Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 9 Vote(s) - 2.56 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Србизмите во македонскиот литературен јазик
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(09-05-2010, 08:20 PM)афион Wrote: Сшто как кога некој ке напиши дека сме бугари,тоа нема значение ако сака и господ нека го напишал тоа не е за нас,ние сме Македонци.
Ајде црпко мисли кој го рекол оваа а не треси зелени.Nenene

Да също е, ако НЕКОЈ напише дека вашите дедовци биле бугари. Твојот проблем е дека не го напишал НЕКОЈ за нив, току го напишали ТИЕ САМИ ЗА СЕБЕ.

По-јасно од тоа не можам да ти го објаснам.

Ти кажав - не ме интересира кој напишал нешто за некој човек, ако во истото време тој човек напишал нешто сам за себе. Јас верувам на вториот.
10-05-2010, 12:14 AM
Reply
афион Offline
Posting Freak
*****

Posts: 2,509
Joined: Mar 2010
Reputation: 3

Kade pisale vo spomenite na onoj bugarasot.Oti nema napisano spomeni za Angel Dinev,Cupovski,Nace Dimov,Petar pop Arsov,Dimitar Vlahov ili tie ne bea dobri bugari.

Kade ima napisano Dame Gruev deka e bugarin?
Kade ima napisano Goce Delcev deka e bugarin?
Kade ima napisano Metodija Andonov -Cento deka e bugarin?
kade ima napisano Kuzman Josifovski - Pitu deka e bugarin?
Низ срцето на Македонија тече Вардар,а не Дунав...Нашиот бисер е Охрид, а не Јадран...Нашето наследство се патриотските песни, а не ТВ Пинк...Јас навивам за ПЕЛИСТЕР, а не за Ѕвезда...Слобода ми донесе мојот дедо,а не КПЈ...Македонија ја создаде Господ,а не Тито...МАКЕДОНИЈА е вечна, а Југославија е мртва!!

Makedonija


http://macedoniahistorydocuments.blogspo...-post.html
10-05-2010, 07:49 AM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(09-05-2010, 11:46 PM)Dojkar Wrote: Случајот со нив е ист како во англискиот јазик со he (he = тој) и that (that man = тој човек).
Всушност, во македонскиот јазик има разлика помеѓу „тој е глупав човек“ што би одговарало на he во англискиот јазик и „тоа е глупав човек“ кое би одговарало на that. Во првиот случај се посочува кој е глупавиот, а во вториот се тврди дека станува збор за глупав човек. Финеси....
10-05-2010, 10:06 AM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(10-05-2010, 12:07 AM)Вовата Wrote: Известно ми е, че в македонския няма кратък член. Казах вече, че и в източнобългарските диалекти също няма. Всички ъткат там.

Казах ти също, че в западнобългарските (особено на северозапад, няма пълен член и ти обясних защо.

По просто казано:

В странджанските диалекти няма непълен член, независимо от граматичната функция. На хората там е проблем и несвойствено да артикулират без Т накрая - фонетично не им е естествено.

В шопските диалекти няма пълен член, независимо от граматичната функция. На тях им е проблем и несвойствено да затварят члена на думите с Т.

И когато се е съставяла официланата литературна граматика на българския език, се е взело предвид, че ако се кодифицира/узакони само едната форма, това би било несправедливо езиково и диалектно към другата. И затова се е въвело правилото и двете фонетични особености да намерят място в граматиката, но да им се даде определена функция. Това сега по ясно ли е?

Така че, нашият непълен член в официалната граматика не е остатък от падежни форми (каквито в българския са отсъствали винаги, с изключение на някои употреби под славянско влияние), а е съзнателно (и донякъде изкуствено) въведен компромис, за да се съхрани цялото богатсво на звученето на езика, както и за да не се остракират езиково цели райони.

Що се отнася до аналитичните езици, за липсата на изфинитив си прав. Аз това не го споменах, защото говорим конкретно за членуването, а инфинитива е глаголна особеност. Не ми се иска да разширяваме темата, докато не сме се разбрали за членуването.

И в българския има нарядко някои падежи и то точно тези, които ти споменаваш. Но, според мене, те са славянско ВЛИЯНИЕ в българските говори, навлезли заедно със словесния фонд. Според мене структурата на българските говори (включвам го тука и вашия) винаги е била аналитична. При сливането на двата езика, славянския вакабулар (по естествени, политически и ред други причини) се е настанил върху аналитичната граматика на стария български език. Защо? Не зная, но си мисля, че граматиката е най-консервативната част на езика, а българите са държали държавната администрация и затова и граматиката им е оцеляла, но със славянския словесен фонд.

Затова с руснаците употребяваме около 80% едни и същи думи, но не се разбираме изобщо, освен ако не изучаваме езика. Затова и със сърбите имаме същия проблем. А с вас - не.

Пријател, ајде пак да повториме. Ако во македонските говори нема краток член, а ги има следниве форми на член: -от, -ут, -о, тоа значи дека и -о е полн член кој се редуцирал многу подоцна, како што е случајот со битолскиот говор, како што ни посочи Зора. Тоа ти викам јас, во шопските говори нема краток член, а не полн. Вашиот краток член завршува на -а.

Што се однесува до славјанството, земи наполни си чаша вода и шеќерче и подготви се да се соочиш со фактот дека и вие сте Словени, и дека и буарскиот јазик е словенски и до само пред неколку векови и тој имал падежи, тоа можеш и да си го провериш.

А во крајна сметка, ти си прочитал ли некој документ на она што кај нас се нарекува старословенски, а кај вас староб’лгарски?

А пак за тоа дали имало или не падежи во протоб’лгарскиот јазик (јазикот на Аспарух) тоа не може да се утврди врз основа на тие некои дваесеттина зборови сочувани во бугарскиот и македонскиот јазик.
10-05-2010, 10:53 AM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 10:06 AM)Път Wrote:
(09-05-2010, 11:46 PM)Dojkar Wrote: Случајот со нив е ист како во англискиот јазик со he (he = тој) и that (that man = тој човек).
Всушност, во македонскиот јазик има разлика помеѓу „тој е глупав човек“ што би одговарало на he во англискиот јазик и „тоа е глупав човек“ кое би одговарало на that. Во првиот случај се посочува кој е глупавиот, а во вториот се тврди дека станува збор за глупав човек. Финеси....

Така е, знам, но ти веќе зборуваш за друга работа, јас зборував за двојната улога на "тој". Не внесувај дополнителни забуни додека се мачам да им објаснам на комшиите. Тие при обид да пишуваат на македонски попрво би напишале "Ова е глупав човек", тргнувајќи од нивното "Това е глупав човек" и по аналогијата дека това=ова, а всушност "това" може да биде и "тоа". Нивното "това/този/тази/тези" во повеќето случаи на македонски се преведува во "тоа/тој/таа/тие", а многу поретко во "ова/овој/оваа/овие".

кај нив:
1. това/този/тази/тези - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена просторна или временска далечина, или со определена непосредна близина.
2. онова/онзи/онази/онези важи за лица и предмети кои се оддалечении,

кај нас:
1. тоа/тој/таа/тие - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена далечина, форма која најчесто ја употребуваме во македонскиот јазик
2. ова/овој/оваа/овие - за лица, предмети и апстрактни поими за кои се посочува непосредната близина
3. она/оној/онаа/оние - за оддалечени лица, предмети и сл.
10-05-2010, 12:16 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(10-05-2010, 12:16 PM)Dojkar Wrote: кај нив:
1. това/този/тази/тези - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена просторна или временска далечина, или со определена непосредна близина.
2. онова/онзи/онази/онези важи за лица и предмети кои се оддалечении,

кај нас:
1. тоа/тој/таа/тие - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена далечина, форма која најчесто ја употребуваме во македонскиот јазик
2. ова/овој/оваа/овие - за лица, предмети и апстрактни поими за кои се посочува непосредната близина
3. она/оној/онаа/оние - за оддалечени лица, предмети и сл.

Излиза, че при вас има по-голяма възможност за конкретизиране на неопределеност, близост и отдалеченост, което може да се каже, че е едно предимство пред литературния български, но пък „тоа/тој/таа/тие” веднъж са лични местоимения, а друг път показателни местоимения.
В българския няма такава двойственост и затова, когато българин се опитва да пише на македонски и например иска да каже „Този човек е умен” по-скоро ще напише „Овоj човек е умен”, а не „Тоj човек е умен”, защото „той” в българския си е „той”, в смисъл на лично местоимение и нищо друго.

От друга страна думата „овоj” е чужда за българина. Например на мене ми звучи като нещо на сръбски.

За нас са по-близки изразите „Тоj човек е умен”, „Таа жена е умна” , „Тоа дете е добро”, защото са много по-близо до звученето им на български. За българския слух „тоа/тој/таа/тие” са като съкратени форми на „това/този/тази/тези”, още повече, че разговорно се използват изрази като „туй дете”, „тоа селянин”„таа жена”, „тиа жени”.
Но никога не може да се каже „Тя жена е хубава”, „Той човек е прост” , „То дете е добро” и т.н.
10-05-2010, 02:19 PM
Reply
val Offline
Member
***

Posts: 120
Joined: May 2010
Reputation: 0

(10-05-2010, 12:16 PM)Dojkar Wrote: .....

кај нив:
1. това/този/тази/тези - за лица, предмети и апстрактни поими со [u]неопределена просторна или временска далечина
, или со определена непосредна близина.
2. онова/онзи/онази/онези важи за лица и предмети кои се оддалечении,[/u]
кај нас:
1. тоа/тој/таа/тие - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена далечина, форма која најчесто ја употребуваме во македонскиот јазик
2. ова/овој/оваа/овие - за лица, предмети и апстрактни поими за кои се посочува непосредната близина
3. она/оној/онаа/оние - за оддалечени лица, предмети и сл.

Доjкар, само да те наддополнам за Българските показателни местоимения/demonstrative pronouns (не знам како се викат тие кай вас). В разговорната (а и в писмената реч преди време) много често се употребуваат/(-ле) равностойно и следниве:
1. това/тоя/тая/тия - за лица, предмети и апстрактни поими со неопределена просторна или временска далечина, или со определена непосредна близина.
2. онова/оня/оная/ония важи за лица и предмети кои се оддалечени
10-05-2010, 02:40 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(10-05-2010, 02:19 PM)Sava Wrote: Излиза, че при вас има по-голяма възможност за конкретизиране на неопределеност, близост и отдалеченост, което може да се каже, че е едно предимство пред литературния български, но пък „тоа/тој/таа/тие” веднъж са лични местоимения, а друг път показателни местоимения.
В българския няма такава двойственост и затова, когато българин се опитва да пише на македонски и например иска да каже „Този човек е умен” по-скоро ще напише „Овоj човек е умен”, а не „Тоj човек е умен”, защото „той” в българския си е „той”, в смисъл на лично местоимение и нищо друго.

От друга страна думата „овоj” е чужда за българина. Например на мене ми звучи като нещо на сръбски.

За нас са по-близки изразите „Тоj човек е умен”, „Таа жена е умна” , „Тоа дете е добро”, защото са много по-близо до звученето им на български. За българския слух „тоа/тој/таа/тие” са като съкратени форми на „това/този/тази/тези”, още повече, че разговорно се използват изрази като „туй дете”, „тоа селянин”„таа жена”, „тиа жени”.
Но никога не може да се каже „Тя жена е хубава”, „Той човек е прост” , „То дете е добро” и т.н.
И во бугарскиот и во македонскиот има двојственост кај заменката „тој, таа, тоа“, - јас, ти, тој. Всушност, токму во српскиот јазик има две одделни форми за двете функции;

лични заменки: ја, ти, он, ми, ви, они.
показна заменка: тај, та, то.

Што се однесува до овој и оној дали се српски- Тежко ви вам, що изчекафте овой век!- така напишал Цепенков.

Вие имате и уште еден „дефицит“ во заменките, имено во прашалната заменка „какво“ која што кај вас означува и директна прашална заменка а исто така и се употребува во прашања во врска со качеството на нешто. Кај нас правиме разлика, на пример:

мк : Што е тоа?, Тоа е куче.
бг: Какво е това? Това е куче

мк.: Какво е кучето? Кучето е црно.
бг: Какво е кучето? Кучето е черно.

И пак да се навратам за овој, оној и тој спореди со прилозите : овде, онде и таму. Коренот е ист, И вие имате „овде“ така ли? Е, ама „овој“ немате, а немате ни „што“Icon_wink

п.с. зборуваме за литературните јазици се разбира, не за дијалектите бидејќи тие се прелеваат- општа појава позната меѓу сите словенски јазици.
(This post was last modified: 10-05-2010, 03:18 PM by Пат.)
10-05-2010, 03:16 PM
Reply
Зора Offline
Човѣкъ
****

Posts: 256
Joined: Mar 2010
Reputation: 13

(10-05-2010, 02:19 PM)Sava Wrote: От друга страна думата „овоj” е чужда за българина. Например на мене ми звучи като нещо на сръбски

Ова го имам забележано, исто e и во югоисточнa МК.Я читав темата Струмицa во Кaйгaнa и место овa годинa, велат таа година.А за мене на пример, то звучи многу неопределено - таа година(или тая, како шо викaм яс)зa дa ми имa смислa морa дa е спомнaтa претходно, оти коя е "тaa" нѣмa дa знaм.
Прличев до крајот на својата учителска кариера па и во Солунската гимназија предавал на македонски и ги терал учениците да изговараат според гласовниот систем на македонски јазик

Прличев во Солунската гимназија предавал на македонски јазик, свесно и настојчиво.
10-05-2010, 03:21 PM
Reply
val Offline
Member
***

Posts: 120
Joined: May 2010
Reputation: 0

(10-05-2010, 03:16 PM)Път Wrote: .....
И пак да се навратам за овој, оној и тој спореди со прилозите : овде, онде и таму. Коренот е ист, И вие имате „овде“ така ли? Е, ама „овој“ немате, а немате ни „што“Icon_wink

п.с. зборуваме за литературните јазици се разбира, не за дијалектите бидејќи тие се прелеваат- општа појава позната меѓу сите словенски јазици.
Бе за овде-онде ги имам чуено само во диалектите, ама "що" со сигурност си го имаме бе:
http://www.google.bg/search?q=%D1%89%D0%...d=0CAkQpwU
Е сеа, верно е що не го употребуваме налево-надесно како вас, ама си го имаме во смисъл "Що е то?".
Напоследък много употребуваме во разговорната реч "'що" (кратенка на "защо"), та сигурно затоа другото "що" малце по малце го пракяме во историята.
Тц, тц, тц, и овде не сте посебни.Icon_wink
10-05-2010, 03:39 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(10-05-2010, 03:39 PM)val Wrote: Бе за овде-онде ги имам чуено само во диалектите, ама "що" со сигурност си го имаме бе:
http://www.google.bg/search?q=%D1%89%D0%...d=0CAkQpwU
Е сега ме изненади навистина . Па јас секаде среќавав досега прашања како „какво ти е това“ и мислев дека ме прашуваат за членот, кога тоа ти значело исто што и нашето „што“ а пак сега испадна дека и вие имате „што“. Ова испадна малку како онаа: „Ти женска цицки имаш ли? Имам! Па што не ги носиш?“ Bag
10-05-2010, 03:53 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

Верно, че "що" се употребява все по-рядко но мисля, че и на български е по-правилно да се каже: "Що е това?", а не "Какво е това?".

Христо Ботев

В МЕХАНАТА
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!

1873 г.
(This post was last modified: 10-05-2010, 03:58 PM by Sava.)
10-05-2010, 03:56 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

„Що е социализъм и има ли той почва у нас?" е първото оригинално българско марксистко съчинение. Негов автор е Димитър Благоев.
Ама той па Македонец Icon_razz
10-05-2010, 04:03 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(10-05-2010, 04:03 PM)Sava Wrote: „Що е социализъм и има ли той почва у нас?" е първото оригинално българско марксистко съчинение. Негов автор е Димитър Благоев.
Ама той па Македонец Icon_razz
Пу јаз’к Pos
10-05-2010, 04:07 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 02:19 PM)Sava Wrote: но пък „тоа/тој/таа/тие” веднъж са лични местоимения, а друг път показателни местоимения.
В българския няма такава двойственост и затова, когато българин се опитва да пише на македонски и например иска да каже „Този човек е умен” по-скоро ще напише „Овоj човек е умен”, а не „Тоj човек е умен”, защото „той” в българския си е „той”, в смисъл на лично местоимение и нищо друго.

Баш така, добро си сфатил. Од граматичка гледна точка меѓу двете "тоа/тој/таа/тие" има разлика и во граматиката на нив се гледа како на два различни граматички поима иако се идентични, само што не се сеќавам како се нарекуваа. Ако си го гледал ланскиот "Music idol", нашата водителка Сања во почетокот ја правеше истата грешка и наместо "Ова е Music Idol", извикуваше "Тоа е Music Idol", иако подоцна се корегира.
10-05-2010, 04:56 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 03:16 PM)Път Wrote: И во бугарскиот и во македонскиот има двојственост кај заменката „тој, таа, тоа“, - јас, ти, тој. Всушност, токму во српскиот јазик има две одделни форми за двете функции;

лични заменки: ја, ти, он, ми, ви, они.
показна заменка: тај, та, то.

Пак погрешно си ги разбрал работите бе Път. Во литературниот бугарски НЕМА двојственост, исто како што нема во српскиот (има во помала мера, но не како во македонскиот случај):

СР:
лични заменки: ја, ти, он/она/оно, ми, ви, они.
показна заменка: тај/та/то/ти ; овај/ова/ово/ови ; онај/она/оно/они.
---------------------------------------------------------------------
Како што се гледа, и во српскиот има двојственост (болдираното), но и во нивниот случај се работи за различни граматички форми и покрај нивната визуелна идентичност.

БГ:
лични заменки: аз, ти, той/тя/то, ние, вие, те.
показна заменка: този/тази/това/тези, онзи/онази/онова/онези
---------------------------------------------------------------------
Каде гледаш двојственост?

МК:
лични заменки: јас, ти, тој/таа/тоа, ние, вие, тие.
показна заменка: тој/таа/тоа, овој/оваа/ова/овие, оној/онаа/она/оние
---------------------------------------------------------------------
За двојственоста тука веќе претходно се разбравме, повторувам само за споредба со другите два јазика.

Инаку фала што ми ја освежи меморијата, јас не можев да се сетам на граматичките називи "лична заменка" и "показна заменка".
10-05-2010, 05:23 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 05:23 PM)Dojkar Wrote: БГ:
показна заменка: този/тази/това/тези, онзи/онази/онова/онези

@Път:

Имај на ум дека истите овие показни заменки често се среќаваат во форма наместо -зи.

тоя/тая/това/тея, оня/оная/онова/*ония

*единствено во случајот онези-ония "е" преминува во "и", но важно е да се напомене дека станува збор за една иста форма во две варијанти, од кои варијантата со -я е само разговорна.
(This post was last modified: 10-05-2010, 05:49 PM by Gnoj.)
10-05-2010, 05:44 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(10-05-2010, 05:23 PM)Dojkar Wrote: БГ:
лични заменки: аз, ти, той/тя/то, ние, вие, те.
показна заменка: този/тази/това/тези, онзи/онази/онова/онези
---------------------------------------------------------------------
Може и да е така, не викам не, не се пали толку
10-05-2010, 08:26 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 08:26 PM)Път Wrote: Може и да е така, не викам не, не се пали толку

Се' е ок батка, не се палам. Само разменуваме информации, се извинувам ако звучев агресивно.
(This post was last modified: 10-05-2010, 11:29 PM by Gnoj.)
10-05-2010, 11:28 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(10-05-2010, 10:53 AM)Път Wrote:
(10-05-2010, 12:07 AM)Вовата Wrote: Известно ми е, че в македонския няма кратък член. Казах вече, че и в източнобългарските диалекти също няма. Всички ъткат там.

Казах ти също, че в западнобългарските (особено на северозапад, няма пълен член и ти обясних защо.

По просто казано:

В странджанските диалекти няма непълен член, независимо от граматичната функция. На хората там е проблем и несвойствено да артикулират без Т накрая - фонетично не им е естествено.

В шопските диалекти няма пълен член, независимо от граматичната функция. На тях им е проблем и несвойствено да затварят члена на думите с Т.

И когато се е съставяла официланата литературна граматика на българския език, се е взело предвид, че ако се кодифицира/узакони само едната форма, това би било несправедливо езиково и диалектно към другата. И затова се е въвело правилото и двете фонетични особености да намерят място в граматиката, но да им се даде определена функция. Това сега по ясно ли е?

Така че, нашият непълен член в официалната граматика не е остатък от падежни форми (каквито в българския са отсъствали винаги, с изключение на някои употреби под славянско влияние), а е съзнателно (и донякъде изкуствено) въведен компромис, за да се съхрани цялото богатсво на звученето на езика, както и за да не се остракират езиково цели райони.

Що се отнася до аналитичните езици, за липсата на изфинитив си прав. Аз това не го споменах, защото говорим конкретно за членуването, а инфинитива е глаголна особеност. Не ми се иска да разширяваме темата, докато не сме се разбрали за членуването.

И в българския има нарядко някои падежи и то точно тези, които ти споменаваш. Но, според мене, те са славянско ВЛИЯНИЕ в българските говори, навлезли заедно със словесния фонд. Според мене структурата на българските говори (включвам го тука и вашия) винаги е била аналитична. При сливането на двата езика, славянския вакабулар (по естествени, политически и ред други причини) се е настанил върху аналитичната граматика на стария български език. Защо? Не зная, но си мисля, че граматиката е най-консервативната част на езика, а българите са държали държавната администрация и затова и граматиката им е оцеляла, но със славянския словесен фонд.

Затова с руснаците употребяваме около 80% едни и същи думи, но не се разбираме изобщо, освен ако не изучаваме езика. Затова и със сърбите имаме същия проблем. А с вас - не.

Пријател, ајде пак да повториме. Ако во македонските говори нема краток член, а ги има следниве форми на член: -от, -ут, -о, тоа значи дека и -о е полн член кој се редуцирал многу подоцна, како што е случајот со битолскиот говор, како што ни посочи Зора. Тоа ти викам јас, во шопските говори нема краток член, а не полн. Вашиот краток член завршува на -а.

Што се однесува до славјанството, земи наполни си чаша вода и шеќерче и подготви се да се соочиш со фактот дека и вие сте Словени, и дека и буарскиот јазик е словенски и до само пред неколку векови и тој имал падежи, тоа можеш и да си го провериш.

А во крајна сметка, ти си прочитал ли некој документ на она што кај нас се нарекува старословенски, а кај вас староб’лгарски?

А пак за тоа дали имало или не падежи во протоб’лгарскиот јазик (јазикот на Аспарух) тоа не може да се утврди врз основа на тие некои дваесеттина зборови сочувани во бугарскиот и македонскиот јазик.

Айде пак да повториме.

Когато се е кодифицирал българският език, са взети две неща предвид:

1. При шопските говори е несвойствено за хората да произнасят Т на края на членуването (НЕЗАВИСИМО ДАЛИ КАТО ГРАМАТИЧЕСКА ФУНКЦИЯ ЧЛЕНУВАНЕТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ПЪЛЕН ИЛИ КРАТЪК ЧЛЕН). ФОНЕТИЧНО НЕСВОЙСТВЕНО Е. (чети главните букви докато схванеш)

2. При източно българските говори е обратното: несвойствено и неестествено е за хората да членуват на гласна (НЕЗАВИСИМО ДАЛИ КАТО ГРАМАТИЧЕСКА ФУНКЦИЯ ЧЛЕНУВАНЕТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ПЪЛЕН ИЛИ КРАТЪК ЧЛЕН). ФОНЕТИЧНО НЕСВОЙСТВЕНО Е. (чети главните букви докато схванеш).

Що се отнася до падежите, понамали ракията и панславистките теории и се соочи, че писмените текстове за които ми говориш, са на черковно славянски (ЧЕРКОВНО), език и граматика НАРОЧНО ПРИЦЕЛЕН и КИЛНАТ (skewed) граматически към общославянските тенденции, за да е "прифатлив" и разбираем универсално за славяните (не забравяй с каква цел са всички усилия с Кирил и Методи, моравските мисии и т. н.). Не се мъчи да ме убеждаваш, че до 16 17 век народът говорел с падежи и изведнъж, за 100 години, снякаква магическа пръчка, падежите изчезнали за българи и македонци, а за сърбите останали.

И не ми казвай дали аз съм славянин. Аз съм славянин много по-малко, отколкото ти си правнук на дяда си Кубер.
(This post was last modified: 11-05-2010, 12:31 PM by Вовата.)
11-05-2010, 12:30 PM
Reply