Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 9 Vote(s) - 2.56 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Србизмите во македонскиот литературен јазик
Author Message
Зора Offline
Човѣкъ
****

Posts: 256
Joined: Mar 2010
Reputation: 13

Обърнете внимание с какви букви е изписано името на Гоце Делчев върху кръста.


А да не сакаш со кинески букви да е напишано Da_ne_si_lud
Прличев до крајот на својата учителска кариера па и во Солунската гимназија предавал на македонски и ги терал учениците да изговараат според гласовниот систем на македонски јазик

Прличев во Солунската гимназија предавал на македонски јазик, свесно и настојчиво.
07-05-2010, 09:31 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9

Quote:Обърнете внимание с какви букви е изписано името на Гоце Делчев върху кръста.

Не е съвсем на съвременен български правопис струва ми се Icon_wink

[Image: 17462_102944793068855_100000600055281_78...9201_n.jpg]
07-05-2010, 09:53 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

"„Ѓорче Петров-овој самороден титан,на македонската револуција,историјата ќе го признае за еден од четирите столбови во величавата епопеја на злосреќниот мал народ,во еден ред со Дамета Груев,Гоцета Делчев и Перета Тошев„"

Site samodeklarirani bugari!!!
07-05-2010, 10:34 PM
Reply
афион Offline
Posting Freak
*****

Posts: 2,509
Joined: Mar 2010
Reputation: 3

Вовата дали знаеш кој го напишал оваа?И кој е тој мал народ кога сме дел од голема бугарија.Ајде паметен досега ни еден бугарин не се јави да одговори
КОЈ ГО НАПИША ЦИТАТОТ КОЈ ГО КОРИСТАМ????????????АЈДЕ БУГАРИ,ИЛИ ТОЛКУ ВИ Е ИСПРАН МОЗОКОТ?????????????


АЈДЕ ДУКО ИЗДРЖИ,ДУКО ИЗДРЖИ................
Низ срцето на Македонија тече Вардар,а не Дунав...Нашиот бисер е Охрид, а не Јадран...Нашето наследство се патриотските песни, а не ТВ Пинк...Јас навивам за ПЕЛИСТЕР, а не за Ѕвезда...Слобода ми донесе мојот дедо,а не КПЈ...Македонија ја создаде Господ,а не Тито...МАКЕДОНИЈА е вечна, а Југославија е мртва!!

Makedonija


http://macedoniahistorydocuments.blogspo...-post.html
07-05-2010, 10:40 PM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33

(07-05-2010, 10:40 PM)афион Wrote: Вовата дали знаеш кој го напишал оваа?И кој е тој мал народ кога сме дел од голема бугарија.Ајде паметен досега ни еден бугарин не се јави да одговори
КОЈ ГО НАПИША ЦИТАТОТ КОЈ ГО КОРИСТАМ????????????АЈДЕ БУГАРИ,ИЛИ ТОЛКУ ВИ Е ИСПРАН МОЗОКОТ?????????????


АЈДЕ ДУКО ИЗДРЖИ,ДУКО ИЗДРЖИ................

Дали го напишал Турскиот султан, Чарлз Дикенс или Барак Обама (или кој друг) не менува следниот факт:

Изредените се САМООГЛАСЕНИ БУГАРИ. Кој и какво да напишал, никој не знал и нема да знае подобро од нив самите.

Еве јас денеска ќе напишам:

Афион е велик марсовец!

И кој зна по неколку денеции мове тоа да се зема од некои за некакво доказ дека си марсовец.

Кое би имало повеќе тежина за лугете по неколку децении: Тоа што сум напишал јас за тебе или што си напишал ти сам за себе?

Не сврти да ме изпитуваш кој што напишал - одговори на кој начин, којшто цитат, па напишан дури и од Нострадамус, обезсилува: "... Какво да правим като сме си българи и разделенията не са ни чужди?"

Јас знам што сам Гоце (и другите) напишал. Други цитати не ми се потребни, а уште помалку афион да ми разјаснува што сакали да кажат, и не точно, ами около и стела ми најси и не било по врат ами по шија...
(This post was last modified: 08-05-2010, 03:15 AM by Вовата.)
08-05-2010, 03:14 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

(07-05-2010, 10:40 PM)афион Wrote: Вовата дали знаеш кој го напишал оваа?И кој е тој мал народ кога сме дел од голема бугарија.Ајде паметен досега ни еден бугарин не се јави да одговори
КОЈ ГО НАПИША ЦИТАТОТ КОЈ ГО КОРИСТАМ????????????АЈДЕ БУГАРИ,ИЛИ ТОЛКУ ВИ Е ИСПРАН МОЗОКОТ?????????????


АЈДЕ ДУКО ИЗДРЖИ,ДУКО ИЗДРЖИ................

Биографията на Гоце Делчев написана от негов Пейо Яворов, негов приятел и деец на ВМОРО.

http://www.promacedonia.org/gd/index.html

Гоце Делчев
Писма и други материали

издирил и подготвил за печат Дино Кьосев

http://www.promacedonia.org/gd2/index.html

Гоце Делчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/wiki//Гоце_Делчев
08-05-2010, 08:56 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

(07-05-2010, 10:34 PM)Вовата Wrote: "„Ѓорче Петров-овој самороден титан,на македонската револуција,историјата ќе го признае за еден од четирите столбови во величавата епопеја на злосреќниот мал народ,во еден ред со Дамета Груев,Гоцета Делчев и Перета Тошев„"

Site samodeklarirani bugari!!!

Гьорче Петров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Петров Николов, наричан Гьорче и Троячанец, е роден през 1864 или 1865 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, е български революционер и един от водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

[Image: 426px-Giorche_petrov_svidetelstvo.jpg]

Първоначално е учител в Щип, Скопие, Битоля (1888-1895) и Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (1895-1897). През 1896 година издава „Материали по изучаванието на Македония“[1], в които описва по-важните планини, реки и пътища в Македония, както и голяма част от различните райони на областта и тяхното население.

Дългогодишен член на Задграничното представителство на ВМОРО. Участник е в Илинденснко-Преображенското въстание. След младотурската революция в Солун издава заедно с Антон Страшимиров списание „Културно единство“. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в нестроева рота на 5-та Одринска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2]

По време на Първата световна война е кмет на Драма. След войната работи като началник на Службата за заселване на бежанците от Македония, Тракия и Добруджа към външното министерство. Гьорче Петров създава близки отношения с Александър Стамболийски.

Гьорче Петров се противопоставя на ръководената от Тодор Александров ВМРО, от която е обвинен в съглашателство с правителството на БЗНС. Той е осъден на смърт като главен помощник на правителството в борбата му с ВМРО. Убит е на 28 юни 1921 година в София. Убийството на Гьорче Петров усложнява отношенията между ВМРО и земеделското правителство и предизвиква сериозни разногласия в самото македонско движение.[3]
Външни препратки [редактиране]

http://bg.wikipedia.org/wiki/Гьорче_Петров
08-05-2010, 09:03 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

Спомени на Гьорчо Петровъ

Съобщава Любомиръ Милетичъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1927)

Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VIII

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/index.html
08-05-2010, 09:07 AM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

От спомените на Гьорче Петров. Тези спомени са издадени в Македония по случай 100 годишнината от Илинденското въстание, така че Афион най-добре да отиде в някоя библиотека и да ги прочете. Писна ми от неписмени македонци.

Около 1890 година неосетно въ всички по-живи български центрове се яви настроение у младежьта противъ владицитѣ, общинитѣ, екзархийскитѣ учители и служители, и едно течение срещу домогванията на ек-зархията безконтролно да господарува въ черковнитѣ и училищни работи въ страната.

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_2.htm

Валията Абдулъ Кязимъ паша наредилъ бомбитѣ на масата си и вика консулитѣ да имъ ги показва, какво правятъ българитѣ. Бѣхме поискали бомби отъ Дѣлчева, да ни прати нѣколко да ги видимъ, какъ изглеждатъ, да се насърдчимъ, да имъ се порадваме.

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_4.htm

Бѣше наскоро станало и движението отъ Княжеството, авантюрата на Сарафова до Мелникъ и пр. Това въстание даде силенъ потикъ на дѣлото, възбуди надежди у македонцитѣ и на нашето дѣло почнаха да гледатъ по-сериозно. Това събитие популяризира нашата идея между обществото, даде поводъ то да мисли, че нашата работа е въ свръзка съ България, па и намъ ни даде потикъ. Четницитѣ, 40 души отъ кумановската чета на Геройски, която бѣше заловена, ги прекараха презъ Солунъ.

Въ първитѣ времена при започване на дѣлото недѣлнитѣ училища послужиха за агитационно срѣдство за групирване и възбуждане по-интелигентната младежь. По инициатива на младежитѣ и съ съучастие на първитѣ работници на дѣлото недѣлни училища бѣха открити въ повечето чисто български градове въ страната. И тѣ служеха като общественъ факторъ за противовесъ спрямо общинитѣ, които все тежнѣеха къмъ владицитѣ и не можеха да станатъ духовенъ центъръ на всичкитѣ слоеве на населението. Сказки отъ учителитѣ, често близки до бунтовнически, макаръ и не открито (въ Щипъ е имало и открити бунтовнически сказки отъ Даме Груевъ), библиотеки, книги за прочитъ — това сѫ тритѣ роли на недѣлнитѣ училища. Главната роля бѣше, че бѣха мѣсто, гдето се събираше и закрепваше младежьта. И по този въпросъ имахме решително сражение съ екзархийскитѣ

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_5.htm

Отъ тукъ искаше да ни се мѣси, да не пращаме отъ тоза орѫжие въ Одринско; ние не се съгласихме и изпратихме. Стоиловъ намираше, че не трѣбва въ Одринско да дигаме революция, за да не пострада бъл. елементъ тамъ. Ние стояхме твърдо: „гдето има наши робье, трѣбва да действуваме еднакво да подготвимъ революция”.

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_8.htm

Тукашнитѣ инициятиви на В. К. отъ политически характеръ като напр. митинги, политическо въздействие върху правителството и пр. намъ не бѣха угодни, ние разбирахме чисто революционния пѫть за спасителенъ и искахме, щото и тукашнитѣ българи да служатъ на дѣлото просто и прямо по чисто революционна посока.


Искахме въ тая посока да се възпитаватъ и вербуватъ работници, а не да се възпитаватъ да образуватъ само „македонски дружби”, повече съ цель да служатъ като срѣдство за разни политически демонстрации, за достигане ефекти отъ чисто политически характеръ. Това бѣше тукъ лекоумна организация, която събираше членски вносове отъ хора, записани въ дружеството, които не помисляха даже за освободителната идея въ смисълъ тѣ нѣщо да вършатъ и работятъ освенъ да дадатъ членския си вносъ. То бѣше несериозна работа.

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_10.htm

По принципъ ние сами искаме да спазимъ черковно-учебното дѣло, външно и че ще помагаме на екзархията, колкото за туй, но екзархията трѣбва вече да върви подире ни; назадъ да повърнемъ течението е невъзможно. Екзархътъ се опита да защити еволюционната дейность на екзархията предъ революционната, че черковно-учебното дѣло е спасило България и пр., че революц. дѣло носи само разрушение. Азъ му доказвахъ обратното. Не можеше да ми оспори, че революционното дѣло у насъ се явява стѫпка по-горе надъчерковно-учебното дѣло и че тоя фактъ вече се налага. Моитѣ доводи бѣха много категорични, превратаджийски. Найсетне екзархътъ удари на друга тема: „Не съмъ ли и азъ патриотъ, джанъмъ, не служа ли азъ толкова време на тозъ народъ, защо да се вършатъ тия работи безъ да зная азъ?” и пр. Разбрахъ, че екзархътъ иска да знае нишкитѣ на дѣлото. Тогава разбрахъ и че първата идея да се роди революционното „Братство” се е родила въ екзархията, може би въ главата на екзарха. Азъ му доказвахъ, че заради неговото положение ние трѣбва нарочно да отбѣгваме да го посвещаваме въ тия работи. Но той не се убеди, все остана на мнението, че той може да знае и да бѫде дори полезенъ, а въ сѫщность, че би трѣбвало нишкитѣ на дѣлото да бѫдатъ въ неговитѣ рѫце. Той се оплакваше, че българското правителство съ акцията отъ 1895 година е побъркало на дѣлото му въ Македония, че всичко туй му прѣчи предъ турското правителство и пр. Опасаваше се отъ нашитѣ младежки увличания, че може да рухне всичкото дѣло на екзархията. Азъ бѣхъ екзалтиранъ, немалко рѣзко говорихъ, дълбоко убеденъ, че нашето дѣло е право, и искахъ на право отъ екзарха да бѫде уменъ, да не преследва нашата кауза. Повтаряхъ му, че ние сме вече силата въ страната и апелирахъ къмъ неговото благоразумие, за да се избѣгнатъ стълкновения. Екзархътъ понижи тона и млъкна. Азъ се простихъ съ него съ убеждение, че все ще успѣя въ мисията си.


Щомъ разбраха, че съмъ българинъ и пр., заинтересува се оня гъркъ-спекулантъ, попита, ще ли дойдатъ много българи за освещението на черквата. Той взе да ме моли да му доведа българи мющерии и ми даде по-добра стая и храна. Куртулисахъ. Величковъ бѣше тогава министъръ.

http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_11.htm
08-05-2010, 09:54 AM
Reply
афион Offline
Posting Freak
*****

Posts: 2,509
Joined: Mar 2010
Reputation: 3

(07-05-2010, 10:40 PM)афион Wrote: Вовата дали знаеш кој го напишал оваа?И кој е тој мал народ кога сме дел од голема бугарија.Ајде паметен досега ни еден бугарин не се јави да одговори
КОЈ ГО НАПИША ЦИТАТОТ КОЈ ГО КОРИСТАМ????????????АЈДЕ БУГАРИ,ИЛИ ТОЛКУ ВИ Е ИСПРАН МОЗОКОТ?????????????


АЈДЕ ДУКО ИЗДРЖИ,ДУКО ИЗДРЖИ................

Ajde bugari ne tresete gluposti ova go napisal nekoj bugarin(cistokrven)ajde pomislete malku zosto napisal"mal narod".Pa ne ste do tolku glupavi.Ajde duko izdrzi...............Tuktuk0niTuktuk0niTuktuk0ni
Низ срцето на Македонија тече Вардар,а не Дунав...Нашиот бисер е Охрид, а не Јадран...Нашето наследство се патриотските песни, а не ТВ Пинк...Јас навивам за ПЕЛИСТЕР, а не за Ѕвезда...Слобода ми донесе мојот дедо,а не КПЈ...Македонија ја создаде Господ,а не Тито...МАКЕДОНИЈА е вечна, а Југославија е мртва!!

Makedonija


http://macedoniahistorydocuments.blogspo...-post.html
08-05-2010, 03:38 PM
Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7

(08-05-2010, 03:38 PM)афион Wrote:
(07-05-2010, 10:40 PM)афион Wrote: Вовата дали знаеш кој го напишал оваа?И кој е тој мал народ кога сме дел од голема бугарија.Ајде паметен досега ни еден бугарин не се јави да одговори
КОЈ ГО НАПИША ЦИТАТОТ КОЈ ГО КОРИСТАМ????????????АЈДЕ БУГАРИ,ИЛИ ТОЛКУ ВИ Е ИСПРАН МОЗОКОТ?????????????


АЈДЕ ДУКО ИЗДРЖИ,ДУКО ИЗДРЖИ................

Ajde bugari ne tresete gluposti ova go napisal nekoj bugarin(cistokrven)ajde pomislete malku zosto napisal"mal narod".Pa ne ste do tolku glupavi.Ajde duko izdrzi...............Tuktuk0niTuktuk0niTuktuk0ni

Това е го е написал и Гьорче Петров имате си го и на македонски. Само дето ти не обичаш да четеш книги, това ти е проблема.
08-05-2010, 08:25 PM
Reply
Gnoj Offline
кабадаја
*****

Posts: 1,169
Joined: Feb 2010
Reputation: 33

(05-05-2010, 07:15 PM)Път Wrote:
(05-05-2010, 07:08 PM)Зора Wrote: се се, ама то бугарското членување никогаш нема да ми биди јасно, шо практично кај нас, само -от(ут) или о

Кај нив краткиот член за машки род е многу сличен со српскиот акузатив (страдателен падеж, падеж кој означува врз кого се врши некое дејство)

Па така „жената обича мъжа" но „мъжът обича жената" . Јас така го разбрав Каснаковски кога ми објаснуваше.

Спореди со српскиот : „жена воли мужа“.

Може да се објасни попросто.
Ако на зборот што го членуваш во реченицата му одговара замена со "тој", тогаш се пишува полн член. Ако му одговара замената "него", тогаш се пишува краток член. Значи:

Полн член (-ът или -ят) за "той".
Краток член (-а или -я) за "него".

Българският език е вършител на действието.
Той е вършител на действието.
=> българският език=той

Действието се върши върху българския език.
Действието се върши върху него.
=> българския език=него

пътят=той, пътя=него
македонецът=той, македонеца=него

Ова е правило без исклучок, нека не те буни фактот што многу Бугари се изразуваат разговорно и велат на пример "Какъв е проблема?". Всушност правилно е "Какъв е проблемът?", затоа што прашањето "Какъв е той?", а не "Какъв е него?"
08-05-2010, 09:32 PM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(08-05-2010, 09:32 PM)Dojkar Wrote: ................
................
Ова е правило без исклучок, нека не те буни фактот што многу Бугари се изразуваат разговорно и велат на пример "Какъв е проблема?". Всушност правилно е "Какъв е проблемът?", затоа што прашањето "Какъв е той?", а не "Какъв е него?"

Странното е, че това правило го има, само когато понятията или думите са от мъжки род.
Мисля си, че ако можем без помощта на специално членуване да изразяваме мисълта си ясно, когато думите и понятията са в женски и среден род, бихме могли да направим това и когато думите са в мъжки род, т.е. само с едната форма на членуване. Както е в македонския.
Само така си мисля де - едно е логика, а друго - жив език.
В македонския пък, както и в родопските говори, има някакви членувания, в зависимост от това дали предметът е далече или близо (или нещо подобно), ама тука те трябва да ни просветят.
08-05-2010, 11:31 PM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

(08-05-2010, 11:31 PM)Sava Wrote: Странното е, че това правило го има, само когато понятията или думите са от мъжки род.
Мисля си, че ако можем без помощта на специално членуване да изразяваме мисълта си ясно, когато думите и понятията са в женски и среден род, бихме могли да направим това и когато думите са в мъжки род, т.е. само с едната форма на членуване. Както е в македонския.
Само така си мисля де - едно е логика, а друго - жив език.
В македонския пък, както и в родопските говори, има някакви членувания, в зависимост от това дали предметът е далече или близо (или нещо подобно), ама тука те трябва да ни просветят.

Да, во македонскиот јазик има троен член. Разговорно тој не е присутен во источните дијалекти, иако и во нив веќе почна да се јавува преку литературниот јазик. Значи, карактеристичен е за централно-западните говори.

- општ определен член -от, -та, -то, кој одговара на вашиот полн член, и на показната заменка „тој“. Човекот- тој човек, жената- таа жена, детето- тоа дете.
- членот -ов, -ва, -во служи за укажување на предмети или лица кои се блиску до нас на просторен или на било каков план, т.е. на когнитивен, емотивен итн. Примери:

-Го гледаш човеков? (овој тука, овој до мене)
-Ќе те удрам со стапов. (тој што го држам во рака)
-Еј, го знам човеков (тој за кого што цело време зборуваш, или тој со кого сакаш да ме запознаеш)

Итн. На оваа функција одговара и показната заменка овој, оваа, ова; овој човек- човеков, оваа жена- женава, ова дете- детево

-членот -он, -на, -но служи за укажување на предмети или лица во подалечна переспектива, т.е. кои што се пооддалечени од нас на било кој начин.

- Го гледаш човекон? (еееее оној таму)
- Само ако го земам стапон (оној онде што го гледаш, за кој што треба да поминам неколку чекори или на бг. крачки) па дури тогаш ќе видиш.

На оваа функција и одговара показната заменка оној, онаа, она: оној човек- човекон, онаа жена- женана, она дете- детено.

Спореди и со прилозите за место „овде“- тука до мене, „онде“- таму подалеку.

Кратка македонска граматика
09-05-2010, 07:46 AM
Reply
Пат Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,630
Joined: Apr 2010
Reputation: 39

А заборавив да кажам и дека членот за машки род има и делумно различни форми во одредени источни краишта:

-човекут (гевгелиско на пример)
-човеко (на пр. виничко)
-човекат (во некои села во североисточна Македонија)
09-05-2010, 07:57 AM
Reply
val Offline
Member
***

Posts: 120
Joined: May 2010
Reputation: 0

Надвор од темава!!!

Информативно!

Определителен член (общ/за близост/за далечност) во:
Трънските говори (дел од Западните):
ед. ч.
м.р.: -ът, -ъв, -ън
ж. р.: -та, -ва, -на
ср. р.: -то, -во, -но

мн. ч.
-те, -ве, -не

Родопски говори (Дел од Среднорупските):
ед. ч.
м.р.: -о(ъ)т, -о(ъ)с, -о(ъ)н
ж. р.: -та, -са, -на
ср. р.: -то, -со, -но

мн. ч.
-те, -се, -не

БТВ, само да прашам нещо за показателните во среден род во Мк язик. Имам предвид "ова" и "она". Яс си мислев, а и некако пологично ми изгледа од определениот член, тие да бидат "ово" (-во) и "оно" (-но)Icon_cool
09-05-2010, 09:32 AM
Reply
val Offline
Member
***

Posts: 120
Joined: May 2010
Reputation: 0

(08-05-2010, 11:31 PM)Sava Wrote: Странното е, че това правило го има, само когато понятията или думите са от мъжки род.
Мисля си, че ако можем без помощта на специално членуване да изразяваме мисълта си ясно, когато думите и понятията са в женски и среден род, бихме могли да направим това и когато думите са в мъжки род, т.е. само с едната форма на членуване. Както е в македонския.
Само така си мисля де - едно е логика, а друго - жив език.
В македонския пък, както и в родопските говори, има някакви членувания, в зависимост от това дали предметът е далече или близо (или нещо подобно), ама тука те трябва да ни просветят.
Сава, аз си мисля, че правилото за пълния и краткия член все още има някакво приложение, поради свободния словоред в изречението.
Примери:
Ако напишем както някои вестникари търсят сензация:
"Конят яхна мъжът/жената/детето." или "Кучето ухапа човекът." не ставя ясно кой кого е яхнал или ухапал.
09-05-2010, 09:56 AM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(09-05-2010, 07:46 AM)Път Wrote: ...................

Кратка македонска граматика

Линка нещо не работи при мене.

Значи излиза, че:
(МК - БГ) тоj = той; таа = тя; тоа = то
овоj = този (тоя); оваа = тази (тая); ова=това
оноj = онзи (оня); онаа = онази (оная); она=онова

-Се замисли човекот = Се замисли тоj човек (Коj се замисли? – Тоj)
-Го гледам човеков = Го гледам овоj човек (Кого гледам? – Овоj)
- Го гледам човекон = Го гледам оноj човек (Кого гледам? – Оноj)

Ама може ли да се каже: Се замисли човекон (Се замисли оноj човек) или Се замисли човеков (Се замисли овоj човек)?!
И така ли се казва: „Кого гледам?” или „Коj го гледам?”
09-05-2010, 09:58 AM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(09-05-2010, 09:56 AM)val Wrote:
(08-05-2010, 11:31 PM)Sava Wrote: Странното е, че това правило го има, само когато понятията или думите са от мъжки род.
Мисля си, че ако можем без помощта на специално членуване да изразяваме мисълта си ясно, когато думите и понятията са в женски и среден род, бихме могли да направим това и когато думите са в мъжки род, т.е. само с едната форма на членуване. Както е в македонския.
Само така си мисля де - едно е логика, а друго - жив език.
В македонския пък, както и в родопските говори, има някакви членувания, в зависимост от това дали предметът е далече или близо (или нещо подобно), ама тука те трябва да ни просветят.
Сава, аз си мисля, че правилото за пълния и краткия член все още има някакво приложение, поради свободния словоред в изречението.
Примери:
Ако напишем както някои вестникари търсят сензация:
"Конят яхна мъжът/жената/детето." или "Кучето ухапа човекът." не ставя ясно кой кого е яхнал или ухапал.

Е, да, когато думите са в мъжки род имаме свободата да променяме словореда, ама когато са в женски или среден род не можем да използваме пълен и кратък член. Тогава става така:

"Котката изяде мишката."
"Мишката я изяде котката"

По същия начин може да стане и в мъжки род, ако отпадне единият от членовете:

"Кучето ухапа човека(ът)."
"Човека(ът) го ухапа кучето"
09-05-2010, 10:07 AM
Reply
Sava Offline
Member
***

Posts: 151
Joined: Feb 2010
Reputation: 0

(09-05-2010, 09:56 AM)val Wrote:
(08-05-2010, 11:31 PM)Sava Wrote: Странното е, че това правило го има, само когато понятията или думите са от мъжки род.
Мисля си, че ако можем без помощта на специално членуване да изразяваме мисълта си ясно, когато думите и понятията са в женски и среден род, бихме могли да направим това и когато думите са в мъжки род, т.е. само с едната форма на членуване. Както е в македонския.
Само така си мисля де - едно е логика, а друго - жив език.
В македонския пък, както и в родопските говори, има някакви членувания, в зависимост от това дали предметът е далече или близо (или нещо подобно), ама тука те трябва да ни просветят.
Сава, аз си мисля, че правилото за пълния и краткия член все още има някакво приложение, поради свободния словоред в изречението.
Примери:
Ако напишем както някои вестникари търсят сензация:
"Конят яхна мъжът/жената/детето." или "Кучето ухапа човекът." не ставя ясно кой кого е яхнал или ухапал.

Е, да, когато думите са в мъжки род имаме свободата да променяме словореда, ама когато са в женски или среден род не можем да използваме пълен и кратък член. Тогава става така:

"Котката изяде мишката."
"Мишката я изяде котката"

По същия начин може да стане и в мъжки род, ако отпадне единият от членовете:

"Кучето ухапа човека(ът)."
"Човека(ът) го ухапа кучето"
09-05-2010, 10:16 AM
Reply