Иван Михајлов Гаврилов (26 август 1896 - 5 септември 1990), познат уште како Ванчо Михајлов, Ванче Михајлов и Радко бил раководител на ВМРО. Се школувал во Штип, Солун и Скопје, каде што завршил гимназија (1915). По Првата светска војна студирал право на Универзитетот во Софија, бил еден од основачите и прв претседател на Студентското друштво Вардар. По пристапувањето во ВМРО бил секретар на Тодор Александров, пунктов началник за Софија, а по убиството на Александров бил член на ЦК на ВМРО (1925), реизбран и по убиството на Александар Протогеров (1928).По капитулацијата на Германија емигрирал во Австрија, потоа во Италија (Рим), од каде што одржувал врски со МПО. Починал во Рим. Автор е на спомени во четири тома и други публикации.

Quote:ИНТЕРВЈУ: Д-Р ИВАН КАТАРЏИЕВ, ИСТОРИЧАР

Во Македонија се повторува на еден или друг начин
Мене ми е жал што и ова морам да го кажам кога на Владата треба да и се даде поддршка во оваа ситуација, но како може еден премиер во крајно критички моменти што и се случуваат на државата да си дозволи да нападне и печат, да ги нападне и европскит

- Минатата недела на ваша иницијатива од печат преведена на македонски јазик излезе книгата на Ванчо Мијалов "По трнливиот пат на македонското ослободително дело. Кои ви беа побудите оваа книга да и ја пласирате на македонската публика?

-Прашањето за михајловизмот поточно за ВМРО михајловистичка во нашата историја, пред се, во рамките на некогашна Варадарска Македонија или Република Македонија е актуелно веднаш после Првата светска војна.Со оглед на иридентистичката политика што ја спроведуваша Бугарија кон Вардарска Македонија, а ВМРО на Ванчо Михајлов беше експонент на таа политика, таа овозможи ВМРО воопшто да се третира како пробугарска организација и се направи знак на единство меѓу автономистичката ВМРО на Ванчо Михајлов и Тодор Александров и изворната Внатрешно македонска револуционерна организација. За жал , како резултат на тоа, што ќе се споменеше како ВМРО се третираше како михајловистичко или пробугарско. Таа априористичка политика кон михајловизамот како нешто што не треба да се проучува, како нешто што е штетно за македонскиот идентитет,беше обратна погрешка.Тоа создаваше мит на михајловизамот кој отвораше простор некои структури од македонското општество кои беа антикомунистички расположени да претендираат кон ванчомихајовизмот.Не треба да се забориви дека и тогаш и денес во нашава средина има луѓе кои го проблематизираат македонскиот идентитет.

-Сакате да кажете треба да се апсолвира темата наречена ванчомихајловизам?

- Мислам. Ако ние денеска секојдневно доживуваме иредентистичките програми на големоалбанството, на големобугарството, на големосрпството, крајно време е ние да почнеме да го откриваме и михајловизамот на ВМРО автономистичка со нејзиниот цел комплекс. Мислам дека колку подобро се запознаеме со тој процес, со тој проблем , толку побрзо ќе се ослободиме од оние комплекси - на една страна негативистички однос , на друга страна идеологизација на таа проблематика.

- Значи тој е мотивот за излегувањето на оваа книга?

-Точно. Вториот проблем е дека во таквата ситуација каква што ја опишав е апсолутно потребно на македонскиот читател во кого имам полна доверба, а особено помладите генерации кои во голем процент ,скоро 99 отсто, не го доведуваат во прашање својот идентитет да можат изворно да се запознаат и со еден дел од публицистичката активност на Ванчо Михајлов.Затоа што кај нас овде, особено сега откако сме суверено независна држава, некои манипулираат со тезата дека за идејата за независна Македонија се борел и Ванчо Михајлов. Ако кажете на младите генерации, особено оние што не се историки едуцирани, дека Ванчо Михајлов се борел за независна Македонија, тогаш ќе ви речат па зошто тој се напаѓа?! Прашањето е во тоа што тука по својата содржина, не по формалната страна, се две различни прашања. За Ванчо Михајлов независна Македонија значи Македонија на Бугарите во Македонија. Тоа значи втора бугарска држава, а не држава на македонската национална самобитност.Од друга страна, нека се има доверба кон луѓето, па нека сами изворно читаат, за да можат врз изворната документација да дојдат до сопствени сознанија. Морам да ви кажам дека некои ме прашаа дали сега е баш време за да се објави таа книга. Но, за да се објави таа книга денеска и требаа пет години, што значи дека во никој случај не е темпрано за сегашните услови. Од друга страна, пак на Балканот и во Македонија се повторува на еден или друг начин,се паѓа од криза во криза, се оди од проблем во проблем, и кога и да се појави една таква книгакон која сме "резервирани" затоа што сугерира туѓа иделогија,постојано ќе се поставува прашањето "зошто сега?". Тврдо сум уверен дека оваа книга кај сите оние што имаат желба изворно да се запознаат со Иван Михајлов ќе предизвика размислување и за неговата менталната структура и за филозофијата на михајловизмот.

- Ме интересира да ми објасните зошто ми изјавивте дека во оваа книга може да се најде компаратривност меѓу актуелната власт и ванчомихајловизмот?

- Во превртливоста.Луѓето ќе имаат можност она што ќе го прочитаат да го вкомпонираат во она што ни се случува сега во практика.Аргументацијата е многу едноставна, но сепак треба да се потсети. Потсетете се на претседателските и локалните избори со какви средства се служеше актуелната власт. Потсетете се на упадите на власта во приватизираните претпријатија, правени за власта да се заграби за нив. Тоа е истата методологија на ванчомихајловизмот. Потсетете се на обидот за рестрикција во поглед на слободното изразување во медиумите. Тоа исто го прави и Ванчо Михајлов. Кај Ванчо Михајлов и покрај тоа што Пиринска Македонија вриеше од незадоволство и протести против него, тој во Бугарија и во светот нудеше аргументација дека Пиринска Македонија е најдобро уредениот округ во Бугарија и дека треба да е пример за целокупното уредување на Бугарија. Значи, служењето со демагогија, служењето со разубавување на стварноста која не е таква како што се претставува,е нешто што и сега ни се случува. Најпосле тука е и превртливоста на Ванчо Михајлов кон бугарската држава, како што сега овде имаме случај. Мене ми е жал што и ова морам да го кажам сега кога на Владата треба да и се даде поддршка во оваа ситуација, но како може еден премиер во крајно критички моменти што и се случуваат на државата да си дозволи да нападне и печат, да ги нападне и европските сили за односите кон Македонија. Истото го правеше и Ванчо Михајлов, кога во еден момент во Бугарија му откажаа поддршка заради што ја изгуби политичката сила во Бугарија и кога се најде на отворена сцена, лишен од материјалните богатства од располагањето со животот и имотите на граѓаните, почна да напаѓа што е рационално во Бугарија и бугарската политика, затоа што тоа не корелираше со неговите сфаќања за власта. Значи овде не се работи за никакви идеологизации, туку за историски компарации што ни се повторуваат.

-За што Ванчо Михајлов обвинува во книгата?

- Тој ја обвинува Бугарија дека секогаш маипулирала со прашањето за автономијата на Македонија. Секогаш кога Бугарија била јака, кога располагала со воена сила, тогаш Бугарија не размислувала за автономија на Македонија. Типичен е случајот како што го наведува Ванчо Михајлов на Првата балканска војна. Тогаш Бугарија го заборава прашањето за автонимијата на Македонија, туку инсистира за приклучување на Македонија кон Бугарија. Секогаш кога Бугарија е слаба, поразена, таа го активира порашањето за автономијата на Македонија. Тоа е само едно од прашањата на кои Михајлов укажува на дволичноста на бугарската политика кон Македонија. Тој наведува познати бугарски личности, меѓу кои и егзарх Јосиф, кои и сугерираат на бугарската влада искрено да го прифати прашањето за автономија на Македонија. Затоа што никогаш Македонија, со оглед на нејзиното централно место, со оглед на нејзината мешовита етничка состојба,со оглед на интересот на другите соседни нејзини држави,нема да и припадне на Бугарија. Според тоа автономијата е најдоброто решение, сугерираат тие, затоа што на тој начин ќе се помират противречностите на балканските држави кон Македонија и со тоа се отвора процес за интеграција на Балканот. Ако се исклучи дека сето ова се однесува на бугарската националност во Македонија, на Бугарите во Македонија, како што тие не нарекуваат,таа теза ќе беше сосема е во ред и сосема добро кореспондира со стварноста. Но, тоа не се однесува на македонскиот нациопнален идентитет, туку на Бугарите во Македонија.Тоа е исто како и прашањето за самостојна и независна Македонија, само што нејзината содржина е друга.За да биде појасно. Ванчо Михајлов на едно место во својата книга вели: "јас на можам да сфатам како мислат Бугарите да ја приклучат Македонија кон себе си, кога тие мораат да војуваат и со Југославија, и со Грција и со Албанија и спрема себе да имаат осум према 50 души. Нам ни треба да создадеме услови во кои Бугарите во Македонија ќе имаат самостојна држава и живот, а со тоа ќе има две самостојни бугарски држави на Балканот. На тој начин без менување на граници, границите на бугарската држава практично ќе се протегаат од Црно Море до Олимп.Практично тоа значи ширење на бугарската држава до Олимп. Тоа е негово убедување, ние тое не можеме да го негираме, и затоа е добро да се знае и да се навлезње во политичката психологија на ванчомихајловизамот кој и натаму е активен и морам да ви речам и денес извонредно многу се протежира во бугарската држава. Според тоа оваа книга е истовремено и документ за запознавање со наследството, за да можеме да водиме рамноправен дијалог со нашите соседи во интерес на надминувањето на баластите од минатото.

-Дали само поради баластот од минатото,понудата Бугарија да ни биде напомош во оваа ситуација во која во моментов се наоѓа Македонија предизвика толку многу неодобрување и отпор меѓу македонските граѓани?

-Предлогот на Бугарија да ни помогне во ситуацијава во која се наоѓаме беше тотално нерационален. На Балакнот толку многу се оптоварени од минатото во односите меѓу соседите, кои за жал и натаму произведуваат оптоварености во односите меѓу луѓето на Балканот, што секое поединечно доаѓање да и се помага на една од балканските земји ќе биде контрапродуктивно. Тоа веднаш би предизвикало сомнеж кај нашиот јужен сосед, за Албанците тоа би било сфатено како повод за војна, кај Србите исто така. Помошта на соседите во Македонија е непожелна, и како поединци, и како колективи.Најдобро во таков случај е помагање на сили од надвор кои не се со хипотеките на минатото.

- Како ја кометирате оваа рекација на Албанците во Македонија? Како очекувана и далиу е тоа домашна или увезена реакција?

- Што се однесува до односот на албанските партии во Македонија, ако сакаме да извлечеме една објективна оценка, игнорирајќи ја нивната патриотска реторика која е многу жешка и која за жал носи карактер на извесен антимакедонизам, ние сме соочени со една непрекината еволуција на македонските Албанци кон остварувањето на нивниот големобалкански идеал. Ова важи за доминантните идеолошки побуди на одредени структури.Прашање е што од тоа е увезено, што е автентично. Мислам дека албанскиот случај во Македонија е директна последица по распаѓањето на СФРЈ и очекувам таа криза уште долго да трае. Албанскиот фактор мисли дека настапил моментот за решавање на албанското прашање во создавање на Голема Албанија за спојување на сите делови каде што живеат Албанци. Во една таква ситуација при еуфорично развиен албански национализам, најголемиот дел од оние кадри од албанската политичка карта живеат со идеалот за Голема Албанија. Оттука, по мене, и психологијата по секоја цена да се изравнат со Македонците на овој простор, да станат државен фактор во Македонија.Притоа искуството покажува дека тоа го прават со препознатливи сценарија со нивниот постојан критичен однос во консолидацијата на Македонија. Тие во 1991 година не гласаа за Устав, тие предизвикаа инциденти само за да го привлечат вниманието на меѓународната заедница. Тие сами измислија труење, за да "докажат" дека Македонците се терористи, што е нон сенс. Она што нам ни недостасува, што нам ни е фалично, тоа е што ние на меѓународен план не сме воопшто присутни,просто живееме во информативен мрак за меѓународната јавност. Јас морам да ви кажам дека еден Ванчо Михајлов за да ја афирмира својата теза, својата мимикрија дека формирал сепаратна држава во Бугарија, тој имаше извонредно развиена меѓународна пропагнада. На стотици книги се објавувани, преведувани и давани и ширени и во Америка и во Европа.Во Женева излегуваше весник "Ла Маседоан" во кој се пропагираше михајловистичката идеологија. Република Македонија, колку што знам, го игнорира тој проблем, а на тој начин практично таа се самоизолира. Денес имаме еден негативистички однос кон с&ицирц; она што е создадено како културно наследство за сопствената држава, а камоли тоа да се афирмира. Денес постои потполна негација на постоечките институции, ако е возможно тие да се оневозможат и материјално и кадровски и на тој начин бидејќи нема кпој да ја афирмира се руши супсттанцата на македонската држава. Денес имаме таков еден систем кој оневозможува секаква рационална научна активност. Не може да се објави книга од историографијата ако е повеќе од 100-тина страници, со доведување во крајно тешка ситуација да барате спонзори, односно да се понижувате кај разни директори, претпријатија да овозможат средства да објавите некоја книга, а тоа верувајте тоа не се прави во политиката, тоа не и одговара на националната политика. Погледенте што прават Албанците. Тие имаат извонредно развиен меѓународна информативна активност и во Њујорк и во Европа и во Женева, и во Лондон. Албанската популација одвојува дел од средтвата дел на сила, дел доброволно за постигнување на цели. Ние немаме други цели на Балканот освен да ја сочуваме оваа држава . Колку повеќе водиме грижа за културното наследство, толку повбеќеќе покажеме дека македонскиот народ водел битка за својата афирмација под крајно тешки околности. Затоа и не е ништо чудно што определени структури во македонската средина го проблематизираат својот национален идентитет со оглед на влијанието на странските пропаганди.Тоа е баласт што го обременува сознанието на македонскиот човек. На тој начин да го игнорираме интересот на Македонија на Балканот, ние си работиме во корист на наша штета.

- Како историчар имате свои прогнози како ќе резултира ескалираниот екстремизам што сега ни се случува во Македонија?

- Јас веќе реков за начинот што го прави актуелната власт дека личи на она што го правеше михајловизмот во Бугарија, а тоа е што ние создаваме илузија за релаксирани меѓуетнички односи. Ние апсолутно не треба да се самозалажуваме, ниту пак да ги сокриваме противречностите. Апсолутна грешка е ако ние она што ни се случува го идеализираме. За работите треба отворено да се разговара. Фактот што се случија оние екцеси на претседателските и локалните избори кога државата се послужи со државен терор, говори дека нема релаксирани односи.Ако можеа да се случат убиства во Кондово за да се фалсификуваат изборите,под поимот на релаксирани односи, практично се релаксирани криминалистички односи меѓу одделни структури на власта и нивните сојузници.

-Сакате да кажете дека сега тоа се враќа како бумеранг?

- Апсолутно.. Тоа е всушност показ колку непродуктивната пропагнада на актуелната власт за релаксирани меѓуетнички односи била лажна, колку била погрешна и колку жестоко ќе се одрази врз битието на македонскиот народ, без оглед на која етничка групација и припаѓаме. Сето тоа говори колку актуелната власат настојувала да ги прикрие овие односи за да оствари сосема прагматични цели за да може да разговара на криминален начин со средствата на државата. Како да ја сфатам изјавата на актуелниот премиер дека нема "да остане камен на камен", да ја сфатам како пропагнадна реторика, зошто не можам да верувам оти навистина имал такви намери. Но ако споредите со ова што ни се случува можете да видите дека потоплно се применува во актуелната практика. Се надевам дека таа политичка елита ќе сфати дека не може да остане на политичката сцена во Македонија ако работат против интересите на македонскиот народ. Од друга страна, имам впечаток дека и Европа, исто така лута во однос на Балканот, затоа што нему му треба сила која нуди перспектива за излез од кризата. Балканот е целиот во криза. Ако Европа се откаже од она политичко наследство да ги дели балканските земји, да го дели Балканот со разни прегради, мислам дека можеме да се надеваме на перспектива. Во спротивно нема перспектива. Тоа што се случува на Балканот е резултат на старите процеси со тоа што почнува да се смета на тоа дека секој може да ја искористи ситуацијата за да ја реализира идејата за големи држави. Видете ги само платформите што излегоа од академиите на науките. Среќа е што кај нас таква платформа за обединување на Македонија не се појави. Сите живеат со илузиуте дека во 21. век ќе ги остварат своите "праведни" цели.

Изданието точно ли е в превода ?Има ли тълкования и преразказвания от страна на преводача?В какъв тираж е?

Quote:ВО ИЗДАНИЕ НА "МЕНОРА" ИЗЛЕЗЕНА ОД ПЕЧАТ КНИГА ОД ВАНЧО МИХАЈЛОВ


Сведоштво за превртливоста и егоистичноста на бугарската политика


Вчера вака ја експлицира приредувачот на книгата "По трнливиот пат на македонското ослободително дело" д-р Иван Катарџиев, кој ни изјави дека по читањето на оваа книга што тој ја донесол од Америка и не е сакана во Бугарија "македонскиот читател изво

Пред пет дена излезе од печат книгата на Иван , Ванчо Михајлов со наслов "По трнливиот пат на македонското ослободително дело". Издавач на книгата е "Менора", преводот од бугарски јазик е на Илија Милчин (од 21 - 121 страница) и на Глигор Стојковски (од 122 до 247 страница). Иван Михајлов оваа книга ја има издадено 1939 година, кога веќе тој е емигриран од Бугарија.
Редакцијата и предговорот на книгата се на Иван Катарџиев.
Книгата е одобрена и делумно финансирана во времето кога министер за култура беше Слободан Унковски, дадени се пари за преводот, а за печатарските трошоци средства дал СОРОС. Вчера не информира директорот на "Менора" Јордан Поп Атанасов дека за книгата, иако од печат излезе дури оваа година, не е конкурирано за дополнителни срдства до сегашнава Комисија за издаваштво во Министерството за култура.
Вчера побаравме изјава и од приредувачот на книгата и авторот на предговорот д-р Иван Катарџиев. Прашањето ни беше по што историографски е важна оваа книга и кој е издавачкиот потег таа да излезе овде во Македонија, кога, како што имаме сознание оваа книга на Иван Михајлов не е издадена во Бугарија.
- Оваа книга на Ванчо Михајлов за нас Македонците е битна по неколку нешта. Прво што таа е извонредно значајно дело во кое Михајлов упатува критика кон бугарската политика према ослободителното движење на македонскиот народ , дека, според Михајлов,сета трагедија на Македонија од почетокот на 20. век до 1940 година е , пред с&ицирц;, последица на лошата бугарска политика,од нејзината егоистичност што не водела грижа за интересите на Бугарите во Македонија. Всушност, низ оваа книга Михајлов ја критикува превртливоста на Бугарија во однос на македонското ослободително дело. Ова е книга која на македонскиот читател ќе му овозможи сличност на актуелноста власт на Македонија со психологијата на Ванчо Михајлов. На крајот таа е предизвик македонскиот читател изворно да се запознае со идеологијата на михајловизмот. Очекува дека откако читатлите ќе ја прочитаат оваа книга ќе можат слободно да говорат за природата на михајловизмот. ., вчера д-р Иван Катаџиев за "Вест" накусо ја експлицира намерата зошто оваа книга е издадена на увид на македонската јавност.
д-р Иван Катарџиев вчера ни изјави дека Слободан Унковски тогаш ги одобрил парите "само благодарение на моето име, затоа што јас уште од 1995 година се мачам да ја издадам оваа книга, која мене ми ја донесоа од Америка, и нејзината содржина всушност покажува зошто таа не е донесена на Балканот и не е сакана во Бугарија. Нив содржината на оваа книга не им одговара."
Како што не информира д-р Катарџиев, Ванчо Михајлов оваа книга "По трнливиот пат на македонското ослободително дело" ја има издадено со средства на МПО, и тоа откако емигрирал од Бугарија, почнал да ја пишува 1934 година во Турција, а потоа ја завршува во Полска.
Ц.Зојчевска


VEST

(13-10-2013, 01:45 PM)ЈорданПетровски Wrote:

Quote:ВО ИЗДАНИЕ НА "МЕНОРА" ИЗЛЕЗЕНА ОД ПЕЧАТ КНИГА ОД ВАНЧО МИХАЈЛОВ


Сведоштво за превртливоста и егоистичноста на бугарската политика


Вчера вака ја експлицира приредувачот на книгата "По трнливиот пат на македонското ослободително дело" д-р Иван Катарџиев, кој ни изјави дека по читањето на оваа книга што тој ја донесол од Америка и не е сакана во Бугарија "македонскиот читател изво

Пред пет дена излезе од печат книгата на Иван , Ванчо Михајлов со наслов "По трнливиот пат на македонското ослободително дело". Издавач на книгата е "Менора", преводот од бугарски јазик е на Илија Милчин (од 21 - 121 страница) и на Глигор Стојковски (од 122 до 247 страница). Иван Михајлов оваа книга ја има издадено 1939 година, кога веќе тој е емигриран од Бугарија.
Редакцијата и предговорот на книгата се на Иван Катарџиев.
Книгата е одобрена и делумно финансирана во времето кога министер за култура беше Слободан Унковски, дадени се пари за преводот, а за печатарските трошоци средства дал СОРОС. Вчера не информира директорот на "Менора" Јордан Поп Атанасов дека за книгата, иако од печат излезе дури оваа година, не е конкурирано за дополнителни срдства до сегашнава Комисија за издаваштво во Министерството за култура.
Вчера побаравме изјава и од приредувачот на книгата и авторот на предговорот д-р Иван Катарџиев. Прашањето ни беше по што историографски е важна оваа книга и кој е издавачкиот потег таа да излезе овде во Македонија, кога, како што имаме сознание оваа книга на Иван Михајлов не е издадена во Бугарија.- Оваа книга на Ванчо Михајлов за нас Македонците е битна по неколку нешта. Прво што таа е извонредно значајно дело во кое Михајлов упатува критика кон бугарската политика према ослободителното движење на македонскиот народ , дека, според Михајлов,сета трагедија на Македонија од почетокот на 20. век до 1940 година е , пред с&ицирц;, последица на лошата бугарска политика,од нејзината егоистичност што не водела грижа за интересите на Бугарите во Македонија. Всушност, низ оваа книга Михајлов ја критикува превртливоста на Бугарија во однос на македонското ослободително дело. Ова е книга која на македонскиот читател ќе му овозможи сличност на актуелноста власт на Македонија со психологијата на Ванчо Михајлов. На крајот таа е предизвик македонскиот читател изворно да се запознае со идеологијата на михајловизмот. Очекува дека откако читатлите ќе ја прочитаат оваа книга ќе можат слободно да говорат за природата на михајловизмот. ., вчера д-р Иван Катаџиев за "Вест" накусо ја експлицира намерата зошто оваа книга е издадена на увид на македонската јавност.
д-р Иван Катарџиев вчера ни изјави дека Слободан Унковски тогаш ги одобрил парите "само благодарение на моето име, затоа што јас уште од 1995 година се мачам да ја издадам оваа книга, која мене ми ја донесоа од Америка, и нејзината содржина всушност покажува зошто таа не е донесена на Балканот и не е сакана во Бугарија. Нив содржината на оваа книга не им одговара."
Како што не информира д-р Катарџиев, Ванчо Михајлов оваа книга "По трнливиот пат на македонското ослободително дело" ја има издадено со средства на МПО, и тоа откако емигрирал од Бугарија, почнал да ја пишува 1934 година во Турција, а потоа ја завршува во Полска.
Ц.Зојчевска


VEST

По трънливия път на македонското освободително дело
Автор: Иван Михайлов
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Балканска история, Македония. Македонско движение
Издателство: Анико
Народност: българска
ISBN: 978954918587
второ издание, 2007 год.
меки корици, 436 стр.
Цена: 15,00 лв

Съставители: Цочо Билярски и Кръстю Георгиев

Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи.
Даже и ако не би съществувал тоя договор,България трябваше да се застъпва за своите братя.Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент.Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в отговорите на Тронното слово, че България се интересува за поробените българи и да се напомня за дадените в договора обещания. Освен отделни депутати, никоя партия не подкрепи това искане.
България, общо взето, остана глуха, като да не съществуваше. Не се подаваха срещу тези безчинства и варварства протести пред Великите сили, Обществото на народите и пред света. Македония можеше да бъде денационализирана, унищожена - историята щеше да отбележи пак само гробното мълчание на официална България.
След това пак български правителства продадоха на гърците черковно-училищните имоти, гробищата, самите черкви и училища, които принадлежаха на българската нация в Македония, в ония области, където се прилагаше изселването - за да станат невъзможни или атакуеми всякакви връзки и претенции на нашия народ спрямо земите, засегнати от конвенцията за това „доброволно" изселване.

Иван Михайлов
Това е жестоката и страшна българска действителност, показана изключително точно и с голяма мъка от легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов през 1939 г., която действителност не се е променила и до днес. Неграмотни и продажни български правителства почти 90 г. престъпно премълчават и крият геноцида спрямо българския народ, като изобщо не се интересуват от съдбата и правата на българите в Сърбия, Гърция, Македония, Албания, Румъния, Молдова, Украйна и Русия, А е необходимо толкова малко. Както всеки българин всеотдайно обича нашата родина България, така всеотдайно трябва българските правителства да се борят за човешките правдини на всеки българин във всяка държава по света.
Никола Григоров

Е, да, така е, арно кажа Иван Катарџиев. Преку тоа дело на Ванчо Михајлов ние ке дознаеме за превртливата политика на Блгариа према Македонија, но ке дознаме и друго за што Катарџиев молчи. А, тоа е дека во тоа време поголемиот дел од православните тукашни се изјаснувал и чувствувал како Блгари.

Ще си позволя да поставя една статия на Виктор Канзуров в контекс на темата, и която ми дапада като мислене
Падението на българската политика

Виктор Канзуров

В 1878 година, сред руините на неосъществения Санстефански мирен договор, се ражда Берлинският договор. Заедно със своите последователи - Букурещкия, Ниойския и Парижкия - като сила и оръжие на едно геостратегическо обстоятелство той именно налага емоционалното, психологическото, териториалното, а в определен момент и етническото разделяне на българите, част от които влизат в териториите на свободното българско отечество, а друга част остават в неосвободените земи.

Един от мнoгoто нюанси на това насилствено отчуждаване е деетнизацията и асимилацията на българското население в географска Македония. А друг важен компонент е свеждането на България да играе незначителна роля в балканската политика и да се съобразява със завоевателните политики на съседните държави, особено когато става въпрос за Македония в политиките на Гърция и Сърбия.

Двата процеса са взаимосвързани помежду си. Бездействието на България и българските управляващи съпровожда промяната на етническия състав на Македония, която се осъществява с довеждане и заселване на гръцки и сръбски колонисти, с изселване или претопяване на българите в гръцката и сръбската етническа маса.

След Втората световна война във Вардарска Македония се налага и териториално-географската принадлежност на местното славянско население като име за нова етноидентичност - македонци. За да могат гръцките и сръбските хегемонисти, а чрез тях внушителите от реда на голямите световни сили, да разпространяват своето влияние в епицентъра на българското възраждане, нужна и потребна им е една бездействаща България.

В тази България българи, агенти на чужди държави, ще се добират до най-високите постове във власта, на чужди агенти ще се позволява да гонят, арестуват и вършат репресии на българска територия, а в по-ново време на привидно затишие на международната политическа сцена, на тази България ще й се подметнат идеи както нефтопровода Бургас - Александропулис, с който се заобикаля Република Македония и се намалява възможността да започне да функционира Коридор 8 (Изток - Запад). В същото време северната и южната съседки имат стабилно политическо и икономическо влияние в Македония и са способни, когато искат, да организират българофобични кампании в тази страна или да карат България да харчи енергия по въпроса на ултрамалобройната организация ОМО Илинден ПИРИН, която със своето име иска по безсрамен и бездушен начин, навреждайки интелигенцията на всички свободномислещи хора, да открадне и отчужди една част от историята на българският етнос в Македония и Одринска Тракия: Илинденско-Преображенското въстание. На фона на тези наблюдения, единственото заключение, което може да се извади, е: на онзи днешен политик в България, на когото не му е ясна играта, която се води около България и Македония, да препоръчаме да си намери друга работа или хоби, с което да се занимава.

След Първата световна война, когато България се опитва да започне да живее с последствията от втората национална катастрофа, а Македония продължава да е сцена на най-низки страсти и на най-черно гръцко и сръбско робство, се намира един човек, Тодор Александров, който възстановява ВМРО и започва отначало борбата за освобождение на поробените българи. Тодор Александров загива през 1924 година по неизяснени причини за сега, а до ден днешен остават неизвестни поръчителите на покушението над него.

През 1925 година Иван Михайлов оглавява организацията и предотвратява опитите за нейна болшевизация и идеологизация. Той продължава битката за освобождение на Македония, като осъществява редица преобразувания в методите и тактиката на въоръжената борба. След Втората световна война, с перо в ръка в мнoгoбройните си интервюта, статии и книги с подобаващ хумор и по безкомпромисен начин воюва с фалшификаторите на истината, които искат върху българската история и култура в Македония да изградят васална югорепублика, в която на хората ще се внушава сърбоманска, себеотричаща интерпретация на фактите.

В България прекалено лесно и с едно почти елементарно възприемане на фактите се говори за появата на македонизма. Говори се, че това е идея на бившия сръбски министър на просветата Стоян Новакович, като етап, като средство и оръдие, с което по-лесно ще се извърши сърбизация на македонските българи, след като българщината при тях е твърде силна. Говори се, че Коминтерна приема македонизма в 1934 година и го налага на своите македонски членове, а след Втората световна война в условия на новосформирания югокомунизъм и титовизъм във Вардарска Македония доктрината на македонизма се превръща в държавна идеология на македонската югорепублика.

Тези обяснения очертават една територия на сухото, хронологично възприемане на фактите, което не е достатъчно, за да се обясни процеса и характера на тази в известен смисъл расистка, антибългарска идеология, която има изградена система на емоционални знаци, подзнаци и символика. Чрез които се прави невъзможно обективното навлизане в пространството на македонските исторически събития. Македонистките знаци, подзнаци и символика подсъзнателно почиват на една система, която чрез използване на идеологически обърквани понятия от миналото, на които почиват днешните чувства и обстоятелства в Република Македония, оцветява същото минало по един фалшив начин. Тези неща са много важни, за да се разбере цялата заплетеност на днешните българо-македонски междудържавни отношения. Но много тежко е да ги разбере, а още повече да ги почувства човек, който не живее в Република Македония.

Сухото възприемане на фактите в България има за цел да не се занимава с обстоятелството как психологически става възможно някои хора да прегръщат идеята на македонизма или как тази доктрина добива възможност да се разширява. Без отслабения български държавен механизъм не може да се осъществи етнонационален сепаратизъм на територия, на която суверенно, според самоидентичността, дотогава владее българско етническо чувство.

Начинът, който хронологично обяснява генезиса на македонизма, е аналитичен и кореспондира с нисшето ментално тяло. Начинът, който абсорбира и психологическите моменти и който чрез анализа на новообособилата се действителност осъзнава и причините за проблема, е синтетически и кореспондира с висшето ментално тяло.

Вторият - каузалният метод, е този, който освен че дава диагноза, може да даде и рецепта за решаването на проблема. Каузалният метод, с честни изключения, липсва в българската историография и я прави само да фактографира въпросите на ниво: българи срещу сърби, гърци срещу българи, македонисти срещу всички освен сърби…

Една от редките книги в България, които следят каузалния метод в приобщването на македонския въпрос, е писаната с много любов “Македония преживяна съдба” от Михаил Огнянов. Авторът като подрастващ е свидетел на годините във Вардарска Македония преди и след официализирането на македонизма. На 262 стр. от “Македония преживяна съдба” Михаил Огнянов пише:

“Решаващо значение за жителите на Македония да се откажат от българската съдба имат събитията на Балканите, протекли през изминалия век. Подготовката на Балканската война, съглашателството със Сърбия за подялба на Македония (’Спорна зона’!), националните катастрофи от 1913, 1918 и 1944 година, политиката на Стамболийски, на звенарите, на Кьосеиванов (’Вечно приятелство’), установяването на комунистическа власт в България след 1944 г. - всичко това с трагическа безпощадност показа на македонското население, че то не може да разчита на българската държава…”

Книгата, подготвена от историка Цочо Билярски - “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса”, публикувана през 2006 година, дава точна картина как определени процеси в българската държава допринасят някои хора да прегърнат идеята на македонизма, а когато вече македонизмът се налага като държавна идеология във федерална Македония - по-лесно да се наложи на населението. Не може да стане така - някой легнал да спи като българин, а следващото утро се събудил и казал, че е македонец в етнически смисъл. Става дума за дълг процес, в който голямо влияние има българската държава

Прекалено еднострано е и да се твърди, че процесът на отчуждаване от македонското революционно дело в България се случва на 19 май 1934 година. Съществуват един куп предусловия за преврата и за новосъздалата се душевна картина на България и на македонското освободително дело, която носят звенарите-деветнадесетомайци.

За ролята която официална България играе в годините преди Втората световна война достатъчно е да се прочете книгата на Иван Михайлов “Кво вадис Българийо”. Книгата подготвена от Цочо Билярски - “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса”, ако човек се опита да я чете и ползва с третото око, или чете между редовете, дава обширен преглед на една богата с информации територия, която свидетелства за отслабването на българския държавен - национален и политически управляващ - елемент, след който естествено се лепи осъществяването на идеята за един псевдокомпромис, какъв е македонизма.

В писмо от май 1941 година, публикувано в “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса” (371 - 374 стр.), лидерят на ВМРО пише на Васил Митаков, министър на правосъдието за представения от него законопроект за амнистията в Народното събрание, за отношението му към дейците на ВМРО и за политиката на българските правителства по македонския въпрос. Тук много добре може да се почувства недоволството и огорчението на Иван Михайлов по отношение на българската държавна политика между двете световни войни:

“…Години под ред вашите побратимски излияния убеждаваха и външния свят, че в Македония под сръбска власт всичко отива по мед и масло. Вашето държание бе най-полезният сътрудник за въдворяване на политическо и обществено мъртвило около името на нещастна Македония. Затова разтурихте легалните македонски сдружения, а се направиха опити за разстройство и на организациите на емигриралите в Америка македонски българи. Обърнали се бяхте на заоволена од договорите държава. В свободна България сръбското влияние се ширеше така, както в старите български царства - византийското…”

С отказа на българската наука да се въгледа във вината на самата България за учредяването и засилването на македонизма, се отхвърля възможноста днес да се поеме отговорност от българската общественост и да се поведе акция за спиране на фалшификациите на историята, които са правят в Република Македония. Случилото се след 9 септември 1944 година е само последната крачка в детронизирането на българските суверенни държавни институции, разбрани и буквално, и метафорично като вътрешна сила, крепяща всеки българин -вътре и вън от пределите на отечеството.

Стената на недоверие между Иван Михайлов и българските държавни мъже се чувства и във времето на частичното освобождение на Македония, 1941 - 1944 година. Десетките книги, брошури, статии, интервюта, както и пете тома спомени, поставят Иван Михайлов като пазител на автохтонните принципи на македонската освободителна борба, но и като защитник на патриотичната кауза, на която почива идеята за българска държава и за това по какъв начин тя трябва да функционира.

Плодотворността на самия Иван Михайлов в книжовното дело създава пример как България трябва да запази и да се бори за историческата истина, след като в днешни условия македонистката пропаганда от Скопие, подкрепяна от Белград, с ползването на всички инструменти на съвременната технология и действайки всекидневно по пресата, радиото, телевизията, интернет, чрез активността на тайните служби, чрез плащане на чужди лъжеучени да разпространяват македонистката еквилибристична интерпретация на историята като факт, изглежда като суперсоничен самолет, докато българската историческа наука, българската държава и българското общество с темпото на действане, в сравнение с този македонистки суперсоничен самолет, прилича на биволска кола.

Не си спомням дали книгата на Михаил Огнянов е качена на Котле; Заслужава си да се види...; Би трябвало да е достъпна на линка -

http://www.sberem.org/ebooks/Mixail_Ogny..._sadba.pdf

(16-10-2013, 11:58 PM)Valkanizater Wrote: Не си спомням дали книгата на Михаил Огнянов е качена на Котле; Заслужава си да се види...; Би трябвало да е достъпна на линка -

http://www.sberem.org/ebooks/Mixail_Ogny..._sadba.pdf

Да, има връзка през Котле.
Наистина си заслужава да се прочете. Частта, в която Огнянов разглежда зараждането и същността на македонизма ми отвори очите за доста неща.

Ще си позволя да поставя една статия на Виктор Канзуров в контекс на темата, и която ми дапада като мислене
Падението на българската политика

Виктор Канзуров

В 1878 година, сред руините на неосъществения Санстефански мирен договор, се ражда Берлинският договор. Заедно със своите последователи - Букурещкия, Ниойския и Парижкия - като сила и оръжие на едно геостратегическо обстоятелство той именно налага емоционалното, психологическото, териториалното, а в определен момент и етническото разделяне на българите, част от които влизат в териториите на свободното българско отечество, а друга част остават в неосвободените земи.

Един от мнoгoто нюанси на това насилствено отчуждаване е деетнизацията и асимилацията на българското население в географска Македония. А друг важен компонент е свеждането на България да играе незначителна роля в балканската политика и да се съобразява със завоевателните политики на съседните държави, особено когато става въпрос за Македония в политиките на Гърция и Сърбия.

Двата процеса са взаимосвързани помежду си. Бездействието на България и българските управляващи съпровожда промяната на етническия състав на Македония, която се осъществява с довеждане и заселване на гръцки и сръбски колонисти, с изселване или претопяване на българите в гръцката и сръбската етническа маса.

След Втората световна война във Вардарска Македония се налага и териториално-географската принадлежност на местното славянско население като име за нова етноидентичност - македонци. За да могат гръцките и сръбските хегемонисти, а чрез тях внушителите от реда на голямите световни сили, да разпространяват своето влияние в епицентъра на българското възраждане, нужна и потребна им е една бездействаща България.

В тази България българи, агенти на чужди държави, ще се добират до най-високите постове във власта, на чужди агенти ще се позволява да гонят, арестуват и вършат репресии на българска територия, а в по-ново време на привидно затишие на международната политическа сцена, на тази България ще й се подметнат идеи както нефтопровода Бургас - Александропулис, с който се заобикаля Република Македония и се намалява възможността да започне да функционира Коридор 8 (Изток - Запад). В същото време северната и южната съседки имат стабилно политическо и икономическо влияние в Македония и са способни, когато искат, да организират българофобични кампании в тази страна или да карат България да харчи енергия по въпроса на ултрамалобройната организация ОМО Илинден ПИРИН, която със своето име иска по безсрамен и бездушен начин, навреждайки интелигенцията на всички свободномислещи хора, да открадне и отчужди една част от историята на българският етнос в Македония и Одринска Тракия: Илинденско-Преображенското въстание. На фона на тези наблюдения, единственото заключение, което може да се извади, е: на онзи днешен политик в България, на когото не му е ясна играта, която се води около България и Македония, да препоръчаме да си намери друга работа или хоби, с което да се занимава.

След Първата световна война, когато България се опитва да започне да живее с последствията от втората национална катастрофа, а Македония продължава да е сцена на най-низки страсти и на най-черно гръцко и сръбско робство, се намира един човек, Тодор Александров, който възстановява ВМРО и започва отначало борбата за освобождение на поробените българи. Тодор Александров загива през 1924 година по неизяснени причини за сега, а до ден днешен остават неизвестни поръчителите на покушението над него.

През 1925 година Иван Михайлов оглавява организацията и предотвратява опитите за нейна болшевизация и идеологизация. Той продължава битката за освобождение на Македония, като осъществява редица преобразувания в методите и тактиката на въоръжената борба. След Втората световна война, с перо в ръка в мнoгoбройните си интервюта, статии и книги с подобаващ хумор и по безкомпромисен начин воюва с фалшификаторите на истината, които искат върху българската история и култура в Македония да изградят васална югорепублика, в която на хората ще се внушава сърбоманска, себеотричаща интерпретация на фактите.

В България прекалено лесно и с едно почти елементарно възприемане на фактите се говори за появата на македонизма. Говори се, че това е идея на бившия сръбски министър на просветата Стоян Новакович, като етап, като средство и оръдие, с което по-лесно ще се извърши сърбизация на македонските българи, след като българщината при тях е твърде силна. Говори се, че Коминтерна приема македонизма в 1934 година и го налага на своите македонски членове, а след Втората световна война в условия на новосформирания югокомунизъм и титовизъм във Вардарска Македония доктрината на македонизма се превръща в държавна идеология на македонската югорепублика.

Тези обяснения очертават една територия на сухото, хронологично възприемане на фактите, което не е достатъчно, за да се обясни процеса и характера на тази в известен смисъл расистка, антибългарска идеология, която има изградена система на емоционални знаци, подзнаци и символика. Чрез които се прави невъзможно обективното навлизане в пространството на македонските исторически събития. Македонистките знаци, подзнаци и символика подсъзнателно почиват на една система, която чрез използване на идеологически обърквани понятия от миналото, на които почиват днешните чувства и обстоятелства в Република Македония, оцветява същото минало по един фалшив начин. Тези неща са много важни, за да се разбере цялата заплетеност на днешните българо-македонски междудържавни отношения. Но много тежко е да ги разбере, а още повече да ги почувства човек, който не живее в Република Македония.

Сухото възприемане на фактите в България има за цел да не се занимава с обстоятелството как психологически става възможно някои хора да прегръщат идеята на македонизма или как тази доктрина добива възможност да се разширява. Без отслабения български държавен механизъм не може да се осъществи етнонационален сепаратизъм на територия, на която суверенно, според самоидентичността, дотогава владее българско етническо чувство.

Начинът, който хронологично обяснява генезиса на македонизма, е аналитичен и кореспондира с нисшето ментално тяло. Начинът, който абсорбира и психологическите моменти и който чрез анализа на новообособилата се действителност осъзнава и причините за проблема, е синтетически и кореспондира с висшето ментално тяло.

Вторият - каузалният метод, е този, който освен че дава диагноза, може да даде и рецепта за решаването на проблема. Каузалният метод, с честни изключения, липсва в българската историография и я прави само да фактографира въпросите на ниво: българи срещу сърби, гърци срещу българи, македонисти срещу всички освен сърби…

Една от редките книги в България, които следят каузалния метод в приобщването на македонския въпрос, е писаната с много любов “Македония преживяна съдба” от Михаил Огнянов. Авторът като подрастващ е свидетел на годините във Вардарска Македония преди и след официализирането на македонизма. На 262 стр. от “Македония преживяна съдба” Михаил Огнянов пише:

“Решаващо значение за жителите на Македония да се откажат от българската съдба имат събитията на Балканите, протекли през изминалия век. Подготовката на Балканската война, съглашателството със Сърбия за подялба на Македония (’Спорна зона’!), националните катастрофи от 1913, 1918 и 1944 година, политиката на Стамболийски, на звенарите, на Кьосеиванов (’Вечно приятелство’), установяването на комунистическа власт в България след 1944 г. - всичко това с трагическа безпощадност показа на македонското население, че то не може да разчита на българската държава…”

Книгата, подготвена от историка Цочо Билярски - “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса”, публикувана през 2006 година, дава точна картина как определени процеси в българската държава допринасят някои хора да прегърнат идеята на македонизма, а когато вече македонизмът се налага като държавна идеология във федерална Македония - по-лесно да се наложи на населението. Не може да стане така - някой легнал да спи като българин, а следващото утро се събудил и казал, че е македонец в етнически смисъл. Става дума за дълг процес, в който голямо влияние има българската държава

Прекалено еднострано е и да се твърди, че процесът на отчуждаване от македонското революционно дело в България се случва на 19 май 1934 година. Съществуват един куп предусловия за преврата и за новосъздалата се душевна картина на България и на македонското освободително дело, която носят звенарите-деветнадесетомайци.

За ролята която официална България играе в годините преди Втората световна война достатъчно е да се прочете книгата на Иван Михайлов “Кво вадис Българийо”. Книгата подготвена от Цочо Билярски - “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса”, ако човек се опита да я чете и ползва с третото око, или чете между редовете, дава обширен преглед на една богата с информации територия, която свидетелства за отслабването на българския държавен - национален и политически управляващ - елемент, след който естествено се лепи осъществяването на идеята за един псевдокомпромис, какъв е македонизма.

В писмо от май 1941 година, публикувано в “Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса” (371 - 374 стр.), лидерят на ВМРО пише на Васил Митаков, министър на правосъдието за представения от него законопроект за амнистията в Народното събрание, за отношението му към дейците на ВМРО и за политиката на българските правителства по македонския въпрос. Тук много добре може да се почувства недоволството и огорчението на Иван Михайлов по отношение на българската държавна политика между двете световни войни:

“…Години под ред вашите побратимски излияния убеждаваха и външния свят, че в Македония под сръбска власт всичко отива по мед и масло. Вашето държание бе най-полезният сътрудник за въдворяване на политическо и обществено мъртвило около името на нещастна Македония. Затова разтурихте легалните македонски сдружения, а се направиха опити за разстройство и на организациите на емигриралите в Америка македонски българи. Обърнали се бяхте на заоволена од договорите държава. В свободна България сръбското влияние се ширеше така, както в старите български царства - византийското…”

С отказа на българската наука да се въгледа във вината на самата България за учредяването и засилването на македонизма, се отхвърля възможноста днес да се поеме отговорност от българската общественост и да се поведе акция за спиране на фалшификациите на историята, които са правят в Република Македония. Случилото се след 9 септември 1944 година е само последната крачка в детронизирането на българските суверенни държавни институции, разбрани и буквално, и метафорично като вътрешна сила, крепяща всеки българин -вътре и вън от пределите на отечеството.

Стената на недоверие между Иван Михайлов и българските държавни мъже се чувства и във времето на частичното освобождение на Македония, 1941 - 1944 година. Десетките книги, брошури, статии, интервюта, както и пете тома спомени, поставят Иван Михайлов като пазител на автохтонните принципи на македонската освободителна борба, но и като защитник на патриотичната кауза, на която почива идеята за българска държава и за това по какъв начин тя трябва да функционира.

Плодотворността на самия Иван Михайлов в книжовното дело създава пример как България трябва да запази и да се бори за историческата истина, след като в днешни условия македонистката пропаганда от Скопие, подкрепяна от Белград, с ползването на всички инструменти на съвременната технология и действайки всекидневно по пресата, радиото, телевизията, интернет, чрез активността на тайните служби, чрез плащане на чужди лъжеучени да разпространяват македонистката еквилибристична интерпретация на историята като факт, изглежда като суперсоничен самолет, докато българската историческа наука, българската държава и българското общество с темпото на действане, в сравнение с този македонистки суперсоничен самолет, прилича на биволска кола.

ОК - за критиката на българската политика спрямо Македония...Аз не знам дали българската историография предлага нещо друго освен критика на тази политика - за да се стигне до максимата "Каквото и да кажем/направим за Македония все ще е грешка...";
Иначе ето нещо за Илинден и Мисирков и конфликта между Иван Катарджиев и Блаже Ристовски през погледа на Чавдар Маринов:
http://www.macedoniainfo.com/Misirkov.htm
Иван Катарджиев е нашенец - от Плоски...разбира се - не е от Кршиака - това е оттатък Струма - от лявата й страна на има-няма 10-на км от Сандански...;
Но не знам какво е "превртливост" - ако е "превъртливост" на чист македонски може да се каже и "непостоjана", "променлива", "превратна", "несигурна"...Да, точно такава е!

Без връзка с книгата от Иван Михайлов...

Погледнах писаното за сблъсъка Катарджиев - Ристовски през 2003 г. и за Растислав Терзиоски...това се е въртяло по бг форуми преди 10-на години.
През очите на Ч. Маринов позициите на Катарджиев и Терзиоски тогава са близки /едва ли не/ до тези на Л. Георгиевски...;
Видях, че Терзиоски е съавтор на М. Апостолски...; е, и бях шокиран да видя, че е лустриран през март тази година..."кодошил" /на бг "кодоша" значи шегувам се, правя си майтап с някого/ Блаже Ристовски, Гане Тодоровски и тн
Иначе в Утрински от 2007 г. не са забравили конференцията от 2003 г. и тн и в една статия очевидно на колега на Терзиоски

Вистинското лице на превртливиот Мисирков
Која е вистината за најголемиот идеолог на македонската национална преродба Крсте Петков Мисирков (5)
Ѕвездан Георгиевски
http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemI...1CEB2EE130

четем за влияние на статия на Ив. Михайлов за Мисирков на позициите на Растислав...
Самата статия завършва:
"Ако го снема Мисирков од нашата историја, што ќе ни остане? Не знам, можеби Ванчо Михајлов?"
Тук разбира се, се търси контраста, преувеличението - но защо и Катарджиев в интервюто по-горе прави внушението за някакво сходство на ВМРО-ДПМНЕ и Груевски с т.нар. "иванмихайловизъм"?

Нищо не разбирам - странен привкус на много неща в едно - политика, история, идеология, психология ...и досиета?

(16-10-2013, 07:34 PM)Филибе Wrote: Виктор Канзуров


“Решаващо значение за жителите на Македония да се откажат от българската съдба имат събитията на Балканите, протекли през изминалия век. Подготовката на Балканската война, съглашателството със Сърбия за подялба на Македония (’Спорна зона’!), националните катастрофи от 1913, 1918 и 1944 година, политиката на Стамболийски, на звенарите, на Кьосеиванов (’Вечно приятелство’), установяването на комунистическа власт в България след 1944 г. - всичко това с трагическа безпощадност показа на македонското население, че то не може да разчита на българската държава…”



С отказа на българската наука да се въгледа във вината на самата България за учредяването и засилването на македонизма, се отхвърля възможноста днес да се поеме отговорност от българската общественост и да се поведе акция за спиране на фалшификациите на историята, които са правят в Република Македония. Случилото се след 9 септември 1944 година е само последната крачка в детронизирането на българските суверенни държавни институции, разбрани и буквално, и метафорично като вътрешна сила, крепяща всеки българин -вътре и вън от пределите на отечеството.

Стената на недоверие между Иван Михайлов и българските държавни мъже се чувства и във времето на частичното освобождение на Македония, 1941 - 1944 година. Десетките книги, брошури, статии, интервюта, както и пете тома спомени, поставят Иван Михайлов като пазител на автохтонните принципи на македонската освободителна борба, но и като защитник на патриотичната кауза, на която почива идеята за българска държава и за това по какъв начин тя трябва да функционира.

Плодотворността на самия Иван Михайлов в книжовното дело създава пример как България трябва да запази и да се бори за историческата истина, след като в днешни условия македонистката пропаганда от Скопие, подкрепяна от Белград, с ползването на всички инструменти на съвременната технология и действайки всекидневно по пресата, радиото, телевизията, интернет, чрез активността на тайните служби, чрез плащане на чужди лъжеучени да разпространяват македонистката еквилибристична интерпретация на историята като факт, изглежда като суперсоничен самолет, докато българската историческа наука, българската държава и българското общество с темпото на действане, в сравнение с този македонистки суперсоничен самолет, прилича на биволска кола.

Канзуров го разбирам. Но мисля, че не е напълно прав. Неговият личен случай го доказва. Четох, че той е българин защото баща му е казал, че е такъв. Не може разочарованието от държавата да е причина да се откаже човек от етническата си идентичност. Все едно и сега много българи и македонци не са разочаровани от държавта си? Безспорно пропагандата е силна и до ден днешен. Безспорно е свързана и с терор и насилие в ден днешен. но кой го върши днес терора и подмяната? Сърби? Не , не са сърби. И през 1944 не са били в голямото си мнозинство сърби.Това са си основно македонци. Ядрото без съмнение са си комунистите, а чрез много морков и малко сурова тояга и огромното мнозинство бивши българи.Р. Македония има най-малко политически затворници на глава от населението от всички бивши югорепублики. България има своите грешки като държава безспорно. Но какво направи Албания за албанците в Косово или за тия в Македония? Всички балкански държави имаме денационализирани и асимилирани потомци на съседните страни. Но никъде го няма това чудо мнозинството в една област станала държава да се денационализира толкова пълно и за толкова кратко време. И за това вината си е на самото мнозинство защото то устоя на сръбския терор но самото допусна и изгни отвътре и яхна сепаратизма. Ако повече хора казваха на децата си, че са българи и държаха на националността си това не би се случило. Колкото до днешните измерения на македонизма те не са само във фалшификациите, а във факта на по-финния терор (не пряк а косвен примерно чрез изфабрикувани процеси както на самия Канзуров) и пак в непрякото но де факто пълно стопиране на достъпа на българската гледна точка в Р. Македония.Така, че аз в обозримо бъдеще някаква промяна не виждам. Докато самите македонци в мнозинството си търпят това и не се преборят за истинска демократична държава положението няма да се промени дори и 50 договора да се подпишат. Българската позиция в много отношения е смехотворна - не признава факта на македонския език все едно няма вече 4-ри официални наименования на сръбския, хърватския, черногорския и босненския. Или пък историята. Ми Крум ще си остане за нас герой, а за гърците касапин. Реалният проблем е мълчаливото отношение на македонското мнозинство към факта, че българите и България могат да бъдат псувани, обиждани и малтретирани безнаказано и самото симпатизиране веднага влече след себе си дискредитиране. Другото което мен лично ме дразни е упоритото настояване, че македоонците нямат колективни малцинствени права у нас ама упорито се лансират български организации в Р. Македония. Ми като не искаме колективни права и ние не трябва да поддържаме организации с такова име и програма.Т.е. трябва да се подпише договор нито една от страните да не търси колективни права у другата, а само индивидуални.