На оваа тема сакам конструктивен дијалог за нашиот велик револуционер Методи Патчев!

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B...1%87%D0%B5

Учителствувал и дејствувал во Прилеп,а иначе мојот прадедо го има заменувано Методи Патчев како војвода на неговата чета,се до пристигнувањето на Патчев во Прилеп!

Велика сторија!

Българска гледна точка:



Методи Патчев е български революционер и Прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Методи Патчев е роден на 7 май 1875 година в Охрид. Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив. В 1896 година се завръща в Охрид и става учител, като в същото време влиза и в редовете на ВМОРО.

През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбомански предател. На 5 август 1898 г., с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев,убива в центъра на Охрид Димитър Гърданов и макар без свидетели на убийството, лежи 3 години в Битолския затвор без присъда.

През 1901 година Методи Патчев минава четническата школа на Марко Лерински и става войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско. През март 1902 година ликвидира Тале Горанов- ренегат от организацията. Предадена от кмета на Кадино село, на 25 март 1902 г. седемчленната чета води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев и четниците му се самоубиват.

След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.

На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Република Македония. За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои”, включено в цикъла „На загиналите” от сбирката „Стихове”, издадена през 1904 година.


Песна за войводата:







Стр. 143. Р и ц а р и т е н а с м ъ р т т а с а д о с т о й н и з а у д и в л е н и е! — на геройската смърт на Методи Патчев и другарите му Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои”, включено в цикъла „На загиналите” от сбирката „Стихове”, 1904 г.:


Пръстта е ровка йощ на седемтях ви гроба,
безкръстни те личат, не кичат ги венци!
Но — с вяра в свойта мощ! — към тях се носи роба
и вази величай, о паднали борци!
Вековният позор, о синове бурливи,
под борчески байрак тъй рано ви събра,
и тоз живот, безцен за труповете живи,
за вас бе на часа, на случая игра!

Но целий свят видя как доблестно борците
откупват свойта кръв, надвиват и смъртта!
И ваште трупове, от свой куршум пробити,
за роба са триумф, победа над сганта!...
Сега от вашта кръв и бури и мъченья
самотен гроб личи... Дремете в сън блажен!
Аз нямам зарад вас ни песни, ни хваленья —
ненужни са венци за ваший прах свещен!

Еве и още за войводата :

http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html