Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 12 Vote(s) - 3 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Борци за слободата на Македонија -пред и после Илинденско востане
Author Message
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#1

Тоа е трет моj опит во форум да развием таа тема докраj...надевам се овоj пат да успеем! Нека мислим позитивно,трезво и критички за историjата таква каква е била.Таква история во коя нашите дедовци не са се делили на татари и антички...история чия цел е била само и единствено свободата на Македония!
Почнувам пак со борците и войводите родени во свободна тогава България и ке продолжим и со родените во Македония. Приятен дебат! Icon_wink
(This post was last modified: 13-01-2010, 08:38 PM by Пеницилин.)
13-01-2010, 08:27 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#2

Атанас Иванов Димитров наречен Бабата, е бугарски револуционер, војвода на ВМОРО. Атанас Бабата е роден во село Синитево, близу до град Пазарџик. Рано останува сирак и се насочува кон шивачкиот занает. Работи како калфа во Пазарџик, а подоцна во Софија. Неговите врсници го нарекуваат Бабата заради неговото крупно тело и најмногу заради неговата голема глава. Во Софија темпераментниот млад човек влегува во Унтерофицерското училиште и во 1897 година станува член на ВМОРО.

Атанас Бабата, заедно со Марко Лерински, Христо Чернопеев и Михаил Апостолов – Попето, е еден од луѓето кои Гоце Делчев ги испраќа како први воени инструктори во Македонија. Во 1897 година Атанас Бабата се вклучува во четата на Антон Бозуков и заедно со четите на Гоце Делчев и Кочо Муструкот ги обиколуваат Драмско и Серско, за да го организираат населението и да собираат средства за ВМОРО.

Во почетокот на 1901 Атанас Бабата веќе е помошник војвода во четата на Петар Јуруков, која дејствува во Тиквешко, а подоцна истата година веќе е назначен за самостоен војвода. Учествува во прочуената афера “Мис Стон” заедно со Христо Чернопеев, Јане Сандански, Сава Михајлов, Крстјо Асенов и Андон Ќосето, која дава голема популарност на борбата на македонските Бугари пред европската општественост.
За време на Илинденското востание четата на Атанас Бабата дејствува во Кратовско, каде води неколку тешки борби со многуилјадна турска војска.
По востанието Атанас Бабата се враќа во Софија заедно со поголем дел од раководителите на Организацијата. Меѓутоа уште во март 1904 година тој повторно влегува во Македонија како предводник на чета. Тоа се првите чети, кои ВМРО ги испраќа во Македонија по востанието – четата на Боби Стојчев – за Скопско и на Атанас Бабата – за Кратовско.
Во новата ситуација по Илинденското востание ВМРО започнува повторно да ја возобновува револуционерната мрежа и да создава комитети. Основниот проблем, кој се исправува пред Атанас Бабата е засилената српска пропаганда во Кратовско. Србоманите се ставени потполно во услуга на турските власти и многукратно ги предаваат четите на Организацијата. После едно такво предавство на 11 јули 1904 година четите на Атанас Бабата, Славејко Арсов и Стојан Донски се опколени кај село Горно Ѓугјанци, Светиниколско. Борбата продолжува шест часа. Турците употребуваат артилерија и кавалерија, но четите успеваат да го пробијат кордонот и да се извлечат, при што загинуваат 20 четници, а ранетиот војвода Славејко Арсов се самоубива. Малку подоцна српската шпионска мрежа е откриена, донесени се смртни пресуди, кои се исполнети од кратовската чета на Атанас Бабата.

На 2 јануари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се спроведува конгрес на Скопскиот револуционерен реон. За членови на окружното раководство на Скопскиот реон се избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Крстјо Б’лгаријата, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
На 25 јуни 1905 година меѓу селата Куклица и Пендак кратовската чета на Атанас Бабата попаѓа на турска потера. Војводата ја изнесува четата од 21 души на врвот Видин и зазема одбрамбена позиција. Врвот е опсаден од неколку илјадна турска војска и башибозук. Борбата започнува околу 10 часот изутрината, но и покрај нерамноправноста на силите, четниците ги одбиваат сите напади. Од Куманово пристигнува и кавалерија од два ескадрона, но и таа не успева да ги преземе позициите на револуционерите. Подоцна од Куманово доаѓа и планинска артилерија, која започнува да стрела кон врвот и положбата на четата станува критична. Нападите на аскерот се обновени, но комитите ги одбиваат. Најкритичниот момент настанува кога привршуваат патроните. Тогаш четниците ги кршат своите пушки, ја уништуваат архивата и ја зачувуваат последната бомба за себе си. Нерамната борба завршува со херојска саможртва, слична на борбата на Ножот. За да не паднат живи во рацете на турците четниците самите се детонираат. Последен ја активира својата бомба војводата.

Атанас Бабата дејствува како револуционер во Македонија осум години и неговиот придонес во борбата за слободата на Македонија е неоспорен. Од 1897 до 1905 година Атанас Бабата организира 15 револуционерни реони во Македонија. Неговата чета води повеќе од 30 борби со турците. Еве ја карактеристиката, која му ја дава неговиот соборец и деец на ВМРО Стефан Аврамов:
„ Бабата беше една од крупните фигури на ослободителното движење. И каква вера имаа во него Гоце, а потоа и Даме! Со својата неисцрпна енергија и свеж дух тој ја будеше од вековен сон поробената раја и и’ вдахновуваше живототворен ентузијазам за борба и вера во започнатото ослободително движење... Неговата челична структура, неговиот добар дух и неговата творечка енергија не му даваа одмор. Тој не знаеше што е замор. Неговата смелост и решителност се ретки во историјата на македоно-одринското ослободително движење.

[Image: United_cheta.JPG]
Обединетата чета на Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Панчо Константинов и други.
[Image: Gruev_Razvigorov_Chuchkov_Babata.jpg]
Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата.
[Image: Atanas_babata_cheta.JPG]
Четата на Атанас Бабата
[Image: Rajonen_syvet.JPG]
Совет на војводи – Атанас Бабата, Боби Стојчев и други.
(This post was last modified: 13-01-2010, 08:33 PM by Pirinec-Vrhovist.)
13-01-2010, 08:28 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#3

[Image: Marko_Lerinski.jpg]
Георги Иванов Ѓуров, познат како Георги Геројски, Марко Лерински или Марко војвода, е бугарски офицер и револуционер, војвода на ВМОРО.
Георги Иванов е роден на 20 јуни 1862 година во Котел, тогава Османлиската империја. Во 1883 година пристапува на воена служба во Кнежеството Бугарија. Зема учество во Српско-бугарската војна и за пројавената храброст е удостоен со медал и повисок чин. Неговите другари заради тоа го нарекуваат Геројски.
Во 1895 година ја напушта армијата и влегува во редовите на Врховниот македоно-одрински комитет и зема учество во четничката акција од 1895 година и опожарувањето на Доспат. По неуспехот на акцијата се враќа во армијата како подофицер.
Во 1900 година се поврзува со Гоце Делчев и Ѓорче Петров, кои го привлекуваат во ВМОРО и го испраќаат како војвода во Леринско, каде го зема псевдонимот Марко. Во истот време во Македонија влегуваат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов – Попето. Благодарение на воената подготовка на Марко војвода и на неговите организациони способности, неговата чета станува училиште за подготовка на четници и војводи за целата револуционерна организација. Марко го претвора Леринско во:
„ ..еден реон кој е пример во секој однос. Работници ентузијасти, стегнати организации, дисциплинирана чета и во полната смисла на зборот агитационо-организаторска. Сето тоа беше дело на котленецот Марко.. “

Марко Лерински е првиот кој предложува да се подигне сеопшто востание во Македонија и Одринско. Војводата дејствува во Костурско, Воденско, Леринско и Битолско со Гоце Делчев, Пандо Кљашев, Васил Чекаларов и Лазар Поп Трајков до почетокот на 1902 година.
„ Тој ја организира првата чета во Битолскиот округ, во чијашто агитационо-организаторска работа се поведе правилно и паралелно со бојната обука. Арамии како Коте не можеа да ја поднесуваат војничката дисциплина во неговата чета. Но незлонамерните прости луѓе и интелигентните, физички неподготвени и незапознаени со војното искуство, имаше на што да се научат кај Марко. Строг кон себеси, ограничувајќи ги потребите до самоизмачување, со железна тврдина при поднесување на незгодите, Марко дејствуваше над другите главно преку сопствениот пример. Тој ги научи своите прости другари да се занимаваат до прекумерен умор со обука и им ја насочи амбицијата да ги обучуваат од нивна страна селаните, особено младите, потполнувајќи го со содржина нивното празно време по селата и во планината. Дури неговото источно наречје, во кое тој не внесуваше ниту еден локален збор, направи влијание над необразуваните четници и побистрите селани. Кај таков издигнат и искусен началник не беше тешко за учителите да ја поднесуваат положбата на прости четници и да ги добијат за кратко време најнеопходните познавања и пракса, за да можат и самите да командуваат чети. Многумина костурски четници ги добија од Марко првите вежби со пушка. Под Марковото влијание се прероди и Митре Влаот, кој веќе го познаваат нашите читатели. Дине Кљусов, подоцнежен војвода, Печо Настев, гимназијалец, војвода за време на востанието, Кице и Дине Абдураманов се најблиските воспитаници на Марко од Леринско. Кај Марко се учеа и учителите Методи Патчев од Охрид, Славко Арсов од Штип, како и писателот (Христо Силјанов).


По предавството на локални гркомани, Марко војводата загинува во борба со турски војски во леринското село Пателе (денеска Агиос Пантелејмонас, Грција) на 13 јуни 1902 година. На местото на Марко се поставени војводите потпоручник Георги Папанчев и Дине Кљусов.

Песна за Марко Лерински

Денеска петок, сабота,
утре е света недела.
Марко војвода пристигна
во това село Пателе.
Проклети биле чпиони,
Марко војвода предадоа.
Надојдоа турски табори,
Марко војвода сардисаа.
Зафати битка голема,
Марко војвода загина.
Проклети биле чпиони,
Марко шчо го предадоа.



(This post was last modified: 15-02-2010, 11:33 AM by Пеницилин.)
13-01-2010, 08:30 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#4

Никола Пазарџиклиjата
Никола Ангелов Груjчин е бугарски револуционер од Тракија, деец на Внатрешната македонско-одринска револуционерна организација. Роден е во 1873 година во Пазарџик, тогава во Османлиската империja. Учи тамо, а потоа во Софиja каде стапнува во ВМОРО. Во 1901 година Пазарџиклиjата станува четник при неврокопскиот воjвода Стоjан Малчанков. Со почетокот на Илинденското востание Никола Груjчин учества во борбата што се водела со турскиот аскер, а потоа е самостоен воjвода на чета и се бие во Разлошко, заедно со четите на Михаил Чаков, Јане Сандански, Стоjaн Малчанков и Иван Апостолов. Во Софиja прес 1904 година Груjчин учeства во реорганизациjaта на ВМОРО и е куриер към Задграничното представнишство. Префрла оружие во Македониjа со Малчанков и Михаил Чаков. Во периодот на 1905 - 1906 Пазарџиклиjата е пак во Македониja како Кривопаланечки воjвода, каде ги рекреира мрежите на ВМОРО. Во 1907 година се вратил во Софиja и при избухнатите меѓусебни борби меѓу македонско-одринските дејции е убиен во 1908 година, вероватно от приврзаници на Сандански.


Чудомир Петров Кантарџиев е бугарски револуционер, војвода на Внатрешната Македоно-Одринска Револуционерна Организација. Чудомир Петров Кантарџиев е роден во град Сливен на 23 септември 1883 г. Завршува гимназија во Сливен и извесно време е учител во бургаските села. Во текот на 1902 г. се запишува студент во Софискиот универзитет. Во Софија се вклучува во дејноста на Внатрешната организација и во текот на 1904 г. го прекинува учењето и станува четник при Јане Сандански. Во 1906 г. веќе е окружен ревизор на четите во Серски револуционерен округ и нелегален член на Серскиот окружен револуционерен комитет. Станува еден од блиските соборци на Сандански и неговата група, којашто се спротивставува на раководството на ВМОРО и се бори за децентрализација на Организацијата.
Чудомир Кантарџиев го поддржува Сандански при убиството на задграничните претставници на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов. Постепено, од крајот на 1907 г. групата на Сандански, кон којашто припаѓа и Чудомир Кантарџиев, се одвојува од ВМОРО. Чудомир Кантарџиев, заедно со Сандански и Тодор Паница, активно учествуваат во Младотурската револуција од 1908 г. и во ново-формираната Народна федеративна партија. Во 1909 г. Чудомир Кантарџиев е учител во Педагошкото училиште во Сер. Подоцна истата година, со стипендија дадена од младотурската влада учи инженерство во Лозана, Швајцарија.
При избувнувањето на Балканската војна се враќа во Бугарија и на чело на чета учествува во ослободувањето на Пиринска Македонија.
После 1918 г. оди да живее во село Л'џене (денес квартал на Велинград) и заедно со Ѓорче Петров и други бивши санданисти се спротивставуваат на дејноста на Тодор Александров и возобновената од него ВМРО. По убиството на Тодор Александров, поради сомнение дека Чудомир Кантарџиев учествувал во заговорот против него со решение на ЦК на ВМРО му е издадена смртна пресуда. Убиен е во Пловдив, каде што се сокривал, на 17 септември 1924 г.
13-01-2010, 08:33 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#5

Крсто Николов Георгиев, познат како Крстјо Б’лгаријата, е офицер од бугарската армија и револуционер, војвода на Врховниот македонски комитет и ВМОРО
Крсто Б’лгаријата е роден во 1874 година во Враца, тогаш во Османлиската империја. Немал услови да се школува, па пристапил во бугарската армија. Со чин фелдфебел ја напуштил армијата во 1895 година и се вклучил во Четничката акција на Врховниот комитет. Од 1897 година станал четник на Михаил Апостолов – Попето, а потоа од 1900 до крајот на 1902 година е Тиквешки војвода на ВМОРО. За кратко од јануари до август 1901 година секретар на четата на Крсто Б’лгаријата бил Аргир Манасиев.
[Image: Stone_affair_persons.jpg]
Христо Чернопеев, Јане Сандански и Крсто Б'лгаријата.
[Image: Cheta_of_krustio_vojvoda.jpg]
Четата на Крсто војвода
По препорака на Михаил Герџиков во ноември 1902 година Крсто војвода станал војвода на чета во Чокенскиот револуционерен реон и во Одринскиот револуционерен округ, каде што станал и првиот подофицер. Од почетокот на 1903 година бил назначен за војвода на Малотрновскиот револуционерен реон, каде значително придонел за разгранување на револуционерната мрежа и организирањето на бугарското население. Во февруари стапил во четата на Михаил Герџиков и учествувал во организирањето на атентатот на железничката линија кај село Синекли, Чаталџански реон.
Крсто Б’лгаријата бил делегат на конгресот на Петрова нива во својство на околиски војвода на Малотрновскиот револуционерен реон. За време на Преображенското востание (последвало Илинденското востание) е војвода во Чокенскиот регион со заменик војвода Петар Чолаков. Во текот на ноќта на 9 август неговата чета од 40 души го напаѓа турското село Хаџиталашман, кое е на само 20 километри од Одрин. Четниците го нападнале селото од три страни, а во паника голем дел од населението, полициската станица и кавалерискиот гарнизот побегнале во Одрин. Утрото во селото не останал ниту еден турчин. По востанието, Крсто се префрлил повторно во Македонија како околиски војвода.
[Image: Cheta_shivarov_lazarov.jpg]
Обединетата чета на Крсто Б’лгаријата и Пенјо Шиваров.
По востанието тој станал војвода во Кочанско, каде од 1904 година под негово раководство дејствува Цено Куртев. Крсто Б’лгаријата допринел за ограничување на дејствувањето на српската вооружена пропаганда во Македонија. На 2 јануари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се одржал конгрес на Скопскиот револуционерен реон. За членови на окружното раководство на Скопскиот реон биле избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Крсто Б’лгаријата, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
Крсто Б’лгаријата учествувал во Балканската војна и после во Меѓусојузничката војна како доброволец во Македонско-одрински доброволен корпус. Во мај 1913 година е унапреден со чин подпоручник. Скоро после тоа заболува од колера и умира.
Крсто Б’лгаријата е запаметен како војвода, кој неколку пати особено жестоко претепува или убива невини дејци на организацијата. За тоа е прекоруван и лично од Георги Кондолов.
На негово име е крстена улица во град Враца, Бугарија.
(This post was last modified: 15-02-2010, 11:34 AM by Пеницилин.)
13-01-2010, 08:34 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#6

Петар Христов Јуруков е бугарски револуционер, тракиски воjвода од Внатрешната македоно-одринска револуционерна организациjа.
[Image: Petyr_jurukov_2.jpeg]
Воjводата Петар Јуруков
Роден е 1882 година во Карлово, тогава во Источна Румелија. До 4-ти клас учи во Карлово, а 5-и клас го завършува в Пловдив прес 1898 година. Тој својот револуционерен пат го започнува во Самоков, како член на младинскиот револуционерен кружок ”Трајко Китанчев”. Петар Јуруков со неполни 19 години заминува со една чета предводена од Михаил Апостолов- Попето и Аргир Манасиев и се упатуваат во Тиквешијата, со цел да киднапираат еден рударски инжинер, Англичанец. Потоа се префрлил во Кукуш, заменувајќи го Христо Чернопеев. Во пролетта 1902 година на предлог на Гоце Делчев Петар Јуруков заминува пак во Тиквешијата со цел да раководи со тиквешката околиска чета. Непосредно пред востанието Петар Јуруков располагал со околу 300 пушки. При крајот на јули четата му имала 80 души од кои биле формирани три одделенија и изведени повеќе диверзантски акции. Поради тие дејства се зголемила раздвиженоста и репресивноста кај турската војска, па војводата Јуруков ги распуштил мобилизираните селани, а оставил 40 востаници. Од овие формирал две чети. Четите биле принудени да се префрлат во Прилепско. Во средината на август војводата Јуруков се вратил во Тиквешијата. На 16 август востаниците биле ненадејно нападнати и започнал жесток бој кај с. Шешково. Во таа борба загинале 15 четници и 17 турски војници. Во 1905 година, по заповед на ВМРО, го презел раководењето во разбиениот Крушевски реон. Умрел од тешка рана во Крушево, во 1905 година. Во негова чест во Прилеп е построен споменик, коj што е урнат после 1944 година.
13-01-2010, 08:40 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#7

[Image: Mihail_popeto.jpg]
Михаил Апостолов Рајнов, нарекуван Попето, е подофицер од бугарската армија и деец на ВМОРО. Михаил Апостолов е роден во село Горна Дикања, Радомирско во 1871 година. Израснува во многу сиромашно семејство. Мајка му умира и татко му го праќа во Софија, за да учи. Ја служи воената служба во кавалеријата – 1-ви коничен полк, и стигнува до чинот подофицер. Ја напушта армијата и станува стражар во конична полиција во Софија. Во 1895 година, кога Македонскиот комитет во Софија ја организира четничката акција во Македонија, тој ја напушта стражарската служба и тргнува со четата на поручник Петар Начев. По четничката акција се враќа во Софија. Се сретнува со Гоце Делчев, кој во тоа време ги организира првите чети на Внатрешната организација, кои треба да влегуваат во Македонија. Гоце Делчев решава да привлече бугарски офицери во ВМОРО, за да го издигне нејзиниот авторитет пред населението и за да ги подобри бојните способности на четниците. Михаил Апостолов – Попето и Марко Лерински, а малку потоа и Христо Чернопеев и Атанас Бабата се првите бугарски подофицери во ВМОРО.
Михаил Апостолов станува првиот војвода на агитационо-организаторска чета. Во неговата седумгодишна дејност, во неговата чета како негови ученици минуваат редица дејци на ВМОРО како: Михаил Герџиков, Никола Дечев, Петар Јуруков, Делчо Коцев, Петар Самарџиев, Никола Жеков, Атанас Бабата, Андон Ќосето (помошник-војвода на четата), Крстјо Б’лгаријата, Гоне Бегенин, Трајко Јотов, Иван Варналијата, Иван Наумов Алјабака и други. Во четата за 3-4 месеци бил и Христо Чернопеев, кој подоцна предводи сопствена чета.
За прв пат како војвода на ВМОРО влегува во Македонија во 1897 година, а неговата чета е од 7 души. Сите се од слободните делови на Бугарија и имаат воена подготовка: Васил Иванов Чочов – постар подофицер од 1-виот пешадиски полк, Александар Маринов од Пловдив – ученик од унтерофицерското училиште, Филип Григоров, ученик од истото училиште, Николај Петров, унтерофицер и други. Четата како реон на дејствување го има Малешевско, но дејствува и во Кочанско, Радовишко и Струмичко.
На 20 јули 1897 година, заедно со четата на Гоце Делчев убиваат четири черкези во село Бујковци. На 14 септември 1897 година Михаил Попето го одвлекува богатиот турчин Наз’м бег од Струмица. Во 1898 година четата на Попето, веќе од 13 души, ги обиколува Серско и Кукушко. Во 1899 година Михаил Попето ги обиколува Воденско и Ениџевардарско. Четник кај Попето бил и Михаил Чаков – учител, кој од 1901 до 1908 предводи различни чети во Македонија. Во февруари 1900 година преминува низ село Оризарци, Гевгелиско, а неговата чета во тоа време брои 15-20 луѓе; подоцна во летото се префрла во Кукушко. Води борби со турски вооружени сили до село Д’мбово, во Кожув планина и на други места. Во истата година како апостол, продолжува да ја обиколува Македонија, овој пат во Тиквешко.
На пат од Кукушко кон Петричко на 21 март 1902 година четата на Михаил Апостолов е фатена од силна турска потера и влегува во борба со неа меѓу селата Чугунци и Гавалјанци, Кукушко, во која војводата Михаил Попето загинува. Погребан е во дворот на црквата во Гавалјанци.

За него
„ Од тој простодушен апостол истекуваше чист идеализам, себепорекнување, смел организаторски дух, човекољубие и сеотдајност. Седум години непрестано тој беше на својата позиција, гол, бос и испокинат, гладен и жеден, беше како стражар на својата позиција. “

„ Попето е најголемиот по значење ученик на Делчев. Тој е првиот војвода на агитационо-организаторска чета. Мих. Апостолов Попето е шоп од Софиско. “

„ Во Тиквешко се случи еднаш веќе трети ден ништо не бевме јаделе и бевме многу изморени. Фативме еден овчар и го пративме за леб; сите бевме папсани. Едни спиеја, а Попето се крпеше. Јас седнав до него и бев зел малку очајна поза. Тој никого не го оставаше да очајува, тој пееше песни, се искачуваше по дрвата, правеше шеги, не развеселуваше, воопшто не даваше да очајуваме. Јас се бев замислил. Тој ме погледна и ме праша: “А бе, адаш, што си се замислил?” Јас му се оплакав, дека помеѓу тој народ, за кој сме решиле да го дадеме и животот, има и такви кои се подготвени да не предадат и сл. Попето одговори: “Знаеш ли, јас не сум тргнат за тие луѓе, што ќе не предадат, а за тие луѓе во народот, кои чувствуваат и мислат како нас. И ако ги сретнавме тие луѓе, сигурно тие ќе ни дадеа леб.” Тој одговори ми направи впечаток и јас се убедив, дека Попето свесно се предал на револуционерна работа, а не како некои други војводи, кои така што се каже, по инерција беа повлечени по заедничкото течение.
Попето бил кавалерист, знаеше да стрела со левата рака, сетне бил стражар во Софија, во Стамболово време, го праќале да го слуша во клубот на социјалистите и тој таму дознал, дека тие луѓе не зборуваат глупости.
13-01-2010, 08:41 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#8

[Image: KrstoAsenov.jpg]
Крсто (Крстју) Асенов
Бугарин по националност, роден во 1877 година во Сливен, Бугарија. Завршува високо образование во Софија и под влијание на Г. Делчев се вклучува во борбата за ослободување на Македонија и Одринско.
Дејствувал во Серскиот револуционерен округ како војвода на чета и бил близок соработник на Христо Чернопеев и Јане Сандански. Бил еден од иницијаторите и директните учесници во грабнувањето на протестанската мисионерка Елен Стон (август 1901). Тој ги водел и преговорите со протестанската мисија во врска со висината на откупот.
Се одликувал со изразита физичка сила и храброст и затоа ги носел прекарите: "Мечка", "Черкез" и "Огнениот даскал".
Во февруари 1903 година бил назначен за окружен солунски војвода.
Непосредно пред востанието, на 8 септември 1903 година е убиен кај с. Корнишор (Ениџевардарско).
На Бг:
Кръстьо Хаджипетров Асенов, наричан Мечката, Огнениот даскал и Черкеза, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Асенов е роден в 1877 година в Сливен. Племенник е на легендарния войвода Хаджи Димитър. Завършва гимназия във Варна и става учител. По-късно постъпва във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Включва се в борбата за освобождение на Македония и Одринско под влиянието на Гоце Делчев. Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко. Взема дейна роля в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година действа в района по десния бряг на Струма.
[Image: Sandanski%26chernopeev.JPG]
Участниците в аферата Мис Стоун - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.

На Илинден в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват.Тук пред 250 четници става освещаването на знамето. През Илинденското въстание в 1903 г. е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при Арджанското езеро на 6 юни, където загива Милан Делчев, и при село Постол на 16 юни.
На 25 юли в ениджевардарското село Корнишор (днес Кромни) Асенов се жени за Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски, но по време на венчавката е убит от свои четници, недоволни от това че войводата вдига сватба по време на въстанието.
На Хрватски:
Krsto Asenov (Крсто Асенов) (rođen 1877., Sliven, Bugarska - ubijen u kolovozu 1903., selo Kornišor, Pajak Planina, Kukuško, Egejska Makedonija, Grčka). Bugarski (makedonski) revolucionar, blizak suradnik i suborac Goce Delčeva i Jane Sandanskog. Sudionik otmice američke misionarke Miss Ellen Stone. http://hr.wikipedia.org/wiki/Krsto_Asenov
13-01-2010, 08:46 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#9

[Image: Luka_ivanov.JPG]

Лука Иванов
Бугарин по националност, роден е во 1867 година во Панаѓуриште, Бугарија. Завршил воено ушилиште во Софија и служел во бугарската армија како офицер. Во Македонско-одринското револуционерно движење се вклучува во 1900 година. За време на Илинденското востание учествува како војвода на чета во Воденско. После востанието учествува активно во борбата против грчката вооружена пропаганда во Воденско и Ениџевардарско.
Умира на 25 август 1906 година од раните добиени при нападите на грчките андарти во Баовските колиби, во близина на с. Зборско, Воденско.

На Бг:

Лука Попиванов Иванов е офицер от руската и българската армия, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Лука Иванов е роден през 1867 в Панагюрище, днес България. Завършва военна академи и служи в руската армия, а също и в българската армия с чин подпоручик. Привлечен е във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил. С тях са още и черногореца Йово Йованович и поручик Стефан Георгиев Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 килограма динамит, 200 бомби, муниции и други материали., а също и Андон Кьосето. Прилепско не въстава и до средата на август сборната чета води само дребни схватки, в които постепенно онемощява.
[Image: Cheta_luka_ivanov.jpg]
Воденската чета на Лука Иванов

След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2 октомври 1903 г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара. През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на река Черна. На 6 октомври обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.

Борба с андартите

Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. На 16 февруари 1906 (ст.стил) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Селата в района са тормозени системно от гръцката въоръжена пропаганда. Така например на 28 февруари 1906 г. андартската чета на капитан Акритас (поручик Константинос Мазаракис, по-късно генерал) върлува в село Света Марина като убива и ранява няколко селяни. В отговор Лука Иванов решава да изгори гръцкото село Ниси, пункт на четата на Константин Акритас. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.
Лука Иванов загива, заедно с Караташо, на 25 август 1906 година при село Сборско в бой с гръцката андартска чета на Константинос Гарефис, който също умира. След смъртта на Иванов начело на четата застава Никола Иванов от Кронцелево.

[Image: Luca_i_Karatasho.JPG]
Лука Иванов, в средата, със свой четници.
(This post was last modified: 07-02-2010, 09:13 PM by Пеницилин.)
13-01-2010, 09:14 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#10

Тома Давидов
Бугарин по потекло, роден во Ловеч, Бугарија на 2 мај 1863 г. Завршил воено училиште во Софија, учествувал во српско-бугарската војна. Во летото на 1895 г. влегува во Македонија со чети, испратени од Врховниот комитет. Разочаран од идејните меѓусебни борби меѓу македонско-одринските дејци, во 1902 г заминува за Македонија како војвода на ревизиона чета во Битолско, Охридско и Демирхисарско.
Загинал од турска заседа кај с. Аргирово, Охридско, на 15 март 1903 г.
На Бг:
Тома Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г. Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов. Като офицер се включва в дейността на ВМОК.
През 1895 г. участва в Четническата акция на ВМК, като войвода на чета в III-та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат, заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо войвода, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Димитриев се връщат в България.
От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.
След завръщането си в Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес в 1899 година е избран в ръководството на Комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Гьорче Петров. На VII-ия конгрес в 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.
През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг. Давидов спечелва доверието на всички районни войводи. В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите:
"Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти.“
Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание.
Димитър Попандов пише за него:
„ Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да ѝ се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си. “

Помага му Славейко Арсов, а негови четници от това време са Тома Николов, Христо Настев и Лука Групчев. Тома Давидов и Лазар Поптрайков привличат нови войводи като Георги Папанчев и Никола Андреев.
През пролетта на 1903 г. подготовката за предстоящото въстание се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.
На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.
Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича Давидов гроб. Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов

[Image: 250px-Vmk_Sarafov.jpg]
Върховният комитет около 1899 - 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Христо Саракинов (член съветник). Прави Антон Бозуков (член), Владислав Ковачев (член).
14-01-2010, 12:17 AM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#11

Ангелов,Тино/Ефтим/-Берковица-26.7-1903 Пловдив/ Тиквешки войвода.В железарското училище в Самоков е член на тайния кръжок”Трайко Китанчев” През 1900 напуска училището и заминава четник за Разложко.Назначен за Тиквешки войвода през 1903 навлиза с четата си в Македония,но е посрещнат от многобройна Турска войска и след кръвопролитно сражешние в планината Плачковица,Кочанско се връща обратно. Загива при нещастен случай.

Александър Иванов Андреев, наречен Чапата, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация. Александър Андреев е роден на 20 юли 1883 година в град София. Завършва прогимназия в София и през 1901 година става четник при Кръстю Асенов в Гевгелийската чета. По-късно е четник в четите на Христо Чернопеев и Иван Наумов Алябака, с когото действа в Кичевско и Велешко, а отт август 1907 година става велешки районен войвода.
След Младотурската революция, през юли 1908 година се завръща в София, но когато на следната 1909 година Тодор Александров, Христо Чернопеев и други дейци възобновяват дейността на ВМОРО, Александър Андреев отново активно се включва в революционното движение. През май 1911 година отново е войвода на чета във Велешко, а в 1912 година действа с четата на Тане Николов в Солунско и Ениджевардарско.
Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – в партизанските части, организирани и водени от ВМОРО.
След 1918 г. се оттегля от активна революционна дейност и се установява да живее в София, където умира в 1928 година.

Христо Тодоров Атанасов/1877с.Диканя,Радомирско-11.3.1908,Битоля/ Битолски войвода.След Илинденското възтание влиза в четата на Ив.Наумов-Алябака и заминава за Велешко.През 1907 е войвода във Велешко.Заловен е от турските власти,осъден на смърт и обесен в Битоля.

Нестор Тенев Байков,капитан/21.9.1872 с.Търничени,Казанлъшко-13.4.1955 с.Търничени,Казанлъшко/Прилепски войвода.Служи в 12 пехотен Балкански Полк.През 1903 заедно с Д.Андонов бяга от казармата и влиза в четата на К.Кондов в Прилепско.
14-01-2010, 12:18 AM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#12

[Image: Chernopeev.jpg]
Христо Чернопеев (роден како Черњо Пеев) e Бугарин по националност, роден во 1868 година во с. Дерманци, Ловешко (Бугарија). До 1899 год. бил подофицер во бугарската армија, а потоа се вклучува во македонско-одринското ослободително движење. Во прво време е војвода во Кукушко. По завршувањето на аферата „Мис Стон“, учествува во борбата против четите на ген. Иван Цончев.
По неуспехот на Илинденското востание е раководител на Струмичкиот револуционерен округ. Во времето на Младотурската револуција (1908 година), учествува на бојното поле заедно со Јане Сандански во борба против тиранскиот режим на османлиската власт. Заедно со Ј. Сандански ја формираат Народната федеративна партија во Солун во 1909 година. Кон крајот на 1909 година минува во нелегалност и во 1911 год. е вклучен во ЦК на обновената ВМОРО, заедно со Петар Чаулев и Тодор Александров.
Учествува во Балканската војна. По Балканските војни бил избран за пратеник во Народното Собрание на Бугарија во 1913 година. За време на Првата светска војна е на фронтот каде и загинува како офицер на бугарската армија на 6 ноември 1915 година кај Криволак. Погребан е во дворот на црквата во Ново Село (Штипско), а по 1944 споменикот на гробот е уништен.
На Бг:
Христо Чернопеев- Черньо Пеев е поручик от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
Христо Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.
През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.
От април 1900 година е самостоятелен войвода на чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни Марко Лерински и Михаил Попето е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. През четата на Чернопеев минават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.
През февруари 1901 година четата на Чернопеев води голямо 14-часово сражение в село Баялци, в което загива братът на Гоце Делчев Мицо Делчев, и което утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет.
Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година. Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Четата му се разделя на три - едната, начело с Петър Самарджиев заминава за Тиквеш, а друга част, начело с Никола Жеков – за Радовишко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България. След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат на Рилския конгрес.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ. През декември обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Димитър Думбалаков и Константин Самарджиев Джемото обикалят Струмишко за възстановяване на оргиназиционната мрежа в окръга. Чернопеев пише остро писмо до Сандански и неговите съмишленици, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците.
През 1910 г. основава БНМОРО заедно с Апостол Петков и Тане Николов. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев. От 1911 година след като двете организации се обединяват заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев е избран член на ЦК на ВМОРО, като запасен член става Александър Протогеров от ВМОК.
Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица. При избухването на Балканската война в 1912 година е начело на чета, прикрепена към Македоно-одринското опълчение и участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. Взема участие в насилственото покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 година. По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XVIII Стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.
Става народен представител, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VІ полк на 11 дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата на Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен.

[Image: 24mart_Sborna_Cheta_Kiustendil.jpg]
Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво надясно - Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно - Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев, и куриерът Кольо Сарафчето

[Image: 11ernopeev-3.gif]
Чернопеев и Сандански
(This post was last modified: 07-02-2010, 09:15 PM by Пеницилин.)
14-01-2010, 12:23 AM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#13

Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация. Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Учи в Шумен и завършва гимназия в София. През 1896 г. записва право в Софийския университет. През 1897 г. става актьор в театър “Сълза и смях” в София. При едно от турнетата на театъра в Солун се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение. Заради буйния си характер е наричан “Буйното” и от там приема името Буйнов.
От 1903 г. активно участва в дейността на Организацията. След Илинденското въстание напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 г. е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски. Става един от приближените на Яне Сандански.
На третия редовен конгрес на Серски революционен окръг през 1907 г. е избран за член на Серски окръжен революционен комитет и за негов секретар. След Младотурския преврат от 1908 г. е един от основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун. През 1912 г. Александър Буйнов е избран за депутат в Турския парламент.
През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров.
През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание. След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба.
След убийството на Тодор Александров Иван Михайлов се разправя безапелативно с противниците на ВМРО. Александър Буйнов е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 г. в Банско.

Димитър Бакърджиев/1880,Белоградчик-24.3.1919,Радовиш/Битолски войвода.През 1904 е четник при Сотир Атанасов,а по късно е районен войвода в Демирхисар-Серско и Битолско.През Балканската война е в четата N59 на П.Шишков.По време на Първата световна война е войвода на разузнавателна чета на южния фронт.

Стоян Атанасов Бъчваров/2.2.1879,Разград-11.3.1903,с.Карбиници,Щипско/Щипски войвода.През 1902 е в четата на Ст.Димитриев,а през 1903 войвода в Щипско.Загива с цялата си чета в сражение с турската войска.

Панайот Бойчев роден в гр. Видин . Кумановски войвода.През пролетта на 1903 е войвода в Щипско.По време на възтанието е в състава на отряда на Хр.Чернопеев и се сражава в Кочанско.През 1904-1905 е войвода в Кумановско и присъства като делегат на Окръжния конгрес на Скопския окръг.През Балканската война е отново с Чернопеев и участва в освобождаването на Кавала.

Никола Вълчев роден в с.Трънково,Старозагорско-загива май 1903 Прилепско.Прилепски войвода.Фелдфебел от 12 пех.Балкански полк.През 1903 напуска армията и влиза в четата на К.Кондов.От Април е войвода в Прилепско.Загива в края на май с цялата си чета в бой с турската войска.Погребан е в двора на цръквата в с.Беловодица,Прилепско.
14-01-2010, 12:24 AM
Reply
Solenik Offline
wiseman - мудрец
*****

Posts: 956
Joined: Jan 2010
Reputation: 23
#14

Pirined-Vrhovist, odlicna tema i bravo za seto prilozeno. Ocigledno imas mnogu golemo poznavanje po ova prasanje. Samo sakav da ti dadam kurazh, ima mnogu za proucuvanje, no sigurno ke ja diskutirame temava vo slednive denovi! Icon_wink
14-01-2010, 07:22 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#15

Бончо Боцев Василев,капитан/17.10.1872,Етрополе-4.2.1937,Берковица/Преспански войвода.Фелдфебел в 17 Доростолски полк.През 1904 е войвода в Преспанско и Охридско.Участва във войните за национално обединение.

Михаил Милев Ганчев,капитан/3.11.1872,Карлово-29.5.1931,Разград/Кочански войвода.През 1903 е войвода в Кочанско и участва в Илинденското възтание.Участва във войните за нац. Обединение 1912-13,1915-18

Петър Гайков.подофицер/1872,с.Жеравна,Сливенско-8.11.1902,с.Бобища,Костурско/Костурски войвода.Напуска армията и влиза в четата на А.Янков.През 1902 пристига в Костурско и след заминаването на А.Янков остава самостоятелен войвода.Загива в сражение с турска войска.

Марин Георгиев роден в Стара загора загива на 23.4.1903,Лески,Кочанско.Малешевски войвода.Член на ВМОРО от 1899.Четник и войвода на чета в Малешевско.Загива в сражение с турската войска.

Дачо Георгиев/Арнауткъой,Разградско/ Лерински войвода.Подофицер в 5 пеж. Дунавски полк.В началото на 1903 е в четата на Б.Сарафов,където командва взвод и заминава за Македония.По късно се прехвърля в четата на подпоручик Г.Папанчев.По време на Илинденското възтание е войвода на зеленичанската чета и действа в Леринско.


Димитър Андонов е български офицер и революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Димитър Андонов е роден на 26 март 1871 година в Стара Загора, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия. На 5 март 1903 година Димитър Андонов, заедно с Никола Вълчев и Нестор Байков, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Стайнов.
Част от четата на Коста Кондов попада на засада при село Топлица като падат убити седем четници и войводата Никола Божков. Димитър Андонов и Нестор Байков реорганизират четата и я извеждат от засадата. По-късно отделението се присъединява към четата на Петър Ацев. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Димитър Андонов е определен за ръководител на Прекоридския въстанически район и отговаря за военното обучение на околията.
По време на въстанието Димитър Андонов и Нестор Байков водят две сражения с турски аскер при Дуйне и Старавина и организират снабдяването с барут, гилзи и олово от Битоля към Прилеп. Участват и в ръководената от Петър Ацев акция в село Живово - неуспешен опит за превземане на казармите. Водят още сражения при Нидже планина и Фаришките ханове, като прекъсват пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Гьорче Петров отказва предложението им за атака на казармите в град Прилеп.
След края на въстанието Димитър Андонов се завръща в България и постъпва отново на военна служба в своя полк. Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. По време на Първата световна война на 1 март 1917 година е произведен в чин капитан. На 17 март загива в сражение с английски и френски войски в битката при Червената стена.

По повод смъртта му Петър Ацев пише:

„ Той сложи пред олтара на Отечеството живота си, отбивайки атаките на неприятеля срещу Червената стена в Пелистер, над гр. Битоля. Падна този левент, син български, стоейки с чудно спокойствие пред своята рота. Разкъсан от граната остана той в Пелистер до гробовете на славните илинденци от 1903 г. И духът му се носи над тази измъчена страна, за свободата на която той всичко беше дал и най-сетне й даде и живота си, живот, който ще служи за пример на подрастващите поколения на България и Македония.
14-01-2010, 07:34 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#16

(14-01-2010, 07:22 PM)Solenik Wrote: Pirined-Vrhovist, odlicna tema i bravo za seto prilozeno. Ocigledno imas mnogu golemo poznavanje po ova prasanje. Samo sakav da ti dadam kurazh, ima mnogu za proucuvanje, no sigurno ke ja diskutirame temava vo slednive denovi! Icon_wink

Благодарам Icon_razz Требва да jа развием до краj и да се вклучат повеке дискутанти Icon_razz Доста труд положих да соберам слики и биографии за много от героите...за жал нема много инфо на Мк и каде има сум ставил каде нема е на Бг,но тоа не е проблем...важно е да се извадат имената на заборавени личности кои са дали своиот живот за свободата на Македония!

Продолжувам Icon_razz
14-01-2010, 07:40 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#17

[Image: NikolaPu.jpg]
Никола Пушкаров
Роден е во гратчето Пирдоп, Софиско, во 1874 година. Пред 1903 година кратко време бил професор во Скопската егзархиска гимназија. Во 1902 година бил испратен од Г. Делчев во Скопје со задача да го револуционизира и омасови движењето во Скопскиот округ.
За време на Илинденското востание бил началник на востаничките сили во Скопскиот округ. По Востанието се повлекол во Бугарија и се посветил на научна работа. Во 1919 година им се придружил на Ѓ. Петров и Д.Х.Димов и пишувал за посебноста на македонската нација.
Н. Пушкаров до крајот на својот живот (Софија, 1943 год.) останал приврзаник на Македонското револуционерно ослободително движење.

Никола Петков Пушкаров е първият български почво-изследовател и родоначалник на почвознанието у нас, както и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Пушкаров е роден Пирдоп. Преподава в Скопската българска гимназия, където става член на ВМОРО. В 1902 година получава задача от Гоце Делчев да укрепи Скопски революционен окръг. По време на Илинденско-Преображенското въстание е началник на въстаническите сили в Скопски окръг, участва и в ново сформирана чета, заедно с войводите Сотир Атанасов, Атанас Мурджев и Ганчев.
След въстанието Пушкаров се връща в България и се посвещава на научна работа. Занимавал се е с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България през 1931 г. Жени се за Славка Чакърова-Пушкарова от Струга. Пушкаров е редактор на организационния бюлетин „Свобода или смърт"
Родната му къща в Пирдоп днес е къща – музей (Пирдоп, ул. “Никола Пушкаров” № 4). На неговото име е кръстен и Институтът по почвознание в София.
Повече за Пушкаров и Скопския окръг тук: http://www.macedonium.org/Macedonium.asp...5&tid=1307

Милан Спасов Константинов роден 10.1882,Кралъво,Румъния. Тетовски войвода.Родителите му са Български емигранти в Румъния.Той служи в Рум.армия.При обявяването на Илинденското възтание заминава за София за да вземе участие в него.Назначен е за воевода на 40 членна чета и заминава за Тетово

Димитър Карамочев роден в с.Алфатар.Силистренско загива през 4.9.1903 в местността Куклите/Пирин планина/разложки р.н.На конгреса на Серския рев.окръг е определен за р.н. Разложко.Загива заедно с войводата Сп.Костов в сражение с турската войска.
14-01-2010, 07:42 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#18

Атанас Николов Дачев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Атанас Николов Дачев е роден през 1883 г. в Сливен. Завършва училище в Сливен и през 1902 г. става член на ВМОРО, като полага клетва пред Кръстю Асенов. За известно време е четник в неговата чета, действаща в Ениджевардарско и Кукушко. По време на Илинденското въстание е във въстаническата болница в село Църварица, Кюстендилско.
В периода 1904-1905 е четник при тиквешкия околийски войвода Петър Самарджиев. След смъртта на Петър Самарджиев през 1906 г. остава в Тиквешко. През 1907 е определен за тиквешки войвода и действа като такъв до Хуриета през юли 1908 г. Участва като войвода на чета в похода на младотурците срещу Цариград през 1909 г. заедно с четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев.
След възстановяване дейността на ВМОРО в края на 1909 отново е войвода на чета. През 1910 г. е войвода във Воденско, а през 1911 – в Гевгелийско.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г.
След войните се оттегля от активна дейност. Установява се да живее в родния си град Сливен. Умира на 29 юни 1973 г. в Сливен.

Евстати Дачев-Страти /1875,Котел-29.5.1903,с.Баница,Леринско/Воденски войвода.Четник при Ар.Манасиев в Гевгелийско-1902.През 1903 пристига в Битолско,къдешто е определен за войвода във Воденско.Загива заедно с Г.Папанчев,В.Попов,С.Пардов.

Гено Димитров,подофицер/1877,с.Струпец,Врачанско-12.3.1903.с.Карбинци,Щипско/Щипски районен войвода.Служи в 2 артилерийски полк,Бдинска девизия.Войвода е от края на 1902.Загива заедно с войводата Ст.Бъчваров.
Никола Костов Жеков е роден през 1880 в Стара загора. Радовишки околийски войвода.Четник при М.Попето и Хр.Чернопеев,а след това дългогодишен войвода в Струмишко.През Балканската война е войвода на чета N40,а по късно е в състава на Охридска дружина на МООП.

Душо Желев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е в 1874 година в анхиалското село Еркеч/Бургаско/. Учи в Самоковското железарско училище и заедно с Никола Дечев и други ученици основава революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Включва се активно в борбите на македонските българи за освобождение и от 1901 до 1907 година е войвода на чети в Малешевско, Кратовско и Тиквешко. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета, която заедно с четите на Христо Чернопеев, Владислав Ковачев, Георги Тренев и други се сражава с османците в Кочанско
14-01-2010, 07:45 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#19

[Image: 20080910064431!Nikola_Dechev.jpg]
Никола Дечев, наричан Дечооглу, е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Ранни години
Никола Дечев е роден през 1880 година в Стара Загора, в заможно търговско семейство. Завършва пети клас в Стара Загора и после учи в Самоковското железарско училище през 1898 година. Под въздействието на Гоце Делчев Дечев, Никола Жеков, Петър Самарджиев, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Петър Юруков, Стефан Стойчев, Делчо Коцев, Душо Желев и Велко Миков заедно с ученици от американското училище Никола Дочев, Добри Даскалов и Крум Дочев стават членове на ВМОРО. Създават и таен ученически кръжок на името на Трайко Китанчев ръководен от Никола Дечев. След това отваря оръжеен дюкян в Кюстендил, където другарува и с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев. В началото на 1900 година заминава четник за Македония, като се присъединява към четата на Михаил Апостолов - Попето. Поради конфликт с Андон Кьосето напуска сборната чета и е прехвърлен в четата на Христо Чернопеев, където скоро става помощник-войвода. През август 1901 г. заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Андон Кьосето участва в отвличането на Елън Мария Стоун, но заминава за София преди края на аферата. Задграничното представителство на ВМОРО в София го изпраща обратно в Македония като велешки войвода през 1902 година. Определеният му район са българските села в Азот, покрай река Бабуна.
[Image: Cheta_IMARO_Nikola_Dechev.JPG]
Пионерното отделение на четата на Никола Дечев

Първа велешка чета
[Image: 24mart_Sborna_Cheta_Kiustendil.jpg]
Осоговския балкан: - Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов, Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев, и куриерът Кольо Сарафчето.

От Кюстендил четата заминава за местността Сенокос, където войводата Дечев избира за помощник-войвода и секретар Филип Торбичков, за десетници Найдо Арсов и Димо Новев, а за знаменосец Павли Чупаров. В Азот за пръв път четата влиза април 1902 година, където създават комитетските мрежи и се противопоставят на сръбската пропаганда. Четите на сърбина Филипович и сърбомана Наце от село Скачинци нахлуват в Азот. След село Крива круша четата на Никола Дечев им прави засада и разбива сръбската чета. След взетото решение за вдинаге на въстание през януари 1903 г. Никола Дечев и някой от четниците си пристига в България, а за останалите четници бе назначен за войвода Питу Гули. В София Никола Дечев се среща с д-р Христо Татарчев и Христо Матов, задгранични представители на организацията. Прибира се и в Стара Загора, където се запознава с Иван Гарванов.

Втора велешка чета
[Image: Nikola_Dechev_cheta.JPG]
I]24 март 1903 година. Осоговскияя балкан. Втората велешка чета на Никола Дечев със знамето, преди да навлезе във вътрешността на Македония. На снимката - Никола Дечев е седналият под знамето.[/I]

През март 1903 година в Кюстендил сформира втора велешка чета, която се присъединява към голяма сборна чета начело с Христо Чернопеев. Кюстендилският фотограф Атанас Новев прави снимка на сборния отряд и на отделните чети, и те заминават за Македония на 24 март 1903 година. Още на 28 март обединената чета влиза в бой с турски аскер, като по-късно се разделя, Никола Дечев и Коста Мазнайков потеглят за Велешко. На 6 април дават голямо сражение на редовна турска армия, като на помощ идва и четата на Чернопеев, а после и четата на Никола Лефтеров. След понесените големи загуби от страна четата на Никола Дечев, между които и Роман Мишайков, Дечев се изтегля в България.

Трета велешка чета
[Image: Veleshka_4eta_Nikola_De4ev.jpg]
Третата велешка чета в Сенокос, септември 1903 година. Никола Дечев е седнал в средата, с дясна ръка, подпряна на машинката.

Новата чета на Никола Дечев включва помощник-войвода Стойно Черногорски от Средногорово, секретар Юли-Цезар Розентал, а старите четници Филип Торбичков, Павли Чупаров, Даме Новев, Пано Мокренчето и Дими Тютюнджиев за десетници. В средата на септември велешката чета, заедно с четите на войводите Тома Пожарлиев, Атанас Мурджев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев навлиза в Македония. На 25 септември са обкръжени и водят тежко сражение в околностите на село Луково. След 10 часов бой с около 7000 редовна войска и башибозук, в който четите дават повече от 30 жертви и в който загиват войводите Манасиев, Топчев и Дечев, Пожарлиев и Мурджев изтеглят през нощта оцелелите четници към границата на Княжество България.
(This post was last modified: 29-01-2010, 02:57 PM by Пеницилин.)
14-01-2010, 08:55 PM
Reply
Pirinec-Vrhovist Offline
Воjвода
****

Posts: 399
Joined: Dec 2009
Reputation: 15
#20

Александър Панайотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация. Подпоручик Александър Панайотов е роден на 18 април в Търново. През 1901 г. завършва Военното училище в София и е изпратен в 17-ти Доростолски полк. Участва в дейността на ВМОРО и е един от офицерите, които усилено работят с поручик Борис Сарафов.
След решението на Солунския конгрес за вдигане на въстание в Македония и Одринско поручик Борис Сарафов събира чета, с която да навлезе в Македония, за да се включи в подготовката на въстанието. В средата на януари 1903 г. подпоручик Александър Панайотов напуска военна служба и се присъединява към четата на Сарафов. Четата се състои от 40 души и освен подпоручик Панайотов в нея влизат и други военни от Българската армия, между които поручик Стойков от Гайтаниново, Неврокопско, патрулен юнкер Димитър Дечев от Стара Загора, фелдфебел Дачо Иванов от Княжево и фелдфебел Иван Попов от Неврокопско. Всички те са предназначени за военни инструктори в различни райони в Македония.
На 26 януари 1903 г. четата преминава в Македония, като носи със себе си и 150 кг. динамит. На 1 март четата преминава река Вардар и навлиза в Битолски революционен окръг. Тук от четата се отделят няколко четника, които начело с подпоручик Панайотов и поручик Стойков са изпратени по искане на Битолския окръжен комитет в Крушевско, а останалите четници, начело със Сарафов продължават за Костурско.
Подпоручик Александър Панайотов участва в конгреса на Битолски революционен окръг, състоял се в село Смилево от 20 до 27 април, на който се избира главен щаб на въстанието и се набелязва тактиката на предстоящите бойни действия. Битолски окръг е разделен на по-малки райони и офицерите от Българската армия са натоварени да проведат обучение на назначените селски и районни войводи. Патрулен юнкер Димитър Дечев трябва да проведе обучението на войводите в Демирхисарски, Кичевски и Битолски райони, поручик Стойков – на войводите от Охридски район, подпоручик Тодор Христов – на Кичевски, фелдфебел Иван Попов – на Костурско, подпоручик Паланчев – на Лерински, а подпоручик Александър Панайотов е натоварен да проведе обучението на войводите в Ресенския и Преспанския райони.
Малко преди избухването на въстанието подпоручик Александър Панайотов е определен да ръководи бойните действия в Ресенския район, заедно с войводата Славейко Арсов.
На 20 юли (стар стил) 1903 г. избухва въстанието в Битолски революционен окръг. Подпоручик Александър Панайотов, начело на чета от 170 души обявява въстанието в Ресенско и заедно и заедно с другите войводи предприемат нападения срещу няколко села, в които има разположени турски гарнизони или башибозук.
Към средата на септември турските войски започват да вземат надмощие над въстаниците. Опожарени са десетки села, изоставени от населението. Основна задача на четите е да прикрива бягащото българско население.
На 21 септември 1903 г. подпоручик Александър Панайотов, с няколко четника, води сражение с турците в село Перово, Ресенско. Четата се прикрива в тръстиката на езерото. Турците запалват тръстиката и в огъня загиват подпоручик Александър Панайотов и неговите четници.
14-01-2010, 09:02 PM
Reply