Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 6 Vote(s) - 2 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Македонија
Author Message
mungos
Unregistered

 
#41

Зошто овој весник го нема во бугарските архиви,на сајтот на ВМРО од каракачанов,во БАН,во Македонскиот научен институт?

Изгледа како лесно прашање ама нема одговор,а до тогаш подобро молчи.Ако кај нас некогаш кај вас никогаш не сте слушнале за Чуповски.

Бугари кажете што пиши на гробот на Наце Д. Димов.??????????
02-03-2010, 08:02 PM
Reply
Vodno konche Offline
Senior Member
****

Posts: 601
Joined: Feb 2010
Reputation: 6
#42

(02-03-2010, 08:02 PM)mungos Wrote: На 6 април 1690 година, австрискиот император Леополд I (1657-1705) издал манифест, со кој ги повикува „сите народи кои по сета Албанија, Србија, Мизија, Бугарија, Силистрија, Илирија, Македонија, Расија живеат, да им се придружат на австријците и против Турција на оружје да се дигнат“. Речиси истовремено, на 26 април 1690, Леополд издал и едно писмо со кое го земал под заштита македонскиот народ. Иницијатори на неговото издавање биле Марко Крајда, родум од Кожани и Димитри Георгија Поповиќ, родум од Солун. Во писмото меѓу другото, се декларира: ... „македонскиот народ во целост го примаме во секој еден поглед благонаклоно под наша царска и кралска заштита“. На 31 мај 1690 императорот издал уште едно писмо, со кое ја проширил својата заштита на населението во Бугарија, Србија, Македонија и Албанија. Меѓутоа Македонија одново станала длабока провинцијана Османската империја, па манифестот и заштитните писма на австрискиот император не можеле да имаат некое позначајно дејство врз расположбата на македонскиот народ.
Ето точно това, оцветеното е показателно за всичките ти постове. Не гледаш ли, не правиш ли разлика между народ и между хора, кои живеат в географски области и може да са от различни нации.Например
Мизија, Силистрија, Илирија, Македонија, Расија това са географски области и не може да се говори по онова време за мизиjци, силистриjци, македонци като отделни нации. Силистриjа - това е местото в което живеа азIcon_wink и биди сигурен, че това е област, а Силистра е град - главен град по онова време. Истото е за мизийци и македонци - туку се зборва за бугари, заштото тези провинции от повеке от 1000 години преди Леополд са населени со бугари.Icon_wink
И никога, никаде преди 1944г нема реален доказ за македонци отделно от бугари, а не гледам тези романи, които ги постираш да ги мислиш сериозно за истински документи - ако е така, то вие ке можете да убедите целиот свет, не само нас, че е постоела македонска нациjа. И дори когато са се нарекували македонци(по името на географската област) - тези хора са учили в бугарски училишта, били кун бугарската екзархия, зборили са на бугарски. Ненапразно преродбениците барат опора и заштита в София и Бугария - факт.Icon_wink
02-03-2010, 08:38 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#43

(02-03-2010, 08:02 PM)mungos Wrote: Зошто овој весник го нема во бугарските архиви,на сајтот на ВМРО од каракачанов,во БАН,во Македонскиот научен институт?

Изгледа како лесно прашање ама нема одговор,а до тогаш подобро молчи.Ако кај нас некогаш кај вас никогаш не сте слушнале за Чуповски.

Бугари кажете што пиши на гробот на Наце Д. Димов.??????????

Как си знаех че ще надрънкаш хиляди глупости само не и да коментираш глупостите на Чуповски.....жалка работа кво да се прави Icon_cool

Пак питам какво общо има чуповски изгонен от ВМОРО с македонското освободително дело? BaehBaehBaeh Айде ще ти подскажа - нищо Devil3Devil3Devil3
Защо трябва архива на Чупката да е в БАН?И как може да е при нас щом е във вас? PosPos

И какво общо има това?Da_ne_si_lud айде кажи защо е написал че делото на сандански е българско JeeeJeeeJeee
И защо до 60-те в скопие никой не беше споменавал за него? Baeh

Ето това е другия проблем - не коментирате фактите а се занимавате с глупости....Сигурнон понеже няма какво да кажете...Със същия успех мога да те питам защо архива на баронот константин белиот не е при вас и защо чак сега се сетихте за него и лъжете че е от Пела ? Icon_wink

Не е нужно да отговаряш пак....Icon_cool И без това не можеш да отговориш с фактиDevil3
02-03-2010, 09:37 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#44

Бугарке одговори на прашање а не сликај сликовници.
02-03-2010, 10:21 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#45

[Image: 5454_1202402575903_1103747184_30615694_4045906_n.jpg]
[Image: 5454_1202402615904_1103747184_30615695_1928992_n.jpg]
[Image: 5454_1202402655905_1103747184_30615696_6822190_n.jpg]
[Image: 5454_1202402695906_1103747184_30615697_491216_n.jpg]
Party3
02-03-2010, 11:00 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#46

Добре виждам че искаш да отклониш вниманието и темата от глупостите на Чуповски....Devil3
Защо не е архива на Чупито при нас?Еми 1 щото почти никой не е чувал за него 2 щото беше в Русия и после Блаже оди да го вземе от там със специално разрешение значи сега е при вас,а щом е при вас няма как да бъде при нас Devil3
Защо го няма на сайта на ВМОРО?Еми все пак аз не съм от ВМОРО нито им поддържам сайта , за да ми искаш лично обяснение, но Чуповски никога не е бил член така че не виждам защо да го включват.....

А колкото до това че никой в България не е знаел за него или подозирам се опитваш да кажеш че го крият пак не вярно Icon_lol
Христо Шалдев който е от ВМОРО докато учи в Петербург се запознава с Чупката и после в спомените си го описва крайно негативно
"As far as I could ascertain Professor Novakovic is the founder of the theory that the Macedonian Slavs lack a national conciousness and may be moulded into "Greeks", "Serbs" and "Bulgarians" as long as some suitable cultural characteristics exist amongst them. This theory was later adopted by Professors Cvijic and Belic. As a Serbian diplomatic representative in St Petersburg, Novakovic probably also promulgated his theory amongst members of the Slavonic Humanitarian Society and some public figures. I suspect he was implicated in the postponing of our Social from during the Christmas holidays until the 25th of January. Novakovic's ideas and influence can also be credited with the formation at that time of the Slavomacedonian Student Society in St Petersburg, which comprised young Macedonian students educated in Serbia."
ето ти линк към книжката да порочетеш какво още е написал за него http://promacedonia.org/en/gphillip/hs/hs_2.html

Ето малко и за самия Шалдев

Христо Шалдев е роден на 25 декември 1876 година в Гумендже, тогава в Османската империя. Дядо му Христо Шалдев е от борците за църковна независимост и често е затварян в Енидже Вардар и Солун. Младият Христо Шалдев е изпратен да учи в теологически колеж в Цариград на 17 август 1895 година, в същият ден учителят Григор Мокрев, близък на чичото на Шалдев, го прави член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Григор Мокрев тогава му казва:
„ Тъй като ние, членовете на тази организация, сме българи, борим се за автономна Македония, някои видни официални представители на Екзархията и чорбаджии се отнесоха към нас като към сепаратисти. Ако нашите убеждения за значението на свободата за Македония са класифицирани от тях като сепаратистки, то тогава ние приемаме отговорността и политическите последствия. “
В Цариградския колеж, заедно с Христо Манчев, Спас Цветков, Милан Йорданов и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов. През февруари 1897 година се среща с членове на централния комитет на ВМОРО и започва да издава вестник „Бунтовник“. След разногласия между революционната организация и Българската екзархия Иван Хаджиниколов решава да бъде убит българския митрополит в Битоля. В разговор Христо Шалдев го разубеждава:
„ Да убием българския митрополит, чието назначение (със султански декрет) бе осъществяване на народните надежди и стремеж от тридесет години? Сулнтанът никога не би издал друг декрет за назначаване на български митрополит. Освен това, как ще отсъди Западния свят подобно действие? Не, това не трябва да се случва. “
През 1899 година Христо Шалдев се премества да учи в Санкт Петербург. В Русия участва в създаването на македонски революционни групи в Казан, Киев и Одеса. Участва и на тайна среща на украински революционери в Полтава, където разяснява проблемите на Македонския въпрос. През март 1903 година изпраща 1 100 наполеона, събрани от издавания, от горните курсове в Санкт Петербург, вестник „Македонска вечер“.
След като разбира за готвеното въстание, Христо Шалдев заминава за Кюстендил, откъдето влиза в Македония с четата на Димитър Мирасчиев. След това, заедно с Тодор Паница, се присъединява към скопската чета на Никола Пушкаров. При обявяването на Илинденско-Преображенското въстание четата се намира в манастира „Свети Георги“ до Ветерско. Взривяват железопътната линия край Новачани, а при опит да взривят моста, на мястото където се събират реките Вардар и Пчиня, са забелязани от турски аскер и дават сражение. Изтеглят се към Пчиня, а оттам преминават границата със Сърбия и заминават на лечение във Враня. Впоследствие правят няколко опити да влязат повторно в Македония от България.

Завръща в Санкт Петербург и завършва образованието си през лятото на 1905 година и се завръща в Цариград. Арестуван е за 10 дни, после се завръща в Гумендже, като след това за кратко учителства в Одрин. Българската екзархия го назначава като учител по литература, заради неговия труд от 300 страници „Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско“. Христо Шалдев се заема да въстанови църковното пеене на старобългарски като публикува редица статии в „Музикален вестник“, а през 1916 година публикува „Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs“, като за основа използва народни песни от Лозенградско. Същевременно помага за реорганизирането на Одринския революционен окръг. С помощта на учителя Малей Малеев издава вестник „Борба“.
След това е преместен в Скопие, където оглавява местния комитет, заедно със Стефан Петров, Атанас Албански, Христо Поппандов и Янчев от Щип. В Скопие Шалдев е учител в Скопското педагогическо училище. Представя документи на външния министър на България за дейността на Хилми паша в Македония, координираните действия на гръцката и сръбската въоръжени пропаганди за контрол на Поречието, Азот, Струма, Мъглен, Лерин и Мариово.
След края на учебната 1906-1907 година Христо Шалдев е уволнен от Българската екзархия като учител по нареждане на Хилми паша и до Младотурската революция учителства в София. Тогава е назначен за началник на всички училища в Прилепско и заема поста до 1912 година, след което е назначен в Солунската българска девическа гимназия до началото на Балканската война. След Междусъюзническата война е арестуван и е заточен на остров Итака. След заточението си се завръща в България при семейството си.

През учебната 1913-1914 е учител в Айтос, а след това в Кюстендил. В Първата световна война се сражава в Пети македонски полк под командването на Борис Дрангов. След войната учителства във девическа гимназия и в учителски институт, като по това време сръбската преса го набеждава за основен организатор на ВМРО във Вардарска Македония, поради силните му контакти с Тодор Александров и Иван Михайлов. Учителства още в Пазарджик и в София, където е секретар на Илинденската организация и на изданието „Илюстрация Илинден“, и за четири години е редактор на списание "Geographic Reading Matters". Трайко Благоев, К. Рачев и Христо Шалдев издават съвместно списание „Географско четиво“ Пенсионира се през 1934 година.
Христо Шалдев умира в София на 2 февруари 1962 година.
През целия си съзнателен живот Христо Шалдев се декларира като българин, а славянското население в Македония приема за българско. По време на пребиваването си в Санкт Петербург придобива крайно негативно впечатление към Славо-македонската студентска общност и лично към Димитър Чуповски, която поддържа идеята, че македонските славяни са етнос различен от българите. Според него основните идеолози на македонизма са Стоян Новакович, а също и професорите Йован Цвиич и Александър Белич.
Se_klanjamSe_klanjamSe_klanjam
02-03-2010, 11:13 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#47

Муни а дали книгата на Шалдев може да се намери в македонските архиви? Baeh
(This post was last modified: 02-03-2010, 11:55 PM by raspberry.)
02-03-2010, 11:53 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#48

– Makedonski glas (Makedonski golos). Organ na privrzanicite na nezavisna Makedonija 1913–1914, Skopje, 1968

Малина колку и да пишиш само се страмиш,еве види која година е изданието.Значи уште во 1968 година ние сме го имале Македонски галос со неговите 11 броеви.А кај вас и во 2010 година е забранет.
Толку од муабетот и не се страми уште.
03-03-2010, 12:12 AM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#49

PosPosPosPosPos
Аз какво ти казах бре чак през 60-те се сещате за Чуповски а ние си имаме Шалдев още преди това....Icon_cool Айде върни се когато измислиш нещо по-добро Devil3

Коментирай ФАКТИТЕ И МЕ ОБОРИ АКО МОЖЕШ Baeh

P.S. А дали вие имате сите броеве на македонска трибуна, на романите на Талев, на Симеон Радев и на още много други "неудобни"... Icon_cool
03-03-2010, 01:05 AM
Reply
mungos
Unregistered

 
#50

Малина што има врска Чуповски со Шалдев????????

Што знаеш ти за неудобни???

Каде имате архива од еден весник кој излегувал од ВМРО?

Од Лозарите???????????

Од Ангел Динев?
Од Димитар Влахов?
Кај вас списокот на неудобни е многу голем,ама што има тоа врска кога ке најдиш 2-3 кој кај нас според тебе ги нема.

Што правите со Стефан Влахов Мицков денес во оваа време е приказна само за глупава бугарска пропаганда.
03-03-2010, 05:57 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#51

Този диалог вече добива дебилен характер Pos Щом събеседника ми дори не може да схване каква е връзката между Шалдев, които е отделил цяла глава в спомените си за впечатленията си от чупито и славо-мак. дружество от 5 човека, едва ли мога да му помогна.... Дебилизма не се лекува за жал... Tuktuk0ni

И глупостите за архивите ... Че реформи и илинден и още много други са тука бре Pos макар че наистина една част от архива на МНИ е предаде на сърбо-комунистите през "културната автономия".....кво да се прави Shok

Какво им е неудобното на Лозарите само не разбрах? Da_ne_si_lud

Ето списание "Лоза" книжка 4 прочети какво са ти написали хората....
[Image: 24390_360444178199_290296608199_4814315_6899282_n.jpg]
[Image: 24390_360444168199_290296608199_4814313_4732017_n.jpg]
[Image: 24390_360444173199_290296608199_4814314_3237426_n.jpg]
[Image: 24390_360444158199_290296608199_4814312_1895395_n.jpg]

Ето ти я най-важната част - последния ред Icon_cool
Остава, следователно, още веднъж да издигнем гласът си смело пред целия български свят, че Дружината ни е далеч от всекакви сепаратистки замисли, които тъй прибързано се хвърлиха върху нея и да заявим, че идеала на Мл.(адата) Мак.(едонска) Кн.(ижовна) Др.(ужина) е, не сепатаризъм, а единството на целокупния български народ.
03-03-2010, 09:54 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#52

МАЛИНА МЕ ИНТЕРЕСИРА ДАЛИ СИ ВЕРУВАШ НА ОВАА.

АКО БИЛЕ БУГАРИ ЛОЗАРИТЕ ЗОШТО ГИ ЗАБРАНИВТЕ А?

ОДИ БОЖО ПРАШАЈ ГО ТОЈ ВИ Е НАЈПАМЕТЕН.

ЧУДНА РАБОТА ОСВЕН БОЖО И КАРАКАЧАНОВ НЕ ГЛЕДАМ ДРУГ БУГАРИН ДА СЕ ЗАНИМАВА СО МАКЕДОНСКОТО ПРАШАЊЕ?????????
03-03-2010, 10:58 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#53

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
Първата страница от вестника

Най-после македонският въпрос излезе наяве и ся показа в печатът. Ний казваме н а й - п о с л е, защото този въпрос не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушаме таквизи думи, но ний не ся решихме да говорим за тях през печатът, защото ни ся виждаше работа доста деликатна и особено за в обстоятелствата, които прекарвахме. Днес този въпрос излезе вече на пазар благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.

Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не разделения в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво и това, дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва своето без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие тряба да има своя книжевност и никоя да не достигне онова състояние, което тряба да има като книжевност на цял народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи и даже много по-голяма, отколкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебния си язик на множество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели само един учебен язик, който е вече по-напреднал в тях. Това трябаше да направим и ний. От всичките наречия трябаше да изберем едно средне, което да бъде понятно по всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще опази единството на наший народ.
Втората страница от вестника

Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ви повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Ний сме прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ — македонци; но в нея никъде не сме намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са произхождали, а малкото някои македонски думи, спазени у някои гръцки списатели, съвсем отричат таквизито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ний срещаме по техните места всякакви други народи, само тях, македонците, не виждаме. Що са станали и в кой народ са ся слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва; Ний можем да предполагаме всичко с еднаква вероятност: можем да казваме, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Тяхното мнение днес не може да ся опира освен на мястото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е с а ц е л и м а к е д о н ц и, заключават македонистите и ся успокояват на своето голямо откритие.

Ако беше Македония изключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има някаква вероятност. Но ний знаем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбърквания на нейното население с нови преселници, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на някои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже сега каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее и на това не могат да се опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.

Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за историческите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българите слели в себе си или, по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров, то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българийската от друг. Таквизи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.

За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вярваме в сериозността на подобни посочвания, каквото не ся вярва и на читателя, но принудени бяхме да повярваме, когато видяхме с каква упорност са защищаваше от македонистите. Нашите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение — тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствуваха на своето.

Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочакаме това, ний ще си позволим да изкажем тука няколко от сетнините, които ще излязат за наший народ и за македонистите от разделението.

Каквото всичките българе, македонските наши братия са дотолкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да породи противници. По-голямата част от населението всякога ще мисли и тряба да мисли не като някои от върлите представители на изказаните мнения за македонците. Следователно ще ся появят партии с противоположни интереси, ще излазят раздори и вътрешна слабост, а от тях — натискания отвън и късания. Заняти във вътрешните разправи какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притезания на гърци откъм юг и на сърби — откъм север.

Тогава? Тогава, като не сме Българи, нищо. Ако има днес Български народ, ако той се е прочул и е спечелил едно място между другите народи в Турско, той го е достигнал само чрез това, дето се е съединил в едно и е показал значителност по число, чрез това пакъ и ще се закрепи, чрезъ него и ще подобри състоянието си, чрез него ще се запази и от външни посегателства. Доброто положение днес се спечелва повечето с съединение в едно цяло, а не с разделение на части слаби и незначителни. Когато настанат други времена и настане равноправството на всичкы народи малки и велики, тогаз делението може да бъде оправдано. Към такива форми на общежитието и на политическия живот върви человечеството, но е още много далеч. Свободата на всякой гражданин, на всяка община и на всяка област, и правото да се уреждат сами, това е една от главныте цели на человеческото напредване. Към самостостотелност, а не към подчинение отива отива человечеството; но там е работата, че тая самостоятелност ще се добие само чрез съединение в едно цяло, в едно тяло. Днес всичкыте народи припознават тези нужди за единство и бързат да се стегнат; само ние ли ще вървим наопаки? Другаде се съединяват елементи, които са били целы векове разделени, като Прусци и Баварци; Пиемонтци и Неаполитанци; а ние искаме сега да се делим, да се делим ние, които сме от еднороден елемент и сме били до сега съединени. Не е ли разумно и достопохвално?

Ние сме уверени, че желанията на македонистите трябва да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски Българи по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните Българи, като по-многочисленны и по-събудени, и че Македонците ще останат на второ място. Това значат думите на Македонистите: Отървахме се от гърци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това, дето горните Българи до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към Македонското, то се зема от Македонците като знак за превъзходства на горните българи и за стремление да заповядат. Но работата е далеч от таквози значение, ние пишем на нашето наречие, защото него знаем, а не от незачитане на македонското. Когато се усили между нас изучението на езика и се познае нуждата за общ книжовен език, ние с най-голямо благодарение ще пишем на македонско наречие, ако се види това за добро и полезно, или ще заемем от него онова което е необходимо за допълнение.

Колкото до страхуването от числото на горните Българи и от тяхното по-ранно пробуждане, за това не е прилично и да се поменува, каквото не трябва да се гледа и това между децата на един баща. Че някои братя са свестили час напред, от това не следва, че те трябва да бъдат по-горни.

Нашето заключение е, че няма причини да се делим и не трябва да се делим, ако обичаме народа си и неговото добро.[Image: MacedonianQuestion1.jpg]
[Image: MacedonianQuestion2.jpg]


Македонското прашање

Петко Рачев Славејков

Објавено на 18-ти јануари 1871 во весникот „Македонија“ во Цариград.

Македонското прашање најпосле излезе на јаве и се појави во печатот. Велиме најпосле зашто ова прашање не е нова работа. Сме чуле за него уште од пред десетина години од некои од Македонија. Отпрво ги зeмавме зборовите на тие млади патриоти како на шега и не многу сериозна закана во горештината на нашите не толку сериозни препирки. Така си мислевме се’ до пред една-две години кога од новите разговори со неколку Македонци ни стана јасно дека проблемот не е само голи зборови, туку е идеја што мнозина сакаат да ја спроведат во живот. И жално и тешко ни беше да слушаме такви зборови, но не се решивме да говориме за нив преку печатот, зашто работата ни се гледаше многу деликатна, особено за услови во какви сега се наоѓаме. Денес ова прашање излезе веќе на пазарот благодарение на непретпазливоста на еден од нашите собраќа и сега, сакале или не, веќе сме принудени да го кажеме нашето мислење.

Ако беше само во областа на учебниците, никогаш немаше ни да проговориме за тоа прашање, зашто не гледаме штета во желбата на некои луѓе да ги учат децата на нивното татковско наречје; напротив ние ова го гледаме како знак на освестеност. Основното образование може да дава плодови само ако се изведува е на јазик што децата го разбираат. Целата вина тука е што не се избира еден пат што ќе доведе не до разделување, туку до соединување и усогласување на наречјата. Колку и да е погрешно да се учат Македончињата на наречјето на горните бугари, исто толку е погрешно и да се раздроби јазикот во училиштата на различни наречја и секој да си го следи само своето наречје, без и најмалку да обрнува внимание на другите. Во таков случај секое наречје треба да си има своја книжевност и никое да ја достигне состојбата која треба да ја има како книжевност на еден цел народ. Разлики во наречјата има меѓу сите европски народи, дури и поголеми отколку кај нас, но ниту еден од овие народи не ни помислил да го раздроби литературниот јазик на мноштво наречја и литератури. Тие си одбрале еден среден пат и прифатиле само еден литературен јазик, оној што бил најразвиен меѓу нив. Така требаше и ние да направиме. Од сите наречја требаше да избереме едно средишно, што ќе биде разбирливо за сите области, и на него да ги учиме нашите деца. Тоа ќе беше и правично и разумно и полезно, зашто ќе го сочуваше единството на нашиот народ.

Само така ќе можевме да ја сочуваме нашата сиромашна книжевност од раздробување и да се одбраниме од тие што сакаат таква поделба. Но кога во желбата за поделба има и други намери, намери за разделување на нашиот се’ уште неустроен народ, тогаш секој има должност да се противи на такво зло. Јасно е дека некои од нашите Македонски браќа имаат токму таква намера, и таа намера ја кријат под превезот на јазикот и неговите наречја; ете затоа си земаме за слобода да кажеме нешто за Македонското прашање.

Многу пати имаме слушнато од Македонистите дека тие не биле Бугари, туку Македонци, потомци на древните Македонци, и одамна чекаме да чуеме докази за тоа, а никако да ги дочекаме. Македонистите никогаш не ни покажале на што го засноваат тоа нивно мислење. Тие инсистираат на нивното македонско потекло, а тоа не можат да го докажат на никаков задоволителен начин. Сме читале во историјата дека во Македонија живеел еден мал народ Македонци; но во неа никаде не сме нашле ни што биле тие Македонци, ни од какво племе потекнале, а малкуте македонски зборови сочувани преку некои грчки писатели сосема ги одрекуваат таквите претпоставки. Освен тоа после освојувањето на Македонија од Римјаните веќе ни помен нема од тие Македонци. Среќаваме по нивните места секакви други народи, само нив, Македонците ги нема. Што станало со нив и во кој народ се претопиле, не знаеме, зашто историјата тоа не ни го кажува. Можеме да си претпоставуваме различни работи со еднаква веројатност: можеме да кажеме дека Македонците го продолжиле своето постоење и до денешен ден; можеме да кажеме и дека одамна се изгубиле. И едното и другото ќе биде еднакво лажно, зашто не се потпира на веродостојни факти. Ние можеме да го прифатиме и она мислење дека божем старите Македонци биле Бугари, т.е. словени. Но во секој случај потеклото на македонистите од старите македонци е многу сомнителна работа. Нивното мислење денеска не може да се поткрепи со ништо друго освен со местото каде што живеат, а тоа е еден од најлабавите докази. Штом старите Македонци живееле на истите места, зошто и денешните жители да не се со македонска крв? Тие се цели Македонци, заклучуваат македонистите и се успокојуваат од своето големо откритие!

Да беше Македонија исклучена од историските промени, таков заклучок можеше и да има некаква веројатност. Но ние знаеме дека таа земја претрпела големи промени во однос на населението. После многу мешање на нејзиното население со нови доселеници, најнакрај дошле Бугарите, ја спростреле својата власт надалеку и направиле царство во Охрид, во родниот крај на некои од најголемите македонисти. Тие живееле во тие места долго време и се слеале со целото население. Кој ќе ни каже сега каква крв тече во жилите на македонистите? Кој ќе ми каже дека тие не се од бугарска крв, туку од крвта на старите Македонци? И на тоа не можат да се спротивстават македонистите, без да испаднат смешни и плитки.

Сме слушнале и друг доказ. Некои македонисти се двојат од Бугарите врз друга основа, според која тие се чисти словени, а Бугарите се татари и не знам ти што. Ако го земеме предвид она што се рече погоре за историските промени во Македонија, нема да ни биде мачно да ја покажеме сета неоснованост на последниот доказ. Кога Бугарите ги претопиле во себе, или уште подобро, кога словените ги претопиле во себе Бугарите не само во Македонија, но и во другите области на Балканскиот полуостров; тогаш не знам зошто македонската смеса да биде од друг род, а тракиската и бугарската од друг. Такви аргументи можат да дават само глупавите деца, кои уште не знаат што ќе каже историското сведоштво.

За да им придадат тежина на нивните произволни аргументи, Македонистите ги посочуваат разликите меѓу македонските и горно-бугарските наречја, од кои првото било поблиско до словенскиот јазик, а второто било помешани со татаризми. Немаше да сакаме да веруваме во сериозноста на таквите гледишта, како што и на читателот исто така нема да му се верува, но кога гледаме со каква упорност тие гледишта се бранат и подржуваат од Македонистите, принудени бевме да им поверуваме. Нашите објаснувања дека разликите во дијалектите ништо не докажуваат, дека тие се последица на историските услови, а не на различното потекло, ништо не помогнаа. Македонистите цврсто си стојат на своето.

Во основа гледиштата на Македонистите немаат ниту зрелост, ниту тие се воедначени. Еден вели едно, друг друго, кое му се гледа подобро. Пожелно е да го видиме тоа нивно учење средена во една општа форма, за да можеме целосно да ја процениме и неговата заснованост и последиците што ги носи. Додека чекаме тоа да се случи, ќе си земеме слобода да им набележиме неколку последици што можат да произлезат за нашите луѓе и за Македонистите од поделбата.

Како и сите Бугари, и нашите македонски браќа се до толку прости и слаби, што поделбата не може да не ги замати умовите и да изроди противници. Поголемиот дел од населението секогаш ќе мисли и треба да мисли не како некои од најголемите претставници на искажаните мислења за Македонците. Заради тоа ќе се појават партии со спротивставени интереси, ќе настанаат раздори и внатрешни слабости, а од нив – притисоци однадвор и отцепувања. Занесени во расправии и внатрешни препирања што се’ и што не се’, нашите Бугари во Македонија не ќе можат да се запазат од надворешните посегнувања и од непријателските посегнувања на Грците од југ и на Србите од север.[1]

Тогаш? – Тогаш, ако не Бугари, ништо.

Ако денеска има Бугарски народ, и ако му се слушнал гласот и си спечалил место меѓу другите народи во Турско, тој тоа го постигнал само преку тоа што се соединил во едно и покажал значителна бројност, преку тоа и ќе се закрепи, така и ќе си ја подобри состојбата, така и ќе се запази од надворешни посегнувања. Благосостојбата денес се спечалува повеќе преку соединувањето во едно цело, а не со разделувањето на делови слаби и незначителни. Кога ќе дојдат други времиња и ќе настапи рамноправност на сите народи, мали и големи, тогаш поделбата можат да биде оправдана. Кон такви форми на општествен и политички живот човештвото се движи, но е уште многу далеку. Слободата на секој граѓанин, на секоја општина и на секоја област, и правото сами да се управуваат, тоа е една од главните цели на напредокот на човештвото. Накај самостојност, а не накај потчинување се стреми човештвото, но работата е во тоа што таа самостојност ќе се добие само преку соединување во едно тело. Денеска сите народи ја препознаваат таа потреба од единство и брзаат да се сплотат; само ние ли ќе врвиме наопаку? На други места се соединуваат елементи кои биле со векови разделени, како Пруси и Баварци; Пиемонтци и Наполитанци, а ние сакаме да се делиме сега, да се делиме ние што сме од единороден елемент и сме биле до сега соединети. Зарем тоа е разумно и пофално?

Ние сме уверени дека желбите на македонистите треба да се поткрепат и со други аргументи, и дека тука се замеша и малата нееднаквост меѓу горните и македонските Бугари по бројност и по напредок. Македонистите може си мислат дека во народните работи секогаш ќе преовладуваат горните Бугари, како помногубројни и поразбудени, и дека Македонците ќе останат на второ место. Тоа значат зборовите на Македонистите: Одвам се оттргнавме од Грците, сега под друг ли да потпаднеме? Една проста околност што горните Бугари до сега пишуваат на своето наречје без и најмалку да обрнат внимание на македонското, тоа се зема од Македонците како знак на вообразеност на горните Бугари и како стремеж да заповедаат. Но работата ни оддалеку нема такво значење, ние пишуваме на нашето наречје зашто него си го знаеме, а не заради непочитување спрема македонското. Кога ќе зајакне меѓу нас проучувањето на јазикот и ќе се осознае нуждата за заеднички книжевен јазик, ние со најголема благодарност ќе пишуваме на македонското наречје, ако тоа се види за добро и полезно, или ќе го позајмиме од него она што е неопходно за дополнување.

Во однос на стравот од бројноста на горните Бугари и од нивното порано пробудување, тоа не прилега ни да се спомнува, како што не треба да се гледа така ни на децата на еден татко. Само затоа што некои браќа се освестиле час понапред, од тоа не следува дека тие треба да бидат погорни.

Наш заклучок е дека нема причина да се делиме и не треба да се делиме, ако си го сакаме народот и неговото добро.Party3
03-03-2010, 11:25 PM
Reply
raspberry Offline
Senior Member
****

Posts: 287
Joined: Feb 2010
Reputation: 9
#54

Ц ц ц наистина си много зле.... Icon_sad прочети пак статията там всичко си е казано.... не съм аз виновна че не ти отговаря на глупостите Da_ne_si_lud
[Image: n57569346435_1954695_7881395.jpg]
P.S. Прочете ли статията на Славейков? Devil3 И какво знаеш за него още? Baeh
03-03-2010, 11:42 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#55

Устав на сојузот на Македонските емигрантски организации од 1924 година[/B]


[Image: 20204490.jpg]

[Image: 67084787.jpg]

[Image: 66865177.jpg]

Документот содржи листови со податоци за платена членарина и Устав на сојузот на Македонските емигрантски организации.

[Image: 21062009292.jpg]

[Image: 12513737.jpg]

[Image: 93286811.jpg]

[Image: 73797580.jpg]

[Image: 55614297.jpg]

[Image: 96565778.jpg]

Во склоп на личната карта е нацртана и мапата на Македонија:

[Image: 85381114.jpg][/
05-03-2010, 05:33 PM
Reply
Pirinski Offline
Junior Member
**

Posts: 11
Joined: Feb 2010
Reputation: 0
#56

Македониjа на сите државjани независно от нивната принадлежност
05-03-2010, 10:01 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#57

(05-03-2010, 10:01 PM)Pirinski Wrote: Македониjа на сите државjани независно от нивната принадлежност

Немам видено некој да е обесен или стрелал ако речи дека не е Македонец а живее во Македонија.Pishtoldzija
05-03-2010, 10:19 PM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#58

(05-03-2010, 10:19 PM)mungos Wrote:
(05-03-2010, 10:01 PM)Pirinski Wrote: Македониjа на сите државjани независно от нивната принадлежност

Немам видено некој да е обесен или стрелал ако речи дека не е Македонец а живее во Македонија.Pishtoldzija

Аде сега и ние знаа кой е Димитър Чуповски сите го знаа кой е и што е написал КАКО СЕ ЗНАЕ ТОЙ КОКО И К.МИСИРКОВ УЧАТ ВО БЕОГРАД СО СРБСКИ ПАРИ И Я ПРИФАКАТ ИДЕЯТА НА СТОЯН НОВАКОВИЧ ЗА ОТДЕЛНА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ КОГА СРБИТЕ РАЗБРАЛИ ДЕКА ИА ГУБАТ ИДЕОЛОЖКИ МАКЕДНИЯ И СИТЕ ТИЯ ГЛУПОСТИ НАПИСАНИ ОТ НЕГО СА НАУЧЕНИ ОТ СРБИТЕ ВО БЕОГРАД !!!КОКО СЕ ЗНАЕ СРБИЯ И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ГИ Е БИЛО СТРАВ ОТ ГОЛЕМА БУГАРИЯ ОТИ СИТЕ СА ЗНАЕЛИ ДЕКА ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО ОХРИД И СОЛУН ЕДИН НАРОД ЖИВЕ КАКО СЕ ВЕЛА ВО ЕДНА СТАРА МАКЕДНСКА ПЕСНА ДЕКА НИКОЙ ВЕКЕ НЕ Е ПЕЕ ВО ВАРДАРО ..ЕХХХ ЗАЩО ЛИ ????....АМА КАКО СЕ ЗНАЕ МИСИРКОВ НАКАЙОТ НА ЖИВОТАТ СИ СИ ОСВЕСТИЛ И ГОРДО СЕ САМООПРЕДЕЛАЛ МАКЕДНСКИ БЪГАРИН ,НЕЛИ !!!!!

[Image: MISIRKOV_1.JPG]
05-03-2010, 11:38 PM
Reply
mungos
Unregistered

 
#59

Бугар колку години Мисирков живее во Србија а колку во Бугарија??????????
05-03-2010, 11:45 PM
Reply
ivan mihajlov Offline
Posting Freak
*****

Posts: 1,067
Joined: Feb 2010
Reputation: 8
#60

(05-03-2010, 05:33 PM)mungos Wrote: Устав на сојузот на Македонските емигрантски организации од 1924 година[/B]


[Image: 20204490.jpg]

[Image: 67084787.jpg]

[Image: 66865177.jpg]

Документот содржи листови со податоци за платена членарина и Устав на сојузот на Македонските емигрантски организации.

[Image: 21062009292.jpg]

[Image: 12513737.jpg]

[Image: 93286811.jpg]

[Image: 73797580.jpg]

[Image: 55614297.jpg]

[Image: 96565778.jpg]

Во склоп на личната карта е нацртана и мапата на Македонија:

[Image: 85381114.jpg][/

КАКО СЕ ВИДИ СИТЕ ДОКУМЕНТИ САНАПИСАНИ НА КНИЖОВЕН БУГАРСКИ СЕГА ДА ЗНАЕШ НЕКОЙ РАБОТИ ИСТИТЕ ДРУЖЕСТВА И ОРГАНИЗАЦИИ ИМАЛЕ И ТРАКИЙЦИТЕ И МИЦИЙСИТЕ И НА СИТЕ СА НАПИСАНИ НА КНИЖОВЕН БЪЛГАРСКИ ..АКО СИ МАЛКО СВЕСТЕН КЕ РАЗБЕРАШ ЗАЩО!!!!

[Image: MISIRKOV_1.JPG]

ИМАТ И СЕГА !!!!
http://www.meridian27.com/trakia.htm
http://trakia.stzagora.com/
05-03-2010, 11:46 PM
Reply