Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
УКРАИНА-КАДЕ КЕ СЕ ПРИКЛОНИ?
Author Message
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15
#41


Референдумът в Крим в украинските новини...

http://sobytiya.tv/episode/30678/

и в руските медии

http://www.1tv.ru/news/social/254284
17-03-2014, 09:20 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#42

Што мисли незвисен американски политичар за збиднувања во Украина:


Рон Пол: Крим се отцепва. И какво от това?
Публикувана на 18.03.2014 в 13:48 часа

Рон Пол

Рон Пол, американски политик, републиканец и либертарианец, бивш конгресмен, "интелектуален баща" на Чаеното парти



Жителите на Крим гласуваха през уикенда дали да останат автономна област на Украйна или да се присъединят към Руската федерация. По този начин те се присъединиха към поредицата страни и региони, включително скорошните случаи на Шотландия, Каталуния и Венеция, които се стремят да се отделят от правителствата си, възприемани като неотзивчиви или репресивни.



Последните три случаи протичат без особено внимание, докато съкрушителното мнозинство гласували за отцепването на Крим от Украйна разгневени САЩ и Европейския съюз и доведе НАТО по-близо до конфликт с Русия, отколкото е било от разгара на Студената война насам.



Какво толкова е станало? Противниците на гласуването на Крим обичат да говорят за незаконосъобразността на референдума. Но самоопределението е основен елемент на международното право. Член I от Хартата на Организацията на обединените нации посочва ясно, че целта на ООН е да " развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите.”



Защо са загрижени САЩ чие знаме ще бъде издигнато на малко парче земя на хиляди километри разстояние от тях?



Критиците посочват руската "окупация " на Крим като доказателство, че честни избори там не могат да се проведат. Къде бяха тези хора, когато изборите, проведени в окупирания от войските на САЩ Ирак, се определяха като " триумф на демокрацията"?



Може би американските официални лица, които подкрепиха противоконституционното сваляне на правителството на Украйна, трябва да пренасочат енергията си към изучаването на собствената ни Конституция, която не позволява на правителството на САЩ да сваля правителства в чужбина или да изпраща един милиард долара, за да спасява Украйна и нейните международни кредитори.



Въпреки че администрацията на Обама наложи някои минимални санкции на избрани руски и кримски лица, нито САЩ, нито ЕС могат да си позволят значителни санкции срещу Русия. Глобалната търговия предоставя твърде много икономически ползи и за двете страни в тези взаимоотношения.



И наистина, международните пазари се повишиха при новината, че санкции засега остават минимални. Те разбират, че търговските и икономическите връзки са най-сигурните пътища към мир и просперитет. Нека се надяваме, че правителствата ще последват примера им.



Източник: USA Today


http://hashtag-bg.com/articles/8032/%D1%...0%B2%D0%B0
18-03-2014, 09:39 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#43

Гледајте како новите “ демократи“ во Украина, кои нелегално и нелегитимно дојдоа на власт по пат на пуч, ја разбираат демократијата. Нормачно, ова видео нема да се прикаже во демократската САД. Погаѓајте зошто:



19-03-2014, 07:58 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#44

(19-03-2014, 07:58 AM)hristo Wrote: Гледајте како новите “ демократи“ во Украина, кои нелегално и нелегитимно дојдоа на власт по пат на пуч, ја разбираат демократијата. Нормачно, ова видео нема да се прикаже во демократската САД. Погаѓајте зошто:







Христо, ако сакале да го сокријат немале да дозбволат да биде качено на YouTube.
19-03-2014, 06:38 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15
#45

http://www.1tv.ru/news/world/254529

Не е добре да се генерализира...но ако в Киев си затварят очите пред това...страната се разпада; твърде голяма и твърде разнородна държава...
19-03-2014, 11:47 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#46

(19-03-2014, 06:38 PM)ЈорданПетровски Wrote:
(19-03-2014, 07:58 AM)hristo Wrote: Гледајте како новите “ демократи“ во Украина, кои нелегално и нелегитимно дојдоа на власт по пат на пуч, ја разбираат демократијата. Нормачно, ова видео нема да се прикаже во демократската САД. Погаѓајте зошто:







Христо, ако сакале да го сокријат немале да дозбволат да биде качено на YouTube.

А, зошто насилните сцени врз демонстрантите од страна на полицијата ( пред да се освои власта) не се даваа на ју-тубе туку идеа на главните вести на ЦНН и другите американски централни медијуми? Каде, Јордане, се креира меинстрит мислење? На ју-тубе или на главните национални ТВ куќи?

20-03-2014, 01:53 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#47

Убава анализа која укажува на нужните геостратешки потези од страна на Русија во припојување на Крим:


Владимир Познер е известен руски журналист и телевизионен водещ, роден в Париж и израстнал в САЩ. Дългата му и противоречива журналистическа кариера е свързана както с руски и съветски медии, така и с американските телевизионни канали NBC и ABC. ХАШТАГ-BG препечатва тази негова статия от електронния сайт на украинската телевизия ICTV, четвъртата по големина телевизия в Украйна, която е свързвана с протестите. Фактът, че не е част от руската пропаганда, се потвърждава и от спирането на излъчването й от властите в Севастопол на 12 март, т.г.

Всъщност възсъединяването на Крим с Русия (или анексирането - определението зависи от политическите пристрастия) е резултат от двайсет и кусур години в отношенията между Русия и Съединените щати. Изключвам Европа, доколкото тя остана само географско понятие, а не политически субект. Беше време, когато тя мечтаеше за единна Конституция на съединените щати на Европа, можеше да се конкурира със САЩ и Китай, но тези мечти си останаха мечти. Когато Съветският съюз премина в небитието, стана ясно, макар да не бе официално признато, че Русия загуби Студената война, а Америка я спечели. И от нейна страна имаше очаквания, че: а) губещата страна ще се държи така, както се полага на губещ; б) бързо ще възприеме западните правила на играта и западния манталитет и в) тихо ще расте, но никога няма да достигне предищното си могъщество. На тези очаквания не беше съдено да се сбъднат. Русия се оказа невъзприемчива както за западните ценности, така и за западния манталитет. Не защото тя оставаше (и остава) затворник на своето съветско минало, но по много по-сериозна причина: произходът на Русия е в източното, византийското християнство, за разлика от Запада, чийто произход се корени в Рим и западното християнство. Между двата манталитета и ценности има пропаст, която вероятно е непреодолима. Това първо.

Второ, Русия се изправи на крака по-бързо от очакваното, за което много помогнаха неочаквано високите цени на петрола. А и на трето място, бързо стана ясно, че Русия няма да се държи като победена страна. Първият ясен знак за това бе конфликтът при решението на НАТО да бомбардира Югославия, на което Русия се противопостави силно и настойчиво. В същото време, не забравяйте, нито Съветът за сигурност, нито ЕС бе дал своето съгласие за тези бомбардировки. САЩ решиха и действаха, казвайки на Русия “ще се справим без вас” (ще отбележа в скоби, че насилственото отцепване на Косово от Сърбия, признато от страна на Запада, отвори кутията на Пандора, каквото и ще да казват за това). Ако започнем с това събитие и продължим нататък, ще видим един букет от разногласия между САЩ и Русия, при които САЩ винаги са действали от позиция на силата (най-яркият пример - приближаването на НАТО към границите на Русия въпреки обещанието на американския държавен секретар Бейкър, дадено на Горбачов през 1989 г.). И в двете страни раздразнението растеше: в едната, защото другата не се държи “както трябва”, а втората - защото първата не я зачита и се държи с нея като с второразрядна (горещо препоръчвам да прочетете речта на Путин в Мюнхен от 2007 г.).



През цялото това време САЩ се опитваха - и не без успех - да изтласкат Русия от тези региони, които тя традиционно считаше за своя сфера на влияние, по-специално в Кавказ и Централна Азия, Близкия изток и Източна Европа. Русия не отвърна на това (разбирай, нямаше сили), въпреки че изключително умелото използване на американските грешки й позволи драстично да повиши популярността си в арабския свят(Сирия), а и не само (Иран). Но това, което Русия не може да толерира при никакви обстоятелства - това е желанието на САЩ да заеме нейното място в "братската славянска страна" Украйна. И това не е само заради страха, че Украйна ще се присъедини към въоръжените сили на НАТО и те ще дойдат до югозападните граници на Русия. Причината беше (и е) в дълбокото психологическо убеждение, че Украйна - това е "наше" и украинците - това са “нашите". (Опитайте да си представите за момент, че една революция в Мексико доведе на власт някой лидер като Чавес, който покани Русия да разположи част от своите въоръжени сили по протежение на мексиканско-американската граница. Представихте ли си го? Ясни ли са ви последствията?)

Междувременно процесите, които протичаха в Украйна (в Русия все така по руски се казва "на Украйна", а не "в" ), все повече и повече разтърсваха страната. Това започна при Кравчук, продължи при Кучма. Идването на власт на Юшченко не само не се оказа спасително за Украйна, но и потопи страната в пълен хаос. На следващите избори за президент Юшченко получи 5% от гласовете - и това казва всичко. Ясно е, че избирането на Янукович - по мое мнение, дребен крадец, чието място не е в президентството, а в затворническа килия - беше резултат от протестен вот. При него държавността на Украйна действително достигна до нулата, корупцията стигна такова ниво, че в сравнение с нея руската корупция изглежда като детска игра. Народното недоволство ставаше все по-силно и ето…

Всичко това бе прието от лидерите на Русия като ново потвърждение на постоянно случвалото се през последните двадесет години: Западът (да се разбира САЩ) налага решенията си, напълно отказвайки се на дела (не на думи) да вземе предвид интересите на Русия - в конкретния случай в регион, които в продължение на векове е бил част от така наречения "руски свят". Само силно ограничен, да не използвам по-силна дума, човек можеше да се съмнява, ще последва ответна реакция. И тя последва. Не изключвам възможността на това се е разчитало, че стремежът е бил към ново сериозно изостряне, от което да се възполват за връщане в някаква степен на психологическото състояние на Студена война. Не казвам, че е така, но и не го изключвам: та нали Путин започна да играе болезнено видима роля - признаваха го за ”най-влиятелния политик на годината", "Мъж на годината" и т.н.

А какво да кажем за Крим? Трябва ли да се припомня, че, строго погледнато, Крим никога не е бил част от Украйна? Президиумът на Върховния съвет, който одобри решението на Хрушчов за прехвърлянето на Крим от РСФСР в СССР гласува с 13 гласа. Президиумът се състоеше от 27 души, така че не е имало кворум (останалите 14 просто са отсъствали). Но въпросът не е в правните дела. И не е в прецедента Косово (въпреки че със сигурност е прецедент - виж по-горе). Въпросът е в решението, че всички преговори със Запада са безсмислени, че така или иначе Русия ще бъде измамена, че е време да стане ясно, че такова отношение към националните интереси на Русия е недопустимо. А фактът, че Крим (да не говорим за Севастопол) исторически и морално принадлежи на Русия, че жителите на Крим в своето преобладаващо мнозинство клонят към Русия, е напълно ясен. И решението беше взето.

В последствие може да се разсъждава по темата "за" и "против". Но аз настоявам подобни дискусии да се основават на знанието и трезвото разбиране на това, което е било и е.



От свое име ще кажа само това: невероятната активност на Запада във всичко случващо се няма нищо общо с желанието да се защитят правата на човека в Украйна, нито благородно желание да се помогне на "бедните украинци", нито със загрижеността за запазване на целостта на Украйна. Тя се отнася само до геополитическите стратегически интереси. И действията на Русия - по мое мнение - изобщо не са продиктувани от желанието да се "защитят руснаците, украинците и кримските татари”, а са продиктувани все от същото: геополитическите и националните интереси .



Що се отнася до личните ми чувства, бих казал това: Не ми харесват нито едните, нито другите. Както казва Меркуцио : ”По дяволите двете ви семейства”!

Източник: ICTV.ua

http://hashtag-bg.com/articles/8080/%D0%...0%BC%D0%BE
20-03-2014, 01:55 PM
Reply
Valkanizater Offline
Senior Member
****

Posts: 431
Joined: Feb 2011
Reputation: 15
#48


Уви - Украйна и Македония и България - имат дълбоки исторически връзки....отдавна забравени, разбира се; за анализатора по-горе е лесно да заключи "По дяволите ....и т.н."...а към каква ли позиция ще се ориентират пропитите от недружелюбие балкански държавички и техните държавници...
Е малко извън контекста на разговора ще се върна на украинския и руския език с едно интервю на Иван Шишманов от далечната 1918 г. по повод назначаването му за посланик в Украйна...

БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА БЪДЕЩО БЛИЗКО ПРИЯТЕЛСТВО
......В продължение на темата ви предлагаме интервю с проф. д-р Иван Шишманов - първия български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в."Камбана" (София) .... През август 1918 г. Шишманов връчва акредитивните си писма на украинския държавен глава хетмана Павло Скоропадский.

- С какви чувства отивате на новия си пост?
- Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето въъзраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, - за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.
- Какво ще ни кажете за новата държава и нейното историческо минало?
- Създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Спомнете си за Киевското княжество на Олег, Олга, Владимир и на известния и от нашата история княз Светослав.
Това славно княжество, създадено в IХ в. от същите славянски племена, потомци на които населяват и днес територията на Украйна (поляни, древляни, северяни, угличи, тиверци, дулиби), се наричаше отначало Русь. Но по-късно това име е присвоено от московските князе, та украинците се принуждават да си потърсят друго национално название. В същото време и името Украйна е много старо. То се среща още в летописите от ХII-ХIII в., в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVII в., в манифеста на Петър I от 1709 г., в народните песни. С него се означават предимно източните погранични степни области (покрайни) на някогашната Киевска държава (IХ-ХII в.). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област.
- Каква е разликата между украинци и руснаци?
- В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота, затова е по-равнодушен и към догматични разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското "упрямство" е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи.
От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол (Микола Яновский - б."У-прес) е украинец.
- Кои са особеностите на украинския език?
- Той се дели на многобройни, но близки наречия (полтавско, чернигивско, бойковско, лемковско и други), развива се както и българския в продължение на 1000 г. Без подготовка не се разбира. Не го разбира и руснакът. Толкова големи са неговите граматични и лексикални особености. В тази кратка беседа естествено нямам възможност да ви дам примери. Но се опитайте само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Тарас Шевченко и ми кажете, какво сте разбрали.
- Какво представляват украинската литература, изкуство и наука?
- Украинската литература, която се начева още през Х в., никога не е прекъсвала своето развитие, както българската. Тя може да се раздели на три периода.
Първият - 988-1458 гг. Най-знаменитите литературни паметници от тази епоха са Нестеровият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. По време на тази епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската.
Вторият - 1458-1798 гг. Украйна е под поданичеството на Полша. Оттам и някои западни влияния в книжнината. През този период народната стихия прониква все по-силно в писмената реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани.
Третият - 1798 г. - до днес. Този период се начева със знаменитото хумористично подражание на Виргилиевата Енеида от поета Иван Котляревский (1766-1833). Тази поема, излязла в Полтава през 1798 г., има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тази епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), Шашкевич (Маркиян), роден в Галиция, Федкович (Юрий), роден в Буковина. От новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележи Иван Франко - поет, белестрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинский, Винниченко (Володимир) - доскорошен министър-председател, Олесь и други. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Ефремов - Iсторiя Украiнського Письменства.
Украйна притежава още от старо време едно богато църковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство. В това отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украинските художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци.
Кой не познава прелестта на украинските народни песни, които талантливи композитори (Лисенко и други) използваха и използват за своите симфонични и оперни композиции? Украинските народни песни, несъмнено, най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.
Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползват с добра репутация и вън от границите на отечеството си - Костомаров, Драгоманов, Житецкий, Рудченко, Волков, Грушевский (сегашният председател на украинската Централна Рада) и други. През 1873 г. в Лвив бе основано дружество "Шевченко", което през 1906 г. се преобразува в Академия.
- Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?
- Близките отношения на България и Украйна датуват още от Х в. Първите си църковни книги украинците получават от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи. Интересно е, че в украинската църква са се запазили и до днес старите наши напеви, които очакват още своето изследвне от нашите музикални теоретици. Първата украинска църковна епархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на киевските князе и български - Борис и други. След падането на Търново Евтимивият дякон и ученик Цамблак намери убежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитския пост.
От ХVІ в. насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. През ХVІІ в. известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмелницкий.
На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени през ХVІІ-ХVІІІ вв. на тъй наречените Нижински гърци, между които имаше и многобройни българи.
Кой не знае какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава у подножието на унгарските Карпати)?
Когато през 40-те години на ХІХ в. бе основано в Киев едно тайно "Кирило-Методиево братство", в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостоятелно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.
Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха - Л.Каравелов, П.Р.Славейков, Жинзифов, към украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основяненко. Аз се опитах на друго място да обясня тези симпатии не само със сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България - тук и там липса на аристокрация, преобладаване на земеделието (80%) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. Оттам и голямата демократичност, но и солидарност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов - най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор в нашия университет и почина в София.
При такава интимни връзки в миналото може ли да се съмняваме в бъдещето?
- Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?
- Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много. Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. Защо да ги губим?
Там многомилионната държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето населенение, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии.

http://ukrpressbg.com/his-ukr-diplom.html

Правят впечатление нещата за разликите между украинския и руския...както и това, че първата украинска епархия произхожда от Охрид...Не знаех, че проф. Шишманов е зет на Михайло Драгоманов - украински деец и просветител, и професор в Софийския университет.
На съпругата му Лидия дължим преводите на религиозните приказки и легенди /от Сборника умотворения ...Шишманов, Матов/ на френски език /1896 г./
http://archive.org/stream/lgendesreligie...3/mode/2up
В предговора се говори за диалектното богатство на българския език, за отсъствието на диалектология, речник на диалектите и т.н.
Синът на Иван и Лидия Шишманови - Димитър е убит през 1945 г. /един от последните министри на външните работи на Царство България/ ....
И за македонските българи/българите от Македония/ македонците в Буджак /т.е. Бесарабия/...Открих две села - Каменка /Измаиль/ и Владычень /Болград/ създадени от "болгарскими выходцами из Македонии" първата половина на 19 в.
Техният говор, бит и т.н. би трябвало да са описани...между другото политическото противопоставяне сред бесарабските българи изглежда върви по линия Владычень - Евгениевка...т.е. македонски българи и българи с потекло от източна България...но това най-вероятно е силно преувеличено...
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid...6#pid58406
21-03-2014, 09:36 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#49

Револуцијата во Украина не се запира. Влегува во сите пори на општеството :


Още потрес от Украйна: 300 майдановци щурмуват завода за водка „Немиров” (ВИДЕО)
Революцията се свлича към рекет, тормоз и насилие срещу полицаи, прокурори, медици, бизнесмени, медии
Публикувано: 20 март 2014, 23:28 | Обновено: 20 март 2014, 23:28
Разпечатай
прочитания: 5559 | коментари: 21
Киев, Украйна
Майдановци щурмуват завода за водка "Немиров"

Още по темата
Зрител към Цолова и Виктор: Защо не показвате как „демократите“ счупиха главата на водещия в Украйна
Зрител към Цолова и Виктор: Защо не показвате как „демократите“ счупиха главата на водещия в Украйна
39 19776

Див скандал в Киев: Депутати на Тягнибок сменят тв шеф с бой по главата (ВИДЕО)
71 13415

Шокиращо видео от центъра на Киев показва как маскирани не само бият милиционери, но направо искат да разбият главата на един от тях. Вината на униформените е, че са се приближили твърде много до един от „щабовете на революцията” на Майдана, съобщава 1tv.ru. "Те идват тук да правят провокации. Те си търсят боя, но ние не сме ги били, защото сме мирно население. Ние украинците защитаваме своите близки, своята земя и всеки който пробва да ни настъпи по крака, ще бъде пребит”, казва активист от Майдана.

Друго видео показва как 300 бойци от „Десен сектор” и самоотбраната на Майдана щурмуват завода за водка „Немиров” в едноименния град във Виницка област. Атаката с камъни, сълзотворен газ, стветлинни и шумови гранати е толкова яростна, че някои от нападателите стават жертви на „приятелски огън”. Лозунгите са революционни, а после се разбира, че е чист рекет. Нов шеф е наел майдановци, за да изхвърли досегашния.

На трето видео активисти от мотомайдана притискат с оферта за безплатни доставки на гориво собственик на бензинаджийска фирма. Един от революционерите му обяснява, че трябва да снабдява и рокерите, и „Десен сектор”, за „да погледне на теб обществото с добри очи”. Бизнесменът обаче се оказва корав и ги хока, че не се е поддал на рекет и през 90-те години, когато властваха хаоса и бандитизма, не се е покорил и на милицията, няма да се огъне и пред тях.

Майдановски активисти претърпяват провал и при опит да сменят насилствено шефка на болница във Виница. В защита на Татяна Антонец излизат персоналът и пациентите, на помощ идват и ветерани от Афганистан. И на майдановците се случва нещо, което те предпочитат да не качат в You Tube.

Следващо видео показва как активисти на „Десен сектор” окупират част от прокуратурата в Одеса и настояват грубо магистратите да се определят дали ще бъдат с тях или ще се наложи да бъдат сменени.
Подобни видеа заляха интернет след дивия скандал в Киев, за който БЛИЦ съобщи снощи, когато депутати от партията „Свобода” на Олег Тягнибок заставиха с бой шефа на национален тв канал да си напише оставката. Днес тарторът на биячите депутати Игор Мирошниченко обяви на специален брифинг, че няма да подават оставка, защото „обстановката е революционна и изисква радикални действия”.

В края на репортажа на 1tv.ru. са кадри от протест в Луганск, където звучат емоционални коментари по адрес на икономическите реформи на новата власт, орязването на пенсиите, поскъпването на горивата и пр. Отракана пенсионерка припомня на наобиколилите я хора какво се е случило с България, Литва, Румъния след приемането им в т.нар. Европа. Възгласи на одобрение не се дочуват...

ЧЕТЕТЕ В БЛИЦ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ ОТ РАЗМИРНА УКРАЙНА

http://www.blitz.bg/news/article/257083
21-03-2014, 10:01 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#50

Досега, можеби, најдобра анализа и можно решение за кризата во Украина:



Pripajanje Krima nije samo ponovno ujedinjenje ruske nacije, nego je to i početak geopolitičke podele Evrope
Danas je već jasno – da bi se nekad u budućnosti Evropa ponovo ujedinila – sad joj je potrebno da se pravilno podeli
Ako to ne učinimo, i ne odložimo sve pretenzije i uvrede, sutra ćemo se neizbežno sukobiti jedni s drugima, i ne više u hladnom, nego u najvrelijem mogućem ratu. A da bi se to izbeglo – treba zaboraviti na ambicije i početi razgovor
Da li je Evo-Atlantik spreman da prihvati podelu Ukrajine i Moldavije na zone koje pripadaju različitim civilizacijama – onoj koju formira Rusija i onoj koju on stvara? Iako riskantan, to je sasvim prihvatljiv ishod današnjeg procesa civilizacijske demarkacije
Države kao što su Ukrajina i Moldavija mogu imati federativni i neutralni status, a mogu se na demokratski način deliti tako da nastanu nove države sa svojim određenim vektorom gravitacije
Rusiji bi odgovarala bilo koja od ovih varijanti. Ono što nama ne odgovara, to je ignorisanje našeg civilizacijskog postojanja. A tim pre – pretvaranje nas u neprijatelja čitavog čovečanstva, prema kojem se još unapred treba odnositi kao prema svetskom zlu zbog onoga što smo, ili učinili nekad davno, ili, čak još nismo ni učinili. Eto, takav odnos prema sebi Rusija više neće dopustiti!



Piše: Boris MEŽUJEV, filozof i novinar

GLAVNE reči koje danas treba da izgovaraju svi dopisnici i komentatori sa, uslovno rečeno, patriotskih pozicija –izgleda da su: –Rusija je uzela Krim i Sevastopolj ne od bratske Ukrajine, iako pometene u osećanjima prema nama, nego od Evro-Atlantika ne suviše raspoloženog prema Rusiji.

Mi ne „otimamo” Krim – naš komadić Evrope – od bolesnog, nadam se i da nije smrtno, ukrajinskog naroda – nego od NATO-a, koji se ne slušajući naša upozorenja i opomene sve do sad polako, ali neumitno približavao ruskim granicama.

Naravno, Kučma, a posle njega Janukovič, potvrđivali su neutralni status svoje zemlje, ali, kao prvo, poslednji predsednik Ukrajine nije bio nepokolebljiv u svom neutralnom izboru, a od sporazuma o asocijaciji sa EU zaustavila ga je samo opasnost carinskog rata sa Rusijom, drugo, gde je sada Kučma, a posebno, gde je sada Janukovič? Trebalo je samo da Janukovič odbije da potpiše poznati sporazum pa da mu zapadni lideri u horu obećaju najveće neprijatnosti. I treba priznati, nisu ga obmanuli.

Da Rusija ništa nije preduzimala, kao odgovor na prevrat, nova ukrajinska vlada, koja se sastoji samo od predstavnika zapadnih regiona Ukrajine, uspela bi da potpiše ugovor sa EU i sporazum sa NATO. Naravno, na Krimu nikada više ne bi bilo nikakve Crnomorske flote. Harkovski sporazumi iz 2010. sigurno bi bili raskinuti. O svemu tome jasno je govorio predsednik Rusije u svom vanrednom obraćanju Federalnoj Skupštini.

Suština nije u tome što prema pravu Krim nije pripadao Ukrajini kao nacionalnoj državi – na kraju krajeva, Rusija se zbog sopstvene nebrige i gluposti tadašnjih rukovodilaca odrekla 1991. Krima i drugih ruskih teritorija, a zatim teška srca podržavala teritorijalnu celovitost svih svojih suseda. Ipak, Ukrajina sa kojom je Rusija 1994. potpisala Budapeštanske sporazume, uopšte nije bila ona Ukrajina u kojoj je predsednik svrgnut oružanim ustankom samo zato što je za pola godine odložio,nepovoljan za svoju zemlju, sporazum sa Evropskom unijom.

Ono što se desilo uopšte ne treba gledati kroz prizmu rusko-ukrajinske konkurencije – ne treba gledati u pripajanju Krima nastavak sporova sa Kijevom o ceni gasa i posledica carinskih sukoba. Ne radi se o konfliktu dve države, radi se upravo o onom sukobu civilizacija, koji je Semjuel Hantington označio još 1993. Godine.

Odmah po objavljivanju poznatog Hantingtonovog teksta u časopisu ForeignAffairs,moj učitelj, istaknuti filolog i geopolitičar, Vadim Cimburski, rekao je da je osnovna greška američkog politikologa u tome što on ne vidi da se – svet ne deli na različite civilizacije bez ostatka. Između civilizacija, odnosno između zemalja koje ne sumnjaju u svoju civilizacijsku pripadnost , nalaze se narodi koji se kolebaju i ne mogu da odrede u koju civilizacijsku zajednicu treba da uđu.

Takvi narodi koji se od davnina nalaze između civilizacija bili su zapadni Sloveni. Ali, danas ih je skoro u potpunosti progutao Evro-Atlantik – ako dodamo izvesnu rezervu u odnosu na Srbe.

Zapravo, ostale su iznutra podeljene dve zemlje Evrope – to su Ukrajina i Moldavija, po rečima mog prijatelja, Kirila Benediktova, to su Elzas i Lotaringija XXI veka.
Hantington je smatrao da između civilizacija mogu da se povuku prilično jasne granice – potrebno je samo da se za kriterijum pripadnosti nekog naroda ovoj ili onoj civilizaciji izabere konfesionalni faktor.

Jednostavnije rečeno, on je predlagao da se katolici i protestanti ubroje u jednu civilizaciju – zapadnu, a pravoslavni – u drugu, onu koja može da se organizuje uz pomoć Rusije. Zvučalo je veoma optimistički – samo, odmah je isplivalo nekoliko nepodudarnosti.

Ispostavljalo se da je ovaj geopolitičar pravoslavne Gruzine, Grke, Rumune i Bugare davao Rusiji, za razliku od Tatara i Abhaza. Zatim, Hantington nije otkrio da postoje razne posredne međucivilizacijske denominacije – za nas sada najaktuelnije grko-katoličanstvo i samostalna ukrajinska crkva koja se odvojila od Moskovske patrijaršije.

Pokazalo se da se granice civilizacija ne izvode lako i da je veoma teško naći jedinstveni kriterijum za njihovo razdvajanje. U tom momentu činila se kao najviše perspektivna ideja, sa kojom sam se bukvalno do poslednjeg momenta i ja slagao, a šta ako se taj limitrofni pojas zadrži u celini, da se ne razbija, a to znači – odreći se od suparništva za te teritorije, od pretenzija za potpuno pripajanje Ukrajine ili Moldavije ili EU i NATO-u, ili Carinskom savezu i ODKB. Tada bi mogao da se izbegne direktan sukob sa Zapadom.

Teško je pretpostaviti šta bi povodom današnje situacije mogao da kaže Hantington koji je preminuo 2008. godine.
Ipak, njegove kolege, najveći politički teoretičari Amerike – Džordž Fridman, Džon Miršajmer i Henri Kisindžer – odjednom su jedan za drugim – počeli da dolaze do one iste spasonosne ideje, koju sam ja i niz mojih kolega iskazivali u novinama „Izvestija” tokom jeseni i zime 2013. – ostaviti Ukrajinu kao neutralnu tampon državu ne terajući je da se uključi u neki moćni civilizacijski blok – bilo evropski, bilo ruski.

Oni su, avaj, došli do te ideje suviše kasno, kad je sudbina našim zemljama pripremila drugačiji ishod.

Šta sad činiti? Glavno je – postoji tema za razmatranje sa zapadnim partnerima, kad prođu emocije i povrati se spremnost za vođenje konstruktivnog dijaloga. Kojoj varijanti oni sada daju prednost?

Očuvanju ostataka limitrofne zone u krhkom, neutralnom, federativno-konfederativnom statusu. U principu, to je moguć i prihvatljiv scenario.

Ili su, pak, spremni da prihvate podelu Ukrajine i Moldavije na zone koje pripadaju različitim civilizacijama – onoj koju formira Rusija i onoj koju stvara Evro-Atlantik. To je, iako riskantan, ipak sasvim prihvatljiv ishod današnjeg procesa civilizacijske demarkacije.

Dakle, u jednom slučaju postojeće limitrofne države ostaju, ali sa federativnim i neutralnim statusom, u drugom – države se na demokratski način dele i nastaju nove države sa svojim određenim vektorom gravitacije.

Ovde je veoma važno da se istakne da bi našoj zemlji odgovarala bilo koja od ovih varijanti. Ono što nama ne odgovara, to je ignorisanje našeg civilizacijskog postojanja. A tim pre – pretvaranje nas u neprijatelja čitavog čovečanstva, prema kojem se još unapred treba odnositi kao prema svetskom zlu zbog onoga što smo, ili učinili nekad davno, ili, čak još nismo ni učinili. Eto, takav odnos prema sebi Rusija više neće dopustiti.

Pripajanje Krima – to nije samo ponovno ujedinjenje ruske nacije, nego je to i početak geopolitičke podele Evrope.

Danas je već jasno – da bi se nekad u budućnosti Evropa ponovo ujedinila, sad joj je potrebno da se pravilno podeli. Ako to ne učinimo, i ne odložimo sve pretenzije i uvrede, sutra ćemo se neizbežno sukobiti jedni s drugima, i ne više u hladnom, nego u najvrelijem mogućem ratu.

A da bi se to izbeglo treba zaboraviti na ambicije i početi poslovan razgovor.

Prevela

http://www.vestinet.rs/u-fokusu/ne-radi-...vilizacija
21-03-2014, 03:36 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#51

Quote:Во станот на поранешен украински министер пронајдени 42 килограми злато!

22.03.2014 | 18:33
Извор: Точка

[Image: eduard-stavicki-zlato-01.jpg]

Украинската полиција пронашла голема количина на злато, скапоцени камења и пари во домот на поранешниот украински министер за енергетика Едуард Ставицки, соопштил денес министерот за внатрешни работи Арден Аваков.

„Во домот на поранешниот министер за енергетика се пронајдени 42 килограми злато, 4,8 милиони долари во готовина, вреќи со скапоцени камења и 16 луксузни рачни часовници“ – напишал денес Аваков на својот профил на социјалната мрежа Фејсбук.

Украинските медиуми пишуваат дека Ставицки побегнал во Италија, и дека е вмешан во аферата на луксузното опремување на резиденцијата близу до Киев во која живеел поранешниот претседател Виктор Јанукович.


Аваков вчера изјавил дека полицијата го уапсила шефот на државната енергетска компанија Нафтогаз, Евген Бакулин, како учесник во големиот корупциски скандал на високите официјалци и симнатиот претседател.

„Штетата која и’ е нанесена на државата е проценета на 4 милијарди долари. И тоа не се ни сите сомнителни трансакции кои се истражуваат“ – објавил Аваков.

Нафтогаз, јавното претпријатие за производство и дистрибуција на нафта и гас во украина, е задолжено за увоз на природен гас од Русија.

Уапсениот Бакулин (57) бил на должност од 2010 година. Тој бил директор на претпријатието и во 2007, додека Јанукович бил премиер, но бил сменет кога Јулија Тимошенко дошла на чело на Владата.
23-03-2014, 02:42 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#52

Писмо од Руската Државната Дума со предлог за поделба на Украина испратено до министерството за надворешни работи на Полска.
Се буди повторно ФАШИЗМОТ во Русија. 1939 на Русите им беше партнер Хитлер, да видиме сега кој ке ја прифати нивната понуда.



Quote:Duma do polskiego MSZ: podzielmy Ukrainę

[Image: uid_0b628ce11a1d930f4cb7ebacc49ea9e41395...ht_355.jpg]

pl publikacja: 23.03.2014 aktualizacja: 19:32 drukuj
Mapa uwzględniająca propozycję Żyrinowskiego (fot.TVP)

Do polskiego Ministerstwa Spraw Zagranicznych wpłynęło oficjalne pismo z Dumy Państwowej z propozycją podziału terytorium Ukrainy. Do informacji dotarli dziennikarze „Wiadomości” TVP1.


tvp.info
Wiceprzewodniczący Dumy Państwowej, lider frakcji LDPR, Władimir Żyrinowski proponuje, by Polska domagała się referendum w sprawie przyłączenia do naszego kraju w pięciu zachodnich obwodach Ukrainy: wołyńskim, lwowskim, iwanofrankowskim, tarnopolskim i rówieńskim.

Podobną „ofertę” dostały Węgry i Rumunia ws. obwodów zakarpackiego i czerniowieckiego. W granicach Ukrainy miałaby pozostać tylko jej środkowa część.
Pismo jest „kuriozalne”

Polskie MSZ ocenia pismo jako „kuriozalne”. Władimir Żyrinowski dostanie kurtuazyjną odpowiedź, bez odniesienia się do treści swojego listu.

Znany z kontrowersyjnych wypowiedzi rosyjski polityk już wcześniej nawoływał do rozbioru Ukrainy z trybuny Dumy Państwowej. – „Kijów nigdy nie zgodzi się na federalizację Ukrainy, gdyż nie jest już w stanie czymkolwiek rządzić” – mówił wówczas.

Żyrinowski podkreślał, że próby zbudowania przez Ukrainę państwa zawsze kończyły się fiaskiem. Zaznaczał, iż „Łuck, Lwów, Tarnopol to polskie ziemie”.
„Wiadomości” TVP1

TVP





24-03-2014, 09:39 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#53

Став на објективна и информирана наука за состојбите во Украина , во која анализа има за двојните аршини на англо-американската империјална коалиција која е креатор на Новиот Светски Предок:


25-03-2014, 07:49 AM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#54

Американската медијумска претстава за состојбите во Украина се руши катадневно. Уште еден прекрасен текст кој зборува за геополитичко соперништво помеѓу САД и Русија ( или Кина) а не идеолошко, како што милениците на неолибералниот капитализам сакаат да го прикажат :



В момента идеологически различия между Русия и Съединените щати няма

Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ,

специално за Faktor.bg

Може да звучи странно, но има прилика между Далай Лама и временно управляващите в Киев. Приликата се дължи на това, че и двата случая са следствие на амбициозни, но не дотам успешни операции на Съединените щати. Под влияние на ЦРУ, през 1959 г. в Тибет има въстание, което дава повод на Китай да присъедини областта, и въпреки че днес Далай Лама е световно известен, едва ли някой си мисли, че „покривът на света“ може да бъде нещо по-различно от територия на Китай. В наши дни, нещо подобно се случи след завземане от Майдана на властта в Киев. Само че този път с помощта не само на САЩ, но и на страни от Европейския съюз. Резултатът обаче е, че Русия си върна контрола над Крим. При това е много малко вероятно управляващите в Кремъл отново да допуснат грешката да отстъпят суверенитета над този стратегически полуостров на друга държава. За да се разбере това, е достатъчно да се погледне картата на Черно море и да се припомни политиката на Русия от векове за излаз на топло море. След като тя е била там още от времената на княз Потьомкин и е създаден руският черноморски флот, едва ли е допустимо да се излага на риск тази стратегическа позиция след идването на крайно антируски политици на власт в Украйна, дори с риск да си навлече гнева на Запада, който при това не се съобразява с нейните интереси.

Новото е, че в момента светът навлиза в периода на голямото противостоене - нещо много различно от това, което се прогнозираше в политическите анализи преди двадесет години. Тогава беше модерно да се пише за еднополярен свят, за 21 век като век на Америка, та дори за „края на историята“. Наистина, това беше реалността от разпадането на Съветския съюз до Майдана. Русия преглътна ориентацията на Източна Европа към структурите на Запада, преглътна също розовата и оранжевата революции в държави, които исторически се възприемат като нейна сфера на влияние. Това може би е разумна политика, защото Съветският съюз след Втората световна война интегрира територии исторически и културно несвързани с Русия до момента, когато се осъществи преструктурирането на държавата след сбогуването с комунизма. Точно това е причината

западната пропаганда да демонизира Путин,

защото той, посредством провежданата политика завръща Русия като фактор на световната сцена. Резултатът е не биполярен свят, а многополюсен, защото във времето, когато Западът се концентрираше на случващото се в бившия Съветски съюз, Китай се оформи като третият фактор в световната политика. И когато в Пекин завършат и четвъртата модернизация на Дън Сяо Пин, китайският флот, който в момента превъзхожда руския тихоокеански флот и е съизмерим с японския, ще конкурира американския в Тихия и Индийския океан. Това е причината, поради която в Съвета за сигурност на ООН Китай се въздържа по резолюцията за Украйна. За да се разбере всичко това, е прeпоръчително да се излезе от стереотипите на моментната пропагандата, стереотипи като „от Крим започва Третата руска империя“, „конрареволюцията на лузърите“ и „петото колело“ на не знам си какво. Защото светът вече не е същия, какъвто го знаем от последните двадесет години. И ако Франсис Фукуяма беше писал не за „края на историята“ а за края на идеологията в международните отношения, прогнозата му би била по-точна за това, което предстои в 21 век. Разпадането на Съветския съюз уби това, което се наричаше комунистическа идеология, а политиката на САЩ не остави място за либерализма. За какъв свободен пазар може да става дума, когато може да се налагат санкции за „лошо поведение“? Каква неприкосновеност на частната собственост може да има, като замразяване на авоари може да се осъществи по политически причини? Просто Реалполитик се завръща в цeлия си блясък. Всичко, което остава, е стратегически интереси и възможности за тяхното отстояване. В момента идеологически различия между Русия и Съединените щати няма, а комунистическата идеология в Китай е само за вътрешна употреба. Има само геостратегическо съперничество. В тази връзка, случващото се в Украйна е повече от илюстративно. Контролираните световни медии оглушиха медийното пространство с руската окупация на Крим, но фактът, че на полуострова има около 25 000 украински военнослужещи, които не изстреляха и един патрон в защита на суверенитета на Украйна, поражда лавина от въпроси. Лоялна ли е армията на властта в Киев или временно управляващите там нямат волята за съпротива, или става дума за сделка, която обслужва и двете страни? А може би нещата са много по-комплексни. От друга страна, пропагандата проглуши света, че една просперираща, европейска

Украйна е най-голямото предизвикателство за Путин

Просперитетът е следствие от финансова и икономическа мощ. В същото време Сенатът на САЩ още не е одобрил скромния 1 милиард гаранции за заем, а Европа от обещаните 20 милиарда реално отпусна за сега малко повече от милиард евро. Само че на Украйна, за да започне да диша, са й необходими минимум 33 милиарда, които като че ли няма от къде да дойдат. В допълнение Русия ще денонсира Харковското споразумение за продажба на газ на цени с 30% по-ниски от световните и като че ли бъдещето в тази страна става по-ясно. Украйна ще бъде жертвата на противопоставянето в един многополюсен свят, в който основните играчи вече са се оформили и жалкото е, че в тези първи дни на противостоенето Европа не издържа изпита за идентичност.

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carv...-krim.html

27-03-2014, 12:58 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#55

Quote:Путин падна в китайско-американски капан


Президентът на Русия Владимир Путин направи сериозна стратегическа грешка, като наруши международните споразумения, без да получи зелена светлина от Китай. Всяка надежда Москва да намери активен и силен съюзник в сблъсъка си със Запада, вече изглежда обречена, както и възможността за победа на Кремъл в този конфликт.


[Image: photo_big_105717.jpg]
В крайна сметка Путин разбра грешката си и внимателно благодари на Китай за предполагаемата му подкрепа в речта си след победата в Крим. Външният министър Сергей Лавров заяви, че мненията на Пекин и Москва за конфликта в Украйна съвпадат, но това не беше потвърдено от китайските дипломати, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.



Китай не застана зад Русия в гласуването в Съвета за сигурност на ООН за Крим, така както го направи за Сирия. Вместо това китайският представител многозначително гласува се въздържал се. А от външното министерство на Поднебесната империя заявиха, че уважават независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.



Не знаем какво точно са си казали Си Цзинпин и Барак Обама в Хага тази седмица, но е ясно, че то няма нищо общо с твърденията на Кремъл.



Заместник-съветникът по националната сигурност на САЩ Бен Роудс излезе доволен от преговорите, заявявайки, че Русия вече не може да разчита на подкрепата от своя "традиционен съюзник".


Това поставя Путин в тежка ситуация. Той не може да се надява да мери мускули със САЩ и ще трябва да отвърне на финансовите санкции със сила, като изпрати войски в Източна Украйна и разбунтува Донбас посредством агенти провокатори.



Разбира се Западът и Китай едва ли ще действат заедно в отговор на агресията на Русия, но и неутралитетът на Пекин е достатъчен.



Москва е уплашена от шистовата революция в САЩ. Досега тя беше само вътрешен феномен, но по всичко изглежда, че Вашингтон се готви да позволи на американските компании да изнасят газ и петрол за цял свят.



В същото време Китай пречупва контрола на Русия върху газовите басейни на Централна Азия системно и безмилостно. Газът на Туркменистан, който трябваше да тече на север по договор с Газпром, сега тече на изток. Президентът Си отиде лично през септември миналата година в бившата съветска република, за да открие нов, дълъг 1 800 км газопровод до Китай, който е вторият по големина в света с капацитета си от 26 трлн. куб. метра годишно.



Това количество е равно на половината от износа на Газпром за Европа. А китайският капитал настъпва и в Казахстан, където компании от Китай вече контролират по-голямата част от енергийната индустрия.



Публикувана в Wikileaks кореспонденция показва безсилието на Москва. През 2010 г. британски дипломат описва ставащото като "китайска търговска колонизация", при която Русия "болезнено" отстъпва енергийното си господство над Централна Азия.



А посланикът на Китай в Казахстан предупреждава в друг документ, публикуван от Wikileaks, че сблъсъкът с Русия е неизбежен. Той дори изразява становище относно ролята на САЩ в региона, която помага да се разбие руският монопол.



Докато на глобалната сцена Пекин и Москва изглеждаха близки в последните години, противопоставяйки се доколкото могат на САЩ, то в регионален аспект нещата въобще не стояха така.



Още от времето на Мао, Хрушчов и Културната революция, отношенията между Китай и Русия са меко казано студени. Москва няма никакво доверие на Пекин, както и обратното.



Китайците още не са простили на Русия за превземането на Източен Сибир. Създаването на руската империя става за сметка на китайските търговски постове в Азия.



Китай едва ли ще вземе категорично страна по отношение на кризата в Украйна. Си се състезава с Вашингтон и Русия само му пречи с невъзможните си имперски амбиции.



Путин трябва да е осъзнал до сега, до каква степен е изолиран и обграден от неприятели, но продължава да пази фасадната визия, че действа от позицията на силата.



Дори в Германия, където Ангела Меркел е склонна да прости почти всичко на Москва докато получава евтин газ по Северен поток от Газпром, политиците вече губят търпение.



Осем страни от Европейският съюз вече имат терминали за втечнен природен газ. Още две ще се присъединят към клуба през тази година - Полша и Литва.



Европейските лидери се споразумяха, че в рамките на 90 дни трябва да бъде изготвен план, за да се прекъсне зависимостта от Газпром. На практика вносът на руски газ може да бъдат намален наполовина в рамките на едно десетилетие.



Изтичането на капитали от Русия достигна 70 милиарда долара през първото тримесечие на тази година. Централната банка не можа да защити рублата без затягане на паричната политика, но с вдигането на лихвите потопи икономиката на страната в дълбока рецесия.



Руските банки и компании трябва да рефинансират над 155 млрд. долара външните дългове през следващите дванадесет месеца, при враждебни пазари и рискови премии от над 200 базисни пункта.



Путин със закъснение разбра, че Американската комисия по ценните книжа и фондовите борси е по-страшна от руските танкове T90. Истината е, че въпреки всички приказки за финансова независимост, нито Москва, нито руските компании, могат да спрат да плащат задълженията си, защото това означава да загубят достъп до нови кредити във валута и масово изтегляне на чуждите капитали от Русия. Единствената причина Вашингтон и Брюксел да действат внимателно е, че санкциите срещу всеки един руски олигарх могат да го обрекат на фалит, а с това да донесат загуби и на западните кредитори.



Путин блъфира, но рисковият му залог се оказа прекалено висок. Газовите хранилища на Европа са необичайно пълни. Цената на петрола е на път да падне, тъй като Ирак планира да увеличи добивите и износа до 35-годишен връх. САЩ междувременно търсят начини да предотвратят формирането на големи излишъци от суровината, въпреки че всяка седмица петролните им резерви нарастват с по няколко милиона барела.



Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното предлагане на петрол ще скочи с 600 000 барела на ден през тази година. А от Deutsche Bank директно заявиха, че очакват пренасищане на пазара на суровината.



Путин обаче се нуждае от цени на сорт Брент близки до 110 долара за барел, за да финансира бюджетните си разходи и то без да се включва цената на анексирането на Крим и последствията от санкциите на Запада.



Бъдещето за Русия изглежда мрачно. Страната се намира в капана на средните доходи. Времето на финансовите излишъци от износа на суровини беше пропиляно с показни прояви като Олимпиадата в Сочи, които заместиха икономическите реформи, създавайки фалшиво усещане за могъщество. Руската индустрия изглежда голяма само на цифри, но реално е ужасно изостанала технологично както от западните, така и от източните си конкуренти, като нейната продукция е напълно неконкуретна на световните пазари.


Путин направи губещ залог в Украйна. Той прие Германия за слаба, а Китай за даденост, анексирайки Крим. Но победата му е пирова. Русия вероятно ще загуби Украйна завинаги, а политиката на Путин обрича страната на политическа и икономическа изолация.
DarikFinance
29-03-2014, 10:54 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#56

Украинскиот амбасадор во Македонија:


30-03-2014, 08:58 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#57

Говорот за Украина и Крим кој го раздрма германскиот Бундестаг

14 минутен манифест на лидерот на германската левичарска опозиција, во кој Грегор Гизи го расплете целото европско лицемерие околу кризата. Не дека е тој про -Путин туку затоа што Европа тешко се брани на ниво на нејзините декларирани принципи. Направивме синхронизација на целиот говор.
Дури и кога некој ги осудува постапките на Путин, тој мора да погледне и како дошло до целата конфронтација. И ќе ви кажам многу јасно: Сè што НАТО и ЕУ можеа погрешно да направат, беше направено погрешно.

Геншер и други министри за надворешни му рекоа на Горбачов: нема да се случи ширење на НАТО на Исток. Ова ветување беше прекршено. Се случи радикално ширење на НАТО кон Русија.

Беше донесена одлука за поставување ракетни станици во Полска и Чешката Република. Руската влада рече: "Ова преставува причина за загриженост за нашите безбедносни интереси, не го сакаме ова". На Западот не му беше гајле и сепак го направи тоа.

НАТО сериозно и постојано го нарушува[е меѓународното право во југословенската војна. Во меѓувреме ова беше потврдено и од поранешниот канцелар Шредер. Србија не нападна друга држава и немаше одлука на Советот за безбедност на ОН. Сепак беа фрлени бомби и за прв пат од 1945-та, со учество на Германија. На граѓаните на Косово им беше дозволено да се отцепат од Србија со референдум.

Во тоа време силно ги критикував овие прекршувања на меѓународното право и ви посочив дека со случајот Косово се отвора Пандорината кутија. Затоа што ако ова се дозволи во Косово, тогаш мораш истото да го дозволиш и во другите региони. Ме навредувавте. Не го сфаќавте ова сериозно.

Зошто не прашате судија дали кражба направена од благородни побуди не е кражба во споредба со кражба направена од неблагородни побуди. Тој ќе ви каже дека тоа останува кражба. Тоа е проблемот. Тоа е проблемот!

Русија со Елцин, кој често беше пијан, вие повеќе не ја сфаќавте сериозно. Ама ситуацијата се промени.

Украинското општество е длабоко поделено. Источна Украина е склона кон Русија, западна Украина кон Западна Европа. A vо овој момент, нема ниту еден украински политичар кој може да ги претставува двата блока на општеството.

На Мајдан, имаше многу демократски сили. Ама исто и фашисти. Западот беше директно и индиректно инволвиран. И потоа министерот за надворешни Стајнмаер, францускиот и полскиот министер за надворешни потпишаа договор за Јанукович и опозицијата. И сега вие Велите, г-не Министер за надворешни, Јанукович го поништил договорот со тоа што избегал. Погрешно. Луѓето на Мајдан го одбија договорот со големо мнозинство. А вие, г-не министер за надворешни, исто така не го промовираше таму договорот. И само откако тој беше отфрлен, Јанукович го напушти Киев. Потоа, Парламентот се собра, и тие го сменија од позицијата со 72,88% од гласовите. Сепак, според Уставот потребни се 75%. Сега г-дин Ротген и останатите велат, знаеш, за време на револуција не можеш буквално да го спроведуваш Уставот, што прават разлика неколку проценти плус или минус?...

Исто така, за време на гласањето, во салата беа присутни вооружени војници. Ова не е многу демократски. За време на референдумот на Крим во недела, исто така ќе има вооружени војници. Исто така не многу демократски. Интересно е и дека вие, г-ѓо Канцелар, велите, дека таков референдум е забранет со украинскиот устав. Па кога треба да се почитува Уставот, а кога не? Кога протерувањето на претседателот од функцијата е (дозволено), а референдумот за Крим не е? Треба да одлучите дали ќе го прифатите Уставот како целина или само во посебни случаи кога така ви се допаѓа.

Потоа се формираше нова влада. Директно прифатена од претседателот Обама, исто така и од ЕУ, исто така и од Германија. Г-ѓо Меркел! Заменик премиерот на оваа влада, министерот за одбрана, министерот за земјоделие, министерот за животна средна, јавниот обвинител... се фашисти! Првиот човек на националниот комитет за безбедност е ко-основач на фашистичката партија Свобода. Фашистите имаат важни позиции и доминираат, на пример, со безбедносниот сектор. А фашистите никогаш се немаат своеволно откажано од власта кога еднаш ќе освојат дел од неа. Барем Германија требаше тука да има повлечено линија, посебно заради нашата историја.

Сметките на Јанукович и неговите подржувачи се блокирани бидејќи украле државни фондови. Моето прашање е: Вие не го знаевте ова? Второто прашање: Зошто само нивните сметки? Што е со милијардите на олигарсите што ги поддржуваа другите, зошто не се вмешате и таму?

Дипломатијата има само еден исправен пат: Запад мора да ги призне легитимните безбедносни интереси на Русија на Крим. Истото го смета и американскиот секретар Кери. Мора да најдеме статус за Крим, со кој и Украина и Русија ќе можат да живеат. Мора да ѝ гарантираме на Русија дека Украина нема да стане член на НАТО.

http://off.net.mk/vesti/svet/govorot-za-...-bundestag
30-03-2014, 08:59 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,608
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#58

За Христо, да обрне посебно внимание на делот после 9'40"


30-03-2014, 09:08 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#59

Državni prevrat u Ukrajini američke specijalne službe pripremale su 20 godina, istakao je u intervjuu međunarodnom televizijskom kanalu Pres-TV bivši pripadnik NSA (Agencije za nacionalnu bezbednost SAD) Skot Rikard.
Tvrdi da su „bitan finansijski doprinos“ prevratu u Ukrajini dali osnivač internet-aukcije eBay Pjer Omidijar i američki finansijer Džordž Soroš i da su specijalne službe SAD bile iznenađene krimskim referendumom i da su očekivale mnogo „mlitavije“ reakcije Moskve

Njegovo svedočenje prenela je i jedna ruska tv, a on je ukazao da je realizacija scenarija ideologa Zbignjeva Bžezinskog započeta praktično istovremeno s obećanjem, koje je Vašington dao Moskvi, da se NATO neće pomerati na istok.

„Naravno, CIA deluje u Ukrajini decenijama, naročito aktivno od početka 1990-ih godina. Tamo ima puno nekomercijalnih i „nevladinih“ organizacija koje finansira Vlada SAD.

Stejt department je izjavio da je u ukrajinsku demokratiju uloženo pet milijardi dolara? Uveravam vas, iznosi su mnogo veći“ – ističe Rikard.
On tvrdi da su „bitan finansijski doprinos“ prevratu u Ukrajini dali osnivač internet-aukcije eBay Pjer Omidijar i američki finansijer Džordž Soroš.

Godine 2010. na put širenju NATO stao je Viktor Janukovič. On je predložio, a Rada podržala zakon o vanblokovskom statusu Ukrajine.

Nakon četiri godine put je raščišćen uklanjanjem Janukoviča, ali izgleda da su se sapleli o Krim.

„Obaveštajne službe SAD uhvaćene su nespremne jer nisu predvidele da će Putin preduzeti ovakav strateški potez. One su navikle na mlitavije reakcije“ – naglasio je Rikard.

Po njegovom uverenju, veliko iznenađenje bio je referendum na Krimu, održan uz poštovanje svih demokratskih procedura, tim pre što su njegovi rezultati pokazali da je ogromna većina za ulazak u sastav Rusije.

Nije slučajno što je nekomercijalnim organizacijama iza kojih stoje SAD bilo mnogo teže da rade na poluostrvu nego u Kijevu.

http://www.vestinet.rs/u-fokusu/drzavni-...-20-godina
03-04-2014, 10:26 PM
Reply
hristo Offline
Super Moderator
******

Posts: 2,955
Joined: Dec 2009
Reputation: 33
#60

Размислувањата на најголемиот руски дисидент за Русија, Путин, Запад... :


Пророчествата на Солженицин

Известният руски писател и моралист Александър Солженицин със сигурност би приветствал днешните действия на Путин - тъкмо той предрича отвръщането на Русия от Запада. И тъкмо той проповядва обединението на руския народ.
[Александър Солженицин, авторът на Архипелаг ГУЛАГ]

Александър Солженицин, авторът на "Архипелаг ГУЛАГ"

Александър Солженицин, руският пророк и моралист, със сигурност би проявил разбиране за осъществената от Путин анексия на Крим, пише Керстин Холм на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Вечният дисидент и патриот не би окачествил това действие като неоимпериалистически акт, а по-скоро като "консолидация на изконното", тоест - сливане на територии, които така или иначе са едно цяло.

Солженицин е всъщност изолационист - той смята, че народът му е "исторически преуморен", поради което е твърдо против разхитителните ангажименти в Северен Кавказ, например. Той определя съдбовните региони Кавказ и Централна Азия като "мекото шкембе" на Русия, в което страната лесно може да си докара "сериозно хронично заболяване". Но традиционните руски заселнически земи - от Северен Казахстан през Източна и Южна Украйна до Одеса - Солженицин разглежда като легитимни руски територии, в които болшевишките авантюристи произволно са прокарали нови граници, за да повишат поносимостта към Съветския съюз у елитите в новите републики. Нещо повече - Солженицин разглежда Крим като "естествена южна граница на Русия", пише в тази връзка и "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Моделът на Солженицин

Политическо-моралисткото завещание на Солженицин се състои в това, че той, особено в последните години от живота си, обявява "опазването" на сливащия се народ като най-важната държавническа цел на Русия. Преследваният от КГБ хронист на ГУЛАГ е консервативен, което се дължи на изживените от него лични катастрофи. Носталгията по царизма му е чужда, отношението му към политиците е несантиментално. Той смята последния цар Николай II за особено некомпетентен, поради което е на мнение, че идеализирането му като мъченик е най-малкото нередно и кичозно. Държавниците, както подчертава Солженицин многократно, трябва да бъдат оценявани по тяхната политическа дейност, а не според личността им. Залезът на царската империя е според него катастрофа "само" поради факта, че бликналата покрай този процес революционна енергия погубва току-що зародилите се структури на местното самоуправление. А именно то - според Солженицин, е един от най-важните елементи на истинската демокрация.
[Солженицин през 1991 година]

Солженицин през 1991 година

Начинът на мислене на Солженицин може да бъде разбран само от този, който гледа на света не като на шахматна дъска, а като на кълбо от проблеми, от което кълбо разумният човек подбира най-малкото зло, за да предотврати най-голямото. Отраженията на пазарната икономика, които карат незрелите му сънародници да тичат след "златния милиард", са според писателя разрушителни. Солженицин застъпва тази теза чак до смъртта си през 2008 година.

Русия е бедна империя. Там масово благосъстояние не може да има - най-малкото заради свръхголемината на тази страна. Солженицин, за когото благото на човечеството зависи изцяло от способността му да се самоограничава, никога не е криел, че не вижда нищо благословено в гръмко проповядваните от Запада човешки права, при положение, че спазването и гарантирането им води паралелно и до разтоварване от задължения. Либералната идеология, която кара хората да вярват, че имат правото да се обогатяват, води в руския контекст до нещо фатално: клептокрацията на онези, които се отличават със способността да се налагат.

Солженицин не отхвърля и насилието, ако чрез него може да се предотврати анархията и саморазрушението на обществото. Негов любим герой е министър-председателят на последния цар - Пьотр Столипин, който системно насърчава самоинициативата на селяните и същевременно разпорежда обесването на хиляди революционери. В негова чест бесилката се сдобива с ново име - наричат я "столипинска вратовръзка".

Солженицин не е привърженик на западната система, в рамките на която отделният човек явно може да прави каквото му харесва. Той предпочита модела, при който е налице ясно и справедливо разпределение на свободите и задълженията. Затова и през 2006-та Солженицин застава на страната на руския патриарх Кирил, който подлага на критики западната култура с аргумента, че съблюдаването на правата и желанията на отделния човек не бива да вреди нито на родината, нито на религиозните или националните чувства на останалите.
[Владимир Путин и патриарх Кирил]

Владимир Путин и патриарх Кирил

Солженицин и аскетизмът

Солженицин е праруски патриот и поради това, че определя аскетичния начин на живот, на който са обречени повечето руснаци, като като един вид достойно за подражание свойство. Той е щастлив, че сънародниците му не са част от "златния милиард" и съответно отричат западния секуларизъм. В това отношение Солженицин играе ролята на поддръжник на църквата, макар да критикува нейните потиснически структури и да не си прави никакви илюзии по отношение на корупционните ѝ проблеми.

Солженицин, който прекарва няколко години в лагери за принудителен труд, а впоследствие е лишен от гражданство и живее 17 години в Америка, е убеден, че западната цивилизация и най-вече НАТО затягат все повече примката около Русия. В неговите очи това представлява заплаха и за християнската цивилизация, чийто смисъл той вижда в способността за самоограничение. В същото време писателят предрича, че вследствие на "свиването" на руското население в недалечно бъдеще културата на страната може да добие главно ислямски или дори китайски облик. Солженицин приветства политиката на Путин за сближаване с мюсюлманския свят и с Китай и я определя като далновидна. Може би именно затова възпитаникът на КГБ Путин прощава на Солженицин всички негови изказвания, в които той си позволява да клейми новата власт на тайните служби като човеконенавистна и пагубна.
http://www.dw.de/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8...a-17536703
04-04-2014, 05:52 PM
Reply