Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 13 Vote(s) - 3.85 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Билатерални односи: Македонија - Бугарија
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

А "децата" от ваташа са деца само във вардарската митология. Те са били вардарският еквивалент на това, което у нас по същото време е било известно като "ремсисти" комунизирано младежко звено на комунистическата агентура (РМС – работнически младежки съюз – комунистически активисти). Не са били никакви деца, били са пълнолетни, и са оказали съпротива срещу конвоиращите ги войници, а по време на война за такива работи се стреля. Защо ТОЧНО ТЕЗИ "деца" са били арестувани. Защо не други и на други места. Защо този случай е изключение. Изключение, което като такова ясно показва, че рзстреването на млади комунисти не е било обичайна практика? Отговорите са ясни за веки ненатровен с комунистическа пропаганда.

Цялата ви "война" е част от комунистическата кампания на балканите по онова време – диригент: чичко Сталин.
17-03-2011, 07:59 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(17-03-2011, 07:59 PM)Вовата Wrote: А "децата" от ваташа са деца само във вардарската митология. Те са били вардарският еквивалент на това, което у нас по същото време е било известно като "ремсисти" комунизирано младежко звено на комунистическата агентура (РМС – работнически младежки съюз – комунистически активисти). Не са били никакви деца, били са пълнолетни, и са оказали съпротива срещу конвоиращите ги войници, а по време на война за такива работи се стреля. Защо ТОЧНО ТЕЗИ "деца" са били арестувани. Защо не други и на други места. Защо този случай е изключение. Изключение, което като такова ясно показва, че рзстреването на млади комунисти не е било обичайна практика? Отговорите са ясни за веки ненатровен с комунистическа пропаганда.

Цялата ви "война" е част от комунистическата кампания на балканите по онова време – диригент: чичко Сталин.

Вова, а како се однесувала бугарската монархистичка власт спрема “ ремсистите“ во самата Бугарија. Дали и таму спроведувала такви репресалии. Убаво би било ако можеш да го тоа аргументираш со некои факти.

18-03-2011, 01:35 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Някой не сме слушали, а сме го живяли. И?

"На 28 май 1944 г. Перущица осъмва в блокада. Жандармеристите начело с поручик Борис Балкански задължат по списък близо 60 души ремсисти и ятаци на партизаните. На 5 срещу 6 юни 22-ма от тях са натоварени на камиони и разстреляни в дефилето на река Въча над Кричим.
Никой не съобщава за станалото, но след ден-два мълвата тръгва. "Не може да бъде!", ахва местният свещеник отец Стефан Попвасилев и тутакси отива при поручика. Балкански нещо го залъгва и той се прибира успокоен. Но на другия ден истината лъсва, въпреки че властите отричат. Тогава свещеникът бие камбаната на умряло и сам прави опело и панахида за убитите - за него няма "наши" и "врагове", за него всички са чеда на Бога. Когато след манифестация част от близките им са задържани, пак отец Стефан тича при поручика и успява да освободи две жени.
Броени дни след Деветосептемврийския преврат една нощ камион стоварва вързани хора в местността Симемонов мост над Въча. Избити са бед съд и присъда 25 видни перущенци - този път не от официалната власт, а от местни хора, като отмъщение за загиналите преди 4 месеца ремсисти. Между жертвите е и 45 - годишният перущенски свещеник.
Кой е отец Стефан Попвасилев: родом е от родопското село Павелско, произхожда от стар възрожденски род. И дядо му и баща му са свещеници. .......... През 1931 г. е преместен в Перщица. Семейството му има три деца и понеже живеят под наем, той почва да събира материали за къща. С тях обаче решава да построи не свой частен, а църковен дом до храма, който и днес се ползва от наследниците му по сан. Известен със своята рабтливост, издига и кабанария, прави църковно гробище, ремонтира църквата.....Неуморен пастир и просветител, отец тефан обикаля домовете, учи децата на Божия закон, организира ги да помагат на бедни съученици.....Сам е личен пример за милосърдие - отглежда роднински деца, останали сироти, приютява в дома си евакуирани заради бомбандировките...Основател и председател на Всебългарския съюз "Отец Паисий" в Перущице....Освен с добро сърце, интелигентност и дар слово, той е надарен и с чуден глас.....Великденската служба в Перущица през 1944 г. се предава директно по радиото.
Веднага след Девети в дома на отеца идва Фидана Гичева, братовчедка на големия земед.трибун Димитър Гичев. Пратила я баба Райна, майката на Гичев, да му даде ключа от скривалището на сина й и даго предупреди: "Отче, ще те убият. Ти не познаващ комунистите. Ела, скрий се месец-два". Свещеникът твърдо отказва. Да бъде, както Бог е решил, казва. Не съм вършил престъпления и няма защо да се крия.
На 22.09. отец Стефан е отведен по време на св.литургия за "справка". В училището вече са задържани кметът, книжарят, учители, запасни офицери и други по-видни люде, близо шейсетина. Обвинението - сеел фашиски идеи и бил главният виновник за избиването на 22-мата ремсисти. По-късно очевидци ще разкажат за разпитите и издевателствата. Скубали му брадата, били го с пръчка по половите органи, скачали по гърдите му, карали го да похули Бога, да пълзи и да им лиже подметките. Другите правели това и него придумвали: "Отче, помогни и ти - целуни им краката, моли им се, белким се спасим"!."Аз имам един Бог, на Който се моля и Неговия образ целувам, отговарял. Нему се моля за вас и за палачите си - Той да прости на всички".... На едно кратко 5 минутно свиждане успява да каже на децата и жена си "Търсете и докажете истината и Бог да ви пази". Към един часа в нощта срещу 22.09. сякаш провидението ги извежда (жена и деца) навън - да видят как го товарят на камиона. София (жена му)хуква с трите деца след него. Партийният секретар Димитър Кънев опира пушката в гърдите й: "Връщайте се, ще ви убия!" "Убиец!" вика тя- "Къде ги водиш?". отблъсква я назад, моторът изпърпорва и тръгва. Още на другия ден попадията облича черно, а малката Анастасия 40 дни сънува как тичат в тъмнината след камиона.
За лобното място е избран каменен каньон - никой да не може да избяга. ....Спасява се само учителт Михайл Насев (скача в дерето, а другите скочили ги настигат и убиват) ранен се укрива в роднини в Пазарджик. Предава се ,за да оцелее, и е въдворен на о.Персин - Белене. Всички останали са разстреляни и стоварени накуп на една поляна малко по-нагоре. Мястото е завардено с караул.
На средващия ден Димитър Каймаканов, син на един от убитите, успява да се промъкне през блокадата. Намира окървавената скала на разстрела и малко по-нагоре - върби, наредени като ограда.Разгръща и вижда камарата трупове. Свещеникът е най-отгоре и гледа точно в него с отворени очи "Отче, какво става тук?" запитва момчето, вземайки го за жив. Чува се шум от кола - скрива се и успява да види как петима души заливат с нафта труповете и ги запалват. По-късно близките на изчезналите намират злокобното място - цялата околност мирише на изгорено човешко месо. Натъкват се на купчината обгорели и полуизглозгани тела, на черепи, ръце и вътрешности, влачени по тревата от кучета и лисици. Отец Стефан лежи най-отгоре, облечен в подрасник и единствен недокоснат от огън и звяр....Хората увиват останките от телата и кърпи и ги заравят бързешком, където сварят - без кръст и без знак. При направата на язовир "А.Иванов", който поглъща поляната, следите се окончателно заличени-костите са събрани в две съндъчета и зазидани в язовирната стена.
Цялото село научава за кървавото убийство, някои от виделите разлагащите се трупове даже се поболяват психически.Властта обаче отказва да признае злодеянието и обявява жертвите за "безследно изчезнали". Семейството на отец Стефан е изселено веднага.Вземат им козата и радиото - те друго нямат. Големият син прекъсва Класическата гимназия.... Много от палачите стигат до отговорни постове Страхил Кънев - зам.министър на земеделието... Брат му, също участник в престъплението, полудява - все повтаря "кръв, кръв, много кръв..." и накрая се самоубива. През 1947 г. ДС се натъква на полицейското досие на Магда Агоп Инджиян, член на БКП, въдворена в Перущица 1944 г. Става ясно, че тя е предала перущенските ятаци и ремсисти за отмъщение - харесвала командира на партизанския отряд, пък той я отблъснал. ОСЪДЕНА Е НА СМЪРТ, КАТО ПРИСЪДАТА Е ЗАМЕНЕНА С ДОЖИВОТЕН!!!! ЗАТВОР".(те доносниците са "идеино" близки", а?).
Татяна Мичковска
—————————————————————————————————————————————————————————
ШЕСТТЕ ЯСТРЕБИНЧЕТА
Ястребино — синоним на фашистките зверства!
Едва ли ще има честен българин , чието сърце да не е трепне, запознавайки се с трагичните събития в с. Ястребино на 19 декември 1943 година.
Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство — на бедния чакълджия Петър Калайджийски.
Най-малкият е Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив.
Най голяма е Надежда — дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града — слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин.
Димитринка Петкова Стоичкова е родена на 3 ноември 1932 г. Баща й е член на БЗНС. Братята и сестрите на осемчленното й семейство са поели вече своя път. Един от братята й — Стойне за последен път е бил в селото през декември 1940 г. Работи като градинар в Унгария и Чехословакия. Заради неизвестността му фашистките управници често измъчват семейството.
Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките — близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година.

Ценка и Цветанка. След като завършили първоначалното си образование в Ястребино се записват в прогимназията в с. Любичево. Всеки ден , в студ, мраз и виелица децата ходят до съседното село и се връщат. Те знаят къде се укрива батко им Митко с другарите си и поддържат връзка с тях. Носят им храна, дрехи, информират ги за обстановката в селото.

Краят на 1943 година.Неспокоен е Тузлушкият край. Ястребино е снабдителна база на партизаните от Омуртагския отряд, а за фашистите - опасно “комунистическо гнездо”. На Никулден — 19 декември 1943 г. многохилядна войска, полиция и жандармерия нахлуват в селото. В дома на предания ятак и стар комунист Петър Калайджийски нахлуват въоръжени войници с натъкнати на пушките ножове. Подкарват цялото семейство — родителите с трите деца - Стойне, Иван и Надежда, към кметството. Не е отминато и семейството на Петко Стоичков. В дома са бащата, майката и 11-годишната Димитринка, Митка, както я наричат. Отвеждат и тримата.Полицаи нахлуват и в дома на Ценка и Цветанка. Отвеждат ги заедно с майка им и баща им. Кметството на с. Ястребино е претъпкано от арестувани. Разпитът не продължава дълго. Не трепва закоравялото сърце на озверения подпоручик К. Йорданов (учител по професия) . Въпросите в питащите очички на децата остават без отговор. Малцина освобождават.
Фашистите избират жертвите си — осемнадесет души, от които шест деца!
След пладне ги извеждат извън селото. Край селската горичка ги спират и зловещ картечен изстрел ги покосява. Незасегнат между труповете остава Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток злодей стреля и детето пада мъртво.Трагедията, разиграла се в Ястребино на 19 декември 1943 г., не е завършила. На следващата нощ убийците продължават гаврата с жертвите си. Изваждат набързо заринатите трупове и далеч от димящото село ги изгарят на клада, за да заличат престъпленията си.
———————————————————————————————————————————————————————————
ЕРНИЯ КАПИТАН


“ЧЕРНИЯ КАПИТАН” – Няколко лица са наричани така. Повечето са офицери от Ловните роти – военни поделения, които са преследвали партизани по времето на Втората световна война, когато България е съюзник на Хитлеристка Германия. Получавали са прозвищата си заради потресни престъпления – убийства на деца, имащи физически контакти с партизани, рязане на глави на партизани, показно разнасяне по селата на убити партизани, гаври с арестувани, палене на къщи на партизани и ятаци и други диващини. С подобни прозвища са известни и офицери, проявили жестокости по време на потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година: публични разстрели (Монтанско), насилствено хоро на родствениците около разстреляните (Долна Вереница, Монтанско), натоварване на живи хора на шлепове и потопяването им в Дунава (Лом) и т.н.
След 9 септември 1944 година идва вълната на отмъщението. Зад завесата на възмездието обаче се разгръща разгулът на садистично устроени индивиди. Избити са хиляди невинни.
С нова "слава" се окичват надзиратели в лагерите в Белене, Ловеч, Скравена, в политическите затвори.
———————————————————————————————————————————————————————————————
Митко Палаузов
by ОУ "Митко Палаузов" - с. Лопушна on Wednesday, March 17, 2010 at 1:36pm
Митко Трифонов Палаузов е най-малкото дете партизанин в България. Роден е в махала Енев рът, село Шумата в семейството на Трифон и Ганка Палаузови. Поради бедност родителите му се преместват в Габрово, тук габровските капиталисти отварят нови фабрики и набират работници. Семейството живее в малка къщичка на Бакойския баир в Габрово. Митко започва да учи в най-близкото училище, от другата страна на р.Янтра. Сега там се намира училището "Неофит Рилски", а в градинката пред него има паметник на Митко. Паметникът е издигнат през 1961 г., а негови автори са скулпторът Ива Хаджиева и архитект Карл Кандулков.

Семейството продължава да живее в бедност въпреки, че и двама родители работят. Експлоатацията на габровския пролетариат е жестока - неустановено работно време, около 12 часа, ниски надници и липса на почивни дни. Родителите на Митко едвам свързват двата края. Борбата на габровските работници за справедлив труд се изразява най-вече във стачки и митинги. По късно се създава Габровско-Севлиевският партизански отряд.

Бащата на Митко, Трифон Палаузов става партизанин. Натискът от страна на полицията върху семейството му в Габрово става нетърпим. Когато габровската полиция разбира, че Трифон Палаузов е излязъл в Балкана, започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията и почват разпити и побоища. Трифон Палаузов се вижда в чудо и решава да ги вземе със себе си в Балкана. Така едва на 12 години Митко става партизанин. Около седмица са с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани и да се грижат за тях. Всичко е щяло да бъде добре, ако не е било предателството.

При битката при село Балван само трима човека са знаели къде се намира тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, Трифон Палаузов и командирът на отряда. Жандармерията пленява доктора, измъчват го жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. На 1.04.1944 г. жандармерията се вдига, обгражда мястото на скривалището и хвърля бомби. След два дни партизаните ги намират всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета от бомбите и оставени така.
—————————————————————————————————————————————————————————————
ДЕЦАТА ОТ БЕЛИЦА

1943 година!

Легендарният партизански отряд “Никола Парапунов” е закрила и упование на народа.
Предани помощници на отряда са и малките пастирчета Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. Сърдечна дружба свързва двамата братовчеди.

По-големият- Васил е роден на 9 януари 1928 г.

Сава - на 30 август същата година.

Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил.
И двамата са пастири - пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните, на които предават храна, дрехи, цигари.

На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция. Децата се държат твърдо, не отронват нито звук.

На 7 юли като малолетни са “освободени”, но на пътя за Белица са заклани в местността Тръстеник. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранили кучетата с телата им.
——————————————————————————————————————————————————————————————————————

Прочети го тоа мислам место за сравневане нема... Тоа дека вашата сопротива имала национален карактер е митология. Вашите партизани и комунисти се били членове на БУГАРСКАТА комунистичка партия, па во едне момент по решение на Коминтерна и со стратежка цел се префрлат во Югословенската... Митология со цел да се дели еден народ.


Кога се начиташ на ова, ке ти постирам материали како се одмаздили комунистите по 9 септември, кога е изколен елитот на Бугарската нация..

Комунизам = Фашизам. И точка.

19-03-2011, 04:37 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Еве ти малце и жени:


Йорданка Николова - Чанкова (Катя)

May. 25th, 2009 at 11:30 PM






Родена на 8 януари 1911г. Още на 12 годишна възраст поради безпаричие е принудена да започне работа в тютюневите складове в Пловдив. През 1928г. става член на Работническия младежки съюз (РМС). От 1931 г. е в ръководството на РМС-Пловдив. За активната си революционна дейност 1937-1939г. е хвърлена в затвора. От 1941г. влиза в централното ръководство на РМС. Скоро обаче пак е арестувана и до лятото на 1942г. е интернирана в концлагера „Св.Никола”. Юни 1942г. избягва от концлагера и се включва в партизанското движение. Като партизанка във Втора софийска народоосбодителна бригада участва в битката край село Батулия (Софийско). Тежко ранена, Катя е заловена след битката. След жестоки мъчения е разстреляна край село Елешница (Софийско) на 1 юни 1944г.

————————————————————————————————————————————————————————

Вела Пеева е родена 16 март 1922 г. в с. Каменица. През 1940 г. завършва пазарджишката гимназия. Още като ученичка в нея, през 1939 година, става активна привърженичка на РМС, като скоро се издига в ръководството му[1]. През 1941 г. следва педагогика и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където се включва в редиците на Българския общ народен студентски съюз. Същата година е назначена за връзка на ЦК на БРП (к) с окръжните комитети на партията и РМС в Пазарджишко[1].
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През лятото на 1942 година става част от партизанските бойни групи, действащи в района на Чепинската котловина. През 1943 година става членка на БРП (к). През април същата година става партизанка в отряд Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, а от ноември с. г. - в чета "Братя Кръстини", която по-късно прераства в Партизанска бригада "Чепинец". В края на март 1944 година попада в засада, от която успява да се измъкне. Ранена, тя се укрива в планините в продължение на 37 дни. В крайна сметка е обкръжена на 3 май от ловна рота в местността „Бялата скала“ и след 5-часова престрелка се самоубива, за да не попадне в плен.
През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ нейното име.
——————————————————————————————————————————————————————————————
19-03-2011, 05:17 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

Вова, што да ти кажам! Човечки трагедии. Секогаш кога има борба за власт под идеолошки превез, има човечки жртви. Од двете страни. И во Македонија после војната имаше стрелање и репресирање на претпоставени идеолошки непријатели на комунизмот. Во Куманово, Велес, Струмица... Како што знаеш историјата ја пишуваат победниците. А, луѓето, ја читаат таа историја и ако немаат изградено свој критички систем ги прифаќаат тие информации и така се градат стереотипи. Затоа и проектот Европска Унија е прекрасен за надминување на тие наметнати идеолошки и меѓуетнички стереотипи. Party1
19-03-2011, 08:49 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(19-03-2011, 08:49 AM)hristo Wrote: Вова, што да ти кажам! Човечки трагедии. Секогаш кога има борба за власт под идеолошки превез, има човечки жртви. Од двете страни. И во Македонија после војната имаше стрелање и репресирање на претпоставени идеолошки непријатели на комунизмот. Во Куманово, Велес, Струмица... Како што знаеш историјата ја пишуваат победниците. А, луѓето, ја читаат таа историја и ако немаат изградено свој критички систем ги прифаќаат тие информации и така се градат стереотипи. Затоа и проектот Европска Унија е прекрасен за надминување на тие наметнати идеолошки и меѓуетнички стереотипи. Party1

Party1
19-03-2011, 01:32 PM
Reply
sokoli Offline
Senior Member
****

Posts: 620
Joined: Feb 2010
Reputation: 27

(17-03-2011, 02:41 PM)Dojkar Wrote:
(17-03-2011, 02:06 PM)sokoli Wrote:
(13-03-2011, 08:00 PM)МрачниотКоњаник Wrote: Кој празник би го празнувал ти со Македонците?

Gjurgjov den sigurno bi mozhell da go sllavam zaedno.Tebe toa nishto ne ti znaci a mene da.Krushevska republika bi mozhelle da sllavime zaedno.Zashto i jas da ne stavam buket cveqinja na grobot na PJETER GURI, no mene mi e zabranet pristap tamu,Bi mozhelle da go sllavime datumot na debarsko strushkoto vostanie.Bi mozhelle da go sllavime vostanieto na dervish cara vo radika kade skrshi gllava hajredin pasha so 12 iljadi vojnici, kade pomoc vo oruzhje strategija i ludstvo davalle komitskite makedonski ceti.Imame mnogu datumi da sllavime.Mozheme kako tragicen datum da go sllavime zaednickata okupacija od strana na srpskite porobuvaci.Konjanice imame ushte zaednicki datumi no tebe ti gi ucille drugite datumi jas ne sem mozhell da zucnam za ovie datumi

Sokoli, ме интересира колку истомисленици имаш меѓу своите.



Grozen spot dojkar.Trgni se od kale meine güte.Mnogu mnogu primitiven spot.Sega ne znam dali me prashuvash kolku istomislenici imam za moeto mislenje so datumite ili dali poveqe mislat kako ovie udbashi od spotot.Dojkar ovie shto krojat i pravat vakvi spotovi allbanski so makedonski zborovi.Ako gi analizira6 zborovite ke sfatish deka tie allbanski zorovi ne pripadjat na nitu eden dijalekt.Tie digat rejting na ali ahmeti pred izbori.tie ke dobijat ushte mnogu privilegii od aktuellnite gruevisti samo da se odrzhi alija na vllast.Gruevski greshi bideiki ovie ke stvorat istomislenici.I ke vidat deka e rentabillno da se bavish so ovoj zanat.Kako shto misllam jas misli pogolemiot dell na allbancite bidi siguren.No ovie koi misllat na vakov nacin gi imat drzhavnite strukturi pozadi sebe i se pogolemi i pojaki od nas.

(This post was last modified: 19-03-2011, 04:13 PM by sokoli.)
19-03-2011, 04:12 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(19-03-2011, 04:12 PM)sokoli Wrote: Sega ne znam dali me prashuvash kolku istomislenici imam za moeto mislenje so datumite ili dali poveqe mislat kako ovie udbashi od spotot.Dojkar ovie shto krojat i pravat vakvi spotovi allbanski so makedonski zborovi.

Те прашав колку истомисленици имаш за ова што го кажа:
(17-03-2011, 02:06 PM)sokoli Wrote: Gjurgjov den sigurno bi mozhell da go sllavam zaedno.Tebe toa nishto ne ti znaci a mene da.Krushevska republika bi mozhelle da sllavime zaedno.Zashto i jas da ne stavam buket cveqinja na grobot na PJETER GURI, no mene mi e zabranet pristap tamu,Bi mozhelle da go sllavime datumot na debarsko strushkoto vostanie.Bi mozhelle da go sllavime vostanieto na dervish cara vo radika kade skrshi gllava hajredin pasha so 12 iljadi vojnici, kade pomoc vo oruzhje strategija i ludstvo davalle komitskite makedonski ceti.Imame mnogu datumi da sllavime.Mozheme kako tragicen datum da go sllavime zaednickata okupacija od strana na srpskite porobuvaci.Konjanice imame ushte zaednicki datumi no tebe ti gi ucille drugite datumi jas ne sem mozhell da zucnam za ovie datumi
Не прашувам за конретните празници, туку за расположението во таа насока воопшто.

(19-03-2011, 04:12 PM)sokoli Wrote: Ako gi analizira6 zborovite ke sfatish deka tie allbanski zorovi ne pripadjat na nitu eden dijalekt.Tie digat rejting na ali ahmeti pred izbori.tie ke dobijat ushte mnogu privilegii od aktuellnite gruevisti samo da se odrzhi alija na vllast.Gruevski greshi bideiki ovie ke stvorat istomislenici.I ke vidat deka e rentabillno da se bavish so ovoj zanat.Kako shto misllam jas misli pogolemiot dell na allbancite bidi siguren.No ovie koi misllat na vakov nacin gi imat drzhavnite strukturi pozadi sebe i se pogolemi i pojaki od nas.

Да ги анализирам зборовите??? Па забележувам дека е измешан лош македонски, албански и англиски. Не знам што сакаш да кажеш со тоа за албанските зборови и од кој дијалект се, јас во секој случај не разбирам албански. Не знам какви се тие Удбаши - Албанци. Би можел да ми го разјасниш тоа, бидејќи ми изгледа навидум парадоксално. Ти зборуваш едно и си единствен таков пример кој го знам, а на терен ја имаме фактичката состојба на меѓусебна недоверба - најблаго кажано.
Let me hear you make decisions without your television.
19-03-2011, 04:44 PM
Reply
TATAP Offline
турко-монгол
*****

Posts: 1,533
Joined: Aug 2010
Reputation: 35

Председателят на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Младенов, по какъв повод сте в България?
Лазар Младенов: Благодарение на Държавната агенция за българите в чужбина и комисията за правата и вероизповеданията, за първи път получаваме реална подкрепа в български институции, за да може клубът спокойно да върши дейността си. Ние имаме офис в Скопие, но той за съжаление не е оборудван; сега вече ще имаме възможност това да го направим и да започнем реално да работим с хората в Македония. Досега това го правихме изключително по интернет.
Фокус: Получавате ли много сигнали от българите в Македония и с какво са свързани те?
Лазар Младенов: Получаваме. Най-често с реални проблеми, които българите в Македония имат. Те не са малко и опитваме да помагаме колкото са ни възможностите – чрез контакти с хората, контакти с институциите в Европейския съюз, контакти с институциите в България и т.н.
Фокус: Българският културен клуб в Скопие зае активна позиция по случая с присъдата над Мирослав Ризински. Има ли развитие там?
Лазар Младенов: Подкрепа получихме от интелигенцията в България с подписката, която направиха. Но от македонска страна нямаме никаква подкрепа. Трябваше да се извърши трансфер между България и Македония и той да излежи остатъка от присъдата си в София, но това не се получи. Имаме информация, че документите за трансфера са останали в кабинета на министъра на правосъдието на Македония и той просто не е дал разрешение това да се случи.
Фокус: Маневски?
Лазар Младенов: Да.
Фокус: Сега покрай изборите съвсем ще се отложат нещата?
Лазар Младенов: Не, ние изгубихме надежда, че нещо може да се промени. Присъдата му изтича през ноември. Най-вероятно той няма да може да се възползва и от възможността да не лежи последните три месеца, каквато реално се дава на всеки затворник, получил по-дълъг срок присъда. Но явно е решено да си излежи присъдата. След това ще търси правата си по други пътища – чрез Страсбург и т.н. Имахме инициатива делото в Македония да бъде повторено, но това не се случи.
Фокус: Как се чувства той и имате ли връзка с него?
Лазар Младенов: Той е много корав. Виждаме се редовно, когато можем. С брат му сме установили редовно контакти. Той е смел човек и няма проблеми с този въпрос.
Фокус: Да ви върна към случай отпреди няколко месеца. Обвиниха ви в манипулация, когато написахте и разпространихте, че Македония предлага на България „срамна търговия с хора”. Поводът беше „размяна” на професор Владо Димов и икономиста Владимир Тамбурковски за Мирослав Ризински, едва ли не.... Тогава от Външно министерство на Македония обявиха, че това е манипулация и няма такова нещо...
Лазар Младенов: Това е реалността. По повод празника 3 март в Скопие всяка година се дава прием в хотел „Александър Палас”. Ние присъствахме там и имахме директен контакт с министър Милошоски. И министър Милошоски това го каза директно на нас. Присъствахме аз, Мариян Ризински, министър Милошоски и посланик Лашев. Няма никаква манипулация. Това е реално. Той предложи това. На въпрос от моя страна, той каза, че има някаква реална възможност да се разменят хората, което за нас беше неприемливо.
Фокус: Македония е кандидат за член на Европейския съюз. С подобни нарушения на човешките права, какви са й шансовете?
Лазар Младенов: Ако продължат така, вероятно никакви. Но ние се борим за нашите права. Не спираме, отиваме напред. Ние сме реалност за Македония, ние съществуваме, нашият клуб работи. Те не може да ни отнемат правото да се чувстваме така, както се чувстваме, и да работим по нашата кауза.
Фокус: Кажете нещо повече за вашите инициативи тази година?
Лазар Младенов: За съжаление ние имаме проблеми, преди всичко – финансови проблеми. И не можем да успеем да осъществим досега нито един от нашите проекти. Имахме инициатива да отпечатаме алманах „Македония” но финансовите проблеми си казват своето. Вярваме, че сега нещата ще тръгнат в обратна посока, лека-полека ще започнем да разрешаваме тези проблеми.
Фокус: Ще има ли преброяване в Македония тази година? Знаете ли как е организирано и ще могат ли хората свободно да изразяват етническа принадлежност?
Лазар Младенов: Мога да ви дам един пример какво ни се случи на преброяването, което трябваше да бъде през `91 година, но се отмени и мисля, че беше през `93-та година. Тогава формулярите се попълваха с молив. Бях на работа и когато се върнах, преброителната комисия вече беше готова с попълнения формуляр. Питах ги как са ме писали, те казаха „македонец”. Попитах – кой ви е казал да ме пишете македонец, те ми казаха „ние това го пишем автоматично”. Вероятно и сега ще бъде нещо подобно, но хората вече се окуражават и мисля, че ще има доста хора, които свободно ще се определят като българи.
Фокус: Прави впечатление бързата реакция на Българския културен клуб чрез интернет по различни случаи, до европейски институции. В Македония е известно, че има проблеми със свободата на медиите и това не го казваме ние, а го казват европейски институции. Каква е ролята на интернет за вас?
Лазар Младенов: Това е шанс ние да информираме. Към нас има бойкот от страна на медиите. Дори тогава, когато сме били предизвикателни в съобщенията, те не са ни обръщали внимание, не са реагирали. Когато реагират пък, обръщат нещата. Както писмото, което изпратихме до архиепископ Стефан, или писмото, което изпратихме за българските паметници в Македония. Просто сме бойкотирани и интернет е единственият шанс да изкажем своето мнение.
Фокус: С кои международни институции поддържате връзка? По случая Спаска Митрова писахте до Европарламента...
Лазар Младенов: С европейските институции – почти всички. С Европейската комисия кореспондираме редовно. Имаме връзки с ЮНЕСКО, неправителствени организации от Европа.
Фокус: Какво е значението на организация като вашата за демократизацията на самото общество. Има и други неправителствени организации – каква е вашата цел?
Лазар Младенов: Този въпрос е много специфичен за Македония. При самите неправителствени организации в Македония, това „неправителствени” трябва да се сложи в кавички. Такива реално няма. Ние сме една от редките организации, които може да се наричат независими или неправителствени. Добра част от другите са в някаква схема на някои от партиите, освен може би някои от организациите на етническите албанци. Всички други са в някаква схема на някои от партиите. Ние сме реално абсолютно неправителствена организация, непартийна организация, нямаме контакти с никоя партия, никоя организация в Македония. Трябва да се разбие тази схема на партийна принадлежност на т.нар. неправителствени организации. Трябва да се направи една реална демократична ситуация, при която самите неправителствени организации да не принадлежат към някоя от партиите, защото тогава губят смисъла си. За съжаление в Македония не е така. Само някои от организациите може да кажат, че не са правителствени.
Вчера ние подадохме документи за пререгистрация на организациите, защото има нов закон, по който сдруженията на гражданите досега, стават само сдружения. Има някакви промени в статутите, успяхме да направим документите и вчера ги подадохме. Може да се случи да останем единствена българска организация, регистрирана в Македония. Имаме данни, че другите организации не са подали документи, а някои дори не знаят, че трябва пререгистрация.
Фокус: Може ли да ви откажат регистрация?
Лазар Младенов: Може но не вярвам. Защото ще се организираме и ще заявим отново желание за регистрация. Не вярвам да отидат чак до там, макар че е възможно.
Фокус: Сега за македонското общество най-актуалната тема са изборите. Какви са очакванията ви за 5 юни?
Лазар Младенов: Моята прогноза е, че ще има някакъв равен резултат между ВМРО – ДПМНЕ и СДСМ. Ситуацията е такава, че и двете партии имат едно постоянно гласоподавателско тяло. Може да се случи някоя от по-малките партии да спечели някой депутат в повече, но няма да се наруши балансът между двете партии. Тогава ще има значение коя от албанските партии ще получи повече гласове от албанския електорат. Която получи повече гласове, ще решат с кого да се коалират. Те са се коалирали и с едните, и с другите. Те ще решат съдбата на тези избори, албанците.
Фокус: По време на избори в Македония името на България е негативен пример – „български влак”, обиждат се политическите противници на българофили и т.н. Какъв е образът на България в Македония?
Лазар Младенов: На форума на БККС имаме специална тема, която се занимава с негативните, отрицателните писания в македонската преса по отношение на България. И това е една от темите, която е най-богата с мнения. Абсолютно е отрицателно отношението на македонските медии спрямо България. Това е стар модел, запази се още от минали времена. Няма реална демокрация, това е. Ако има реална демокрация, писанията ще бъдат други. Ако погледнем телевизиите, те още излъчват изключително сръбска програма, сръбски филми от едно време или днешните реалити шоута от Сърбия ги излъчват пряко. Това е реалността.
Фокус: Има ли перспективи за бизнес и туризъм между двете държави и сдружения като вашето може ли да бъдат от полза в това отношение?
Лазар Младенов: Вероятно може, но трябва да се поработи повече по тази тема. Лично имам познати, които се занимават с това, и имат отлични връзки с България. Но генерално мисля, че от македонска страна много няма интерес. Отделни агенции – да, но те изобщо държат още някакъв отрицателен момент спрямо България и това е.
Фокус: В заключение има ли нещо, което искате да кажете?
Лазар Младенов: Българската страна трябва малко по-открито да работи по нашите проблеми. Това досега не е достатъчно. Имаме доста реални проблеми, а реална подкрепа – много малко. Това може и да не се казва директно, но реалността е тази.

http://focus-news.net/?id=f17601
Когато говориш на Бог, това е молитва. Когато Господ ти говори - това е шизофрения.
23-04-2011, 07:30 PM
Website Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Лазар Младенов: „Двойни играчи” мамят България
28 април 2011

Преди Великден България бе посетена от представители на Българския културен клуб в Скопие (БККС). Те проведоха срещи с Държавната агенция за българите в чужбина и Комисията по правата на човека в парламента. По този повод, за гоненията срещу изявяващите се като българи в Македония, както и за проблемите в отношенията между София и Скопие, интервю пред news.bg бе любезен да даде председателят на БККС Лазар Младенов.


Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб

Преди празниците посетихте България. Какъв бе поводът за тази Ваша визита?

Нашата организация „Български културен клуб” е един от малкото обществени субекти в Р. Македония, работещи искренно и последователно за преодоляване на практиките и стереотипите на бившата югославска тоталитарна система. Една от главните ни цели е демократизиране на силно партизираното македонско общество посредством върховенство на закона, спазване на човешките права, обективно тълкуване на историята и грижа за културно-историческото наследство. Дейността ни е вече добре известна и сред европейските и международни институции. Поводът за неотдавнашното ни посещение в България е съвсем конкретен – бяхме поканени на срещи с българските институции за задълбочаване на сътрудничеството и по-пълноценно използване на потенциала на клуба, като фактор за сближаване между двете държави, а също така и за положително решаване на някои отворени въпроси, които спъват евро-атлантическия път на Р. Македония. Бих искал да използвам тази възможност за да благодаря на Държавната агенция за българите в чужбина и Парламентарната комисия по правата на човека за отправената покана и изключителното разбиране за нашите проблеми.

Докъде стигна идеята Ви БПЦ да възстанови историческия си диоцез на територията на Република Македония?

Главата на непризнатата МПЦ не оттегли нехристиянското си изказване от коледното си интервю, където нарече македонските българи „отпадъци, предатели и изроди”, с което практически ни анатемоса. И до ден днешен не сме получили никакъв сигнал или отговор на нашето писмо до МПЦ, което получи широк медиен отзвук. Вместо това, архиепископ Стефан се наслади на щедрия прием на българското посолство, който беше даден за 3-ти март в скопския хотел "Александър Палас". Това са пост-югославски тоталитарни практики за прокарване на дълбоки разделителни линии между православните християни и подкопаване на единството на обществото в нашата родина. Неприемливо е да стават такива неща в обединена Европа, още повече че след разпада на титова Югославия хиляди граждани на Р. Македония възстановяват своята българска етническа принадлежност. Може би в бъдеще ще бъдем принудени да поискаме от БПЦ да възстанови историческия си диоцез в епархиите на територията на Р. Македония, защото и ние трябва да имаме елементарното човешко право на родна църква, която да се грижи за нашите духовни потребности.

Забравиха ли българските институции молбата на БККС да помогнат за възстановяване на Бигорския манастир?

Бигорския манастир пострада тежко от пожар през септември 2009г. Беше унищожена цялата манастирска библиотека. Този манастир е от огромно значение за нашата култура и идентичност. Между другото, там е служил великият български възрожденски деятел Партений Зографски. Нашата организация се обърна с молба към българските институции да помогнат за възстановяването на манастира и впоследствие българското МВнР изпрати ценни богослужбени книги за монашеското братство. Не сме ние тези, които можем да оценяваме и съдим другите колко работа са свършили – има кой да направи това, особенно когато говорим на църковна благотворителност. Наш дълг е да помагаме колкото можем и с каквото можем.

Очаквате ли в обозримо бъдеще София да промени дълбоко сбърканата си политика спрямо Скопие?

За всеки един, който се интересува от Балканите, е повече от ясно че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена и очевидно така ще продължи и в бъдеще. Много хора забравят, нарочно или не, съдбоносния период в началото на 90-тите години и затова винаги е добре да се припомня, че България първа призна независимостта на Македония и значително допринесе за поставяне на началата на македонската демокрацията и освобождението от югославския режим. Днес обаче гражданите на Р. Македония са заложници на една смехотворна "антиквизация", която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика. Докато повечето съседи имат искрено желание да помогнат за бърза евро-интеграция на Р. Македония, "антиквизацията" очевидно е замислена за да изолира страната и да попречи на този процес. От самото начало отношението на България към Р. Македония е благородно и самопожертвувателно (някои го определят като "мазохистично") – България често жертва собствените си интереси в името на добросъседството и просперитета на македонската държава. Често пъти България наивно гласува доверие на така наречените "двойни играчи", които се представят на четири очи като българи или приятели на България (обикалят често българските институции, мнозина имат българско гражданство или пък децата им учат или работят в България), но от другата страна на границата говорят съвсем различни неща и дори участват в репресиите срещу изявени активисти на македонските българи.
Ето тук се корени "сбърканата политика" и липсата на селективен подход, може би защото все още не е започнал процес на лустрация на сътрудниците на УДБА. Време е прагматично да се погледне на този хамелеонски феномен и да не се толерират хора, придобили политически позици с интригантското си поведение, вместо хората, които имат качества, достойнство, чест и визия за истински обществени промени.

Българският културен клуб в Скопие сътрудничи ли си с организации и институции от България? Доколко европейските институции Ви помагат като активна неправителствена организация в Македония?

Българският културен клуб е организация, която активно участва в обществения живот на Р. Македония. Нашите становища редовно получават широк отзвук в македонските и българските медии. Нашите контакти с европейските институции са конкретни и коректни. Получаваме отговори на всички наши обръщения и запитвания до Европейската комисия. Наши анализи се публикуват и в престижни международни медии. С делегацията на ЕС в Скопие имаме отлично сътрудничество и винаги ни канят на техни консултативни срещи, семинари, при посещения на високопоставени служители от Брюксел и т.н. Може свободно да кажем че БККС е единствената организация на македонски българи, която участва на такива събития. Имаме редовна кореспонденция с международни институции, където винаги настояваме за спазване на човешките права на всички македонски граждани, независимо от етническата им принадлежност, за възстановяване на разрушените български паметници, спиране на антибългарския говор на омразата в медиите и ревизиране на силно идеологизираните македонски учебници по история. Поддържаме контакти с официални български институции, неправителствени организации, както и преки контатки с множество български учени, доктори, професори, журналисти, културни дейци и други представители на интелигенцията. Също така поддържаме активни контакти със старата македоно-българска диаспора в САЩ, Канада и Австралия.

Има ли интерес в Македония за реализиране на различни проекти в областта на културата с цел сближаване с България?

Тук положението е много трудно. Погледите на значителна част от политическия елит все още са посочени само на север, въпреки че оттам не може да не огрее слънце. Тези, които имат възможност да следят медиите (независимо дали са телевизии, радия или писани издания), виждат, че македонските граждани ежедневно биват облъчвани с югославска продукция отпреди 30-40 години. Няма никаква критична мисъл срещу тази откровена реюгословенизация, в резултат на която Р. Македония остава затворена територия за културен обмен със съседите и по-специално с България. Причините за това са политически и идеологически – за това се недвусмислено се говори и в резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Р. Македония. В една такава ситуация културният обмен между двете страни си остава на маргинално ниво и, доколкото го има, често е просто проява на лицемерие от страна на официалните македонски институции. Например и до ден днешен нито една македонска телевизия не е излъчила нито един български филм или сериал, българска опера, концерт или каквото и да е, идващо от България! Чувствам, че един български сериал, посветен например на борбите за свобода по време на османското владичество, би се приел доста добре. Защо да не инициираме една първа стъпка в това отношение?

Ще изчезне ли някога "говорът на омразата" към съседните страни и най-вече към нас от македонските учебници и медии?

„Говорът на омразата” има своите корени в пропагандната машина на тоталитарна Югославия. За да бъде скрита историческата истина за Македония бяха ангажирани цели институции, безброй медии и добре платени сътрудници на държавните служби, чиято цел беше да очернят и демонизират България повече и от самия дявол. Докато цялата тази камарила контролира държавните и научни институции, както и медийното пространство в Р. Македония, дотогава говорът на омразата ще съществува в македонските учебници и медии. Представете си само – в страната има масова 35-40 % безработица, докато "шаманите на македонизма" са платени скъпо и прескъпо с парите на горките македонски данъкоплатци! Изпускат ли се лесно такива привилегии и власт?

На 5 юни предстоят извънредни избори за Собрание на Македония. Какви са Вашите очаквания?

Трудно е да се говори за очаквания при положение че на политическите партии реално им липсва визия за бъдещето на Р. Македония. Политиката е в огромна степен обременена от тоталитаризма на бивша Югославия и предстоящите избори трябва да се погледнат в по-широк план. Това, което е важно за нас като организация, е Р. Македония да се демократизира, което може да стане само ако се скъса с тоталитарните практики от миналото. Преди всичко, това означава: прекратяване на дискриминацията на етническа основа (особенно към българите) и езика на омразата срещу съседните държави, прекратяване на фалшификациите на историята (особено на българската), спиране на противоречиви проекти като „Скопие 2014”, реформиране на образователната система (без идеологически интерпретации на историята в учебниците), насърчаване на съвместно честване на общи празници със съседите, възстановяването на разрушените български културно-исторически паметници, прекратяване на правителствената намеса в работата на медиите, както и публикуване на архивите на югославските тайни служби. За нас е важно новото македонско правителство да разреши тези проблеми колкото е възможно по-бързо, и по-специално спора с Гърция, с цел Р. Македония да стане пълноправен член на НАТО и ЕС.

Защо българската дипломация според Вас се оказа неспособна да реши казуса с Мирослав Ризински?

На този въпрос най-добре да потърсите отговор от българското МВнР, макар че ние имаме своето обяснение. Криворазбрана дипломатичност и игнориране на категорично изразената воля на българската общественост в подкрепа на Мирослав Ризински характеризира действията на някои днешни политици, от които не може да се очаква да разрешат един такъв реален проблем. Има също едно залитане да се прехвърля винаги топката към евроинституциите, които били длъжни да оправят такива типично балкански проблеми. Ако Брюксел и Страсбург ще ни вадят винаги кестените от огъня, за какво изобщо съществува българската дипломатическа служба и защо данъкоплатците я издържат?

Има ли етническа дискриминация в държавната администрация на Република Македония?

Доклади на международни институции и организации редовно потвържават тревожното състояние с човешките права и етническата дискриминация в Р. Македония. Ние също многократно сме реагирали по този въпрос. В общество, построено на анти-българизъм, не може да се очаква друг подход към нещата. В Р. Македония може да работиш на каквато и да е позиция в йерархията на властта, неправителственият сектор или синдикат, но не можеш да бъдеш изявен българин и едновременно да си част от пост-югославската номенклатура – безкомпромисната разправа с Мирослав Ризински, Миле Йованоски, Спаска Митрова, Младен Сърбиновски, Симеон Симев и много други недвусмислено го доказва. Единственият шанс хем да си „българин”, хем да си част от върхушката, е да си “двоен играч” – такива са най-опасни и за българщината в Македония, и за европейската интеграция. За съжаление, такива "двойни играчи" и псевдоактивисти има и на българска територия, улеснени от наивността и липсата на селективен подход, за което вече говорихме.

Великден е! Вярвате ли във възкресението на българщината в Македония?

Разбира се че вярваме. Aко не беше така, БККС нямаше да съществува. Само вярата в новото българско възраждане в Македония ни дава сили да продължим по нашия път. Пожелавам същата вяра не само на българите от Македония, но и на всички българи, където и да са по света. Христос воскресе и за много години!

http://www.bkks.org/node/391/
29-04-2011, 09:03 PM
Reply
basilius_2 Offline
Moderator
*****

Posts: 1,136
Joined: Dec 2009
Reputation: 17

Quote:Бугарскиот амбасадор во Скопје може да биде отповикан поради лустрација



Амбасадорот на Република Бугарија во Македонија Раковски Лашев е во групата од тринаесетмина дипломати кои владата на Бојко Борисов сака да ги отповика бидејќи во минатото соработувале со комунистичките тајни служби.

Раковски Лашев, заедно со колегите од Грција, Србија, БиХ, Грузија, Кина, Германија, Белорусија, Шведска, Литванија и од мисиите во ОН и УНЕСКО, е повикан на консултации во Софија. Нивниот мандат може да биде прекинат само со указ на претседателот Георги Прванов, кој засега нема намера да го стори тоа.

- Сакам да го отвориме системот за млади луѓе што имаат различен профил на образование, освен дипломи од академиите на комитетот за државна безбедност на Советскиот Сојуз. Сакам луѓе кои разбираат како сега функционира светот, а не да ми раскажуваат како функционирал светот пред 30 години - изјави министерот за надворешни работи на Бугарија Николај Младенов.

Тој предупреди да не се користат правни алатки пред Уставниот суд на Бугарија зашто тоа ќе било против волјата на 70 отсто од бугарските граѓани. Инаку, Раковски Лашев е амбасадор во Скопје од јули 2010 година, а беше именува како предлог токму на партијата ГЕРБ на премиерот Борисов.
Izvor


И после се чудиме зошто односите меѓу Македонија и Бугарија не можат да заживеат.[/code][/php]
"He who controls the present, controls the past. He who controls the past, controls the future." -- George Orwell
"Тој што ја контролира сегашноста,тој го контролира минатото.Тој што го контролира минатото ја контролира иднината." Џорџ Орвел
_____________________________________________________________

http://www.cd-macedonia.com
04-05-2011, 04:47 PM
Reply
TATAP Offline
турко-монгол
*****

Posts: 1,533
Joined: Aug 2010
Reputation: 35

(04-05-2011, 04:47 PM)basilius_2 Wrote: И после се чудиме зошто односите меѓу Македонија и Бугарија не можат да заживеат.[/code][/php]
Това няма нищо общо с двустранните отношения.Просто беше крайно време от думи да се премине към действия и да започне наистина да се прочиства държавния апарат от бивши агенти на ДС.Когато и Македония започне да прави подобни стъпки може пък и наистина да започне някакво положително развитие в отношенията между нашите държави Icon_wink

Когато говориш на Бог, това е молитва. Когато Господ ти говори - това е шизофрения.
04-05-2011, 06:51 PM
Website Reply
ЈорданПетровски Offline
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 17,489
Joined: Mar 2010
Reputation: 36

(04-05-2011, 06:51 PM)TATAP Wrote:
(04-05-2011, 04:47 PM)basilius_2 Wrote: И после се чудиме зошто односите меѓу Македонија и Бугарија не можат да заживеат.[/code][/php]
Това няма нищо общо с двустранните отношения.Просто беше крайно време от думи да се премине към действия и да започне наистина да се прочиства държавния апарат от бивши агенти на ДС.Когато и Македония започне да прави подобни стъпки може пък и наистина да започне някакво положително развитие в отношенията между нашите държави Icon_wink


Потегот на Бугарија да ги повлече соработниците на комунистичките тајни полиции е за поздравување. Кога тоа ке го стори Македонија ??
04-05-2011, 06:55 PM
Reply
ЈорданПетровски Offline
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 17,489
Joined: Mar 2010
Reputation: 36



Quote:Македонец прогласен за херој во Бугарија, откако спаси патници од сигурна смрт


Васко Ристески од Битола, откако спасил патници од запален автобус во сообраќајната несреќа на автопатот Тракија во Бугарија стана вистински херој. Патниците кои ги спасил а се сместени во болницата во Пловдив, рекле дека ги должат своите животи исклучително на храбрите и брзи дејства на Васко од Битола, кој ги одвлекол од запалениот автобус. Градоначалникот на општина Бургас, Димитар Николов, му се заблагодари на Васко за овој негов херојски потфат. Тој му се заблагодари и од името на граѓаните на Бургас, а општината ќе му додели и награда за храбрата акција и неговиот хуман гест, но и за помошта кон повредените патници во автобуската несреќа кај Пловдив.

Ристевски бил еден од малкумината кои учествувале во спасувањето на повредените во катастрофалната несреќа. Според сведочењата на многумина од патниците, останале живи токму благодарение на неговата помош. Ристески, инаку седел во предниот дел на автобусот кога дошло до несреќата, за среќа поминал без повреди и се борел за животот за останатите сопатници во сообраќакната несреќа во која 8 лица загинаа , а 20 беа повредени. Шестмина од загинатите починале на самото место на несреќата, а уште двајца нешто подоцна во болница им подлегнале на здобиените повреди. 9-мина од повредените сеуште се во болница.

Според информациите, ноќта понеделникот спроти вторник, автобус на ентур транс, кој сообраќал на линијата Софија - Бургас се превртел во близина на Пловдив. Тешкато превозно средство се лизгало странично на автопатот околу 50 метри, по што удрило во носечки столб на надвозник. Ударот бил фатален за патниците кои се возеле на задните седишта. Меѓу жртвите бил и вториот шофер на автобусот како и потпаролот на министерството за внатрешни работи од Стара Загора, Јонка Ѓеоргиева. Полицијата работи на две верзии за причините кои доведоа до несреќата. Првата, е претпоставката дека шоферот заспал, а втората, техничката неисправност на превозното средство. Лиценцата на провезникот е одземена, во тек се масовни проверки во фирмата превозник.

Инаку, во Бугарија, денеска е прогласен ден на жалост. Националното знаме е спуштено на пола копје, откажани се сите настани. Во храмовите низ бугарија се одржуваат литургии во спомен на загинатите.



Кај си бре Veritas да ја пренесеш оваа вест.
17-06-2011, 02:28 AM
Reply
ЈорданПетровски Offline
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 17,489
Joined: Mar 2010
Reputation: 36

Quote:Македонец извадил четирима българи от горящия автобус на АМ "Тракия”


[Image: 3460051D.jpg]

Шофьор на цистерна от Македония е бил един от първите, който се е оказал на мястото на трагедията на автомагистрала „Тракия”, при която загинаха осем българи. Спасил е живота на поне четирима българи.

Васко Ристески е на 38 години, от Битоля, женен с три деца. Шофьор е на камион-цистера и поне веднъж седмично е в България.

В нощта на трагедията отново е на път - от Битоля за Пловдив. Видял как автобусът го изпреварва и не след дълго чул експлозия и видял пламъци.

Втурва се да спасява оцелелите, макар че не вижда почти нищо от дима.

Сред оцелелите е и 23-годишната студентка Милена.

„Само помня как един човек ме извади и искам много да му благодаря. Даде ми и телефона си и говорих с майка ми”, разказва момичето.

За Васко това е втората голяма трагедия за последните два месеца. През април отново в катастрофа губи най-добрия си приятел и колега.

Следващата седмица македонецът пак ще дойде в България, но този път не по работа. Ще отиде в Бургас, за да види добре ли са хората, на които е помогнал
(This post was last modified: 17-06-2011, 02:54 AM by ЈорданПетровски.)
17-06-2011, 02:52 AM
Reply
Han Solo Offline
Senior Member
****

Posts: 676
Joined: Aug 2010
Reputation: 12

Да е жив и здрав Васко и семейството му!
Респект!
17-06-2011, 01:45 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33

(17-06-2011, 02:28 AM)ЈорданПетровски Wrote:
Quote:Македонец прогласен за херој во Бугарија, откако спаси патници од сигурна смрт


Васко Ристески од Битола, откако спасил патници од запален автобус во сообраќајната несреќа на автопатот Тракија во Бугарија стана вистински херој. Патниците кои ги спасил а се сместени во болницата во Пловдив, рекле дека ги должат своите животи исклучително на храбрите и брзи дејства на Васко од Битола, кој ги одвлекол од запалениот автобус. Градоначалникот на општина Бургас, Димитар Николов, му се заблагодари на Васко за овој негов херојски потфат. Тој му се заблагодари и од името на граѓаните на Бургас, а општината ќе му додели и награда за храбрата акција и неговиот хуман гест, но и за помошта кон повредените патници во автобуската несреќа кај Пловдив.

Ристевски бил еден од малкумината кои учествувале во спасувањето на повредените во катастрофалната несреќа. Според сведочењата на многумина од патниците, останале живи токму благодарение на неговата помош. Ристески, инаку седел во предниот дел на автобусот кога дошло до несреќата, за среќа поминал без повреди и се борел за животот за останатите сопатници во сообраќакната несреќа во која 8 лица загинаа , а 20 беа повредени. Шестмина од загинатите починале на самото место на несреќата, а уште двајца нешто подоцна во болница им подлегнале на здобиените повреди. 9-мина од повредените сеуште се во болница.

Според информациите, ноќта понеделникот спроти вторник, автобус на ентур транс, кој сообраќал на линијата Софија - Бургас се превртел во близина на Пловдив. Тешкато превозно средство се лизгало странично на автопатот околу 50 метри, по што удрило во носечки столб на надвозник. Ударот бил фатален за патниците кои се возеле на задните седишта. Меѓу жртвите бил и вториот шофер на автобусот како и потпаролот на министерството за внатрешни работи од Стара Загора, Јонка Ѓеоргиева. Полицијата работи на две верзии за причините кои доведоа до несреќата. Првата, е претпоставката дека шоферот заспал, а втората, техничката неисправност на превозното средство. Лиценцата на провезникот е одземена, во тек се масовни проверки во фирмата превозник.

Инаку, во Бугарија, денеска е прогласен ден на жалост. Националното знаме е спуштено на пола копје, откажани се сите настани. Во храмовите низ бугарија се одржуваат литургии во спомен на загинатите.



Кај си бре Veritas да ја пренесеш оваа вест.

Аман бе Јордане. Колку ве има има во тој Комтет!? Па, вие ги следите сите информации во светотBravo. Сте направиле паралелна служба на нашиот МНР во жална ни Македонија.Se_klanjam
17-06-2011, 02:07 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15

Попоски го топи мразот со Софија



Бугарија втора станица од балканската турнеја
на министерот

Слободанка Јовановска


Додека новите министри од ДУИ се фрлија на унапредување на односите со Албанија и со Косово, шефот на дипломатијата, Никола Попоски, тргнува на балканска турнеја низ словенскиот блок.

Првата земја во која ќе се претстави во новата функција ќе биде Хрватска, а потоа на 1 септември ќе замине во Бугарија, па во Србија и во Црна Гора. За разлика од ексминистерот Антонио Милошоски, кој не можеше да си дозволи да го почне мандатот со престој во Софија, Попоски, кој доаѓа од Брисел, нема таков проблем и потреба првата средба да му биде во Европската унија.

Ќе го стопи ли новиот шеф на дипломатијата мразот што владее веќе две години во односите со Бугарија, откако нивниот европски ориентиран министер, Николај Младенов, исто така, дојден од Брисел, понуди договор за пријателство и добрососедство меѓу двете земји што никој веќе не смее да го извади од фиока?

Извори од Министерството за надворешни работи ја најавуваа посетата на Попоски на Софија како официјална, со цел „да му се даде големо значење на развојот на билатералните односи со оваа соседна земја“.

Договорено е со Младенов да се потпише меморандум за соработка во европските и во евроатлантските интеграции, но нема нови информации околу понудениот договор за пријателство.

„Одамна доставивме сугестии и очекуваме одговор околу нив, но практично веќе го спроведуваме духот на пријателство и разбирање“, соопштија од МНР. По се' изгледа намерата е договорот, кој медиумите во Македонија го нарекоа „непристоен“, да се заборави, а прифатливите делови од него да почнат неофицијално да се применуваат во интерес на двете земји. Генерално, од триесетина точки, четири беа неприфатливи за Македонија: За говорот на омразата и за воените споменици МНР побара реципроцитетни мерки од Софија, а додаде и дополнително барање во однос на почитувањето на правата на малцинствата. Останаа како спорни заедничкото славење и толкувањето на историјата.

Инаку, Договорот за пријателство и соработка на премиерот Никола Груевски му го предложи премиерот Бојко Борисов уште во ноември 2009 година. Македонија по неколку месеци молк одговори со реципрочните барања, кои, иако јавно не се коментираа, без сомнение не и' се допаднаа на бугарската страна. Оттогаш таа не го спомна, а во една пригода и ретерираше, во смисла дека пријателства не се прават со договори, туку со добра волја. Со оглед на тајмингот, договорот кај нас беше дочекан како обид на Софија да ја условува Македонија во ЕУ околу датумот за преговори, но кога се виде колку тие (не) ни се важни и колку (не) сме подготвени да го решиме спорот со името за прием во Унијата, во Софија прагматично кренаа раце.

Но, тоа ги влоши односите меѓу двете држави, па ако се исклучи посетата на ексминистерот Антонио Милошоски по несреќата со бугарските туристи во Охрид, единствена посета беше онаа на министерот Николај Младенов во мај лани на Скопје и на заменик-министерот Зоран Петров претходно на Софија.

Во меѓувреме се случи пописот во Бугарија на кој Македонците не можеа да се изјаснат, препукувањата околу Спаска Митрева и поставувањето на споменикот на цар Самоил, потег што во Софија се толкуваше како крадење на бугарската историја. Паралелно Македонија остана и без бугарски амбасадор, поради ловењето соработници на тајните служби во таа земја, при што очекувањата се дека, поради одбивањето на бугарскиот претседател да го потпише неговото повлекување, можно е уште долго да го нема. (С.Ј.)
http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=5F577...E2DAF0E89A

Трудна работа май...


24-08-2011, 03:20 PM
Reply
МрачниотКоњаник Offline
stop the brainfcuk
*****

Posts: 1,391
Joined: Dec 2010
Reputation: 1

Македонскиот јазик децата- Македонци во Србија за првпат ќе можат да го изучуваат во школите а наскоро ќе излезе и буквар на македонски за првачињата:

Македонскиот јазик влегува во училиштата во Србија

Кога ќе влезе во училиштата во Бугарија?
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Борба за слобода од шарените окупатори!
30-08-2011, 02:57 AM
Reply
montehristo Offline
Неверан Тома
*****

Posts: 1,493
Joined: Aug 2010
Reputation: 30

(30-08-2011, 02:57 AM)МрачниотКоњаник Wrote: Македонскиот јазик децата- Македонци во Србија за првпат ќе можат да го изучуваат во школите а наскоро ќе излезе и буквар на македонски за првачињата:

Македонскиот јазик влегува во училиштата во Србија

Кога ќе влезе во училиштата во Бугарија?

Е Коњаниче , Коњаниче, не е тоа вистинското прашање.
Вистинското прашање е зошто кога сме биле во заедничка држава во Македонија можело да се учи во Српски училишта а во Србија не можело да има Македонски цели 45 години.
Да потсетам, во Скопје имаше Српско Училиште, во Куманово уште опстојува се вика “Вук Караџиќ“

An inch today is tomorrow’s mile.
30-08-2011, 03:15 AM
Reply