Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
ИЗВАДКИ ОТ ИНТЕРВЮ НА ИВАН МИХАЙЛОВ - ЛИДЕРЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ
Author Message
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,605
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#1

Quote:ИЗВАДКИ ОТ ИНТЕРВЮ НА  ИВАН МИХАЙЛОВ - ЛИДЕРЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ


пишува Вида Боева

Иван Михайлов направи интервю с италианското списание "Ла стория Илюстрата" излизащо като притурка към познатото списание "Епока". Преди, обаче, да излезне от печат /излезна януари 1990 година/ .скопяни чрез техно лице, разбира се от службите, пожелаха да направят интервю с Иван Михайлов. Това стана в септември 1989 година когато започваше мозаичната Югославия да губи камъчетата от мозаика си.
Знаехме как действат комунистите; та се дойде до споразумение да се направи писмено интервю в два оригинала. Тогава в Македония управляваха белградските комунисти Значи, както е забелезала Менча Кърничева в едно от дневничетата си, че на "комунист не вервам" и Иван Михайлов до края на живота си на тех им немаше доверие.
Нека обясним, че връзка с Иван Михайлов те потърсиха чрез Антон Попов, който работеше в Радио-Ватикан като един от редакторите.
Журналистът Вишински, след писменото интервю, пожела да срещне Иван Михайлов. Поканихме го на обед и разговора за Македония продължи до късно. При разделата Ванчо прегърна Вишински а и той направи същото.
- Изненадан съм - каза Вишински. - Това е една личност, която требва да преставлява големите нации в света. Ние требва да бъдем горди, че е от Македония.
Вишински си отиде опиянен, бих казала, шокиран от срещата.
След интервюто с Киворк Киворкян. Иван Михайлов направи интервю за вестник "Труд", излизащ в България. Поиска да направи интервю и "Работническо дело" но настояваше журналистът да бъде първо техното интервю. Това не се реализира, тъй като ние пазехме реда. Тогава журналистът на комунистическия вестник се отказа. Претекстът му бе: "Или пръв, или се отказвам."
Най-после се яви редакторът на вестник "Зора" Марин Райков и ми предаде въпросите. Беше летото на 1990 година. За голема наша мъка и това интервю не се реализира, както и интервю за италианския държавен телевизонен канал 2. Иван Михайлов напусна този свет и се пресели във вечността.
В тия бурни и донекъде хаотични дни за Македония желаем да дадем некои пасажи от двете интервюта: на Борис Вишински и на вестник "Труд". Младите ще имат една по-добра представа днес за лидера на ВМРО Иван Михайлов и борбата на ВМРО между двете световни войни.
На един въвпрос гъделичкащ от страна на журналиста на вестник "Труд " Иван Михайлов отговаря много загадъчно.
Ето въпроса:
- След повече от пет десетилетия Вие дадохте първото си
интервю за печата за италианското списание "Ла Стория Илюстрата". Сега за първи път ще дадете интервю за български вестник. Има ли връзка това с промените в света, на Балканския полуостров и в България?
- Промени стават на Балканите и другаде. Дали тия промени имат некаква връзка с исканите от мене изявления, най-добре ще отговорят лицата, които са ми поискали изявленията - отговори Иван Михайлов.
--------------
ИЗВАДКИ ОТ ИНТЕРВЮ С БОРИС ВИШИНСКИ:

По точка първа съкратено може да се каже следното:
"Освобожденито от ярема на Югославия, който е бил налаган като един сорт от режимите на крал Александър Карагеоргевич, е било дочакано с голем възторг от нашето население в Македония, или по-точно казано, от оная значителна част между него, която не само се чувствуваше - както винаги и до тогава - като българи, но никога не е отбегвала от увеличението до Охрид, до Хрупища под Костур и до брега на Бело море при Кавала.
Тия именно българи са излезнали на най-първата линия при очакването на българската войска в Македония, когато пропадна Югославия.
В този момент и седмици след това, радостта на тоя широк кръг патриоти с нищо не е намалявала......"

По точка трета:
:"Извършеното от него /Владо Черноземски/ в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е така ясно за всеки, който що годе познава режима на крал Александър и плановете на Белград. В същност значи, убецът бе Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв беха произнесли срещу него цели народи - като македонските българи, хърватите, албанците, както и други милиони недоволни граждани и селяни всред другите народности в тая държава; между тех и доста сърби". Горните думи са писани в книга четири от моите спомени в главата "Събитието в Марсилия".
Целият народ в нашата родина, а поне големото му мнозинство и в други народи в Югославия тържествуваха при известието, че е наказан сръбския крал.Знак, че собствената ми майка живуща тогава по необходимост в Сърбия със семейството си, два пъти е молила малкия ми брат да я води в Белград, за да види в музея, с който е убит краля."Да му цъфти ръката!" е казвала, виждайки тоя револвер. Благословията се е отнасяла , очевидно, за онзи, който наказа антинародния тиранин крал Александър; но е замествала - логически е ясно - благословиите на безброй вдовици и сираци жертви на режима.
Зад убийството на краля стоят неговите безбройни престъпления на кралската власт."

По точка четвърта:
"Искрено се радвам, че Кочо Рацин е обичал швейцарската политическа уредба. Не съм го познавал лично......."
"Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегвал географското име на нашата родина Македония. С географското име "македонец" с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато там бех задържан / да не продължа пътя си към Запада - по желание на Белград и балканските му съюзници/ Всечи турчин радостно ми е казвал при запознаването ни;" бевда македонияли им" / и аз съм македонец/. Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име - казва, че е македонец, но преди това казвал, че е турчин.Младите или даден процент от тех във Вардарска Македония очевидно са научени от други, че Ванчо Михайлов не е българин и продължават да си верват, че е само македонец/по рождение/. Други пък нашенци в целата огромна емиграция, особено в България; също тъй в цела Пиринска Македония, а не малко и в други части на нашата родина, отлично знаят, че Ванчо е твърд българин. Той помни отлично дедо си, който се помина през 1907 година близо 80-годишен. Дедо ми отлично помнеше своя дедо, който е раждан нейде около първите две десетилетия на 18-век. От безброй приказки на дедо ми, отнасящи се и до спомена за неговия дедо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително до времето на отца Паисия българаското име и съзнание всред нашия род е било толова бистро, колкото е днес моето."

По точка шеста:
"Имал съм случай да прочета нещо по споменатите в тая точка разправии.ШАТОРОВ от Прилеп е българин. Правилно е сметал, че българската войска не е дошла в Македония като окупатор. Що се отнася до Колишевски видехме го на дело, че е нещо като сърбоманин. Темпо за мене си остава човек мислящ по сръбски относно Македония, защото и всъщност е сърбин/черногорец/.
Когато в 1941 година се отвориха българските училища в Македония . никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища. Във възрастните хора всред по-старото поколение още бе спомена им за учението им в отделенията на българските училища в Македония при турския режим."
"МАКЕДОНИЯ А И ДРУГИ ИЗСТРАДАЛИ НАРОДИ, СА БЕЗ НИКАКВО СЪМНЕНИЕ НАЙ-ИСКРЕНИТЕ ПОДДРЪЖНИЦИ НА ИДЕЯТА ЗА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. ДАНО НАЧАЛОТО НА XXI-ТО СТОЛЕТИЕ ЗАРЕГИСТРИРА ВЪЗМОЖНО ПО-ВАЖНИ УСПЕХИ В ТАЯ ПОСОКА"
Иван Михайлов
-------------
Ще продължим
24-06-2017, 02:05 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,605
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#2

Quote:ИЗВАДКИ ОТ ИНТЕРВЮ НА ЛИДЕРЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ -  ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЕСТНИК "ТРУД"

/25 - 28 юни 1990 г.
Бехме обещали да дадем извадки от две интервюта на Иван Михайлов. Едното, което го публикувахме, бе за скопските служби , които ги представляваше журналистът Борис Вишински/сега покойник/. Интервюто бе останало
в чекмеджетата на скопските служби. Сигурно са чакали добрия момент, за да се публикува. След десет години пълна тишина, аз го публикувах в списанието "Дело" излизащо в Скопие с благословията на Доста Димовска/сега покойница/, а тогава министър на вътрешните работи на новосъздалата се държава Македония. Предварително бе известено и по радиото за това интервю.
В юни 1990г. поиска вестник "Труд" интервю от Иван Михайлов.
Тук ще дадем пасажи само от отговорите на това интервю:
" - Всички, които фактически са участвували делово в борбата срещу поробителя, могата да се нарекат според вкуса на некои, десни членове на ВМРО. Ония, които сами са се назначавали като леви, фактически са били далеч от идеите на същинското ВМРО.
Некои споменават за некакво разтуряне на ВМРО. Тя не е била никога събрана на едно место, в един град или село, а е съществувала в духа на граждани и селяни, пръснати в различни посоки сред българщината. Значи, нейният дух, основните й идеи, не е могло от никого да бъдат "разтурени".
- Главната задача на ВМРО сред поробеното население до смъртта на Тодор Александров /31 август 1924 г./ може, общо взето, да се нарече организаторска. След Тодор Александров нищо основно не се е изменило в правилата и преценките на ВМРО......
Щом като народът беше заклет и революционализиран, ясно е, че не са му нужни вече много на брой чети и много членове във всека чета. И Тодор Александров схващаше, че големи групи/чети/ не са вече така уместни, както в миналото.
- Ето некои примери за удари срещу противника по мое време, като член на Централния Комитет на ВМРО:
- Наказанието в Щип на Стоян Мишев, некогашен четник, станал всепознато сръбско оръдие, поставен начело на сръбската полицейска организация "Сдружение против българските бандити". Застреля го сред града Кирчо Григоров, който в дните , докато чака да бъде обесен от сръбската власт, бе направил броенички с доставените му от един верен стражар /турчин/ костилки от некакви по-едри сливи. Броеничките от затвора стигнаха до мен, докато Кирчо още не беше обесен. Сръбските вестници описваха как се е забавлявал с тех до последните минути на обесването му.
- Наказанието в Царево село на един предател;
- Наказан редакторът на сръбския вестник "Южна зведна" в Битоля;
- Един предател, убит в Струмица;
- Стрелян един предател в Щип;
- Стрелян Жика Лазич, главен началник на сръбската тайна и явна полиция, в самия му кабинет в Белград;
Наказан сръбският агент Тодор Паница от Менча Кърничева в Бургтеатър в Виена, за разкриване и гонене на македонски борци, поставен в услуга на сръбската и гръцка полиция;
- Наказан Петър Чаулев - член на ЦК на ВМРО - в Милано, изменил на македонското движение;
-Убит сръбския генерал Ковачевич в Щип заради асимилаторската му дейност в Македония;
- Наказан Велимир Прелич, заклетият българомразец, от ръката на Мара Бунева в Скопие. Той измъчваше македонските студенти в Скопие, които беха арестувани по известния скопски процес;
- Извършени атентати в Македония под сръбска и гръцка власт;
- Като важен факт в борбата срещу сърбите се яви споразумението между ВМРО и хърватските борци за обща борба срещу общия враг;
- През 1934 г., месец октомври, в Марсилия загина главният отговорник за тиранията в нашето отечество и в цела Югославия - сръбският крал Александър. Атентаторът беше Владо Черноземски, член на ВМРО.
Ясно е, че революционните ни прояви в самата Македония, а понекога и на територията на самия поробител, в много значителна степен поставиха пред вниманието на широкото чуждо общество факта, че македонския въпрос никак не бе уреден. ВМРО допринесе много, за да стои той пред очите на отговорните в света. Но успоредно с революционните прояви се чуваше в обществото и в отговорните канцеларии в чужбина гласът на големата наша емиграция, установена главно в България и в Америка. Емиграцията естествено, никога не си е служила с оръжие в защита на нашата родина.
Но ВМРО използуваше всичките подходящи моменти, за да обръща вниманието на отговорните фактори, специално в Запада, че уреждането на македонския въпрос се налага не само в името на поробения ни народ, но още по-специално подчертано - в името на признаването на елементарните човешки права, които в нашата родина беха основно погазени за местните българи в Македония под гръцка и сръбска власт.
- Емиграцията ни в България и Америка се организира за легална борба в защита на поробена Македония. В България се създадоха Македонски братства, Македонски младежки съюз, Женски съюз, Организацията "Илинден", в която влизаха войводи, четници, учители и други деятели от Македония и България, взели активно участие в народното движение; създаде се Македонски Научен институт в София, чийто преседател бе за дълги години Любомир Милетич, роден в Щип, световно известен славист. В Женева, където бе седалището на Обществото на Народите, излизаше вестник "Ла Маседоан" на френски под редакторството на Симеон Евтимов от село Емборе, Кайлярско и димитър Цилев от Кукуш;
- Македонски банки: македонското общество в България създаде клонове на неколко места македонска народна банка. НО СТАВАШЕ ДУМА ЗА БЪЛГАРИ ОТ МАКЕДОНИЯ, тъй като в Македония не беха познати други славяни освен българите;
- Македонската емиграция не пропущаше нито един конгрес на различни малцинства в Европа, без да изпрати свои официални представители в тех. Професор Любомир Милетич никога не отсъстваше и често е спорил с сръбските представители. Ето един пример: сръбският представител взема думата и казва, че славяните в Македония са сърби. Ще го потвърди и професор Милетич, чието име говори това. Милетич отговаря:" Да, и сърбинът Милетич казва, че славяните в Македония са българи".
- Изпращаха се делегации от духовници в западния свет да протестират пред разните религиозни и църковни центрове срещу заграбването на българската църква в Македония от сърби и гърци;
До съответните редакции, университети, културни центрове, хуманитарни организации се изпращаха изложения спрямо факти за тираничните отношения на Югославия и Гърция спрямо нашия народ.
- Нашите студенти в чужбина често осветляваха западното културно общество с подробности за тираничния образ на сръбския и гръцкия режим в Македония. Организирани беха в съюз и издаваха вестници в Виена и Париж;
- В Америка Македонските Патриотически Организации също изпращаха протести до Обществото на Народите против безпощадното погазване от Сърбия и Гърция на всички принципи, които президентът Уилсон беше означил в прословутите негови 14 точки. Започаха издаването в Индианаполис през 1927 година на вестник "Македонска Трибуна", който излиза и до днес.
- Истгината е, че още от времето на Груев и Матов стана правило отбегването на македонските дейци от партии и партизанства. Нашата ВМРО смета, че служи на голема народна идея. Партизанството премного мирише на властогонство. Македонските борци никога не са имали в главата си мисъл да бъдат на служба и да получават месечни заплати.
На въпроса какви са били отношенията на ВМРО с Българската комунистическа Партия, Иван Михайлов отговаря:
- Не съществуваха в същност никакви отношения и никакви противоречия не е имало, след като не е имало отношения.
Ние въобще не признавахме в лицето на ВМРО/обединена/ никаква друга ВМРО. Всички нашенци, включени или сближени въобще с некоя партия в България, никога не признавахме за част от ВМРО.
Най-големата вина за погазването на българската народност във Вардарска Македония носят белградските управници, а след тех ония от Вардарска Македония, които имат сръбско възпитание и подпомагат белградските планове. Но тук требва да споменем и срамотната отговорност на Георги Димитров, който заедно с комунистическата си партия караше насила нашите братя в Пиринска Македния да се декларират като отделна македонска народност, т.е. че не са българи. По този повод женевският професор Алдо Дами писа в брошурата "Фаталите бюлгар", че не познава друг случай в историята, когато некой се заема доброволно да отрича собствената си народност.
- За Тито ще кажа, че сърбите могат да бъдат доволни от него. Но допускам, че и некои чужди фактори са били доволни.
Мнението ми за Георги Димитров е, че той нийде не е изтъквал, че е българин от Македония. Не виждам никаква негова заслуга към българщината, за да му издига тя мавзолей.
Журналиста на вестник "Труд", цитира сръбско списание "Дуга", което казва следното за Иван Михайлов:" На 93 години той показа, че е останал същият, какъвто е бил в младостта си - най-опасният терорист в Европа". Съгласен ли сте с определението "терорист"? - Запитва журналистът на в."Труд". Мислите ли че в Югославия има кръгове и хора, които още се страхуват от Вас?
- Щом като въпросното сръбско списание се е ядосвало, че още съм жив, следва, че наистина те имат некакъв страх. Какви специализации ми определя това списание , то си е негова работа. Аз, разбира се, се сметам съвсем отдалечен от техните дефиниции. Какви угнетители над народа са се показвали сръбските управници, добре е вече известно на света.
Мисля, че този стар страх не е напуснал сърбите.
- ВМРО т.е. народът ни в самата страна..... може с воля да дочака евентуално и съвсем нов политически ветър в Европа. В същност отдавна зрее на много места тоя нов ветър: острите национални въпроси в Европа да се уредят, за да се доближи континентът до положението на общ дом. Сред много народи в Евопа се очаква нещо наистина ново и спасително. Достатъчно е да има на лице народи, които да имат важна, ще я нарека свещенна, програма като нашата."
Иван Михайлов
26-06-2017, 02:49 PM
Reply