Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
ПОВОЕНИОТ СРБОКОМУНИСТИЧКИ ТЕРОР НИЗ ПЕРОТО НА ИВАН МИХАЈЛОВ
Author Message
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 14,201
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#1

Quote:Вида Боева Попова

Със псевдоним ОСОГОВСКИ Иван Михайлов публикува във вестник "Македонска Трибуна", започвайки от 5 автуст 1976 г. последователно в четири броя, едно възпоминание за терора извършен от сърбокомунистите след 1945 година. Ние ще дадем нещо от това изложение. Това е актуелно и днес, защото синовете и внуците на тия наши скъпи жертви дали живота си за Македония требва да знаят истината. В тази 1946 година и Йордан Чактров предпочете смъртта в затворническата килия в Идризово като протест срещу сърбокомунистическия режим в Македония.
"Осоговски


ВЪЛНУВАЩА ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА

/Бегло описание/
Имаме предвид година 1946. Дошла беше третата поробителска окупация на Вардарска, както и на Южна Македония. Контрастът между настроението на българското население в 1941 година, когато се сгромолясваше Югославия, и през края на 1945 г., е огромен. С радостния трепет на българските сърдца биеха всички черковни камбани през април 1941 год.; а три и половина години по-късно от безброй очи се отронваха сълзи, когато българската войска за трети път требваше да напуска македонските предели, по волята на чужди силни фактори, които летеха върху крилете на трагични илюзии.
Всичко в настоящето изложение е сбито, бегло; а може тук-таме да се е промъкнала и некоя фактическа грешка по дадена подробност. Символично е посочена и самата 1946 година относно страхотиите, които настъпиха за нашата българска народност в Македония, тъй като те започнаха фактически още през зимата на 1944 г. Но тъкмо в 1946 г. беха най-честите праяви на револт от страна на нашата тамошна младеж срещу натрапената нова власт от Белград, който над тази младеж изсипваше старата си анибългарска ярост.
Немаше налице там некаква македонска народност, както не я е имало никога до тогава. И ако Белград и неговите оръдия се нахвърлиха срещу народа ни и неговата младеж, нахвърляха се именно срещу българи . В чест на тази младеж отбелязваме тридесетгодишнината, незабравяйки страданията и героизма на множество по-възрастни братя.
С какъв образ се представи пред нашето общество, а преди всичко пред младите, въпросният нов режим?
Той бе с маска още когато се готвеше, по време на войната, да стигне до властта, - не само чрез хвърлено му от небето оръжие, но и чрез хвърчащи листчета, чрез подмолна демагогия; чрез обещавана некаква свобода, която не бе друго освен утрешна диктатура на шепа хора. Възвестителите на идвашия "рай" обещаваха преди всичко благоденствие, но то беше бъдещото общо осиромащаване. Показваше си рогата новата класа от марксисти, които още като нагазиха върху първото стъпало на властта, започаха да си градят вили. И вместо възпеваната от тех демокрация, дойде безотговорният полицейски режим. Вместо обществен морал, започна една стихийна кражба, която практикуваха на първо место властниците. Гладът и немотията застрашаваха всекиго освен тех. Селската класа бе доведена до пълно отчаяние. Редица чужди наблюдатели, между които особено се отличи американският журналист Гобленц изнесе думи на селяни - че друго не им остава освен да се хвърлят в Вардара.
При тия условия се разбунтуваха селяните в Радовишко. Запалиха архивите на колхозите/наложените кооперации/. Властта почувствува, че бунтът ще се разлее и в съседни области; и затова взе сериозни военни и полицейски мерки. А Титовата преса пазеше дълбоко мълчание. В селата Иньово и Калугерица селяните наново си разпределиха земята, която до скоро бе техна собственост. Бунта потушиха чрез оръжие. Паднаха убити; големо множество беха съсипани от бой. В самия Радовиш арестуваха десетки граждани. А с народа се солидаризираха и некои органи на властта.
Все в такъва обществена атмосфера младите беха заставяни да градят пътища, мостове и прочее, като вестниците от своя страна превъзнасяха тоя "доброволен труд" и "ентусиазъм" на младежтта. Покрай това и млади и стари требваше да слушат в течение на дълго време вечерни беседи за марксизма, чиито красоти те изпитваха на гърба си.
Много хиляди хора биваха изпращани в концентрационни лагери. Мнозина там заболеха. а други и измреха поради тежките условия. Не бе редко явление да се интернирват хора от единия край на държавата в друг далечен край.
Най-големият процент от градежите бе дело на политическите затворници. Тия хора в огромното си мнозинство се намериха в затвора само защото беха българи. Прогонвани беха и некои марксисти, защото беха убедени, че Вардарска Македония е освободена от сръбско робство с идването на българската армия. Само тъпи хора можеха да очакват, че българското население в Македония ще подига въстание, за да освобождава довчерашния свой угнетител - Сърбия.Чрез това се рисуваше, без никакъв шанс за прикриване, големата лъжа, че новият режим донасял некаква национална свобода. Точно обратното ставаше - насаждаше се в Македония ново робство, което разкриваше за българщината много по-мрачни перспективи отколкото кралския сръбски режим.
Започна се налагане на некакъв нов език, непознат до тогава. По усмотрение на полицията силом се променяха собствените имена на хората, както бе и при кралското управление. Реши се да избега от този "рай" и най-популярния поет в областта Венко Марковски, когото титовци беха обявили за създател на натрапвания "нов език". Затворът Идризово при Скопие гъмжеше от затворници.
--------------------
Икзтръпнаха от изненада и възмущение младите хора, като видеха, че Вардарска Македония се вмъква като неразделна част от бившата Югославия, тъй омразна в изтеклите двадесет и пет години.
Не беха закъснели и масовите избивания на отлични граждани и селяни в разни околии. Изчезнаха безследно в Велес към шестдесет и пет души. Между тех имаше хора с образование, търговци, еснафи, работници. В Куманово не по-малка група бидоха също избити без съд и присъда, и без никаква следа. Избиха хора в Тиквешко, в Гевгелийско. В Тиквешко пострадаха мнозина в селата Ресово, Градско, Ваташа, Рибарци, Сирково, Мързен, Ораовец, Манастирци, Тръстеник, Росоман, Дисан, Марена, както и в града Кавадарци.
В Прилеп убиха в дома му юриста хаджи Здравев. Избиха и следните лица: Йордан и Коца Караджови, Търпо Шутов от Мориовско, Мирко Симоновски, Христо Иванов Сърчаро, Мицо Корубин. А от изтезанията измреха Методи Кьофкаров, Зора Думбалова, Цветан Дворчанец, Таки Златаро. Убиха и комунизираните Йордан по прекор /Дебеломесо/ сина му Кирил, Димитър Топличанец.
Устроиха "процес", чрез който умъртвиха Цвета Калпакова, Мамин Кольо и Милан Гюрлуков. Осъдиха на смърт гимназиалните учители Димитър Найденов, Михаил поп Тодоров, общинския чиновник Спасов, учителката Драга,чийто съпруг Коце Кюркчиев се самоуби, търговеца Благой Долгов.
Мнозина беха осъдени на дългогодишен затвор; а на 10 години осъдиха Стефан Танчев, Сапунджиев, Борис Попев, Зойчев, Методи Кьофкаров.
Пак без вина беха арестувани в Скопие над петдесет души, от които мнозина станаха дълго време в затвора.
Белград само изредко известяваше официално, че "народните съдилища" осъдили дадени лица в Македония. Така, за Велес известиха, че били съдени десетина души, но премълчаваха за избитите десетки граждани и селяни. Така постъпиха и за Куманово.
Покрай всичко друго народът виждаше, че партизаните действуват заедно с сърбите; и от това изваждаше всички нужни заключения.
По общо признание, на онова време тайната полиция/"УДБА"/ се е държала най-строго и жестоко в Щип. Старата политика на Белград беше: да създаде между реката Вардар и границата на България една област с население, което се е отрекло от българската нация. След това сметаха, че към Западна Македония по-гладко ще върви денационализирането.
-------------------
/Ще продължим/
23-12-2016, 02:07 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 14,201
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#2

Quote:Осоговски

ВЪЛНУВАЩА ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА


"Македонска Трибуна", 12 август 1976 година 

Трагично свърши и Методи Ченто от Прилеп, който бе повервал на титовци. Скоро се намери в затвора, макар да го беха поставяли като председател на таканареченото им Народно събрание в Скопие. Обвиниха го, че искал да бега към Гърция.Тръгнал бе с потисниците на Македония и на българщината, без да съгледа какво целят. Мнозина от колегите му по затвор беха схванали разкаянието му. Пред съда се е държал добре. Обратно на становището на "съдиите" поддържал е пред тех, че ВМРО не е никаква бандитска организация и че Иван Михайлов е за независима Македония, но не е никакъв бандит. Процесът на Ченто се водеше през 1946 година.
Другари на струмичанина Стефан Топчев изнасяха, че той е убит в Загреб.
Изрично требва да споменем за Трайко Попов от с. Рашак, Скопско. Мъж с висок дух; решителен враг на титовската сатрапия. По занятие фолклорен кореограф. В Скопие и околията той създава доста тройки, въодушевени от идеята на ВМРО, за независима Македония. Поддържа връзки с Щип, Кавадарци, Кочани и Битоля. Трайко мечтае за реализиране на по-широк план срещу режима. В плана му са обхванати Евтим Гашев, учител, Борис Градишки, Радко Градишки и брата на Трайко - Никола Попов. Подривната си работа Трайко започва още през 1945 година. Но едно разкритие става причина да попаднат в затвора мнозина. Трайко е осъден и разстрелян. Държал се е пред съда отлично. Защитил е смело нападнатата от съдиите ВМРО. Явно е бранил идеята за независима Македония. Неколко месеци е бил държан в затвора преди да го убият.
Мнозина между съдените в разни градове се държаха достойно, непреклонно пред "съда", както между по-старите по възраст, така и из средата на младежите .
Процесът на Трайко Попов е пръв по време в Вардарска Македония при Титовия режим.
Като Ченто зле свърши и Богоя Фотев, когото беха поставили като председател на таканареченото Народно събрание в Скопие.
През 1946 е воден процесът и на Д. Медаров, който прекарал към две години нелегален живот в Кочанско. С него е съден и Йордан Соколов. Учудващо е било смелото му държание пред съда. Случайно е бил открит при престрелка, ранен в безсъзнание е бил заловен. Изтърпел е адски мъчения. Ударил е жестоко главата си в стената на затвора; мнозина сметат, че от този удар е умрел. Осъдени са по тая афера 12 души. Силно впечатление е направил на затворниците този опит за самоубийство.
В некои от съдебните процеси се явяват като обвинители или съдии известните продажници, Благой Попоповски и Коле Чашуле.
Воден е процес срещу 15 души от с. Богданци, Гевгелийско, начело с свещеник Кирил Аврамчев, роден от село Стояково, учил теология в Загреб, уният.
В Охрид е осъден Наумче Йосифов, бивш четник и войвода. Брат му бе убит, пак като бивш нелегален борец, от сърбите при кралския режим. Пред съда се е държал много твърдо.
Осъден бе охридския кмет Илия Коцарев; лежа дълги години в затвора. Излезна почти слеп и болен; почина след неколко месеци.
Повече от 20 души са съдени в Гевгели, едни през 1946, а други още с идването на титовската власт.
Ангел Мишев и негови другари от Велес и Тиквешко. съдени, Ангел е бил убит.
През 1946 година бе съден, без никой да знае защо, д-р Асен Татарчев, чието достойно държание пред съда е оставило силно впечатление дори у неговите "обвинители". Запитан дали е приятел на Иван Михайлов, отговорил е категорично:"Приятел съм му бил и сега съм му верен приятел" Лежа в затвора около 5 години. А толко бе лежал като българин и при кралския режим.
С него са съдени и Крум.... и д-р Владимир Туджаров. Белград обяви и за техното съдене.Д-р Татарчев е бил доста бит в затвора.
Съдени са от Струмишко лица от селата: Ильовица, Чанакли, Колешино,Босилово,Муртино, Градошорци, Моноспитово, Макриево.
От града Струмица съдени: Живко и Христо Костуранови, Алексо Абрашев, Томе Мазнейков, Григор Димитров.Това е също в 1946 година, но и в началото на новия режим.
В Скопския затвор са стояли с години, като хора на ВМРО, или като близки на "окупатора" /значи на България/: д-р Илия Чулев от Кавадарци, прекрасен българин, съдени заради подаден с другари мемоар до великите сили в полза на независима Македония и против Титовия режим; Кирил Пецанов от Битоля, агроном; Димитър Златарев от Охрид, осъден на 11 години, също обвинен за споменатия мемоар; Стефчо Кузманов от Битоля, учил финансови науки, осъден на 15 години затвор; Кочо Динев от Битоля, осъден на 9 години; д-р Константин Робев от Битоля, осъден на смърт но присъдата намалена; инж. Георги Данов от Ресен; д-р Панчев от Скопие, бивш помошник- кмет на Скопие; Евтим Бойчев от Струмица; Ангел Динев от Велес - на 20 години; д-р Т.Гичев от Щип; Кленков от Свети Николе, аптекар; Цане Кандилото, адвокат от Битоля; Йордан Чкатров; Димитър Гюзелев от Струмица; Чкатров и Гюзелев не излезнаха живи от затвора.
В Малешевско през 1946-1947 г., както и още при идването на новата власт, осъдени лица от селата: Митрашинци, Будинарци, Цръвник, Берово, Русиново, Разловци, Ратово, Владимирово.
Осъдени лица има от с. Смилянци, Радовишко от Конче и др.
От Битоля още осъдени: д-р Борис Светиев, адвокатът Стефчо Светиев, Христо Ризов.
-------------------
Много от явленията и грубите факти, за които до тук бегло споменаваме, беха известни на младежтта преди още от нейната среда да попаднат хора в затворите. Но узнаваха по-добре за фактите или ги наблюдаваха когато вече излежаваха наложеното им затворничество. Целият титовски режим за тая младеж бе народен враг; тя мечтаеше само да го погребе. Какъв бе режимът ни посочва и това, че дори в далечна Америка стигнаха достатъчни фотографии, описания на злодеянията и безправията в Югославия; така че. когато след всички нечестиви свои деяния Тито бе пожелал да бъде приет в Белия дом в Вашингтон, може да се каже, че цела Америка страховито протестира, като да бе развалнувана от некакво земетресение при новината, че Тито ще посещава президентската къща.
За Неготино/Тиквешко/ Белград обяви официално, че са осъдени
11 души през 1945-1946 г.
Арестувани са през 1946 г. и съдени на 25 март 1947 г. д-р Константин Терзиев; д-р Васил Иванов; д-р Коста Николов; д-р Тренчев; Методи Попов; Димитър Глигоров Пеев; Благой Хаджитеов ; Никола Г. Попов; Борис Димитров; Киро Ефтимов ; Милан Трайков; Георги Янев; Асен Донев; Томе Давков.
Както се вижда нема и тук нито един с окончание "...ски" на името. Всички са българи. Пеев е от Дойран; д-р Тренчев от Берово; Томе Давков е от с. Карбинци, Щипско.
Съден е и поп Никола от с. Владимирово; държал се е героично в затвора и в съда.
Съдените имали клонове- групи в Щипски и Струмишки окръзи. Всички са обвинени като хора на ВМРО. Обвинени били, че имали уж връзки с "монархофашистите" в Гърция, с хората на Никола Петков и с тия на Лулчев в България.
Д-р Тренчев казва пред съда, че са за независима Македония начело с Ванчо Михайлов.. Подсъдимите са били 13 души.
Милан Трайков требвало да работи в Радовишко, откъдето е роден, а Васил Иванов - в Струмица.
Д-р Иванов признал пред съда, че са имали намерение да създадат група от хора на науката против режима. 
Около този процес станаха известни разисквания през 1947 г. в Париж, когато се сключваха договорите с победените държави, в това число и България. Титовци изкарваха, че чрез тая група Иван Михайлов, в съгласие с американците, работил за разрушаване на Югославия.
Голема гласност дадоха и на тоя процес титовци - чрез телевизия, чрез радио, вестници и прочее.
Д-р Терзиев бе застрелян, а останалите осъдени на години затвор.
--------------------
Казахме, че когато комунистите се настаняват на власт, никой в Вардарска Македония нито на сън не е очаквал, че тая област ще остане като част на Югославия. Всички са очаквали независима Македония. Хората са останали крайно изненадани, когато са чували партизани да им споменават името на Югославия.Още повече са чувствували възмущение когато е взимал думата некой сърбин партизанин. Пак сърбин в Македония! Едва са пожелавали да произнесат хората тия думи, обзети от възмущение. При едни такива речи в Струмишко произнесени от Апостолски, слушателите, над хиляда души, обърнали гръб и си отишли в къщи. Споменава им се името "Тито".Всички се чудят откъде е този" последовател" на Делчев, паднал като от небето.
След този израз на народно презрение, в Струмишко се извършват масови арести. а са убити четирима души от страна на полицията: Кирил Талушев - хлебар, буден човек; Коста.... търговски помощник; Кирил Абрашев, първенец между струмишките младежи; Мачев, занаятчия.
Такива протестни сцени са отбелязани в Щип, в село Владимирово, в Берово, и на други места, особено в източната част на Вардарска Македония.
Още през май 1945 година в Щип се води съдебен процес против лицата: д-р Тодор Гичев, Евтим Бойчев, Христо Шишков, Христо Рибаров и др. Общо осъдени - 13 души. Шишков е осъден на 10 години затвор; Рибаров - на 6 години. А Роза Койзеклиева е осъдена на смърт. Осъдени са бащата и синът Рунтеви през 1946 година. Също Панче Койзеклиев.
Вз Струмица е осъден на 12 години затвор Тома Мазнейков.
В Тиквешко, споменахме, е съден д-р Илия Чулев с група, за подаден мемоар до великите сили. Некои лица са били принудени да станат нелегални, за което проникваха известия и в западната преса дори към средата на 1948 година.
За младежтта не бе тайна, че в Скопие една доброволческа бригада от македонски българи отказва да отива да се бие на северния фронт, към Хърватско. Всички се стремят да вървят към Солун. Опасно брожение се явява и сред една бригада в Щип. Сръбски въоръжени отради, всред които има албанци и разни други елементи, се противопоставят с оръжие срещу тия бунтове. Дават се и човешки жертви.
Въокуражени и чрез потайни нишки с по-стари техни братя, младите в Струмица, предимно ученици от гимназията, започват да се организирват в тройки. Захвърлят членските си карти от СКОЙ/Съюз на комунистическата младеж в Югославия/. Това е първият им бунт против държавата и партията. Членове в първата организирана група са: Кръсто Минашев, Коста хаджи Мишев, Душко Бунчев, Иван хаджи Василев, Глигор Ганчев, Иван Андонов и пр. Прокламират се като независими опозиционери.
На 1 май 1946 година властта готви големо тържество - за "деня на труда". Но се пръскат неочакано много позиви с съдържание: "Долу предателите! Долу продажниците! Долу експонентите на сърбизма - Димитър Влахов, Колишевски, Апостолски и другарите им! Да живее духът на Даме Груев и Гоце Делчев! Слава на падналите герои Гюзелев и Чкатров! Да живее Ванчо Михайлов!
Позивите са били разлепени по стените. върху автомобилите, по стълбовете, навсекъде, където ще мине манифестацията: дори по полицейските будки. На много стени с големи букви е написано ВМРО. Целият град бърза да прочете позивите, а разярената полиция тича да търси авторите и да къса афишите.В гражданството се появява истинска радост. Но поради грешка или избързване некои младежи са написали позивите на ръка, макар с изкривен почерк. Тия тройки младежи попадат в зятвора от 16 до 20 години. Арестувани са: Калкашлиев Методи, хаджи Мишев Коста, Топчев, Яръмов Георги, Мирко Христов Пецев, Борислав д-р Ал. Белев, Владимир Димитров, Кирил Кара-Гоцев, Никола Апостолов. Другарите на последния,обаче,- Никола Апостолов, наричан между тех Драмски - са установили, че той още от самото начало е бил оръдие на полицията. Всичкото какото са обмисляли и вършили той е предавал своевременно на УДБА. Той е бил в пълна услуга на властите и при потресающата трагедия на петимата младежи от начало до край.
Въодушевени от идеята за независима Македония, в всички класове на гимназията се намножават организирани тройки. От тия групи попадат в затвора още Панчо Шаламанов и Петър Бързилов. През целата 1946 година струмишката гимназия е в кипеж. Между учениците действуват също добре Христо Паланов и Йосиф Гоцев.
Паланов попада в затвора и е осъден на 8 години. А баща му на 10 години.
Създадени са връзки с младежи от Гевгели. Но и там попадат в затвора Радко Семеняков и Стоян Терзиев от Струмица.
Младежите се срещат с стария борец Атанас Нивички, другар на
Гоце Делчев, който с въодушевление ги насърдчава да се борят.
Разкритието в Струмица се отдава на хора от една малка група анархисти, които са се представяли на учениците като техни съидейници.
Струмишките младежи са влезнали в връзка с организираните ученици в Щип. От тех получили некои указания и другарско насърчение. Връзка с Щип са установили чрез щипянина Пуздерлиев.
По това време вече се бе появило предупреждението на югославския министър на вътрешните работи Сретен Жуйович - че всред учащата се младеж из Македония има създадени групи и влияние на Ванчо Михайлов. Министърът не се поколеба да постави в вестниците това предупреждение. Требвало да се вземат сериозни мерки против тази опасност. А и Тито бе заявил публично - в връзка с процеса на Благой хаджи Панзов от Велес, - че той хаджи Панзов, е ванчовист и че в Велес имало бугараши.
--------------------
Ще продължим
.
23-12-2016, 02:09 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 14,201
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#3

Quote:Осоговски

ВЪЛНУВАЩА ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА


Процесът на струмишките арестанти почна на 31 август 1946 година. Но преди него, тоест на същия месец, започна съденето на щипските ученици. Така че, спираме се тук първо на щипския процес.
Гимназията в Щип е също обхваната от младежки групи с идеите на ВМРО. Между тех има хора извън учащата се младеж. В този град организационните групи са повече от горните класове и са били по-стегнати; между тех некои са били и войници; затова и по-лесно са завързали връзки с лица от казармите.
Един анархист от Струмица се е свързал с щипянеца Панче хаджи Смилев, горещ родолюбец и буден човек. Той се явява като ръководна личност между младите щипяни. Полицията добре е следила анархическата групица в Струмица; и така е успела да арестува некои анархисти на 7 март 1946 година. Залавя им пишуща машина и револвер, които са получили от Щип.
Тези анархисти именно издават дванадесет души щипяни, които биват арестувани. Панче хаджи Смилев направи опит да избега към Радовиш, но не е успел. Арестувана е била и неговата годеница, струмичанка, която е направила връзката на казаните анархисти с Щип. Тъкмо шефът на тези анархисти се е оказал агент-провокатор.
При щипяни бил намерен устава от 1927 година за ММТРО /Македонска Младежка Тайна Революционна Организация/, който бе излезнал налице когато през споменатата година наши мнозина студенти, при режима на сръбския крал, беха арестувани и една група от тех бе съдена в Скопие с защитник адвоката д-р Анте Павелич от Загреб. Полицията хванала и един чувал с литература и оръжие.
Между арестуваните, освен хаджи Смилев, са: Наум Койзеклиев, Борис Давков, Митко Илиев Касапчето, Васко Еф. Васков, Любен Ефремов-Сарач и по-възрастният Васил Иванов, градинар. Всички останали са ученици от седми гимназиален клас. Мнозинството от тех се оказват сираци. В началото неколцина от тех са били партизани.
Има арестувани младежи и от щипската махала Ново Село. Мъченията са били тежки и продължителни. Меду другото полицията ги е заставяла с часове да държат тенекии с вода, докато изгубят съзнание. Сетне са идвали тоягите. Стоенето на крака е било практикувано пак с нескончаеми часове. Голема воля и издържливост са показали тия млади хора. Но не са издали никого.
Обвинителът произнася редица "красноречия" като това: "Това са идолопоклонниците на Ванчо Михайлов - кръволока на Македония, злият враг на македонското освободително движение и закоравел върховист....."
Обвинителът Димо Кантарджийски изпада в екстаз като говори тия срамотни глупости; - той е обвинител, който от глава до пети е в услуга на белградската агресия към Македония и на белградския с нищо необоснован върховизъм. Програмата на ВМРО за обвинителя и неговите господари е посочвана в Титовите вестници като модел, който бил остарел и назадничав.
Наум Койзеклиев е двадесет годишен. На зададения му въпрос отговаря, че не се смета виновен. Запитан, защо се смета невинен, заявил:
- Защото в моята съвест нема никакъв бунт; нищо лошо против моя народ не съм сторил.
- А против държавата?
- Да, правех опит да я разруша.
- А това не е ли вина?
- От мое гледище не е!
- Е, добре, какво искате вие?
- Искаме свободна и независима Македония. Да не бъде управлявана от Белград, Атина или София.
- Ти върховист ли си или централист?
- Централист съм.
- Кого признавате днес за свой водач и идеолог?
- Последователът на Тодор Александров - Иван Михайлов.
- Виждате ли, другари - казва обвинителът. - Това е новороденият син на бандата, а казва, че не е виновен.
- Откъде накъде да е бандит?
Звънецът звъни и заставя Наума да мълчи. Председателът на съда пита:
- Науме, какво мислите вие, днес Македония не е ли свободна и независима?
- Не е.
- А защо?
- Защото е в Югославия и защото е командувана от Белград.
- Но нали си имаме правителство?
- Да, имате си, но това е марионетка на Белград.
Председателът пита: Що мислиш по отношение на Иван Михайлов? Дали той е за свободна и независима Македония?
- Да, той е за това.
- А не е ли той върховист и като такъв провежда плановете на Кобургите?
- Аз не мисля така. Ако беше така, немаше причини да не се връща в София и да не седне на министерското кресло, след като - според вашите думи Македония беше в България. А ако не се лъжа, Негово Величество Цар Борис бе пращал делегати да го повикат от Загреб. Защо не се върна?
Настъпва мълчание в залата, пълна с народ. Председателът мълчи, а детективите палачи скърцат с зъби.
Всички обвинени така биват разпитвани един след друг и отговарят, че са централисти.
На Наум и Митко е поставен въпроса: Вие сте сираци, пролетари, немате нищо; бехте и в гората с партизаните. И не е ли жалко, че вие тримата с хаджи Смилев сте ядката на този процес? Бехте в гората; какво искате тогава?
- Беше ни проповедвано тогава за свободна и независима Македония. И затова се борихме.
- А днес не е ли така?
- Не. Ние днес искаме това, за което под ваше знаме бехме тръгнали да се борим. Но ето, дойде време когато вие коварно изменихте. От национална революция я превърнахте в социална. Проиграхте Македония пред Белград в полза на некакви виши класови интереси; обявявате интернационализъм. а национализма го написахте само на хартия, за форма. Нашият национализъм го прогласявате за шовинизъм и на края идват затворите.
Но знайте - завършва своите отговори Панче хаджи Смилев, - вие погрешихте. И като продавате интересите на нашия народ в Белград, това наше национално чувство ще ви бъде най-силната и голема реакция . Вие ни опълчихте сами срещу себе си. Но това е само началото. Националната идея не е отживела, а тепърва ще живее - все докато не се получи независима и свободна Македония.
Подир това вече процесът наскоро се приключва и се четат присъдите. Наум Койзеклиев и Панче хаджи Смилев осъдени на 7 години затвор; Борис Давков - на 6 години; Митко Илиев - 5 години; Васко Ефтимов и Любен Ефремов - по 4 години; старият Васил Иванов - 2 години. А за всички тежка и принудителна работа.
Осъдените се държат гордо, а народът е крайно изненадан и огорчен. Процесът е траял 5 дни.
Между лежалите по-късно с години в затвора млади щипяни е и Андон хаджи Андонов.
Важна цел на съда е била да представи ВМРО и нейните водачи като бандити, членове на бандитска организация. Особена задача за съдиите е била дискредитирането на видните хора от ВМРО, специално на Иван Михайлов. Същата задача, впрочем, титовци преследват и досега; неволно им помагат и разни други елементи, без да си дават сметка какво вършат.
-----------------
Връщаме се към процеса на струмишките ученици. Пръв е изведен пред съда Методи Калкашлиев, който отговаря, че не се смета виновен.
Обвинителът казва, че те били прокламирали своя програма и пита Калкашлиева, че не се ли смета виновен за това.Обвиненият наново твърди, че се смета невинен. А що се отнася до програмата казва, че тя не е прокламирана от тех, а е написана много отдавна, още преди турския режим.
- Защо ти се опълчи против народната власт?
- Опълчихте ни вие самите отговаря Калкашлиев.
- Как така?
- Съвсем ясно. Убихте баща ми и ни ограбихте.
- Доста! - прекъсва председателът на съда. - Днес Македония не е ли свободна ?
- Не!
- Защо?
- Защото е с Белград.
- А какво мислите вие, ако беше с Америка, а не с Белград?
- Скопската "влада" е марионетка на Белград, а пък Белград е марионетка на Москва.
- Но това е демократичен централизъм - казва съдията Мара Минанева, познатата сатрапка от Струмица.
- Вие какъв член сте на ВМРО - централист или върховист?
- Аз съм само лично недоволник, тикнат от вашия режим в ВМРО. В мене говори гласът на омразата и нещастието, което понесох още в първите стъпки на младия ми живот.
- По какъв начин щеше да дойдеш на власт и да ни отмъстиш?
- Чрез войната, която според мене е неизбежна, между Изтока и Запада. Тогава, с победата на Запада, ще ви смъкнат.
Следва подир това разпита на Яръмов.
- Ти, Яръмов, в позивите подканваш на бунт народа.
- Да.
- Тогава ти какъв си?
- Върховист - отговаря Яръмов.
- По кой път щеше да дойдете на власт?
- С въоръжена борба - отговаря спокойно и насмешливо Яръмов.
Така се редят разпитите на другите. Споменава се идеята за парламентарни избори. Повтарят се и некои от посочените по-горе отговори.
Защитата използува факта, че обвинените дават различни отговори. Такава позиция нарочно са взели. И получават по-леки наказания. Калкашлиев и хаджи Мишев - 3 години затвор, както и Яръмов. Топчев и Мирко Христов - по 2 години. Мирко Пецев - една година. Белев - 6 месеца.
Когато струмишките младежи ги дигат от Щип за скопския затвор, хиляди щипяни излизат да ги изпращат на гарата. Но тъкмо поради това удбашите са завъртели автомобила по друг път, за да избегнат народната манифестация. Затворниците са качени в влака на гарата Овче поле.
Идва реда за разпитване на Коста хаджи Мишев, който на първия въпрос решително отговаря, че не се смета виновен.
- Ти какъв си?
- Аз съм централист по линията на Гоце Делчев.
- А по кой път сметате да дойдете на власт?
- По пътя на парламентарната борба.
- Какво разбираш под думите "парламентарна борба"?
- Под това разбирам свободна изборна агитация сред народа; за свободна и независима Македония. Пък както ще каже народът - така нека стане. Нали в вашата конституция има точка и за отцепване от държавата?
- А тогава защо сте се зачислили в ВМРО и сте работили нелегално? - запита Минанева.
- Защото за такава цел се бори и ВМРО. Бори се за онова, за което аз съм мечтал.
- Защо сте подхванали нелегален път?
- Съгласно реактивния закон - на акция отвръщаме с акция. Партията работи при такива условия - конференции, срещи; така и ние, противоположните на партията, реагирахме с малки наши срещи и прочее.
В този дух завършва процесът на струмишките младежи.
Покрай тех, и останалите разкрития в затвора, попада и офицерът Никола Караянев от Гевгели - осъден на 20 години, понеже дал оръжие на младите.
В затвора се озовава и група от село Богданци, Гевгелийско, в която са и Методи Шапкарев, Митко Сертов, Александър Хаджиев; но и некои лица от село Стояково, същата околия.
----------------
Ще продължим
07-05-2017, 09:09 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 14,201
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#4

Quote:Вида Боева Попова


ПО-НАДОЛУ ПРЕДАВАМЕ ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ ОТ ДЪЛГОТО ИЗЛОЖЕНИЕ ПУБЛИКУВАНО В "МАКЕДОНСКА ТРИБУНА" ПРЕЗ 1976 ГОДИНА ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ С ПСЕВДОНИМ "ОСОГОВСКИ".
Намираме за нужно да подчертаем и тук, че нашият народ се е борил за свободна и независима Македония; ВМРО не е продавала Македония а се е борила за нейната свобода. ВМРО е била прогонвана от ония, които и днес се явяват на сцената и чрез хитрувания се опитват да заблуждават света и нашия народ, че минават за "освободители" и "демократи".
Фактически те са синове и внуци на старите сърбокомунисти, които унищожиха след 1945 година почти всичко българско и родно.
"Требва да зачитаме за истински герои тези млади хора/става дума за измъчваните в югославските сърбокомунистически затвори наши младежи - младежи на ВМРО/ В турско време нашите борци имаха открит поне път за евентуално поне бегство към България. А в моментите, за които говорим, откъм България имаше еднаква опасност за тех, почти както откъм Сърбия. Тръгвайки с идеите на ВМРО, тия младежи поемаха път постлан изключително с рискове, без никаква посока за спасение при разкритие. И Гърция предаваше избегали младежи ту на Юославия, ту на България. А при това, изтъкнахме вече, беха налице и масовите избивания в Вардарска Македония. НЕОСПОРИМ И БЛЕСТЯЩ Е ИДЕАЛИЗМЪТ НА ТЕЗИ МЛАДЕЖИ. ТЕХНАТА ВЕРНОСТ КЪМ НАРОДА НИ И НЕГОВИТЕ ИДЕАЛИ"
Иван Михайлов




Quote:Осоговски

ВЪЛНУВАЩА ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА


При процесите е споменато от обвинителите, че подсъдимите поддържат идеята за независима Македония, която била защищавана и от вестник "Македонска Трибуна" в Америка.
Обвиненията и срещу струмишките младежи изнася Доганджийски в Щип. Очевидно, властта много се е стараела да избегне масово участие и на народа в Струмица, каквото се беше случило в Щип.
Доганджийски е казал при струмишкия процес: "Другари съдии, гледате ли тези младежи? Те изглеждат като бозайничета. Но те утре ще станат кръволоци. На въпроса требва да погледнем диалектически. Това са последователи на днешния политически авантурист и ултра-бандит Ванчо Михайлов......"
Виждаме, че в титовските сърбо-комунистически "съдилища" непрестанно се държат проповеди, за които нашият народ има подиграва: "Дяволът чете Евангелието".
Обвинителите се държат като посърбеници, с дива омраза към българщината. Това беха избощо партизаните в Вардарска Македония.
На всички хора там, които не беха комунисти, прикачваха името "вмереоист" или "ванчовист". Тия определения, същата терминология, я има вписана в много присъди.
Всички, които симпатизираха на ВМРО, които одобряваха нейната стара и спасителна идея, безусловно биваха сметани за българи от "съдиите". Имаха и право, защото така е било още от създаването на ВМРО, която е създание на българи.
При много от процесите, които тук споменаваме, а и при други неспоменати тук, полицията събираше тълпа от цигани, от простаци, от продажни елементи, за да вика гръмогласно отвън и в самата съдебна зала: "смърт!"
Тая картина още повече добиваше в очите на народа стойността на тия "съдилища" и "процеси". Съдените най-често са гледали с презрение на виковете на разюзданата, в много случаи плащана тълпа. Измежду най-непоколебимите обвинени, с непоколебим дух, с кураж и хумор, се бе проявил в съда д-р Асен Татарчев, внукът на първия председател на ВМРО д-р Христо Татарчев от Ресен.
Комунистическият съд в Вардарска Македония се показа като нещо най-незаконно, най-произволно, изфабрикувано, а преди всичко най-терористическо държавно, по-точно партийно учреждение.
Обикновено явление е било в процесите да има поставени провокатори, агенти на самата полиция, представящи се пред честните родолюбци за техни съмишленици, а в същност техни предатели. Такива елементи са стоварвали върху обвинените напълно несъществуващи деяния. Присъдите са бивали предварително определяни от партията, или за по-лесно или по-бързо, от нейната полиция.
Всички обвиняеми са представяни като вемеристи, сетне за немски, кобургски и американски оръдия. Присъдите и по стил приличаха на обикновени пропагандни хвърчащи листове. За да се прикрие обикновеното пребиване на хората с приклади и тояги, устройваха се "съдебни процеси". А в пресата се премълчава всичко, което обвиняемият каже против властите и в отбрана на свои идеи, на дадена политика. Все пак обществото разбираше, че се касае до спонтанна борба против Югославия.
Най-честата, неотстъпваната нота при множеството обвинения бе тая: да се напада ВМРО, да се атакува Ванчо Михайлов. Оттам и процесите, особено на младите, оставиха за дълго в Вардарска Македония израза "ванчовисти"; с него изразяваха идеята за българщината на съдените хора. Врагове на народа биваха наричани съдените лица. Но кога народът бе избрал тия съдии?....
Абсолютно безконтролно приписваха на осъдените и си съчиняваха басни обвинителите, за да се упражняват на ораторство. Така, те говореха, че хора на Иван Михайлов съставлявали некакъв съвет около министъра на вътрешните работи на България, Габровски, който съвет "давал нареждания на македонски терористически групи". А пък се знае, че през войната тъкмо Габровски и други като него даваха нареждания в Вардарска Македония да се следят от полицията движенията на хората на Иван Михайлов, които били подозрителни, опасни елементи.....
Много место би следвало да отделим тук за описване на жестоките изтезания, които затворените претърпеха. Отминаваме тая практика на злодейците.
---------------
Опозиционната вълна всред учениците из гимназиите се ширеше като маслено петно. В скопската гимназия се създават малки групи. Начело се оказва Благой Панчев Велков, който се е поминал поради туберкулоза, получена от претърпения тормоз. Осъден е бил на 13 години затвор. Прекарал е 4 години в затвора и ученикът Йонче Траянов.
В Велес е била разкрита група, създадена от Благой Джайков, осъден на 7 години. Узнати са били от властта Кирил Кирков и Александър Ванев, сетне избегали в Гърция.
Пострадали ученици: П. Велев, Милчо...., Крум Б. Чушков, Саздо Трайков, Т. Лукаров. Намерени им били пистолети.
Между арестувани в Битоля е Петър Динев лежал около 9 години в затвора.
От Охридската гимназия в затвора са попаднали учениците Саво Коцарев, Любчо Коцарев, Белев, Мостров, Кирил Мойсов, Крум Миладинов и други. Всички за прекарали в затвора около 8 години, а некои и повече. Преживели са страховити изтезания.
Изолирани една от друга групи поникват на много други места.
Между попадналите пред съда е и студентът Григор Чулев от Кавадарци.
Сетне се появява втора конспиративна група в Струмица, но пак подозрена от властта.
Дори към 1951 година арестуват и потискат наши студенти в Загреб. Бити, осъдени, разкарвани и прочее там беха: Аспарух поп Исаков, Борис Стерьов, Илия К. Кръстев, агроном от Кочани, Христо Зойчев, лекар в Прилеп; Любка Чальовска, д-р Цветанка Павлова, д-р Пандора Бачварова, по-късно лекарка в Щип; Василка Велянова от Кичево, Димитър Долгов от Прилеп, Наум Михайлов от Скопие, юрист; инж. Илия Рамбабов от Щип, лесовъд в родния си град; Мария Миладинова от Щип, сетне зъболекарка в Босна; д-р Лела Димитрова от Скопие, нейният баща е бил често затварян
-------------------
Преди неколко седмици в "Македонска Трибуна" се изнесоха списъци на загинали лица след идването на комунстическия режим в Пиринската област на Македония. По това време новата власт изби множество хора по цела България. Съдени бидоха и осъдени, некои дори на смърт, и младежи - македонски българи. Но подробности за тези зловещи факти не включваме в настоящето изложение, тъй като - независимо от приликата в насилията - съществуват основни разлики в конкретните цели, както и в по-далечните планове на софийските и белградските власти при провеждането и на терора им.
По такива съображения отбегваме тук да изреждаме и безбройните насилия над нашите млади хора, както и над по-възрастните, в Южна Македония под гръцка власт, които по-масово се развиха в по-късно време.
Въпреки многото декламации на Тито и антуража му, сред младежта от онова време, пък дори и сега, комунисти - не само фанатизирани, а и повърхностни - не се създадоха. Малък процент, съвсем малък, се изявяват изобщо като марксисти.
Народът ни години под ред показва пасивен отпор срещу насаждането на комунистическите теории, които при това твърде често се прекрояваха, разширяваха, стесняваха и пр.
Споменатите и подобни на тех процеси ясно показваха, че нашият народ не бе за Югославия. Само кариеристи, суетници и продажници оставаха заедно с сърбите за Югославия. В процесите най-очебийно показваха обвиняемите, че македонският въпрос не е югославски, а македонски.
Требва да зачитаме за истински герои тези млади хора. В турско време нашите борци имаха открит поне път за евентуално бегство към България. А в моментите, за които говорим, откъм България имаше еднаква опасност за тех, почти както откъм Сърбия. Тръгвайки с идеите на ВМРО, тия младежи поемаха път постлан изключително с рискове, без никаква посока за спасение при разкритие. И Гърция предаваше избегали младежи ту на Югославия. ту на България. А при това, изтъкнахме вече, налице беха и масовите избивания в Вардарска Македония. Неоспорим и блестящ е идеализмът на тези младежи, техната верност към народа ни и неговите идеали.
Преди петстотин години турците се появиха в нашата страна, но идването си всекога означаваха като завоевание. А агресорите в края на Втората световна война, върху родните ни огнища, и досега означават своята власт като .... освобождение. Точно срещу това "освобождение" се опълчиха и младежите, част от които тук споменаваме. Срещу него се насочи и съвестта на нашия народ, от която и днес продължават потайно да треперят господствуващите тирани.
К р а й
Вестник "Македонска Трибуна" 26 август 1976 година, излизащ в Индианаполис Индиана
12-05-2017, 05:48 PM
Reply