Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Българска македония, македонска България
Author Message
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,978
Joined: Jan 2010
Reputation: 33
#1


Така е, както и повечето записани и оцелели до наше време песни. Но като се замислиш, то и "народните" песни все някога са имали автори, все някой ги е измислил и запял за първи път. Само дето му е забравено името...

Като на ей тоя шедьовър от 14-век:

Токе ле, бела Тодорко,
Тодорко от Ситан-града,
изкачила се Тодорка
горе на Перин-планина
на Тодорина вършина,
та се Тодорка провикнала:
„Я збирайте се дружина,
собирайте се мнозина
Банските силни юнаци,
да си нападнем на Мелник
тежко имане да земем.
Дочуло се е в Шипоцко,
и то бе село убаво,
от там бе мома Бояна.
Тя бе храбра геройка,
скоро дружина собрала
се млади силни юнаци.
Скоро на връо излезли
при токя бела Тодорка.
Па си е зачул разбрал
Голевия млад войвода
па той дружина не траси,
едно си внуче имаше,
само си него заведе.
Той юнак беше от Банцко.
Още са гласът разбрали
фоф градец фоф Капетанец -
от там бе Пена девойка.
Фного бе Пена чуена,
чуена и похвалена,
ке била фного работна.
Пена е вода завела
от Перин-планина,
от Бела река студена,
от Тевничките кладенци,
през место, през Равно-боре
та си е вода извела
по вада вода довела
фоф селцето Карагонцко,
цветенце да си навади,
градинка да си разлади,
бела ружа и цървена,
босилок и ран карамфиль,
шото се кичат момите,
момите и млади невести.
И Пена гласа разбрала
на токя бела Тодорка.
Ах мила младост зелена!
И тя бе чедо народно,
от сила затреперила,
и тя собра си дружина,
се капетанацки юнаци.
Те беха фного високи
и с юнаство се фалеха.
Бързо ги Пена завела
на връх планина извела,
при Токя бела Тодорка,
а след нея вървеше
Бояна силна геройка.
И гордо тя водеше
Шипоцки млади юнаци.
Най-одзади вървеше
чуена Пена девойка
с Карагонцки юнаци,
със сини и зелени баряци.
Като лъвове гърмеха,
кога до Мелник стигнаха,
стигнаха и го удариха.
Фного имане собраха,
двеста товари коприна,
коприна и сребро ковано
и триста товари бел бисер.
Та се надзади върнали
и горделиво запели,
ке юначки победили,
победили и сполучили.
Малко се време замина
и нещастие нападна
на тия села и градове.
Тога се пръсна и побегна
от Ситан-града народа
и в Казанлък се заживе.
А Шипоцките жители
в славна Стара планина,
дето се Шипка нарече.
От Карагонцко кои бегаха
по загорско се запреа,
тамо се и зародиха.
А Токя бела Тодорка
фоф Перина се изкачила,
баряка на връо забила.
Тежки и сълси лейнаха
на две езера станаха.
Та се прорукала от високо
към това банцко поле широко:
“Проклети ке сте вие душмане
българска чест векове ке остане!”
В дерето дибоко се метнала
в раце душмански жива не се дала.

Тази песен всъщност е съчинена и написана от дедо Гьога (Георги Николов Рупчин) през 1900г. Историческите събития, описани в песента, са предавани от уста на уста в неговия род още от времето преди падане на България под турско робство. За самото нашествие в песента не се говори, защото по това време (1900) Банско е все още в пределите на Империята и автора се боял от преследване. Вместо това дедо Гьога казва само “... нещастие нападна на тия села и градове...”, но има исторически факти, че след падането на Банско и околностите му под турско робство, част от населението му се разселва към Стара планина и подбалкана.

В тая песен секс няма, има открита заплаха за насилие. Но веднага прави впечатление пълната липса на полов деморфизъм у военачалниците! yes.gif

Легендата за владетелката на крепостта под сегашния връх Тодорка датира от края на 14-ти век и описва събития, случили се в последните години преди падането на България под османско робство. Враждата между феодалните княжества в разпадащата се българска държава е описана много точно: Тодора повежда армиите на своите васали срещу крепостта Мелник, очевидно с цел плячкосване. Интересна подробност е, че всички предводители, освен един, са жени. И всички те са “геройки” и “чуени”, т.е. прочути. Походът им е успешен, но радостта им е кратка – османската армия настъпва в земите им и старите родове се разпръскват към вътрешността на страната, търсейки закрила от вече несъществуващата централна власт. Единствено Тодора брани до последно крепостта Ситан и когато разбира, че не може да устои на агресора, избира да сложи край на живота си така, че да я запомнят.
26-02-2015, 12:50 AM
Reply