Котле - форум без граници, без цензура - плурализам на мислења и идеи!

Full Version: Србизмите во македонскиот литературен јазик
You're currently viewing a stripped down version of our content. View the full version with proper formatting.
Нема проблем со „ъ“. И двете се читаат „гърб“ (или „гррб“).
А, аз пък мислех че "герб" е "гърб", а "гръб" си е "гръб".
Ами що ще рече "грд"-доколкото разбирам, "горд" и се чете "гърд"?
Между другото, "глава" за част от книга е много стара заемка от латински-caput/capitis - оттам идва напр. "капител".
На гръцки е "кефалайа"-глави на книга като думата за глава на човек, /има и една риба "кефал", големоглава/.
(МК) грд = грозен (БГ)
(МК) грдотија/грдосија = грозота (БГ)
(МК) горд = горд (БГ)
(МК) грб = герб (БГ)
(МК) грб = гръб (БГ)
(31-10-2011, 03:38 PM)Gnoj Wrote: [ -> ](МК) грд = грозен (БГ)
(МК) грдотија/грдосија = грозота (БГ)
(МК) горд = горд (БГ)
(МК) грб = герб (БГ)
(МК) грб = гръб (БГ)

Бидејќи темата е за србизмите, ќе додадам и на српски:

МК | БГ | СР
грд | грозен | ружан
грдотија | грозота | ружноћа
горд | горд | поносан/горд
грб | герб | грб
грб | гръб | леђа

Ме интересира која е етимологијата на зборот "герб", ако знае некој. Во некои контексти Google translator на српски и хрватски го преведува во "оружје". (BG) Герб -> Оружје (SR/HR), (BG) Национален герб -> Национални грб (SR/HR).
Преведува го на оружие защото на английски е coat of arms.
Но отде иде "герб"-не зная.
(31-10-2011, 03:59 PM)Black Wolf Wrote: [ -> ]Преведува го на оружие защото на английски е coat of arms.
Но отде иде "герб"-не зная.
Герб - полски herb од германски Erbe — наследство.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1


Инаку, и англискиот јазик, кој е исклучително богат, има многу зборови кои се различни а исто се изговараат ( а понекогаш и исто се пишуваат)
http://en.wikipedia.org/wiki/Homophone

Извън "сърбизмите"...

"Грозен" (грд)
"Грознее" (грди)
"Грозота" (грдост)
Всички те са македонски думи - грозен/грд - са синоними...мисля?

По същият начин - красота/убавина;
Бг красив/а на мкд - убав/а - и пак на бг - хубав/а...

Ако се абстрахираме от всичко онова, от което рано или късно ще се наложи да се абстрахираме...ученето на мкд от българин и на български от македонец...ми изглежда да е твърде специфично усилие - в смисъл - потребна е диференциация, отграничаване на единия език от другия - нещо доста трудно и м.б. ненужно (както се смята обикновено...)
"Обикновено" учат езиците, които не разбират.

Битола/Струмица...доколкото съм ги чувал - аз поне разбирам и двата говора; но имам проблем в Охрид - изпускам смисъла...; за сметка на това говорът в Северна Гърция (само бегло впечатление все пак) звучи разбираемо ("разбираемо" м.б. не е точната дума...)

В Москополе днес - разбира се - говорят само албански - но пък за сметка на това под фреските на зле поддържаните църкви виждаме имената на зографите Йоан, Драгомир (или Драган)...;
Иначе на македонски или на български (според предпочитанията...) просят деца в центъра на Тирана! И не са малко...!
Така и така съм на Трифон Зарезанска вълна та погледнах какво се случва при съседите (в тази връзка)

Претседателот Иванов закрои лоза во Кавадарци (Дневник)

Претседателот Ѓорѓе Иванов денеска во Кавадарци ја закрои првата лоза …...
ја закрои првата лоза – закрои? (на македонски – кројам планови против некого; а кройка се превежда - крој; т.е. шаблон за кроенье)
зарязвам – зарезува, зареже – от тук и Трифо(у)н Зарезан
Проба и матичен млеч – т.е. пчелно млечице...
Неговата сопруга купи тиквешки маџун
Маџун – петмез на български (на македонски се казва и „пекмез”/ џем)
Бг маджун – кит на македонски (на български се казва също и кит; китосвам)
А какво е „казаул” – барам казаул от некого?
Както и да е – Кавадарци е точното място за празника.
(16-10-2011, 04:28 PM)IvoPaunov Wrote: [ -> ]
(16-10-2011, 03:58 PM)Zoograf Wrote: [ -> ]
(16-10-2011, 03:49 PM)Zoograf Wrote: [ -> ]Меѓутоа, она што е лесно одбранливо е ова - што се однесува до Македонија, граматиката и лексиката (флафот) е променето отприлика колку и и другите јазици во соседство се променети.

Да појаснам, тука мислам на последните 200 години.

-Поентата ми Зографе, е базирана на над 28 годишен лингвистичен опит/сега сум на 35г./, уча чужди езици од 8 годишен, одпосле во Езикова гимназия. Тарновскиот и Софийскиот университети, и во Западна Европа децения сам проживел, и понастоящем работата ми е сварзана катадневно со преводи од и на 4-5 езика /макар и Гуглето-транслатор да ми е под рака за нив на моменти/ , та базирано на този ми далаг опит со езици, со дистанцията помегу нив, да определям Бугарски и Македонски за два отделни езика ке требе да сум сланчасал, или както викаме у БГ овде "Да ме е ебал луд"...Da_ne_si_lud

Разбира се во контекстот на "Словенското езиково семейство ситуацията е по-комплицирана зоштото са най-више слични, и по-спорно е даже дали и Србски е Хрватски не се диалкти на еден език или поскору два отделни езика, както и Чешки со Словашки или фактот дали има "Моравски"език който да е отделен от чешкиот или нема. И пак дори и во ови контекс пак Бугарскиот и Македонскиот се единствените де немат ни падежи, ни гявол а се со определителен член, демек и во Словенски контекст един и исти фактор важи за нашиот говор, за разлика од сите други Словенски езици.

Да не говориме дека еден среден Бугар за 2-3 часа престой во Македонски форум започва слободно да пишува на " Македонски език" а и еден нормален грагянин на Р.М за 1 недела на Сланчев Бряг или Несебар, спокойно си го зарозбира и Бугарскиот език. Тоа мислам не би станало ако иде во Ница и да заговори на Френски или язе ако влеза во Албански форум да бев моментално записал на Шиптарски, виждаш дека и Србин да се заобидва да говори или пишува на "Македонски" , макар и да са ве поблиски пак е несравнимо по-трудно за нив отколкото помегу назе и вазе. Bravo

Това пък откъде го измисли? Аз лично знам просто за един леко по-различен диалект във валашско, но за "моравски" език чувам за първи път. Че то хората в Бърно говорят по-правилен чешки от пражаните.

(16-10-2011, 04:28 PM)IvoPaunov Wrote: [ -> ]...
Да не говориме дека еден среден Бугар за 2-3 часа престой во Македонски форум започва слободно да пишува на " Македонски език" ...

Да не претеруваме! Щеше да е така, ако не беше силно сърбизираната лексика на литературния македонски.

Илийца от "Дир"-а измисли следното изречение (на шега, разбира се):
"Oзбилното прашанье за улогата на уметноста за зацврствуванье на фрагилниот идентитет е значаен чекор!" Music3
Предполагам, един сърбин няма да има никакъв проблем да го разбере...

(22-02-2012, 09:33 PM)Stefan Wrote: [ -> ]Да не претеруваме! Щеше да е така, ако не беше силно сърбизираната лексика на литературния македонски.

Илийца от "Дир"-а измисли следното изречение (на шега, разбира се):
"Oзбилното прашанье за улогата на уметноста за зацврствуванье на фрагилниот идентитет е значаен чекор!" Music3
Предполагам, един сърбин няма да има никакъв проблем да го разбере...

Немам видено некој во писмена комуникација да напише "озбилно". Не знам дали Србинот веднаш ќе разбере што значи "прашање" и "чекор", освен можеби ако е некој од јужниот дел на Србија. Сепак е добар пример за лош македонски и треба да се признае дека како појава го има сѐ повеќе. Но ме интересира една работа. На литературен македонски, како и на бугарски, правилно е "сериозно". Латинизам. Ме интересира од кога е во употреба и дали во минатото се употребувал некој друг збор со словенски корен. Се надевам ќе се појави Пѫт да каже дали знае нешто во врска со ова, бидејќи јас побарав, но не најдов.
Може би много неща се биха развили по друг начин, но сегашните резултати си имат и субективни, и обективни причини:

"...Този трогателен призив на Кузман Шапкарев е отправен и към Найден Геров: “… се молиме на предосветените братя наши, съчинители или предводители да сторят добрината да отстъпят нещо, и, за хатъра на Македонските си братя да турят в наречието си и малце солчица Македонска, за да срещат Кириловите и Климентовите потомци по-малко мъка в изучението на майчиний си език…”..."

(Найден Геров – един от пионерите на Петата колона)
http://de-zorata.de/blog/2011/06/21/nayd...ta-kolona/
От любопитство предадох един стандартен научен текст от МК на БГ с промени в буквите и тук-там в правописа /нищо принципно/ да видя как ще изглежда и дали ще е по-интуитивно разбираем и приемлив за българите като печатан артефакт:


"Животот и влиянието на Валтер Ойкен(1891-1950)
Валтер Ойкен е роден на 17 януари 1891 година. Син на познатиот философ и лауреат на нобеловата награда Рудолф Ойкен и сликарката Ирене Ойкен. Идеите на свойот татко, посебно неговата доктрина на “морален активизъм” евидентно влияят връз неговата подоцнежна работа. Яко най-първин, заинтересиран за история, Ойкен го пренасочува свойот интерес кон економията, правото и политичките науки. Студира во Кийл, Бон и Йена. Дипломира на университет во Бон во 1914 година, непосредно пред да я облече военната униформа во Първата светска война. Во 1921 година докторира на университетот во Берлин, а шест години подоцна прифакя професорско место на Алберт-Лудвиг университетот во Фрайбург, каде що останува до своята смърт.
Познат по неговата храброст, Еукен не се двоумеше да се спротистави на екстремниот нацизъм во Германия. Член на познатото антинацистичко движенье наречено Фрайбуржки Бонхоефержки Круг, той дури и како университетски професор, се обидува да создаде заеднички отпор на германските университети против националниот социализъм. Сепак, во той подвиг не успева, бидейки редко кой тогаш беше спремен да се спротистави на тогашната диктатура. Ойкен и самиот признава дека той и неговите приятели се немокьни да го спречат наци-движеньето. Сепак борбата не беше залудна. На крайот от Втората светска война, огромното знаенье и изкуство го привилегираа да биде еден от малиот брой на поединци кои беа способни да я презентираат пазарната економия во тогашна Германия."

Котлевицата и програмата Котлевизатор на Гной обаче са много по-добри.

Интересно ми е как ще звучи стандартен български, но аналогично обърнат в и през матрицата за азбука, правопис и знаци за препинателност, на днешния литуратурен МК.