Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
АЛЕКСАНДАР ДУГИН
Author Message
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#1

Александар Дугин се смета како духовен ментор на рускиот Претседател Владимир Путин. Еве едно интервју каде А.Дугин ги искажува своите ставови:


АЛЕКСАНДЪР ДУГИН: ПУТИН Е ПРАГМАТИЧЕН РЕАЛИСТ
10/12/2015 · by slivensega · in ЛИЦА. ·
„В международните отношения съществуват две основни доктрини: либерализмът, който твърди, че няма от какво да се страхуваме отвъд границите и че демокрациите не воюват помежду си, и реализмът. Путин и нашето общество сме реалисти. Разбираме, че сме обградени от конкуренти и врагове, защото всеки следва собствения си интерес. Националните интереси си противоречат непрекъснато по дефиниция, една война винаги е възможна, така че сме обсадена крепост“. Това казва влиятелният в Кремъл руски философ Александър Дугин в интервю за „Поан“.
2584682lpw-2584686-article-jpg_3198864_660x281

– Къде е днес Русия?



– С края на комунизма през 1991 г. Русия се оказа изправена пред идеологически вакуум. Беше силно изкушението да се изгради постсъветка идентичност, заимствайки идеите на либерализма от англосаксонски тип, в резултат на което 90-те бяха години на либерална демокрация. Но с криминална приватизация на националните блага, елити, които използваха либерализма, за да забогатеят, и които бяха смятани за крадци от народа, това беше пълен провал. Към 2000 г. либерализмът, като парадигма, алтернативна на комунизма, беше отхвърлен и премахнат. Идвайки на власт, Владимир Путин, който не беше нито либерал, нито комунист, избра политика, която може да се нарече реалистична. От този момент на преден план беше изведен народният суверенитет, особено в международните отношения. Това не беше идеология в точния смисъл на думата, а прагматична реакция на либерализма, който се провали, и на разпадналия се комунизъм. Този прагматичен реализъм е представен в западните страни като консерватизъм, евразийството като традиционна идеология, но Путин не защитава всички тези движения. Путин застана на една и съща вълна с по-голямата част от народа, който не искаше нито комунизъм, нито либерализъм и клонеше към консерватизъм.



– Този консерватизъм се изразява преди всичко в идеята, че Русия е обсадена крепост…



– В международните отношения съществуват две основни доктрини: либерализмът, който твърди, че няма от какво да се страхуваме отвъд границите и че демокрациите не воюват помежду си, и реализмът. Путин и нашето общество сме реалисти. Разбираме, че сме обградени от конкуренти и врагове, защото всеки следва собствения си интерес. Националните интереси си противоречат непрекъснато по дефиниция, една война винаги е възможна, така че сме обсадена крепост. Към това трябва да се добави чувството за своеобразие на православната византийска култура и руската идентичност – нуждата на народа да има идентичност, различна от тази на Европа или на Америка, които имат собствени ценности, особено за правата на хомосексуалните двойки.



– В същото време конкурентите на Русия – Съединените щати – не заявяват, че са обградени от врагове…



– Това не е вярно. Враговете на демокрацията са врагове на Запада и дори либералите признават, че има опасност за демокрацията и враговете са навсякъде, където не се спазват човешките права. Има също стратези като Збигнев Бжежински или Уилям Кристъл, които не са либерали, но разглеждат света именно в термините на обсадена крепост, която трябва да се защитава от терористичния ислям, от Иран, от авторитарна Русия и дори от непокорна Европа.



– Но как гледате тогава на глобализацията?



– Глобализацията беше илюзия на 90-те г. и след атентатите в Ню Йорк най-големите американски интелектуалци, като Чарлс Краутхамър, признаха, че глобализацията е провал. Глобализацията все още съществува, но единствено в рамките на износа на ислямски екстремизъм. Някои либерали изтъкват необходимостта от глобализация, но според мен това са обществени врагове, като Джордж Сорос, който само изнася цветни революции, за да довърши сегашния ред и да създаде напълно отворено общество без нации, нито граници. Накратко, една ултралиберална утопия.



– В какво се състои според вас спасяването на Русия?



– Русия трябва да съхрани своя геополитически и културен суверенитет. Когато бъдем свободни от влияния, дошли от другаде, можем да разгледаме проекти за бъдещето и различни пътища за развитие. Аз лично съм за връщане към традиционализма, сакралността и предмодерността.

Катя Сваровская, “Поан”

Превод от френски: Галя Дачкова, „Гласове“

https://slivensega.wordpress.com/2015/12...%B5%D0%BD/
10-12-2015, 09:21 AM
Reply