Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 9 Vote(s) - 2.56 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Србизмите во македонскиот литературен јазик
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 12:58 PM)Kasnakovski Wrote:
(12-05-2010, 02:19 AM)Вовата Wrote: Старите показателни местоимения са се запазили в някои диалекти. Например в Хасковско се е казвало: “то чвякь – този човек, та жéна – тази жена, тва дéте – това дете”.
Taka si se kazva i sega. Има оште и СО ЧВЈАК, СА ЖЕНА, СВА ДЕТЕ (за близко разположени) и
НО ЧВЈАК, НА ЖЕНА, НВА ДЕТЕ (за далечно разположени).

Ни знам уд кве хаскуску селу э земен примэръ, ама ни съм чул някуй дъ икъ чвякь . Сичкитэ икът ЧВЯК, пък граждънэту - ЧУВЕК.

Този пример не е мой, а от статията, която цитирам.

Не зная за хасковско, но като набиеш в СтранджаТА, "КЬ" започва да се среща повсеместно (но всяко село там си има свои диалект). До степен, че баба ми. която е от днешна турска Странджа, се подиграваше на дядо (габровеца), че цял живот прекарал сред странджалии, а не се научил да казва "кромиКЬ". Освен "Д", "КЬ" измества и някои други сьгласни. Повсеместно в селата се казва "КЯ" вместо "ТЯ". "Македонското" "векье" даже "вейкье" е норма. Около Граматиково и Малко Търново "Щ" преминава в "ШЧЬ" – "къшчье", "гушчерчье" "шчъркель".

Мн. ч. се образува с "йе" "ье", се членува с "ту". "Хайдукьету" и т. н. особини...

Падежи там, дори и остатъчни, не съм засякал, дори и в народното творчество... Къде ли са отишли???? Никъде – никога не ги е имало. Нестинарството и кукерството не са падежни. Не им е в кръвта...
12-05-2010, 06:20 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(12-05-2010, 06:20 PM)Вовата Wrote: Падежи там, дори и остатъчни, не съм засякал, дори и в народното творчество... Къде ли са отишли???? Никъде – никога не ги е имало. Нестинарството и кукерството не са падежни. Не им е в кръвта...

†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип(л)ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•



Съде лежитъ Мостичь чрьгобыля бывыи при Симеоне цри и при Петре цри (ос(м)гиж же десѧть летъ сы оставивъ чрьгобыльство и вьсе имениие быстъ чрьноризьць и въ томъ сьврьши жизнь своиѫ.


† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе I ҃В ҃ ı връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго іаже ı разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ


Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)
12-05-2010, 06:54 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(11-05-2010, 06:39 PM)Dojkar Wrote: Марко го уби Цанко.
Цанко го уби Марко.
Тогаш кој е убиецот, по ѓаволите? Кој е "тој", а кој е "него"?

Много лесно може да се разбере кой е убиецот и кой е убиениот и в македонския – само трябва една запетайка.
Марко го уби Цанко. (Той го уби него)
Цанко, го уби Марко. (Цанко, коj го уби – Марко)
12-05-2010, 07:00 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

Quote:През среднобългарския период се извършват и значителни промени в морфологията. Промените са насочени в две противоположни посоки: опростяване при имената и усложняване при глаголите.

При имената падежната система силно се разколебава. Макар че безпадежни среднобългарски текстове няма, това става ясно от грешнките, допускани от по-малко начетените преписвачи, както и от приписките отстрани, където се наблюдава много по-голяма свобода на израза.

Счита се, че до края на среднобългарския период напълно изчезват местният, творителният падеж и родителният падеж.
Първите два се заменят с предлог и винителен падеж
. Родителният падеж е изместен от дателния - това е общобалканско явление: в гръцкия родителният измества дателния, а в румънски заместването е точно както в србъл (румънският език е единственият романски език който пази редовна употреба на дателен падеж във функция и на дателен, и на родителен).
http://web.usal.es/~raulsanchez/bgsrednobg.html


Токму така како што кажав и јас, зар не? Icon_lol
(This post was last modified: 12-05-2010, 07:05 PM by Пат.)
12-05-2010, 07:02 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(12-05-2010, 02:19 AM)Вовата Wrote: ...........
7.Единствен притежава спомагателният глагол “съм”.

Това не е верно.
Сега само по спомен мога да дам пример от староруския, а може и да е украински.
Стария игумен на некакъв си манастир пише:

„Стар есум и болен
и обязаносты свои нестьи не могу.” И т.н.
И в сръбския го има: „Я сам негде руйно вино пио, а ти си ме чекала…. „
12-05-2010, 08:26 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

Ха, е ова не го видов. Па има ли воопшто некаде јазик во кој да го нема помошниот глагол „сум“? PosPosPosTapshanje
12-05-2010, 08:44 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(12-05-2010, 03:06 AM)Вовата Wrote: "В някои ирански езици, гилянски, за обозначаването на множество от хора, свързани с някого, се използва следната граматична конструкция: името+3 л.мн.ч., напр. Mэryэme šån – Мариамините синове. /ДЭ-ИСЯИО/ Аналогично и в български, напр. Алцековите българи, Крумовите закони, където се стига до членуване на името, а опр.член произлиза от л.мест. 3 л.мн.ч. - те."
...............
ГошовоТО букварче, СтояноваТА майка.

Случай на членуване на СОБСТВЕНО ИМЕ в множествено число:

"МарииТЕ днес имат имен ден."

Ето ти израз и од пиринско (лично наблюдение): "Кажаа по радио, дека нагоре по БугарияТА ке вали"

В тези примери всъщност не са членувани имената, а съответно българите (на Алцек), законите (на Крум), букварчето (на Гошо), майката (на Стоян).
Алцековите българи = българите на Алцек
Крумовите закони=законите на Крум
Гошовото букварче= букварчето на Гошо
Стояновата майка=майката на Стоян

За „Бугарията” съм съгласен - понякога имаме членуване на имена, ама по какви правила става това аз не мога да се светна (поне в момента) . Например нашите имена :
Вова – Вовата, Сава – Савата, също и Жоро – Жорката , Пешо (Пешко) – Пешката, Симеон (Мони) – Монката и т.н
12-05-2010, 09:11 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 06:54 PM)Път Wrote:
(12-05-2010, 06:20 PM)Вовата Wrote: Падежи там, дори и остатъчни, не съм засякал, дори и в народното творчество... Къде ли са отишли???? Никъде – никога не ги е имало. Нестинарството и кукерството не са падежни. Не им е в кръвта...

†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип(л)ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•



Съде лежитъ Мостичь чрьгобыля бывыи при Симеоне цри и при Петре цри (ос(м)гиж же десѧть летъ сы оставивъ чрьгобыльство и вьсе имениие быстъ чрьноризьць и въ томъ сьврьши жизнь своиѫ.


† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе I ҃В ҃ ı връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго іаже ı разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ


Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)

Официалният, пославянчен църковнослявянски (старобългарски), ревностно налагана догма от духовенството за влияние над всички славяни. Казах ти вече, никой не писал битови романи на езика на населението по онова време. А и малкото написаното на ГРУБИЯ ЕЗИК (!!!), дедо ти патриарх Ефтимий го изгорил.

Ти ли знаеш по–добре от мене езика (грубият, народният, не този от евангелията, който е един и същ от Адриатика до Владивосток на Японското море) и песните, които съм слушат от дете?

Падежите са проникнали (едвам едвам) в жилавата бьлгарска народна реч точно благодарение на системното повтаряне на тези общославянски текстове.

Слава богу, издържали сме!
12-05-2010, 09:13 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 08:44 PM)Път Wrote: Ха, е ова не го видов. Па има ли воопшто некаде јазик во кој да го нема помошниот глагол „сум“? PosPosPosTapshanje

Како ти мине смеенето, попитай някой руснак.
12-05-2010, 09:16 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 08:44 PM)Път Wrote: Ха, е ова не го видов. Па има ли воопшто некаде јазик во кој да го нема помошниот глагол „сум“? PosPosPosTapshanje

Попитай и някой Турчин.

Или хайде да ти дам една задача по–добре.

Преведи на руски:

Аз съм------------------------Я......
Ти си--------------------------Тiь.....
Той (тя, то) е----------------Он (она, оно).....

Ние сме-----------------------Мiь.......
Вие сте------------------------Вiь.......
Те са---------------------------Они.......

Хайде, па заедно да се посмеем.
12-05-2010, 09:26 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(12-05-2010, 09:16 PM)Вовата Wrote:
(12-05-2010, 08:44 PM)Път Wrote: Ха, е ова не го видов. Па има ли воопшто некаде јазик во кој да го нема помошниот глагол „сум“? PosPosPosTapshanje

Како ти мине смеенето, попитай някой руснак.

http://www.google.com/#hl=en&source=hp&q...55fa3830e4

Pos

Да видиме како се вика „јас бев, ти беше, тој беше“ итн. на руски:

http://translate.google.com/?hl=en&tab=wT#en|ru|i%20was
http://translate.google.com/?hl=en&tab=w...you%20were
http://translate.google.com/?hl=en&tab=w...u|he%20was

Tapshanje
(This post was last modified: 12-05-2010, 09:28 PM by Пат.)
12-05-2010, 09:28 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(12-05-2010, 09:13 PM)Вовата Wrote: Официалният, пославянчен църковнослявянски (старобългарски), ревностно налагана догма от духовенството за влияние над всички славяни. Казах ти вече, никой не писал битови романи на езика на населението по онова време. А и малкото написаното на ГРУБИЯ ЕЗИК (!!!), дедо ти патриарх Ефтимий го изгорил.

Ти ли знаеш по–добре от мене езика (грубият, народният, не този от евангелията, който е един и същ от Адриатика до Владивосток на Японското море) и песните, които съм слушат от дете?

Падежите са проникнали (едвам едвам) в жилавата бьлгарска народна реч точно благодарение на системното повтаряне на тези общославянски текстове.

Слава богу, издържали сме!

Smeshko

Quote:През среднобългарския период се извършват и значителни промени в морфологията. Промените са насочени в две противоположни посоки: опростяване при имената и усложняване при глаголите.

При имената падежната система силно се разколебава. Макар че безпадежни среднобългарски текстове няма, това става ясно от грешнките, допускани от по-малко начетените преписвачи, както и от приписките отстрани, където се наблюдава много по-голяма свобода на израза.

Счита се, че до края на среднобългарския период напълно изчезват местният, творителният падеж и родителният падеж.
Първите два се заменят с предлог и винителен падеж. Родителният падеж е изместен от дателния - това е общобалканско явление: в гръцкия родителният измества дателния, а в румънски заместването е точно както в србъл (румънският език е единственият романски език който пази редовна употреба на дателен падеж във функция и на дателен, и на родителен).
12-05-2010, 09:32 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 08:26 PM)Sava Wrote:
(12-05-2010, 02:19 AM)Вовата Wrote: ...........
7.Единствен притежава спомагателният глагол “съм”.

Това не е верно.
Сега само по спомен мога да дам пример от староруския, а може и да е украински.
Стария игумен на некакъв си манастир пише:

„Стар есум и болен
и обязаносты свои нестьи не могу.” И т.н.
И в сръбския го има: „Я сам негде руйно вино пио, а ти си ме чекала…. „

Това е статия. Авторът е оставил имейл – разправай се с него. Според мене става дума за заемки, точно поради черковнославянския (изкуствено творение – български с падежи). Както е повлиял за навлизането на някои падежи в българския, така вероятно е повлиял и на навлизането на някакво рудиментарно членуване както и на "съм" в някой славянски езици. Има го в някаква форма и при чехите (Я исем, ти исеш и т. н.) и при поляците (йестем, иестеш, йестешми и т. н.), но в руския отсъства напълно. А руският е "най-чистият" и неповлиян от всички славянски езици, главно по географски причини...
12-05-2010, 09:34 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 09:32 PM)Път Wrote:
(12-05-2010, 09:13 PM)Вовата Wrote: Официалният, пославянчен църковнослявянски (старобългарски), ревностно налагана догма от духовенството за влияние над всички славяни. Казах ти вече, никой не писал битови романи на езика на населението по онова време. А и малкото написаното на ГРУБИЯ ЕЗИК (!!!), дедо ти патриарх Ефтимий го изгорил.

Ти ли знаеш по–добре от мене езика (грубият, народният, не този от евангелията, който е един и същ от Адриатика до Владивосток на Японското море) и песните, които съм слушат от дете?

Падежите са проникнали (едвам едвам) в жилавата бьлгарска народна реч точно благодарение на системното повтаряне на тези общославянски текстове.

Слава богу, издържали сме!

Smeshko

Quote:През среднобългарския период се извършват и значителни промени в морфологията. Промените са насочени в две противоположни посоки: опростяване при имената и усложняване при глаголите.

При имената падежната система силно се разколебава. Макар че безпадежни среднобългарски текстове няма, това става ясно от грешнките, допускани от по-малко начетените преписвачи, както и от приписките отстрани, където се наблюдава много по-голяма свобода на израза.

Счита се, че до края на среднобългарския период напълно изчезват местният, творителният падеж и родителният падеж.
Първите два се заменят с предлог и винителен падеж. Родителният падеж е изместен от дателния - това е общобалканско явление: в гръцкия родителният измества дателния, а в румънски заместването е точно както в србъл (румънският език е единственият романски език който пази редовна употреба на дателен падеж във функция и на дателен, и на родителен).

Тази "секси" теория не обяснява КОЙ Е ДВИГАТЕЛЯТ на тези мистериозни процеси. Иначе с официозното (разбирай проруско и панслявянско) езикознание в България сте си плюли в устата Icon_razz. Нищо ножо за мене – славянизирането никога не е спирало.
12-05-2010, 09:38 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(12-05-2010, 09:28 PM)Път Wrote:
(12-05-2010, 09:16 PM)Вовата Wrote:
(12-05-2010, 08:44 PM)Път Wrote: Ха, е ова не го видов. Па има ли воопшто некаде јазик во кој да го нема помошниот глагол „сум“? PosPosPosTapshanje

Како ти мине смеенето, попитай някой руснак.

http://www.google.com/#hl=en&source=hp&q...55fa3830e4

Pos

Да видиме како се вика „јас бев, ти беше, тој беше“ итн. на руски:

http://translate.google.com/?hl=en&tab=wT#en|ru|i%20was
http://translate.google.com/?hl=en&tab=w...you%20were
http://translate.google.com/?hl=en&tab=w...u|he%20was

Tapshanje

Не ми давай минало време. Дай сегашно.
12-05-2010, 09:41 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Дай и за турския.
12-05-2010, 09:42 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(12-05-2010, 09:41 PM)Вовата Wrote: Не ми давай минало време. Дай сегашно.

Помошниот глагол нема само минато време, горд Славјанино Smeshko

Се признава ли од полски и чешки?

Полски:
ja jestem
ty jesteś
on jest

Чешки:
Já jsem
Jste
on je
12-05-2010, 09:51 PM
Reply
Зора Offline
Човѣкъ
****

Posts: 256
Joined: Mar 2010
Reputation: 13

На чешки не е я сом ?
Прличев до крајот на својата учителска кариера па и во Солунската гимназија предавал на македонски и ги терал учениците да изговараат според гласовниот систем на македонски јазик

Прличев во Солунската гимназија предавал на македонски јазик, свесно и настојчиво.
12-05-2010, 09:53 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(12-05-2010, 09:53 PM)Зора Wrote: На чешки не е я сом ?

Ако лаже чичко Гугл, лажам и јас 38
12-05-2010, 09:58 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

Ами чети бе българче: Аз вече по–горе ти написах за чешки и полски. Говоря ги и двата така че,не ме учи.

Хайде сега не ми бягай по тъчлинията и ми спрегни глагола СЪМ на руски (в сегашно време).

След това ми кажи за турския (нали нямало езици без СЪМ спред тебе).

Отговори ми:

1. Кой фактор накарал българите ЕДИНСТВЕНИ да "изоставят" падежите?

2. Защо САМО на Българите това се случило?

3. Защо не се случило в НИКОЙ ДРУГ славянски език – нито на сърби, нито на хървати, нито на словени, които също са на Балканите?

Три прости въпроса. Дай три прости отговора. Може и копи/пейст.
12-05-2010, 10:00 PM
Reply