Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 8 Vote(s) - 2.88 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
За македонцките работи од К. П. Мисирков
Author Message
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#1

Истовремено, К. П. Мисирков кажува дека кај Македонците-кои-не-се-Бугари имало обичај на потпишување на документи дека се Бугари, но кога имале потреба од пари или друга помош од Бугарија. Нешто слично како Бугарските пасоши кои ги земаат денеска Македонци кои не се сметаат за Бугари, само за да можат да одат на работа во ЕУ.

„Јас сум македонец и интересите на моiата таткоина ми се предстауат така: не Русиiа и Австро-Унгариiа сет неприiателите на Македониiа, а Бугариiа, Грциiа и Србиiа.“
http://www.misirkov.org/predgovor.htm

„Мнозина ке се запитаат: за каков национален сепаратизм овде се гоорит? не се мислит ли да се создаат сега ноа македонцка народност? Но тоа нешчо iет искуствено и као такво ке траiит ден до пладне. Ами каква ноа т. е. македонцка народност, кога ниiе, нашите татковци, дедои и предедои се велеле бугари? Али македонците во нивната историiа проiауале некаква обшча работа политична и дуовна? Како се односуале они кон друзите народности балканцки и обратно?
Во таiа статиiа iас ке се постарам да одгоорам на тиiа и много друзи подобни прашаiн'а, и со тоа по моiата сила да разiаснам научните оснои на националниiот сепаратизм, као и да покажам; на непраилноста на тиiе возразуаiн'а, коiи се стаат од негоите противници, коiи со тоа сакаат да компромитираат него, као нешчо искуствено.“
http://www.misirkov.org/sostauala.htm

„Значит, нас со бугарите не врзуаше iедно обшчо и'ме, iеднаков однос кон нас от страна на грци и турци, iеднаква жежда за слободен от фанариоти и турци жиот. Таiа обшчност не побуди заiедно да се бориме с'о обшчите неприiатели. Но таiа обшчност не iет нешчо, коiе почиват на некакви обшчи воспоминаiн'а и обшчи историiцки задаки, коiи да се сознаваат и да се, имаат сознаiано од нас и од бугарите iеднакво. Нашата обшчност iет проста случаiност.“
http://www.misirkov.org/sostauala.htm

„Бугарцкото име во Македониiа, значит, iет резултат на лошото третираiн'е на македонците от страна на грцкото дуовенство. Грците унишчиiа Охридската архиепископиiа за тоа, шчо се упоминуаше името „бугарцка", како историiцки reliquium, но употребуваа името бугарин за да воплотат во него своiето презреiн'е кон с словенцко. И имено тоа воплотеiн'е на грцкото презреiн'е кон нас и iет причината да се велиме „бугари", а не историiцките традициiи. Последните напротив нишчо не ни зборуваат за бугарите, а поеке за србцкото име во Македониiа. Значит не крстиле „бугари" грците без да не питаат нас, и ниiе, немаiки време да гледаме и да му наiдиме мана на името, си го усвоiифме.

Ако iет така, а инак и не можит да бидит, то iасно iет, оти името бугарин не зборуат ушче за бугарцка народност во Македониiа. Тоа име сега се прддржуат во Македониiа искуствено, као шчо и се насадуат тамо во наi ноо време името србин. Името бугарин во Македониiа сега немат место, зашчо веке цели 25 години, као живеiеме ниiе македонците одделен живот од бугарите. Мег'у бугарите и нас имат многу малу обшчи интереси сега. Македониiа iет нужна за Бугариiа, затоа последната праiк'ат во првата катагодина милион франкови и содржат на служба многу македонци. Бугариiа пак iет нужна за македонците, зашчо во неiа македонците ке добиiат место и ке експлуатираат со нивните „бугарцки" чувства. Значит, во течеiн'е на последните 25 години односите мег'у Бугаоиiа и Македониiа почиваат, не на почва на iеднакви традициiи и задаки, а на чисто трговцка осноа, т. е. iедеiн'от го експлуатират другиiот.

Значит, името бугарин во Македониiа, со коiе сега експлуатираат бугрите, никак не iет национално, и затоа никоi од македонците немат прао со него да експлуатират македонцките интереси во негоа полза. Никоi не ни имат дадено прао заради него да ни се набркуваат бугарите во нашите работи. Татко ми, дедо ми, предедо ми, ако се велеле по недоразбериiа бугари, то ушче не значит, оти и iас требит да сум као ниф во мрак за моiата народност; ако се велеле ови бугари, то не значит, оти ниiе ке требит да престаниме да веруаме во русите за атар на разни Стамбуловци и Свирчовци, на место, заiедно со нашата пролиiена крв, ниiе да си бараме праото от каi шчо требит, да допушчиме да ни се бркаат во работите л'уг'е, коiи шчо и сами не знаiат, шчо бараат; ако се велеле моiите дедовци бугари, ушче не значит, да iас имам прао да експлуатирам македонцките интереси со издааiн'е ноини, коiи на место да бранат интересите на нашиiот народ, и бранат бугарцките и интересите на бугарцкиiот кн'аз. Нашите дедовци, велеiки се бугари и не мислеле, оти ниiе ке праиме от тоа име капитал, за да се наiадиме, напиiеме и облечеме со него.

Значит, у македонците името бугарин iет фал'шлива монета, со коiа они плаiк'аат на Бугариiа и неiниiот кн'аз и на нивната таткоина и нивниiот народ. Време iет да се раскриiет таiа фал'ш, за да се престанит да се експлуатират со неiа.“
http://www.misirkov.org/sostauala.htm
28-03-2010, 12:49 AM
Website Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#2

Кр. П. Мисирков

БЕЛЕЖКИ ПО ЮЖНОСЛАВЯНСКАТА ФИЛОЛОГИЯ И ИСТОРИЯ
/КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПОГРАНИЧНАТА ЛИНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ
И СРЬБСКО-ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИЦИ И НАРОДИ/

Посвещава се г-ну Гаврилу Занетову

Предговорна бележка


Читателите на тая статия ще бъдат Вероятно изненадани от грамад ното противоречие, което ще срещнат в нея в сравнение с онова. което те прочетоха или могат да прочетат в брошурата ми "За македонските работи". За отгатване на това противоречие достатъчно е да се припомни, че аз там изтъпих като импровизиран политик. Тая "политика" трябваше неутрализирането на македонските интереси за балканските държави и доказва нето етническата и историческата индивидуалност на македонците. Но тъй като в тая "политика" можеха да съглеждат "маниер" на българското правителство, то по адрес на последното бяха пуснати не малко излишни резкости. Тези излишни "доказателства", че мислите ми не са никакъв маниер на българското правителство, ами на един импровизиран "политик" по македонския въпрос, както и всичкото съдържание на брошурата до толкова далеч стоеха от безпристрастната наука, щото аз счетох за крайно неудоб но да се срещна през двумесечното живеене в София с какъвто и да е от софийските филолози и историци. С това разбира се аз нанесох силен удар на научните си интереси и занятия. Аз се върнах в Русия и, предоставен на собствените си сили, без всяка морална поддръжка, трябваше с неимоверни усилия да се заловя отново за онова, което напуснах с отпътуването си от Петербург за Битоля.

Резултатът на тези мои усилия представлява предлагаемата статия.*

I
Старата терминология за разграничението на сръбските наречия, ус тановена от В. С. Караджича и запазена от сръбските филолози до последна та руско-турска война, когато сърбите излезоха със своите претенции над Македония, показва, че сръбските учени признаваха южните граници на "йекавското" наречие за южна граница на сръбския език. Според тази терминология, не само езика на македонците не се отнася към сръбския, но тъй също и езика на "старо-сърбиянците" не се причислява към последния. В. С. Караджич не беше филолог, но той владееше тънко особеностите на езика, което способстваше за верни филологически определения. Класификацията на сръбско-хърватските наречия и определянето границите на сърбско-хърватския език от В. С. Караджича са отговаряли на тогавашните понятия на сърбите за разпространението на сръбщината, или пък то е отговаряло на тогавашното национално самосъзнание на сърбите. След това, освен разли чието между сръбските и балгарските наречия и говори, българското наци онално самосъзнание на македонците3 е могло да влияе за установяването на Караджичовата терминология за разграничение на сръбските наречия...

Българската народност на славяните*, които се поселиха на изток от Морава, се признаваше от много историци, които предполагаха посърбяване-то на тия българи едвам в ХШ и XIV векове, когато областта на Морава влезе в състава на държавата на Неманичите.4

Историята и съвременното състояние на южните славянски езици зна ят една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни.Това е линията, която захваща от десния бряг на р. Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море...

Последствията за българската народност от образуването и растене-то на държавата на Неманичите са били различни за северната (басейна на р. Морава и днешна "Стара Сърбия") и южната половина на западните бъл гарски земи. В това време, когато при съхранението и езика и бита българс кият характер на населението, на север възникнал "сръбски" патриотизъм. на юг (Македония и днешна югозападна България) не са станали никакви изменения в българската народност. В това ни убеждават: местните предания, в които са се запазили следи за националното самосъзнание на македонците, от времето когато Македония влезе в състава на Неманичевата държава; албанската Мусакиева хроника от началото на XVI в.; отзивите на "сръбс ките" летописи за Македония и за Стефан Душана; разпадането на Душановото царство при сина му Уроша и събитията след смъртта на последния; отражението на събитията от втората половина на XIV в.в "сръбските" хроники и в българската и сръбската народна поезия...

Народната поезия на южните славяни, на пръв поглед не съдържа в себе си някакви данни по въпроса за границите между българския и сърбо-хърватския народи. Обаче подобно заключение може да бъде направено само при повърхностното изучаване на южнославянските епоси. Сърбите, които с по-голямо внимание се отнасят към изучаването на своето минало и на своята народност, в народните епически песни на македонците виждат едно от главните последствия на културното влияние на сръбството върху македон ските българи, които те смятат за македонски славяни, па даже и за маке донски сърби. Според това мнение, народният епос на южните славяни се явява като главен фактор при решаването на етнографически спорни въпроси. Този възглед на сръбските учени напълно споделяме, обаче заключенията, ко ито те вадят от сравнителното изучаване на югославянските епоси са ди аметрално противоположни на нашите; т.е. сравнителното изучаване на югос лавянските епоси не говори в полза на сръбското влияние в Македония, а обратното, обяснява, че българският епос е преминал от Македония, през Дубровник в сръбските земи...

Горният сръбски слой, нанесен благодарение на изложените факти обаче е толкова тънък, щото още в края на XIX в., при самостоятелно и внимателно изучаване на моравското наречие, не е било трудно да се определи българското потекло и българския характер на населението от по-големия дял на днешното кралство Сърбия. С увеличението територията на Сърбия постоянно се е увеличавала площта на посърбяването на българите, незабе лязано от европейците и без ефикасен протест от страна на българския народ.

До някъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на бъл гарския народ след възникването на новата българска държава, която встъ пи в борба със сърбизма, и стремленията на последния да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област - Македония...

Главният пък недостатък в развитието на славистиката е късното изпъкване на българския народ в качество на участник в това развитие. Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще бяха ре шени без да ни питат за нашето мнение по тия въпроси. Благодарение на това се установи в науката пренебрежително отношение към нашия епос: бяха указани граници на българския народ; беше определено какво ние трябва да почитаме за свое културно наследие; беше ни посъветвано да отождествяваме разпространението на българския народ в различните исторически епохи до нашествието на турците, с пределите на държавата, която в това време е носила името България и да считаме за сърби всички ония българи, които влязоха в състава на съседната държава на Немановци като почитаме [= приемаме] културната деятелност на тия българи за деятелност на сръбския народ.

Ето в кратки черти причините за замъглението на въпроса за граница та между българския и сърбо-хърватския народи.



* Сп. Македоно-Одрински преглед, II, 18 април 1907. бр. 34. с. 553.

** Под думата "словене" аз подразбирам етническото цяло, славянски народ, който от края на IX век заменя народното си име "словена" с името "българи": под думата "славяни" аз подразбирам славяните и славянските народи изобщо. вкл. и българите (отнапред словените).

Одеса, 30 декември, 1908.5


Българска сбирка, XVII, януари 1910, кн. 1, с. 39-42; февруари 1910, кн. 2, с. 100; маи 1910, кн. 5, с. 328; г. XVIII, март 1911, кн. 3, с. 197; април 1911. кн. 4, с. 265-267.
[Image: misirkov6.jpg]
(This post was last modified: 28-03-2010, 01:04 AM by raspberry.)
28-03-2010, 01:02 AM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#3

Jас мислам дека сите сме чели "За македнските работи "...малко луге во Македния са чели дневникот на Мисирков каде ясно се самоопределя како македнски българин !!!Shok

Ей ви го дневника четете го кой не го е чел ..интересен е особенно за македнци ..приятно четене бракя македонци во овой дневник пише точно обратното на ове дека е писал во "За македнските работи"

http://www.promacedonia.org/km_dn/gal/index.html


Една хубава статия за Мисирков и дневника в който Мисирков се вживява като български националист !!!
http://frognews.bg/news_5318/Ideologat_n...balgarin!/
28-03-2010, 01:07 AM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#4

Айде сега да прочетем и неколко писма писани от Мисирков кой се пазят во руските архиви Icon_wink

ПИСМО НА КР. П. МИСИРКОВ ДО СТ. С. БОБЧЕВ1


Гр. Кишинев, Кузнечная 44
13 мая 1913


Почитаеми господин С. С Бобчев!

От телеграмите в "Од. Листок" узнах, че се очаква в Петербург г. Ст. Новакович, който там ще агитира за сръбската окупация в Македония. През 1903 года, когато аз в София печатих моята брошура "За македонските работи", аз също посетих Белград и се запознах с г. Новакович. Той тогава ми подари едно от своите съчинения за някой-си македонец-дипломат3. който е указал на сърбите голями дипломатически услуги през време на осво­бождението им от турско робство. С това г. Новакович може би искаше да каже, че македонците не само в България се чувствуват като у дома си. Изобщо може да се каже, че сръбската дипломатия умее да си играе с историческите факти. Обаче мисля, че войната ще се свърши с тържеството на българския национален идеал. Главното е, че предстоящите затруднения за България я грозят само от запад, дето България ще има съюзници в лицето на арнаутите. След сключването на мира 15 000 македонци доброволци от Тракия ще получат възможност да се повърнат в отечеството си. Одринската и Чаталджанската армии ще могат да се справят с гърците и сърбите.

Въпроса е, ще може ли българската дипломатия да обезпечи плодовете на победите на българското оръжие. Вий сте на един пост, от който много зависи. Петербург трябва да накара сърбите да изпълнят сръбско-българс кия договор. Ако пък Русия това не го направи, поне трябва да обезпечи свободата на действие на България и да гарантира на България в случай на победа над сърбите да премине към България "неутралната" зона от Куманово, Скопие, Тетово и Дебър.

Г. Бобчев! България извърши голям грях пред българското национално дело, като се съгласи да признае тая територия за "неутрална", тя е чисто българска. С какво сърбите могат да докажат, че Скопие е сръбски град? С историята? Скопие бил столицата на цар Душана. Душан там се коронясал, там е издал своя законник. То какво от туй? Това ли е доказателство на сръбския етнографически характер на Скопие (подчертано от Мисирков). Ами сега в Скопие се намира сръбската главна военна квартира; там сърбите закопаха Фирмилияна, като доведоха трупа му с железницата от Белград. В Скопие щял да живее и след няколко години ще се короняса престолонаследника Александър. Но при все това населението на Скопие и на Скопско си е българско. Същото е било в Скопско и в цяла Македония при цар Душана, който на етнографически българска земя се коронясал с царска корона.

Защо отстъпихте на сърбите Скопие? Не можете ли поне да получите от руската дипломатия обещание "неутралната" зона да премине към България, ако Сърбия се откаже да изпълни договора и работата дойде до сръбско-българска война? Докажете на руснаците, че те могат да очакват повече от България, Тракия и Македония обединени, отколкото от изкуствения сръбско-български съюз, при коварството на сърбите. Вий много можете. И от Вас много очаква българския национален идеал.

С поздрав

К. М и с и р к о в

[Image: misirkov5sm.jpg]
28-03-2010, 01:13 AM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#5

ети как се е подпишувал кристе Мисирков ..:

МАКЕДОНСИ БЪЛГАРИН ShokShokShok

[Image: MISIRKOV_1.JPG]
28-03-2010, 01:23 AM
Reply
Вовата Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,983
Joined: Jan 2010
Reputation: 33
#6

Горанче, кај си бре? Ќутиш? Кај се линковите кон уикипидија да го побиеш Мисирков Icon_razz.

Убаво си кажа во почетокот дека ти си македонец (минус целиот свет), макар дедо ти да бил Бугарин (кое е и точно), ама зошто ти требаше да се замараш да отвараш теми што не се ти за носот...
28-03-2010, 01:40 AM
Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#7

„Јас сум македонец и интересите на моiата таткоина ми се предстауат така: не Русиiа и Австро-Унгариiа сет неприiателите на Македониiа, а Бугариiа, Грциiа и Србиiа.“
http://www.misirkov.org/predgovor.htm

И сто потписа да дадете за тоа дека тој се пишува дека е Бугарин, нема да можете да ја објасните горната реченица.
Значи, горната реченица мора да имате начин да ја објасните, вие кои сметате дека Мисирков мислел дека е Бугарин. Можеби Мисирков бил пијан или издрогиран кога ја напишал погорната реченица, со која јасно кажува дека не е Бугарин?

Значит, у македонците името бугарин iет фал'шлива монета, со коiа они плаiк'аат на Бугариiа и неiниiот кн'аз и на нивната таткоина и нивниiот народ. Време iет да се раскриiет таiа фал'ш, за да се престанит да се експлуатират со неiа.“
http://www.misirkov.org/sostauala.htm

Вие не сакате да разберете дека Мисирков се е потпишувал Бугарин само тогаш кога сакал да добие нешто од Бугарија, или кога сакале да објаснат за тоа од каде доаѓаат, оти цел свет ги нарекувал Бугари.

Вие изгледа не разбирате дека Мисирков јасно се изразува дека е Македонец-кој-не-е-Бугарин. Еднсотавно, ова го заборавате, а одите веднаш кон места каде тој се потпишал како Бугарин.

Самиот Мисирков кажува дека е Македонец, кажува и дека кога се поптишувал Бугарин, не мисли дека е Бугарин, туку тоа го прави за да добие нешто од Бугарија (или да им каже на соговорниците од која територија доаѓа).
28-03-2010, 07:16 AM
Website Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#8

Горан стига си тия "детски "приказки ОВЕ СА ИСТОРИЧЕСКИ ДОНУМЕНТИ ОТ АРХИВИНЕ НЕ БЛА-БЛА ...Кога Мисирков се писал българин значи е българин Мисирков много арно е знаел дека македнците са си българи само дека требе да си имат техна оделна политика оти великите сили нема да дозволят сздаването на една голема България.Проблема е дека е учил во Сърбия и прфакал дел от србскта пропаганда после се е освестил па нали С.Новакович таткото на македнзма му е прв учител..и Ако си малко свестен ке знаеш дека во 1917 година е избран за народен представител в Бесарабския парламент "Сфатул църей", като същевременно е секретар на българо-гагаузко-немската училищно-просветна комисия в Бесарабия.

След края на Първата световна война се завръща в България, ставайки български поданик, умирайки и тук. През този последен период в живота си работи последователно в Етнографския музей в София, и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица.

Во 1919 година пише в софийския вестник "20 юли" следното: "Дали ние наричаме себе си българи или македонци не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание". Shok
(This post was last modified: 28-03-2010, 08:06 AM by ivan mihajlov.)
28-03-2010, 08:01 AM
Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#9

„Нам ни требит натрешно обiединуаiн'е мег'у себе: не ни требат во Македониiа ни срби, ни бугари, ни грци, оти не сме ни iедното, ни другото, ни трек'ото; не ни требат патриархисти, екзархисти, оти ниiе сме само праославни рисiани.“
http://www.misirkov.org/nacional.htm
28-03-2010, 08:06 AM
Website Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#10

Иване, тоа не се детски приказни, туку зборови кои ги потврдуваат и Македонските револуционери.
Инаку, книгата За македонските работи, е ситематизација на се` што правел Мисирков, на сите писма. Објаснување на смислата, на суштината на неговите писма.
ТАка, книгата во која ја објаснува смислата на неговите писма е поважна од самите писма, кои се насочени кон точно одредена цел во одреден краток период од време.
28-03-2010, 08:11 AM
Website Reply
veritas Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,691
Joined: Feb 2010
Reputation: 7
#11

акад. Блаже Ристовски издаде в Македония три тома с всички работи на Мисирков. Който иска може да ги прочете, включително и тази негова статия, която следва:

Статия на Кръстьо Мисирков (1) "Народността на македонците"

11.05.1924

"Статията на г-н Арсения Йовков "Българи в Македония", поместена в бр. 1 на в. "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на в. "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония...В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи.
Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народноста на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на 19 век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България* и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождаването на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците.
Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята упоритост и строга систематичност, са колосални...И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония...
Но ето че се раздават виковете на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний до сега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме в бъдеще...
Ние не можем и не трябва да подражаваме на мизийците във всичко, защото мизийската логика , техните начини на действие довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 г., като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско - национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозно чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светци като свети Сава...
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си за борбата за човешки права на македонеца."

*През турското робство и по-късно България е била наричана само северната част на страната (Мизия), докато южните части, Тракия и Македония били обозначавани отделно.

вестник "20 юли", София брой 5, 11.05.1924 г.; оригиналът е на български

1. Кръстьо Мисирков привърженик на "македонизма" в началото на 20 века. След това се отказва от собствената си теза, прокарана в книгата му "За македонцките работи", и минава на великобългарски (големобугарски) позиции.
28-03-2010, 08:37 AM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#12

Оляле ох, море майко ЗНАЧИ ЗА ВАС ИСТОРИЯТА САМО ОВЕ КОЕ ВИ ИЗНАСЯ И КОЕ ГО САКАТЕ.Чете само "За македонските работи" и толкова ...ОВЕ Е Е ИСТОРИЯТА ВО ФИРОМ А ПОЛА ИСТОРИЯ КОЕ СИ ЕДНА ГОЛЕМА ЛАГА.Арноното е дека Мисирков е оставил много писано и може да са разбре що е сакал да каже во отделните преиоди на македонската борба тя секогаш е била против турци,гърци и сърби и винаги едно со тугите българи !!!!! Nee_taka

ОЩЕ ЕДНО ПИСМО НА МИСИРКОВ ДО :


До Негово Превъзходителство
Господин председателя на Московския Славянски Комитет
НИКОЛАЙ ИВАНОВИЧ ГУЧКОВ


Ваше Превъзходителство,

Дълбоко уважаеми Николай Иванович!

През лятото на 1910 г. имах честта да се запозная с Вас в София по време на Славянския конгрес. Ако и вече далеч, като използувам това познанство, аз се обръщам към Вас с настоящето писмо.

Днес, 10 октомври, аз получих от Одеското българско общество "Братство" писмо, с което ми съобщават, че в Москва на 15 октомври ще се състои славянски конгрес, на който "ще бъдат разгледани въпроси от извънредна важност, и специално положението на България въобще и в частност на Македония". Българинът лекар Б., който е на работа в Москва в една от болниците, който съобщи в Одеса за очаквания на 15 октомври Славянски конгрес, най-убедително помоли българския консул в Одеса г. Влахов1 да убеди г. Людсканов или българския депутат г. Наумов да се явят и да присъствуват на този конгрес. Посочените обществени български дейци обаче понастоящем не са в Одеса, поради което консулът Влахов предаде въпросът за изпращането на български делегати на Славянския конгрес в Москва да бъде обсъден и решен от българското общество ''Братство". Както ми пишат от Одеса, последното, "като взе предвид огромното значение на представянето на българската нация на споменатия Славянски конгрес, решило да изпрати двама делегати, добре осведомени по националния въпрос, които да бъдат изпратени за сметка на българската колония в Одеса".

Въпросът за изпращането на български делегати в Москва е било разгледано всестранно в "Братство" и изборът се спрял върху мен и още един от постоянните доверени лица. Като ми известява за това свое решение. Комитетът "Братство" ми предлага "въодушевен от идеята за толкова обичаната от мен Македония да се явя като достоен неин представител и защитник в този важен момент".

За съжаление моето служебно положение и интереси към толкова скъпото за мен руско юношество, наставник на което имам честта да бъда повече от десет години, не ми позволява да се възползувам от толкова приятното и изкушаващо ме предложение на Одеското българско общество "Братство" да бъда представител и защитник в този действително важен исторически момент на горещо обичаната ми Македония. Поради това, без да нарушавам интересите на моят служебен и славянски обществен дълг, като се отзовавам на призива на обществото "Братство", вместо да при­съствувам в Москва лично на славянското заседание на 15 октомври т.г., реших да се обърна с настоящето писмо към Ваше превъзходителство като председател на Московския славянски комитет.

Доколкото мога да съдя на основание сведенията ми за московските славянофилски течения и дела, очевидно дума става за едно от редовните заседания на Московския Славянски Комитет. На него, както на Петроградските славянски обеди, може да се постави на обсъждане въпросът за позицията, взета от България в сегашната война, както и по-нататъшната съдба на многострадална Македония, като знам как здраво се е утвърдила в Москва сръбската национална агитация и как енергично и умело в течение на последните три години е обработвано руското обществено мнение в полза на сръбските и в ущърб на българските интереси от сръбските деятели, живеещи постоянно в Москва: 1. архимандрит Михаил2, в покоите и под влиянието на когото се е зародил и се намира Московския Славянски Комитет; 2. Сръбският търговски агент г. Чеда Йокимович, главното наз­начение на когото съвсем не са търговските дела, които само прикриват истинската цел на неговото пребиваване в Москва, и 3. Херцеговинецът частен доцент в Московския университет г. Начета, а може би още и отделни гастрольори от главното сърбофилско огнище в Русия, от Петроградския Брянчаниновски кръжок, като г.г Семиз, професорите от Белградския университет А. Белич, Радован Кошутич и чиновникът от сръбското министерство на външните работи Марко Цемович, и други, явяващи се като неофициални представители на сръбското правителство и негласни органи на сръбската кралска мисия в Петроград, аз напълно разбирам безпокойствието на българския лекар г. Боев, работещ в Московската болница за решенията, които могат да се вземат от Московския Славянски Комитет. При липсата на български агитационни организации в Русия и особено в руската столица, подобни на изпитаната и прекрасно организирана сръбска агитационна мрежа, действуваща вече отдавна систематично и успяла да вземе в свои ръце руското обществено мнение и руския печат; българският неутралитет неведнаж е бил обявяван за измяна към славянското дело; българското правителство и цар Фердинанд бяха обявявани и отново може да бъдат обявени за оръдия на германизма и накрай, всички твърдения на българите за сръбския режим в Македония са окачествявани и отново може да бъдат изтъквани като "низка клевета", като се разчита на това, че се използува затрудненото положение на Сърбия. Българският лекар в Москва, г. Б. с пълно основание може да очаква на славянското събрание в Москва на 15 октомври неизгодни за България и българския народ сравнения на сърбите с българите: първите да бъдат изтъквани като борци за славянската идея, героична и съюзна на Русия нация, а последните егоисти, изменници на славянството, не избиращи средства за собствени изгоди. И колко още по-лоши характеристики може да се измислят по отношение на в нищо невинния български народ. "Братята" сърби не се скъпят на комплименти по адрес на българите. Техните постоянни агенти в Москва и в Петроград са овладяли руските обществени събрания, салони и печат и с и без повод се занимават със сравнения на "чистославян ска" Сърбия с "полутатарска" България.

И как умеят те да възхваляват своята стока:

"Ние, казват те, сме истински славяни, а те са полутатари"; "ние имаме свой славянски крал, а те немски принци"; "ний сме постоянни врагове на Австро-Унгария и ваши естествени съюзници, а те никога няма да тръгнат против Австро-Унгария и за вас са съвършенно безполезни"; "ние сме опора на славянството на Балканите, а те са опора на Австро-Унгария и германизма"; "ние никога не сме изменяли на Русия и на славянството, а те измениха и на Русия, и на славянството, като почнаха втората абалканска война"; "ние заедно с Русия водим борба с германизма, а те в пристанищата си въоръжават унгарски параходи против Русия" и т.н., и т.н.

Нужно ли е още да продължава изброяването на толкова голословни, но видимо убедителни, особено за малко осведомената по южнославянските де­ла руска публика, сръбски доводи в полза на сърбите и против българите.

Ние, българи и македонци, много пъти сме слушали и чели това по руските вестници. Ние знаем за тяхното влияние върху руския печат и руското общество, ето защо много от нас с голямо безпокойство се отнасят към тези руски славянски общества и кръжоци, в които здраво са заседнали сръб­ски агитатори. Поради това напълно основателна е молбата на българския лекар Б. за изпращането в Москва на 15 октомври т.г. на Людсканов или Наумов. Необходимо е да не се оставят без отговор сръбските клевети по адрес на България и българския народ. Поради това с настоящето писмо аз охотно изпълнявам молбата на Одеското българско общество "Братство" и своя дълг пред моята родина Македония, да бъда представител на нашите интереси и чувства пред Московския Славянски Комитет.

Сърбите утвърждават, че ние не сме такива славяни, каквито са те. Нека да е така, въпреки че сръбските твърдения са голословни. Ние няма да доказваме, че у тях има такъв процент аварска или унгарска кръв, колкото у нас българска, или у русите има скандинавска и финска, но не може да не подчертаем, че земите населени от българската народност, се явяват в миналото огнище на славянското просвещение; оттам много векове са черпели духовна храна и сръбския и руския народи. Българският народ има огромни културно-исторически заслуги пред славянството3.

Сърбите обичат също да експлоатират славянското произхождение на своя и неславянско - на владетеля на България. Но и тук ние ще кажем: ние предпочитаме да имаме за владетел знатен чужденец, отколкото собствен градинар, подобно на сърбите, които имат едноплеменен владетел. В това време, когато сърбите постоянно се ровят в миналото на българския цар, "полутатарските" българи, въобще не развенчават славянските владетели на Сърбия, въпреки че в тяхното минало може да се намерят много по-малко утешителни факти, отколкото в миналото на цар Фердинанд.

Но руските обществени деятели охотно и без възражения се поддават на сръбските интриги против българите и сериозно се занимават с произхода на цар Фердинанд, като искат отстраняването му и заменянето му с представител на "славната" сръбска династия.

Не може да се оставят без възражение и сръбските твърдения за заслугите на сърбите пред Русия и славянството и за българската измяна.

Сърбите наричат себе си постоянни врагове на Австро-Унгария и афишират тази своя вражда. Но пита се каква полза от това за Русия и славянството? Тази австро-сръбска вражда е била бреме за Русия и никак не я е облекчавала в историческите й задачи. Сърбите още не са доказали на дело привързаността си към Русия и славянството. Те много са обещавали, обещавали повече от това, което могат да дадат, и с това само са увеличавали изкуствено цената си, умело и безцеремонно намалявайки значението за Русия и славянството на обединената етнографически България, обхващаща в себе си всички населени от българи земи.

Сърбите назовават българите изменници на Русия и славянството, като експлоатират безсъвестно немския произход на цар Фердинанд. Но в какво всъщност се заключава тази българска измяна? В това, че българският народ е бил до дъното на душата си възмутен от съюза на сърбите с искон ните врагове на славянството: гърци и румънци, за съвместно ограбване на България и поробяване на два милиона славяни, и никак не може да прости това на сърбите и да им вярва. Това чудовищно ограбване на славянска страна и поробване на два милиона славяни-българи от славяните сърби с техните неславянски съюзници било извършено, уви "в интерес на славянството"! Даже своята измяна на славянското дело и ограбване на славянска България и поробяване на славянския български народ сърбите направили под вид на услуга за славянството и Русия!

Да! Много пакости сътвориха сърбите на славянска България и Македония и Добруджа, но от това не се задоволиха. Те чувстваха че тяхното Каиново дело ще бъде разкрито, че невинната кръв, пролята и проливана от българите в Македония за свобода може да доведе до осъждане от страна на славянската обществена съвест на сръбско-гръцкото покушение, извършено над свободата на една трета от българската народност в Македония, и сърбите с всякакви начини се стремят да очернят България за нейния неутралитет и да покрият своето име с нови несъществуващи бойни лаври, за да не може безпристрастната славянска съвест да се обърне към тях със заслужения от тях укор: "достатъчно лъжи и клевети по адрес на ограбената и оклеветена от вас заедно с гърците и румънците България. Долу ръцете от това, което вие толкова грубо и насилствено отнехте от братския народ; иначе вие сте недостойни да носите името славяни и напразно е била проливана кръвта на руските герои за вашето спасение от заслуженото от вас наказание за измяна и предателство на южнославянското дело".

Независимо от всички сръбски хитрости, независимо от всичкото им старание да помрачат здравия смисъл на руското общество, ние, българите и македонците, сме уверени, че те не ще постигнал своите низки цели. Ние мислим, че руските просветени хора не може да не знаят, че всички македонци, които са се обучавали в Русия до края на 80-те години на миналото столетие и по-сетне, са пристигали и са заминавали от Русия с българско национално самосъзнание; че българския народ е понасял цялата тяжест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите се появиха в Македония само за борба с българите, като се явяват съюзници на гърците и турците против българското мнозинство и съюзници на гърците и румънците за ново заробване на Македония и Добруджа.

Ние вярваме, че съвестта на славянското руско общество ще проговори независимо от всички старания на сърбите и неславянските им другари и съюзници да я приспят и че тя ще унищожи Букурещкия мирен договор с неговото чудовищно заробване на два милиона българи от сърбите, гърците и румънците.

Много съжалявам, че не мога лично да изложа пред Московския Славянски Комитет тези чувства на вяра в тържеството на руската славянска съ вест в работата по възстановяване на погазената свобода на българското население в Македония и Добруджа, независимо от всички лъжливи новини, разпространявани за България и българите от сръбските, гръцки и румънски телеграфни агенции, а също и от центровете на сръбската пропаганда в руската столица.

Приемете, Ваше превъзходителство, уверенията ми в пълното уважение и преданост.


К. М и с и р к о в
Кишинев, Бендерская
19 октомври 1914


КАКО СЕ ВИДИ ПО ГОРЕ МИСИРОВ ЗБОРУВА ЗА БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ ВО МАКЕДОНИЯ И ДОРУДЖА !!!!!

[Image: misirkov4.jpg]
(This post was last modified: 28-03-2010, 09:07 AM by ivan mihajlov.)
28-03-2010, 09:04 AM
Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#13

Веритас. Јас не сум историчар, а не ги знам сите кажани нешта од сите Македонски револуционери.
Никој обичен човек не се интересира до толку, за да ги знае сите напишани документи од сите Македонски револуциониери.
Дури и да има таков, таа на единка ќе може да и` се верува само откако ќе се појават и голем број други луѓе кои ја познаваат проблематиката. Тие ќе можат да ги споредат знаењата. Тогаш, можеме да добиеме релевантно мислење за историјата од 1890 до 1950та година.

Можеби си во право дека Мисирков ја променил целта и од Македонизам, преминал на спротивната позиција - антимакедонизамот.
Дури и да е` така, кажаното си останува кажано. Времето во кое бил за Македонизам постои, длабоко е образложено дека постојат македонисти, дека постојат Македонци во народот кои се чувствуваат различни и од Бугарите и од Србите.

Поентата е дека Македонизамот како идеја постоел 1903та година!
Не е точно дека Македонизамот почнал после 1945та година, т.е. дека Србите им го испрале мозокот на Македонците во времето на Југославија.
28-03-2010, 09:08 AM
Website Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#14

А на крај, треба да се направат истражуваења за тоа како се чувствувало населението во тоа време.
Според логиката, сиромашното население во Македонија се чувствувало како христијани, а не се чувствувале како Бугари или Срби.
28-03-2010, 09:15 AM
Website Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#15

(28-03-2010, 09:08 AM)Горан Н. Арсов Wrote: Веритас. Јас не сум историчар, а не ги знам сите кажани нешта од сите Македонски револуционери.
Никој обичен човек не се интересира до толку, за да ги знае сите напишани документи од сите Македонски револуциониери.
Дури и да има таков, таа на единка ќе може да и` се верува само откако ќе се појават и голем број други луѓе кои ја познаваат проблематиката. Тие ќе можат да ги споредат знаењата. Тогаш, можеме да добиеме релевантно мислење за историјата од 1890 до 1950та година.

Можеби си во право дека Мисирков ја променил целта и од Македонизам, преминал на спротивната позиција - антимакедонизамот.
Дури и да е` така, кажаното си останува кажано. Времето во кое бил за Македонизам постои, длабоко е образложено дека постојат македонисти, дека постојат Македонци во народот кои се чувствуваат различни и од Бугарите и од Србите.

Поентата е дека Македонизамот како идеја постоел 1903та година!
Не е точно дека Македонизамот почнал после 1945та година, т.е. дека Србите им го испрале мозокот на Македонците во времето на Југославија.

Горане во историята не рекал-кажал во историта има само исторически докази ове кой са во архивите и кое написано черно набело
немой Димитър Талев да пише роман (художесвена измислица) а македонските историчари да прафакат писаните от него зборове за вистина. ИСТОРИЯТА Е НАУКА НА ФАКТИТЕ АКО ИМА ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ БИЛ ТОЙ ДОКУМЕТ,ПОМЕННИК ИЛИ ТУГО ИМА ИСТОРИЯ АКО НЕМА ОСТАВЕН ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ ВСЕКИ ШТО ПРАВИ НЕКАВИ НЕГОВИ ТЕОРИЙ СИ ЧИСТА БЕЛЕТРИСКА Е ЗА ОВЕ ЯСНО ДЕКА ИСТОРИЧАРИТЕ ВО МАНУ НЕ СА историчари туко са белетристи !!!

А МИСИРКОВ СИО СБСТВЕНТА СИ РЪКА ГО НАПИСАЛ ДЕКА Е МАКЕДНСКИ БЪЛГАРИН СЕГА САКАШ ДА НИ ИЗВАДИШ ОТ 100 КЛАДЕНЕЦА ВОДА ДЕКА НЕ БИЛО ВАКА ПЕ НЕ БИЛ СВЕСТЕН ИЛИ ТУГИ ГЛУПОСТИ.
28-03-2010, 09:17 AM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#16

Горначо оди намери гнигата на македонскиот българин "История славено-българская" писана во 17-ти век и ке разбераш много работи ....Най-много постоели ли са ово врме македнци како идинитет Icon_wink

http://en.wikipedia.org/wiki/Istoriya_Sl...olgarskaya
28-03-2010, 09:26 AM
Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#17

Мисирков со сопствената рака напишал и дека:

„Нам ни требит натрешно обiединуаiн'е мег'у себе: не ни требат во Македониiа ни срби, ни бугари, ни грци, оти не сме ни iедното, ни другото, ни трек'ото; не ни требат патриархисти, екзархисти, оти ниiе сме само праославни рисiани.“
http://www.misirkov.org/nacional.htm

Второ, Дури и ако Димитар Талев лажел, а немал зошто да лаже, има голем број други податоци за тоа дека Македонската идеја постоела во време на Илинденското востание, а и подоцна:

„Учествува на Рилскиот конгрес во октомври 1905 година. По конгресот судирот помеѓу двете теченија на Организацијата доведува до расцеп. Во тој период Сандански доаѓа до заклучок дека „македонскиот народ е самостоен народ кој има право на самостоен живот“ и затоа “ треба да се борат за издвојување на својата слобода без да се надеваат на туѓа помош, зошто оние кои ќе дојдат да ги ослободат, всушност ќе дојдат да не заробат“ .“
http://mk.wikipedia.org/wiki/Јане_Сандански

Очигледно е дека Македонистите некогаш се потпишувале како Бугари.
Очигледно е дека Македонистите некогаш јасно се одвојувале од Бугарите.

Заклучок: или не било јасно какви се, или им било јасно, ама го менувале мислењето за да добијат нешто.

На крајот, сигирен е заклучокот дека Македонизамот постојал во 1903та година, а не е создаден од Србија после 1945та година.
28-03-2010, 09:37 AM
Website Reply
Kasnakovski Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,223
Joined: Mar 2010
Reputation: 18
#18

(28-03-2010, 09:37 AM)Горан Н. Арсов Wrote: На крајот, сигирен е заклучокот дека Македонизамот постојал во 1903та година, а не е создаден од Србија после 1945та година.
Во право си за 1945, но не и за 1903.

Да видиме што кажал самиот Мисирков

При с горереченото за ноото течеiн'е во развиiаiн'ето на националното самосозвааiн'е у нас, ми се чинит, оти пак мнозина од вас, ке видат во моiите мнеiн'а и зборои само iедна мистификациiа. Можит, мнозина ке се запитаат: 1, ако до сега комитетите имаат играно двоiна рол'а: нa бугарите им имаат вел'ано, оти македонците сет бугари 'и iеден ден Македониiа, какo и да бидит, ке се соiединит со Бугариiа, а на европеiците им вел'ат, оти они бараат автономна Македониia само за македонците, оти се н'емат никаква мисл'а за соединуаiн'е со Бугариiа, то откаде iас знам, оти комитетите iа лажат Бугариiа, а не Европа? Можит да бидит сосим противното на тоа, шчо рекоф iас по горе за комитетите т. е. тиiе сет готои да дадат на Европа секакви гарантиiи, Македониiа да не се соiединит со Бугариiа, но они никоi пат не ке склонат да се упразднит во Македониiа бугарцкиiот iазик и бугарцкото име во полза на централното македонцко наречiе и името „македонец", со друзи зборои, то, шчо кажуаф iас, да имало само iеден чекор од тоа положеiн'е шчо се држаат македонците и македонцките комитети во македонцкото прашаiн'е кон Бугариiа, до полното отцепуаiн'е на Македониiа и македонците од бугарцките национални интереси, не iет прао, зашчо, не iеден чекор, ами цела пропаст оддел'уат iедното од другото, и комитетите ке покажат наi силно сопротивуаiн'е на ноото течеiн'е;

2, ако се допушчит, оти комитетите никоi пат немат да се согласат на упразднуан'ето на бугарцкото име и iазик од Македони а заiедно со него ке бидит против ноото течеiн'е и сета македонцка интелегенциiа со бугарцко образуаiн'е, то откаде ке поцрпуат ноото течеiн'е, сила за себе? Коiи ке бидаг теоретиците на ноото течеiн'е, каде тиiе теоретици ке развиваат своiата деiност, каде и каква ке бидит нивната аудиториiа, откаде ке се зимаат средствата за пропагандираiн'ето на идеiата, како ке проникнит таiа во народот и како ке се поддржуат во него ? Откаде ке се наiдат стредства за нои учебници, коi ке и приготвуат, на чиiи стредства ке се содржуат сколиiите со македонцки iазик? Очигледно, iедно комитетите и македонцката интелегенциiа во Бугариiа зафатат да се противат на ноото течеiн'е, или, ако не му се противат, просто не го поддржуваат, iасно iет, оти од него немат да останит нишчо: фантазиiите на неколцина македонци ке бидат осмеiани и поеке нишчо.


Така и се случило.

Јасно е зошто Мисирков го пропагира ноото течение. Одговорот е на 105 стр. на неговата книшка.
28-03-2010, 10:40 AM
Reply
Kasnakovski Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,223
Joined: Mar 2010
Reputation: 18
#19

Мисирков -

„И после, се горереченото, ке се наiдат мнозина коiи ке речат: можит, вистина iет, да, ако немало до сега македонцка словенцка народност, она можит да бидит создадена од времето, особено от сегашните историiцки прилики; вистина iет, оти македонците по iазико своi не можат со прао да бидат наречени, ни бугари, ни срби, ами сет нешчо оддел'но, т. е. состауваат оддел'на етнографцка iединица но пак, како ниiе сега можиме да се велиме македонци и да создааме оддел'на македонцка народност, кога: ниiе, нашите татковци, нашите дедовци и предедовци сме се велеле бугари? Ниiе не можиме да се откажиме от тоа, зашчо тоа име ни iет свето као и верата.“
28-03-2010, 11:02 AM
Reply
Горан Н. Арсов Offline
Member
***

Posts: 87
Joined: Mar 2010
Reputation: 0
#20

(28-03-2010, 10:40 AM)Kasnakovski Wrote: [quote='Горан Н. Арсов' pid='5065' dateline='1269765456']
На крајот, сигирен е заклучокот дека Македонизамот постојал во 1903та година, а не е создаден од Србија после 1945та година.
[...]со друзи зборои, то, шчо кажуаф iас, да имало само iеден чекор од тоа положеiн'е шчо се држаат македонците и македонцките комитети во македонцкото прашаiн'е кон Бугариiа, до полното отцепуаiн'е на Македониiа и македонците од бугарцките национални интереси, не iет прао, зашчо, не iеден чекор, ами цела пропаст оддел'уат iедното од другото, и комитетите ке покажат наi силно сопротивуаiн'е на ноото течеiн'е;
Значи, јасно е дека имало движење за одделување од Бугарија и бугарските интереси.
Мисирков овде кажува дека тоа не е единственото движење кое постои, од што може да се заклучи дека движењето за одделувањето било многу силно.

Quote: 2, ако се допушчит, оти комитетите никоi пат немат да се согласат на упразднуан'ето на бугарцкото име и iазик од Македони а заiедно со него ке бидит против ноото течеiн'е и сета македонцка интелегенциiа со бугарцко образуаiн'е, то откаде ке поцрпуат ноото течеiн'е, сила за себе? Коiи ке бидаг теоретиците на ноото течеiн'е, каде тиiе теоретици ке развиваат своiата деiност, каде и каква ке бидит нивната аудиториiа, откаде ке се зимаат средствата за пропагандираiн'ето на идеiата, како ке проникнит таiа во народот и како ке се поддржуат во него ? Откаде ке се наiдат стредства за нои учебници, коi ке и приготвуат, на чиiи стредства ке се содржуат сколиiите со македонцки iазик? Очигледно, iедно комитетите и македонцката интелегенциiа во Бугариiа зафатат да се противат на ноото течеiн'е, или, ако не му се противат, просто не го поддржуваат, iасно iет, оти од него немат да останит нишчо: фантазиiите на неколцина македонци ке бидат осмеiани и поеке нишчо.
Намали го форматирањето (барем не употребувај црвена боја) на текстот затоа што е непријатно за око - хаотично е, непрегледно е.

Мисирков зборува за немањето на институционални инсталации за ширење на Македонизмот. Тој никогаш не вели дека нема Македонизам во народот, туку дека постоечките бугарски и српски инсталации - училишта и цркви - нема да го шират и затоа ќе биде маргинализиран.
Значи - Мисирков кажува дека постои Македонизам, ама неговото ширење не е изводливо.

Мисирков самиот кажува дека се дели од Бугарите во погорниот цитат. Тоа јасно кажува дека постоел Македонизам во 1903та година.
(This post was last modified: 28-03-2010, 11:38 AM by Горан Н. Арсов.)
28-03-2010, 11:32 AM
Website Reply