Нали по тази телевизия МТВ-пуснаха клип-"македонска молитва"-в който Бог говореше -как създал на света "белата раса -македоноиди"?!?!?
По тази телевизия сугурно и часа който показва -е лъжлив и неточен!!!!!

(01-03-2010, 08:03 PM)vargo Wrote: Нали по тази телевизия МТВ-пуснаха клип-"македонска молитва"-в който Бог говореше -как създал на света "белата раса -македоноиди"?!?!?
По тази телевизия сугурно и часа който показва -е лъжлив и неточен!!!!!

Колку лудаци шетале во бугарија

(01-03-2010, 08:09 PM)mungos Wrote:

(01-03-2010, 08:03 PM)vargo Wrote: Нали по тази телевизия МТВ-пуснаха клип-"македонска молитва"-в който Бог говореше -как създал на света "белата раса -македоноиди"?!?!?
По тази телевизия сугурно и часа който показва -е лъжлив и неточен!!!!!

Колку лудаци шетале во бугарија

А това що е ??? Нещо което няма връзка с действителността -се нарича -или лъжа или -шизофрения!!!!!!!!!

Ето няколко интересни неща за Гологанов:
Митрополит Скопски Теодосиј Гологанов бил македонски национален деец, поборник за обновување на Охридската архиепископија и создавање на македонска национална држава. Од 1910 г. бил член и на Бугарското книжевно друштво (од 1911 г. Бугарска академија на науките).[1]
драги мои македонисти, ако българите стварно гледаха една опасност от "македонизмот" на гологанова, дали ке го примеа во членство на своята найвисока научна институция?

Во 1884 г. Теодосиј Гологанов бил назначен за Егзархиски митрополит на Скопје, со задача да ја спроведува политиката на Бугарската Егзархија за однародување [се бара извор] (бугаризација) на Македонците во овој дел на Македонија.
Извршил чистка на кадрите на Егзархијата во црковно-училишните општини, и ги заменил со Македонци [се бара извор].
Во почетокот на октомври 1891 г. за прв пат почнал јавно да ја критикува Егзархијата заради посегањето по самостојноста на македонските црковни општини и нејзината великобугарска [се бара извор] политика, предлагајќи отфрлање на туѓите цркви – цариградската и софиската.
На сила е одведен во Цариград, каде што во јануари 1892 од страна на Егзархијата бил обвинет меѓу другото и за „создавање на народност што не постоела во историјата“.[се бара извор]
Потоа принудно бил испратен во еден софиски манастир, каде што починал во 1926 г. [се бара извор]
Да си призная муни дори не го дочетох до край прекалено дълги пропаганди ми даваш ама така като гледам нещо аргументацията ви е проблемна...

Само дето няма как 1892 да е на заточение и да е умрял там и по-същото време 1910 да е станал член на БАН

Обаче случайно мернах тоя бисер
"Во 1885 Теодосиј се поврзал и со „Македонскиот комитет“ од Софија преку Коста Групчев. Овој „Македонски комитет“ соработувал со Српската црковно-национална пропаганда, која во почетокот од своето дејствување го форсирала ’македонизмот‘ печатејќи книги и учебници во кои 2/3 од јазикот бил македонски, а 1/3 српски."

В началото българското правителство и Екзархията изчакват, но след като на 29 май 1891 г. със съгласието на Теодосий в Скопие било отворено първото сръбско църковно училище, българското търпение свършва. В знак на протест 18 скопски първенци свикват общински екзархийски съвет, на който обявяват, че Теодосий е нежелан в града им. Следват няколко официални покани от страна на Екзархията да подаде оставка, на които той отказва. Все пак, поради силния натиск на който е подложен и протеста на българското правителство пред Високата Порта той е отстранен. Този му неуспешен опит за разкол според Симеон Радев е породен от лични амбиции и омраза към екзарх Йосиф. ние нямаме причина да не му верваме на Симеон Радев http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1...76&Level=1

Друго интересно нещо за Гологанов-

покъсно отец теодосий пак се враща на екзархийски позиции
"Беззащитно във всяко едно отношение, българското население, онеправдано от местните власти и бедно от материална и умствена страна, то представляваше твърде удобна почва за насаждането и възприемането на всякакви пропагандистични идеи. На това се дължеше и успехът на чуждите пропаганди в такива чисто български градове в Македония като Воден, Ресен, Лерин, Неврокоп, Щип и пр., където български училища нямаше, или ако имаше те бяха незначителни, а гръцки училища имаше по градове и по села и добре бяха наредени." - Теодосий Гологанов - бивш митрополит Скопски, вестник „Ден“, София, 20 септември, 1910 год., бр. 2322."

След като писмено се разкайва и моли за опрощение е назначен за помощник на Пловдивския митрополит Натанаил Охридски (1892-1897).Постепенно той отново застава на про-eкзархийски позиции и спечелва доверието на Светия синод. Между 1901 и 1906 година управлява Пловдивската епархия, а след това служи в Бачковския и Рилския манастир. През 1910 г. прави опит отново да се кандидатира за Скопски митрополит, чието място тогава е вакантно, но му е отказано, въпреки демонстрираните от него в пресата про-екзархийски позиции. В началото на 1913 година Теодосий се включва в акцията по покръстване на помаците. Напълно покаял се за католическите си тежнения пише брошурата "Православната църква и католишката пропаганда", която Синодът отпечатва и използва в борбата с Униатското движение през 1914 г.

От 1910 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1920 г. до края на живота си митрополитот Теодосий преподава в Духовната академия в София. Автор е на редица богословски трудове. Превежда на български книгите на Вергилий, Франсоа Шатобриан, Джон Милтън и други автори. Теодосий Скопски с една своя публикация във вестник „Мир“ е в основата на тезата, че водачът на българското възраждане Паисий Хилендарски е от родом от Банско.

Дмитрий ПАВЛЕВ ЧУПОВСКИЙ
(1878-1940)

МОЛИТВА МАКЕДОНЦА

Боже, Боже Милосердный,
Не оставь нас в эти дни...
Македонский край заветный
Исцели и сохрани.
Вседержитель Светлый, Правый,
Утверди Славянский род,
Возврати на лоно славы
Обездоленный народ.
Научи детей несчастных
Возлюбить отцовский дар,
Озари с созвездий ясных
Кровью вспененный Вардар.
Подбодри усталых, бедных,
Изнемогших не оставь,
От людей продажных, вредных
Македонию избавь...
Родолюбцев, сердцем чистых,
От опасностей храни,
Всех сынов с полей лучистых
Для страны объедини...
Боже, видишь, сколько горя!
Обрати свой лик с небес
На планины, на озёра,
На долины и на лес.
В них душа казнится наша
Из-за дела вражьих рук...
Переполненная чаша
Македонских долгих мук...
Ждёт земля - земля родная,
Что придёт на зов любовь...
Вековечно истекая,
Вопиет о правде кровь.
Боже, Боже Всемогущий,
Вразуми, помилуй нас,
И ускорь рассвет грядущий -
Македонский жданный час!

С БОГОМ!

Македонцы, с Богом
Станем под ружьё
С клятвой пред порогом
Защищать жильё!
Нам жильё - Отчизна,
Целая страна...
Ныне укоризна
В ней поселена.
Прадеды и деды
Чадам вопиют,
Чтоб изгнали беды
И спасли приют.
Под священным стягом
Ринемся вперёд,
Дружным смелым шагом
В битву за народ!

(Стихи написаны автором
на русском языке)

(01-03-2010, 08:09 PM)mungos Wrote:

(01-03-2010, 08:03 PM)vargo Wrote: Нали по тази телевизия МТВ-пуснаха клип-"македонска молитва"-в който Бог говореше -как създал на света "белата раса -македоноиди"?!?!?
По тази телевизия сугурно и часа който показва -е лъжлив и неточен!!!!!

Колку лудаци шетале во бугарија

Ето и оште един::
Ти на това што си го постирал му викаш документ!!!!Леле, Боже!!!!Вртиш, сучиш, како ти изнася. Значи русите создадоха Болгария, а сега и Македония со тази история от 20 копейки. Това ли ти е доказот.А бугарската национална свест на преродбениците нешто забрави.Кюстендил, нито София са македонски градове, а баш там ВМРО имаше опора - основно во София. Това как го обясняваш. Тия твои"докази" ги дай на малите деца во Македония, заштото така ги учите - грешно, но и те ке jа разберат истината скоро. Айде честита Баба Марта Като ке си правите нация, правете си я барем както требва - от 1944 година насам.До тогава името Македония се е користило основно за бугарската кауза во тази географска област.

Еве за Георги Пулевски написано на езика што са го користеле преродбениците и што се е користел во Третото Бугарско царство

Георги Пулевски сѣга вече е и “архитектъ”.
По страниците на сърбо-македонскитѣ вестници тѣзи дни бе публикувана информация за Георги Пулевски ( Дневник 20 ноември брой 2309) ¸че била преиздадена първата “македонска”история написано отъ горе споменато лице.
Интерсно нещо до сѣга Георги Пулевски ( или Георги Пулевъ а може и Георги Пулевич) беше само зидаръ отъ Дебърскитѣ сѣла въ западната частъ на Македония. Сѣга вече сръбското “ману” му даде диплома ¸ че ми ти билъ и архитектъ.
Това което ми ти билъ написалъ Георги Пулевски ми ти била и първата история на “македонски” езикъ.
Вестника и всички иманентни “професори” отъ Скопие признаватъ¸ че до 1962 година тѣ не сѫ знаели нищо за Георги Пулевски който писалъ някаква си история на “македонски” езикъ. Вестника признава ¸ че Блаже Ристовски въ 1962 година отишъл въ българската архива въ София отъ кѫдето взима и материалите.
Допускаме ¸ че тогава Блаже Ристовски билъ препоръчанъ като добъръ българинъ да се вглежда въ архивните материали.
Блаже Ристовски е билъ препоръчанъ и на професори въ Одеса като добъръ българинъ¸и да му се помогне да се добере до архивите на Кръсте Мисирковъ. До професорите въ Одеса има писмо отъ някой си българинъ НИКОЛА които пише ¸ че Блаже Ристовски е добъръ Българинъ и трябва да му се помогне.
Значи Георги Пулевски е “македонец” но архивите сѫ въ София кѫдето сѫ и архивите на Кръсте Мисирковъ.
Предъ менъ нямамъ този “фамозенъ” трудъ за да прочета дали Блаже Ристовски е писалъ за Пулевски ¸ че е билъ въ българската легия на Георги Раковски. Георги Пулевски както и много други след него сѫ сръбски агенти¸които следъ като сърбитѣ не имъ даватъ пари се връщатъ въ България¸кѫдето умиратъ.
Този полу-грамотенъ зидаръ сѣга е “фамозна” личностъ отъ които сърбо-македонцитѣ черпятъ коражъ и доказватъ ¸ че тѣ сърбо-македонцитѣ не сѫ българи.
Чудна работа ми ти билъ този Пулевски никѫде ВМОРО не го споменава въ свойтѣ писания . Никѫде не се среща името му въ кѫквито и да било архиви на Македонското освободително движение. Сигурно и той да е познатъ на Македония¸ както е познатъ и другъ чиновникъ на сръбското външно министерство на име Димитрия Чиповски( Димитрия Чипович) Тукъ ще трябва да отворя скоба и напиша онова което ми каза въ Синсинати презъ сеп. 1998 година сина на Георги Наумовъ.
Въсилчо Наумовъ кутрия ми ти “македонец” безъ да бѫде запитанъ казва следното на автора: Азъ съмъ Василъ Наумовъ по професия съмъ адвокатъ! Автора които минава за циникъ запитва Наумовъ да му каже защо казва ¸ че е адвокатъ безъ да бѫде запитанъ?Автора го провокира и го пита отъ кѫде е? Азъ съмъ отъ Щипъ но Азъ съмъ за Димитрия Чиповски!
Автора ;;;; Аманъ бе момче какъ така съ Чиповски¸ цялъ Щипъ е съ Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ а ти си съ Чиповски?
Като се върнешъ въ Щипъ разходи се по града и питай хората колко отъ тяхъ сѫ чули за Чиповски и Колко за Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ ! И следъ това ще си поговоримъ. Това може да го кажешъ на баща ти¸и на другитѣ.
Години следъ този разговоъ въ Синсинати¸ Георги Наумовъ прави изповедъ предъ секретарката на Иванъ Михайловъ¸ че и той има сѫщото мнение за Македония¸ както и автора на тѣзи материали!
Пишатъ история и търсятъ подъ Вола теле¸ за да доказватъ ¸ че не сѫ българи! Всичко това което става въ Скопие ¸важи само отъ Гевгели до Куманово. За сѣга Скопие е последния сръбски жаборлякъ¸ кѫдето сърбо-македонцитѣ само крякатъ и искатъ отъ свѣта да ги признае ¸ че не сѫ българи.
Г.Младеновъ 20.11.2003г.

На 6 април 1690 година, австрискиот император Леополд I (1657-1705) издал манифест, со кој ги повикува „сите народи кои по сета Албанија, Србија, Мизија, Бугарија, Силистрија, Илирија, Македонија, Расија живеат, да им се придружат на австријците и против Турција на оружје да се дигнат“. Речиси истовремено, на 26 април 1690, Леополд издал и едно писмо со кое го земал под заштита македонскиот народ. Иницијатори на неговото издавање биле Марко Крајда, родум од Кожани и Димитри Георгија Поповиќ, родум од Солун. Во писмото меѓу другото, се декларира: ... „македонскиот народ во целост го примаме во секој еден поглед благонаклоно под наша царска и кралска заштита“. На 31 мај 1690 императорот издал уште едно писмо, со кое ја проширил својата заштита на населението во Бугарија, Србија, Македонија и Албанија. Меѓутоа Македонија одново станала длабока провинцијана Османската империја, па манифестот и заштитните писма на австрискиот император не можеле да имаат некое позначајно дејство врз расположбата на македонскиот народ.

Оваа е неговата статија на македонски јазик.

Карл Хрон (1852-1912) е австриски публицист и македонолог од чешко потекло.
Биографија

Карл Хрон е етнички Чех, роден во 1852 година во Чешка (во тоа време во состав на Австро-Унгарија). По смртта на своите родители, со образование се стекнувал во чешка гимназија.

Од 1869 до 1878 година служел во австриската војска во чешките гарнизони. Во 1878 година бил преместен на служба на Балканот, во Хрватска и Босна и Херцеговина, а во 1882 година учествувал во задушувањето на востанието во Далмација. Поради критизерскиот став кон претпостaвените, во 1883 година се демобилизирал од воена служба.

За напуштањето на воената служба самиот тој ќе напише:

„Казнет сум со губење на офицерскиот чин поради престап против војничката хиерархија, извршен со тоа што писмено го критикував бригадирот.“ (Deutschen Volksblattes, 23.01. 1884)

Потоа, неколку години работел како новинар, а во 1886 година се преселил во Србија, каде како инспектор во тутунски монопол работел во Ниш, Врање, Лесковац и Прокупле. Многу брзо, пак поради некоја афера, морал да ја напушти Србија.

Во 1888 година бил уредник на будимпештанскиот весник Пестер Лојд (Pester Lloyd). Во тоа време бил на едно патување низ Босна, Црна Гора, Албанија и Македонија. Во Македонија, османлиските власти го затвориле како можен агитатор.

По напуштањето на Македонија и краткиот престој во Унгарија, Хрон заминува во Австрија, каде работи како уредник на „Германски народен весник“ (Deutschen Volksblattes).

Престојот во јужнословенските земји му овозможил да ги запознае јазиците и историјата на народите. Така можел полесно да ги проучува и политичките случувања, меѓу кои посебно место заземало македонското прашање.

Во тоа време Карл Хрон е познат публицист, докажан со бројни написи за пансловенизмот, пангерманизмот и други теми актуелни за неговото време.
Карл Хрон за Македонците

Во 1889 година се случуваат два настани кои го побудуваат вниманието на Карл Хрон, терајќи го да ја напише неговата студија за македонското прашање.

Тогаш во Санкт Петербург (Русија) е објавена книгата „Топографско-етнографски преглед на Македонија од Стефан Верковиќ, а во Виена (Австрија) е објавена книгата „Македонија и Стара Србија“ од Спиридон Гопчевиќ. Двете книги се посветени на Македонија, но со сосема спротивставени ставови, застапувајќи го пробугарскиот (Верковиќ) и просрпскиот (Гопчевиќ) став за етничкиот карактер на Македонците.

Хрон решава да ги изнесе своите сознанија за историјата на Македонија и етничкиот карактер на Македонците. Истата година ја пишува, а наредната 1890 година, како самостојно издание во Виена ја објавува својата студија „Народноста на македонските Словени“ (Das Volksthum der Slaven Makedoniens).

По деталната анализа на изнесените ставови во книгите на Верковиќ и Гопчевиќ, Хрон во својата книга ги побива ненаучните и чисто политички шпекулации на Гопчевиќ.

Уште во предговорот на книгата, Хрон истакнува:

По моите сопствени студии на српско-бугарскиот спор дојдов до убедување дека Македонците, како по својата историја така и по својот јазик, се посебна народност. Значи, ниту се Срби, уште помалку Бугари, туку се потомци на оние словенски прадоселеници кои го населувале Балканскиот Полуостров веќе долго пред српската и бугарската инвазија и кои подоцна со ниту една од овие две нации не се измешале.“

Во Србија книгата на Хрон била жестоко критикувана уште со самото нејзино излегување, додека во Бугарија нејзиното премолчување трае и денес.

Само не ми е ясно като какви ги даваш Пулевски и Чуповски?За тях народа една песен не е изпял.Да ти кажа ли защо?Защото никой не е знаел за тях те са били тотално неизвестни и никога не са имали някакъв авторитет камо ли пък принос към македонското население...

Иначе Чуповски ми е един от любимите македонисти ей сега ще разберете защо...

Ето няколко интересни неща за Чуповски които едва ли ще срещнете написани в македония:
сменя си името(това явно е нещо като традиция сред македонистите) и от Димитър Чупаров става Димитриjа Чуповски
ето няколко от роднините на Димитърчо които обаче носят името Чупаров

Ангелко Чупаров е роден през 1878 година в азотското село Папрадище, тогава в Османската империя. Брат е на свещеник Иван Чупаров, а Димитър Чуповски му е родственик. Присъединява се към ВМОРО и е един от
„ най-преданите местни организационни деятели. “
През есента на 1907 година районният войвода Милан Змията го праща като куриер с писмо от село Бистрица във Велес. Чупаров е предаден от сърбомани и е обграден от турска част между селата Чашка и Еловец. За да не попадне кореспонденцията в ръцета на властите Чупаров поглъща писмото и се застрелва.



Иван Чупаров е роден през 1880 година в азотското село Папрадище, тогава в Османската империя. Става свещеник на Попрадище и се присъединява към ВМОРО, негов брат е Ангелко Чупаров, а Димитър Чуповски му е родственик. Участва дейно против сръбската пропаганда във Велешко и Азот, заради което сърбоманският войвода Глигор Соколович многократно заплашва Иван Чупаров и прави опити да го убие. През 1905 година Иван Чупаров е пленен, но впоследствие е освободен.
Отец Чупаров се присъединява към велешката чета на Стефан Димитров, заедно с Арсо Локвички и Нежиловския ръководител Гюро. При спора между Димитров и Иван Наумов Алябака Чупаров застава на страната на Стефан Димитров. След смъртта на Димитров подкрепя новия районен войвода Пеню Шиваров, но се сприятелява и с Алябака.
На 16 юни, денят в който България и Сърбия започват Междусъюзническата война, сръбските власти във Велес залавят Иван Чупаров. След дълги мъчения го насичат на парчета, които изхвърлят в река Вардар. Местни хора събират останките му и ги погребват.


А сега за Алябака да видим него какво още го свързава с Димитър Чуповски...

Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.


Стоян Аврамов описва Иван Наумов така:
„ „Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ” “
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участвува в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.
Четата на Иван Наумов Алябака
След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там. Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов - Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участвува в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети - на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
Атанас Иванов от Голямо Конаре и Илия Русев от Бяла река, четници на Иван Алябака.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер. Иван Наумов е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.

Между другото в някъде из предишните постове на муни мернах че брата на Чуповски бил издал няколко учебника на македонски само че заради пропагандите не могли да влязат в употреба.Добре де ама явно не е баш така ами самото ВМОРО го е изгонило....

Продължаваме нататък....ето една статия от македонисткия вестник на Чуповски македонцкий голос

Ето и в по-малък размер за да се прочете по-лесно

НОВ МЕМОРАНДУМ НА МАКЕДОНЦИТЕ
Македонската депутация се обърна от името на 150 000 бежанци към председателя на мирната конференция Майореску, към посланиците на държавите в Букурещ и към сър Едуард Грей с телеграма, в която се обръща внимание на продължителната борба и на страданията, понесени от българите в Македония за защита на своята националност и придобиването на политически свободи. Депутацията се жалва, че въпреки всичко преживяно от македонците, те все така остават под владичеството на чужденци, при това още по-тежко, отколкото владичеството на турците. Но въпреки това, те няма да се съгласят с насилствената сърбизация или елинизация. В интерес на мира на Балканите и в името на справедливостта, депутацията моли държавите да гарантират на македонците нормални условия на национално и политическо развитие и да създадат автономна Македония, за която македонските българи се борят в течение на 20 години и ще продължат да се борят в бъдеще. Същото обръщение е представено на представителите на държавите в София.
И още една моя любима статия от същич вестник... Делото на Сандански не е македонско дело!




За тези които не знаят добре руски ето накратко доводите на Чуповски
1. Сандански не е Македонец, а е от България
2. Преди 20 години в България извършва уголовни престъпления и бяга от закона в Турция
3. Четничката му дейност била не против турците, а против македонците
4. Сандански бил фердинандист
5. Убийството на Сарафов и Гарванов, вистинските борци за свободна Македония от Паница.
6. Бил голям приятел с младотурците
7. Когато сърбите и гърците завладели Македония, Сандански бил в София и спроведувал преговори
8. Че е много близък с Фердинанд следва от факта че три пъти е амнистиран
9. Когато през 1912 г. бугарския принц шетал в Македония, Сандански му е бил бодигард.
10. Делото с четите започнато от Сандански е българско, а не македонско.
11. Даже неговите привърженици могат да видят че "македонския войвода" Сандански не е македонец,а българин и е приятел на Фердинанд и младотурците

Mежду другото всичко дотук изброено е вярно...

Да резюмираме накратко:
Сменя си името
Учи в Белград
Заминава в Русия където със съмнителни средства започва да издава вестника македонский голос, който спира през 1918 когато явно "му спират кранчето"
Вестника е изцяло на руски (както и всичко останало от него) тоест този вестник не е предназначен за македонците да ги информира (както например македонска трибуна е на английски и български) , този вестник е за руснаците - демек да пропагандира
родствениците му са във вморо, единия даже е свещенник(по вашата логика пропагандатор на българизъм)
обявява върховистите Сарафов и българина Гарванов за истинските борци за свободна македония обаче друг един известен македонист Благой Конев по-известен като Блаже Конески определя Сарафов като "прав българин",а Сандански като един от първите защитници на македонизма
Когато се опитва да отвори македонско училище в македония е изгонен от привърженик на Сарафов

И ето няколко въпроса:Ако беше толкова значен Чуповски защо за пръв път се "сещат" за него през 60 години в Скопие?Защо досега няма песен, посветена на "просветителя", "македонеца", "националния преродбеник", Димитрия Чуповски?


В заключение, надали можем да посочим по-удачни думи с които да охарактеризираме цялостната му дейност (а и тази, на неговите другари), от публикуваното в списание "Славянские известия":

"...Кой са тия Петербургски македонци? Пет души на брой?...
Сериозната идея, трябва да се защитава по сериозен начин, а не да се печатат в нейна защита неща, който в други редакции, биват хвърляни в кошчето, за ненужни хартии. "

Како прво бугарче мало едно просто прашање за тебе.

Зошто овој весник го нема во бугарските архиви,на сајтот на ВМРО од каракачанов,во БАН,во Македонскиот научен институт?


Кога ќе научиш да се јавиш.А инаку статии што ги постира се благодарение на Македонец кој го зеде весникот од Архивот на Македонија,каде го има и го постираше пред јавноста за да види кој кого лажи.

Како ли јас да пораснам си пееше бугарчето кое немаше историја,и оп му текна ќе крадам од Македонија.

P.S. Не че нещо обаче нямате ли известно ограничение за копи-пейста?...не съм против свободата на изказване ама мисля че това е малко в повече - така няма време да се дискусират нещата и се губи смисъла...а ако някои иска да си чете глупости има предостатъчно сайтове за това и в крайна сметка копи-пейста не е лично мнение

(02-03-2010, 05:32 PM)mungos Wrote: Како прво бугарче мало едно просто прашање за тебе.

Зошто овој весник го нема во бугарските архиви,на сајтот на ВМРО од каракачанов,во БАН,во Македонскиот научен институт?


Кога ќе научиш да се јавиш.А инаку статии што ги постира се благодарение на Македонец кој го зеде весникот од Архивот на Македонија,каде го има и го постираше пред јавноста за да види кој кого лажи.

Како ли јас да пораснам си пееше бугарчето кое немаше историја,и оп му текна ќе крадам од Македонија.

Много просто този вестник няма нищо общо с ВМОРО както видяхме са го извхърлили "великия" Чуповски
Давай коментирай документите стига си спамил и си дрънкал празни приказки

Ами ако њама ништо со ВМОРО има врска со бугарите во Македонија?Или за вас обаче Чуповски е србин или мрсник руски.Значи пак да те прашам оти го нема во БАН;МНК;во Бугарскта Национална Библиотека???
Молчи ако не знаеш,а за весникот се вели фала што ни го дадовте за да видиме како нашите не лажеле дека Македонците биле Бугари.


Малина што копирам кога ти се служиш со материјалот од весникот????????????

А вие що не го учите Радев?Или Талев?
Откъде реши че историците не зная за него? Абе ето за това ви викаме че сте за лечение - когато се постави конкретен въпрос не можете да дадете конкретен отговор
И копипейст-а ти е цялата тема и още съседните си оспамил .....
Слава на бога че ни открихте за глупостите на македонистите през вековете Виж нов мемурандом на македонците
ето ако си го пропуснал
НОВ МЕМОРАНДУМ НА МАКЕДОНЦИТЕ
Македонската депутация се обърна от името на 150 000 бежанци към председателя на мирната конференция Майореску, към посланиците на държавите в Букурещ и към сър Едуард Грей с телеграма, в която се обръща внимание на продължителната борба и на страданията, понесени от българите в Македония за защита на своята националност и придобиването на политически свободи. Депутацията се жалва, че въпреки всичко преживяно от македонците, те все така остават под владичеството на чужденци, при това още по-тежко, отколкото владичеството на турците. Но въпреки това, те няма да се съгласят с насилствената сърбизация или елинизация. В интерес на мира на Балканите и в името на справедливостта, депутацията моли държавите да гарантират на македонците нормални условия на национално и политическо развитие и да създадат автономна Македония, за която македонските българи се борят в течение на 20 години и ще продължат да се борят в бъдеще. Същото обръщение е представено на представителите на държавите в София.

мерси че само давате допълнителни доказателства за жалките опити за македонизация
P.S. А защо в мк никой не беше чувал за Чуповски преди сърбо-комунизма?

.....не е нужно да отговаряш самия факт че коментираш всичко друго но не и докуменитите говори вместо теб