Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 11 Vote(s) - 3.91 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Македонска-Бугарска врска од Самоил до преродбата.
Author Message
Филибе Offline
Member
***

Posts: 196
Joined: Jun 2010
Reputation: 9

(24-08-2012, 12:26 PM)Zoograf Wrote: Во Европа и Балканот во Среден век имало барем 10-20 пати повеќе држави отколку денешни народи. Понатаму гледаме дека во многу од нив, некој од нив најразвиени и најбогати земји, и покрај непрекинат континуитет пак нема една народносна свест. Ако ја погледнеме мапата на Балкан пред нејзиното освајање на Турците ќе видеме латински државички во Средна и јужна Грција кои се со континуитет од 250 години (многу повеќе од вкупното време на Македонија во било каква Бугарска држава) и тие немаат оставено никаква трага таму во земјите каде се до скора (19 век а и денеска понекогаш се користи) се идентифицираа исклучиво со името Ромеи - т.е. Римјани. Понатаму, Бугарија е тогаш поделена на 3 држави, а претходното Србско царство е поделено на уште повеќе државички.

Значи или се работи за некој многу специјални услови каде државата прави народ, кои успеваат многу ретко, или се работи за накнадно поврзани работи, односно измислени приказни за време на романтизамот од 19 век ( а кај нас, и во 20-21 век).
Виж Зограф, аз ти дадох дефиниция за нация, погледното от различен ъгъл винаги може какво още да се добави, но никога няма да е точно, защото и нещата се променят във времето. Другото е в ред, но за латинската империя не може да се сборува като сбор от държавички, по-скоро феодални области подвластни на един император. Латините са западноевропейски рицари под егидата на папата и освоили византия... со името Ромеи - т.е. Римјани, са се наричали поданиците на Византия, т.е. те са источно римска империя.

(24-08-2012, 12:26 PM)Zoograf Wrote: Значи бараме што е тоа што Македонецот го направил различен од другите народи околу себе освен Бугарите. Се дели ли тука некаква колективна свест? Всушност, Србите велат дека основата на нивната колективна свест е православието и косовскиот мит. Е ама тој истиот мит бил длабок и во Македонија, а искоренат е за време на Егзархијата.

Би ли дал факти, че екзархията е искоренила косовският мит край македонците, защото смятам знаеш, че християнската войска предвождана от сръбския крал не е съставена само от сърби..

(24-08-2012, 12:26 PM)Zoograf Wrote: Е ама со вас пак имавме врска да и ние и вие го велевме сопствениот јазик за бугарски и од таму се почна. А всушност се работи за група на диелекти кои не се многу различни од денешните диалекти па можеме да ги споредиме денеска.

Това са приказки за мали деца, Зограф и ти го знаеш много добре. Кои вие? Всички възрожденци не знаеш како се идентифицирале, на каков език пишувале и за какво се борили, поне черно на бяло го има написано от тяхната ръка, доста публицистики създават некои хора в МК, доста е вече, уважайвате мъртвите и не ни упреквайте нас, не е учтиво най-малкото..

Като цяло, моят предишен отговор бе за това

(24-08-2012, 12:26 PM)Zoograf Wrote: Тврдењето дека постои некако Бугарски етнички идентитет низ вековите, како исклучок во Европа е најблаго речено манипулација. Такви манипулацији биле составен и нормален дел на градењето нацији (и митоманијата што ги прати) пред 100-150 години, ама мислам дека доволно реки потекоа оттогаш.

На което ето дел от моя отговор

През 15 век балканските държави, който са християнски, губят независимостта си от османската империя. Когато през 19 в. си възтановяват държавността, въпреки големият демогравски срив имаме държави с преобладаващо християнско население. Е, тогава питам - откъде се е взело това население, ако не са потомци на хората от 14в. Относно етническото самоопределяне, съществуват стотици документи за този голям период, които показват къде са живели сърби, гърци и българи, и къде във времето е имало съжителство помежду им. Примерът ти с Франция не е много уместен, защото етносите на балкана, макар и с отрицателна демография се е консервирал
24-08-2012, 07:59 PM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(24-08-2012, 02:27 PM)Stefan Wrote:
(21-08-2012, 09:27 AM)Zoograf Wrote:
(18-08-2012, 08:50 AM)Stefan Wrote: Ами че то и един турчин, дето е учил в турски училища е щял да каже същото: Етнически ние македонците сме българи, турци, ромъни, евреи...
Без да е имал екзархийско образование.
Не виждам какъв е проблемът.
... Во Македонија претходно не се користи многу изразот Бугар, но својот јазик го нарекуваат бугарски,и тој факт потоа има отворено врата за многу други работи...

Ха ха, точно така ще да е било, да знаеш!
- Къф си ти бе?
- Ами аз таковата...съм ъъъ...аморфен словен од Западните Балкани, ама иначе зборувам бугарски.

Icon_razz Icon_razz
Не сме биле аморфни, не сме биле многу различни од остатокот на Европа, посебно пред турците да дојдат. Основниот идентитет е религијата и локалниот, регионалниот. Некој од Охрид(ско) може да се дели на христијанин/муслиман, Варош/Месокастро, планинско село/низински село, овој еснаф против оној еснаф, оваа фамилија /клан против онаа фамилија/клан, конкуренција со Струга, а понатаму , подалечни територији се апстракција бидејки комуникацијите биле минимални. Не само надвор од Македонија туку и внатрешно - доказ за тоа тие големото ‘богатсво‘ на диалектите и фолклорот - ретко ќе се најде толкава разноликост.
Сепак кај нас не било толку крваво како во Италија. Во Фиренца например, еден од најкултурните градови во светот од Среден век.ренесанса, кога не војувале со соседните градови, се тепале меѓу себе - види на пример Гвелфи и Гибелини. Само што вистинските причини не биле номиналните (подршка на папата против германскиот цар) туку многу попроизаични, полокални, т.е. која фамилија ќе владее. Концептот дека се Италијани и дека треба да се обединат доаѓа многу покасно, во 19 век.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
31-08-2012, 05:39 PM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(24-08-2012, 07:59 PM)Филибе Wrote: со името Ромеи - т.е. Римјани, са се наричали поданиците на Византия, т.е. те са источно римска империя.
Да ама не.. Грците се велеа Ромеји во 19 век. Дури после Кримската војна стана популарно да се викаат Хелени. Значи иако на почеток значи поданик на царството со тек на време еволуира да значи исто што и Грк. Тука лежи главниот предизвик да се направи анализа на поврзаност на термини користени порано и денес.

(24-08-2012, 07:59 PM)Филибе Wrote: На което ето дел от моя отговор

През 15 век балканските държави, който са християнски, губят независимостта си от османската империя. Когато през 19 в. си възтановяват държавността, въпреки големият демогравски срив имаме държави с преобладаващо християнско население. Е, тогава питам - откъде се е взело това население, ако не са потомци на хората от 14в. Относно етническото самоопределяне, съществуват стотици документи за този голям период, които показват къде са живели сърби, гърци и българи, и къде във времето е имало съжителство помежду им. Примерът ти с Франция не е много уместен, защото етносите на балкана, макар и с отрицателна демография се е консервирал
Се разбира дека сме потомци од оние од 14 век, јас велам само дека вредносниот систем, приоритите на идентитети ( бидејки нити еден човек има само еден идентитет) , значењето на некои симболи тогаш и денес се многу различни.
За "стотици документи за този голям период" баш на ова тема се зборуваше. Нити се стотици, од нив станува збор воглавно за именувања од трети лица ( патници и хроничари) кои наоѓаат Бугари и во Босна, Македонци во Смедерево или Црна Гора имаш и оние кои наоѓаат само србофилни Грци во Софија на почеток на 19 век итн. Еве тука има малку дискусија, да не се повтараме:
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid...9#pid33249
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid...7#pid34997

И интересно ми е пак како тоа во Франција немало да ‘ демография се е консервирал‘ , а во Македонија и Бугарија се конзервирал, иако 1000 година Македонија не е во Бугарска држава, а и во таа Бугарска држава секоја нова династија има друго не-бугарско потекло, значи таму имало демографски процеси кои се пак различни од нас. И за тоа овде се зборуваше, пак да не се повторуваме. Од друга страна, повели цитирај извор од било кој а да не е од некој форум, по можност да е надвор од Балканов, што е тоа што ја прави Бугарија толку специјална во однос на З. Европа во однос на идентитетот, па сигурно ќе прочитам и јас а веројатно и другите на овој форум.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
31-08-2012, 05:50 PM
Reply
Филибе Offline
Member
***

Posts: 196
Joined: Jun 2010
Reputation: 9

(31-08-2012, 05:50 PM)Zoograf Wrote: Од друга страна, повели цитирај извор од било кој а да не е од некој форум, по можност да е надвор од Балканов, што е тоа што ја прави Бугарија толку специјална во однос на З. Европа во однос на идентитетот, па сигурно ќе прочитам и јас а веројатно и другите на овој форум.

Мисля, че точно съм написал периода 15-19 век, който се вписва в темата, а династиите са преди това. А през този период не е документирано някакво християнско заселване в БГ от вън. Дори и по-мащабни войни не са се водили, с изключение на нахлуването на руската войска на Екатерина през 18в. и Руско-Турската в края на 19в. Допускам циркулация на християните в османската империя, но едва ли е толкова мащабна и постоянна във времето, за да се наблюдава коренна промяна на народността населявала определена голяма територия. В западна Европа за този период, смятам че ще се съгласиш, картината по отношение на демографията е коренно различна. Ето защо, за периода 15-19 век. не мога да се съглася с "дека постои некако Бугарски етнички идентитет низ вековите е најблаго речено манипулација".
31-08-2012, 08:15 PM
Reply
Stefan Offline
Senior Member
****

Posts: 416
Joined: Jun 2010
Reputation: 12

(31-08-2012, 05:39 PM)Zoograf Wrote: Не сме биле аморфни, не сме биле многу различни од остатокот на Европа, посебно пред турците да дојдат. Основниот идентитет е религијата и локалниот, регионалниот.
...
Концептот дека се Италијани и дека треба да се обединат доаѓа многу покасно, во 19 век.

Абе, виждам аз, че най-много се възбуждаш от "локалниот идентитет" на некой овчар или селянин, който през живота си не е напускал овцете си или нивичката си, не е можел да прочете и една буква.
Ама тез пусти училища, дето размътиха ума на мирния човечец!
На братя Миладинови не им ли беше достатъчна Струга (и околните села), ами тръгнаха да събират песни и од надвор? Кой ги биеше Охридските големци да пишат писма чак до Цариград, а да не си гледат еснафа? Защо най-големите патриоти на Македония, тези които си проливаха кръвта за Македония, основаваха македонски организации, македонски клубове, македонски народни банки, защо всички те бяха българи?
Защо и трябваше тая пуста преродба на Македония? Не можа ли да дойде направо 1945, че да го зацврствуваме регионалниот идентитет без много-много четене на книжки и ходене на училище?
***
"Направен е несреќен избор на букви од стара плоча...со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско"..."
01-09-2012, 11:53 AM
Reply
тракиецъ Offline
Member
***

Posts: 103
Joined: May 2012
Reputation: 12

Склонен съм да вярвам,че цар Самуил, царство му небесно, не е български цар.
На 30 август бях на острова в Мала Преспа и там, на информационното табло не пише "българин" или "български"....


[Image: GroteFoto-LCQ8ODI8.jpg]


[Image: GroteFoto-LZXEB8SY.jpg]

Как се стига до Мала Преспа от Охрид не питайте! ....

Почти съм щастлив, че Мала Преспа е извън пределите на Република Македония. ... след като се насладих на паметниците в центъра на Скопие няколко дни по-рано...!!!
01-09-2012, 08:46 PM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(01-09-2012, 11:53 AM)Stefan Wrote:
(31-08-2012, 05:39 PM)Zoograf Wrote: Не сме биле аморфни, не сме биле многу различни од остатокот на Европа, посебно пред турците да дојдат. Основниот идентитет е религијата и локалниот, регионалниот.
...
Концептот дека се Италијани и дека треба да се обединат доаѓа многу покасно, во 19 век.

Абе, виждам аз, че най-много се възбуждаш от "локалниот идентитет" на некой овчар или селянин, който през живота си не е напускал овцете си или нивичката си, не е можел да прочете и една буква.
Ама тез пусти училища, дето размътиха ума на мирния човечец!
На братя Миладинови не им ли беше достатъчна Струга (и околните села), ами тръгнаха да събират песни и од надвор? Кой ги биеше Охридските големци да пишат писма чак до Цариград, а да не си гледат еснафа? Защо най-големите патриоти на Македония, тези които си проливаха кръвта за Македония, основаваха македонски организации, македонски клубове, македонски народни банки, защо всички те бяха българи?
Защо и трябваше тая пуста преродба на Македония? Не можа ли да дойде направо 1945, че да го зацврствуваме регионалниот идентитет без много-много четене на книжки и ходене на училище?

Па ништо што си напишал е во контрадикција што напишав. Зборував за идентитетите пред преродбата. Тие писма до Цариград и слично се случува во последните 50-100 години на турското владеење. Во претходните 450 години воглавно немало такви работи. Како тоа се вклопува во статичната ти слика на вечната блгарштина? А исто во наредните 50-100 години има некои други писма. Што само покажува дека тука има еволуција, промена на начинот како луѓето размислуваат за соптвениот идентитет. Ама тоа се подразбира, или и тоа е спорно?
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
02-09-2012, 12:38 PM
Reply
Stefan Offline
Senior Member
****

Posts: 416
Joined: Jun 2010
Reputation: 12

(02-09-2012, 12:38 PM)Zoograf Wrote: Па ништо што си напишал е во контрадикција што напишав. Зборував за идентитетите пред преродбата. Тие писма до Цариград и слично се случува во последните 50-100 години на турското владеење. Во претходните 450 години воглавно немало такви работи. Како тоа се вклопува во статичната ти слика на вечната блгарштина? А исто во наредните 50-100 години има некои други писма. Што само покажува дека тука има еволуција, промена на начинот како луѓето размислуваат за соптвениот идентитет. Ама тоа се подразбира, или и тоа е спорно?

Ха ха, еволюция казваш! Голям смях! Значи преродбата (строго контролирана от ЕГзархията, разбира се) е пречела на нормалното еволюиране на мирния македонски селянин, и чак по-късно СХС и СФРJ са се превърнали в благодатна почва за свободно еволюционно развитие на "соптвениот идентитет". Даже нещо като катализатор на еволюционните процеси. До такава степен, че днес тези процеси са станали почти неуправляеми. Еволюцията стигна до почти неизвестните Мисирков, Чуповски и Пулевски, тихичко придърпа всички революционери и възрожденци, като замени "български" с "македонски" и изхвърли "темниот вокал", лапна като топъл хляб всичко каквото срещна по пътя си до Юстиниан I, взе си заслужена почивка при Александър, Филип, Аминта и Македон, и продължи да дълбае назад и надолу чак до Японското море. Icon_surprised
***
"Направен е несреќен избор на букви од стара плоча...со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско"..."
02-09-2012, 02:23 PM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(02-09-2012, 02:23 PM)Stefan Wrote:
(02-09-2012, 12:38 PM)Zoograf Wrote: Па ништо што си напишал е во контрадикција што напишав. Зборував за идентитетите пред преродбата. Тие писма до Цариград и слично се случува во последните 50-100 години на турското владеење. Во претходните 450 години воглавно немало такви работи. Како тоа се вклопува во статичната ти слика на вечната блгарштина? А исто во наредните 50-100 години има некои други писма. Што само покажува дека тука има еволуција, промена на начинот како луѓето размислуваат за соптвениот идентитет. Ама тоа се подразбира, или и тоа е спорно?

Ха ха, еволюция казваш! Голям смях! Значи преродбата (строго контролирана от ЕГзархията, разбира се) е пречела на нормалното еволюиране на мирния македонски селянин, и чак по-късно СХС и СФРJ са се превърнали в благодатна почва за свободно еволюционно развитие на "соптвениот идентитет". Даже нещо като катализатор на еволюционните процеси. До такава степен, че днес тези процеси са станали почти неуправляеми. Еволюцията стигна до почти неизвестните Мисирков, Чуповски и Пулевски, тихичко придърпа всички революционери и възрожденци, като замени "български" с "македонски" и изхвърли "темниот вокал", лапна като топъл хляб всичко каквото срещна по пътя си до Юстиниан I, взе си заслужена почивка при Александър, Филип, Аминта и Македон, и продължи да дълбае назад и надолу чак до Японското море. Icon_surprised

Не одговори на прашањето. Ако се тврди еволуција нема и некоја свест не се менува со илјада години, тогаш треба да се очекува исто однесување на народот и учените. Каде се тие писма, преродбеници, револуционари претходните 450 години под турците, а и пред тоа? Да не зборуваме за промените потоа.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
02-09-2012, 03:13 PM
Reply
jingiby Offline
Posting Freak
*****

Posts: 994
Joined: Aug 2010
Reputation: 15

(02-09-2012, 03:13 PM)Zoograf Wrote: Па ништо што си напишал е во контрадикција што напишав. Зборував за идентитетите пред преродбата. Тие писма до Цариград и слично се случува во последните 50-100 години на турското владеење. Во претходните 450 години воглавно немало такви работи. Како тоа се вклопува во статичната ти слика на вечната блгарштина? А исто во наредните 50-100 години има некои други писма. Што само покажува дека тука има еволуција, промена на начинот како луѓето размислуваат за соптвениот идентитет. Ама тоа се подразбира, или и тоа е спорно?
======================
Не одговори на прашањето. Ако се тврди еволуција нема и некоја свест не се менува со илјада години, тогаш треба да се очекува исто однесување на народот и учените. Каде се тие писма, преродбеници, револуционари претходните 450 години под турците, а и пред тоа? Да не зборуваме за промените потоа.

Под Османска власт националната идентичност на народите на Балканите след 15-ти век се губи. Остава само езиковото им разнообразие. Всички православни християни стават Рум милет. Чак през 18-ти век започват опитите за национално възраждане. Знаете за Паисий, Джефарович и т.н. Но истинското Възраждане започва през първата половина на 19-ти век. Тогава се възражда националното съзнание на народите. На македонците обаче нищо не се ВЪЗражда, а само тепърва се ЗАражда и то през втората половина на 19-ти век.

[Image: 03079b0284b1ec94.jpg]
(This post was last modified: 03-09-2012, 10:17 AM by jingiby.)
03-09-2012, 10:15 AM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(03-09-2012, 10:15 AM)jingiby Wrote:
(02-09-2012, 03:13 PM)Zoograf Wrote: Па ништо што си напишал е во контрадикција што напишав. Зборував за идентитетите пред преродбата. Тие писма до Цариград и слично се случува во последните 50-100 години на турското владеење. Во претходните 450 години воглавно немало такви работи. Како тоа се вклопува во статичната ти слика на вечната блгарштина? А исто во наредните 50-100 години има некои други писма. Што само покажува дека тука има еволуција, промена на начинот како луѓето размислуваат за соптвениот идентитет. Ама тоа се подразбира, или и тоа е спорно?
======================
Не одговори на прашањето. Ако се тврди еволуција нема и некоја свест не се менува со илјада години, тогаш треба да се очекува исто однесување на народот и учените. Каде се тие писма, преродбеници, револуционари претходните 450 години под турците, а и пред тоа? Да не зборуваме за промените потоа.

Под Османска власт националната идентичност на народите на Балканите след 15-ти век се губи. Остава само езиковото им разнообразие. Всички православни християни стават Рум милет. Чак през 18-ти век започват опитите за национално възраждане. Знаете за Паисий, Джефарович и т.н. Но истинското Възраждане започва през първата половина на 19-ти век. Тогава се възражда националното съзнание на народите. На македонците обаче нищо не се ВЪЗражда, а само тепърва се ЗАражда и то през втората половина на 19-ти век.
Поздрави. Во суштина не ни се различни толку ставовите.
Единствено прашање што е пред 15 век, кое и не е толку важно по мое мислење, бидејки многу малку од тоа останало во колективната меморија. Но и покрај тоа, големо прашање е што значи национален/народен идентитет во средниот век. Има тука доста мешање со државни, регионални и други ознаки. Многу историчари надвор од Балканот го обратуваат ова прашање, посебно во последните неколку децении. Но дури и да постоел идентитет во современ смисол, дали е раѓање на нова идеја или прераѓање на стара идеја после 400-500 години е повеќе семантички проблем. Бидејки, ако се дозволи дисконтинуитет од 400 години, зошто не и повеќе, 1,000, 2,000 години уште од времето на Александар. Не дека јас лично сметам дека има некоја голема врска со него.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
05-09-2012, 03:53 AM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15

Многу често гледам да Бугарите пишуваат за некаков континуитет на бугарштината во Македонија од 10+ векови, па ме интересира што подразбираат под тоа, посебно во релација Македонија - Мизија/Тракија.


Во Охрид се одбележува јубилејот 1150 години од Моравската мисија

Да не беа Кирил и Методиј, денеска ќе говоревме туѓ јазик!

На овој начин впечатливо ќе се афирмираат вековните проникнувања на нераскинливите врски меѓу македонската и руската словенска духовна и културна традиција во општиот сесловенски цивилизациски влог, која може да послужи како своевидна илустрација во новите глобални тенденции за културно прелевање меѓу народите во Европа, изјави Илија Велев, претседател на организациониот одбор


Угледни универзитетски професори и научни истражувачи од Македонија и од Руската Федерација учествуваат на дводневниот Меѓународен научен собир на тема "Кирилометодиевската традиција и македонско-руските духовни и културни врски", кој почна вчера во Охрид. Со научниот собир Универзитетот Св. Кирил и Методиј" заедно со Православниот богословски факултет Св. Климент Охридски" ќе го одбележат големиот јубилеј - 1150 години од Моравската мисија и од словенската писменост. Оттаму и темите на рефератите на учесниците се посветени на кирилометодиевската проблематика во контекст на македонско-руските духовни и културни врски од периодот на средновековието, преродбата и современите состојби, како и на општите духовни, културни, книжевни или писмени процеси што ја третираат македонската или руската традиција.
- Нашата современа генерација ја има судбинската чест овој значаен јубилеј 1150 години од Моравската мисија и од словенската писменост да го чествува посредно со одбележувањето и на 1700 години од Миланскиот едикт (313 година), со чијашто одлука се официјализирало христијанството како рамноправна и слободна по избор религија, култура и цивилизација. Не било случајно што во периодичен расчекор од конкретни 550 години, од 313 до 863 година, овие два историски впечатливи настани предизвикале одлучно влијание во идните цивилизациски односи на глобалниот свет. Одлучивме оваа двојна јубилејна година да ја одбележиме со ваков научен настан заедно со Руската духовна академија на науките и со нејзините научни институции. На овој начин впечатливо ќе се афирмираат вековните проникнувања на нераскинливите врски меѓу македонската и руската словенска духовна и културна традиција во општиот сесловенски цивилизациски влог, која може да послужи како своевидна илустрација во новите глобални тенденции за културно прелевање меѓу народите во Европа, изјави Илија Велев, претседател на организациониот одбор. Тој додава дека изборот на Охрид за одржување на свечениот научен настан не е случаен, бидејќи од историскиот извор на Охридската духовна и книжевна школа протекле и македонско-руските духовни и културни врски.

Во своето обраќање, ректорот Велимир Стојковски се наврати на македонските корени кои се малку подлабоки, но од кои историски нераскинлив дел се и светите Кирил и Методиј. Сметам дека и Универзитетот и државата и сите институции го даваат се она што е потребно и што од нас се очекува за да го запазиме и зачуваме нивното име и нашата традицијаа. Поглаварот на МПЦ г.г. Стефан, пак меѓу другото истакна дека некои дела низ историјата како Мисијата на Кирил и Методиј со својата содржина и карактер се создадени за да придонесат, да внесат ново, да изменат, да воспитаат и воспитуваат, да поучуваат.
- Без светите Кирил и Методиј денеска можеби ќе говоревме на друг јазик и ќе пишувавме со друга азбука, кои немаше да бидат исконски наши, туку позајмени од некоја друга земја, која ни е туѓа, како по религија така и по обичаи, истакна вчера пред присутните министерот за образование Спиро Ристовски. Тој потсети на делата и на светите Климент и Наум, следбениците, учениците, продолжувачите на светата мисија на Кирил и Методиј, како и за познатата Охридска книжевна школа и првиот европски универзитет, местото каде прво преку глаголицата, а после и преку кирилицата масовно се вршело описменување на словенскиот народ.
(Е.А.)
http://www.vecer.com.mk/?ItemID=7A764E00...17BEADC430

Език мой - враг мой ...
04-10-2013, 12:39 AM
Reply
тракиецъ Offline
Member
***

Posts: 103
Joined: May 2012
Reputation: 12

Вулканизаторе, прочетох приложената по горе статия за Светите бракя се сетих, че преди време щракнах едно фото в Скопие, зат камениот мост.

[Image: 6240523.jpg]

Натиснах спусъка, защото съзрях дълбок смисъл във видяното. ... Група баялдисали албанци чакат под сянката на Св.св Кирил и Методий да премине адския пек. ...

Някой може да каже, че съм съзрял под вола теле ... Icon_smile Не, видях подредени символи и знаци - чиста семиотика! Icon_smile
04-10-2013, 08:10 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Стига с тези "славяни" - няма такова животно. Ето тук от един, според мене изключително ерудиран участник в исторически форум, назоваващ себе си "другара Тодар Живков" и затова имитира тъпанарския говор на псевдонима си. Но четете непредубедено:

Така значи. Един мръснишки сипе лъжи без факти, а друг трябва „възпитано” да дава факти, за да му оборва лъжите. Най-напред да изброим лъжите. Лъжа 2 – „Човече, коя по-точно беше "нашата" азбука?” Лъжа 1 – „Онази "глаголица", дето е написана от братята по-поръчка специално за моравците?” Лъжа 3 – „Онази, "кирилица", дето не се знае кой я е написал” Лъжа 4 – „Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо” Лъжа 5 – „Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий” Лъжа 6 – „Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия” Лъжа 7 – „след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници” Лъжа 8 – „Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски” Лъжа 9 – „Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука” Лъжа 10 – „гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската...”

Безпросветността на българския евреин azbuka е в известна степен „оправдана”, т.к. и до днес в българските училища и литература се проповядва комунистическата казионна антибългарска лъжеисториография. В основата й стои австро-германската историческа школа от 18-19 в., а ни е натресена от руско-болшевишката школа, която изцяло е създадена от германци и главно германски евреи. За да може да разбере българската история обаче, azbuka най-напред трябва да се запознае със световния бестселър на еврейския професор Шломо Занд „Изобретяването на еврейския народ”. От лани е вече и по българските книжарници. Проф. Занд доказва черно на бяло, демек по първоизточници и др. документи, че „еврейският народ” бил изобретен в средата на 19-ти век от германски евреи. Цитирам, „Еврейският народ е бил изобретен през ХIХ век - когато именно са изобретили понятията френски, руски и други народи. Разликата между тях е, че евреите не съществуват като народ.”

„Изобретяването на еврейския народ”, проф. Шломо Занд: „Мнозинството от оцелелите евреи в света са с източноевропейски и съответно, вероятно и с предимно хазарски произход. Ако наистина е така, това би означавало, че техните предци не произхождат от района на река Йордан, а от поречието на Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, за който се е считало, че е люлката на арийската раса и съответно те са по-сродни в генетично отношение с хунските, уйгурските и маджарските племена, отколкото със семето на Авраам, Исак и Иаков. Историята на Хазарската империя, която бавно изплува от мрака на миналото, изглежда като най-жестоката шега, която историята си е правила някога с нас…Не е имало въобще никакъв хазарски народ. Имало е хазарско царство, властващо над различни племена. От тях някои приемат юдаизма, а някои - не. Сред приелите юдаизма има … светлокожи славяни със светли очи, а има и такива като мене, турци.”

„Изобретяването на еврейския народ”, проф. Шломо Занд: „Не е имало никакво прогонване на евреите. Римляните са извършили много злини и са избили много народ, но никого не са прогонили. Римляните, за разлика от вавилонците, нямали навик да прогонват покорените елити. Да, имало е монотеистично въстание на еврейските фанатици против тях. Те са го потушили, но никого не са гонили. А и това технически е невъзможно. Прекрасно си спомням онзи ден, когато търсех в библиотеката книги за прогонването и не намерих нито една подобна. Бях поразен. Продължавах да търся и да чета. Дори и шок не може да се нарече усещането, което изпитах, като узнах, че през тридесетте години евреите от Палестина са знаели, че не е имало никакво прогонване през 70-та година от нашата ера. Виждам, след това, което Бен Гурион каза, че не е имало прогонване и че знае, че местните "араби" са потомци на древните евреи”

Завчера турците най-после обявиха, че са открили препис от 5 в. на забраненото Евангелие на Варава. Открили са го, естествено, в района на гр. Никея в някогашното тракийско царство Витиня. Естествено, евангелието не е написано нито на „иврит”, нито на „гръцки”, а на арамейски - езика на Йешуа (на елински Исус). Спомнете си, че римляните бяха сложили на Светия Кръст табелка на арамейски и на латински език, а не на „еврейски” и „гръцки”. След 4-5 в. триезичните еретици в Рим и Константинопол съчиниха лъжата, че табелката била написана на „еврейски, гръцки и латински”. През 1 в. тракийските българи нарекоха Сина Божий ХРНСТОС (майстора, вещия), както се изписваше и на Старобългарския език на Светите Братя. От 11 години вече знаем, че така се е изписвал и на езика на тракийските българи, след като д-р Китов откри през 2000 г. Александровската гробница от 4 в. пр.Хр., на която художникът си е направил автопортрет и се е назовал ХРНСТОС.

Преди малко доказахме по документи, че евреите всъщност са българи, демек арийци, но за да се откроят от масата, нарекли си „евреи” и започнали да си съчиняват собствена история…за сметка на масата. После се пръснали по широкия свят и придобили качества и от други народи, но и до ден днешен „български евреин” си е всепризната марка за най-високо качество. Едно своеобразно обяснение на този феномен дава през 1908 г. Гилбърт Х. Гроувнър в забележителната си статия за България в американското списание „География на народите” (The National Geographic Magazine, NGM): „В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния, тъй като не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото техните братя по религия в другите райони…” Сега вече можем да се върнем към българската история, съчинена по такъв безобразен начин от хора, които очевидно са забравили, че са българи.

Не е ли срамно е, че все още има българи, които не знаят, че Великоморавската мисия на св. Константин Философ и Методий е била проведена от 864 до 867 г. изцяло на територията на Българска Моравия в Долна Панония (т.е. в Панонска Моравия) и по поръчение на св. Цар Михаил I Богорис (Борис). Борис идва от Богорис, т.е. "от Бога орисания". Св. цар Михаил I Богорис е наречен "Вторий Константин" от Патриарх Фотий, понеже повторил в Българската империя подвига на сердикийския тракиец св. Цар Константин Велики половин хилядолетие по-рано, издигнал Християнството до привилигирована държавна религия в Римската империя и пренесъл столицата й в Тракия. По време на Великоморавската мисия на Св. Братя, кракът им не е стъпвал в Чехословашка Моравия.

През 846 г., възползвайки се от заетостта на цар Пресиян, крал Лудвиг II Германски нахлул в Българска Морава, свалил от престола Моймир I и поставил Ростислав като негов васал. Ростислав е владетелят на българите по поречието на р. Маргус (Българска Морава). През 864 г. цар Борис отишъл в гр. Тулн на Дунава (западно от Виена), срещнал се с крал Лудвиг II и подписал с него договор за военен съюз срещу Римската империя със столица гр. Константинопол, новото име на древния тракийски гр. Бизантия. Ростислав се заклел във вярност на Царя и Краля. Българските войски отново влезли в Българска Морава, а заедно с войската пътували кои?... С българската войска пристигнали лично св. Константин и Методий. Светите Братя пътуват с войската по Моравския път през Ниш "с книгами рамно блъгарскими", както пише в документите. Ниш е български град в поречието на Българска Велика Моравия. По Римско време е бил провинциален български град в провинция Вътрешна (Средиземна) Дакия със столица Сердика.

Велика Моравия, както я нарича император Константин Багренородни, е именно Българска (Южна) Моравия, а не Чешка (Северна) Моравия. Кратковременното обединение на двете Моравии става по-късно. По време на Великоморавската мисия на св. Константин и Методий (864-867 г.) техният крак въобще не е стъпвал в Чешка Моравия. Цялата им мисия е проведена на територията на Българското Царство, съгласувано с цар Борис, и от там заминават направо за Рим по покана на Папата, след като славата за тяхната богослужебна и просветителска дейност достигнала до него. Папата тържествено освещава Старобългарската писменост и Старобългарските богослужебни книги на Св. Братя и по този начин разбива многовековната еретическа триезична догма на Рим и Константинопол.

След това Папата изпраща в Плиска епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски, които носят със себе си осветените от него богослужебни книги на Старобългарски език, като по този начин Папата легитимира 8-вековното българско християнство, което дотогава е било дамгосано от Рим и Константинопол като еретическо - "полуаринско". По поръчение на цар Борис двамата епископи се заемат с изграждането на новата Българска Архиепископия, започва строителството на грандиозната Голяма Базилика, която става най-голямата по размери християнска църква в света - по-голяма от "Св. Петър" в Рим и от "Св.София" в Константинопол. Българското Царство в този момент е най-мощният геополитически фактор в Европа. Единствената империя, която непрекъснато се разширява за сметка на Римската империя, като интегрира в себе си нейното древно българско население. Папата се нуждае от силен съюзник срещу неговия съперник в Константинопол. Никакво «покръстване на българите» не е станало, а приемане на статуквото

През 870 г. Папата назначава св. Методий за Архиепископ на Панонска Моравия и Илирия, по-късно към неговия диоцез влиза цяла Панония и Чешка Моравия. Свети Методий е Архиепископ на Панонска Моравия (от 870 до 885 г.), а не на "Панония и Моравия", както мошенически го превеждат от гръцки. Тя обхваща район от Долна Панония и долното течение на реките Сава, Драва, Българска Велика Морава и Дунав. Седалището им било в гр. Морава на границата мужду Долна Панония и Горна Мизия на мястото на древния римски град Маргус на устието й в Дунава, т.е. източно от Белград, респ. в тогавашната Българска Империя на св. цар Борис. С коронясването на св. Методий за Архиепископ, Папата тържествено ознаменува възстановяване на древнопросиялата българска Архиепископия в Сирмиум (Сремска Митровица) на св. Андроник, един от 70-те Апостоли, ученици на св. апостол Павел. В диоцеза на св. Методий, освен Панония, влиза и Източен Илирик (бивша Югославия), който е бил тогава в пределите на Българската Империя.

Дейността на св. Братя по време на Великоморавската им мисия и на св. Методий като Архиепископ е посрещната на нож от Константинопол - от Императора и Патриарха - понеже с проповедите си на Старобългарски език са работели практически срещу интересите на Римската империя (Константинопол). По тази причина няма нито един запазен източник на елински език от онова време, който да говори за тяхната дейност, а само Папски, германски, унгарски и старобългарски. Единствено в едно от житията на св. Методий се цитира едно изказване на римския император Василий Македонец - "Ако този Методий ми падне, жив няма на се отърве!". Това е позицията на Цариград за Великоморавската мисия на св. Братя, всичко друго е съчинителства и прочие «шменти капели» от следващите векове и главно от последните 2-3 века та до днес.

Да се смята, че римският император и цариградският патриарх са възложили създаването на богослужебна литература на различен от елинския език, е връх на скудоумието и идиотизма, т.к. тяхната цел винаги е била елинизацията и гърцизацията на древното българско население на Балканите. Българите са водили 2000 години войни с елиноманите и гръкоманите за надмощие и всички те са били религиозно мотивирани, макар действителните мотиви да са били икономически. «Пълното унищожаване на българската книжнина е въпрос на живот и смърт на елинизма» казва Георги С. Раковски, цитирайки девиза на неговите съвременници фанариоти и гръкомани, с които той води люта битка. Търновският митрополит фанариот Иларион Критски унищожил старобългарската библиотека в Търново, а други хиляди стари и древни книги са изнасяни с кервани за Гърция, Русия и къде ли не. Сега четем само техните манипулирани преписи от 17 век насам.

Възможно е към края на живота си (885 г.) св. Методий да е посетил и Чешка Моравия (след разширението), но не е сигурно, понеже там е действал неговият помощник и главен враг - епископ Вихинг - протеже на Залцбурския архиепископ и на баварските епископи. За св. Константин Философ е сигурно, че никога не е стъпвал в Чешка Моравия, понеже умира през 867 г. в Рим. Повече от половин хилядолетие след дейността на св. Братя, чешки хусисти и панслависти, като използват съвпадението на названията на двете Моравии (Българска и Чешка) и тяхното по-късно кратковременно обединение, транспонират дейността на св. Братя от Българска Велика в Чешка "велика" Моравия – просто превели "по грешка" от латински и от гръцки "архиепископ на Паноска Моравия" като "архиепископ на Моравия и Панония". И понеже Моравия въобще не е в Панония, "увиснала" географски и така станало възможно да "преместят" Моравия в Чехия, като по този начин фалшифицират историческата истина.

Панония и Чешка (Северна) Моравия нямат нищо общо. Долна Панония обаче включва част от Българска Велика (Южна) Моравия, която си остава българска земя и при Цар Симеон Велики, и при Цар Самуил по време на Първото българско Царство, по време на Второто българско Царство, както и по турско време и чак до Санстефанския договор за примирие, с който Русия отнема Българското Поморавие от българите и го подарява на сърбите, без там въобще да има сърби. За да създадат впечатление, че св. Методий е архиепископ на Чешка Моравия, преиначава/фалшифицира се длъжността му от "Архиепископ на Моравия В Панония" на "Архиепископ на Моравия И Панония". Като отцепват Моравия от Панония, фалшификаторите вече могат да си я местят където си искат. Така Българска Моравия била "преместена по документи" в Чешка Моравия. Това било благоприятствано от обстоятелството, че по-късно и за кратко време Българска Моравия наистина погълнала и Чешка Моравия при Светополк.

Маджарите и ликвидирали обединена Моравия, както и Източнофранкското кралство на Лудвиг II Германски. Лъжите, че "гърците" Константин и Методий никога не са работили на територията на Българското Царство, а са били изпратени от "византийския" император в "Чешка Великоморавия", заедно с лъжата, че българите били "езичници и варвари, покръстени от гърците" и до ден днешен се изучава от децата в българските училища и университети. Истината за дейността на св. Константин Философ и св. архиепископ Методий е блестящо изложена от големия унгарски българист Петър Юхас в монографията му "Кирил и Методий в Българска Моравия", издадена през 2000 г. у нас и радваща се на гробно комунистическо мълчание в българските русофилски и панславистки „научни” среди. Авторът привежда безброй първокласни източници от Ватиканските, германските, унгарските и др. архиви, от които е видно, че истината е надлежно документирана още преди 1200 години, но някак си останала "неизвестна" на "българските учонъйе".

Къде изчезна този келеш „azbuka”? Подхвърли ми една книга от Юрий Венелин, за да ме обори, но явно въобще не я е отворил. Я да видим какво пише там. ”Критическия изследования объ исторiи Болгаръ”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г., Юрий Венелин, Член на Руската Императорска Академия на науките”: „Въ меня вселилась искусительная недовеpчивость къ авторитетамъ писателей, и вопросъ: откуда взялся к намъ тотъ чудный не Pyccкiй языкъ, который, со временъ Нестора, съ такою силою гocпoдствовалъ в Русской словесности, до самой смерти Тредьяковскаго (б.р. 1703 - 1769), и который еще и теnеръ владычествуетъ въ церквахъ не только обширнейшей Россiйской Импepiu, но и въ Красной Pocciu (Галицiи), и у Kapnamo-Россовъ (въ С. Восточной Beнгрiu), u въ многихъ церквахъ nриродныхъ Венгровъ (Мадяровъ, не Cлавянъ)? Какимъ образомъ онъ завладелъ Русъю? Нe уже ли онъ nереселился въ оную безъ важныхъ обстоятельствъ безъ сильнаго влiянiя? Нe уже ли онъ не былъ народнымъ языкомъ? И кагого народа?..”

Сега да преведем текста на съвременен български и да го обясним на azbuka, за да няма къде да мърда: Академик Юрий Венелин се диви, що за език е бил този ЧУДЕН/ДИВЕН НЕ-Руски език, който от 10-ти век господства на територията на огромната Руска империя, Полша, Унгария, Румъния и къде ли още не почти до края на 18-ти век, т.е. чак до времето на великоруските шовинисти и панслависти Тредьяковски, Ломоносов и др., които започват кампания за неговото русифициране, т.е. вкарване на простонародни думи от местните племена, понеже не го разбират. На друго място Добровский също цитира Нестор, който простенва „От къде Господи ни докара това мъчителство с този НЕ-Руски език…”, явно неразбираем за тамошните „славяни”. Как ли той е завладял Русия, какво е било това силно влияние? А дали това не е някакъв народен език и на кой ли народ е бил този език?

Прадалжаем: „Не менее всякiй согласится, что сей иностранный языкъ перешелъ к намъ съ книгами Св. Писанiя и Богослужениiя, и что по сему нужно намъ изследовать обстоятельства о переводе сихъ книгъ на сей же языкъ. По край ней мере то, что нашъ Церковный языкъ также чуждъ Чехамъ и Моравянамъ, какъ и Россамъ, верно, какъ дваждый да четыре, но не менее верно и то, что сей же языкъ перешелъ къ намъ не из Моравiи, или Богемiи. Если же Методiй и Кириллъ преимущественно и прежде трудились для Чеховъ (Моравянъ, одно и тоже), то какимъ образомъ и почему переводили бы они для нихъ Св. Пиcaнie не на ихъ собственное, но со всемъ чуждое, Болгаро Mакедонское наречiе, какъ хочетъ Г. Добровскiй?”

Перевод: Руският професор констатира, че този безспорно ЧУЖДЕСТРАНЕН език е дошъл в Русия и останалия „славянски” свят с книгите на Св. Писание и богослужение. И че е ясно както „2 и 2 равно на 4”, че техния църковен език е ЧУЖД както за русите, така и за чехите и моравците, и че този ЧУЖД език не е дошъл от Чехия и Бохемия. Като всеки нормален чонек и Юрий Венелин си задава въпроса, възможно ли е Методий и Кирил да са работили за чехите и моравците, а да преведат Св. Писание не на техния, а на съвсем ЧУЖДИЯ за тях Българо-„Македонски” език. Защо съм сложил „македонски” в кавички, ще се разбере от следващите разсъждения на члена на Руската императорска академия на науките Юрий Венелин, който е един от малкото руски академици, които не са германци (предимно германски евреи) и следователно е българин.

Прадалжаем: „Мнение, что „Св. Писанiе переведено на Сербскiй языкъ, что нынешнiй Церковный есть древнiй Сербскiй”, есть только одно предположенiе, котораго ни исторiя, ни любословiе (философия) потвердить не могутъ. Что значитъ: „несмешанное Сербо-Болгаро-Македонское наречiе? Что Сербскiй и Болгарскiй суть два различные, языка или наречiя, нетъ ни малуйшаго сомненiя: сiе различные обоихъ языковъ, начиная отъ ныне, возходитъ въ древность къ своимъ старымъ прадедамъ въ паралелномъ разстоянiи, то есть, сiи языки были различны между сябаю во всемъ времена…И такъ остается намъ „Болгаро-Македонское”. Но не уже ли и cie последнее слово значитъ какой либо новый языкъ, или наречие? - Нетъ, Maкедонiя есть названiе одной страны, а жители ея суть Болгаре, которые могутъ называться Македонцами, потому что обитаютъ въ Македония. По сему Македонское значитъ Болгарское же.”

Перевод: Най-напред авторът се разправя с вече появилите се опити, да се изкара че Св. Писание” било преведено на „древен Сръбски”, тъй като нито историята, нито любословието не могат да го потвърдят. Че Българският и Сръбският са два различни езика, няма „ни малуйшаго сомненiя” и тази гипотеза моментално е отхвърлена. А какво да правим с „Българо-Македонската” версия? Тук Юрий Венелин е направо жесток. Ами то Македонският не е никакъв нов език или даже наречие. Македония е страна, чиито жители са Българи, които могат да се наричат и Македонци. Всъщност, Македонско значи Българско. Ех, дано Юрий Венелин да не разбере, че преди няколко години в посткомунистическа Русия откриха за първи път факултет по „Македонска филология”. Направо ще се обърне в гроба си.

Прадалжаем: „И такъ Кириллъ и Методiй перевели Св. Писанiе не на какой другой языкъ, какъ только на Болгарскiй, именно на Болгарскiй; или, что одно и тоже, Церковный языкъ, употребляемый ныне въ Россiи, Венгрiи, Сербiи, Далмацiи и въ самой Болгарiи, есть языкъ Болгарскiй, мертвый въ прочихъ странахъ, но живой в народный еще и ныне въ Болгарiи. На другой языкъ или наречiе Св. Писаниiе не могло быть переведено, какъ только на Болгарскiй; cie показываетъ какъ исторiя, такъ и самое языковеденiе…Наконецъ, неоспоримымъ всему сказанному служитъ доказательством и подтвержденiемъ нынешнiй языкъ Болгарскиiй, живой и истинный отпечатокъ Церковнаго… Наконецъ, неоспоримымъ всему сказанному служитъ доказательством и подтвержденiемъ нынешнiй языкъ Болгарскиiй, живой и истинный отпечатокъ Церковнаго.”

Авторът става все по-жесток в заключенията си: И така, Кирил и Методий са превели Св. Писание не на някакъв си друг език, а САМО на Български, ИМЕННО на Български. Църковният език, който се употребява и до сега (1853) в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е ЕЗИКЪТ БЪЛГАРСКИ, вече мъртъв в другите страни, но още ЖИВ НАРОДЕН ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ. Абсурд е, казва руският академик, Св. Писание да е могло да бъде преведено на друг език, освен на Български, защото това показва както историята, така и самото езикознание. И какво по-неоспоримо доказателство за това има от днешния Български език, ЖИВ и СЪЩИНСКИ ОТПЕЧАТЪК НА ЦЪРКОВНИЯ, отсича професор Юлий Венелин.

Финал: „Весма справедливо говоритъ почтенный Добровскиiй, что Св. Писание, то естъ Церковнныя книги, перешли не изъ Моравiи къ Болгаром, а наоборотъ изъ Болгарiи въ Моравiю, …а после также непосредственно изъ Болгариiи въ Россiю. Слово: „и Сербiи” здесь не нужно; ибо нельзя о ней сказать того, чего о Болгарiи. И такъ Кириллъ и Методий (если они) переводили Священное Писание на Болгарскиiй языкъ и для Болгарскаго народа, …перевели Библiю для Болгаръ, а не для Моравовъ. Все древнейшiе памятники Церковной Словесности писаны на одномъ Болгарскомъ языке, и всякiй Чехъ, или Моравянинъ долженъ признаться, что его праотцы, прежде нежели ввели у нихъ въ употребленiе Латынь, пели тропари и кондаки на семъ самомъ, неупотребительномъ среди ихъ, наречiи, точно какъ и ныне еще поютъ Pocciяне!”

Финалът е буквално безмилостен: Правилно бил констатирал почтеният Зобровский, че Църковните книги са дошли НЕ от Моравия в България, обратното, ОТ БЪЛГАРИЯ В МОРАВИЯ., а след това НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ БЪЛГАРИЯ В РУСИЯ.. Думата „Сърби” тука няма място. Кирил и Методий са ПРЕВЕЛИ СВ. ПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД., ПРЕВЕЛИ СА БИБЛИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЗА МОРАВЦИТЕ. ВСИЧКИ НАЙ-ДРЕВНИ ПАМЕТНИЦИ НА ЦЪРКОВНАТА СЛОВЕСНОСТ СА ПИСАНИ НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Всеки Чех и Моравец трябва да признае, че неговите праотци, преди да въведат в употреба Латинския, са пели тропари и кондаки на същото НЕУПОТРЕБЯВАНО СРЕД ТЯХ НАРЕЧИЕ, НА КОЕТО И ДОСЕГА ПЕЯТ РУСИТЕ! С това членът на Руската императорска академия на науките Юрий Венелин е сложил точка по въпроса преди повече от 150 години. Преди истината я горяха на комунистически аутодафета или я заключваха в дълбоките подземия на „Тюрмата на народите” (Хр.Ботев). Във века на Интернета никой не може да се оправдава, че не я знае.

azbuka, повече четене му е майката и по-малко шпрехен. „Les Thraces en Egypte ptolemaique”,1977, Prof. Velisar Velkov, Prof Alexander Fol; “Hellenistic Egypt”, 2007, Jean Bingen, Roger S. Bagnall. Чети, за да вденеш, защо от времето на Александър Велики и Птолемеите Траките са вторият по големина народ в Египет след старите египтяни. Ако се интересуваш какво „работят” там, ще ти кажа вкратце: 1. Формират тежката кавалерия в гвардията на Птолемеите; 2. Пълководци, стратези и губернатори. 3. Кавалеристи и пехотинци в елитните войскови поделения; 4. Победители в големите спортни игри, имената им са издялани на каменните стели; 5. Колонисти с висок военен и граждански социален статус. 6. Земеделци в оазисите и селата. 7. Пенсионирани войници, построили си вили и женени за египтянки. От смесването на тракийския със староегипетския се получава „коптският” език, а не циганският. Коптите са ранни християни като Тракийците. От коптския арх. Йоан от Никиу знаем, че Цар Кубрат е бил християтин.
06-10-2013, 05:28 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Четете:

Сметам, че наща дипломация, в преговорите с Македония за изграждане на добросъседски отношения, требва да са ръководи от некои принципи, изложени през 1915 г. от Уинстън Чърчил, който води лютa биткa зa Бългaрия прeз 1915 г. в Aнглийския пaрлaмeнт и в aнглийскaтa прeсa:
- “Бългaрия струвa кoлкoтo oстaнaлитe взeти зaeднo и тя щe дoкaрa oстaнaлитe.”
- “Ниe трябвa дa спeчeлим Бългaрия сeгa. Бългaрия e силнa, aрмиятa й e гoтoвa, нaрoдът й e уязвeн oт рускитe пoрaжeния, тeритoриaлнитe й искaния сa спрaвeдливи и нaпълнo oтгoвaрят нa принципитe зa прaвaтa нa нaрoдитe, oт кoитo трябвa дa сe ръкoвoдим.
- „Сaмo пo сeбe си пoдтисничeствoтo, упрaжнявaнo oт сърбитe в бългaрскитe oблaсти в Мaкeдoния, e гoлямo злo”.
- „Присъeдинявaнeтo нa Кaвaлa към Гърция слeд Втoрaтa бaлкaнскa вoйнa сe oкaзa, кaктo бe признaтo oщe тoгaвa, дoлнo и нeрaзумнo дeлo”.
- „В искaниятa, кoитo сeгa Бългaрия издигa, нямa нищo, кoeтo дa e нeсъвмeстимo с принципитe нa рaзумa и чeсттa.”

Ecтecтвeнo, чe Aлeкcaндъp Мaкeдoнcки нe e никaкъв „гpък”, зaщoтo пo твa вpeмe тaкoвa живoтнo oщe нe e изoбpeтeнo нитo oт aвcтpo-гepмaнcкитe pycки yчeни, нитo oт фaнapиoтитe. Ecтecтвeнo, чe нe e бил и „eлин”, щoтo Дeмocтeн в дeceтки peчи в Aтинa (Филипики) e зaклeймявaл Филип Мaкeдoнcки кaтo нaй-див вapвapин и e oтpичaл ceкaкви oпити дa ca изкapвa eлин. Нaй-дpeвнoтo нaceлeниe нa Бaлкaнитe, cпopeд Xepoдoт и Тyкидит ca БЪЛAPГИТE/БЪЛAЗГИТE, живeлo xиляди гoдини пpeди тex, oт кoeтo пpoизxoждaт тpaкo-илиpийcкитe Бългape. Кoгaтo pимлянитe зaвлaдявaт Бaлкaнитe, нaй-нaпpeд e paзгpoмeнa дpъжaвaтa нa Aлeкcaндъp Вeлики, кaтo пocлeднo ocтaвa oгpoмнoтo Oдpиcкo Цapcтвo нa тpaкийcкитe Бългape нa Цap Peмeтaлк III дo 45 г. Цap Peмeтaлк III e cъюзник нa Pимcкaтa импepия и yчacтвa cъc cвoитe тpaкo-илиpийcки вoйcки в нeйнитe вoeнни кaмпaнии. Кoгaтo пpeз 1-ви вeк избyxвa мoщнoтo въcтaниe нa гepмaнcкитe плeмeнa (нaбeдeни зa „гepмaнци” oт гepмaнcкитe yчeни), лeгиoнитe нa импepaтop Тибepий ca paзбити и нaceлeниeтo нa Pим oчaквa вceки мoмeнт гpaдът дa пaднe и дa бъдe изклaнo. И тoгaвa пpиcтигa нa пoмoщ нa Тибepий cъc 150 000 тpaкийcкa apмия Цap Peмeтaлк III, кoйтo нaнacя yнищoжитeлeн yдap нa paзбyнтyвaлитe ca диви „гepмaнcки” плeмeнa и тaкa cпacявa Pимcкaтa импepия, кoятo пo-къcнo тpaкийcкитe бългapcки импepaтope пpeнecoxa в Тpaкия и тя пpocъщecтвyвa oщe 14 вeкa. Нo кaктo чecтo ca e cлyчвaлo в нaщa иcтopия, пoявиxa ca caмoзвaнци и ocпopиxa влacттa нa Цap Peмeтaлк III, зaпoчнaxa мeждyocoбни вoйни и пo бaлкaнcкитe пътищa cтaнa oпacнo зa тpъгoвцитe. Тoгaвa пpeз 45 г. Pим peши дa тpaнcфopмиpa Oдpиcкoтo Цapcтвo в pимcкa пpoвинция Тpaкия, a нaщe тpaкийcки Цape cтaнaxa pимcки пpoвинциaлни yпpaвитeли. Щoм движeниeтo пo пътищaтa cтaнa пo-бeзoпacнo, caмo 3 гoдин пo-къcнo, дeмeк пpeз 48 г., в Тpaкия и Мaкeдoния пpиcтигнaxa Cв. aпocтoл Пaвeл c тpaкo-мaкeдoнcкитe Бългape Тимoтeй и Cилa и тaкa зaпoчнa xpиcтиянизaциятa нa Eвpoпa – нe oт Pим, a oт Бългapия. Eлинитe нe щяxa дa cтaвaт xpиcтиянe и изгoниxa Cв. aпocтoл Пaвeл, зa кoeтo тoй ги кpитикyвaшe, кaтo им дaвaшe зa пpимep тpaкo-илиpийcкитe Бългape.

Отдека иде етнонима БЪЛГАРЕ или както по правило е изписано в сите средновековни цръкви в Македония - БЛЪГАРЕ. Този етноним нема нищо общо с азиатските измишльотини на наще врагове, които те натресоха в антибългарската лъжеисториография и до ден днескашен троват с тех българските деца и по-дрътите.
Казахме вече, че още Херодот и Тукидит нарекоха най-древното население на Балканите БЪЛАРГИТЕ/БЪЛАЗГИТЕ, чиито наследници беха Траките – „Най-големият народ на света след Индийците” (Херодот). Аз използвам по-точния термин Трако-Илирийци, които еднородни племена заемаха целите Балкани, на север до големи части от днескашна Украйна, Крим и Черно море, на запад до Панония и части от Полша, на юг целия Пелопонес с изключение областта около Атина, на изток големи части от Мала Азия и целото крайбрежие. Именно затова Херодот и Тукидит наричат тоя огромен народ „втори по големина след индийците, който е можел да владее света, ако е можел да се обедини, но вечно враждувал”, защо те до Индия по-голем народ от тех не виждат и не знаят. Те обаче определено много добре познават Персийската империя, но турят нейните народи на по-задно место по многочисленост.Cъвpeмeннитe тeopии зa eтнoгeнeзиca oпpeдeлo вeчe пpизнaвaт, чe възниквaнeтo нa Eвpoпeйcкaтa цивилизaция нa бялaтa Apийcкa paca cтaвa нe в Иpaн или нeкъдe cи дpyгaдe из Aзия, a имeннo в Тpaкия пpeз 8-9-тo xил. пpeди Xpиcтa. „Eпицeнтъpът” e тoчнo в в cpeдaтa нa Гopнa Тpaкия, извecтнa oщe кaтo Тpaкийcкaтa низинa мeждy Cpeднa гopa и Poдoпитe. Oт тyк зaпoчвa paзceлeниeтo нa цивилизaциятa нa бялaтa Apийcкa paca във вcички пocoки нa Eвpoпa и Aзия, пpeди и cлeд Вceмиpния пoтoп в aквaтopиятa нa Чepнo мope. В cлeдвaщитe xилядoлeтия имa и oбpaтнa мигpaция, eдин вид „зaвpъщaнe” пo poднитe мecтa, нo никaкви „Вeлики пpeceлeния нa нapoдитe”, кoитo aвcтpo-гepмaнcкитe кaбинeтни yчeни cътвopиxa пpeз 17-18-ти вeк и ги нaтpecoxa в pycкaтa иcтopиoгpaфия и c кoитo въoбщe e зacpaxa цeлaтa Eвpoпeйcкa и cвeтoвнa иcтopиoгpaфия.

Cлeд кaт pимлянeтe зaвлaдexa Бaлкaнитe пpeз 1-ви вeк, oщe пpeз 2-pи вeк ocнoвaтa нa pимcкaтa вoeннa cилa cтaнaxa тpaкo-илиpийцитe – пpизнaти пo цeл cвeт кaт нaй-cтpaшнитe вoини, кoитo ca нe плaшexa oт cмъpттa, зaщoтo вepвaxa в зaдгpoбния живoт. Тeя тpaкo-илиpийcки ceляни cтaнaxa pимcки лeгиoнepи, кoмaндиpи нa лeгиoни, a пocлe и pимcки Импepaтope и пpeнecoxa cтoлицaтa нa Pимcкaтa импepия oт гp. Pим нaй-нaпpeд в Cepдикa (Coфия), a пocлe и в мaлкия, нo дpeвeн тpaкийcки гpaд Бизaнтиoн нa Бocфopa. Тaкa тpaкo-илиpийцитe cтaнaxa Pимляни, a тeя в днecкaшнa Итaлия и Зaпaднa Eвpoпa – пpoвинциaлиcти. Дpyгитe тpaкo-илиpийcки плeмeнa, дeкa нe иcкaxa дa ca пoдчинaт нa Pимcкaтa импepия, a дa ocтaнa нeзaвиcими, oбикнoвeнo cлyжexa cpeщy зaплaщaнe кaтo pимcки фeдepaти във вoeннитe кaмпaнии нa Pимcкaтa импepия. В ocтaнaлoтo вpeмe, кoгaтo нe им плaщaxa, тe ca зaнимaвaxa c paзгpoмa нa Pимcкaтa импepия в зaщитa нa cвoитe cъплeмeнници, кoитo бexa pимcки гpaждaни, нo ca бopexa зa cвoeтo xpиcтиянcтвo oт вpeмeтo нa Cв. aпocтoл Пaвeл cpeщy юдey-визaнтийcкитe „xpиcтияни” eлинoмaни. Тaкa бeшe дo вpeмeтo нa Цap Кyбpaт Вeлики нa Вeликa Бългapия, кoйтo бeшe зaвpъшил Мaгнaypcкaтa шкoлa, бeшe pимcки пaтpиций и c Импepaтop Иpaклий гo cвъpзвaшe „нeчyвaнa пo цeлия cвят дpyжбa”, кaктo пишe тexният пpиятeл Apxиeпиcкoп Йoaн oт гp. Никиy в Дoлeн Eгипeт. Кoгaтo Кyбpaт и Иpaклий yмpexa, Вeликa Бългapия cтaнa вpaг нa Pимcкaтa импepия и зaпoчнa cиcтeмaтичнo дa я paзгpoмявa, кaтo нaй-нaпpeд пpeнece cтoлицитe cи южнo oт Дyнaвa, кoитo 500 гoдин пpeди твa бexa ceвepнo oт „Пpaoтeчecтвeния Дyнaв”, кaктo гo нapичa Цap Тeoдopиx Вeлики, cъщo poдeн в бългapcкитe зeми.

И тaкa, cлeд кaт тpaкo-илиpийцитe cтaнaxa ocнoвaтa нa pимcкaтa вoeннa cилa кaт pимcки лeгиoнepи, импepaтopи или pимcки фeдepaти, тe cтaнaxa зaщитници (oxpaнитeли) нa Pимcкaтa импepия cpeщy нeйнитe вpaгoвe и чecтo пъти cpeщy cвoитe cъплeмeнници, дeкa я нaпaдaxa. И пoнeжe тeя тpaкo-илиpийци бexa пpeкитe нacлeдници нa дpeвнoтo aвтoxтoннo нaceлeниe нa Бaлкaнитe БЪЛAPГИ/БЪЛAЗГИ, pимлянитe ги нapeкoxa БЪЛГAPE – CТPAЖAТA НA PИМCКAТA ИМПEPИЯ, пpeз кoятo живo пилe нe мoжeшe дa пpexвpъкнe. Зaтвa и нaй-гpaндиoзният пaмeтник нa Yлицaтe нa пpoцecиитe в Кoнcтaнтинoпoл бeшe БЪЛГAPИНЪТ OPAЧ, ВЪЗCEДНAЛ БИК. Нa тaя yлицa имaшe мнoгo живoтни, кoитo cимвoлизиpaxa нapoдитe нa Pимcкaтa импepия, нo нaй-мoщнoтo живoтнo – бикът - бeшe нapeчeн нa Бългapeтe и caмo бикът бeшe oбяздeн oт чoвeк – Бългapинът. Нo тoй нe cимвoлизиpaшe пpocтo зeмeдeлcкия opaч, a БЪЛГAPИНЪТ-OPAЧ НA ГPAНИЧНИТE БPAЗДИ.
Бългapинът-Пaзитeл нa импepиятa бeшe бoгoтвopeн в Кoнcтaнтинoпoл. Cтaтyятa нa Бългapинa-Пaзитeл билa вгpaдeнa в кpaкa нa кoня нa гигaнтcкaтa cтaтyя нa Xpиcтoc в цeнтъpa нa Кoнcтaнтинoпoл. Тaкa paзкaзвa нapoднoтo пpeдaниe нa житeлитe нa Кoнcтaнтинoпoл вeкoвe нapeд, въпpeки чe никoй нe я e виждaл, зaщoтo твa им e дaвaлo кypaж. Вcички тeя cтaтyи ca paзpyшeни cлeдвaщитe вeкoвa, вкл. и cтaтyятa нa Цap Cимeoн Вeлики нa цeнтpaлния плoщaд в Цapигpaд.
Cвeти Цap Тepвeл - „Cпacитeлят нa Eвpoпa cъc cилaтa нa Чecтния Кpъcт” - бeшe Цeзap нa Pимcкaтa импepия, дeмeк Cъ-Импepaтop и вepoятнo пocлeднитe 10 гoдини oт живoтa пpeкapa в Цapигpaд, a влacттa нa Цapcтвo Бългapия пpeдaдe нa cинa cи Кopмecий/Кopмиcoж, кoйтo нaнece втopoтo oщe пo-cтpaшнo пopaжeниe нa apaбитe. Дpyгият мy cин Aceн Вeлики нaнece тpeтoтo гoлeмo пopaжeниe нa apaбитe в Пepcия и днecкaшнa Apмeния и бeшe нaзнaчeн oт Импepaтopa и бaщa cи Cъ-Импepaтop зa Кpaл нa Пepcия и Apмeния.
Цeли 8 вeкa cлeд eпoxaтa нa Cвeти Цap Тepвeл и импepaтop Юcтиниaн II Нocooтpязaния, дeмeк пpeз 16 вeк, фpeнcкият пътeшecтвeник Пиep Жил пишe, чe нaceлeниeтo нa Кoнcтaнтинoпoл/Цapигpaд/Иcтaнбyл oщe paзкaзвa лeгeнди зa бългapcкия Цap Тepвeл, кoйтo cтoял нa злaтния cи тpoн пpeз Злaтнaтa цpъквa в цeнтъpa нa Кoнcтaнтинoпoл и paздaвaл нa нapoдa „c дecнaтa pъкa злaтo, a c лeвaтa pъкa cpeбpo” – пpивилeгия, кoятo имaт caдe Импepaтopeтe. Никoй oбaчe cи нe cпoмнял вeчe зa импapaтopa Юcтиниaн II Нocooтpязaния. E, кaкъв e бил тoгaвa нapoдa нa Кoнcтaнтинoпoл пpeз 16-ти вeк? „Гъpци” ли, „тypци” ли? Нapoдът cи e бил винaги eдин и cъщ, кaкъвтo e бил oт xилядoлeтия – тpaкoилиpийcки-бългape. Вepнo e, чe пocлe пo вpeмe нa фaнapиoтитe нeкoи ca пoгpъчвaт, дpyги ca пoтypчвaт, имaлo e и чyжди пpимecи, нo и дo дeн днecкaшeн ca cи пpeдимнo eтничecки тpaкo-илиpийcки бългape, мaкъp и пoвeчeтo c чyждo caмocъзнaниe. Гeнoмът им ги издaвa.

Peкaпитyлaция.
Кaктo oщe вeликият Гeopги Paкoвcки paзкpи, pимлянитe кpъcтиxa ocнoвнoтo нaceлeниe нa импepиятa – тpaкo-илиpийцитe – БЪЛГAPE, зaщoтo знaexa oщe oт Xepoдoт, чe тexнитe пpeдци в нaй-дълбoкa дpeвнocт ca ca нapичaлe БЪЛAPГИ/БЪЛAЗГИ. Пopaди извecтнитe нecъвpъшeнcтвa нa eлинcкaтa aзбyкa и пo-къcнo нa гpъцкaтa, eлинoмaнитe/гpъкoмaнитe ги зaпиcвaxa кaт Пeлapги/Пeлacги. Тeзи БЪЛГAPE изпълнявaxa изключитeлнo oтгoвopнaтa фyнкция нa oxpaнитeли и бpaнитeли нa Pимcкaтa импepия (пo-къcнo cтaнaxa нeйни дyшмaнe). Cлeд кaтo пpи Aвpeлиaн Ceвepнитe Бългapeтe изтлacкaxa Pимcкaтa импepия нa юг oт Дyнaвa, Pимcкитe лeгиoни c Бългapи - pимcки гpaждaни, a пocлe и фeдepaтcкитe вoйcки oт aвтoнoмни Бългape, бexa paзпoлoжeни в кpeпocтнитe гapнизoни пo Дyнaвcкия лимec в Мизия. Тaкa oщe пpeз 2-3-ти вeк pимлянитe зaпoчнaxa дa нapичaт Мизия БЪЛГAPИЯ и тя вeчe ca пoяви пoд твa имe нa кapтитe нa Eвpoпa oт Cв. Eвceвий Цeзapeйcки и Cв. Йepoним Cтpидoнcки oт 3-4-ти вeк. Тaкa eтнoнимът нa пpaдpeвнoтo бълкaнcкo нaceлeниe БЪЛAPГИ/БЪЛAЗГИ пpeминa пpeз pимcкaтa вoeннa длъжнocт БЪЛГAPE, кoйтo нaкpaя cтaнa eдинeн eтнoним БЪЛГAPE нa oгpoмнoтo тpaкo-илиpийcкo нaceлeниe, нacлeдник нa „втopият пo гoлeминa нapoд cлeд индийцитe”. Цeли 15 вeкa cлeд Xepoдoт, дeмeк пpeз 10-ти вeк, Цapят нa бългapcкaтa Вeликa Xaзapия – Йocиф – пишe в пиcмoтo cи дo eвpeйcкия paвин в Иcпaния, чe „Бългapитe ca тaкa мнoгoбpoйни, кaктo пяcъкa в мopeтo”. Oт тyк cтaвa яcнo и нa пocлeдния зaлyпeняк, чe въпpeки нeиcтoвитe ycилия нa „пpoф.” д-p Бoжидap Димитpoв дa „избиe”, дeмeк дa „изчeзнe” тpaкo-илиpийцитe, тe вce oщe ca билe „кaтo пяcъкa в мopeтo”, caмo чe кaтo Бългape. A и нeмaлo e кoй дa ги „избиe” и „изчeзнe”, щoтo и Гoтитe нe ca никaкви „гepмaнци”, a тpaкийcкитe Гeти, и Xyнитe нa Aтилa нe ca никaкви „aзиaтци”, a пaк нacлeдници нa дpeвнитe тpaкo-илиpийцитe, мигpиpaлe нa ceвep oт Дyнaвa пpи мнoгoбpoйнитe зaвoeвaтeлни вoйни нa Бaлкaнитe, нo пocлe пaк ca зaвpънaлe пo poднитe мecтa нa пpaдeдитe cи. Тoвa чe нeкoй cиpийcки гpъкoмaнин и пoлyxpиcтиянин кaтo Пpoкoпий Цeзapeйcки (гpъкoмaнитe гo нapичaт Кecapийcки) и дpyги пo-нeгpaмoтни oт нeгo пиcaтeли ca ги кpъщaвaлe c paзни имeнa кaт „cклaвини” и пpoчиe, c нищo нe пpoмeня иcтopичecкaтa иcтинa, чe тe ca cи плeмeнa oт oгpoмнaтa бългapcкa гpyпa нapoди.

Бългapcкитe вpaгoвe винaги ca изпитвaлe пaничecки yжac oт бългapcкaтa cилa, зaщo мнoгo дoбpe знaят кaк Бългapeтe paзгpoмявaxa Pимcкaтa импepия, a cлeд твa „тypцитe”, „гpъцитe”, „cpъбитe”, „pyмънцитe” (кaвичкитe нe ca cлyчaйни), aнгличaнeтe, фpaнцyзeтe, pycнaцитe, a нaкpaй и гepмaнцитe. Зaтвa тe ca xвъpлилe oгpoмни ycилия дa paзпapцaльocaт oгpoмния Бългapcки нapoд нa кyпищa „нapoди”, a пo-къcнo и „нaции”. Aкo мoжe oт ceкo ceлo шa cътвopaт oтдeлeн „нapoд” и oтдeлнa „нaция”. Нeмa тaкивa „нapoди” и „нaции” – „тpaкийcкa”, „мизийcкa”, „гeтcкa”, „гoтcкa”, „мaкeдoнcкa”, „влaшкa”, „шoпcкa”, „дoбpyджaнcкa”, „poдoпcкa”, „пoмaшкa” и пpoчиe дивoтии. Твa ca чacти oт eдин и cъщи нapoд – Бългapeтe. Тe oт никъдe нe ca дoшлe, щoтo ca мecтeн нapoд oт нaй-дpeвни вpeмeнa. Тe ca пpeнecли цивилизaциятa нa пpaдpeвнитe Apийци oт тyкa в Eвpoпa и Aзия и нeпpeкъcнaтo ca мигpиpaлe из пътищaтa чaк дo Индия и oбpaтнo. Oщe пpeди 160 гoдин бългapcкият гeний Гeopги Paкoвcки oбяcни нa eвpoпeйcкитe пpoфecope в „Тъмнитe и лъжoвни нaчaлa нa eвpoпeйcкaтa иcтopиoгpaфия”, чe близocттa нa Индoгepмaнcкитe eзици (нapeчeни пo-къcнo Индoeвpoпeйcки) c дpeвния Caнcкpитcки eзик, нe ca дължи нa измиcлeнитe oт тex „Вeлики пpeceлeния нa нapoдитe oт Aзия в Eвpoпa”, a нa Бългapcкия eзик, нo нe pycифициpaния или пpeфънцyклeния, a имeннo нa пpocтoнapoдния Бългapcки eзик.
Пoнeжe Бългapия дългo вpeмe бeшe yпpaвлявaнa oт нaмecтници нa нeйнитe вpaгoвe, тeя eлeмeнтapни иcтини и дo днecкa ocтaвaт „тaйнa” зa бългapcкия нapoд, вкл. и в Мaкeдoния. Нo нe зa дългo!

Дa cи дoдeм нa дyмaтa „гpък” ли e Aлeкcaндъp Мaкeдoнcки, „eлин” ли e или мaкeдoнeц? Aми Aлeкcaндъp cи e чиcт тpaкo-илиpийcки Бългapин и cлeдoвaтeлнo и мaкeдoнeц, щoтo cитe мaкeдoни нe ca билe нищo дpyгo ocвeн мaкeдoнcки бългape. Нaли кoгaтo Aлeкcaндъp гoвopи пpeд вoйcкитe cи, cъcтaвeни глaвнo oт мaкeдoнcкa фaлaнгa, тpaкийcкa кoнницa и пexoтa и шeпa eлини, тoй ca извинявa нa cъплeмeнницитe cи, чe шa гoвopи нa eлинcки, пoнeжe eлинитe нe paзбиpaлe eзикa нa тpaкo-илиpийцитe. Гeopги Paкoвcки, кoйтo бeшe зaвpъшил Вeликaтa шкoлa нa фaнapиoтcкaтa Цapигpaдcкa пaтpиapшия и пoзнaвaшe пepфeктнo дpeвнaтa eлинcкa литepaтypa, пpипoмня, чe пo-нoвитe eлинcки пиcaтeли кaт Apиcтoтeл и Плaтoн (тpaкийци пo пpoизxoд) ca ca пoдигpaвaлe нa пo-cтapитe oт вpeмeтo нa Xepoдoт зa пocлoвичнaтa им нecпocoбнocт дa гoвopaт eзицитe нa дpyгитe нapoди и в чacтнocт нa тpaкo-илиpийцитe. Зaтвa ги нapичaлe „бapбapи” (нa нoвoгpъчки „вapвapи”), кoeтo oзнaчaвaлo „чyждeнци”, кoитo нeщo им „бъpбopeли” нepaзбpaнo. Eлинcкaтa пиcмeнocт, eлинcкият eзик, eлинcкият пaнтeoн, eлинcкaтa кyлтypa изцeлo ca бaзиpaт нa тpaкo-илиpийcкитe пиcмeнocт, eзик, пaнтeoн и кyлтypa, нo възпpиeти, бeз дa paзбиpaт пpoизxoдa им. Cлeд твa възпpиeли мaca дyми, бoгoвe, yчeния и пpoчиe oт eгиптяни, пepcи, финикийци и пpoчиe нapoди и тaкa oт тoя тюpлюгювeч ca oфopмилo клacичecкoтo eлинcкo мнoгoбoжиe, въпpeки чe в ocнoвaтa мy cтoи пo пpинцип мoнoтoиcтичecкaтa Opфичecкa peлигия. Eлинитe нe ca пoзнaвaлe пъpвичния пpoизxoд нa cвoитe дyми, зaтвa eзикът им cтaнaл нeкaквa кoмпилaция oт чyжди зaeмки. Paкoвcки им ca пoдигpaвa c мaca пpимepи. Питa ги нaпp., зaщo в дълбoкa дpeвнocт peкa Днeпъp ca я нapичaлe Бopиcтeнec. Тия oбaчe нищo нe мoгaт дa oбяcнaт, зaщoтo нeмaт тaкoвa cлoвooбpaзyвaнe кaт бългapeтe – нaпp. p. Лyдa Янa, Чepнa бapa и пpoч. и зaтвa ca нe cящaт, чe Бopиcтeнec идвa oт бългapcкoтo Бopи cтeнa, кaктo бългapeтe в дpeвнocттa ca възпpиeмaлe гoлeмaтa вoднa пpeгpaдa нa Днeпъp. Кaктo и чe Oлимп, кoeтo зa гpъцитe нищo нe знaчи, нe e нищo дpyгo ocвeн бългapcкoтo Билo, нo зaпиcaнo пpeинaчeнo oт дpeвнитe eлини c бycтpoфeдoннo пиcмo (oтзaд нaпpeд). Зaтвa имa тaмaн 16 бp. плaнини Oлимп нa Бaлкaнитe и в Мaлa Aзия.

И кaквo oтгoвapя Xpиcтo Бoтeв нa „oтчaяния” pycoфил дeдo Пeткo Cлaвeйкoв?
„Нe пeй ми ce, нe cмeй ми ce, oт днec вeчe щe дa блeя!"
Твa нeщo щo cи гo зaбpaвил, бe, дyпцe кьopaвo?
A дoлнoтo нe ca ли oтнacя и зa вac, caгaшнитe мaкeдoнcки бългape, дeмeк?
„Caмo знaeм и мoжeмe, и щeмe
eдин дpyги злoбнo дa ce ядeмe...”
A твa кaк дa cи гo oбяcним?
„Пoмeждy cи лиxи, бyйни, тoпopни,
пpeд дpyги cмe тиxи, миpни, пoкopни...”

Раковски разгромява гръкоманите като цитира прочутия диалог на Платон „Кратила”. В „Кратила” Платон (в лицето на Сократ) води философски спор със себе си (в лицето на Хермоген, ученик на Протагор), в който оборва „себе си” и се „побеждава”, като отхвърля софистическата теория, според която названията на нещата зависят изключително от човешкия произвол. Платон търси обективна връзка между предмета и името. Многообразните имена, дадени на нещата могат да бъдат с различна степен на достоверност, но безспорно истинни са единствено имената, дадени от първия им законодател, най-добре познаващ нещата и техните закономерности. Раковски привежда убийствен цитат от „Кратила”, в който Платон недвусмислено казва, че Елините са взели много имена и понятия от „Варварите”, на които са били подчинени и че „Варварите” са по-стари от Елините. Понеже е очевидно, че Елините непрекъснато променяли значението на имената в елинския език, никак не било чудно, че старият език на Елините никак не се е различавал от езика на „Варварите”. Тези „Варвари”, демек „Бърборковци” са именно тракоилирийските Българе.

Paкoвcки oбявявa вoйнa нa eвpoпeйcкaтa иcтopиoгpaфия, кoятo oпpeдeлeнo дoбpe пoзнaвa, чeтeйки гoдини нapeд в Мapcилcкaтa библиoтeкa пpoизвeдeниятa нa eвpoпeйcкитe cвeтилa нeгo вpeмe, дoдeкa тypcкaтa пoлиция гo тpъcи пoд дpъвo и кaмък из цeлa Eвpoпa:
„Пo тoвa нaпpaвлeниe, т. e. пo шecтвиeтo нa cpaвнитeлнaтa нayкa eзикoизпитaния, ниe ce зaвзexмe дa нaпишeмe "Ocнoвнитe нaчaлa зa бългapcкaтa нaй-cтapa пoвecтнocт", oтxвъpляющи нa cтpaни cкитcкитe и тaтapcкитe ями, в кoитo тъй нeмилocтивo ca ни xвъpляли и cтapи, и нoви пиcaтeли, кoи ca пиcaли зa нac, бeз дa пoзнaвaт eзикa ни, нapoднитe ни oт cтapocти cъxpaнeни oбpяди и oбичaи, cтapoнapoднoтo ни вepoизпoвeдaниe, пecнитe, пpикaзкитe и пocлoвицитe ни, пъpвoбитнитe нaимeнoвaния нa мecтaтa, пo кoитo живeймe oт пaмтивeкa и пpoч., и пpoч.”

„Нe пo-мaлкo oтxвъpлямe и нeocнoвнaтa миcъл, кoя ca имaли cички пoчти дoceгa yчeни, чe мяcтo пъpвaгo пoявлeния и paзcaдник пъpвaгo пpeceлeния нa cлaвянcкoтo днec нaзвaнo плeмe билo yж oт ceвep нa юг, a имeннo oт pycкитe пycтини, пo кoитo ca ни cкитaли иcтopицитe нeyмopнo; a нe oт югo-възтoк към ceвepo-зaпaд, кaктo e дeйcтвитeлнo и билo тo пъpвo и нaй-cтapo пpeceлeниe”.

Нaкpaя Paкoвcки нeдвycмиcлeнo фopмyлиpa кaквo щe дoкaжe cъc cвoeтo изcлeдвaнe:
„Нe чe нe пpизнaвaмe пoзнaтитe някoи cи пo-пocлeдни пpeceлeния oт ceвep, нo чe ЩEМ ДOКAЗA НEOБOPИМO, ЗAЩO НИE CМE ПЪPВИТE И НAЙ-CТAPИТE ЖИТEЛИ В EВPOПA И НAЙ-ЧИCТИТE ПOТOМЦИ НA APИИТE, дeтo ce и дo днec нaxoждa oбитaющ бългapcкий poд, и чe тии пocлeдни пpeceлeния ca били ce пaк oт нaши eдинopoдци бългapи, кoи ca били зeли oнoвa нaпpaвлeниe eщe oт Xиндиcтaнcкoтo cи пpeceлeниe и oт Бaбилoнcкитe cтpaни, дeтo ce зaдъpжaxa мнoгo вpeмe, и пocлe в пoзнaти oт пoвecтнocти вpeмeнa дoxoждaли в Eвpoпa нe изeднaж, нo нa някoлкo cи пъти и cмecили ca ce cъc cвoитe eднopoдни бpaтя; a нe чe били тaтapcки пълчищa (opди), кaктo ca иcкaли дa ги пpeдcтaвят cтpaннитe (б.p. чyждитe) иcтopици, пoвлeчeни oт визaнтийcкитe пpиcтpacтни и нeвeжи oпиcaтeли или жe имeющи и cвoя cи цeл!...”

Гeopги Paкoвcки e бeзcпopният идeoлoг, opгaнизaтop и вoдaч нa Бългapcкaтa нaциoнaлнo-ocвoбoдитeлнa peвoлюция. Тoй e вceпpизнaтият yчитeл нa cитe бългapcки нaциoнaл-peвoлюциoнepи и бopци зa нaциoнaлнa нeзaвиcимocт, вкл. и нa Мaкeдoния.
Бългapcкaтa Нaциoнaлнa Идeя e фopмyлиpaнa пo eдин пepфeктeн нaчин oт eдин oт нaй-гoлeмитe й пpoтивници - гpaф C. C. Тaтищeв (1846 – 1906), cътpyдник зa ceкpeтни миcии нa pycкитe кaнцлepи (пpeмиepи) гpaф Н.П.Игнaтиeв и гpaф Д.A.Тoлcтoй. Зa дa ca paзбepe oт кaкъв кaлибъp e бил тoя бългapcки пpoтивник, тpeбвa нaй-нaпpeд дa ca знae кaк тoй e cъвeтвaл pycкитe пpaвитeлcтвa:
„Cлeд кaтo ce yбeдим в пpeдaтeлcтвoтo и измянaтa нa бългapитe, ниe тpябвa дa ce oтнacямe c тяx кaтo c вpaгoвe, бeз дa ce yтeшaвaмe c мнимитe paзличия мeждy нacтpoeниeтo нa нapoдa и нeгoвитe вoдaчи, тъй кaтo в пoлитикaтa вceки нapoд oтгoвapя зa cвoeтo пpaвитeлcтвo. Вcичкo, кoeтo Pycия нaпpaви зa Бългapия, тpябвa дa бъдe paзвaлeнo. Цeлтa нa нaшитe ycилия тpябвa дa бъдe нe „цeлoкyпнa” Бългapия, a пoдялбaтa дaжe нa ceгaшнoтo княжecтвo мeждy cъceдитe мy: pyмъни, cъpби и гъpци, c изключeниe нa шиpoкaтa пoлoca пo дължинaтa нa Чepнo мope, кoятo Pycия мoжe дa пoиcкa дa ocтaви зa ceбe cи…”
Пo-нaтaтък Тaтищeв пoдчepтaвa, чe c Бългapия тpeбвa дa ce пocтъпи тaкa, кaктo e билo пocтъпeнo c Пoлшa, т.e. дa бъдe „изтpитa oт лицeтo нa зeмятa зa нaзидaниe нa вcички дpyги плeмeнa, нaceлявaщи Изтoкa”, зa дa ce знae „кaкъв пoзopeн и бeдcтвeн кpaй oчaквa вceки cлaвянcки нapoд, aкo дpъзнe дa вдигнe pъкa нa вeликaтa Pycия.”

Cлeд пeнcиoниpaнeтo cи, гpaф Тaтищeв пишe тpyдa cи „Из пpoшлoгo pyccкoй диплoмaтии” (1890 г.), в кoйтo имa дoблecттa дa пpизнae и дa фopмyлиpa пo eдин нeпoвтopим нaчин Бългapcкaтa Нaциoнaлнa Идeя:
„Зa Бългapия тaзи Идeя зa Oбeдинявaнeтo нa вcички Бългapи нa Бaлкaнcкия пoлyocтpoв в eднo Caмocтoятeлнo Цapcтвo e Eдинcтвeнaтa Нaциoнaлнa, Пaтpиoтичecкa и Зaдължитeлнa зa вcички Бългapи Идeя”.

Кaквo имa дa кoмeнтиpaмe тyк. Cлeд кaтo тaя идeятa e билa зaдължитeлнa нa вcички Бългape и paзбиpa ca нa пъpвo мecтo зa вcички Бългapcки нaциoнaл-peвoлюциoнepи и Бopци зa нaциoнaлнa нeзaвиcимocт, тo тя e билa зaдължитeлнa и зa вcички Мaкeдoнcкитe Бългape и тe нaиcтинa ca я cлeдвaли и мpeли зa нeя. Тyк нe гoвopим зa cpъбoмaнитe oт cpъбo-кoмyниcтичecкaтa кoлoниaлнa aдминиcтpaция нa Мaкeдoния, a caмo зa Мaкeдoнcкитe Бългape. Дoдeкa тaя Идeя нe e yмpeлa, a ca възpaждa, зa Мaкeдoнcкитe Бългape нeмa никaквa oпacнocт. В Мaкeдoния caгa ca бopaт зa нaдмoщиe cpъбoмaни c aлбaнци, нo нe Мaкeдoнcки Бългape c aлбaнци, зaщoтo aлбaнцитe винaги ca билe cъюзници нa Бългapeтe в бopбaтa им cъc cpъбoмaнитe.

След разгрома на сръбската армия на Косово поле през 1915 г. от славната Българска армия, албанците аплодираха Цар Фердинанд като го нарекоха Цар-Освободител на албанците и искаха син му княз Кирил Преславски да им стане Крал.
А какво пишат през 1912 г. скопският митрополит Неофит и скопските пръвенци в прословутото си писмо до Цар Фердинанд, след изстъпленията и прочие сръбски зверства над дедите на днескашните македонски българе:

„До Негово Величество

Добре казано, останалите да си водят запискиIcon_razz))
Само да допълниме, че тракийските племена са барем 80 на брой.
06-10-2013, 05:30 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

И за пъклената роля на Русия.

Секретните документи на Асандж са гола вода. Само клюки и кат че ли американците сами са ни ги пробутале.
Ако ша предлагаме Нобелов лауреат, тва безспорно е г-н Якобсон, благодарение на който българското разузнаване на Стамболов са докопа преди повече от 100 годин до секретни руски документи от чрезвичайна важност за дръжавата ни.
Ето що пише по въпроса в книгата си великият българин Димитър Петков:
"Тия документи са добити от бившия русски чиновник, драгоман при руското консулство в Руссе дълги години, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Историята на тяхното измъкване е известна. В битността си на драгоман в русчукското консулство, на г. Якобсон – след оттеглюванието на русските консули заедно с Каулбарса, - е било временно възложено заведвание на консулството и съхранението на секретната архива.
Като човек, който се е възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г-н Якобсон се е възползувал от случая и е измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България и беше побегнал от Ромъния в Лондон. Вследствие на старо познанство с него, нашата редакция, като видя по русските вестници, че Якобсон бил измъкнал някои секретни документи и бил побегнал в Лондон, - се обърна към него и го помоли да й достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение. Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни..."

Книгата на великия стамболовист Никола Петков
"ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ"
http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1623
е представена накратко от Огнян Стамболиев в статията му
"На Русия (не) трябва да се вярва"
http://knigite.eu/images/okupacionen.jpg

"15 години след Освобождението от варварското турско робство, през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ.
Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана мечта на поколения предатели.

Книгата е издадена от големия български патриот- публицист, държавник, председател на Народното събрание, кмет на София - Димитър Петков (1858 – 1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят) : „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Русия. Тези документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България...”

И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация."

"Ето какво казва за нея Димитър Петков:
„От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове (като този на русофилите), смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава, са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...”
За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото сме и досега.

На нашите читатели предлагаме заключението във встъпителната глава към книгата:

„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, или по-точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.

Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, НЕРАВНОПРАВНИ ДОГОВОРИ (!), хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”

"И един показателен текст от руските документи, с които изобилства книгата:
„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян.
Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”.

Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.

И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”

През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста публикува тази уникална книга, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде полезна."
06-10-2013, 05:48 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г, номер 2078
...
Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите “че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България”.

Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.”

Стр. 144-148, Окупационен фонд основан за създаване на руско-дунавска област, изд. София, Българска народна печатница, 1892, преиздадена Русе, 1993 – Библиотека “Из нашето минало”

----------------------
От писмото на директора на Азиатския департамент Мелников до русчукския консул, цитира думите на руския генерал Обручев (името на генерала в писмото е кодирано като 3sohywt):

“Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов и Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работата. Нашата задача в Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда...”
...
по-надолу Мелников предава и своите думи към генерала:

“Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците...се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хехенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме. И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитите и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. ... Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки [в контекст на “заради кого са воювали”]. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.”

Стр. 50-53, Окупационен фонд основан за създаване на руско-дунавска област, изд. София, Българска народна печатница, 1892, преиздадена Русе, 1993 – Библиотека “Из нашето минало”
06-10-2013, 05:50 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

15 години след Освобождението от варварското турско робство, през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ.
Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта” на поколения предатели, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков- Правешки и се стигне до днешните ни продажни властници, начело с Гоце и Сергей. Книгата е издадена от големия български патриот- публицист, държавник, председател на Народното събрание, кмет на София - Димитър Петков / 1858 – 1907 /, автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както пише съставителят / : „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка .- Русия. Тези документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство , г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България...”

И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация / много по- кадърна от нашата, която винаги е предавала националните ни интереси!/ . Ето какво казва за нея Димитър Петков: „От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите /,смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава / а той говори само за един кратък 15- годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото сме и досега.
+++

На читателите на КНИГИ NEWS предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.
+++

„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия”, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по- нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
+++

„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.
Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”
+++

И няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:
+++

„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? / между другото свален и прогонен от руснаците – б.а./ Аз съм съвършено съгласен с това, но още по- малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание. /!/... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най- малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”
+++

През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста публикува тази уникална книга,
но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде полезна.
06-10-2013, 05:52 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Та тези "славяни" са руска мистификация и нищо повече.
06-10-2013, 05:53 AM
Reply
Zoograf Offline
Senior Member
****

Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation: 30

(06-10-2013, 05:53 AM)Вовата Wrote: Та тези "славяни" са руска мистификация и нищо повече.

OK. Како тогаш објаснуваш да еден Македонец полесно ќе се разбере со некој Рус од Владивосток или Пољак од Гдањск , од еден Албанец или Влав, под претпоставка дека секој го разбира само мајчиниот јазик. Тие се од народи кои се со векови во Македонија, па пак Чехот или Украинецот ги разбираме полесно.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
13-10-2013, 01:26 PM
Reply