарско национално чувство. Затоа, Русите почнуваат да го неметнуваат термиот Бугарин како општословенски, за што постајат многу историски извори. Рускиотконзул во Солун, ги наговарал богатите македонски семејства (пред се` Робевци(власи) и Лазаревци од Битола) да се декларираат како Бугари, за нивиот примерда го следат и останатите Македонци (Офейков, Материали за българското

възраждание в Македония, София 1885 г., стр. 441).

Во истото дело, Офејковпишува за рускиот конзул во Варна, Рачински кој работел на создавање Бугари воМакедонија, па во Москва обезбедил стипендии за „две македонски момчета“, атоа биле Константин Миладинов и Рајко Жинзифов, со цел нивна бугаризација.

Русија не застанала само на тоа. Почнала се` повеќе Македонци да испраќа на бесплатно школување во Русија. На 30.08.1842 г. руската влада дава стипендиина двајца Македонци кои студирале во Атина; еден од нив е Партенија Зографски(Филип Томов, „Живот и дейност на Хаджи Партения“. Мак. Пр. Х. 1,2, стр. 35).

Подоцна, Партенија Зографски како дојрански митрополит е жесток противник набугарската егзархија и својата епархија ја става во унија со Ватикан.Цела Македонија ја крстосувале руски тајни агенти; толку многу биле зафатени соубедување на Македонците да се приклучат кон бугарската држава, при што сезабележани и вакви сведоштва за нивните убедувања упатени кон Македонците„ако останете надвор од Бугарија, вашата земја (Македонија) ќе биде полоша одона што беше порано, но ако се приклучите кон нас и нашата кауза, ќе ги добиетесите добра кои произлегуваат од силно кралство, под руска заштита (Edward B.Barker British Museum, London, Dmss Layard Papers, Vol. LXXXIX Addd. 39.019, 186-187).

Но, бугаризацијата и елинизацијата на Македонците немале голем успех.Македонскиот учен Кушев, вели дека „не можат целосно од корен да ги сменатчувствата на Македонците дека се Македонци“ (вестник "Maкeдонiя" Истанбул, Nbr.I, од 01/28/1867).

Бугарскиот социјалист, Георги Бакалов, за националностa на Македонците вели: „Во селата во Македонија, ако сретнеш селанец што говори македонскии припаѓа на православната религија, девет од десет од овие луѓе и покрај што сепредмет на пропагандите на трите соседни држави, ќе ви одговорат на прашањетошто се понационалност, дека се МАКЕДОНЦИ“ (Георги Бакалов, "Претендентитена Македония", стр. 22, Варна 1890 г.).

Атанас Б. Шопов, секретар на бугарскиотЕгзарх и шпиун во Македонија за националното чувство на Македонците во 1885 г.пренесува: „Па дури ни денес, во 1885 година кога Европа би побараламакедонското население да се определи и да каже на која народност и` припаѓа,уверени сме, дека поголем дел од Македонија ќе ни летне од раце, со исклучок надве - три околии од северна Македонија. Сите други Македонци се готови дададат каков сакаш пишан документ дека тие не се Бугари.....” (Офейков (Атанас Б.Шопов ), „Македония въ време на хилядагодишнината на св. Методий“, Пловдив,1885 г., стр. 109-110).

Да не заборавиме дека тогаш, во Македонија спаѓале иделови на денешна јужна Србија. Шопов се осврнува на две пропаганди воМакедонија: грчката и австриската, за која прв пат слушаме од него, додекасрпската пропаганда целосно ја игнорира, најверојатно не била толку експонирана.Под австриската пропаганда, всушност мисли на католицизирањето на источнитеМакедонци од Пиринско и Егејско, кои да ја одбранат својата македонсканародност од Патријаршијата и Егзархијата, влегувале во Унија со Ватикан. Еденод унијатските владики е и познатиот Партенија Зографски, папски Егзарх водојранската митрополија. Според секретарот на бугарскиот Егзарх, најголемиотброј од Македонците во 1885 г. биле патријаршисти (барем тој така тврди) и се спротиставувале на бугарската Егзархија.

Стефан Веркович, Босанец кој себеси се изјаснувал како србо-хрват, во неговата „Веда Словена“,со собрани народни преданија, легенди и песни од Неврокопско,Пиринска Македонија, за Македонците вели дека се наследници на античкитеМакедонци, Траки и Илири и дека македонскиот фолклор е целосно посветен наантичките народи (Стефан Веркович, цит. дело, стр. 152).

За ова дело Веркович енаграден во Русија, по што по налог на руските власти, името на собранитефоклорни дела од Македонија „Веда Словена“ се менува во „Народне песмемакедонских бугара“.За Веркович, народните преданија, легенди и песни ги собира неврокопскиотучител Гологанов, брат на скопскиот митрополит Теодосиј Гологанов, роден

неврокопчанец (пиринско) и голем македонски патриот и преродбеник. Иакомитрополит на бугарската Егзархија во Македонија, тој е жесток противник на оваацрковна формација и бугаризацијата што се спроведувала во Македонија.Митрополит Гологанов пишува: „Бугарите ја вршат најмизерната работа, го негираат македонското име и јазик и го заменуваат со ново (бугарско), со целбугарските господари да се прошират на туѓи територии... Тоа е ново ропство,потешко од турското... Турците го убиваат телото, а не духот...Егзархијата го убивасето тоа подоцна... Ние Македонците не страдаме толку од Турците, како одГрците, Бугарите и Србите кои како волци сакаат да ја разделат намаченатамакедонска земја...Ние македонските духовници по потекло, треба да се

обединиме и да го разбудиме народот, да се отфрли странската власт, да сеотфрлат дури и Патријаршијата и Егзархијата и духовно да се обединат подзакрилата на ОхридскатаАрхиепископија, единствената вистинска Мајка Црква“(Юни 22, 1891 г. Теодосий Скопски, "Централен Държавен исторически архив"(София) 176, oп. 1. aрх. eд. 595, l.5-42 - Razgledi, X/8 (1968), p.996-1000).

На 01.12.1891 г. Теодосиј оди на радикален чекор, само за да го спасимакедонскиот народ од Бугарите и Грците, па бара Унија со РимокатоличкатаЦрква. Во неговото барање за унија со Ватикан до Папата Лео XIII, Митрополитот Скопски образложува: „Во името на целиот македонски православеннарод... Историското право на македонскиот православен народ да се ослободи одјуриздикцијата на странските цркви- бугарската Егзархија и цариградскатаПатријаршија... Да се обнови Охридската Архиепископија... Границите на

Охридската Архиепископија треба да ги потврдат сегашните граници наМакедонија(Archivio della S. Congregazione de Propaganda Fide - Roma: Indice dellaPotenza - Marzo 1892-93, Somm.XV, f.132-141).

По ваквата промакедонска борба, на 11 март 1892 г., Митрополитот Скопски Гологанов е сменет од функцијата ибугарски тајни агенти го притвараат и го носат во заточение во манастир воБугрија (Archivio della S. Congregazione de propagande fide – Marzo 1892-93, Somm.XV, f. 132-141).

За жал, денеска бугарската историографија отец Гологанов гонаправи Б`лгарин, па дури ќе најдете информации по бугарски книги дека тојстанал и член на Бугарската Академија на Науките 1910 г.; воедно, под закана зафизичка ликвидација бил и принудуван да потпишува текстови со пробугарскасодржина, исто како и Мисирков.

Бугарската Егзархија со циркуларното писмо бр. 1278 од 05.09.1908 г., испратено

до сите егзархиски учители и свештеници во Македојнија, бара од сите нив „да ги

избришат сите белези на македонската индивидуалност“. И сега некој од Бугарија

ни соли памет дека нашите дедовци се чувствувале Бугари, а всушност, предстотина години, нивните пак дедовци се труделе да ги бугаризираат нашитедедовци.За националните чувства на Македонците од XIX век пишувале и бугарскитевесници. Oфицијалниот владин весник „Свобода“ 13.04.1892 за дејноста намакедонската книжевна дружина „Лозарите“, предводена од еден од лидерите наВМРО и составувачот на нејзиниот устав, г. Петар Поп-Арсов, пишува:„Македонската дружина смета дека нивната татковина е Македонија, населенасо одделно племе наречено Македонци, дека таму се собрале севозможни надворешни елементи, т.е. Бугари, Грци, Срби... Дека целта им е да ни дадат еденсилен отпор и да се зачуваат од нашите разбојнички посегања и дека Лоза ќе и` служи на таа цел“ (автор Д.Т. Левов, наслов "Лоза", вестник „Свобода“ бр. 6/786,Софија. 13.04. 1892).

Од крајот на XIX век г-ѓа Пенелопа (Гркинка) во својата книга „Тајните на мочуриштата“ за Македонците вели: „Нивниот јазик беше ист,македонски... Нивната национална свест беше само македониска, но когаБугарите ја прогласија својата црковна независност (1870 г.)... Македонија сеподели на патријаршисти Грци и егзархисти Бугари, при што луѓето од едно

населено место, па дури и од исти фамилии се делеа на две партии“ („Тајните намочуриштата“, стр. 44).

Сведоци за постоење на македонска национална свест се и извештаите настранските разузнавачки служби во Македонија. Во 1923 г. италијанскиот генералТелини, учествувал при разграничувањето на Грција и Албанија, при што изготвилизвештај за 18 македонски села во Албанија и ги представува како македонски,иако бугарскиот воен аташе во Цариград во тоа време, ген. Марков, прекуиталијанскиот висок комесаријат во Цариград инсистирал селата да бидатокарактеризирани исклучиво како бугарски. За ова ген. Телини сведочи: „Прикарактеризирањето на овие села, нарочно го користев општиот апелативмакедонски, а не бугарски, бидејќи насекаде, кога жителите ги прашував занивната националност, сите тие еднакво одговараа со зборот Македон, а кога ќедодадев Бугарин, тие одговараа Македон. Јазикот кој тие го говорате познат под името македонско наречје...“(IDA MNRI, Документ 10628/1461 (документ бр. 103).

Истовремено, високиот комесар на Италија во Цариград го информираиталијанскиот Министер за Надворешни работи, г. Мусолини, со писмо од18.09.1923 г. за македонските села во Албанија каде се вели: „Селата за коинаведениот генерал (бугарскиот ген. Марков) се интересира, и самите жители сенарекуваат македонски, а не бугарски“ (IDA MNRI, папка 712 (Албанија 1919-30);DARM, KC 21, стр. 712, предмет број 3; превод од италијански јазик).

Хайде да видим какво пише в други източници и каква е литературната справка под тях.

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic..._Macedonia

https://www.google.com/search?newwindow=...1TGgAglwqI



20-09-2013, 05:44 PM
Reply
Stefan Offline
Senior Member
****

Posts: 416
Joined: Jun 2010
Reputation: 12
#25

(18-09-2013, 07:53 PM)тракиецъ Wrote: Сетих се, че в "Алескис Зорбас" Никос Казандзакис никаде не споменава за македонци, макар да описва събития и хора от Беломорието и Македония в началото на 20 век. Навсякъде гърците се бият с българи. Палят и рушат български села... Имаше трогателна история с една българска вдовица...
А пък в края на романа стария Алескис се заселва в Скопие и се жени за много по-млада българка! ...
Е, поне в превода на български беше така! Ще е любопитно да се разбере как е в оригинала.
StarceАко имо гърци във форума да кажат! Starce

Не можеш да си представиш само в каква заблуда си. Icon_razz
Прочети това и всичките ти представи за света ще бъдат разбити.

Чорба дъ грийк

Само ще копирам the conclusions:

Conclusion
"Zorba the Greek" has been a great international commercial success and a lot of
people have been able to cat steak because of it. But steak is a passing thing, and
TRUTH STICKS.
The evidence from George Zorba's life and from the novel clearly points to the
conclusion that Zorba the Greek is in truth, Chorba the Macedonian.
Kazantzakis, a one-time Minister of Education in the government of Greece, and
perhaps the greatest Greek writer of this century, hails and affirms a Macedonian
and places him among the world's leaders.
By creating a mask, by writing an excellent novel, by contributing to the great
literature of the world, Kazantzakis hid a great Macedonian, to protect and preserve
him.
He saved, not the man Zorba/ Chorba, but even more important, the memory, the
image, the philosophy, the life-view and the world-view of the Macedonian mind
alive in the world.
The marvelous achievement of Kazantzakis is that he created an indelible universal
statement of Freedom and Human Rights with the essential message of "Long Live
the Macedonians".
And, Kazantzakis did that by beginning with one word SOUP. CHORBA!
***
"Направен е несреќен избор на букви од стара плоча...со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско"..."
20-09-2013, 06:42 PM
Reply
тракиецъ Offline
Member
***

Posts: 103
Joined: May 2012
Reputation: 12
#26

Стефане, ще прочета за чорбата, разбира се... :о)
Това по-горе беше просто една вметка, един спомен за отдавна прочетена книга. Исках да разбера дали и в оригинала, и в превода на Казандзакис става въпрос за българи.
Признавам, че имам огомни празноти в знанията си по гръцко-"македонските" (тук да си спомним аватара на Вовата!) взаимоотношения и ти благодаря, че ми помагаш да ги запълня доколкото мога.
Не забравям нито за миг, че говорим за роман, а не за историческо изследване на Казандзакис, и че ще го съпоставим с написаното от Д-р Джигеров 50 години по късно. А целите на двата ръкописа, доколкото схващам, са различни.
Убеден съм, че прочетеното в Гръцката чорба няма да промени и на йота мнението ми за този велик роман.
.... Вулканизатора спомена за гръцки романи...май доста се отклонихме от темата... :о)
Бай Йордан ни бъзика нас, бугарите, поствайки тези текстове, та белким форума малко живне...


21-09-2013, 08:41 AM
Reply