(04-11-2010, 09:25 PM)Taridin Wrote: Мајката е убаво документирана во македонските /вкл. и од Пиринска Македонија/ весници од 40те години. Тоа што под притисок изјавила некој невистини по 1956 е друго прашање.
Дай да прочетем "убавите документи".
Къде е този "притисок"? Докажи!
РЕФРЕН КАК СЕ КРАДЕ И ФОЛШИФИКУВА ИСТОРИЯ ВО СЪРБО-КОМУНИСТИЧЕСКА МАКЕДОНИЯ !
Пиша Ви по повод интервюто с проф. Георги Бакалов. Днес попаднах на вестникарска статия, имаща отношение към темата за България и Македония. Става дума за писмо, публикувано през 1968г. от майката на Никола Вапцаров – Елена Вапцарова. Конкретната статия, които Ви изпращам, е от пловдивския "Отечествен глас", броя от 23 август 1968 г.”, пише читателят. „Родината за Вапцаров е България, в която той работи и умря” – пише в писмото на Елена Вапцарова, от което е поместено факсимиле. На 24 ноември се навършват сто години от рождението на Никола Вапцаров (роден на 24 ноември 1909 г.
По 1945 година, во Социјалистичка Република Македонија, под влијание на доктрината на Комунистичката партија на Југославија, Никола Вапцаров е сметан за етнички македонец. По повод тие тврдења, Елена Вапцарова, мајката на големиот поет, го пишува следното писмо до редакцијата на весникот “Пиринско дело”:
„ Сакам да го споделам со читателите на весникот моето искрена огорченост од некои писатели-журналисти на Скопје. Одамна се вознемирувам, но во името на добрососедските односи молчев.Пред повеќе години во Варшава се прегрнавме со мајката на Зоја и Шура Космодемјанскаја и си дадовме ветување, дека ќе бидеме во првите редици на борбата за мир, за да нема други како нас, и затоа мочев, а сега ќе извикам цел свет да ме чуе: Родината на Вапцаров е Бугарија, во која тој работи и умре.Кога излезе тоа глупавото известие, дека ги превеле стиховите на Вапцаров на неговиот мајчин јазик, бев во чудење. Дали има во историјата таков поет, кој пишувал свои стихови на туѓ јазик и потоа туѓите луѓе да му ги преведуваат на неговиот мајчин јазик!Тоа го пишувам јас, мајката на поетот, со својата немоќна рака.Елена Вапцарова
Некога и некъде Вапцаров да е декларирал, че е македонец? Той е написал в своя доклад “…ние сме македонци”, прочел го е в кръга на коминтерновската креатура, наречена Македонски литературен кръжок, участвал е в неговите сбирки. Но не и във водевилните упражнения за създаване на “македонски език”, за които покойният Иван Керезиев си спомняше, не без чувство на хумор, как някои от кръжочниците са поставяли пред формите за бъдеще време частицата “ке”, как са “кекали”, за да говорят на “македонски”.
Поезията на Вапцаров е написана на родния му матерен език, на него е водена личната му кореспонденция, на български са написани дори неговите “македонски доклади”, чрез които в Скопие се опитват да му припишат някакво “македонско национално съзнание”.
Във всичките си документи Никола Вапцаров е записан “българин” и “български поданик”, но тази малка подробност винаги остава незабелязана от скопските манипулатори и крадци на история.
Из полицейско дознание от 13 декември 1940 г. по повод ареста на поета заради написаното от него стихотворение “Селска хроника”:Именувам се Никола Йонков Вапцаров, жител на ст. София, ул. “Ангел Кънчев” 37, вероизповедание – източноправославен, народност – българин, семейно положение – женен, занятие – машинен техник, роден в 1909 г…
Исторически факт е обаче, че още от края на 1940 г., след прякото ангажиране на Вапцаров в Соболевата акция, а по-късно и с привличането му във Военната комисия на ЦК – неговата дейност в Македонския литературен кръжок постепенно заглъхва. Тя е напълно преустановена след САМОРАЗПУСКАНЕТО на кръжока. От лятото на 1941 г. Вапцаров участва активно в списването на вестник “Литературен преглед”, който се превръща в трибуна на една пробългарска патриотична линия за “преливане на културни ценности отсам и оттатък Вардара, отсам и оттатък Пирина”. Приветства се “Христовото възкресение над поробените братя из Македония…” (брой на “Литературен преглед” от 20 април 1941 г.).
За отбелязване е, че в по-голямата си част “проводници” на тази патриотична линия са бившите членове на Македонския литературен кръжок. В този смисъл съвсем аргументирано е твърдението на П. Галчин, че реално настъпва коренен поврат в техните виждания.
През същия период “македонската тема” в поезията на Вапцаров отстъпва място на други теми, свързани с чисто екзистенциални, общочовешки проблеми и социални дилеми. Тогава той пише своите емблематични стихотворения “Антени”, “Ботев”, “Не сега не е за поезия”, “Ще бъда стар”, в които сякаш е запечатана драматичната съдба на поета и човека на XX век. Именно затова Вапцаров е не само “добър поет”, но и голям национален поет, за когото латиноамериканецът Николас Гилен с пълно право отбелязва, че “Никола Вапцаров е едно гигантско дърво, чиито корени се намират дълбоко във сърцата на българите”.
Пръв “забелязва” прокоминтерновските тезиси на Вапцаров Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, със свой “принос” в създаваната там “македонска книжевност”. В книгата си “Вапцаров. Есета и статии” Митрев кой знае защо определя българския поет-антифашист като един от “мнозината македонски емигранти и емигрантски дейци в България” (!), сякаш той е дошъл там неизвестно откъде. След като приписва на Вапцаров “изкристализирало македонско национално съзнание на македонски поет” Митрев стига до откритието, че Вапцаров, “за да бъде докрай верен на своя народ, му помогнал неговият революционен марксистки светоглед и неговата революционна марксистка практика”. С една дума – неговите коминтерновско-сталинистки възгледи по националния въпрос, изразени в Доклада му пред Македонския литературен кръжок.
По-странното е друго, че след като открива “македонската принадлежност” на Никола Вапцаров, Димитър Митрев се опитва да бъде в някаква степен обективен. Според него “македонските емигранти” в България, които се стремели да бъдат “македонски патриоти” в “съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от великобългарски шовинизъм”. Такива “нюанси” се забелязвали и в първите поетически опити на Никола Вапцаров. За да илюстрира това, Митрев цитира част от публикуваното в сп. “Родина” стихотворение на поета: Летиме ний… в далечния предел
чертаят с кръв дедите ни завета:
Вземете си деца, Егея бел…
Пазете вие родните морета. Но Митрев си има обяснение и на “Вапцаровия шовинизъм”, който бил следствие от вредното въздействие на баща му Йонко Вапцаров, представен в книгата като “синоним на върховистките главорези” в Пиринска Македония.
Тези твърдения на отдавна покойния скопски литератор днес имат стойност единствено като документ за първите “македонски манипулации” с творчеството и личността на поета, които продължават и до ден днешен.
Пръв се домогва до “Доклада…” на Вапцаров пред Македонския литературен кръжок небезизвестният академик Блаже Ристовски, който вижда в него продължение на ранния македонизъм на Кръсте Мисирков. Ристовски пръв лансира и ксенофобската теза, че за съдбата на Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов (т.е. за техния разстрел – бел.авт.) “решаващ бил техният македонски национален политически ангажимент” (!)
Другият скопски академик, Гане Тодоровски, след преценката си за Македонския литературен кръжок като “доказателство за контуитета (продължението – бел.авт.) в развитието на македонската литература от XX век”, прави невероятното “откритие”, че “комунистите и прогресивните хора определят македонската нация” като “историческа неизбежност”, потвърждавайки по този начин Коминтерновската същност на своя македонизъм.
Nikola WapzarowNikola Jonkow Wapzarow (bulg.: Никола Вапцаров, * 7. Dezember 1909 in Bansko; † 23. Juli 1942 in Sofia) war ein bulgarischer Dichter. Er war Mitglied der BKP, bevor sie als Partei legalisiert und institutionalisiert wurde.Wapzarow besuchte von 1924 bis 1926 das Gymnasium in Raslog, danach die Berufsschule für Schiffsmaschinenbau in Warna, die heute seine Namen trägt. Er absolvierte sein Praktikum zuerst auf dem Schiff “Drazki” und besuchte im April 1935 mit dem Schiff “Burgas” Istanbul, Famagusta, Alexandria, Beirut, Port Said und Haifa.Wapzarow arbeitete in der Fabrik Bulgarische Waldindustrie in Koritscherewo als Mechaniker, bis er 1936 gekündigt wurde. Dann war er in der Fabrik der Gebrüder Burgatschewi in Sofia beschäftigt. 1938 wurde Wapzarow Mitglied der makedonischen Literaturakademie in Sofia. 1940 sammelte er im Pirin-Gebirge Unterschriften für die sog. Sobolews-Aktion. Er wurde vor Gericht gestellt und in Godetsch interniert. Nach seiner Rückkehr 1942 organisierte er Widerstandsaktionen gegen die deutsche Wehrmacht. Dann wurde er verhaftet, gefoltert und zum Tode verurteilt. Er wurde noch am selben Tag durch Erschießen hingerichtet.
Nikola VaptsarovNikola Vaptsarov ( _bg. Никола Вапцаров) (7 December 1909 – 23 July 1942) was a Bulgarian poet, communist and revolutionary. He was born in Bansko to a Bulgarian militant father and a Protestant mother. Trained as a machine engineer at the Naval Machinery School in Varna, later Naval Academy, he worked machinist jobs most of his life and wrote in his spare time. His only released book of poetry is “Motoring Verses”(1940). Because of his underground communist activity against the government of Boris III and the German troops in Bulgaria, he was arrested and executed by a firing squad.
ВАПЦАРОВ
Никола Йонков (24.XI(7.XII).1909 – 23.VII.1942) – болг. поэт-коммунист, нац. герой. Учился в гимназии, затем в морском технич. уч-ще в Варне (1926-32). Работал механиком, кочегаром, техником. В 1932 (или 1933) вступил в Болг. коммунистич. партию (БКП). Вел антифаш. революц. агитацию среди рабочих. По поручению БКП организовал (1940) кампанию сбора подписей за заключение союза между Болгарией и СССР. С сент. 1941 как профессион. революционер перешел на нелегальное положение, выполнял ответств. поручения ЦК БКП. Стихи В. (первый сб. революц.-патриотич. стихов “Моторни песни” (1940), “Избрани стихотворения” (впервые опубл. в 1946) и др.) – одно из блестящих явлений революц. болг. поэзии. За антифаш. деятельность В. был расстрелян нем.-фаш. оккупантами вместе с секретарем ЦК Болг. рабочей партии А. Ивановым. В 1953 В. посмертно присуждена Международная премия Мира.
„Никаде нема поубава од нашата Бугарија, мамо. А нашиот Пирин со ништо не може да се сравни“ —Никола Вапцаров
Search
Member List
Calendar
Help
Може ли да има нешто обшто между МК и БГ?
