Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 9 Vote(s) - 2.56 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Србизмите во македонскиот литературен јазик
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(18-07-2010, 08:02 PM)Dojkar Wrote: Мала е разликата меѓу вашето „безкористно“ и нашето „бескорисно“. Еве пример за нашето:
- Бескорисно/бесполезно/бесмислено/залудно е да се разговара со тебе = Нема смисол да се разговара со тебе
- Ти не знаеш ништо да работиш, ти си потполно бескорисен/бесполезен.

А она од текстот „подкрепата на партия „Атака" към ГЕРБ е бескористна“ за да се преведе на македонски веројатно би требало да се направи сосема нова конструкција на реченицата, како на пример „Ја поткрепуваме/поддржуваме ГЕРБ без да бараме нешто од нив за возврат“ или „...без да извлекуваме полза/корист од тоа“.

Инаку повеќето Македонци што ги среќавате во Бугарија се од источниот дел на Македонија и нивните дијалекти се многу блиски до вашите. Така што Македонците кои си ги видел или не се од Скопје или се обидувале да зборуваат бугарски. На запад од Вардар, вклучувајќи го и Скопје и со извесен исклучок на тиквешкиот регион (Кавадарци), зборуваме забележително поинаку, особено во акцентот (ударението) на зборовите.

Дойкар, разликата е значителна.

Безкористен:

Български - unselfish

Македонски - useless

Освен това при нас се употребява като съществително (корист), като прилагателно (безкористен -на - но -ни) и като причастие за начин (нещо се прави безкористно) и НИКОГА като глагол (корист-ам -иш -ти -ме -те -тат).
19-07-2010, 12:59 AM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

Така е, разликата е суштествена но блиска, инаку во некои случаи има идентичност*, како на пример во „корист“. А како ќе кажеш на бугарски за „Ти ме искористи!“ (You used me!)?

*Ете зошто имаме два одделни збора „идентичност“ и оној кој понекогаш го исмевате - „идентитет“. Icon_razz Кога две или повеќе нешта се меѓусебно идентични (identical), тогаш се работи за идентичност меѓу нив. Icon_wink
(This post was last modified: 19-07-2010, 01:54 AM by Gnoj.)
19-07-2010, 01:52 AM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 12:59 AM)Вовата Wrote: Български - unselfish

Македонски - useless

Да те надополнам: Македонски - useless или pointless
Инаку за „unselfish“ имаме збор „несебично“ (-ен, -на, -ни), меѓутоа кажан од политичар, тој израз би звучел премногу лицемерно за на македонски да се преведе така текстон за поткрепата на партијата АТАКА за ГЕРБ. Icon_lol
(This post was last modified: 19-07-2010, 02:01 AM by Gnoj.)
19-07-2010, 01:58 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 01:58 AM)Dojkar Wrote:
(19-07-2010, 12:59 AM)Вовата Wrote: Български - unselfish

Македонски - useless

Да те надополнам: Македонски - useless или pointless
Инаку за „unselfish“ имаме збор „несебично“ (-ен, -на, -ни), меѓутоа кажан од политичар, тој израз би звучел премногу лицемерно за на македонски да се преведе така текстон за поткрепата на партијата АТАКА за ГЕРБ. Icon_lol

Ти ме изкористи. Ти ме използва.

За политичарите няма дебат. Навсякъде където се хвалят, че са безкористни изглеждат смешни.

Иначе пойнтлес и юзлес в английския са почти синоними но първото на български би било "безполезен" а второто "безмислен".

Разбира се, че "корист" е общият корен. Това е така.

Но при нас се е развила руската смислова гранка, а при вас - сръбската. Ясно защо.
(This post was last modified: 19-07-2010, 02:24 AM by Вовата.)
19-07-2010, 02:22 AM
Reply
Vodno konche Offline
Senior Member
****

Posts: 601
Joined: Feb 2010
Reputation: 6


Разбира се, че "корист" е общият корен. Това е така.

Но при нас се е развила руската смислова гранка, а при вас - сръбската. Ясно защо.
[/quote]
По принцип си прав, но в западна България много от думите се покриват по смисъл със сръбските и македонските и са по различни от официалните. Такава дума например е вреден, което знаеш какво значи на български - но в Западна България, Сърбия и Македония тази дума има смисъл и на работлив - човек, който е в ред, вкарва нещата в ред. Много бях изненадан да го чуя, защото аз съм си все пак от источна България Icon_razz. Както и чувам също - в Западна България, Сърбия и Македония тази дума означава, че се грижиш за животни, гледаш животни, докато в источна означава, че просто слушаш с ушите си, чуваш с ушите си разни звуци Icon_razz И така нататък. Същото е и за корист и много подобни думи. Но все пак да не забравяме, че има една граница и разлика между източните и западните български говори. Източните са си по подразбиране по-близо до руските - говори се много меко, някои думи се изговарят различно и са с различен смисъл. Докато западните също по-подразбиране са си по-близо до србските. То е ясно защо. Не съм филолог, така, че спокойно ще приема всяка критика на по знаещи хора Icon_razz. Това го казвам на база собствени разсъждения.
Всяко глупаво деяние си има своето умно оправдание.
19-07-2010, 09:08 AM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(МК) вредност = стойност/ценност (БГ) (СР - вредност)
(МК) штетност = вредност (БГ) (СР - штетност)
(МК) вреди = струва/заслужава си (БГ) (СР - вреди)
(МК) вреден = ценен/стойностен/скъп (БГ) (СР - вредан)
(МК) штетен = вреден (БГ) (СР - штетан)
(МК) скап = скъп (БГ) (СР - скуп)
(МК) вреден/работлив/трудољубив = работлив/трудолюбив (БГ) (СР - вредан/радан/трудољубив)
(МК) доволна = достатъчна (БГ) (СР - довољна)
(МК) задоволна = доволна (БГ) (СР - задовољна)
(МК) задоволена = задоволена (БГ) (СР - задовољена) Icon_wink Icon_wink Icon_wink
(МК) чува = пази (БГ) (СР - чува)
(МК) чува/гледа/одгледува = гледа/отглежда (БГ)
(МК) слуша = чува/слуша (БГ) (СР - чује/слуша)
(МК) те чув = чух те (БГ) (СР - чуо сам те)
(МК) зачувано = запазено (БГ) (СР - зачувано)
(МК) одржува = поддържа (БГ) (СР - одржава)
(МК) поддржува/поткрепува = подкрепя (БГ) (СР - подржава)
(МК) запазена брзина = запазена скорост (БГ)
(МК) внимава = внимава/слуша внимателно (БГ) (СР - пази)
(МК) уметност = изкуство (БГ) (СР - уметност, ХР - умјетност)
(МК) уметник = човек на изкуството (БГ) (СР - уметник, ХР - умјетник)
(МК) вештачко = изкуствено (БГ) (СР - вештачко, ХР - умјетно)
(МК) искуство = опит/преживяване/изживяване (БГ) (СР - искуство)
(МК) обид = опит (БГ) (СР - покушај)
(МК) опит/експеримент = опит (БГ) (СР - експеримент, ХР - покус)
(МК) наскоро = скоро (БГ) (СР - ускоро)
(МК) неодамна = наскоро (БГ) (СР - недавно)
(МК) последно време = напоследък/последно време (БГ) (СР - задње време)
(МК) доцна = късно (БГ) (СР - касно)
(МК) бавно = бавно (БГ) (СР - споро)
(МК) смета = смята (БГ) (СР - сматра)
(МК) смета/пресметува = изчислява (БГ) (СР - рачуна)
(МК) сметач/компјутер = компютър (БГ) (ХР - рачунало/компјутор)
(This post was last modified: 19-07-2010, 09:59 AM by Gnoj.)
19-07-2010, 09:56 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 09:08 AM)Vodno konche Wrote:
(19-07-2010, 02:22 AM)Вовата Wrote:

Разбира се, че "корист" е общият корен. Това е така.

Но при нас се е развила руската смислова гранка, а при вас - сръбската. Ясно защо.
По принцип си прав, но в западна България много от думите се покриват по смисъл със сръбските и македонските и са по различни от официалните. Такава дума например е вреден, което знаеш какво значи на български - но в Западна България, Сърбия и Македония тази дума има смисъл и на работлив - човек, който е в ред, вкарва нещата в ред. Много бях изненадан да го чуя, защото аз съм си все пак от источна България Icon_razz. Както и чувам също - в Западна България, Сърбия и Македония тази дума означава, че се грижиш за животни, гледаш животни, докато в источна означава, че просто слушаш с ушите си, чуваш с ушите си разни звуци Icon_razz И така нататък. Същото е и за корист и много подобни думи. Но все пак да не забравяме, че има една граница и разлика между източните и западните български говори. Източните са си по подразбиране по-близо до руските - говори се много меко, някои думи се изговарят различно и са с различен смисъл. Докато западните също по-подразбиране са си по-близо до србските. То е ясно защо. Не съм филолог, така, че спокойно ще приема всяка критика на по знаещи хора Icon_razz. Това го казвам на база собствени разсъждения.
[/quote]

И аз не съм филолог, но ще ти кажа , че това е доста опростенческо. Изток - Запад е много условно разделение. Странджанските диалекти (сред които съм израстнал) са по-скоро по-близки до македонските, отколкото до котленските например, а са по-на изток от Котел. И друг път съм казвал, че диалектите, които се простират от Македония, през беломорието, та чак до Източна Тракия се родеят в голяма степен и са известни общо като Рупски говори. Неповлияни от политически процеси те са доста хомогенни за значителната територия, която покриват. В странджанските говори е пълно най-вече с гърцизми (най-вече по крайбрежието и то понтийски такива), на второ място с турцизми, а русизмите са най-малко и по обем са сравними със заемките от медитерански езици, поради контакти от корабоплаване, войни и т. н.

Така че, за един странджалия по-странно звучат шопския и великотърновския, отколкото македонските диалекти.

Чувам, да отчувам, да отгледам, да си (го) имам, е форма, която я има даже и в литературата, а и в "лафовете" (изразите) - "Чувай си го за дамазлък". Не зная дали е източна или западна, но не помня период, в който да не са ми били извесни и двете и значения.

Ясно е, че диалектите са функция на географията, защото без политически граници и наложените от тях "литературни" езици, преходите от диалект в диалект са като цяло размити и пълни с "куриози" (диалектни "острови"), като например в някое село, намиращо се в рамкитер на един, общо взето хомогенен диалект, да се говори по съвсем различен начин. Това аз го обяснявам със спорадични миграции, насилствени изселвания и т. н. А е известно колко уседнал е бил патриархалният живот - селата са влизали в контакт едно с друго само на полето, на пазар, по сватби и панаири (панагиррье, както се прозинася в странджанско).
19-07-2010, 11:01 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 09:56 AM)Dojkar Wrote: (МК) вредност = стойност/ценност (БГ) (СР - вредност)
(МК) штетност = вредност (БГ) (СР - штетност)
(МК) вреди = струва/заслужава си (БГ) (СР - вреди)
(МК) вреден = ценен/стойностен/скъп (БГ) (СР - вредан)
(МК) штетен = вреден (БГ) (СР - штетан)
(МК) скап = скъп (БГ) (СР - скуп)
(МК) вреден/работлив/трудољубив = работлив/трудолюбив (БГ) (СР - вредан/радан/трудољубив)
(МК) доволна = достатъчна (БГ) (СР - довољна)
(МК) задоволна = доволна (БГ) (СР - задовољна)
(МК) задоволена = задоволена (БГ) (СР - задовољена) Icon_wink Icon_wink Icon_wink
(МК) чува = пази (БГ) (СР - чува)
(МК) чува/гледа/одгледува = гледа/отглежда (БГ)
(МК) слуша = чува/слуша (БГ) (СР - чује/слуша)
(МК) те чув = чух те (БГ) (СР - чуо сам те)
(МК) зачувано = запазено (БГ) (СР - зачувано)
(МК) одржува = поддържа (БГ) (СР - одржава)
(МК) поддржува/поткрепува = подкрепя (БГ) (СР - подржава)
(МК) запазена брзина = запазена скорост (БГ)
(МК) внимава = внимава/слуша внимателно (БГ) (СР - пази)
(МК) уметност = изкуство (БГ) (СР - уметност, ХР - умјетност)
(МК) уметник = човек на изкуството (БГ) (СР - уметник, ХР - умјетник)
(МК) вештачко = изкуствено (БГ) (СР - вештачко, ХР - умјетно)
(МК) искуство = опит/преживяване/изживяване (БГ) (СР - искуство)
(МК) обид = опит (БГ) (СР - покушај)
(МК) опит/експеримент = опит (БГ) (СР - експеримент, ХР - покус)
(МК) наскоро = скоро (БГ) (СР - ускоро)
(МК) неодамна = наскоро (БГ) (СР - недавно)
(МК) последно време = напоследък/последно време (БГ) (СР - задње време)
(МК) доцна = късно (БГ) (СР - касно)
(МК) бавно = бавно (БГ) (СР - споро)
(МК) смета = смята (БГ) (СР - сматра)
(МК) смета/пресметува = изчислява (БГ) (СР - рачуна)
(МК) сметач/компјутер = компютър (БГ) (ХР - рачунало/компјутор)

Дойкар, в речника ти, много от македонските думи, които си "превел", са си равнопоставени синоними в българския език.

Например:

наскоро и скоро, неотдавна и наскоро. За експеримент (чужда дума) българската дума, освен опит е и "проба" "изпит".

Изобщо, даже и една само дума, взета сама за себе си, може да се употребява доста разтегливо, за да се придадат ралични нюанси на израза.

Познава езика този, които познава диалектното му богатство, защото, всъщност, това е езика - истинският език. Непознаването на диалектите, особено от хора, които имат публичност, е най-добрата вратичка за навлизане на чуждици. Защото такива "ерудити" като не знаят българската дума, помпозно я заменят с някой побългарен чужд збор (често с чувството на превъзходство - демек: вижте ни колко сме учени) и така поряди тяхната неграмостност се кепази езика.
(This post was last modified: 19-07-2010, 11:11 AM by Вовата.)
19-07-2010, 11:10 AM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 11:10 AM)Вовата Wrote: Дойкар, в речника ти, много от македонските думи, които си "превел", са си равнопоставени синоними в българския език.

Например:

наскоро и скоро, неотдавна и наскоро. За експеримент (чужда дума) българската дума, освен опит е и "проба" "изпит".

Да, знам и за тоа. Намерно не напишав и некои македонски и некои бугарски синоними што ги знам, а знам дека не се литературни или не сум сигурен дека се. Во литературниот јазик не може истовремено и „скоро“ и „наскоро“ да бидат правилни за едно исто значење бидејќи се веќе дадени за правилни СО РАЗЛИЧНО значење. Инаку ако разгледуваме по дијалекти, сигурно за секој збор ќе најдеме по уште 10-тина дијалектни синоними. Во Делчево велат „башта“, „оште“, во Струмица „сичко“, во Битола велиме „сношти“ и „радвам“ (наместо „радувам"), во мариовските дијалекти кои се во изумирање се среќава „ловна“ наместо „фатам“ итн.

(19-07-2010, 11:10 AM)Вовата Wrote: Изобщо, даже и една само дума, взета сама за себе си, може да се употребява доста разтегливо, за да се придадат ралични нюанси на израза.

Познава езика този, които познава диалектното му богатство, защото, всъщност, това е езика - истинският език. Непознаването на диалектите, особено от хора, които имат публичност, е най-добрата вратичка за навлизане на чуждици. Защото такива "ерудити" като не знаят българската дума, помпозно я заменят с някой побългарен чужд збор (често с чувството на превъзходство - демек: вижте ни колко сме учени) и така поряди тяхната неграмостност се кепази езика.

Така е, исто размислуваме. Дијалектите се богатството на јазикот, туѓите зборови се нешто на кое требало многу порано да се внимава, а денес многу потешко би се отарасиле од нив. Кај нас во литературата пред само 10 години доминираше зборот „сметач“ наместо „компјутер“, иако обичниот народ отсекогаш си велел „компјутер“. Во некои земји дијалектот нема придобиено углед на нешто срамно и показател за неписменост. На пример кога гледаш хрватска телевизија секојдневно можеш да чуеш дијалектен говор - особено на далматинскиот дијалект се гледа како на нешто симпатично и егзотично. Тоа е така можеби заради неговата поголема оддалеченост од српскиот и словенскиот јазик, но сепак резултатот е позитивен во насока на зачувување на автентичноста на дијалектите.
(This post was last modified: 19-07-2010, 01:37 PM by Gnoj.)
19-07-2010, 01:32 PM
Reply
Stefan Offline
Senior Member
****

Posts: 416
Joined: Jun 2010
Reputation: 12

Дойкар, абе да те питам, как кимат в различните краища на Македония за "да" и "не"?
***
"Направен е несреќен избор на букви од стара плоча...со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско"..."
19-07-2010, 05:42 PM
Reply
Vodno konche Offline
Senior Member
****

Posts: 601
Joined: Feb 2010
Reputation: 6

(19-07-2010, 09:56 AM)Dojkar Wrote: (МК) вредност = стойност/ценност (БГ) (СР - вредност)
(МК) штетност = вредност (БГ) (СР - штетност)
(МК) вреди = струва/заслужава си (БГ) (СР - вреди)
(МК) вреден = ценен/стойностен/скъп (БГ) (СР - вредан)
(МК) штетен = вреден (БГ) (СР - штетан)
(МК) скап = скъп (БГ) (СР - скуп)
(МК) вреден/работлив/трудољубив = работлив/трудолюбив (БГ) (СР - вредан/радан/трудољубив)
(МК) доволна = достатъчна (БГ) (СР - довољна)
(МК) задоволна = доволна (БГ) (СР - задовољна)
(МК) задоволена = задоволена (БГ) (СР - задовољена) Icon_wink Icon_wink Icon_wink
(МК) чува = пази (БГ) (СР - чува)
(МК) чува/гледа/одгледува = гледа/отглежда (БГ)
(МК) слуша = чува/слуша (БГ) (СР - чује/слуша)
(МК) те чув = чух те (БГ) (СР - чуо сам те)
(МК) зачувано = запазено (БГ) (СР - зачувано)
(МК) одржува = поддържа (БГ) (СР - одржава)
(МК) поддржува/поткрепува = подкрепя (БГ) (СР - подржава)
(МК) запазена брзина = запазена скорост (БГ)
(МК) внимава = внимава/слуша внимателно (БГ) (СР - пази)
(МК) уметност = изкуство (БГ) (СР - уметност, ХР - умјетност)
(МК) уметник = човек на изкуството (БГ) (СР - уметник, ХР - умјетник)
(МК) вештачко = изкуствено (БГ) (СР - вештачко, ХР - умјетно)
(МК) искуство = опит/преживяване/изживяване (БГ) (СР - искуство)
(МК) обид = опит (БГ) (СР - покушај)
(МК) опит/експеримент = опит (БГ) (СР - експеримент, ХР - покус)
(МК) наскоро = скоро (БГ) (СР - ускоро)
(МК) неодамна = наскоро (БГ) (СР - недавно)
(МК) последно време = напоследък/последно време (БГ) (СР - задње време)
(МК) доцна = късно (БГ) (СР - касно)
(МК) бавно = бавно (БГ) (СР - споро)
(МК) смета = смята (БГ) (СР - сматра)
(МК) смета/пресметува = изчислява (БГ) (СР - рачуна)
(МК) сметач/компјутер = компютър (БГ) (ХР - рачунало/компјутор)

Благодаря за речника. На мен ми е интересен, защото живея в най-отдалечената точка на република България от Македония и нашият диалект е малко по-различен. Например ние не използваме чува в смисъл да отглеждаш животни. А ето сега разбрах от Вовата, че тази дума си е напълно нормална за българският език. Та какво излиза ние не си знаем богатството на собственият език(е надявам се не всички).
Доjкар - знам, че македонският език си е кодифициран и официален език на една нова независима държава наречена Македония, но повярвай ми някак си дълбоко в сърцето си не мога да го приема(както и почти всеки българин) като чужд език. Србският, колкото и да е близък си е чужд език, защото най-вече граматиката го прави такъв а и доста от думите, докато в македонският различните думи все още не го правят чак толкова различен език. А и защо се питам като живеем в различни държави да правим всичко възможно да разделяме един общ език на две след като може да се върви в обратната посока - отново да се търси единение - поне в езиковата и писмената норма. Германия и Австрия са пример за това, както и Румъния и Молдова, както и Унгария и Финландия и така натаму...Е, има и много обратни примери, но нали съединението прави силата а не разцеплението - този въпрос си го е задавал и Крсте Мисирков Icon_razz
Всяко глупаво деяние си има своето умно оправдание.
19-07-2010, 09:53 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Езикът, това е граматиката. Тя е стъблото на един език. По него с времето се хашладисва каква ли не лексика, която изменя вида на дървото, но не и неговата структура. Структурата на граматиката се мени много бавно и само чрез много силни и продължителни влияния. И доколко зная - винаги от синтетична към аналитична. И там където има сливане на две ралични граматики, винаги надделява аналитичната. Може и да има изключения, но поне аз не зная за такива.
19-07-2010, 10:08 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(19-07-2010, 05:42 PM)Stefan Wrote: Дойкар, абе да те питам, как кимат в различните краища на Македония за "да" и "не"?

Icon_lol Најинтересното прашање досега. Во сите краишта климаме исто (како во цел свет): горе-долу за „да“ и лево-десно за „не“.
(This post was last modified: 20-07-2010, 12:25 AM by Gnoj.)
20-07-2010, 12:23 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(20-07-2010, 12:23 AM)Dojkar Wrote:
(19-07-2010, 05:42 PM)Stefan Wrote: Дойкар, абе да те питам, как кимат в различните краища на Македония за "да" и "не"?

Icon_lol Најинтересното прашање досега. Во сите краишта климаме исто (како во цел свет): горе-долу за „да“ и лево-десно за „не“.

При нас е вододелът между ориента и запада. Кима се различно, но преобладава ориенталското кимане - надолу нагоре за "не" и наляво надясно за "да". Движението за "да" обаче се различава от западното отрицателно въртене на главата по вертикалната ос. Пак се върти, но е комбинация между леко въртене и повече накланяне към лявото и дясното рамо. Има вариации в това.

Интересно е, че Рим е вододелът на европейското кимане (на север) и едно особено движение с главата за отрицание. Движението е рязко и отривисто, еднократно повдигане на брадичката нагоре. На юг европейското кимане за отрицания изчезва и е заменено с гореописаното.
20-07-2010, 04:04 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Little more:

A STRAIGHT DOPE CLASSIC FROM CECIL'S STOREHOUSE OF HUMAN KNOWLEDGE
Why do we nod our heads for "yes" and shake them for "no"?

March 14, 1986
Dear Cecil:

Why do we nod our heads for "yes" and shake them for "no," instead of the other way around? Are there any peoples who reverse the gestures?

— Have to Know, Chicago

Cecil replies:

Believe it or not, H., some people think this is a silly question. Little do they know. No less a personage than Charles Darwin looked into it and wrote up his findings in a book called The Expression of the Emotions in Man and Animals (1872). Darwin was interested in finding out whether there were universal gestures and expressions, so he sent out a questionnaire to missionaries and whatnot that, among other things, asked what gesticulations the locals used to convey "yes" and "no." Nodding and head-shaking turned out to be pretty common, but there were some striking exceptions. For example, certain Australian natives, when uttering a negative, "don't shake the head, but holding up the right hand, shake it by turning it half round and back again two or three times." One Captain Speedy--I can't say the name inspires much confidence--told Darwin that the Abyssinians said "no" by jerking the head to the right shoulder and making a slight cluck, while "yes" was expressed by the head being thrown backwards and the eyebrows raised for an instant. The Dyaks of Borneo supposedly raised their eyebrows for "yes" and slightly contracted them, "together with a peculiar look of the eyes," for "no." Eskimoes nodded for "yes" and winked for "no."

The only place I know of where they completely reverse the meaning of our nod and head-shake gestures is Bulgaria. There a nod means no and a shake means yes. One shudders to think of the implications this has for cross-cultural dating in that country. The Turks are almost as confusing--they say "yes" by shaking their heads from side to side, and "no" by tossing their heads back and clucking. Head-tossing for "no" is also common in Greece and parts of Italy, such as Naples, that were colonized or heavily influenced by Greeks in ancient times.

Still, cultures ranging from the Chinese to the natives of Guinea nod and shake their heads like we do, leading Darwin to believe that the gestures were innate to some extent. He noticed that when babies refused food they almost always turned their heads to the side, whereas when they had worked up an appetite they inclined their heads forward in a nodding gesture.

Other gestures are much more arbitrary. One of the most notorious of these is making a circle with thumb and forefinger, which to to Americans and most Europeans means "OK." In Brazil, however, and some other places, it means something on the order of "screw you." (The actual term is more pungent, you understand.) Cecil learned this to his sorrow on a little jaunt he made to Sao Paulo some years ago. I seldom make the OK gesture at home, but once I got down south and learned its obscene significance I felt a sudden compulsion to make it 20 or 30 times a day, thus antagonizing Brazilians by the thousands. It was only with the most determined effort that I was able to stifle this low impulse and make the thumbs-up sign that, in Rio as in the U.S., signifies everything's copacetic.

Which reminds me. You probably think we make the thumbs-up gesture because that's what the Romans used to do when they wanted to spare a fallen gladiator, right? Wrong--that's a myth based on a succession of mistranslations. The truth is when the Romans were feeling merciful they hid their thumbs in their clenched fists (symbolically sheathing their swords, some historians believe). To have a guy offed they didn't turn thumbs down but rather extended their thumbs in a stabbing gesture. For whatever reason, though, thumbs-up today means OK just about everywhere--except in Sardinia or Greece, where it means "screw you." I'm told that for rookie travelers this makes hitchhiking in Athens a pretty lively experience. Caveat viator.
20-07-2010, 04:13 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

In India

[Image: 2507383-The_Indian_head_shake-India.jpg]

THE SITUATION: You’ve just arrived in Delhi and want to catch an auto rickshaw across town. You hail one, but instead of offering a verbal answer to your request, the driver tips his head from side to side and slowly blinks. From the neck up, the gesture is inscrutable. But he’s waving his hand for you to get in. Confusion prevails. A head-tilting tutorial is in order.

BACKGROUND: At its most graceful, there’s something Stevie Wonder-esque in the Indian head tilt—an easy rhythmic sway that, once familiar, can prove soothing and even addictive. You could devote a lifetime to learning any of the hundreds of languages that have evolved on the Indian subcontinent. But from Kashmir to Kanyakumari, the metronome-like head tilt offers a universal means of communication. Interpreting and replicating this single non-verbal cue offers you more than just a way to be understood while in India—it’s a chance to employ a unique gesture familiar to one sixth of humanity.

WHAT NOT TO DO: Head-tilting neophytes often mistakenly assume that the movement starts at the top of the head, resulting in a jerky and unnatural motion.

THE BASICS: The secret is to lead with your chin. To practice, stand in front of a mirror with your head in a neutral position. Using your chin to control the movement, allow your head to fall slightly to one side. The angle between your head’s neutral position and the tilt should be no more than 15 degrees (just the slightest of dips).

Return to neutral and repeat the motion on the opposite side. Make your movements from one side to the other gentle rather than springy, as if your head were suspended in fluid.

WHEN TO TILT: Since head-tilting often acts as a non-verbal “Uh huh,” it can replace a spoken confirmation as well as convey that you are listening to the speaker. To show enthusiasm during a conversation, smile and ramp up the speed of your tilting.

HOW OFTEN: Four tilts of your head are sufficient for conveying “Yes” (two to the right and two to the left, alternating from side to side).

A TILT'S MANY MEANINGS: In its myriad iterations, the Indian head nod can mean “Yes,” “Nice to meet you” and “I agree to the price you have just mentioned.” It can also mean “Maybe,” “Hell no,” and “You are the enemy of intelligence.” Interpreting the meaning requires time, practice, a little self-effacement and a lot of humor. With a little practice, South African Wendy John found it made all the difference. “For me,” she said, “head tilting became a way to actually connect with people and for them to see that I’m locally attuned.”
20-07-2010, 04:18 AM
Reply
Vodno konche Offline
Senior Member
****

Posts: 601
Joined: Feb 2010
Reputation: 6

(20-07-2010, 12:23 AM)Dojkar Wrote:
(19-07-2010, 05:42 PM)Stefan Wrote: Дойкар, абе да те питам, как кимат в различните краища на Македония за "да" и "не"?

Icon_lol Најинтересното прашање досега. Во сите краишта климаме исто (како во цел свет): горе-долу за „да“ и лево-десно за „не“.
Наистина интересно - аз си мислех, че кимате както ние го правим. Всъщност сега в България се кима и по-двата начина, но оригиналното кимане, това с което аз съм свикнал като дете е точно обратното на това, което ти казваш и е нормално за цела Европа. Ние кимаме от долу - нагоре за не и от лево на десно за да. Вече поне свикнах да кимам от горе надолу за да като нешто нормално, но често си въртя и главата за да, което в България не е проблем, но когато съм в Европа е проблем. В Испания, където живях известно време често ме питаха какво сакаш да кажеш - да или не, исто и в други страни. Дури в Испания в едно ТВ шоу познато в БГ като Стани богат имаше вопрос относно това как кимат българите.
Всяко глупаво деяние си има своето умно оправдание.
20-07-2010, 02:21 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(20-07-2010, 02:21 PM)Vodno konche Wrote:
(20-07-2010, 12:23 AM)Dojkar Wrote:
(19-07-2010, 05:42 PM)Stefan Wrote: Дойкар, абе да те питам, как кимат в различните краища на Македония за "да" и "не"?

Icon_lol Најинтересното прашање досега. Во сите краишта климаме исто (како во цел свет): горе-долу за „да“ и лево-десно за „не“.
Наистина интересно - аз си мислех, че кимате както ние го правим. Всъщност сега в България се кима и по-двата начина, но оригиналното кимане, това с което аз съм свикнал като дете е точно обратното на това, което ти казваш и е нормално за цела Европа. Ние кимаме от долу - нагоре за не и от лево на десно за да. Вече поне свикнах да кимам от горе надолу за да като нешто нормално, но често си въртя и главата за да, което в България не е проблем, но когато съм в Европа е проблем. В Испания, където живях известно време често ме питаха какво сакаш да кажеш - да или не, исто и в други страни. Дури в Испания в едно ТВ шоу познато в БГ като Стани богат имаше вопрос относно това как кимат българите.

Знам за сево ова. За време на студирањето во Бугарија се навикнав и некое време и самиот почнав да кимам како вас, но само во комуникација со Бугари (ми се случува да згрешам и со небугари и обратно). Инаку не е само до движењето на главата, важен е и изразот на лицето додека кимаш и без разлика со кој од двата стандарда се среќавам, научив како да го препознавам без дополнително вербално појаснување. Инаку понекогаш е интересно што одговорот може да биде -да-, но самиот смисол и суштина на одговорот да е негативен, и со главата да кимаш лево-десно како да одговараш -не-, како на пример:

Стојане, ти умре козата, а?
Стојан (кима лево-десно): Умре, сирота. (демек да, умре но не, тоа не е добро)

или:
Немаш пари, нели?
- (кимање лево-десно) Да, погоди, немам.

Ова е специфика на македонскиот менталитет и начин на комуникација, инаку со исклучок на тоа, кимаме сосема исто како во секој северноамерикански, јужноамерикански, или европски филм што сте го гледале.
20-07-2010, 11:59 PM
Reply
Vodno konche Offline
Senior Member
****

Posts: 601
Joined: Feb 2010
Reputation: 6

(20-07-2010, 11:59 PM)Dojkar Wrote: Инаку не е само до движењето на главата, важен е и изразот на лицето додека кимаш и без разлика со кој од двата стандарда се среќавам, научив како да го препознавам без дополнително вербално појаснување. Инаку понекогаш е интересно што одговорот може да биде -да-, но самиот смисол и суштина на одговорот да е негативен, и со главата да кимаш лево-десно како да одговараш -не-, како на пример:

Стојане, ти умре козата, а?
Стојан (кима лево-десно): Умре, сирота. (демек да, умре но не, тоа не е добро)

или:
Немаш пари, нели?
- (кимање лево-десно) Да, погоди, немам.

Ова е специфика на македонскиот менталитет и начин на комуникација, инаку со исклучок на тоа, кимаме сосема исто како во секој северноамерикански, јужноамерикански, или европски филм што сте го гледале.
Това беше много важно уточнение. Все пак такова кимане в другите европейски страни дури и в отрицателен смисъл както казваш го нема. А ти си студирал в България? Сега в днешно време не е чак толкова престижно както беше преди да се студира в България, но все пак зависи какво и къде си учил Icon_razz . Дано да ти е било от полза. Сега ако трябва пак да студирам - нема да отида во софийскиот универзитет а може би ако е в България ще отида във Варна, но по принцип бих студирал в Испания или Франция. Обичам морето и южните европейски страни(средиземноморски). Исто като Миладинов, който в Русия пише "Жалба за Jуг". или по-точно беше "Тъга за Юг"
Всяко глупаво деяние си има своето умно оправдание.
21-07-2010, 07:33 AM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

Коњче, на македонски е т’га за југ, т.е. поточно во некои наши дијалекти, а литературно е тага. Жалба е нешто сосема друго, како кога некому му се жалиш за нешто. Како на пример се поднесува жалба до суд поради некоја пресуда и сл.
21-07-2010, 07:00 PM
Reply